Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и седми март две хиляди
и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Десислава Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 4 268 по описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени субективно съединени искове
с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 400 000 лв.
В исковата молба на В.Г.Н. и А.Е.Н.,
със съгласието на своята майка В.Г.Н. се твърди, че на 25.07.2014 г., около 15.00
ч., на ПП Е 79, км 304+300 м, в посока от гр. Дупница към гр. Перник, Е.А.Н.
със свои колеги стоял в аварийна пътна лента до аварирал товарен автомобил „Скания” с прикачено полуремарке,
когато преминаващ покрай тях товарен автомобил марка „Рено Премиум”
с рег. № *********, управляван от С.В.Н. поради движение с несъобразена
скорост, не осигурил достатъчно място за разминаване на двете превозни средства
и реализирал ПТП, при което починал Е.Н.. Ищците са преживяла съпруга и дъщеря
на починалия. Изложени са твърдения, че
връзката между ищците и починалия била изключително силна. Семейството било
сплотено, всички си помагали взаимно и били неразделни, а смъртта на Е.Н. била
неочаквана и ненавременна и довела до продължителни морални страдания от
загубата му.
Предвид
тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от предявяване на
искове и искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество,
като застраховател по риска „ГО” на лек автомобил „Рено Премиум”,
да им заплати сумата от по 200 000 лв.
на всяка една от тях – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
смъртта на Е.Н.. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „ОЗК З.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. М..
Възраженията на ответното дружество
се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Христозов.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представена присъда № 17/13.06.2016 г. на ОС – Перник, НО, по нохд 299/2015 г., от съдържанието, на която се установява,
че С. В.Н. е признат за виновен в това, че на 25.07.2014 г., около 15.30 часа на
главен път Е-79, в района на с. Старо село, община Радомир /км.300 + 304 м в
посока гр. Дупница/ при управление на МПС – състав от ППС с влекач „Рено” с ДКН
********* с прикачено полуремарке с ДКН ********е
нарушил правилата за движение - чл. 20
ал.2 от ЗДвП, с което е причинил смъртта
на Е.А.Н. и средна телесна повреда на П.П.К..
Присъдата в частта, досежно правната квалификация на
деянието е изменена с решение № 508/08.12.2016 г. по внохд
1051/2016 г. на САС, Пети наказателен състав, представено по делото. Служебно
известен факт на съда се явява обстоятелството, че решението на САС е
потвърдено с решение № 93/27.03.2017 г. на ВКС, Второ НО, постановено по кнд 181/2017 г. т.е. същата е влязла в сила.
По делото е представено удостоверение за наследници изх. № 458/28.07.2014
г. на Община Долна баня, от което се установява, че Е.А.Н. е починал на
25.07.2014 г. и за свои наследници по закон е оставил преживялата си съпруга В.Г.Н.
и дъщеря си А.Е.Н..
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Д.Л.К.. Вещото лице е обосновало извод, че настъпилата смърт на Е.А.Н.
е в пряка причинно-следствена връзка между получените от същия увреждания от
ПТП на 25.07.2014 г.
По делото е изслушана и съдебна автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. С.В.А.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че необходимата
безопасна странична дистанция от пешеходците при разрешената скорост на
движение на композицията от 100 км/ч е около 2 метра и ако не е имало движещи
се попътно в тази лента други превозни средства водача на композицията е могъл
да премине в лявата лента и удар не би настъпил. Обоснован е извод, че водачът
е могъл да възприеме спрялата аварийно композиция в аварийната лента и
пешеходците до нея на разстояние по-голямо от 150 м и да спре без да преминава
в опасна близост покрай тях, при условие, че не би могъл да премине в лявата
лента за движение, от което е обоснован извод, че водачът на товарен автомобил
„Рено” е имал техническа възможност да предотврати удара с Е.Н.. Обоснован е
извод, че удар между него и композицията не би настъпил, при условие, че Н. се
е намирал в аварийната лента за движение. Обоснован е извод, че Н. се е намирал
в близост до аварийната лента, но в дясната крайна част на дясната лента за
движение. Обоснован е извод, че ударът е бил страничен с последващ по-силен
удар в дясната странична част на полуремаркето и
отхвърляне на пострадалия на неголямо разстояние напред и вдясно.
В съдебно заседание на 28.03.2016 г. са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля А.Г.С., както и в съдебно заседание на
27.03.2017 г. на свидетелите С.В.Н. и С.И.Б..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен
да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни
последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в
нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че към датата на ПТП е имало валидно сключен договор за
застраховка, покриващ риска «ГО» при ответното дружество по отношение на т.а. «„Рено” с ДКН *********.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с влязла в сила присъда, която е задължителна за
настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК. Съгласно същата
разпоредба е задължителна за настоящия съдебен състав влязлата в сила присъда
досежно противоправността на извършеното деяние.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от съдебно-медицинската експертиза,
изслушана по делото.
Ищците са съответно преживяла съпруга и низходяща от първа степен на
починал в ПТП, предвид което притежават активна материалноправна легитимация да
претендират репарация на причинените им, вследствие смъртта на техния син
вреди. Същите са от кръга на близки родственици, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което настоящият съдебен състав следва да
съобрази. Понесените от ищците неимуществените вреди се установяват от
събраните гласни доказателства, които съдът цени като непосредствени лични
впечатления, които пресъздават обективно тяхното състояние.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на съпруг и родител представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968 г. на ВС, при определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца, отношенията му
с починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства
следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от него. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищците,
интензитета на тяхното страдание, вследствие загуба на съпруг респ. родител, с
който са поддържали близки връзки в продължение на дълъг период от време и
взаимно са се подкрепяли, живели са в общо домакинство, същият е имал дълъг и
хармоничен брак с ищцата В.Н. и се е грижил за нея и другата ищца, възрастта на
починалия /45 год./, който е бил в разцвета на живота си, възрастта на ищците,
промяната в техния стереотип на живот с оглед загубата на съпруг и баща,
невъзможността на А.Н. пълноценно да изживее детството си, с оглед загубата на
родител в ранна детска връзка справедливо би било да се присъди сума от по 200 000
лв. за всяка една от тях. За да определи тези обезщетения настоящият съдебен
състав взе предвид и събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля
Стоев, ценени с оглед нормата на чл. 176 от ГПК, който е установил фактът, че
ищците и пострадалия са живеели съвместно, като отношенията им са били добри, а
починалият им е помагал финансово, бил е тяхна опора и подкрепа.
При проведено насрещно доказване ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, който не носил светлоотразителна жилетка и се намирал на
платното за движение. Съдът намира стореното възражение за неоснователно. В
заключението на вещото лице по САТЕ е обоснован извод, че ПТП е осъществено при
ясно време, добра видимост, позволяваща на деликвента да обективира авариралия
камион и пешеходците около него от около 150 м, разстояние /при опасна зона за
спиране от 125 м/ т.е. липсата на светлоотразителна жилетка у пострадалия няма
никакво отношение към механизма на извършване на ПТП. Настоящият съдебен състав
намира за неоснователно и второто възражение за съпричиняване, вещото лице е
обосновало извод, че разстоянието, даващо възможност на водача на товарен
автомобил «Рено» е било абсолютно достатъчно, за да може същият технически да
предотврати удара посредством преминаване в другата лента респ. предприемайки
аварийно спиране. На следващо място вещото лице е установило, че водачът на товарния
автомобил не е спазил и безопасната странична дистанция между управлявания от
него товарен автомобил и авариралия такъв, която е определена на 2 метра,
въпреки възможността да обективира от достатъчно далечно разстояние намиращите
се около авариралия камион пешеходци и да ги възприеме като потенциална
опасност. Аргумент в тази насока според настоящият съдебен състав е и изводът
на вещото лице, че ударът е «страничен тангенциален и задълбочаващ се в
областта на обтегачите на платнището на полуремаркето – стр.7 от заключението/»,
а самото ПТП е извършено на участък с ляв завой с наклон изкачване /стр. 8 от
заключението/. Предвид което съдът намира, че така стореното възражение е неоснователно.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й
подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл
в сила съдебен акт.
По разноските: Процесуалният представител на ищеца е заявил и искане да
му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА.
С оглед размера на заявения иск и предвид нормата на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба
1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сума в размер на 6
530 лв. по отношение на всяка една от ищците. С оглед, на което и предвид
уважената част от исковете съдът намира, че следва да се присъди и сума в
размер на 13060 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ депозитите за съдебни експертизи и разпит на свидетел,
заплатени от бюджета на съда в общ размер на 16 410 лв.
Въз основа на изложените съображения,
Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на В.Г.Н., ЕГН ********** и А.Е.Н.,
ЕГН **********, действаща със съгласието на В.Г.Н., и двете със съдебен адрес:***,
офис 407 – адв. Р.М. сумата от по 200 000 /двеста
хиляди/ лв. за всяка една от двете,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 25.07.2014 г., с което е причинена смъртта на Е.А.Н., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 25.07.2014 год. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на – адв. Р.М.,
с адрес: ***, офис 407 сумата от 13 060
лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 16 410 лв. – дължима ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: