№ 93
гр. П., 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Ирина Ат. Джунева
Кристина Л. Пунтева
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
в присъствието на прокурора Стоян Божинов Пешев (ОП-П.)
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215200600359 по описа за 2021
година
С присъда № 260015 от 10.03.2021г., постановена по НОХД №
1701/19г. на РС – П. е постановено следното :
Признава подсъдимата Н. М. Я. от с. Г., обл. П., за виновна в това, че на
28.05.2018 г. в гр. П., пред Районен съд- П. по НЧХД№ 159/2018 г., в съдебно
заседание, устно в качеството си на свидетел, съзнателно е потвърдила
неистина, а именно, че на 19.11.2017 г. около 16.00 часа се е намирала на
улица „В“ пред №20 в с. Г., обл. П., като с нея са били А.С. и К.З., а също
така, че е чула думите „************“ отправени към К. С., както и че
последният отговорил „Ти на кой викаш ****“, поради което и на осн. чл.
290, ал.1 от НК, във връзка с чл. 54 от НК я осъжда на пет месеца лишаване
от свобода.
На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за
изпитателен срок от три години.
Признава подсъдимата КР. СТ. З. от с. Г., за виновна в това, че на
22.03.2018 г. в гр. П., пред Районен съд- П. по НЧХД№ 159/2018 г., в съдебно
заседание, устно в качеството си на свидетел, съзнателно е потвърдила
неистина, а именно, че на 19.11.2017 г. около 16.00 часа се е намирала на
улица „В“ пред № 20 в с. Г., обл. П., като с нея са били А.С. и Н.Я., а също
1
така, че е чула думите казани от К. С. :“Ти на кой викаш ****“, поради което
и на осн. чл. 290, ал.1 от НК, във връзка с чл. 54 от НК я осъжда на пет месеца
лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за
изпитателен срок от три години.
Признава подсъдимия АЛ. К. С. от с. Г., за виновен в това, че на
22.03.2018 г. в гр. П., пред Районен съд- П. по НЧХД№ 159/2018 г., в съдебно
заседание, устно в качеството си на свидетел, съзнателно е потвърдил
неистина, а именно,че на 19.11.2017г. около 16.00 часа се е намирал на улица
„В“ пред № 20 в с. Г., обл. П., като с него са били К.З. и Н.Я., а също така, че е
чул думите „****“ казани от страна на К. К. към К. С. и тези изречени от К.
С. :“Ти на кой казваш ****“, поради което и на осн. чл. 290, ал.1 от НК, във
връзка с чл. 54 от НК го осъжда на шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за
изпитателен срок от три години.
Признава подсъдимия Г. ИВ. СТ. от с. Г., за виновен в това, че на
22.03.2018 г. в гр. П., пред Районен съд- П. по НЧХД№ 159/2018 г., в съдебно
заседание, устно в качеството си на свидетел, съзнателно е потвърдил
неистина, а именно,че на 19.11.2017г за времето около 12.00-14.00 часа се
намирал на улица „В“ заедно с К. С., че по същото време на ул. „В“ в с. Г.,
обл. П. се намирали К.З. и А.С., а също така, че е чул думите изречени от К.
С.:“На кой казваш ти ****“, поради което и на осн.чл.290, ал.1 oт НК, във
връзка с чл. 54 от НК го осъжда на шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на наказанието за
изпитателен срок от три години.
Против така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимата
К.З., чрез нейният защитник адв. П.. Поддържа се, че присъдата е
необоснована. Съдът неправилно дал вяра на показанията на обвинението.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която
подсъдимата З. да бъде призната за невиновна.
Присъдата се обжалва и от защитника на четиримата подсъдими Я., З.,
С. и С.. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на осъдителната
присъда, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, състоящи се в превратно тълкуване на събраните доказателства.
Последното, от своя страна, довело до неправилно приложение на
материалния закон, разпоредбата на чл. 290 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание защитникът на четиримата подсъдими, адв. К.,
поддържа подадената жалба, както и релевираните със същата отменителни
основания, като ги конкретизира и развива.
Поддържа, че казаното от подсъдимите, в качеството им на свидетели
по НЧХД № 159/18г., било неотносимо към предмета на доказване по същото
2
и поради това несъставомерно по чл. 290 ал. 1 от НК.
Районният съд бил изложил неотносим довод да не възприеме
заключението на техническата експертиза, свързан с номерация на парцели по
плана на с. Г., обсъждайки верността на твърденията на подс. Г.С..
Същевременно, за да не кредитира показанията на свид. Д., съдът дал вяра на
същото заключение.
Районният съд незаконосъобразно се позовал на сключено
споразумение с прокурора от страна на подс. К. С., където се признал за
виновен в отправяне на закана с убийство, за да направи извода, че същият не
казал истината, като свидетел по НЧХД № 159/18г. В тази връзка защитникът
развива тезата за недопустимост на използването на „сходни факти“ за
доказване на инкриминираните такива по настоящето дело.
Поддържа, че не следва да се приема доводът на съда, че свид. К. бил
късно посочен, като основание да не се кредитират показанията му. Същият
свидетел не бил и заинтересован.
Свидетелят А. К. по НЧХД № 159/18г. четери пъти бил заявил, че Г. С.а
се намирала в бащиния си дом /къща/. На тези изявления не реагирали, нито
тъжителката там С.а, нито нейният повереник. Впоследствие повереникът
довел свид. К. С., който се поправил и заявил, че бил сгрешил при
предходния си разпит и всъщност Г. С.а се намирала в къщата на К. С..
Защитникът поддържа, че в показанията си К. К. пред
първоинстанционния съд заявил, че тези трима от подсъдимите по
настоящето дело не били там, тъй като след 40 минути бил срещнал пак в
същото село Г. А.С. и приятелката му. Това, че го е видял на друго място, на
няколкостотин метра след 40 минути, не можело да бъде довод, поради което
защитникът пледира казаното да се възприеме в подкрепа на твърдението на
К. К., че А.С. не е бил там.
Прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
оправдателната присъда. Поддържа, че същата е обоснована и
законосъобразна.
Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната
присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и
служебно на основание чл. 314 от НПК.
Фактите по делото.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Свидетелите К. С. и Г. С.а били съпрузи до 19.01.2017г., когато бракът
им бил прекратен с Решение на Районен съд П..
След развода и двамата продължили да живеят в с.Г., като С.а ползвала
бившето семейно жилище - къща на ул.„В“ № 20. Същото й било
3
предоставено за ползване от PC П..
К. С. живеел в семейна къща, дарена му от неговите родители, която се
намирала в близост до жилището, ползвано от С.а.
Отношенията между бившите съпрузи били влошени, а конфликтът
между тях се задълбочил още повече, когато С. заживял на семейни начала с
подсъдимата Н.Я..
На 19.11.2017г., около 16.00 часа, свидетелката С.а била в дома си, а на
гости при нея била нейната майка Е.З.. Двете чули, че на улицата възникнал
словесен конфликт. Разпознали по гласа К. С.. Чули, че същият отправял
закани към някого и псувал.
Поради изключително негативното отношение на свидетелката С.а към
бившия й съпруг, тя се насочила към прозореца с цел да го затвори и да не
слуша отправяните нецензурни думи. При това ясно възприела, виждайки и
чувайки, че свидетелят К. С. се обадил по телефона на сина им, подсъдимия
А.С., като му казвал, че трябва да дойде бързо, тъй като имал проблеми. В
този момент на улицата се намирали свидетелите А. К., К. К. и трети непознат
за нея мъж, за когото по-късно разбрала, че бил свидетелят В.П..
Свидетелят К. С. от своя страна също забелязал бившата си съпруга и
отправил към нея нецензурни думи, псувни и закани, Същите били възприети
от свидетелката С.а и намиращите се на мястото свидетели К. К., А. К. и В.П..
Малко по-късно свидетелите К. К. и В.П. отпътували с лек автомобил
от с.Г. към гр. К.. По пътя двамата срещнали подсъдимия А.С., който
управлявал лек автомобил с висока скорост.
По повод на изречените от С. обиди, свидетелката Г. С.а подала тъжба в
PC П..
По тъжбата било образувано НЧХД № 159/2018г. по описа на PC П.. В
хода на същото, като свидетели от страна на К. С., с твърдения, че
присъствали на мястото, били посочени подсъдимите Н.Я., К.З., Г.С. и А.С..
Свидетелят К. С. твърдял, че на 19.11.2017 г. единственият конфликт
бил между него и свидетеля К. К., като при този конфликт свидетеля К. го
нарекъл „****“, а К. С. му отвърнал с думите: „Ти на кой викаш ****“.
На 22.03.2018г. в Районен съд П. се провело публично съдебно
заседание по НЧХД №159/2018г. с председател съдия Д.Б.. При снемане на
самоличността, в качеството на свидетели, подсъдимите С., З. и С. били
предупреден от председателя на съдебния състав за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. В хода на даване на показания, на подсъдимите
С., З. и С. били зададени въпроси относно това къде са се намирали по време
на възникналия на 19.11.2017 г. конфликт и какво са възприели.
4
Подсъдимият Г.С., в качеството на свидетел, заявил, че на 19.11.2017г.,
за времето около 12.00-14.00 часа, се е намирал на ул. “В“ в с. Г. заедно с К.
С., че по същото време там се намирали К.З. и А.С., а също така, че е чул
думите, изречени от К. С.: „На кой казваш ти ****?“.
Подсъдимата К.З., в качеството на свидетел, заявила, че на 19.11.2017г.,
около 16.00 часа, се намирала на ул.“В“ в с.Г., като с нея са били А.С. и Н.Я.,
а също така, че е чула думите, казани от К. С.: „Ти на кой викаш ****?“.
Подсъдимият А.С., в качеството на свидетел заявил, че на 19.11.2017 г.,
около 16.00 часа, се е намирал на ул.“В“ в с.Г., като с него били К.З. и Н.Я., а
също така, че е чул думите „****“, казани от страна на К. К. към К. С., и
думите, изречени от изречени от К. С.: „Ти на кой казваш ****?“.
По този начин тримата обвиняеми заявили, че ясно са възприемали
действията и чували думите на К. С., тъй като подсъдимите З. и С. се
намирали непосредствено до К. С., а подсъдимият С. пък от своя страна се
намирал на съседна улица и имал видимост към мястото на случващото.
На 28.05.2018г., в открито съдебно заседание по НЧХД № 159/2018г. по
описа на Районен съд П., като свидетел се явила подсъдимата Н.Я.. В
показанията си, подсъдимата Н.Я. твърдяла, че на 19.11.2017г., около 16.00
часа, се намирала на ул. “В“ в с. Г., като с нея са били А.С. и К.З., а също така,
че е чула думите „****, ей го тоя ****“, отправени към К. С., както и че
последният отговорил „Ти на кой викаш ****“.
Тази фактическа обстановка районният съд възприел от обясненията на
подсъдимите Г.С. и А.С., показанията на свидетелите К. К., А. К., А.С., К. С.,
Ц. А.ов, Х.И., В.П., Г. С.а, Л.Д., И. К., Й.П., дадени на съдебното следствие,
показанията на свидетелите В.П., Г. С.а, депозирани на досъдебното
производство пред съдия и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 във връзка с ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК, проведените по реда на чл. 143 от НПК, очни ставки
между свидетелите К. К. и К. С., между свидетелката Г. С.а и подсъдимия
А.С., заключението на техническата експертиза, както и писмените
доказателства приложени по делото.
Неоснователно е оплакването в жалбата за необоснованост на
първоинстанционния съдебен акт. Изводите на съда по фактите се подкрепят,
при това убедително, от събраните доказателства.
Не може да бъде споделено и оплакването за превратно тълкуване на
доказателствата. Районният съд е изложил подробно съображенията си защо
приема част от свидетелските показания, а други отхвърля. Спазено е
изискването на чл. 305 ал. 3 изречение второ от НПК.
За главния факт, предмет на доказване по делото, са били налични две
групи свидетели. От една страна, освен обясненията на подсъдимите, са
показанията на свидетелите К. С., Л.Д. и И. К., подкрепящи защитната теза, а
5
от друга са свидетелите Г. С.а, А. К., К. К. и Венцислав Пенков, чиито
показания са в подкрепа на обвинителната теза.
Районният съд е изложил подробни и убедителни доводи за това кои
показания от цитираните кредитира и кои – не. При това са изложени също
така убедителни аргументи какви са мотивите на съда да вярва на едните и да
не вярва на другите твърдения.
Така обясненията на подсъдимите, че са присъствали на мястото на
инцидента по НЧХД № 159/2018 г. на РС – П. и че са възприели заявеното от
тях и посочено по-горе, остават изолирани и се опровергават убедително от
основателно приетите за достоверни показания на свидетелите Г. С.а,
Венцислав Пенков, К. К. и А. К..
Настоящият състав няма да повтаря в пълнота анализа на
доказателствата, направен от контролираната съдебна инстанция, който
възприема изцяло. Въззивният съд, обаче, дължи отговор на възраженията,
направени пред него.
Защитата поддържа, че казаното от подсъдимите, в качеството им на
свидетели по НЧХД № 159/18г., за което са признати за виновни в
лъжесвидетелстване, било неотносимо към предмета на доказване по същото
и поради това несъставомерно по чл. 290 ал. 1 от НК.
Този довод не се споделя от настоящата инстанция.
Безспорно, за да се приеме, че конкретни показания на свидетел
осъществяват от обективна страна състава на престъплението по чл. 290 ал. 1
от НК, същите трябва да са относими към предмета на доказване по делото.
Именно от такова естество са инкриминираните твърдения на всеки от
подсъдимите.
Конкретно казаното от всеки от подсъдимите, което районният съд е
приел за лъжесвидетелстване, е както следва: Н.Я., че на 19.11.2017 г. около
16.00 часа се е намирала на улица „В“ пред №20 в с. Г., обл. П., като с нея са
били А.С. и К.З., а също така, че е чула думите „************“ отправени
към К. С., както и че последният отговорил „Ти на кой викаш ****“; К.З., че
на 19.11.2017 г. около 16.00 часа се е намирала на улица „В“ пред №20 в с. Г.,
обл. П., като с нея са били А.С. и Н.Я., а също така, че е чула думите казани
от К. С. :“Ти на кой викаш ****“; А.С., че на 19.11.2017г. около 16.00 часа се
е намирал на улица „В“ пред №20 в с. Г., обл. П., като с него са били К.З. и
Н.Я., а също така, че е чул думите „****“ казани от страна на К. К. към К. С.
и тези изречени от К. С.: “Ти на кой казваш ****?“ и подсъдимият Г.С., че на
19.11.2017г., за времето около 12.00-14.00 часа, се намирал на улица „В“
заедно с К. С., че по същото време на ул. „В“ в с. Г., обл. П. се намирали К.З.
и А.С., а също така, че е чул думите изречени от К. С.: “На кой казваш ти
****?“.
Тоест, на първо място всеки от четиримата подсъдими е заявил, че е бил
в близост до мястото на инцидента между К. С. и бившата му съпруга Г. С.а,
6
предмет на разглеждане по НЧХД № 159/18г. на Пазарджишкия районен съд,
тоест че е възприел процесните събития или части от тях и може да
свидетелства пред съда за видяното и чутото. Това доказано не е вярно.
Никой от подсъдимите не се е намирал на мястото на инцидента или в
близост, за да може да възприеме случващото се.
На второ място всеки от подсъдимите, като свидетел по НЧХД №
159/18г., е заявил, че бил чул К. С. да казва само “Ти на кой казваш ****?“ в
съответните варианти, посочени по-горе.
Именно на тези свидетелски показания се е базирала защитната теза на
подсъдимия по НЧХД № 159/18г. К. С.. Същата се състояла в това, че на
мястото имало инцидент единствено между К. С. и К. К., а не между частната
тъжителка по делото Г. С.а и К. С.. Съответно съставът на съда, разглеждащ
дело е обсъдил конкретно и подробно всички тези свидетелски показания,
насочени към преиначаване на обективните факти по делото, въведени като
предмет на доказване с тъжбата, като в крайна сметка ги е приел за неверни.
Лъжливите показания на свидетелите /подсъдими по настоящето дело/ са
били насочени изцяло в подкрепа на защитната позиция, състояща се в
изкривяване на обективната действителност. Именно затова
инкриминираните потвърдени неистини от подсъдимите, в качеството им на
свидетели, са пряко свързани с предмета на доказване по НЧХД № 159/18г.
на Пазарджишкия районен съд, поради което и съставомерни от обективна
страна по чл. 290 ал. 1 от НК.
На следващо място защитата възразява, че доводите на стр. 4 от
мотивите към присъдата относно номерацията на парцелите са ненужни и без
връзка със задачата на експерта да отговори за видимостта между мястото на
инцидента и това, от което свидетели твърдят, че са наблюдавали същия.
Възражението може да бъде преценено, като основателно.
Действително районният съд не е възприел част от заключението на
техническата експертиза, за което е изложил доводите си. Тази част се отнася
до номерацията на цитираните поземлени имоти. Конкретният въпрос
действително не е пряко относим към предмета на доказване по делото. Съдът
на практика не е обвързал разсъжденията си с преценка достоверността на
доказателствените средства, нито е направил някакви фактически изводи,
свързани с предмета на доказване по делото.
Следва, обаче, да се подчертае, че съдът изрично е посочил, че не
възприема заключението на техническата експертиза само в „частта, в която е
посочено, че УПИ VІ-357 се намира на адрес с. Г., ул. “В“ № 20“. За частта от
заключението, относно видимостта, съдът никъде не твърди, че не го
кредитира.
Казаното е свързано със следващото възражение на защитата, а именно,
че съдът си противоречал – от една страна твърдял, че не възприема
заключението, а от друга, на стр. 6 от мотивите се аргументирал със
заключението, за да не даде вяра на свид. Д..
7
Както беше посочено, съдът е изразил резерви и не е възприел
заключението единствено в частта, относно номерацията на имотите. Мотив
да не кредитира твърденията на свид. Д. за съда е било обстоятелството, че
свидетелят Д. в показанията си не посочил, да е видял подсъдимия С.,
въпреки че е имал видимост към къщата на К. С., както и подсъдимия С.,
според заключението на техническата експертиза. Тоест не е налице
твърдяното от защитата противоречие.
Следващо възражение - Районният съд незаконосъобразно се позовал на
сключено споразумение с прокурора от страна на подс. К. С., където се
признал за виновен в отправяне на закана с убийство, за да направи извода, че
същият не казал истината, като свидетел по НЧХД № 159/18г. В тази връзка
защитникът развива тезата за недопустимост на използването на „сходни
факти“ за доказване на инкриминираните такива по настоящето дело.
Следва да се отбележи, че първото основание на районния съд да не
кредитира показанията на свидетеля К. С. е заинтересованост в полза на
подсъдимите. Същата произтича от обстоятелството, че С. живее на
съпружески начала с подсъдимата Я., баща е на подсъдимия С., а
подсъдимата З. е приятелка на последния.
Освен казаното, показанията на К. С. са опровергани убедително от
тези на свидетелите К. К., В.П., А. К. и Г. С.а. Последните установяват, че
никой от подсъдимите не е присъствал на мястото и по времето на инцидента,
дал повод за образуването на НЧХД № 159/18г.
Поддържа се от защитата, че не следва да се приема доводът на съда, че
свидетелят К. бил късно посочен, като основание да не се кредитират
показанията му. Същият свидетел не бил и заинтересован.
Настоящата инстанция възприема извода на районния съд, че
свидетелят К., както и свидетелят Д. са посочени като очевидци и съответно
поискани като свидетели за първи път в настоящото производство, две години
след конфликта от 19.11.2017 г. Въпреки водените до сега дела, включително
от К. К. срещу К. С. за обида, нито един от тези свидетели до момента не е
твърдяно да е възприел случилото се. Действително необяснимо и
недостоверно е да си спомнят точната дата.
Налице е и противоречие в показанията на свидетеля К. с тези на
свидетеля К. С.. К. твърди, че при срещата им пред къщата, разговарял със С.
и с подсъдимия А.С., докато С. заяви, че е видял К., но изобщо не му е
обърнал внимание. А в обясненията си подсъдимият С. не споменава да е
виждал този ден свидетеля К., което е обяснимо, доколкото А.С., въобще не е
присъствал на мястото.
Крайно недостоверни са и показанията на свид. К., че видял
подсъдимите С. и З., а не си спомня да е виждал подсъдимата Я., която,
8
според показанията на свидетеля С., дори се е намирала по-близо до мястото,
където бил К..
И още нещо във връзка с последното възражение на защитата – това
определен свидетел да се посочи и разпита в края на едно наказателно
производство е допустимо и принципно не би могло да бъде значим и
решаващ аргумент да не се кредитират показанията му само на това
основание. Но при наличието на поведче наказателни дела, да се появят не
какви да е свидетели, а неспоменати до момента очевидци, при това няколко,
определено е в състояние самостоятелно да компрометира значително
достоверността първо на факта, че са били на мястото, а от там и верността на
казаното от тях за съответните събития.
Следващото възражение на защитата е, че свидетелят А. К. по НЧХД №
159/18г. четири пъти бил заявил, че Г. С.а се намирала в бащиния си дом
/къща/. На тези изявления не реагирали, нито тъжителката С.а, нито нейният
повереник. Впоследствие, в слредващо съдебно заседание, повереникът
поискал допълнителен разпит на свидетеля К. С., който се поправил и заявил,
че бил сгрешил при предходния си разпит и всъщност Г. С.а се намирала в
къщата на К. С..
Самият защитник, в пледоарията си твръди, че било допустимо
свидетелят да сгреши един, два или три пъти, но четири пъти не. Тази логика,
базираща се на предположенията на защитника колко пъти може човек да
твърди нещо, заблуждавайки се добросъвестно, не се споделя от настоящата
съдебна инстанция. Факт е, че в допълнителните си показания, депозирани
под страх от наказателна отговорност, свидетелят е отстранил допуснатата от
него грешка.
Освен казаното, следва да се отбележи и обстоятелството, че мястото на
инцидента е факт, по който не се спори по делото.
Защитникът поддържа още и възражение, че в показанията си К. К. пред
първоинстанционния съд заявил, че тези трима от подсъдимите по
настоящето дело не били там, тъй като след 40 минути бил срещнал пак в
същото село Г. А.С. и приятелката му. Това, че го бил видял на друго място,
на няколкостотин метра, след 40 минути, не можело да бъде довод, поради
което защитникът пледира казаното да се възприеме в подкрепа на
твърдението на К. К., че А.С. не е бил там.
Това възражение също се прие за неоснователно от настоящия съдебен
състав. Твърдението на свидетеля К. К., че подсъдимият А.С. се базира на
личните и непосредствени възприятия на свидетеля от мястото и събитията
при инцидента, включително присъстващите лица, а не на разсъждения, чрез
които правейки заключения, да стигне до извода, че подс. С. не е бил на
мястото. Казано кратко, свидетелят К. не разсъждава дали и защо А.С. е бил
на мястото на инцидента, а в прав текст заявява, че просто не е бил там по
време на самия инцидент.
9
По приложението на закона.
При така установената фактическа обстановка, правилно районният съд
е приел, че от обективна и субективна страна, всеки от подсъдимите е
осъществил престъпния състав на чл. 290 ал. 1 от НК.
Безспорно е между страните, че всеки от подсъдимите е имал
качеството си на свидетел пред съд към момента на инкриминираните деяния.
Извършеният анализ на доказателствата и доказателствените средства
води до еднозначен извод, че всеки от подсъдимите е потвърдил неистина,
заявявайки посочените по-горе конкретни обстоятелства за всеки поотделно.
От субективна страна подсъдимиите са имали представи за всички
обективни елементи на състава и са искали настъпването на
общественоопасните последици на деянието си – действали са с пряк умисъл.
Така всеки един от подсъдимите, с ясното съзнание, че не е присъствал на
инкриминирания по делото от частен характер инцидент, е заявил точно
обратното, че е присъствал. При това всеки от тях е заявил посочените по-
горе относими към предмета на делото обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, първоистанционният съд се е съобразил с
разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация.
Районният съд правилно е отчел като висока обществената опасност на
конкретно извършеното деяние, като е отчел, че същите са от естество да
възпрепятстват постигането на обективно правораздаване и да подкопаят
доверието в правораздавателната система.
Преценявайки обществената опасност на подсъдимите, обосновано
съдът е приел, че същата следва да се извлече от данните за личността на
всеки от подсъдимите. Така подсъдимите З. и Я. са охарактеризирани
положително, за разлика от подсъдимите С. и С..
Правилно като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство
съдът е преценил чистото съдебно минало за всеки от подсъдимите към
момента на извършване на деянието, добрите характеристични данни за
10
подсъдимите З. и Я..
Настоящата инстанция споделя разбирането на първоинстанционния
съд, че като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства за
подсъдимите С. и С. следва да се отчетат негативните им характеристични
данни, изразяващи се в техните реабилитирани предходни осъждания.
Настоящият състав не споделя доводите на районния съд, че като
отегчаващи обстоятелства следва да се прецени несъзнаването на
общественоопасния характер на извършеното от страна на подсъдимите,
водещо до липса на изразено критично отношение и съжаление. Това
разбиране пряко противоречи на признатата и гарантирана от закона
възможност на подсъдимите да не дават обяснения. При положение, че
привлечените към наказателна отговорност лица не са длъжни да дават
обяснения, не може да се приравни възползването им от това тяхно
субективно право на липса на критично отношение към извършеното, което
от своя страна да се третира като обстоятелство, отегчаващо тяхната
наказателна отговорност.
Районният съд е пропуснал да прецени какви са подбудите за
извършване на престъплението така, както изисква чл. 54, ал. 1 от НК. Като
такива следва да се приемат желанието на всеки от подсъдимите да съдейства
за постигане на изгоден за техния близък К. С. изход от наказателното дело,
водено против същия.
В крайна сметка, въпреки направените по-горе уточнения и изразеното
съгласие с мотивите на първоинстанционниЯ съд, Пазарджишкият районен
съд правилно е приел наличието на значителен превес на смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за всеки от подсъдимите и е
наложил наказания от по 6 /шест/ месеца лишаване от свобода за всеки от тях.
Така определените наказания отговарят в пълна степен на целите, посочени в
чл. 36 от НК.
Настоящата инстанция намира за правилен и извода на районни съд, че
с оглед данните за личността на всеки от подсъдимите и за постигане целите
на личната превенция, не се налага така наложените наказания да бъдат
изтърпени ефективно. Затова съдът прие, че контролираната съдебна
инстанция правилно е приложила института на условното осъждане на чл. 66,
11
ал. 1 от НК.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са
допуснати отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото на първата
инстанция.
В обобщение на казаното дотук, доколкото не се установиха основания
за отмяна или изменение на обжалваната присъда, същата се явява
обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК,
Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260015 от 10.03.2021г., постановена по
НОХД № 1701/19г. на РС – П..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12