Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 10. 09. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 7409 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление *** Б (въззивник) чрез процесуалния представител И.М.срещу решение № 300011, постановено на 12. 12. 2019 г. от Софийския районен съд, 141-ви състав, по гр.
д. № 61222 по описа за 2017 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл
по четири кумулативно съединени искове с правни основания по чл. 79, ал. 1,
предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 149
от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД. Искът за стойността на
предоставената топлинна енергия е бил частично уважен до размера от 1 261
лева и 26 стотинки и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от
2 616 лева и 31 стотинки; искът за стойността на услугата дялово
разпределение е бил частично уважен за сумата от 31 лева и 16 стотинки и отхвърлен
за разликата до пълния претендиран размер от 49 лева и 52 стотинки; исковете по
чл. 86 ЗЗД за мораторни обезщетения за забава върху съответните главници са
били изцяло отхвърлени.
Въззивникът обжалва решението в частта, в която иска за главница за стойността на предоставената
топлинна енергия е бил частично отхвърлен, както и искът по чл. 86 ЗЗД за
обезщетение за забава върху главницата за предоставена топлинна енергия в
размер на 493 лева и 88 стотинки е бил изцяло отхвърлен. Твърди, че в
съответната част обжалваното решение е неправилно и постановено при нарушение
на материалния закон. Позовава се на общите условия от 2008 г., за да обоснове,
че ответникът всъщност е изпаднал в забава за заплащането на сумите за топлинна
енергия. Заявява, че районният съд е пропуснал да съобрази обстоятелството, че
сумите по общите фактури са станали изискуеми на 15. 09. 2014 г., съответно 16.
09. 2015 г. и че погасителната давност е била прекъсната с депозирането на
исковата молба на 04. 09. 2017 г. Иска от въззивния съд да отмени решението в
обжалваната част. Претендира направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство Н. П.С., ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес ***, ж. к. „*****(въззиваем). С писмено изявление за разглеждането на делото в
открито заседание пред въззивния оспорва въззивната жалба. Твърди, че първата
инстанция правилно и законосъобразно е приложила института на погасителната
давност. Подкрепя извода на районния съд, че не е доказано отправянето на
покана за заплащане на задължението по главната претенция. Иска от въззивния
съд да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление ***, р-н „Слатина“,
ул. „*****, не предприема процесуални действия във въззивното производство.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано
лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ
за платена държавна такса в необходимия размер.
По тези съображения жалбата е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно и допустимо
в обжалваната част. Относно правилността му в обжалваната
част въззивният съд е обвързан от доводите във въззивната жалба.
Предмет на въззивното производство са два
кумулативно съединени осъдителни иска за стойността на предоставяната топлинна
енергия и за обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху
главницата за стойността на предоставената топлинна енергия. Претенциите са
свързани с доставянето на топлинна енергия през периода 01. 05. 2013 г. до 30.
04. 2016 г. (предвид уточнението на исковата молба, л. 32 от делото на районния
съд) спрямо следния топлоснабден имот: ап. 17, находящ се в град София, ж. к. *****,
абонатен номер 260530 (топлоснабден имот).
Страните не оспорват извода на районния
съд, че през време на процесния период между тях е било налице валидно
облигационно отношение, по силата на което въззиваемото дружество е
предоставяло топлинна енергия спрямо топлоснабдения имот, а въззивникът е
ползвал топлинната енергия.
Своевременно с отговора на исковата
молба ответникът (въззивникът) е възразил за изтекла погасителна давност, като
районният съд е приел възражението за частично основателно и е съответно
частично е отхвърлил иска за присъждане на стойността на предоставената
топлинна енергия.
Покупко-продажбата на топлинна енергия е уредена в чл. 150 ЗЕ и се
осъществява при публично известни общи условия. Предвид твърденията на ищеца
(въззивника)
и уточнения от него процесен период,
приложимите общи условия към разглежданото облигационно отношение са Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД *** от 2008 г. (влезли в сила съгласно чл.
150, ал. 2 ЗЕ на 15. 02. 2008 г.) и Общите условия на „Т.С.“ ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2014 г. (влезли в сила на 13. 03. 2014 г.).
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в
сграда-етажна собственост могат да изберат да заплащат консумираната топлинна
енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска. При това положение съгласно приложимите общи условия за частта от
процесния период от 01. 05. 2013 г. до 28. 02. 2014 г. (чл. 33, ал. 1 от общите условия от 2008 г.)
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен след изтичането
на периода, за който се отнасят. За остатъка от процесния период от 01. 03.
2014 г. до 30. 04. 2016 г. съгласно приложимите общи условия от 2014 г. (чл.
33, ал. 1) клиентите трябва да заплащат месечните дължими суми
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет-страницата на
продавача. Публикуването на месечните фактури на интернет
страницата на продавача при действието на общите условия от 2014 г. има
характера на покана, поради което давността за тези вземания започва да тече от
възникването им съобразно чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Що се отнася до месечните прогнозни вземания, възникнали при действието
на общите условия от 2008 г., давността за тях започва да тече от настъпването
на изискуемостта им съобразно чл. 114, ал. 1 ЗЗД с изтичането на 30 дни от края
на съответните месечни периоди, за които се отнасят. Вземането за реално
потребена топлинна енергия след изравняване при действието на общите условия от
2008 г. се заплаща в 30-дневен срок от след датата на издаването на съобщението
за дължимата сума (чл. 33, ал. 2 от общите условия от 2008 г.), като
съобщението за дължимата сума също има характера на покана и следователно
погасителната давност започва да тече от деня на възникването на вземането съгласно
чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Доколкото всяко парично оценимо вземане се характеризира с
определен размер, настоящият съдебен състав приема, че вземането възниква с
издаването на съответната обща фактура, предвиждаща сума за доплащане.
Вземанията за стойността на топлинна
енергия по месечни прогнозни сметки са периодични и за тях се прилага
специалната 3-годишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД (предвид
разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС). Противно на
твърдяното от въззивника, месечните прогнозни
вземания имат
самостоятелен характер. Възникването
им, съответно настъпването на изискуемостта им, а с това и течението на
погасителната давност за тях не се влияят от последващото изравняване за
отчетния период. Вземанията за доплащане след изравняване за отчетния период
също са периодични и за тях също се прилага специалната тригодишна погасителна
давност.
В разглеждания случай искът е предявен
на 04. 09. 2017 г. Следователно всички периодични вземания за месечни прогнозни
суми, за които специалната тригодишна давност е започнала да тече преди 04. 09.
2014 г., са погасени по давност. Това включва всички месечни прогнозни суми,
които са възникнали при действието на общите условия от 2008 г., тоест
месечните вземания от 01. 05. 2013 г. до 28. 02. 2014 г. Що се отнася до
месечните периодични вземания за топлинна енергия, възникнали при действието на
общите условия от 2014 г., последната погасена по давност сума от тях е тази за
август 2014 г. (доколкото погасителната давност е започнала да тече от
възникването на вземането за този месец предвид чл. 114, ал. 2 ЗЗД). Що се
отнася до твърдението на въззивника, че вземането за доплащане по общата
фактура за отчетния период от 01. 05. 2013 г. до 30. 04. 2014 г. не е погасено
по давност, въззивният съд споделя извода на първата инстанция. Погасителната
давност за изравнителното вземане е започнала да тече с възникването му с
издаването на общата фактура на 31. 07. 2014 г. и е изтекла на 31. 07. 2017 г.,
тоест преди предявяването на иска. Следователно районният съд правилно е приел
за погасени по давност вземанията за топлинна енергия (месечни прогнозни суми и
сума за доплащане след изравняване) за частта от процесния период от 01. 05.
2013 г. до 31. 08. 2014 г.
Въззивникът не излага други доводи за
неправилност на обжалваното решение в частта за частичното отхвърляне на иска
за стойността на предоставената топлинна енергия, поради което проверката на
въззивния съд е ограничена (чл. 269, изр. второ ГПК).
Относно доводите на въззивника във
връзка с иска по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законовата
лихва върху главницата за топлинна енергия, въззивният съд приема следното.
Вземането по чл. 86 ЗЗД е акцесорно спрямо главното задължение за стойността на
предоставената топлинна енергия. Следователно погасяването по давност на частта
от вземанията за стойността на предоставената топлинна енергия за периода от
01. 05. 2013 г. до 31. 08. 2014 г. води до погасяване и на съответната част от
обезщетението за забава. Непогасено може да бъде само обезщетението за забава
върху частта от главницата за предоставена топлинна енергия за периода от 31.
08. 2014 г. до 30. 04. 2016 г.
За да бъде присъдено в полза на
въззивника-ищец обезщетение за забава за главницата за стойността на
предоставената топлинна енергия през периода от 31. 08. 2014 г. до 30. 04. 2016
г., той следва да установи при условията на пълно и главно доказване
поставянето на длъжника (въззиваемия-ответник) в забава. Съгласно приложимите
за съответния период общи условия от 2014 г. и месечните дължими суми, и
стойността на фактурата за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период се заплащат в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет-страницата
на продавача (на въззивника-ищец). При това положение, както вече беше
изложено, публикуването на дължимите суми на интернет-страницата на
въззивника-ищец има характера на покана, отправена до длъжника. Едва след
отправянето на поканата длъжника може да изпадне в забава. Следователно
въззивникът-ищец трябва да докаже факта на публикуването на дължимите суми за
стойността на предоставената топлинна енергия за периода от 31. 08. 2014 г. до
30. 04. 2016 г. на интернет-страницата си.
Още с проекта на доклад по чл. 140 ГПК
районният съд изрично е разпределил доказването на забавата в тежест на ищеца,
като е отбелязъл, че той не сочи доказателства за това твърдяно обстоятелство.
Въпреки указанията на съда, въззивникът-ищец не е представил нито едно доказателство
за публикуването на съобщения за дължимите суми за стойността на предоставената
топлинна енергия на интернет-страницата си. При това положение
първоинстанционният съд правилно изцяло е отхвърлил иска по чл. 86 ЗЗД изцяло
като недоказан.
По изложените съображения решението
трябва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Разноски. При този изход
на делото в полза на въззиваемия възниква право за сторените във въззивното
производство разноски. Той обаче не е претендирал разноски, а и по делото няма
данни да е сторил разноски. При това положение разноски не следва да бъдат
присъждани, а сторените от въззивника разноски (за държавна такса и за депозит
за възнаграждение на особения представител) трябва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 300011, постановено на 12. 12. 2019 г. от Софийския районен съд, 141-ви състав, по гр.
д. № 61222 по описа за 2017 г.,
в обжалваната част, в която
предявеният от “Т.С.” ЕАД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление *** Б, срещу Н. П.С., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес ***, ж. к. „*****, иск с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от
Закона за енергетиката за цената на доставена топлинна енергия за абонатен
номер 260530 за периода от 01. 09. 2014 г. до 30. 04. 2016 г. се отхвърля за
разликата от уважената част от 1 261 лева и 26 стотинки до пълния предявен
размер от 2 616 лева и 31 стотинки и за периода от 01. 05. 2013 г. до 31.
08. 2014 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 300011, постановено на 12. 12. 2019 г. от Софийския районен съд, 141-ви състав, по гр.
д. № 61222 по описа за 2017 г.,
в обжалваната част, в която
предявеният от “Т.С.” ЕАД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление *** Б, срещу Н. П.С., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес ***, ж. к. „*****, иск с правно основание чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите за сумата от 493 лева и 88 стотинки,
претендирана като обезщетение за забава за периода от 15. 09. 2014 г. до 22.
08. 2017 г., начислено върху главницата за стойността на доставената топлинна
енергия се отхвърля.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***,
р-н „Слатина“,
ул. „*****, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Председател: Членове: 1. 2.