РЕШЕНИЕ
№ 638
гр. Ямбол, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20222330101715 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Министерство на
**** на Р България против В. Т. Ж., с която се иска ответницата да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 12 496, 04 лв. – полагаща се част от получени наеми за
съсобствен на страните имот, съответстваща на ид.ч. на ищеца от съсобствеността –
54, 082 %, за периода 01.07.2017 – 14.06.2022 год., сумата от 1858, 33 лв. – лихва за
забава за периода 01.07.2017-14.06.2022 год., законната лихва от датата на подаване на
исковата молба и съдебно-деловодни разноски в производството.
Ищецът твърди, че заедно с ответницата са съсобственици при посочени ид.ч. на
магазин № 1, с идентификатор № 87374.542.141.1.108, находящ се в гр. Я. ***.На
03.02.2022 год. бил съставен констативен протокол , видно от който имотът се ползвал
възмездно от трето лице, на което бил отдаден под наем от ответницата с посочени
договор и анекси. Според ищеца отдаването под наем на имота от другия съсобственик
поражда правния му интерес да получи полагащата му се част от гражданските
плодове на вещта съобразно дела си – 54, 082 % от приходите, които посочва да са в
размер на общо 12 496, 04 лв. за периода 01.07.2019- 14.06.2022 год. Без значение в
случая било обстоятелството, че втория етаж на магазина бил празен и не се ползвал ,
т.к. съсобствеността между държавата и физическото лице била в идеални, а не в
реални части. Съгласно чл. 31,ал.2 от ЗС лично ползване на съсобственика било всяко
действие , което възпрепятствало останалите съсобственици да ползват общата вещ
съобразно правата им, без да събират добивите и гражданските плодове. Претендира се
и лихва за забавено плащане в размер на 1858,33 лв. за посочени в молба от 07.10.2022
год. периоди, законна лихва, както и присъждане на разноски в производството.
В законоустановения срок е депозиран отговор, с който исковете се оспорват
изцяло. Действително страните били съсобственици при посочени от ищеца квоти,
както и ответницата отдавала под наем на трето лице собствената си идеална част от
1
имота, с което бил запознат и самия ищец, който с писмо от 2017 год. ответницата дори
поканила да ползва притежаваните ид.части, което ползване ответницата по никакъв
начин не възпрепятствала. Оспорва се и размерът на претенцията, като ответницата
излага съображения, че претендираният наем не съответства на действително
уговорения и получаван такъв.
Извън изложеното се твърди, че като добросъвестен съсобственик ответницата в
края на 2008 год. , със знанието и без противопоставянето на ищеца извършила
ремонтни дейности на обекта, подробно описани в молба от 12.10.2022 год., поради
което и ищецът й дължал припадащите му се сума. С оглед на изложеното и на осн.
чл. 103,ал.1 от ЗЗД прави възражение за прихващане на дължимата се сума в размер на
20 120, 43 лв. с претенцията на ищеца до размер на по-малката от тях, а именно 7249,
31 лв.
Претендира се отхвърляне на претенциите, като неоснователни, респ. погасени
чрез прихващане, както и разноски в производството.
В с.з. ищецът не изпраща представител.С писмена молба моли за уважаване на
претенцията, както и своевременно релевира възражение за погасяване претенцията на
ответницата по давност.
Ответницата се представлява от упълномощен адвокат, оспорва иска.
ЯРС, като взе предвид исковата молба, становището на ответницата по нея,
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а и се установява от приложените писмени доказателства, че
са съсобственици на следния недвижим имот- магазин № 1, с идентификатор №
87374.542.141.1.108, находящ се в гр. Я. ***, като 54, 082 % ид.ч. са държавна
собственост, предоставена в управление на Министерство на ****, а останалите 45,
918 ид.ч са собственост на ответницата, в подкрепа на което е приет и АЧОС от
07.08.1998 год., с който са предоставени права върху имота на МНО – поделение *** –
гр. С., АЧОС № ***/20.12.2017 год. , касаещ 54. 082 % ид.ч. от имота с предоставено
право на управление на МО на Р България, Заповед № ***/***/09.12.2005 год. на
Областен управител , с която е заповядано да се отпишат от актовите книги за
недвижими имоти – частна държавна собственост 45, 91 % ид.ч. от процесния имот в
полза на наследниците на И. Г. Д., копия от нотариални актове за покупко – продажба
на ид.ч. от недвижим имот.
Ищецът е представил още копие от договор за наем от 12.11.2013 год., по силата
на който ответницата Ж. е отдала за временно и възмездно ползване на трето лице
част от собствения си недвижим имот, а именно 137, 768/490, 97 ид.ч. от процесния
магазин за срок от една година и при уговорена наемна цена от 400 лв. , от която
следва да бъде удържан данък от 10 % или 36 лв. месечно.
Приет е и Анекс към договора от 12.11.2014 год., с който се изменя предмета на
договора, а именно – 215/137/490,97 ид.ч., както и се удължава срока му на действие с
1 година, а месечният наем се определя на 645 лв.С Анекси от 12.11.2015 год. и от
15.11.2016 год., срокът на договора е удължен с по още една година.
На 03.02.2022 год. представител на РИО – П. , офис С. е извършил оглед за
състоянието на имота, като в КП от същата дата е посочил, че магазинът се ползва от
фирма „Я. Комерс“ООД, като за търговската си дейност фирмата ползва целия първи
етаж на магазина. До втория етаж се стига по вътрешни стълби. Етажът е необитаем,
но е извършен ремонт. Входната врата, подходите към мазето и втория етаж са
2
свързани с първия и е невъзможно самостоятелно обособяване на свободните части.
Ответницата е представила копие от анекс към договора за наем от 15.11.2018
год., с който срокът му на действие е продължен с една година при непроменен наем;
анекс от 15.11.2019 год., с който срокът на действие на договора е продължен с още
една година при непроменен наем; анекс към договора от 14.03.2020 год. , с който
страните са се споразумели във връзка с въведеното извънредно положение в Р
България наемна цена за обекта за м. март, април и май 2020 год. да не се заплаща;
анекс от 13.11.2020 год., с който срокът на договора се продължава с още една
година,като всички останали текстове остават непроменени; анекс от 30.11.2020 год. , с
който страните са се споразумели месечната наемна цена да е в размер на 300 лв., от
която да се удържа данък в размер на 10 % , считано от 01.12.2020 год.; анекс от
12.11.2021 год., с който срокът на договора е удължен с още една година, а всички
останали текстове остават непроменени.
Ищецът е изпратил писмо от 21.06.2017 год. адресирано до ответницата, с което
я е уведомил, че е извършила преустройство в обекта, ползва го , отдавайки го под
наем, поради което дължи на съсобственика 54, 082 % от приходите, които получава
от имота.Прието е и становище на ответницата адресирано до ищеца от 05.07.2017
год., във връзка с писмо от 21.06.2017 год. ,в което е посечено, че ответницата е
стопанисвала обекта с грижата на добър стопанин и въпреки отправените уведомления
за предприемане на общи действия за укрепване и ремонт на съсобствения магазин
ищецът не се е отзовавал. Описани са извършените СМР. Посочено е, че ответницата е
отдала под наем само собствените си ид. части от обекта, не е ограничавала правото на
ищеца да владее и ползва собствената си ид.част, тъй като същата не се ползва от
наемателя.
Във връзка с твърденията си за извършени подобрения в имота през 2008 год.
ответницата е представила фактури, договор за изработка и монтаж на алуминиева
дограма, предварителен протокол.
Прието е и писмо от 11.05.2022 год. във връзка с уреждане на съсобствеността
между страните.
По искане на ищеца по делото е назначена и прието заключението на ССЕ,
вещото лице по която посочва, че размерът на получавания от ответницата наем за
периода 01.07.2019 – 14/06.2022 год. е 13 258, 70 лв. Размерът на полагащия се на МО
част от наема, в съответствие с притежаваните ид.части е 7 170, 57 лв. Определен е и
размера на лихвата за забава за периода от първо число на месеца, за който се дължи
наема до датата предхождаща входирането на исковата молба.
Въз основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.30,ал.3 ЗС, вр. чл. 93 ЗС и чл.
86,ал.1 ЗЗД.
С оглед изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения,
правната квалификация на предявения иск е чл.30,ал.3 от ЗС, т.к. ищецът претендира
полагащата му се част от получените граждански плодове от вещта, съразмерно с дела
му в съсобствеността. В тълкувателната практика на ВКС се приема, че добивите от
една обща вещ в резултат на възмездното предоставяне на същата на трето лице
запълва фактическия състав на разпоредбата на чл. 30,ал.3 ЗС, вр. чл. 93 ЗС, а не на
тази по чл. 31, ал.2 ЗС.
Страните не спорят, а и се установява от приетите писмени доказателства, че са
3
съсобственици на процесния магазин. Съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС,
всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си. Предпоставките, които тази правна норма въвежда, за да бъде уважен иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС, са следните: да е налице съсобственост върху процесната
вещ, да са установени правата на съсобствениците, единият от съсобствениците да
събира / придобива / изцяло или в обем по- голям от припадащия му се ползите от
вещта, като по този начин да лишава останалите съсобственици от възможността да
придобият плодовете от вещта, съответстващи на правата им в съсобствеността. Тоест,
в полза на ощетените съсобственици ще възникне право на вземане за припадащата им
се част от плодовете, били те граждански или естествени, без за целта да е необходима
нарочна покана. Тaка, както собственикът придобива плодовете от вещта си (чл. 92
ЗС), така и съсобственикът има право да придобие естествените и граждански плодове
от общата вещ, но тъй като наред с него има и други съсобственици, нито един от
всички тях няма право да получи целия добив от общия имот. Целият добив е
притежание на всички съсобственици. Затова, ако даден съсобственик събере целия
добив от общия имот, той е длъжен да предаде на останалите съсобственици
припадащите им се части. Размерът на тези части се определя според съотношението
на дяловете на съсобствениците в общия имот.
В конкретния случай обаче, от приобщените по делото доказателства не се
установява ответницата да е предоставила за ползване част, превишаваща дела й в
съсобствеността, т.е. да е ползвала в обем, по-голям от притежаваните части в
съсобствеността. От писмените доказателства по безспорен начин се установява, че
същата притежава 45, 918 % ид.ч., съответстващи на 225,41/490, 97 ид.ч. от
съсобственият имот и именно част от тях е отдавала под наем, а не целия имот. Ето
защо в полза на другия съсобственик не се поражда вземане за част от тези
граждански плодове. Нещо повече- при предявен иск по чл. 30, ал. 3, вр. чл. 93 ЗС не
се дължи изследване на въпроса дали с действията си, съответният съсобственик
препятства възможността другите такива да си служат с общата вещ. Това е така, тъй
като вземането за граждански плодове няма характер на обезщетение.
Дори и да се приеме, че наемателят ползва част от имота, по- голяма от
предоставената му, или пък е налице невъзможност другите съсобственици да ползват
имота, то това не може да доведе до уважаване на претенцията за заплащане на
припадащата се част от гражданските плодове, тъй като тя има съвсем различна
правна природа и материалноправни предпоставки, които следва да бъдат налице.
Следва да се посочи, че съсобственикът, притежаващ повече от половината от общата
вещ,в случая ищецът , разполага с други правни механизми, посредством които да
организира своята защита в случай, че не е съгласен с наемното правоотношение,
съществуващо между ответницата и трето лице , или наемателят излиза извън обема на
предоставените му права.
Горното разрешение е прието в РЕШЕНИЕ № 508 от 27.04.2017 г. по в.гр.д. №
351/2017 Г. на Окръжен съд - Пловдив, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 115/ 15.03.2018 г. по
гражданско дело № 3299/2017 г., ВКС, в което се посочва , че при сключен договор за
наем от съсобственик само за неговата идеална част, право на вземане по чл. 30 ал.3 ЗС
за останалите съсобственици не възниква .
В обобщение съдът приема, че предявеният главен иск се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен. Неоснователността на главния иск води до
неоснователност и на акцесорната претенция за присъждане на лихви за забава.
4
Предвид отхвърляне на иска, и т.к. възражението за съдебно прихващане е
предявено като евентуално, т.е. поставено в зависимост от основателността на
първоначално предявения иск съдът не дължи произнасяне по същото.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК в полза на ответницата
следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 1000 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Министерство на **** на Р България, гр. С. ***
против В. Т. Ж., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 30,ал.3, вр. чл. 93 от
ЗС за заплащане на сумата от 12 496, 04 лв. – представляваща 54, 082 % от
получените наеми за съсобствен на страните имот, находящ се в гр. Я., *** , за периода
01.07.2019 – 14.06.2022 год., и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1858, 33
лв. – лихва за забава за периода 01.07.2019 – 14.06.2022 год.
ОСЪЖДА Министерство на **** на Р България, гр. С. *** да заплати на В. Т.
Ж., ЕГН ********** сумата от 1000 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5