Р Е Ш Е Н И Е№6
гр.Видин , 19.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински
окръжен съд гражданска колегия в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година , в състав:
Председател: В. В.
ЧЛЕНОВЕ : 1.А.
П.
2.В.М.
при секретаря И..К. като
разгледа докладваното от съдията
В. М. в.гр.дело № 481
по описа за 2019г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Делото
е образувано по въззивна жалба от П.И.К., ЕГН **********, с адрес *** чрез :адвокат
И.П. Т., САК, с адрес за съобщения и призоваване : гр. С., ул. "Ш…."
№ …, партер, ПРОТИВ : РЕШЕНИЕ № 77 / 11.10.2019г. постановено по гр. дело №
102/19г. по описа на Районен съд - Кула, в частта в която е отхвърлен
предявеният акцесорен иск - чл.86 от ЗЗД
и в частта за разноските.
Подържат,
че решението в тази част за необосновано, неправилно, постановено при нарушение
на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, като молят същото да отменено в тази му част, като Съда
постанови друго РЕШЕНИЕ, с което да УВАЖИ предявеният акцесорен
иск по чл.86 от ЗЗД, като основателен и доказан , като отмени решението и в частта за
разноските,и присъди сторените разноски пред първата инстанция в пълен размер,
съобразно представеният списък, както
и разноските във въззивната инстанция.
Посочва,
че с решението си, с което е отхвърлен предявеният иск е пр. основание чл.86 отЗЗД
с цена на иска 349.00 лв., PC Кула е приел, че по съществото си
лихвата за забава представлява
обезщетение в размер на законната лихва, предвидена за забава плащането на
парични задължения, но разпоредбата на този текст, според PC Кула обаче била диспозитивна и следвало да се прилага
само ако страните по материалното правоотношение не са уговорили друго. PC приема, че в случая страните не били уговорили изрично обезщетение
за забава и затова тази лихва била
недължима. Съдът приема също, че страните не били уговорили срок за плащане на
наемната цена по договора за наем, поради което задължението следвало да се
приеме за безсрочно, като изтичането на стопанската година не можело да се
приеме за срок за наемното плащане. Не можело и по аналогия да се прилагат
нормите на Закона за арендата в земеделието, нито да се приеме, че ответника бил поканен от ищеца за
заплащане на наемната цена, според съда, тъй като поканата не била достигнала
до ответника.
Подържат, че изводите на PC Кула са неправилни и незаконосъобразни, приети в противоречие
със събраните по делото доказателствата и неправилно приложен материалния
закон.
Посочват,
че по делото е приет като доказателство Договор за наем от 01.01.2016г. Видно
от чл.2 на същия, договорът е сключен за срок от 1(една) година, за стопанската
2016-2017г. Съгласно § 2, т. 3 от Допьлнителните разпоредби на Закона за
арендата в земеделието "стопанска година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата
година. Предвид това. въпреки, че в договора за наем е посочено, че същия
започва да тече от момента на подписването му,
действителната воля на страните е била, че договорът ще породи действие
за периода от 01.10. 2016г. до
01.10.2017г. Ответника и ищеца няколко предходни години са сключвали подобни
договори за наем по същия начин, за срок
от една година, и са процедирали по този начин, като са сключвали договорите в
началото на календарната година. Тази уговорка не се оспорва от ответника в
отговора му, а се потвърждава и в ОСЗ по делото. Освен това при тълкуването на
сроковете от договора относно срока, следва да се има предвид, че предметът на
този договор е земеделска земя. След като страните са сключили срочен
договор, то и кредитора изпада в забава за плащане веднага след изтичане срока
на договора и покана не е била
необходима. В конкретния случай сключения между страните договор е изтекъл на 01.10.2017г.
от която дата за ответника е възникнало задължение за плащане на
договорената наемна цена.
Посочва, че по
делото са представени писмени доказателства, от които е
видно, че ответника е бил поканен за заплащане на дължимото. До последния е изпратена покана
чрез „Т…." - „Б…" ЕАД, която
покана е получена от ответника.
Неоснователно е отхвърлено и искането за
присъждане на разноски, като съдът е приел, че не са представени
доказателства за сторването им. Подържа,
че е представил доказателства в тази насока.
С оглед на това, моли съда да отмени решение № 77/11.10.2019 г.
постановено по гр. дело № 102/19г. по описа на Районен съд - Кула, в частта в е отхвърлен предявеният акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД и в частта за
разноските, не са ни били присъдени, като необосновано, неправилно, постановено
при нарушение материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила в тази му като постанови друго РЕШЕНИЕ, с което да УВАЖИ изцяло
предявеният от акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД, като основателен и доказан по
размер и присъди направените разноски пред първата инстанция в пълен
размер, съобразно представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК и
приложените към него доказателства.
Ответната по делото страна „Т… „ ООД-ЕИК … с
адрес-гр.Г., чрез управителя К.Ц. К.-ЕГН
: ********** оспорва въззивната жалба
като неоснователна, като подържа, че изводите на КРС са правилни и обосновани.
Правилно не е присъдено обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД, поради липса на
доказателства за връчване на поканата. Същата не е доведена до знанието на
ответника и той е изпаднал в забава с връчването на исковата молба.
Подържат, че е неоснователно и искането за присъждане на разноските в
исковото и обезпечителното производство.
Видинският
окръжен съд , като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по
жалба страна и съобразявайки представените по делото доказателства , прие за
установено следното :
Исковете са правно основание чл. 79, ал.1, във вр. с
чл. 232, ал.2 от ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.
С решение № 77 / 11.10.2019г. постановено по гр. дело № 102/19г.
по описа на Районен съд - Кула, е осъдено дружество „Т…” ООД
, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. Г, да заплати на П.И. К. , ЕГН ********** сумата в размер на 2579.88 лв./Две хиляди
петстотин седемдесет и девет лева/, представляваща наемна цена за ползването на
земеделска земя, за периода от 01.10.2016г. до 01.10.2017г., по
Договор за наем от 31.01.2016г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 05.04.2019г. до окончателното и изплащане, като е
отхвърлен иска по чл. 86 от ЗЗД за сумата 349.00/Триста
четиридесет и девет/ лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.10.2017г. до датата на подаване на
исковата молба - 04.04.2019г., върху главницата в размер на 2579.88 лв./Две
хиляди петстотин седемдесет и девет лева/, представляваща наемна цена за
ползването на земеделска земя по Договор за наем от 31.01.2016г.между страните,
както и за разноски в размер на 1954,01
лв.
От
данните по делото се установи , че с Договор за наем
на земеделска земя от 31.01.2016г., страните по делото са сключили същия, по
силата на който ищцата се съгласила да представи за временно и възмездно
ползване, подробно описаните в него и посочени вече от съда земеделски земи, с
обща площ от 85,996 дка., на ответника по делото, за срок от една година, за
стопанската 2016/2017година, като съгласно чл. 3 от Договора наемната цена, с
която страните са се съгласили е 30 лв. на декар. От тази уговорка е видно, че
дължимата годишна наемна цена за отдадената под наем земя е в размер на 2579,88
лв.
Сумата е
присъдена с решението и в тази част то е влязло в сила.
Спорът
между страните относно дължимостта на обезщетението по чл.86 ал.1 ЗЗД.
По
отношение на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 349 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху незаплатената наемна цена за периода
от 01.10.2017г. до 04.04.2019г., КРС е
приел , че по същността си мораторната лихва по чл. 86 от ЗЗД
представлява обезщетение за причинените на кредитора вреди в резултат на
неизпълнение на парични задължения. Този иск се явява акцесорен по отношение на
иска с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр.чл.232 ЗЗД, и от уважаването на
главния зависи и неговото уважаване. Страните по делото, не са уговорили и срок за заплащане на
наемната цена по договора за наем на земеделска земя. След като не е уговорен
срок на плащането и в закона не е уреден законов срок, следва задължението за
заплащане на наемната цена да бъде прието за безсрочно такова. Изтичането на стопанската година не може да се
приеме за срок на наемното плащане. В
този случай не е възможно по аналогия да бъдат приложени нормите на Закона за
арендата в земеделието. При безсрочните задължения,
каквото е това по вр.чл.232, ал.2, предложение първо ЗЗД ,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, т.е поканата
като условие за изпадане на длъжника в забава е абсолютно необходима, когато
няма определен срок за изпълнение. Вземането по вр.чл.232, ал.2, предложение първо ЗЗД е изискуемо от деня, в който ищеца е могъл да
иска изпълнение. Тъй като вземането по вр.чл.232, ал.2,
предложение първо ЗЗД е
парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна
покана на кредитора, за да изпадне длъжникът в забава. По делото са ангажирани
доказателства от длъжника за изпращане на покана до ответника чрез „ Т…” на „ Б…”,
но не са ангажирани никакви доказателства, същата да е била връчена на
ответника.
Видинският
окръжен съд, намира становището на първоинстанционния съд за неправилно по
следните съображения :
По делото е приет като доказателство Договор за наем
от 01.01.2016г. Видно от чл.2 на същия, договорът е сключен за срок от 1(една)
година, за стопанската 2016-2017г. Съгласно § 2, т. 3 от Допьлнителните
разпоредби на Закона за арендата в земеделието "стопанска година" е
времето от 1 октомври на текущата година
до 1 октомври на следващата година. Предвид това въпреки, че в договора за наем
е посочено, че същия започва да тече от момента на подписването му, действителната воля на страните е била, че
договорът ще породи действие за периода от
01.10. 2016г. до 01.10.2017г. Ответника и ищеца няколко предходни години
са сключвали подобни договори за наем по
същия начин, за срок от една година, и са процедирали по този начин, като са
сключвали договорите в началото на календарната година. Тази уговорка не се
оспорва от ответника в отговора му, а се потвърждава и в ОСЗ по делото. Освен
това при тълкуването на сроковете от договора относно срока, следва да се има
предвид, че предметът на този договор е
земеделска земя. Предназначението
на земеделската земя е за земеделско производство, което своя страна се
осъществява в рамките на стопанската година, т.е. времето от 1 октомври на
настоящата година до 1 октомври на
следващата година. След като страните са сключили срочен договор, то и
кредитора изпада в забава за плащане веднага след изтичане срока на договора
и покана не е била необходима. В
конкретния случай сключения между страните договор е изтекъл на 01.10.2017г. от
която дата за ответника е възникнало задължение за плащане на договорената наемна
цена.
Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го
конкретен фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни
това задължение. Съгласно договора за наем на земеделски земи от
31.01.2016г наемателят е длъжен да извърши наемното
плащане в
уговорения вид и срокове. Размерът на наемното плащане е уговорено и в самия договор.
Съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. В цитирания договор страните са договорили клауза, дължимата
сума-наемно плащане
за съответната стопанска година в чл.2 и чл.4.1
от договора.
С оглед на изложеното и съгласно чл.162 от ГПК, съдът намира претенцията на
ищеца за основателна за
сумата 349.00/Триста четиридесет и девет/ лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.10.2017г. до
датата на подаване на исковата молба - 04.04.2019г., върху главницата в размер
на 2579.88 лв./Две хиляди петстотин седемдесет и девет лева/, представляваща
наемна цена за ползването на земеделска земя по Договор за наем от
31.01.2016г.между страните.
По отношение разноските :
С
подаване на исковата молба, ищцата е направила искане за присъждане на
деловодни разноски, а процесуалният представител на ищцата е представил в хода
на устните състезания, списък с разноските по чл. 80 ГПК, в който е посочил
117,20 лв. държавна такса по делото, 850 адвокатски хонорар, 1090 лв. разноски
в обезпечителното производство, от които 40 лв. държавна такса, 520 лв.
адвокатски хонорар пред РС – Кула, 400 лв. адвокатски хонорар пред ЧСИ за
образуване на изпълнително дело и 130 лв. такси съдебно изпълнение и запор на
банкови сметки.
До приключване на
съдебното заседание по делото, от ищцата, са представени единствено
доказателства за платена държавна такса по делото в размер на 117.20 лв. По
пощата, с придружителна молба вх. № 1358 от 18.09.2019г., с пощенско клеймо от
16.09.2019г. са получени писмени доказателства за сторените разноски– договори
за правна защита между ищцата и процесуалния й представител и преводно
нареждане за кредитен превод до ЧСИ, във връзка с представения списък за
разноски по чл. 80 ГПК. Ищецът своевременно, до приключване на съдебното
заседание, е направила искане за присъждане на разноски, но не е представил
доказателства за всички претендирани от него и посочени в списъка по чл. 80 ГПК
разноски.
Събирането на доказателствата в исковия процес
приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на
съдебното
дирене и дава ход по същество на спора.
Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират
доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка
със спорното право. Следователно те не могат да въвеждат нови
искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка
с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава
приложението на основни принципи на исковия процес –
равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени
с чл. 8 и 9 ГПК. Следователно след даване ход по същество на спора не могат да
бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски,
съответно представяне на доказателства за техния размер. Макар и акцесорна,
претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което
следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание и
размерът на разноските да е доказан, а не само заявен.
С
оглед на посоченото, претенцията на ищцата за разноски следва да бъде уважена
само за тези разноски, за заплащането, на които е ангажирал доказателства до
приключване на съдебното заседание пред ВРС и уважаването на исковата претенция
по чл.86 ал.1 ЗЗД, а именно отмяна на решението в частта за разноски над сумата
103,19 лв до 117.20 лв. По делото и пред въззивната инстанция не бяха ангажирани никакви доказателства за
наличието на обезпечително производство, във връзка с исковете по настоящото
дело.
Основателна
е претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1126.13 лв., от които 850 лв.,адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие , 250 лв. за явяване на
адв.пълномощника в съдебно заседание и 26.13 лв. Д.т за подаване на въззивна
жалба.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 77 / 11.10.2019г. постановено по гр. дело №
102/19г. по описа на Районен съд - Кула, в частта в която е отхвърлен
предявеният акцесорен иск - чл.86 от ЗЗД
и в частта за разноските ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „Т….” ООД , ЕИК …,
със седалище и адрес на управление гр. Г., представлявано от управителя К. Ц.
К. да заплати на П.И.К. ,
ЕГН **********,сумата 349.00/Триста четиридесет и девет/
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2017г. до датата на подаване на
исковата молба - 04.04.2019г., върху главницата в размер на 2579.88 лв./Две
хиляди петстотин седемдесет и девет лева/, представляваща наемна цена за
ползването на земеделска земя по Договор за наем от 31.01.2016г.между страните,
както и сумата 14 лв. разноски в производството за платена
държавна такса, представляваща разликата
над сумата 103,19/сто и три лева и деветнадесет ст / лв до 117.20/сто и седемнадесет лева и
двадесет ст/ лв.
ОСЪЖДА „Т….” ООД , ЕИК …,
със седалище и адрес на управление гр. Г., представлявано от управителя К. Ц. К…да заплати на П.И.К. ,
ЕГН **********,на основание ч. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1126.13/хиляда
сто двадесет и шест лв и тринадесет ст./ лв., от които 850/осемстотин и
петдесет лева/ лв.,адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и
съдействие , 250/двеста и петдесет/ лв. за явяване на адв.пълномощника в
съдебно заседание и 26.13 /двадесет и шест лева и тринадесет ст/лв. Д.т за
подаване на въззивна жалба.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.