РЕШЕНИЕ
№ 276
12.07.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 18.06.2019г., в следния
състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Роман Николов
При участие на секретаря Златка Стоянова като разгледа
докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 240 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по Въззивна жалба от „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД срещу Решение № 56 от 04.02.2019г., постановено по гр. д. №
3358/2018г. по описа на Пернишки районен съд, с което са отхвърлени предявените
от жалбоподателя (като цесионер) установителни искове по чл. 415 от ГПК с
предмет вземания по договор за паричен заем, сключен от въззиваемия - ответник
с друго дружество (цедент), като е осъден за заплащане на деловодни разноски и
разноски по заповедното производство.
С жалбата моли решението да бъде отменено и исковете
да бъдат уважени.
Изложени са оплаквания, за неправилни изводи на ПРС,
че се касае за цесия на бъдещи вземания, която била нищожна. Счита, че
приложение 1 към договора конкретизира вземанията и основния договор е само
рамков и не е самостоятелен източник на права, а те произтичат от приложенията,
с които се конкретизират прехвърлените вземания.
Оспорва изводите на съда, че е налице разлика в
прехвърлените вземания по цесията и тези предмет на производството
При проверка
по чл. 269 ГПК ПОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а като
краен резултат за частично неправилно по следните съображения:
От фактическа страна се установява по делото от
представения договор за кредит валидно възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит между праводателя на ищеца и ответника. Договора отговаря на
изискванията за валидност по закона за потребителския кредит що се отнася до
заетата сума и дължимостта на лихва.
От самият договор чл. 3, ал. 2 изречение последно се
установява, че има силата на разписка, което означава, че сумата е получена
реално.
Неоснователни са и възраженията, че договора за цесия
между ищеца като цесионер и третото за делото лице (заемодател по договора) бил
нищожен поради това, че имал за предмет бъдещи вземания. Договора между цедента
и цесионера от 2010г. е рамков. От него не произтичат вземанията предмет на
делото. Те произтичат от приложение 1/01.04.2017г., което носи самостоятелно
характеристиките на договор за цесия. Съдържа изявления за прехвърляне на
вземане с посочени размери на вземането и е подписан от страните по него, което
води до извод, че представеното по делото и неоспорено Приложение 1 е договор
за цесия. Има и писмено потвърждаване на цедирането. С оглед на горното
договора за цесия е валиден.
Тя е съобщена на цедирания длъжник на 30.04.2018г.
видно от представената обратна разписка, съдържаща указания за съдържанието на
пратката и текста на приложеното уведомително писмо. От тази дата цесията има
действие за длъжника. Уведомяването е валидно независимо, че е направено след
като е депозирано заявлението по чл. 410 ГПК. Уведомяването е направено от
цесионера, но с пълномощно дадено от цедента и има действие.
Неоснователни са възраженията в отговора за разлика в
сумите по договора за цесия и тези претендирани със заявлението и исковата
молба. В договора за цесия (Приложение 1) е посочената главницата, общата сума
на задълженията и лихвата за просрочване. Тези суми са били разбити по пера в заявлението, което
не води до разлика между прехвърленото вземане и предявеното вземане. Това се
установява от СЧЕ изслушана пред ПОС като вещото лице е извършило проверка и
при цедента и при цесионера. Вземането е лихвоносно и след като го е придобил
цесионера има право да претендира лихвата за забава след датата на придобиването,
а изтеклата до тази дата му е прехвърлена (102,00 лева). Според СЧЕ ищеца е
начислил лихва за забава в размер на 124,10. Която заедно с прехвърленото му
вземане за изтекла лихва за забава е 226,10 лева. Претендирана е за период от
10.06.2016г. до дата на заявлението.
От сравнението между СЧЕ, която установява датите на
плащане от ответника и падежните дати посочени в договора се установява, че
последната напълно погасена вноска (главница и договорна лихва) е тази с падеж
26.05.2016г. (платена на 31.05.2016г.). Следващият
падеж е бил на 09.06.2016г и след неплащането на 10.06.2016г. е настъпила
забава и се дължи лихвата за забава, претендирана с заявлението и исковата
молба.
Дължима е и възнаградителната лихва, установена и от
СЧЕ в размер на 290,06 лева
Искът за
неустойка обаче правилно е бил отхвърлен
като неоснователен макар и по съображения различни от тези в решението.
В изпълнение на задълженията си да следи служебно за
нищожни клаузи в потребителските договори какъвто е и договора за потребителски
кредит вземанията по който са цедирани ПОС намира, че клаузата на чл.4, ал. 2
от договора на която е основан иска за неустойка е нищожна.
Касае се за прикрита допълнителна такса за
предоставяне на заем като необезпечен и така се заобикаля ограничението,
касаещо годишния процент на разходите (пет пъти размера на законната лихва за
забава), както и за забраната на друго обезщетение за забава на плащането от
потребителя освен законната лихва. Чрез тази клауза формално кредитора не нарушава
забраните по чл. 19, ал. 4 от ЗПК ГПР (който включва всички разходи включително
настоящи и евентуални и преки или косвени) да надхвърля 5 пъти размера на
законна лихва, но в същото време си гарантира, че ще има правна възможност да
събира не само главния дълг ведно с дължимите договорни и мораторни лихви, но и
отделно сумата за неустойка, която е 90 процента от размера на главницата. Така
обаче би се стигнало до нарушаване на принципа за недопустимост на
неоснователно обогатяване.
Клаузата е уговорена за неизпълнение не на главното
задължение, а на задължението да се учреди обезпечение за главния дълг. Неизпълнение
на такова задължение има последицата по чл. 71 от ЗЗД-право на кредитора обяви
предсрочна изискуемост. В случая такова право дори не е уговорено в полза на кредитора,
а напротив предвидена е огромна неустойка при това включена в погасителните
вноски изначално, което говори, че не е налице намерение за получаване на
обезпечение, а намерение да се получи парична сума при ясно осъзнаване, че
обезпечение няма да има.
Не може освен това обезпечаването на едно акцесорно
задължение да е по-голямо от това на главното задължение. В случая за
неизпълнение на главното задължение отговорността е ограничена императивно от
закона до размер на законната лихва за забава - чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК.
Задължението да се осигури поръчителство или банкова гаранция за обезпечаване
на главницата е акцесорно задължение по договора, по същността си такова по чл.
23 ЗЗД, за чието неизпълнение може да се уговори неустойка, но не и в размер
надхвърлящ с пъти обезщетението дължимо според закона за неизпълнението на
главния дълг към, чието обезпечаване е насочена клаузата по чл. 23 ЗЗД.
Впрочем ясно си личи истинската воля на кредитора да
получи допълнителна сума от поставените изисквания към поръчителите и от
алтернативно дадената възможност да се предостави банкова гаранция в комбинация
със срока за даване на обезпечение. За три дни не би могло физически да се набавят
нужните документи, които да удостоверят изискванията на които трябва според
договора да отговарят поръчителите, нито да се сключи с банка договор за
банкова гаранция, да не говорим, че ако се намери банка, която да даде такава
гаранция, то явно потребителя отговаря на условията на банката за получаване на
кредит и би могъл да получи такъв при много по ниски лихвени условия.
Предвид изложеното клаузата е нищожна и сумата от
1865,86 лева претендирана като неустойка не се дължи. Такова вземане не е
възникнало за цедента и не е могло да се прехвърли на цесионера. СЧЕ е
установила и суми платени за неустойка, които предвид на нищожността на
клаузата за неустойка са платени при начална липса на основание и подлежат на
връщане, но тъй като по делото няма възражение за прихващане нито насрещен иск
за връщането им ПОС не може да ги приспадне от сумите за които се установява,
че исковете на ищеца са основателни.
Предвид гореизложеното решението е частично неправилно
и следва да се отмени в частта по исковете за главница, възнаградителна и
мораторна лихва.
В частта по иска за неустойка е правилно като краен
резултат и следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото на ответника не се дължат
разноски, защото е представляван от особен представител.
Ищеца за първа и втора инстанция има право на разноски
съобразно уважената част от исковете, която е общо 2701,46 лева и е 59 % от
исковете. Същият е направил разноски и в заповедното производство на които има
право съобразно изхода по установителните искове, а именно на 59 % от тях.
За държавна такса по заповедното дело съобразно
крайния изход на спора се дължат 53,90 лева.
За възнаграждение за юрисконсулт за заповедното дело според
ПОС който следва определи размер съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК се дължат 50
лева –минимума по чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Заявлението е по чл. 410 ГПК и няма никаква правна или фактическа сложност.
За първата инстанция са поискани разноски за
юрисконсулт в размер на 350 лева който не може да бъде уважен с оглед на чл. 25
от Наредбата към която препраща и ГПК.
ПОС определя размер от 150,00 лева от които съобразно
изхода на делото се дължат 88,50 лева.
За държавна такса в първа инстанция се дължат 64,10
лева съобразно изхода на спора.
За особен представител в първа инстанция се дължат
177,00 лева
За въззивното дело се дължат разноски за държавна
такса в размер на 64,10 лева
За възнаграждение на юрисконсулт ПОС определя 150 лева
и съобразно изхода на спора се дължат 88,50.
За вещо лице се дължат 118,00 лева
За особен представител във въззивното дело се дължат
324,72 лева
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 56 от 04.02.2019г., постановено по гр. д. №
3358/2018г. по описа на Пернишки районен съд, в следните части:
1.
В частта, с която
е отхвърлен предявения от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД като цесионер срещу А.К.Т. иск по чл. 415 ГПК за установяване на
дължимост на сумата 2185, 30 лева - непогасена главница по Договор за паричен заем № ***
сключен между А.К.Т. и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлено на „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД с Договор за цесия (приложение 1) от 01.04.2017г.
2.
В частта, с която
е отхвърлен иска на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД като цесионер срещу А.К.Т. по чл. 415 ГПК за установяване на
дължимост на сумата 290.06 лева – договорна ( възнаградителна) лихва за периода
09.06.2016г. до 02.02.2017г. по Договор за паричен заем № *** сключен между А. К. Т. и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД,. прехвърлено на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД с Договор за цесия (приложение 1) от
01.04.2017г.
3.
В частта, с която
е отхвърлен иска на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД като цесионер срещу А.К.Т. по чл. 415 ГПК за установяване на
дължимост на сумата 226,10 лихва за забава в плащането на главницата по Договор за паричен заем № ***
сключен между А. К. Т. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД за периода 10.06.2016г. - 25.10.2017г. прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с Договор за цесия
(приложение 1) от 01.04.2017г.
КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА
ЗА установено, че А.К.Т. с ЕГН **********
*** ДЪЛЖИ НА „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД с ЕИК ********* и седалище и адрес в гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 следните суми за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
7224/2017г. на пернишки районен съд:
1.
2185, 30 лева
- непогасена главница по Договор
за паричен заем № *** сключен между А.К.Т. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с Договор за цесия
(приложение 1) от 01.04.2017г. ВЕДНО СЪС ЗАКОННА
ЛИХВА ВЪРХУ сумата, от 25.10.2017г. - датата на заявлението по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. 7224/2017г. на пернишки районен съд.
2.
290.06 лева
– договорна (възнаградителна) лихва
за периода 09.06.2016г. до 02.02.2017г. по Договор за паричен заем № *** сключен между А. К. Т. и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД,. прехвърлено на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД с Договор за цесия (приложение 1) от
01.04.2017г.
3.
226,10 лихва за забава в плащането на главницата по Договор за паричен заем № *** сключен между А. К. Т.
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД за периода
10.06.2016г. - 25.10.2017г. прехвърлено
на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с Договор за цесия (приложение 1) от
01.04.2017г.
ОСЪЖДА А.К.Т. с ЕГН **********
*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК
********* и седалище и адрес в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“25, офис
сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 сумата от 1028,41 лева- разноски за
заповедното и двете инстанции в исковото производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Пернишки районен съд в останалата обжалвана част.
Настоящото решение е окончателно.
Председател : Членове : 1. 2.