Присъда по дело №134/2025 на Окръжен съд - Кюстендил

М О Т И В И

По Присъда № 13/8.05.2025 г. по ВНОХД № 134/2025 г.
по описа на КОС

Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по ПРОТЕСТ на КнРП срещу оправдателна Присъда №
53/7.102024 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 195/2023 г. по описа на този
съд и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на частните обвинители Р. В. Р. и Х. В. К.,
подадена чрез повереника им адв. И. А. срещу същата присъда, с която
подсъдимия Р. К. Г., ЕГН **********, живущ в гр. Б. е признат за невинен и
оправдан за престъпление по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 НК.
В протеста и допълнението към него са релевирани оплаквания за
необоснованост на присъдата поради несъответствие на възприетата от съда
фактическа обстановка на доказателствата по делото и неправилно
изключване показанията на св. М. поради близките му отношения с
пострадалата, без да е извършена съвкупна преценка на тези показания с
останалите гласни и писмени доказателства, които са в подкрепа на
обвинението. Поддържа се, че съвкупната преценка на събраните в ДП и СП
доказателства категорично и безсъмнено обосновават извод за съставомерност
на повдигнатото обвинение. По тези съображения се моли да се отмени
оправдателната присъда и да се постанови нова присъда, с която подсъдимия
Р. Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде
наложено наказание“лишаване от свобода“.
Във въззивната жалба на частните обвинители, които са наследници на
пострадалата Д. В. и подробното допълнение към нея са релевирани
оплаквания за необоснованост на присъдата и за постановяването й в
нарушение на материалния и процесуалния закони, изразили се в едностранна
и необективна преценка на доказателствата от съда – некредитиране
показанията на св. М. поради близки отношения с пострадалата, но
кредитиране показанията на св. К. Г., който е син на подсъдимия и
показанията на приятелите му и пренебрегване заключението на СМЕ относно
единия от посочените механизми на увреждането, както и игнориране на
косвените доказателства – показанията на полицейския служител Л. Г. По тези
съображения се моли за отмяна на присъдата като неправилна и
незаконосъобразна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да
бъде признат за виновен по обвинението или алтернативно – връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на ДнРС поради нарушаване
1

правото на реплика на адв.А. и прекъсване по време на пледоарията му от
председателя на състава. Направено е доказателствено искане за изискване
справка за собствеността на автомобила, цитиран от св.К. Г. и справка от АПИ
дали този автомобил е влизал в гр. К./каквито доказателства се намират в
кориците на първоинстанционното съдебно производство и по тази причина
това искане не се уважи/.
Съдът в изпълнение на служебното начало в наказателния процес с оглед
изясняване на обективната истина допусна допълнителен разпит като
свидетели на М. М., С.К. и К. Г., които бяха разпитани във въззивното с.з.
След обсъждане в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, вкл. и тези във въззивното производство, както и доводите във
въззивната жалба и протеста, въззивният съдебен състав прие, че
първоинстанционната присъда е необоснована и незаконосъобразна, поради
което на основание 336 ал.1 т.2 НПК я отмени и постанови нова осъдителна
присъда, като прие следното от фактическа и правна страна:
По фактическата обстановка:
Въззивният състав прие нова фактическа обстановка в изпълнение на
правомощията си по чл.316 НПК.
Пострадалата Д. К. В., ЕГН ********** /починала на 5.11.2022 г. в хода на
досъдебното производство, след като е била разпитана като свидетел/ и
подсъдимият Р. К. Г., ЕГН ********** имат съседни имоти на
ул.“***********“ в с.С., община К., област К. Отношенията между тях били
влошени от години.
На 21.07.2019 г. в с. С. се провеждал ежегодния събор и пострадалата и
подсъдимият се намирали в имотите си в с.С., където не живеели постоянно.
Около 10,30 часа сутринта пострадалата В. била в двора на къщата си в с.С.
Св.М. М. отишъл на събора и отседнал у сем.М. в с.С. Той е учил в
помощното училище в с.С., което се намирало срещу къщата на пострадалата
В. и я познавал оттогава. Към инкриминираната дата и към настоящия момент
св. М. живее в С. и работи като адвокатски сътрудник. Той имал желание да
види постр. В. и да си поговори с нея, понеже много отдавна – от около 20
години не я е виждал и затова минал по улица „***********“ заедно с
приятеля си - св.С. К., който също живее в С.
Постр. В. видяла, че по улицата минават свидетелите М. М. и С. К. и
излязла на улицата да си поговори със св. М.
Докато разговаряли на улицата св. М. и пострадалата В., св.К. се отдалечил
на известно разстояние от тях – на около 68 м. В същото време подсъдимият
изкарал от двора на къщата си ръчна количка с отрязани клони. Пострадалата
2

направила забележка на подсъдимия да не ги изхвърля до оградата на
училището и срещу къщата й, защото има определени за това места от
кметството. Подсъдимият й заявил да си гледа работата, каква е тя да му казва
и че не го изхвърля пред дома й, а на улицата, а пострадалата му казала да си
го изхвърля пред тях. Подсъдимият започнал да я псува и обижда с
нецензурни думи, като изхвърлил съдържоанието на количката си до
училището точно срещу къщата на пострадалата. Пострадалата тогава
започнала да отвръща на обидите му, като му казала, че той не й е мъж да й
нарежда и между тях започнал словесен спор. Както спорели, двамата се
отдалечили от св. М. в посока към къщите си, чиито дворни врати са на
разстояние около 4-5 м.
На св. М. направило впечатление, че подсъдимият е много агресивен и се
страхувал той да не посегне на пострадалата, затова наблюдавал внимателно
случващото се, като направил две крачки в посока към двамата спорещи, за
да е по-близо до тях.
Подсъдимият и пострадалата вървели по улицата и продължавали да спорят.
Те стигнали на около 3 м от дворната врата на къщата на подсъдимия и в един
момент били един срещу друг, „лице в лице“ , като разстоянието между тях
било в диапазон от 0,5 м до 1 м. В този момент св. М. бил на разстояние 23 м
от пострадалата/измерено на следствения експеримент – от място № 2/,
откъдето св. М. имал добра видимост към пострадалата и подсъдимия и оттам
той наблюдавал случващото се. Тогава подсъдимият замахнал с едната си ръка
и блъснал пострадалата в горната част на тялото.
От блъскането пострадалата паднала странично на улицата, а подсъдимият
продължил да я обижда.
Св.М. изтичал към пострадалата, за да й помогне да стане. В момента,
когато св.М. отишъл до пострадалата, лявото крило на дворната врата на
подсъдимия било отворено и св. М. оттам имал видимост към двора на
подсъдимия, където нямало никой. Св.М. направил забележка на подсъдимия
да се отдръпне, за да я вдигне и прибере. Св.М. се опитал да вдигне
пострадалата, но не успял, а я поставил да седне на земята, тъй като не можела
да стои права и тя му казала, че я боли левия крак. Тогава св.М. извикал на
св. С. К. да дойде да му помогне и да вдигнат пострадалата. Св. К. дотичал и
той чул пострадалата да казва на св. М., че подсъдимият я е бутнал. Св. М. се
обадил на тел.112. Тогава подсъдимият затворил отвореното ляво крило на
портата, която е откъм неасфалтираната улица и напуснал имота си през
другия вход – откъм асфалтираната улица. Къщата на подсъдимия се намира
на две улици – едната е черен път, на който станал инцидента, а другата е
асфалтов път, за което е приложен и снимков материал.
3

След около 15-20 минути дошла линейка, а малко след това - около 11 часа -
дошъл и полицейски екип от РУ – Рила в състав св. Л. Г. и инспектор Я.
З./неоткрита за разпит в съдебното производство/. Пристигайки на място св.
Г. видял жена, лежаща на земята и докладвал на дежурния. Жената се
оплаквала от болки в крака и заявила при разговора с полицаите, че възникнал
скандал с нейния съсед и той я блъснал, от което тя паднала на земята.
Свидетелите М., К. и Г. помогнали на лекарката да качат пострадалата в
линейката и тя била закарана в Благоевград, където й била извършена
операция.
След това св. Г. заедно със св. М.
се
опитали да установят подсъдимия. Св.М. показал къщата на подсъдимия,
тропали на портата откъм неасфалтираната улица, но в къщата нямало никого.
След това обиколили от другата страна, откъм асфалтирана улица, откъдето
имало видимост към двора, но там нямало никого.
От полицията в гр.Р. се обадили на сина на пострадалата - св. Р. Р., че е
станал инцидент с майка му и че трябва някой трябва да дойде да заключи
къщата. Св. Райков се обадил на сестра си – св. Х. К. Тя отишла в с.С. и
полицията чакала при къщата, за да се заключи. След като заключила къщата,
св. К. отишла при майка си в болницата в гр.Б. и пострадалата В. й казала,че
се скарали с подсъдимия заради боклук, подсъдимият я блъснал много силно и
тя паднала. Казала й още, че момчето, което говорило с нея, казало на
подсъдимия да се дръпне, защото тя е в безпомощно състояние и тогава
позвънило на тел.112, а подсъдимият изчезнал.
В амбулаторния лист за преглед на пациент на постр. Д. В. в СПО от
21.07.2019 г. в 11,55 часа е записано в графа“Анамнеза“, че „ по данни на
пациентката след скандал със съсед той я бутнал, след което тя паднала,
ударила се в областта на ляв крак, не е удряла глава, не е губила съзнание, в
момента контактна, ориентирана, силна болка в областта на ляв крак“ /вж л.61
ДП/. Посочена е основна диагноза „пертрохантерно счупване“.
В „История на заболяването № 8181 от ООТ на МБАЛ – Б.“ е отразено, че
пострадалата е постъпила на 21.07.2019 г. и е изписана на 29.07.2019 г. с
окончателна диагноза: “ фрактура пертрохантерика феморис синистра“ ,като
е проведено оперативно лечение под обща анестезия и е назначена
последваща медикаментозна терапия.
От СМЕ на в.л.д-р Н. е установено, че на 21.07.2019 г. пострадалата Д. К.В. е
получила следните травматични увреждания: “ фрактура на лява бедрена кост
в горния й край – в областта на тазобедрената става“. Описаното увреждане е
причинено по механизма на удар с или върху твърд и тъп предмет и е
4

причинено от падане на пострадалата на улицата. Като причина за самото
падане предвид различните данни в свидетелските показания експертизата
сочи, че е възможно то да се дължина действия на друго лице – блъскане с
ръце или от друго лице/за каквито се съобщава от пострадалата и св. М./,
възможно е да се касае и за самостоятелно падане при самостоятелно спъване,
подхлъзване, занасяне/за каквото съобщават св.К. Г., А.М. и В. Д./.
Съдът приема като механизъм на причиняване на посоченото увреждане
първия посочен в СМЕ механизъм – че падането се дължи на действия на
друго лице – блъскане с ръце или от друго лице/от подсъдимия/, както се сочи
в показанията на св. М. и в показанията на свидетелите Г., К. и от отразеното в
Амбулаторния лист за преглед на пациент на постр. Д. В. в СПО от 21.07.2019
г. в 11,55 часа в графа“Анамнеза“, записано по данни на пациентката.
Експертизата установява, че така установената фрактура на лява бедрена
кост е причинила на пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ
ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛЕН ЛЯВ КРАЙНИК. Срокът за пълното
възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес/ към
момента на изготвяне на заключението – 20.09.2019 г. няма данни за
усложнения/ е около 7-8 месеца.
Видно от представения Акт за смърт, пострадалата Д. В. е починала в хода
на досъдебното производство на 5.11.2022 г. , след като вече е била разпитана
като свидетел в ДП.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от кредитираните
писмени, гласни доказателства и СМЕ, а именно:
= писмени доказателства - амбулаторен лист за преглед на пациент в СПО
от 21.07.2019 г./ на л.61 ДП/; История на заболяването № 8181 от ООТ на
МБАЛ – Б.“ резултат от образно изцследване-лентгенографийюя на бедрена
кост, Епикриза от отделение по ортопедия и травматология – Б.;
= показанията на свидетелите М. М./кредитирани изцяло с изключение на
окомерно посочените от свидетеля разстояния и заявеното в част от
показанията му, че подсъдимият удрял пострадалата с пръчка/, С.
К./кредитирани частично показанията от ДП, прочетени по реда на чл.281 ал.4
във вр. с ал.1 т. и 2 НПК/; Л. Г.-полицейският служител, пристигнал на място
непосредствено след деянието/кредитирани изцяло/; Р. Р./син на пострадалата,
кредитирани изцяло/; Х. К./ дъщеря на пострадалата, кредитирани изцяло/;
Кирил Георгиев – син на подсъдимия; А. М. и В. Д. - приятели на
подсъдимия/показанията на последните трима свидетели кредитирани
частично/.
5

= СМЕ на в.л.д-р Н./ на л.43-45 ДП/;
= протокол за следствен експеримент/ на л.118-124 ДП и снимковия
материал към него/, кредитиран частично.
Настоящият състав намира доказателствения анализ в мотивите на
проверяваната присъда за необоснован, непочиващ на изискванията на чл.305
ал.3 НПК, който анализ е довел до необосновано и неправилно възприемане
на посочената в мотивите на първоинстанционната присъда фактическа
обстановка. Този анализ е извършен едностранно и въпреки формалното
посочване защо едните доказателства се кредитират, а другите - не,
кредитираните доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност. Например
кредитираните показания на свидетелите Г., М. и Д. не са обсъдени в
съвкупност с писмените доказателства – медицинските документи, както и с
останалите преки и косвени доказателства/показанията на свидетелите Р., К.,
Г./. Настоящият състав намира за незаконосъобразен извода на районния съд,
че не е кредитирал изложеното в свидетелските показания на св. Г.,
пристигнал на място непосредствено след инцидента, а посоченото в
докладната записка, която не е изготвена от него, а от неразпитаната поради
ненамиране свидетелка Я. З.. Отделно от това, докладната записка не е годно
доказателствено средство, тъй като не е изготвена по реда на НПК.
Изложените в нея обстоятелства следва да се проверят чрез способите на НПК
– например разпит на изготвилото я лице, което в случая поради обективни
причини не е сторено. Така че тази докладна записка категорично следва да се
изключи от доказателствения материал.
По горните съображения въззивният съд в настоящото решение ще извърши
собствен анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и в
съответствие с изискванията на чл.107 ал.5 и чл.305 ал.3 НПК, въз основа на
който прие гореустановената фактическа обстановка.
Показанията на свидетелите Я. Я. и С. - кметски наместник не съдържат
преки или косвени факти, релевантни за обвинението. Първият свидетел е
бивш учител на св. М.М. и е заявил, че не може да повярва на заявеното от М.,
като той не е бил очевидец на случая и не е видял пострадалата. Вторият
свидетел е дал положителни характеристични данни за подсъдимия, като е дал
негативна характеристика на пострадалата като конфликтен човек, вкл. и със
самия него, защото му била заявила, че той трябва да й пръска следващата
година лозниците, защото неговите родили много грозде.
Настоящият състав не споделя съображенията на районния съд за
изключване доказателствената стойност на основната част от показанията на
свидетеля М. М., като ги е приел за логически необосновани , тъй като ако е
бил в непосредствена близост и е имал опасения, че подсъдимият ще посегне
6

на пострадалата, логично би било да се намеси и да предотврати конфликта и
че неговите показания се опровергавали от показанията на останалите
очевидци и от писмените доказателства, без тези очевидци и доказателства да
се конкретизират.
Настоящият състав приема точно обратното – че св.М. М. е пряк очевидец,
неговите показания при неколкократните му разпити в ДП и СП са логични,
последователни и непротиворечиви и пряко видяното и заявено от него се
подкрепя и от косвените доказателства – показанията на свидетелите Г., К., Р.,
кредитираната част от показанията на св. К. и отразеното в амбулаторния лист
при приемане на пострадалата в болницата в гр.Б., както и от единия от
посочените механизми на увреждането според СМЕ. В разпита си пред
въззивния съд св. М. заяви, че не е виждал пострадалата повече от 20 години
преди случая и не е близък с нея, както твърди защитата. Той е учил в
помощното училище срещу нейната къща, но от години живее и работи в гр.
С. и според настоящия състав този свидетел изложи добросъвестно пряко
възприетите от него факти. И ако беше толкова близък с пострадалата, св. М. е
щял да отседне при нея при идването си в с. С., а той е отседнал у други хора –
у сем. М.. А що се отнася до неговата реакция или ненамесата му в словесния
спор между подсъдимия и пострадалата, пред въззивния съд той обясни защо
не го е направил. Най-важният аргумент, поради който следва да се
кредитират като обективни и незаинтересовани показанията на този свидетел,
е обстоятелството, че те се подкрепят от заключението на СМЕ, тъй като
сочат на единия от двата възможни механизми на причиненото увреждане –
падане вследствие на блъскане от подсъдимия на пострадалата с ръце в
горната част на тялото, от което блъскане тя е паднала и от това падане е
причинената й средна телесна повреда. Нещо повече. Заявеното от свидетеля-
пряк очевидец се потвърждава и от всички косвени доказателства, сочещи
този факт. Това е на първо място амбулаторния лист за преглед на пациент в
СПО непосредствено след инцидента, който лист е изготвен в 11,55 часа на
21.07.2019 г., т.е. само минути след случая. Те се подкрепят и от показанията
на св.Г., Р. и К., които са възпроизвели заявеното им от самата пострадала като
причина за падането й – блъскането от подсъдимия.
Показанията на св. М.се кредитират и относно факта, че синът на
подсъдимия и приятелите му не са били в двора, както те твърдят. Това е така
по няколко причини. Първо, защото св.К.Г. на въпрос на настоящия състав на
съда кого е видял на мястото на инцидента той заяви, че не е имало други
лица и че св. М. не е бил там. Второ, защото обективно и добросъвестно св. М.
пред въззивния състав заяви, че отначало от мястото, от което е наблюдавал,
не е имал видимост към вътрешността на двора на подсъдимия, впоследствие
при малкото му приближаване с 2 крачки към спорещите подсъдим и
7

пострадала също не е имал видимост. Такава е имал едва когато е отишъл при
падналата пострадала на средата на улицата, което е на около 3 м от дворната
врата на подсъдимия и оттам през отвореното ляво крило е имал видимост
навътре в двора, но не е видял там никой.
Показанията на св.М. не се кредитират единствено в частта им за
посоченото от него окомерно разстояние, на което се е намирал св.Каменов по
време на инцидента, заявено пред въззивния съд да е на 300-400 м поради
опровергаването му от измереното разстояние на следствения експеримент -
че св. К. е бил на 68 м, както и относно заявеното разстояние от мястото на
инцидента, на което той е бил и го е наблюдавал - на разстояние 4-5 м/заявено
пред въззивния съд/ , а пред ДнРС –на 6-10 м от мястото на инцидента. От
извършеното измерване и записване в протокола за следствен експеримент и
възприето от съда е установено, че св. К. е бил на 68 м от мястото на
инцидента и че разстоянието от място № 2/където се е намирал св. М./ до
мястото на инцидента е 23 м и че оттам е имал видимост към инцидента,
което съдът приема за обективно.
Блъскането на пострадалата от подсъдимия се потвърждава и от
кредитираните показания на абсолютно незаинтересования от изхода на
делото свидетел-полицейският служител Л. Г. , пред когото самата
пострадала, преди да я качат в линейката е заявила, че съседът й, т.е.
подсъдимият, я е блъснал.
Този факт се потвърждава и от показанията на св. Р. Р. и св.Х. К., които са
съответно син и дъщеря на пострадалата. Въпреки родствената им връзка с
пострадалата, съдът кредитира техните показания относно блъскането на
пострадалата от подсъдимия като обективни, тъй като това им е било казано
от самата пострадала при посещението в болницата - на св.К. само няколко
часа след случая и на св. Р. – на следващия ден при неговото посещение в
болницата. Заявеното от двамата свидетели се подкрепя от показанията на
прекия очевидец М., от кредитираните показания на свидетелите К. и от
показанията на св. Г., както и не на последно място - и от отразеното в
амбулаторния лист в графата“анамнеза“.
По изложените съображения настоящият състав намира за необоснован
анализа на гореобсъдените свидетелски показания от ДнРС, изложен в
мотивите на проверяваната присъда. Защото родствената връзка на свидетел
не е основание за автоматическото тълкуване на показанията му като
заинтересовани, а тези показания съдът е длъжен да съпостави с всички
останали доказателства и едва след това да направи своя извод за тяхната
достоверност, което ДнРС не е направил.
В тази посока са и частично кредитираните показания на св. С. К. от
8

досъдебното производство, дадени на 3.11.2020 г., прочетени от въззивния
съд при усл.на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 НПК и за които в последващия си
разпит на 29.01.2021 г. е заявил, че поддържа – че самата пострадала му е
казала, че подсъдимият я е блъснал. В разпита от 3.11.2020 г. св. К. е заявил:
“Не си спомням М. да ми е казал, че господинът е блъснал Д. и вследствие на
това тя е паднала, но самата Д. твърдеше, че я е блъснал“. Тези показания са
дадени в момент най-близък до случая и по тази причина и поради
подкрепянето им в тази част от кредитираните и гореописани доказателствени
материали именно те се кредитират за достоверни. Кредитират се за
достоверни и показанията на свидетеля от същия разпит относно заявеното от
него - че при отиването му на мястото на инцидента е заварил бабата лежаща
на земята, подсъдимият –на разстояние 2-3 м от тях пред портата на двора си,
която е била леко отворена, но не изцяло и си мърморел нещо, след което
затворил врата и се прибрал в двора си, както и че не е видял в двора никой от
свидетелите М., Г. и Д. и че свидетелят М. се е обадил на полиция и линейка,
че линейката е дошла първа и малко след това е дошла и полицията и че
полицаите чукали на портата, но не установили подсъдимия - поради
подкрепянето на тези показания от кредитираните показания на св. М.
Кредитират се като обективни и показанията на този свидетел относно
заявеното пред районния съд и пред настоящия състав, че св. М. М. не го е
карал да казва, че подсъдимият е блъснал пострадалата, т. е. върху него не е
оказван натиск за дадените показания от св. М., каквито необосновани
твърдения направи защитата.
В останалата им част прочетените показания на св. К. от ДП от 29.01.2021 г.,
дадени след провеждане на следствения експеримент, в частта, че е видял по
време на скандала подсъдимият да не се е доближавал до Д. и да не я е
блъскал и че тя, както „си е седяла“ ,се е усукала и е паднала сама и
показанията му от СП относно този факт не се кредитират за достоверни.
Причините са това са две – първо, поради опровергаването им от
кредитираните доказателствени материали, вкл. и показанията на този
свидетел от първия му разпит от ДП, и второ – поради самото противоречие в
тези показания относно причината за падане на пострадалата.

Всички гореописани кредитирани доказателства са взаимнодопълващи се
и непротиворечиви и с необходимата категоричност установяват по несъмнен
начин, че причината за падането на пострадалата е именно блъскането й от
подсъдимия с ръце, което е и единият от възможните два механизма на
причиняване на констатираното увреждане на пострадалата, посочени в СМЕ.
И след като медицинският критерий според вещото лице не е достатъчен да
посочи конкретно единият от двата механизма на причиняване на
9

увреждането, съдът, преценявайки в съвкупност посочените и кредитирани
като достоверни писмени и гласни доказателства и съпоставяйки ги с
посочените механизми в СМЕ, приема с необходимата степен на
категоричност по см.на чл.303 НПК, че именно блъскането на пострадалата от
подсъдимия е довело до нейното падане, вследствие на което е причена
фрактура на бедрената кост, довела до ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ
ДВИЖЕНИЯТА НА ДОЛЕН ЛЯВ КРАЙНИК.
Следва да се посочи за пълнота на доказателствения анализ, че
показанията на пострадалата са извън доказателствения материал и не могат
да се обсъждат, тъй като тя е починала в хода на досъдебното производство и в
съдебното производство пред въззивния съд защитата и подсъдимият не
дадоха съгласие за прочитане на тези показания по реда на чл.281 ал.1 т.4
предл.последно НПК.
Неправилно е анализиран Протокола за следствения експеримент в
мотивите на проверяваната присъда. Невярно е приетото, че от мястото,
където е бил св. М. - на 20 м, е нямал видимост към инцидента. Точно
обратното е записано в протокола за следствения експеримент – че
св€маринов се е намирал на разстояние 23 м от мястото, където е бил/маясто
№ 2/ и е имал видимост към място № 3, където е била пострадалата.
Отделно от това, ДнРС не е обсъдил и много важния релевантен факт – дали
е имало видимост при отваряне само на едното крило на дворната врата, което
е безспорно установено по делото от показанията на св. М. и кредитираните
показания на св. К. Видно е от съдържанието на Протокола за сл.експеримент,
че той е проведен при две отворени крила на дворната врата на подсъдимия,
което не е било така по време на инцидента – отворено е било само едното,
лявото крило тогава. Затова въззивният съд кредитира частично отразеното в
Протокола за проведения следствен експеримент само в тези части, в които
отразеното в него е релевантно и се подкрепя от кредитираните горепосочени
гласни и писмени доказателства, а именно: разстоянието, на което е бил св. М.
от инцидента и възможността му за видимост оттам; разстоянието, на което е
бил св. К. от инцидента; мястото на инцидента – на средата на улицата,
отразено като място № 3, на което е била пострадалата. Останалите
отразявания – че подсъдимят се е намирал на 3,20 м разстояние от
пострадалата и че от вътрешността на двора свидетелите Г., М. и Д. са имали
видимост към мястото на инцидента, но при две отворени крила на дворната
врата не се кредитират като обективни поради опровергаването им
кредитираните доказателствени средства, установили, че в момента на
инцидента е било отворено само едното крило на вратата и че в двора е
нямало никой. В този смисъл следственият експеримент не възпроизвежда
точната възстановка на фактите към момента на инцидента, тъй като не е
10

проведен при само едно отворено крило на тази врата, както е заявеното св.М.
и К. и именно затова съдът не кредитира отразеното в него за видимостта на
свидетелите Г., М. и Д. от вътрешността на двора към мястото на инцидента,
още повече, че съдът прие, че тримата свидетели не са били там
Настоящият състав не споделя и изложеното в мотивите на проверяваната
присъда относно доказателствената стойност на показанията на св.К. Г. и на
неговите приятели – свидетелите М. и Д. Техните показания относно
причината за падането на пострадалата се преценяват от настоящия състав
като необективни, тенденциозни и заинтересовани, целящи оневиняването на
подсъдимия, но не защото първият свидетел е син на подсъдимия, а
останалите двама свидетели са негови приятели, а поради опровергаването на
тези показания от кредитираните писмени и гласни доказателства. Основният
факт, който тези трима свидетели твърдят е, че подсъдимият не е блъснал
пострадалата, а тя си е паднала сама, тъй като пътят е неравен.
Този факт обаче е оправерган категорично освен от показанията на св.М.,
пряк очевидец, и от косвените кредитирани доказателства – кредитираните
показания на св. К., отразяването в амбулаторния лист на пострадалата при
приемането й в болница - че я е блъснал съсед, заявеното от св. Р. и св. К. като
причина за падането на пострадалата, казано им от самата пострадала
съответно само няколко часа след инцидента и след издвършената й операция.
Според настоящия състав свидетелите К.Г., М. и Д. изобщо не са били в деня
на инцидента в двора на подсъдимия, както твърдят. Това е така, защото те не
са били видяни от св. Маринов, когато той вече е имал видимост към
вътрешността на двора през отвореното ляво крило на портата, както и от
св.К., заявено в кредитираните му показания. Но, дори и хипотетично да се
приеме, че са били вътре в двора, както заявяват тримата, то те безспорно са
нямали видимост към улицата, тъй като дворната врата е с две крила и е
висока и плътна, а при инцидента се установи безспорно, че е било отворено
само едното й крило - лявото.
Отделно от това, снимките на мястото на инцидента установяват, че улицата
не е асфалтирана, но безспорно е видно, че тази улица не е неравна, както се
твърди необосновано в подкрепа на защитната версия, че пострадалата се е
спънала и е паднала сама.
Отделно от изложеното, основната причина за квалифициране показанията
на св.К. Г. като необективни и заинтересовани е заявеното от него пред
въззивния съд – че са си тръгнали малко следобяд; че баща му не е седнал при
тях веднага; че и двете крила на вратата са били отворени; и най-вече отговора
му на зададения от съда въпрос, че на мястото на инцидента освен баща му и
пострадалата не е имало никой друг – което е в пълно противоречие с
кредитираните доказателства и е категорично опровергано от тях.
11

Обясненията на подсъдимия пред Районния съд/ необсъдени в мотивите на
проверяваната присъда/ настоящият състав прие за защитна теза поради
неподкрепянето им от кредитираните доказателства.
От правна страна:
От така установеното по несъмнен начин от фактическа страна, след
обсъждане на събраните доказателства при условията на чл.107 ал.5 и чл.305
ал.3 НПК, въззивният съд намери обвинението за доказано по несъмнен и
категоричен начин, както изисква разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК откъм
неговото авотрство, обективна и субективна страна.
Авторството на престъплението е безспорно доказано от кредитираните
гласни доказателства – показанията на св. М., кредитираните показания на св.
К., показанията на св.Г., на св. К. и св. Р., както и от писменото доказателство
– Амбулаторен лист за за преглед на пациент в СПО, който лист е изготвен в
11,55 часа на 21.07.2019 г., т.е. само минути след случая. Св. М. е пряк
очевидец на инцидента. Той лично е възприел случилото се от разстоянието,
на което се е намирал, потвърдено и от следствения експеримент, че е имал
видимост към мястото – че след спора между подсъдимия и пострадалата за
мястото на изхвърляне на боклука от подсъдимия срещу къщата на
пострадалата подсъдимият е блъснал пострадалата в горната част на тялото и
че от блъскането тя е паднала странично на улицата. Неговите показания се
подкрепят от кредитираните показания на св. Г. – полицейският служител,
пристигнал на мястото и кредитираните показания на св. К. Пред последните
двама свидетели лично пострадалата Д. В., докато лежи на земята
непосредствено след инцидента е казала, че подсъдимият я е блъснал. Същото
самата пострадала е заявила и пред дъщеря си св. К. само няколко часа след
инцидента при посещението й в болницата, а по-късно и пред сина си св. Р.
при неговото посещение в боблницата, след извършената й операция.
Заявеното от тези свидетели се потвърждава и от отразеното в
графа“Анамнеза“ от Листа за преглед на пациент в СПО от деня на случая
21.07.2019 г.: “По данни на пациента след скандал със съсед той я бутнал, след
което тя паднала, ударила се в областта на ляв крак, не е удряла глава, не е
губила съзнание, в момента контактна, ориентирана, силна болка в областта на
ляв крак“.
От обективна страна се установи безспорно от СМЕ и приложените
медицински документи – Епикриза, рентгенография-разчетена, че
пострадалата Д. В. е получила следните травматични увреждания: фрактура
на лява бедрена кост в горния й край – в областта на тазобедрената става и е
била извършена операция. Така установената фрактура на лява бедрена кост е
причинила на пострадалата ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЯТА
НА ЛЯВ ДОЛЕН КРАЙНИК, което увреждане не е довело до разстройство на
12

здравето, временно опасно за живота или постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Срокът за пълното възстановяване е до около 7-8 месеца.
Това увреждане представлява средна телесна повреда по см. на чл.129 ал.2
НК.
Механизмът на причиняване на увреждането според СМЕ е по механизма
на удар с или върху твърд тъп предмет, като е възможно да е получено по
времето на сочения инцидент, както и по съобщения механизъм – падане на
пострадалата. Преценявайки в съвкупност кредитираните писмени и гласни
доказателства, съдът прие единия от двата посочени механизма на
причиняване на увреждането в СМЕ - че падането се дължи на действия на
друго лице, именно блъскане с ръце на пострадалата от подсъдимия. Като
механизъм на причиняване на увреждането съдът приема заявеното от прекия
очевидец св. М. – блъскане от подсъдимия на пострадалата с ръце в областта
на гърдите, посочено и от св. К. и св. Р., след което пострадалата е паднала
странично на улицата.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
евентуален умисъл. За субективната страна на едно престъпление се съди по
обективно извършените действия от подсъдимия. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си – че като блъсне пострадалата,
която е възрастна жена, тя може да падне, т.е. той е допускал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си. Но въпреки това, афектиран
от словесния скандал между тях, той е блъснал силно пострадалата в гърдите,
която е възрастна жена и от удара тя е паднала странично, като вследствие на
падането е получила фрактура на лява бедрена кост, т.е. общественоопасните
последици от деянието са настъпили.
За престъплението по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 НК законодателят предвижда
наказание „лишаване от свобода“ до 6 години. Съдът определи наказанието на
подсъдимия при условията на чл.54 НК, като взе предвид степента на
обществена опасност на деянието и дееца и отегчаващите и смекчаващи
вината обстоятелства. Степента на обществена опасност на престъплението по
чл.129 ал.2 НК е висока, тъй като се уврежда телесната неприкосновеност на
личността. В случая полученото увреждане „фрактура на лява бедрена кост“ е
наложило извършването на операция на пострадалата, която е възрастна жена
- на 79 години, с последващ дълъг възстановителен период от около 7-8
месеца. Затова степента на обществена опасност на конкретното престъпление
се преценява от съда като висока. Степента на обществена опасност на
подсъдимия, който е неосъждан и упражнява трудова дейност, се преценява от
съда като ниска.
Като отегчаващо обстоятелство се преценява факта, че подсъдимият с
13

изхвърлянето на боклук от двора си срещу къщата на пострадалата, е
предизвикал последващите събития. Като смекчаващо обстоятелство се
преценява предхождащият престъплението словесен скандал между
подсъдимия и пострадалата, предвид наличните лоши отношения между тях.
Вземайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието
предвид и възрастта на обекта на посегателство и ниската степен на
обществена опасност на дееца, при баланс на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, съдът наложи с присъдата си на подсъдимия наказание
“лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение поради наличие
условията на чл.66 ал.1 НК отложи за изпитателен срок от 3 години, който е
минималния законово определен изпитателен срок.
По така изложените съображения въззивният съд намери оправдателната
присъда за необоснована и незаконосъобразна и я отмени като такава и при
условията на чл.336 ал.1 т.2 НПК постанови нова осъдителна присъда..
По възраженията на защитата:
По горните съображения възраженията на защитата срещу протеста и
доводите за потвърждаване на оправдателната присъда като законосъобразна
и обоснована са неоснователни. В горното изложение се изложиха подробни
съображения кои доказателства и на какво основание се кредитират и кои не
се кредитират и основанията за това и въз основа на обсъдените в цялост и
кредитирани от въззивния съд доказателства, част от които събрани от него, се
налага единствено правилния извод за доказаност на обвинението по
несъмнен и категоричен начин, както изисква чл.303 ал.2 НПК. А що се отнася
до изложеното в пледоарията на адв. Велинов дали да се вярва на един човек
или на четирима следва да се посочи, че не единствено количественият
критерий е определящ за приемане на едни и отхвърляне на други
свидетелски показания. За установяване на обективната истина е необходимо
обсъждането на всички оправдателни и обвинителни доказателства в тяхната
съвкупност, което се извърши в настоящото производство и се описа в
настоящите мотиви. За пореден път ще се посочи, че не само и единствено
показанията на очевидеца св. М. обусловиха постановения обратен резултат, а
тези показания, обсъдени заедно с други гласни доказателства –
кредитираните показания на св. К., както и на св. Г., на св. К. и на св.Р., както
и писмените доказателства/медицински документи/ на пострадалата и
заключението на СМЕ, предлагащо два варианта като механизъм на
причиняване на увреждането, респ. на причината за падането на пострадалата.
Настоящият състав, като обсъди посочените доказателства в тяхната
съвкупност при спазване изискванията на чл.107 ал.5 и чл.305 ал.3 НПК прие
като причина за падането на пострадалата именно блъскането й от
подсъдимия, което е единият възможен механизъм за причиняване на
14

увреждането според СМЕ и който механизъм защитниците услужливо не
споменаха в пледоарията си. И така възприетото от съда не е предположение,
а е доказано от фактите, установени с кредитираните доказателствени
източници. Не се установи по делото св. М. да е толкова близък с
пострадалата, колкото защитата се опита да му вмени. Установи се, че той е
учил в помощното училище, намиращо се срещу къщата на пострадалата, но
това е било преди години. И както се посочи вече, отивайки на събора в с.С.,
тъй като отдавна не е виждал пострадалата/както сам посочи повече от 20
години/ , е отишъл да я види и си поговори с нея. И пак ще се посочи, че не
близостта на един свидетел със страните е определящо за преценка
достоверността на показанията му, а преценяването на тези показания заедно
с другите събрани доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, както
изискват горепосочените процесуални разпоредби. Невярно е твърдението, че
вещото лице сочело невъзможност да се установи дали се касае за падане в
резултат на блъскане от друго лице или за самостоятелно падане. Записано е,
че това не може да се определи, но само по медицински критерий. Както се
посочи вече, съдът взе предвид показанията на свидетеля-очевидец и
останалите подкрепящи неговите показания писмени и гласни доказателства/
между които са и показанията на незаинтересования свидетел полицейският
служител Г./ и с дължимата категоричност по см.на чл.303 ал.2 НПК съдът
прие, че падането на пострадалата, причинило увреждането й, е станало в
резултат на блъскане от подсъдимия. А това е първият възможен механизъм,
посочен от вещото лице в СМЕ. Липсата на авторството на деянието
безспорно изключва съставомерността, но такава липса в настоящия казус не е
установена. Напротив. Безспорно се установи авторството на деянието от
подсъдимия и този въпрос подробно се обсъди по-горе в настоящото
изложение. А що се отнася до причините за некредитиране показанията на
сина на подсъдимия и на неговите приятели, също се изложиха подробни
съображения в настоящите мотиви. Съдът се съгласява със становището на
адв. Велинов, че всяко предположение трябва да се тълкува в полза на
подсъдимия. Но в случая авторството е доказано по несъмнен начин и не с
предположения, а с надлежните доказателства, събрани по реда на НПК, за
което се изложиха подробни съображения в доказателствения анализ от
настоящите мотиви.
Твърдението на адв.Д., че показанията на св. М. са в основата на цялото
наказателно прозиводство, продължило повече от 6 години и предвид
динамиката на събитията и локализацията на свидетеля и че той до голяма
степен не е наблюдавал обективното разглеждане на събитията и не е
наблюдавал четиримата свидетели, се опровергават от изложения в
настоящите мотиви подробен анализ на доказателствата, в т.ч. и на
15

показанията на св.М. Тези съображения няма да се преповтарят на това място
от изложението, но следва задължително да се посочи, че всички показания на
св.Маринов от ДП и СП относно лично възприетото от него са абсолютно
непротиворечиви и еднопосочни, с изключение на окомерно посочените
разстояния. Но пък възможността от мястото, на което се е намирал на
разстояние от 23 м да наблюдава инцидента, е установено безспорно от
кредитираната част на протокола за следствен експеримент, в който е
записано, че свидетелят е имал видимост към мястото на инцидента. А
свидетелят съвсем обективно посочи откъде е имал видимост към
вътрешността на двора на подсъдимия и това е от мястото, където
пострадалата е паднала и той е отишъл да я вдигне. И именно от тази позиция,
която е на разстояние 3,20 м от дворната врата на подсъдимия/разстоянието
също е прието от посоченото в протокола за следствен експеримент/, св. М. е
видял, че в двора на подсъдимия няма никой, т.е. нито един от тримата
свидетели Г., Д. и М., което е твърдял и при очната ставка с всеки един от тях.
Относно показанията на св.К. съдът изложи съображенията си кои от тях
кредитира и защо, като не кредитира за достоверни показанията му, че
пострадалата се е усукала и е паднала сама, което св.К. да е видял. Да,
показанията на св. К., които съдът не кредитира като достоверни,
действително потвърждават показанията на тримата свидетели Г., М. и Д., но
показанията на последните трима свидетели съдът също не кредитира за
достоверни по горепосочените съображения. Т.е. показанията на свидетелите
Г., М. и Д. и некредитираните показания на св. К. безспорно са
непротиворечиви, но тези показания не са кредитирани като достоверни от
съда поради опровергаването им от кредитираните доказателствени
източници, подробно посочено по-горе в настоящите мотиви, в т.ч. и от СМЕ
по отношение на първия посочен механизъм за причиняване на увреждането
на пострадалата. Затова показанията на тези 4-ма свидетели се прецениха от
съда като необективни, заинтересовани и целящи оневиняването на
подсъдимия.
Съдът счита, че подсъдимият беше признат за виновен в хипотезата на
чл.303 ал.2 НПК, тъй като обивинението се доказа по несъмнен начин.
Невярно е твърдението, че единственото доказателство, на което се крепи
обвинението, са показанията на св.М., което са обсъди подробно в
доказателствения анализ на тези показания показания и в посоченото за
авторството на деянието и няма да се преповтаря на това място от
изложението.
А защо св. М. не е застанал между подсъдимия и пострадалата, е въпрос на
негова лична преценка, което обаче в никакъв случай не внася съмнение в
достоверността на неговите показания. Невярно е и позоваването на
16

следствения експеримент за невъзможност св. М. да възприеме случващото
се, тъй като се посочи неколкократно, че от разстоянието от 23 м той е имал
видимост към мястото на инцидента и това е посочено в самия протокол за
сл.експеримент. Настилката не е асфалтова, но тя далеч не е неравна, за да
провокира самостоятелно падане, както твърди защитата. Видно от снимковия
материал улицата е неасфалтирана, но е равна и липсват твърдените от
защитата несъществуващи неравности. А относно въпроса на адв. Д. какво е
търсела пострадалата, която съпътствала подсъдимия и „двамата се
оттеглили“/както заяви св. М. пред въззивния съд/, вървейки заедно по
улицата, то следва да се посочи, че тя е вървяла към къщата си, която се
намира след къщата на подсъдимия и затова те известно време са вървели
заедно по улицата. Така че тя не е съпровождала подсъдимия, за да го кълне и
обижда, както твърди защитата, а е вървяла към къщата си, като е безспорно,
че по време на това си движение всеки към къщата си, двамата са спорели.
Причинно-следствената връзка между падането на пострадалата вследствие
на удар в горната част на тялото й от подсъдимия се установи безспорно по
делото, а доказателствената стойност на следствения експеримент се анализа
подробно по-горе. Относно доказателствената стойност на докладната записка
в наказателния процес и недопустимостта на това доказателство, което не е
събрано по реда на НПК, се изложиха съображения в подробния
доказателствен анализ. Несъстоятелен е довода на адв.Д., че подсъдимият си е
тръгнал, за да избегне конфликт с постградалата, след като и синът му пред
въззивния съд заяви, че няма как жена, която е паднала, да е опасна с
поведението си. Безспорно е, че подсъдимият си е тръгнал, когато е чул св. М.
да се обажда на тел.112, за да избегне среща с полицията, което е косвено
доказателство в подкрепа на обвинението.
Относно законосъобразността на първоинстанционната присъда, на което
акцентираха двамата защитници в пледоариите си и причините за отмяната й
вече се изложиха подробни съображения в настоящите мотиви.
С присъдата съдът осъди подсъдимия да заплати разноските от ДП по
сметка на ОД на МВР – Кюстендил в размер на 140 лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1)

2)
17

Номер на акта:	13
Дата:	8 май 2025 г.
Съдия:	Йоланда Мильова Цекова

Дело:	20251500600134
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 март 2025 г.

Присъда по дело №134/2025 на Окръжен съд - Кюстендил

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите