№ 3434
гр. Варна, 21.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно
гражданско дело № 20253100501530 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Б. Т., ЕГН **********, подадена
чрез процесуален представител, срещу Решение № 2029/05.06.2025 г.,
постановено по гр. д. № 13303/2024 г. по описа на РС – Варна, с което е
отхвърлен искът, предявен от И. Т., срещу Г. М. А., ЕГН **********, за
заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие на подадена тъжба от ответника Г. А. срещу
ищеца И. Т., злоупотребявайки с предоставените му от закона права, въз
основа на която е образувано НЧХД № 5271/2022 г. по описа на РС – Варна за
извършено престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 147, ал. 1 НК,
за това, че ищецът приписал на ответника престъпление по чл. 321, ал. 2 НК,
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 02.11.2023 г., до окончателното заплащане на претендираното
парично обезщетение.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Посочва, че в резултат на подадената от въззиваемия
тъжба на 13.12.2022 г. за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 НК е
образувано н. ч. х. д. № 5271/2022 г. по описа на РС – Варна, което е
приключило с Присъда № 272/02.11.2023 г., с която въззивникът е бил признат
за невиновен и оправдан по обвинението за клевета. Сочи, че присъдата е
потвърдена с Решение № 77/18.03.2024 г. по в. н. ч. х. д. № 27/2024 г. по описа
на ОС – Варна. Твърди, че след приключването на тези производства
въззиваемият е продължил да подава жалби и сигнали до РП – Варна, ОП –
Варна, АП – Варна, ОДМВР – Варна и Етичната комисия на НАП с цел
1
подкопаване на професионалния му авторитет и загуба на работата му.
Посочва, че първоинстанционният съд не се е съобразил със съдебната
практика на ВКС относно злоупотребата с правото на тъжба, както и че не е
отчел събраните доказателства, които установявали, че тъжбата е подадена с
цел уреждане на лични сметки, накърняване на доброто му име и
дискредитирането му в обществото. В тази връзка намира за неправилен
изводът на първоинстанционния съд, че не е налице противоправност на
деянието, като задължителна предпоставка на отговорността по чл. 45, ал. 1
ЗЗД. Твърди, че е налице и причинна връзка между деянието и настъпилите
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания във формата на
здравословни проблеми. В резултат на деянието въззивникът сочи, че
здравословните му проблеми и социалната изолация се появили или
изострили след 13.12.2022 г. Поддържа, че вината на въззиваемия се
предполага до доказване на противното и той не е оборил презумпцията,
предвидена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Навежда оплаквания, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като
неправилно е разпределил доказателствената тежест. Въпреки твърдяното
процесуално нарушение, намира, че е доказал недобросъвестността на
въззиваемия във връзка с подадената тъжба, както и претърпените от
въззивника неимуществени вреди. Моли решението на първоинстанционния
съд да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което да
бъде уважен предявеният от въззивника иск по чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане
на един свидетел при режим на довеждане, чрез разпита на който да установи,
че въззиваемият, подавайки горепосочената тъжба, е действал
недобросъвестно, като умишлено е целял да му причини вреди. Въззивникът
намира доказателственото искане за допустимо, тъй като
първоинстанционният съд е допуснал нарушение при разпределянето на
доказателствената тежест. В доклада липсвало изрично разпределяне в негова
тежест установяването на недобросъвестността на въззиваемия. В допълнение
сочи, че на основание чл. 159, ал. 2 ГПК е следвало да му бъде допуснат още
един свидетел за установяването на този спорен по делото факт.
Въззиваемият е подал в срок писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба. Намира за правилно установена фактическата обстановка, приета от
първоинстанционния съд. Излага становище по приетите по делото
доказателства. По отношение на изслушаните свидетелски показания оспорва
данните, изложени досежно въззиваемия, а тези, които са във връзка със
здравословното състояние на виззивника, намира за достоверни.
Поддържа, че постановеното от първоинстанционния съд решение е
правилно, съобразено с материалния и процесуалния закон. Твърди, че по
делото не са събрани доказателства за злоупотреба с право, като с подадената
тъжба не е целял уволняването на въззивника. Напротив – излага доводи в
подкрепа на твърдението, че той е упражнил добросъвестно признатото му от
закона право. Твърди, че отговорността на частния тъжител се ограничава до
разноските, сторени в производството. Поддържа, че чрез подаването на тъжба
2
той упражнява публична функция и не следва да отговаря по реда на чл. 45,
ал. 1 ЗЗД. Посочва, че липсва причинно – следствена връзка между деянието и
вредите. Твърди, че не са доказани и претърпени неимуществени вреди.
Моли да бъде отхвърлено доказателственото искане на въззивника, тъй
като е преклудирано. Поддържа, че доказателствената тежест е правилно
разпределена. Намира, че обстоятелствата за претърпени неимуществени
вреди, които въззивникът се домогва да докаже, следва да бъдат установени
чрез експертиза, а не чрез разпит на свидетел.
В условията на евентуалност моли да му бъде издадено съдебно
удостоверение за периода 01.01.2022 – 23.12.2022 г. за снабдяване с
медицинския картон и електронното досие на въззивника от РЗОК – Варна.
Мотивира искането си с установяването на обстоятелството, че заболяванията
на въззивника предхождат процесното производство, инициирано във връзка с
подадената от въззиваемия тъжба.
Моли за даване ход на делото в негово отсъствие. Моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния
съд да бъде потвърдено.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о. с. з. с призоваване на страните.
По доказателствата:
Направеното доказателствено искане във въззивната жалба за допускане
на един свидетел при режим на довеждане, чрез разпита на който да установи,
че въззиваемият, подавайки горепосочената тъжба, е действал
недобросъвестно, като умишлено е целял да му причини вреди, следва да бъде
оставено без уважение. Оплакването на въззивника, че с доклада по чл. 146,
ал. 1 ГПК първоинстанционният съд не му е разпределил доказателствена
тежест за установяването на факта, че въззиваемият, подавайки процесната
тъжба, е действал недобросъвестно, като умишлено е целял да му причини
вреди, е неоснователно. В проектодоклада, обективиран в определение №
578/15.01.2025 г. по гр. д. № 13303/2024 г. по описа на РС – Варна, приет за
окончателен без възражения в о. с. з. на 24.03.2025 г., изрично е посочено, че
от ищеца следва да бъдат установени обстоятелствата: деяние (волеви акт на
ответника, извършен чрез действие или бездействие – да е подал и поддържал
процесната тъжба срещу ищеца за извършено от него престъпление от частен
характер), противоправност (несъответствие между предписаното от
уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо
осъщественото от дееца, а именно, че ответникът недобросъвестно е
упражнил правото си на тъжба, знаейки, че заявява неверни обстоятелства и е
целял да навреди на ищеца), причиняване на неимуществени вреди, причинно
– следствена връзка между противоправното деяние, извършено от ответника,
и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено поведение да е
виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на
3
имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Оплакването, че свидетел е следвало да бъде допуснат на основание чл.
159, ал. 2 ГПК също е неоснователно. Въззивникът е поискал допускането до
разпит на общо четирима свидетели, с които да установи недобросъвестността
на въззиваемия и злоупотребата му с правото на тъжба (двама свидетели за
тези обстоятелства), както и това как деянието е рефлектирало върху живота
на въззивника (двама свидетели за тези обстоятелства). Респективно правилно
първоинстанционният съд е допуснал провеждането на разпит на двама
свидетели за установяване на изложените в исковата молба обстоятелства.
След разпита на допуснатите свидетели в о. с. з. от 23.05.2025 г., видно от
изготвения протокол, процесуалният представител на въззивника е бил
изрично попитан дали има други доказателствени искания, като той е
посочил, че няма такива. При това положение за първоинстанционния съд не е
било налице задължение служебно да допусне други свидетели за същите
обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът намира, че доказателственото искане на
въззивника следва да бъде оставено без уважение.
В условията на евентуалност е направено доказателствено искане и от
страна на въззиваемия за издаването на съдебно удостоверение за периода
01.01.2022 – 23.12.2022 г. за снабдяване с медицинския картон и електронното
досие на въззивника от РЗОК – Варна.
Искането на въззиваемия следва да бъде оставено без уважение, тъй
като то е преклудирано. Първоинстанционният съд, в изпълнение на
задължението му по чл. 146, ал. 3 ГПК, е предоставил възможност на
страните да направят доказателствени искания. В тази връзка е уважил
доказателственото искане на въззиваемия за снабдяване с данни за
заболявания и лечения на И. Б. Т., вписани в пациентското му досие и
електронното му здравно досие за периода от 01.01.2023 до 02.11.2023 г. В о. с.
з. на 23.05.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение ново
искане на ответника за изискването на допълнителни справки от РЗОК –
Варна за здравословното състояние на ищеца за периода от 01.01.2020 до
31.12.2023 г. като преклудирано, преценявайки правилно, че не е налице
хипотезата на чл. 147 ГПК.
В чл. 266, ал. 1 ГПК е предвидено, че във въззивното производство
страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят
доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в
първоинстанционното производство. Поради тези съображения настоящият
състав прецени, че доказателственото искане, направено в отговора на
въззивната жалба, следва да бъде оставено без уважение. Отделно от това, то е
направено в условията на евентуалност, ако бъдат допуснати нови
доказателствени искания, което не бе сторено.
Воден от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 06.10.2025 г. от 14:00 часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение,
като на въззивника да се изпрати и копие от отговора на въззивната жалба,
подаден от въззиваемия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане на
един свидетел при режим на довеждане, чрез разпита на който да установи, че
въззиваемият, подавайки горепосочената тъжба, е действал недобросъвестно,
като умишлено е целял да му причини вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемия за издаването на
съдебно удостоверение за периода 01.01.2022 – 23.12.2022 г. за снабдяване с
медицинския картон и електронното досие на въззивника от РЗОК – Варна.
Съдът приканва страните към спогодба, включително към уреждане на
спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е
безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство,
на осн. чл. 273, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено
споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от
внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура
по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна
среща по чл. 140а – 85 на сто. Изречение второ се прилага съответно и по
отношение на внесената държавна такса за обжалване пред въззивна
инстанция, когато споразумението е постигнато по време на въззивното
производство. Разноските по производството и по спогодбата остават върху
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на ет. 4 в сградата,
в която се помещава Съдебно – изпълнителна служба при ВРС на адрес: гр.
Варна, ул. "Ангел Кънчев" № 12. Участие в медиация страните могат да заявят
на тел. 052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и
допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6