№ 203
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Ирина Стоева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
в присъствието на прокурора Люб. Т. М.
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20211100601720 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 20267094 от 01.12.2020 г. постановена по НОХД № 20338/ 2018г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 100 състав, съдът е признал подсъдимата Е.А. Ж. за
ВИНОВНА в това, че на 13.03.2017 г. около 12.55 часа в гр. София, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с ДК № № ****
по бул. „Захари Стоянов“, с посока на движение от бул. „Добринова скала“ към бул. „Панчо
Владигеров“ в района на кръстовището, образувано с ул. „Никола Беловеждов“, е
нарушила правилата за движение по пътищата, посочени в Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), а именно чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение
има две пътни ленти-да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне“, като навлязла в лентата за насрещно движение на бул. „
Захари Стоянов“ и по непредпазливост причинила средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129, ал. 2 от НК, на повече от едно лице, както следва: на А.Б. Б. – средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на големия и малкия пищял на десния крак, което в
съвкупност е довело до трайно затруднение на движения на десния долен крайник за срок
повече от 30 дни и на П. Г. ХР. – средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в
долната част на дясната лъчева кост и съмнение за счупване на шиловидния израстък на
дясната лакътна кост, които в съвкупност са довели до трайно затруднение на движенията на
горния десен крайник за срок повече от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал.3, б. „а“, пр. 2
вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. ал.1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. На основание чл.
343, ал.3, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. ал.1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр.
чл. 55,ал.1, т.1 от НК съдът й е НАЛОЖИЛ наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
/шест/ месеца.
На основание чл. 304 НПК районният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимата Ж. за
НЕВИНОВНА и я е ОПРАВДАЛ за това да не е контролирала непрекъснато управлявания
от нея автомобил, поради което да се е отклонила с него наляво спрямо посоката си на
1
движение и с това да е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.
Съдът на основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 3 НК е НАЛОЖИЛ наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението на така наложеното
на подсъдимата наказание за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът е осъдил подс. Е.Ж. да заплати по сметката на СДВР направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 550,16 лева /петстотин петдесет лева и
шестнадесет стотинки/, както и да заплати по сметка на СРС направените в хода на
съдебното производство разноски в размер на 3480 лева /три хиляди четиристотин и
осемдесет/, както и да заплати на А.Б. направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1500 лева /хиляда и петстотин/.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимата
Ж., в лицето на адвокат Г., с твърдения за неправилност на постановения съдебен акт.
Коментира показанията на свидетеля К., като посочва, че подсъдимата е осъществила
предприетата от нея маневра, тъй като е избегнала удар с неправилно пресичащо дете.
В тази връзка анализира резултатите от допълнителната автотехническа експертиза,
като твърди, че ударът е бил непредотвратим. Защитата излага доводи, че не е доказана
причинната връзка на удара, възникнал между лекия автомобил на подсъдимата и автобуса,
както и настъпилите травматични увреждания на пътуващите в автобуса лица. Оспорва
изводите за причинно следствената връзка, като излага аргументи, че не е доказано по
безспорен начин, че рязкото спиране на автобуса не е допринесло за тежестта на
настъпилите травматични увреждания при пътуващите в автобуса лица. Счита, че
подсъдимата Ж. е невинна, тъй като е осъществила маневрата в условията на крайна
необходимост по смисъла на чл. 13 от НК. С въззивната жалба не се правят доказателствени
искания към настоящия съд.
В проведеното закрито съдебно заседание на 01.06.2021 година въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимата, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и
ангажирането на нови доказателства.
Защитникът на подсъдимата е депозирал допълнителна молба, въз основа на която
отправя доказателствено искане към въззивния съд да назначи допълнителна автотехническа
експертиза, която да отговори на поставения от защитата въпрос л. 68 от внохд: „ Бил ли е
предотвратим удара за водача на лек автомобил „Опел“ с автобус „Мерцедес“?.
В открито съдебно заседание на 16.09.2021 г. съдът уважи доказателственото искане,
отправено от защитата, и допусна допълнително комплексна съдебномедицинска
автотехническа експертиза, като постави и допълнителни въпроси.
В провелото се на 26.01.2022 г. съдебно заседание защитникът поддържа изложените
във въззивната жалба съображения. Намира, че съдът не следва да кредитира заключението
на комплексната КМАТЕ в частта по въпрос 1, с който вещите лица определят настъпилия
удар между лекия автомобил на подсъдимата и автобуса за предотвратим. Иска от съда да се
довери на извършената експертиза в хода на съдебното производство пред районния съд,
според която настъпилият удар е бил непредотвратим.
Представителят на СГП намира въззивната жалба за неоснователна. Изтъква, че
съгласно експертното заключение на тройната КМАТЕ се е установило, че ударът на
подсъдимата с автобуса и детето е предотвратим. Счита, че следва да се вземат предвид
експертните заключения, досежно изчисленият коефициент на последната експертиза, тъй
като при неговото изчисление са съобразени спецификите на настоящия случай.
масов градски транспорт, с посока на движение от бул. „Панчо Владигеров“ към бул.
„Добринова скала“. Автобусът се движел с 20 км. в час преди кръстовището с ул. „Никола
Беловеждов“ в лявата лента за движение спрямо посоката му на придвижване, като
светофарната уредба подавала зелен сигнал. Разрешителен сигнал за преминаване бил
подаден и за насрещно движещите се по бул. „Захари Стоянов“ пътни превозни средства, в
това число и за лекия автомобил на подсъдимата Ж.. Междувременно светофарът за
пешеходците подавал червен сигнал, забраняващ пресичането.
В автобуса имало правостоящи и седящи пътници. В него пътували свидетелката
П.Х. заедно с нейния внук М.Г., които първоначално били седнали на двойна седалка, която
2
се намирала в редицата зад шофьора. В близост до тях правостояща се намирала и
свидетелката А.Б., която била с гръб към шофьора на автобуса. П.Х. и М.Г. се изправили
след като установили, че след кръстовището наближава тяхната спирка.
В момента, в който автобусът се намирал пред пешеходната пътека, лекият
автомобил, управляван от Е.Ж. бил в началото на пешеходната пътека в срещуположната
посока за движение. Върху левия тротоар на бул. „Захари Стоянов“ се намирали групичка
от деца на възраст около 10 години, които се боричкали. Междувременно едно от децата
започнало да пресича пешеходната пътека при забранителен червен сигнал за пешеходци.
Момчето пресичало тичайки по диагонал, като достигнало лентата, в която се намирала
подсъдимата. Е.Ж. забелязала детето, когато било пред нейния автомобил, за да избегне
удара подсъдимата извила волана наляво, навлизайки в насрещната пътна лента за
движение, в която се намирал автобуса, управляван от свидетеля П.. Шофьорът на автобуса
видял, че в неговата пътна лента навлязъл лек автомобил и предприел рязко спиране, като
същият успял да намали скоростта си на движение до 14 км. в час. В резултат на което
настъпил удар в предната част на лекия автомобил „Опел Корса“, управляван от
подсъдимата, и предната част на автобуса „Мерцедес Конекто“, управляван от свидетеля П..
Към момента на удара подсъдимата Ж. успяла да свали скоростта си до 29 км. в час.
Междувременно пресичащото детето продължило да тича и след като пресякло
изцяло булевард „Захари Стоянов“ се насочило към павилион, намиращ се на отсрещния
тротоар и не се появило повече на местопроизшествието.
Поради внезапното спиране на автобуса свидетелите А.Б., П.Х. и нейния внук М.Г.
загубили равновесие и паднали на земята. А.Б. била паднала на десния си крак, а
свидетелката Х. си ударила дясната ръка и тялото в областта на ребрата в двойната седалка,
зад която се намирала, след което паднала на земята. В резултат на посочения механизъм
П.Х. получила следните травматични увреждания – болезненост по хода на 7-8 ребра вляво,
кръвонасядане по предно-външната повърхност на дясното бедро, счупване в долната част
на дясната лъчева кост. М.Г. залитнал напред и си ударил главата в стъклото на автобуса,
след което паднал на земята върху десния крак на А.Б.. Следствие на падането върху десния
си крайник и падането на М.Г. върху крака на А.Б., същата получила счупване на големия и
малкия пищял на десния крак. М.Г. е получил следните травматични увреждания – контузия
на главата с подкожен хематом в лявата тилно-слепоочна област и контузия с двойно
кръвонасядане по задната повърхност на лявото рамо.
Следствие на настъпилото ПТП Е.Ж. получила следните травматични увреждания –
счупване на малкия пищял на десния крак в областта на глезената става, счупване на малкия
пищял на левия крак в областта на глезената става, многофрагментно счупване на петната
кост на левия крак, контузия на гръдния кош.
Бил подаден сигнал за настъпилото произшествие и на мястото пристигнал екип на
Бърза помощ, както и екип на 09 РУ-СДВР, които предприели действия по запазване на
местопроизшествието до пристигане на полицейските служители от ОПП – СДВР.
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред
него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, способи за доказване, в това число: свидетелските показания на
М.Х.Г. /показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство л. 38 – 39
от ДП, са прочетени на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, от НПК/, С.Н. С.а
/показанията на свидетелката, дадени пред орган в досъдебното производство л. 40 – 42 от
ДП, са прочетени частично на основание чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, А.Б. Б.
/показанията на свидетелката, дадени пред орган в досъдебното производство л. 48-49 от
ДП, са прочетени частично на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл.2 от НПК/, П. Г.
ХР. /показанията на свидетелката, дадени пред орган в досъдебното производство л. 43-45 от
ДП, са прочетени частично на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, С.С. П.
/показанията на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство л. 35 – 37 от ДП,
са прочетени на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, Г.И. К. /показанията
на свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство л. 32- 34 от ДП, са прочетени
на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1,т. 1 и т. 2, от НПК/, К.С.О., А.Д.И., С.Н.В.,
Констативен протокол № 146 /л. 5 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествието, ведно
със скица и албум /л. 6 - 13 от ДП/, съдебномедицински експертиза /л. 17 - 31 от ДП/,
автотехническа експертиза /л. 52 - 64 от ДП/, комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза /л. 66 - 74 от ДП/, съдебномедицинско удостоверение № V -
79/2017 г. /л. 80 от ДП/, лист за преглед на пациент /л. 81 от ДП/, медицински бележки /л. 82-
3
83 от ДП/, съдебномедицинско удостоверение № 185/2017 г. /л. 84 от ДП/, лист за преглед
на пациент, ведно с амбулаторна книга /л. 85- 90 от ДП/, комплексна съдебномедицинска
експертиза /л. 45 - 48 от СП пред СРС /, протокол № 07/2020 за съдебно-графическа
експертиза /л. 128- 133 от СП пред СРС/, документация от Център за спешна медицинска
помощ /л. 136- 139 от СП пред СРС/, двойна автотехническа експертиза /л. 140- 162 от СП
пред СРС/съдебномедицинска експертиза /л. 173- 177 от СП пред СРС/, копие от схема за
организация на движението по бул. „Захари Стоянов“ в района на кръстовището с ул.
„Никола Беловеждов“ /л. -198 от СП пред СРС/, справка за съдимост, справка от център за
градска мобилност /л. 117- 121, 144-149 от СП пред СГС/, справка АИС на КАТ /л. 155- 160
от СП пред СГС/, комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л. 174- 215
от СП пред СГС/.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи въз основа на
доказателствата, събрани и проверени пред настоящата инстанция, в хода на съдебното
следствие пред първата съдебна инстанция, тези събрани в хода на досъдебното
производство, които в своята цялост формираха еднозначни изводи по фактите. Съобразно
които съдът намери, че вътрешното убеждение на районния съдебен състав е формирано
въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като споделя
доводите и съображенията му.
В хода на съдебното следствие пред районния съд посредством свидетелите А.Б.,
П.Х., С. П. и Г. К. съдът придоби информация относно обстоятелствата свързани с пътно
транспортното произшествие, конкретната пътна обстановка и особеностите на пътния
участък. С. П. и Г. К. излагат твърдения, за датата, часа и локацията на настъпилото ПТП,
като посочват и собственото си местоположение, къде са се намирали към момента на
произшествието. В разпита си пред предходната инстанция свидетеля П. си спомня
единствено за маршрута, по който е изпълнявал служебните си функции. Въззивният съд
намира за житейски обяснимо липсата на спомен относно конкретното местоположение на
настъпилото произшествие предвид отдалечения времеви период от инкриминираното
деяние. Въззивният съд се присъединява към аргументите на предходната инстанция
досежно констатираното противоречие в изложената информация от страна на свидетелите
П. и К., отнасяща се до конкретните метеорологични условия към инкриминираната дата и
час и състоянието на асфалтовата настилка. Като съдът намира, че основателно следва да се
вземат предвид твърденията от досъдебната фаза поради приближеността им към
инкриминираната дата, както и обстоятелството, че същите се намират в синхрон с данните
от съставения протокол за оглед на местопроизшествие. Съдът кредитира подробно
изложената информация от страна на свидетеля К., отнасяща се до светофарната
сигнализация, че за водачите на ПТП е светело зелен сигнал, докато за пешеходците е имало
забранителна сигнализация. Настоящата инстанция ползва с доверие показанията на Г. К.
отнасящи се до пресичащото дете, което подсъдимата е целяла да избегне да удари, като се
присъединява към разсъжденията на районния съд по отношение на преценката му да
кредитира свидетелските показания на К. от съдебната фаза по отношение на
местоположението на неустановеното дете преди да започне да пресича.
Единствено, съдът прецени, че следва да се разграничи от мнението на предходната
инстанция да кредитира твърденията на свидетеля П. по отношение на обстоятелството, че
след настъпилия удар автобусът е бил спрял. Въззивният съд предпочете да не се довери на
твърденията на шофьора на автобуса свидетеля П., тъй като пред настоящата инстанция
беше назначена и изготвена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
въз основа на която се установи по-различен механизъм на настъпване на ПТП-то. Съгласно
експертното заключение към момента на удара автобусът е бил в процес на спиране, но не е
бил спрян.
Относно обстоятелствата свързани с местоположението на пострадалите пътници в
автобуса, получените от тях следствие на ПТП-то травматични увреждания съдът се довери
на свидетелските показания на лицата – М.Г., А.Б. и П.Х.. По отношение на конкретния
механизъм на увреждане на М.Г. съдът се присъединява към изводите на районния съд и
кредитира изложените от страна на свидетеля твърдения в хода на съдебното следствие,
отнасящи се до обстоятелството, че се е ударил първоначално в стъклото на автобуса.
Въззивният съд споделя аргументите на предходната инстанция относно възможността
свидетеля Г.ев след като се е ударил в стъклото да е последвал още един удар в гърба на
седалката. Съдът споделя изводите на предходната инстанция, че към момента на удара на
4
автобуса с лекия автомобил на подсъдимата свидетелите Х. и Г.ев са били станали, тъй като
е наближавала тяхната спирка. С оглед на което не дава вяра на изложените от страна на
П.Х. твърдения пред районния съд, че към момента на удара заедно със свидетеля Г.ев не са
били прави. В обратен смисъл са и твърденията на другото пострадало лице А.Б., която
посочва, че непосредствено преди пътно транспортното произшествие П.Х. и М.Г. са
станали от седалката. Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните пострадали
лице досежно получените травматични увреждания от тях при удара между автобуса и лекия
автомобил, управляван от подсъдимата. Посочените травми намират потвърждение и в
събраната като писмени доказателства медицински удостоверения, както и въз основа на
изготвените съдебномедицински експертизи. За получените травми съдът черпи информация
и съгласно свидетелските показания на С. С.а, майка на М.Г. и дъщеря на П.Х., както и
съгласно представената информация от страна на свидетеля П..
Въззивният съд заема сходна позиция с тази на районния съд досежно, че
свидетелските показания на П.Х. следва да се кредитират частично в посочените от страна
на предходната инстанция части. Като резонно съдът е посочил, че твърденията на
пострадалата по отношение на начина, по който е получила травматичните увреждания не
съответства на приетия съгласно заключението на съдебно медицинска експертиза
механизъм, като изрично посочва, че е малко вероятно да получи травматичните увреждания
в седнало състояние.
Съдът кредитира свидетелските показания на К.О., А.И. и С.В., същите излагат
сведения относно това, че са оказали медицинска помощ на подсъдимата и на свидетелката
Б..
Съдът кредитира приобщените писмени доказателства и доказателствени средства,
които допринасят за доизясняване на обстоятелствата по делото. Посредством протокола за
оглед на местопроизшествието, съставен по реда и правилата на НПК и съдържащ всички
необходими реквизити, съдът извлече данни относно пътната обстановка, както и
деформациите по превозните средства,. Протоколът, скицата и албума към тях допринасят и
са съществен доказателствен източник при изясняване на механизма на настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Съгласно протокола за оглед съдът преодоля и
противоречието в гласните доказателствени средства досежно конкретните особености на
пътната обстановка. Този съдебен състав кредитира и съставения констативен протокол, въз
основа на който се извлякоха данни за процесното ПТП, както и липсата на алкохолна
употреба от страна на подсъдимата. При изграждане на фактическите си изводи настоящата
инстанция взе предвид и приобщената медицинска документация, въз основа на която се
извлякоха данни за получените травматични увреждания на пострадалите лица. Въззивният
съд се довери на предоставената схема за организация на движението по бул. „Захари
Стоянов“, посредством нея се извлякоха данни за спецификите на инкриминирания пътен
участък.
Настоящата инстанция кредитира изцяло изготвената комплексно съдебно
психиатрична и психологична експертиза, въз основа на която се установи, че свидетеля
Г.ев може да възприема и възпроизвежда по адекватен начин фактите от действителността,
което го прави и годен свидетел на инкриминираното деяние. Експертното заключение
допринесе относно изясняване на обстоятелството, че М.Г. не е получил черепно-мозъчна
травма със загуба на съзнание следствие на удара при процесното ПТП, която да му наруши
базисната психична дейност.
Съдът се довери на заключението на съдебно-графическата експертиза, която
установи автентичност на подписите на свидетелите С. С.а и П.Х. в протоколите за разпит
на свидетели.
Въззивният съд няма основания за дискредитиране и прие в основата на
доказателствените си изводи в подкрепа на обвинението заключенията на изготвените
съдебномедицински експертизи, които изводи съответстват на изготвената пред настоящата
съдебна инстанция КМАТЕ. Вещите лица подробно са описали причинените на
пострадалите физически травми. Съдът кредитира и експертното заключение, че посочените
травматични увреждания отговарят да са получени при пътнотранспортното произшествие.
По отношение на изготвените автотехнически експертизи и последно съставената
комплексна медико - автотехнически експертиза, настоящата инстанция възприе да
кредитира изцяло последната, изготвена пред този състав КМАТЕ.
5
Първите две експертизи съдът прецени, че следва да бъдат ползвани с доверие
частично. Автотехническата експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство,
следва да бъде ползвана с доверие с изключение на приетото от експертите обстоятелство,
че към момента на удара автобусът е бил спрян изцяло. Посоченият факт си противоречи с
заключението на изготвената КМАТЕ.
Съдът счита, че следва да се довери на експертната преценка на вещите лице,
изготвили КМАТЕ, тъй като при изграждане на изводите си относно скоростта на движение
на процесните превозни средства към момента на удара и точния механизъм ПТП са
анализирали, освен наличните свидетелски показания, така и получените деформации,
взаимното разположение на двете МПС-та, както и крайното им разположение, заето след
удара. Съдът възприе като достоверни и се довери изцяло на заключението на КМАТЕ и по
отношение на изчислената скорост на двете превозни средства към момента на удара.
Съгласно експертната преценка към момента на удара лекия автомобил на подсъдимата се е
движил със скорост от порядъка на 29 км/ч, а автобусът не е бил спрян и се е придвижвал
със скорост 14 км/ч.По отношение на обстоятелствата, свързани с механизма на настъпилото
ПТП и могъл ли е водачът на лекия автомобил да предотврати удара, съдът отново се
позовава на заключението на последната КМАТЕ. Съгласно същата и направените
изчисления, в които е взето предвид възрастта на пресичащо дете, както и данните от
свидетелските показания, че пресичащото дете е бягало бързо се установи, че ударът е бил
предотвратим и подсъдимата е имала техническа възможност да избегне произшествието. В
тази връзка в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция експертите защитиха
изготвеното заключение по експертизата, като обосновано изложиха доводи, че при
изготвените изчисления са отчели възрастта на детето, както и обстоятелството, че при
наличие на деца пешеходци реакциите на водачите на превозни средства следва да бъдат
по- бързи и съобразителни, предвид непредвидимостта на детското поведение. По
отношение на медицинската част на така изготвената комплексна експертиза, съдът
прецени, че следва да кредитира изцяло изводите на експертите в тази част. Посредством
същите се изясни противоречието относно точното местоположение на част от пострадалите
лица, намиращи се в автобуса, към момента на удара с лекия автомобил на подсъдимата.
Предвид изложеното съдът прецени, че следва да се довери изцяло при изграждане на
фактическите си изводи за механизма на настъпилото ПТП на изготвената КМАТЕ.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба,
както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи
следното:
Депозирана е въззивна жалба, с която се оспорва постановения акт, с доводи за
неправилност на постановения съдебен акт. Въззивният съд намира жалбата за
неоснователна. Действително като безспорно установено обстоятелство съдът отчита, че
подсъдимата Ж. с предприетата от нея неправомерна маневра е целяла да избегне удар с
неправомерно пресичащо на пешеходна пътека дете. Въпреки това въз основа на
назначената и изготвена експертиза се установи, че Е.Ж. е имала техническа възможност да
избегне удара с детето и без да предприеме подобна маневра.
В тази връзка защитата е обосновала възражението си чрез субективната преценка на
свидетеля Г. К., относно това имала ли е възможност подсъдимата да избегне удара, според
когото ударът с детето е бил неизбежен, ако подсъдимата не е предприела маневра по
навлизане в насрещното платно за движение. Въззивният съд намира, че експертната
преценка следва да бъде предпочетена пред изложените субективни възприятия от страна на
свидетеля. Защитата се позовава и на експертното заключение на извършената експертиза
пред предходната инстанция, според което ударът е бил непредотвратим при бързо тичане
от страна на детето. Настоящата инстанция изложи подробно аргументите си защо прецени,
че следва да се довери на изготвената КМАТЕ, а не на резултатите от двойната
автотехническа експертиза. Относно възражението на защитата, че не е доказано по
безспорен начин, причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и получените
травматични увреждания между пътуващите в автобуса лица, съдът намира същото за
неоснователно. В настоящия случай съобразно резултатите от КМАТЕ се установи, че към
момента на удара автобуса е бил в процес на спиране, а не е бил спрян. С оглед на което
доводите на защитника, че при едно по-плавно спиране е могло да бъдат избегнати
6
получените травматични увреждания не може да бъдат споделени, тъй като е видно, че
автобусът не е успял да спре преди удара при предприета рязка употреба на спирачки. На
по-голямо основание при едно плавно спиране ударът със сигурност е нямало как да бъде
предотвратен и би могъл да причини по-големи щети и травматични увреждания както на
пътуващите лица в автобуса, така и на водачите на превозните средства. Неоснователно е и
възражението за извършване на неправомерната маневра от страна на подсъдимата при
условията на крайна необходимост. В тази връзка въззивният съд се присъединява към
доводите на предходната инстанция, че в настоящия случай не е налице крайна
необходимост, тъй като чрез предприетата маневра освен имуществени вреди са налице и
причинени травматични увреждания на пътниците в автобуса.
Не са налице условията на крайна необходимост още и защото съгласно назначената
и изготвена КМАТЕ се установи, че подсъдимата е имала техническа възможност да избегне
удара с неправомерно пресичащото дете и без да предприема действия по навлизане в
насрещното движение. С оглед на което опасността е могла да бъде предотвратена.
При така възприетата фактическа обстановка първостепенният съд законосъобразно и
обосновано е заключил от правна страна, че подсъдимата Е.Ж. е осъществила състава на
престъплението по чл. 343, ал.3, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. ал.1, б. „б“, пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От обективна страна по безспорен начин се установи, че на 13.03.2017 г. около
12.55 часа в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Опел“, модел „Корса“, с ДК № № **** по бул. „Захари Стоянов“, с посока на
движение от бул. „Добринова скала“ към бул. „Панчо Владигеров“, в района на
кръстовището, образувано с ул. „Никола Беловеждов“, Е.Ж. е нарушила правилата за
движение по пътищата, посочени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно чл.
16, ал.1, т.1 от ЗДвП „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното
превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти- да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне“, като навлязла в лентата за насрещно движение на бул. „ Захари Стоянов“ и
по непредпазливост причинила средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК,
на повече от едно лице, както следва: на А.Б. Б. – средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на големия и малкия пищял на десния крак, което в съвкупност е довело до трайно
затруднение на движения на десния долен крайник за срок повече от 30 дни и на П. Г. ХР. –
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в долната част на дясната лъчева кост и
съмнение за счупване на шиловидния израстък на дясната лакътна кост, които в съвкупност
са довели до трайно затруднение на движенията на горния десен крайник за срок повече от
30 дни.
По делото безспорно се установи, че на инкриминираното място и в
инкриминираното време Е.Ж. е управлявала лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с
ДК № № **** по бул. „Захари Стоянов“, в района на кръстовището, образувано с ул.
„Никола Беловеждов“.
Безусловно се установи, чрез неправомерно предприетата маневра и навлизане в
насрещното платно за движение между лекия автомобил, управляван от подсъдимата, и
автобуса, е настъпил удар. Еднозначно този факт се извлича от гласните доказателствени
средства на голяма част от разпитаните свидетели, които са възприели обстоятелства след
настъпилото ПТП, както и от съставените констативен протокол и протокол за оглед на
местопроизшествието.
В настоящия случай, както правилно е отбелязала предходната инстанция, не се касае
за случай на изпреварване или заобикаляне, тъй като от една страна е налице пътна
маркировка М-2 от ППЗДвП – двойна непрекъсната линия, чието пресичане е забранено.
Хипотезата на заобикаляне също не може да намери приложение, тъй като такъв тип
маневра следва да се извърши като се съблюдават правилата за безопасност. От обективна
страна, се доказаха по несъмнен начин и причинно следствената връзка, механизма и вида
7
на получените травматични увреждания на пътуващите в автобуса пострадали. Като
съставомерни са получените травматични увреждания при пострадалите А.Б.- счупване на
големия и малкия пищял на десния крак, което в съвкупност е довело до трайно затруднение
на движения на десния долен крайник за срок повече от 30 дни, покриващо медико
биологичния критерий на средна телесна повреда и на П. Г. ХР. – средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване в долната част на дясната лъчева кост и съмнение за счупване на
шиловидния израстък на дясната лакътна кост, които в съвкупност са довели до трайно
затруднение на движенията на горния десен крайник за срок повече от 30 дни, покриващ
критериите за средна телесна повреда. Осъществен и по-тежко квалифициращият признак
увреждане на повече от едно лице.
Деянието е осъществено и от субективна страна при форма на вината
непредпазливост. Подсъдимата към момента на осъществяване на престъплението е
правоспособен водач, с оглед на което е била длъжна да съблюдава забраната на чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП. В тази връзка правилни са разсъжденията на предходната инстанция досежно
нарушението на чл.20, ал. 1 от ЗДвП. С оглед на което резонно е оправдал подсъдимата да е
нарушила посочената разпоредба.
По отношение на индивидуализация на наказанието:
За осъществения състав на престъплението по чл. 343, ал.3, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б.
„б“, пр. 2, вр. ал.1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 6 години.
Настоящата съдебна инстанция намира, че районният съд е индивидуализирал
правилно и в съответствие със законовите правила наказанието на подсъдимата. Въззивният
съд се присъединява към изведените от страна на предходната инстанция смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. Районният съд резонно е преценил, че в
настоящия случай може да намери приложение чл. 55, ал. 1 от НК и наказанието на
подсъдимата Ж. да се определи при наличието на изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, което се явява продължителния срок на воденето наказателно производство.
Правилна е и преценката на предходната инстанция, че изпълнението на така
определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца следва да бъде
отложено на основание чл. 66 от НК, тъй като за постигане на целите на чл. 36 от НК не е
необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно.
Предвид кумулативния характер на наказанието по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК,
предходната инстанция на основание чл. 343г от НК е лишила подсъдимата от права да
управлява МПС за срок от 6 месеца, като е съобразила правилно обстоятелствата по
делото.
Съобразно изхода на делото съдът е дал законосъобразен отговор и във връзка с
направените по делото разноски.
Пред въззивната инстанция са сторени разноски за възнаграждения на вещите лица
във връзка с назначената КМАТЕ, които също следва да бъдат възложени в тежест на
подсъдимата.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваната присъда е
правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20267094 от 01.12.2020 г. постановена по НОХД №
20338/ 2018г. по описа на Софийски районен съд, НО, 100 състав.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимата Е.А. Ж. ЕГН
********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС
направените по делото разноски във въззивната съдебна инстанция в размер на 2 533лв. /
две хиляди петстотин тридесет и три лева/, както и 5 лв./пет лева/ държавна такса при
издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9