Р Е Ш Е Н И Е №
281
20.12.2023 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на шести декември през две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при секретаря Зорница
Делчева
и в
присъствието на прокурора Юлияна Станева
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №274 по описа на съда за 2023 година.
Производството е по реда на глава ХІІ,
чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С
Решение №161 от 20.06.2023г., постановено по анд №517/23г. РС Казанлък потвърдил наказателно постановление /НП/ № 24 – 2300091 от 13.04.2023г., издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, с което на „КОТА 17“ ЕООД,
седалище град Стара Загора, ЕИК *********, на осн. чл.414, ал.3 от КТ било
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева
за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ и дружеството било осъдено да заплати
разноски по делото в размер на 80 лева.
Обстоятелства по
обжалването
Недоволно от решението останало административно наказаното лице, което
го обжалва в срок с оплаквания за постановяването му в нарушение и при
неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1,
във вр. с ал.2 от НПК. Жалбоподателят оспорва изводът
на РС, че дружеството осъществило противоправното деяние, съставляващо нарушение
на чл.63, ал.2 от КТ. Оспорва изводите на въззивния съд, че на инкриминираната
дата, място и време лицето п.и, като работник на
дружеството полагал труд на обект, стопанисван от наказания, без да му било
връчено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, с довод, че въпросното лице тогава не
бил назначен на трудов договор в дружеството. Съставянето на такъв се забавило,
поради здравословни проблеми на счетоводителя на дружеството, а г-н К. не
изчакал и започнал работа на обекта, за да не губи надница. При проверка същият
декларирал, че още не бил назначен и нямал сключен договор. Вече след
проверката били пуснати и уведомленията до НАП за сключения договор с К..
В последствие, при
проверка по документи от контролния орган, дружеството приложило справка за
подадено уведомление с изх. № 24388233011236 от 09.03.2023г. от 15.17 часа, а
проверката била по-рано, в 13,25 часа, към който момент нямало сключен трудов
договор с това лице. Тази фактическа обстановка не била изяснена от РС и това
довело до неправилност на неговото решение. Тези фактически доводи обосновават
у касатора извод, че същият не е осъществил от
обективна страна вмененото му нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като не бил
възникнал юридическия факт на съществуваща трудово правна връзка между двете
лица, които задължавали работодателя да изпълни задължението по чл.63, ал.2 от КТ. Пледира за несъставомерност на описаните в НП
факти към посочената като нарушена правна норма и иска отмяна на въззивното
решение, ведно с отмяна и на процесното наказателно постановление. Претендира
разноски.
Касаторът, редовно призован в с.з., не
се представлява.
Ответникът по
касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора,
чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваното съдебно решение е
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона. Претендира присъждане
на възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага постановеното от
Казанлъшкия районен съд решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в
неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
За
да потвърди НП № 24 – 2300091 от 13.04.2023г., издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, въззивният съд приел за установена описаната в процесното НП
фактическа обстановка, че при извършена на 09.03.2023г. проверка по спазване на
трудовото законодателство на обект: Жилищна сграда в УПИ ХIII – 1707, кв.40
по плана на с. Ягода, общ. Мъглиж, обл. Стара Загора,
контролните органи установили извършване
на СМР – кофражни работи, които се изпълнявали от три лица, в качеството им на
работници на „КОТА 17” ЕООД, сред които и лицето П.М. К.. От представени на
16.03.2023г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора документи било
констатирано от органа, че „КОТА 17” ЕООД, в качеството си на работодател,
допуснало до работа на 09.03.2023г. в 13.25ч лицето п.и
като „кофражист“ на проверявания строителен обект, без на същия да му било
предоставено преди това копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на
труда, заверено от ТД на НАП. Горната фактическа обстановка въззивният съд
възприел за безспорно установено чрез събрания доказателствен материал, писмени
доказателства, вкл. и декларация от п.и, както и от
свидетелските показания на актосъставителя. Казанлъшкият
районен съд въз основа на този доказателствен материал извел и фактически
извод, че на 09.03.2023г. К. имал качеството на работник на наказаното
дружество и в това си качество полагал труд на посочения строителен обект, като
съгласно приложения трудов договор, той трябвало да постъпи на работа на
следващия ден или след седмица, но към датата на постъпване на работа, не му
било връчено уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
От
правна въззивният съд приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не били
допуснати нарушения на законово регламентираните процесуални правила и формални
изисквания, както и че санкционираното лице осъществило противоправно деяние и
така нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, като то било наказуемо на
основание чл.414, ал.3 от КТ. Въззивният съд възприел за неоснователни
наведените от жалбоподателя доводи, вкл. и че поради обективна невъзможност на
счетоводителя да подаде уведомлението за сключения договор с К., същият не
следвало да носи отговорност, като приел, че това обстоятелство не водело до
отпадане на обективната отговорност на дееца, тъй като последният имал
задължението да не допуска до работа работник, преди да му връчи копие от това
уведомление, заверено от съотв. ТД на НАП. В
заключение РС приел неприложимост на нормата на чл.415в, ал.1 от КТ, нито
основание за прилагане и на чл.28 от ЗАНН. Приел извод и за правилност и
законосъобразно определен размер на санкцията, като определена в законово
установения минимален размер.
При
извод за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на НП, РС постановил
осъждане на жалбоподателя да заплати възнаграждение за юрисконсулт в полза на
Дир. „ИТ“ Стара Загора.
Касационната инстанция приема решението
на Казанлъшкия районен съд за валидно, допустимо и правилно, като постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона, като наведените в
касационната жалба доводи за несъставомерност на
описаните в процесното НП факти и обстоятелства от обективна страна към
приложената норма се явяват неоснователни.
Безспорно,
за да е налице съставомерно от обективна страна
деяние, сочещо на административно нарушение в хипотезата, за която е
санкционирано „КОТА 17” ЕООД, т.е. за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, е
необходимо да бъде установено наличието на сключен трудов договор, изпълнението
по който да е започнало, но без на работника да е предоставено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ преди постъпването му на работа. Обосновано,
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният
съд приема за доказано пред него, че към момента на проверката /13.25 часа на
09.03.2023г./, лицето п.и осъществява трудова дейност
на проверявания строителен обект като „кофражист“ и това е в изпълнение на
сключен от него с „КОТА 17” ЕООД, като работодател, трудов договор № 203/
09.03.2023г., без на работника да му е било предоставено преди това копие на
уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП.
Твърденията
от защитната теза на жалбоподателя, правилно не са възприети за основателни от
въззивния съд, а именно че по-късно представеният в Дирекция „Инспекция по
труда” трудов договор № 203/ 09.03.2023г., е изготвен, подписан и регистриран в
ТД на НАП след проверката, поради което и лицето п.и
към момента на проверката е осъществявало трудова дейност на обекта без сключен
трудов договор, съотв. не е налице основен елемент от
фактическия състав на нарушението. Това твърдение се опровергава от
доказателствата по делото, вкл. и от представения амбулаторен лист за извършен
медицински консултативен преглед на д.у.р./счетоводител на дружеството/, който
е издаден след часа на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция
по труда“ проверка на 09.03.2023г. С оглед на представените от работодателя
„КОТА 17” ЕООД на 16.03.2023г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора
документи - трудов договор № 203/ 09.03.2023г., сключен с работника П.М. К. на същата дата 09.03.2023г., когато е
извършена и проверката и за изпълнение на длъжността „кофражист“, с посочено в
договора дата на постъпване на работа – 09.03.2023г., при документиран проведен
на 09.03.2023г. първоначален и ежедневен инструктаж по безопасност и здраве на
работника /вж. л. 21-23 от делото на РС/, което е преди започване на работа и
на безспорно констатираното при проверката полагане на труд от К. на
строителния обект на работодателя „КОТА 17” ЕООД, еднозначно се установява пред
въззивния съд реално започнало изпълнение от работника на сключен от него трудов
договор с работодателя „КОТА 17“ЕООД, но без преди това последният да е
предоставил на работника копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено
от ТД на НАП. В този смисъл, описаните и безспорно установени факти правилно са
определени като нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, а не като нарушение на чл.62,
ал.1 от КТ, тъй като при така представените от работодателя документи и
удостоверените с тях факти и обстоятелства във връзка с възникването и
изпълнението на трудовото правоотношение, за органите на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Стара Загора липсва основание за определяне на съставомерното
изпълнително деяние като такова по допускане до работа на п.и
без отношенията по престирането на работна сила да са
били уредени като трудово-правни със сключването на писмен трудов договор, в
който смисъл е правната квалифицикация по чл.62, ал.1.
Ето защо обосновано въззивният съд приема при безспорно установената фактическа
обстановка извод, че административно наказващият орган правилно прилага закона
при определяне на съставомерността на деянието и
неговата правна квалификация, при налагането на работодателя „КОТА 17” ЕООД на административна
санкция на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл. 63,
ал.2 от КТ.
С оглед на изложените съображения, касационният състав намира,
че не е налице твърдяното касационно основание по чл.348, ал.1 от НПК, жалбата
е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона, следва да се остави в законна
сила изцяло.
Предвид
изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, „КОТА 17” ЕООД бъде осъдено да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение
за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство,
определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение № 161 от 20.06.2023г., постановено по АНД № 517/
2023г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА „КОТА 17” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, сумата от 80,00 лева юрисконсултско
възнаграждение
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.