РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Метанов
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20221001001050 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца – „Елемент строителна асоциация“ ООД, чрез адв.
К. срещу решение № 260619 от 04.10.2022 год., постановено по т.д. № 1507/2018 год., по
описа на СГС, т.о., VІ - 12 състав, с което е отхвърлен осъдителният иск срещу ответника –
„Елбетица М“ АД, за сумата от 33 400 евро частично от сумата 82 379 евро, представляваща
дължим остатък от цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с
нотариален акт № 77, том III, рег. № 4891, дело 220 от 2017г. на нотариус Д. Ж., с район на
действие СРС, на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ V - 4 в квартал 21, по плана на гр.
София, местност „Хиподрума”, целият с площ от 376,40 кв.м. при съседи: бул. „Цар Борис
Ш”, УПИ У1-2, УПИ 1Х-17 и УПИ XV- 5, който имот, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на град София, одобрени със Заповед РД-18-50/20.06.2016 г. на ИД
на АГКК, представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.204.5, с площ 396 кв.м.
Трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, с номер по предходен план: 4, квартал 21, парцел V, находящ се в град
София, район Красно село, бул. „Цар Борис Ш”, заедно с ПРАВОТО ДА СЕ ПОСТРОИ в
гореописания имот „Административно- търговски център с подземни гаражи” със ЗП 217.3
кв.м., с РЗП /без складове и гаражи/ 1882 кв.м. и обща РЗП /с складове и гаражи/ 3019 кв.м.,
съгласно Разрешение за строеж №80 от 24.01.2007 г., презаверено със Заповед №РА 51- 129/
1
12.06.2017 г. на главен архитект на СО и съгласно одобрени инвестиционни проекти на
21.04.2017 г. от НАГ, както и заедно с извършеното досега строителство, както и всички
останали приращения и подобрения в имота.
Въззивникът/ищецът – „Елемент строителна асоциация“ ООД счита, че обжалваното
решение е постановено в противоречие с материалния закон, при наличие на съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че нотариалният
акт представлявал окончателното съгласие между страните и нямало препращане към
клаузите на предварителния договор, изменен с допълнително споразумение.
Първоинстанционният съд неправилно приел, че окончателния договор има връзка с
предварителния договор, относно задължението на продавача да осигури влязло в сила
разрешение за строеж, одобрени и съгласувани всички необходими проектни части,
съгласно нормативната уредба, представени за преглед и одобрение от купувача. Според
въззивника, с допълнителното споразумение това задължение не е възложено на ищеца, а на
изпълнителя. Това означавало, че страните са постигнали ново съгласие за цената и начина
на плащане, което не включвало задължението на продавача да одобрява инвестиционните
проекти, което можело да бъде извършено само от ответника – собственик на имота. На
следващо място твърди, че уговорката за модалитет за плащане на сумата от 82 379 евро
била нищожна, като формулирана неясно и при пълна липса на определеност на бъдещо
несигурно събитие, досежно настъпването на изискуемостта за изпълнение. Твърди, че
одобрените инвестиционни проекти съществували още от сключването на договора, което се
установявало от комплексната техническо-архитектурна експертиза. На следващо място
твърди, че неправилно е приложена нормата на чл. 25 ЗЗД, а изложените мотиви били
вътрешно противоречиви. От събраните по делото доказателства се опровергавало
твърдението на ответника, че на 04.07.2018г. бил одобрен инвестиционният проект. По
делото било безспорно установено, че ищецът е изготвил идейни проекти за част:
„Архитектура“, „ВиК“, „Електро“, „ОВ“, „Конструктивна“ и „ПБЗ“. Липсата на тяхното
одобряване от страна на администрацията по ЗУТ, се дължало на невнасянето им от
ответника пред тези органи, с което недобросъвестно е попречил на сбъдването на
условието. Счита за неправилен изводът на съда, че ищецът не е предал на ответника
проектните разработки поради липсата на данни за тяхното получаване от последния.
Според въззивника, ответникът е унищожил данните за тази кореспонденция. Неправилен
бил и изводът на съда, че тези документи следвало да бъдат предадени от изпълнителя на
възложителя на хартиен носител, поради необходимостта да бъдат представени за одобрение
пред органите от ЗУТ. Счита, че представянето на проектите по електронна поща
представлявало надлежно изпълнение и след тяхното получаване липсвало възражение за
качеството на приетото. Ответникът е одобрил проектите, чрез използването им чрез
подаване на заявления до НАГ за тяхното изменение. Този факт се установявал и от
поисканите от ответника съществени изменения в инвестиционния проект, което
означавало, че първоначален такъв е бил изготвен и предаден от ищеца. На следващо място
твърди, че ответникът се дезинтересирал от проектните разработки, базирани на влязлото в
сила и презаверено през 2017г. разрешение за строеж, след като вече ги е използвал и
2
променил. Счита за необоснован изводът на първоинстанционния съд, че отразеният в
нотариалния акт одобрен инвестиционен проект не съществувал към 21.04.2017г.
Неправилно било игнорирано съгласието на страните по сделката, че съществувал
инвестиционен проект и неговото съответствие с разпоредбите на ЗУТ било ирелевантно.
След като Столична Община е разгледала заявление за промени на инвестиционния проект,
той очевидно е съществувал като годно условие за извършване на строителството. Счита, че
е неправилен изводът на съда относно самостоятелния и независим характер на
задължението за проектиране, което представлявало произнасяне по претенция с незаявена
правна квалификация – произтичаща от договор за изработка. На последно място твърди, че
са допуснати съществени процесуални нарушения – недопускане на трима свидетели, за
установяване на обстоятелство, че ответникът е променил инвестиционните си намерения,
възложил е на ищеца преработка на проектната документация и е получил разработените
преработки. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови друго по същество на правния спор, с което да уважи предявения иск.
Претендира разноски за въззивното производство, съобразно представения списък по чл. 80
ГПК. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият/ответникът – „Елбетица М“ АД е подал в срок отговор на въззивната жалба,
чрез адв. Б.. Излага подробни правни доводи за неоснователност на въззивната жалба, които
ще бъдат съответно разгледани при обсъждане твърденията на въззивника. Моли въззивния
съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение, като
законосъобразно и правилно. Претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на въззивно
обжалване решение на градския съд, в законоустановения срок и е процесуално допустима,
поради което подлежи на разглеждане по същество.
След служебно извършена проверка от въззивния съд по реда на чл. 269 ГПК, се установи,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и няма допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото и страните не спорят, че
са сключили предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот от
02.03.2017г., който е изменен с допълнително споразумение от 22.05.2017г. В изпълнение на
постигнатите уговорки, са сключили окончателен договор за покупко-продажба на
недвижим имот на 09.08.2017г., с нотариален акт № 77, том III, рег. № 4891, дело 220 от
2017г. на нотариус Д. Ж., с район на действие СРС. Ответникът е заплатил на ищеца сумата
от 1 041 621 евро, но не е заплатил част от продажна цена в размер на 82 379 евро. В
нотариалният акт е уговорено, че сумата от 82 379 евро ще бъде заплатена в седем дневен
срок след влизане в сила/одобрение на всички изискуеми по закон проектни части/пълен
инвестиционен проект за обекта.
По делото са приети и кредитирани, неоспорени от страните основно и допълнително
3
заключение на съдебно компютърна експретиза, изготвена от вещото лице Р.. Според
вещото лице, при направена проверка в електронната поща на ищеца има коренспонденция
с ***@abv.bg, за която няма данни да е манипулирана. В имейлите има прикачени файлове,
които съдържат чертежи и проекти. При извършена от вещото лице проверка при ответника,
се установило, че във входящата кутия на електронна поща липсвала кореспонденция с
ищеца. Според вещото лице, приложената към първоначалната експертиза кореспонденция
не се открива и не е налична във всички имейл адреси на посочените получатели, с
изключение на един имейл, наличен в пощенската кутия на получател ***@abv.bg.
По делото е прието и кредитирано, неоспорено от страните заключение на съдебно-
техническата екпертиза, изготвена от вещите лица арх. Н. и инж. Х.. Според вещите лица,
към датата на подписване на нотариалния акт наличната проектна документация не е
достатъчна за продължаване на строителството, тъй като следвало да има проектиране във
фаза „Технически проек“ за всички части. Наличните проекти не отговаряли на
изискванията на Наредба № 4, същите са необходими, но не са достатъчни за довършване на
строителството на конкретния обект. Вещите лица са установили, че инвестиционният
работен архитектурен проект, изработен от „М - Синтез“ ЕООД е годен за изпълнение.
Видно от писмо с вх. № 365392/25-11-2021г., от Направление „Архитектура и
градоустройство”/НАГ/ при Столична Община, се установява, че няма технически проекти
по части „Архитектура”; „Електро”; „ВиК”; ”ОВИ”; „Пожарна безопасност”; „Енергийна
ефективност”; „Озеленяване” и „Паркоустройство”, одобрени на 04.07.2018 г. и не са
налице данни такива да са били одобрявани, както и че главният архитект на Столична
Община не е издавал заповед за допълване на Разрешение за строеж № 80/24.01.2007г. на
главния архитект на Столична община за обект „Административно - търговски център с
подземни гаражи - к.к. 26,80”, находящ се в УПИ V-4, кв.21, м. „Хиподрума”, ПИ с
идентификатор 68134.204.5, бул. „Цар Борис III”, район Красно село въз основа на
технически проект, част „Архитектура“ от 04.07.2018.
Видно от писмо с вх. № 336505/12.07.2021 г., Направление „Архитектура и
градоустройство” при Столична Община, се установява, че в НАГ се съхранява една папка с
неодобрен проект във фаза технически проект в част „Архитектура” от дата 02.2018г.
Проектанският колектив, изготвил одобрения идеен проект, е сменен с нов и в проекта има
настъпили промени, за които следва да се представи изричен нотариален заверен отказ от
авторски права на проектантския колектив. Техническият проект от част „Архитектура” не
съответствал на одобрения проект от част „Архитектура” и част „Конструктивна”. Липсвало
съответствие между техническите проекти от част „Архитектура” и част „Конструктивна”
по отношение на конфигурацията на сградата, размери и нива. Не е ясно по кой от
проектите е изпълнен строежът. Представеният инвестиционен проект не съответствал на
работния устройствен план, дадени са и други допълнителни препоръки към внесените
инвестиционни проекти.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна,
следното:
4
За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че
волята на страните в предварителния и окончателния договор е ясно проследима, чрез
изследване поведението на страните и обстоятелствата при които са сключени. Приел за
установено, че освен задължението за прехвърляне правото на собственост, продавачът се
задължил да изготви и строителните книжа, съответстващи на първоначалното
инвестиционно намерение, позволяващи завършване на строителството, за което е
договорена отделна цена. Това условие било самостоятелно задължение, отложено за
периода след сключване на договора, за което се дължало уговореното в нотариалния акт
отделно възнаграждение. Според първоинстанционния съд, в този смисъл е и практиката на
ВКС, обективирана в решение № 85 от 24.07.2015г., по гр. д. № 1207/14г. по описа на ВКС,
ІІІ гр.о. и решение № 502 от 26.07.2010г., по гр.д. № 222/2009 по описа на ВКС, ІV г.о.
Гореизложените правни доводи налагали извода, че нотариалният акт не е нищожен по
отношение на твърдяната от ищеца клауза за отложено плащане. Тази клауза съставлявала
самостоятелно условие, че ищецът ще изработи техническите проекти и ще ги предаде на
ответника, което изпълнение не било установено. Приел, че изпратените по имейл
документи било предприето изпълнение на ищеца по процесния договор, но не се
установило да е предал изработеното на възложителя, тъй като нямало данни да са
достигнали до него. Дори и да били получени в електронен вид, за внасянето им за
одобрение от органите по ЗУТ, книжата трябвало да са на хартиен носител, съдържащ
подписите на изготвилите ги и одобрили ги лица, която е формата за изпълнение, а
електронният вариант можел да има само предварителен характер. За да възникне
процесното вземане за цена на изработеното по договора, ищецът следвало да докаже
изпълнение на това свое задължение, което не било установено по делото.
Неоснователно е възражението на въззивника, че първоинстанционният съд е допуснал
съществени процесуални нарушения, защото чрез свидетелските показания би се изяснила
действителната воля на страните. Това доказателствено искане е своевременно направено в
първоинстанционното производство с допълнителната искова молба, за установяване на
обстоятелство, че ответникът е променил инвестиционните си намерения, възложил е на
ищеца преработка на проектната документация и е получил разработените преработки. С
отговора на допълнителната искова молба, ответникът своевременно се е противопоставил
на това искане, на основание чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК. Промяната на инвестиционните
намерения и възлагането на преработката на проектната документация, имат за предмет
установяване изменение на писмени съглашения, в които страната е участвала и без изрично
съгласие на страните свидетелски показания не се допускат, на основание чл. 164, ал. 2 вр. с
ал. 1, т. 5 ГПК. При фактически твърдения, че проектите са изпратени по имейл на
ответника и липса на конкретни твърдения за свидетели – очевидци, присъствали на тяхното
получаване по електронна поща или предаване по друг начин на ответника, няма как
свидетелските показания да са относими към факт, който не се твърди от страната поискала
неговото допускане.
Неоснователно е възражението на въззивника, че уговорката за модалитет за плащане на
5
сумата от 82 379 евро била нищожна, като формулирана неясно и при пълна липса на
определеност на бъдещо несигурно събитие, досежно настъпване изискуемостта за
изпълнение. Поемането на задължение от купувача да заплати на продавача съответна част
от уговорената цена на процесния имот, след влизане в сила на всички проектни
части/инвестиционен проект/, представлява уговорено от страните условие, при настъпване
на което договорът ще породи действие и ще настъпи изискуемостта на вземането за 82 379
евро.
Според настоящия съдебен състав, волята на страните по договора е ясно и недвусмислено
изразена, лесно проследима и се установява от изрични договорки съдържащи се в
нотариалния акт и предварителния договор от 02.03.2017г., изменен с допълнително
споразумение от 22.05.2017г. Видно от нотариалния акт се установява уговорката между
страните, че купувачът ще заплати на продавача сумата от 82 739 евро след влизане в
сила/одобрение на всички изискуеми по закон проектни части/инвестиционен проект/ за
обекта. Тази уговорка е в пряка и ясна връзка с действителната воля на страните изразена в
предварителния договор. В чл. 1, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 – продавачът се задължил да осигури
влязло в сила разрешение за строеж, ведно с одобрен и съгласуван инвестиционен проект,
както и проектни части съобразно нормативната уредба, предоставени за преглед и
одобрени от купувача. В чл. 2, ал. 1 е уговорено, че продавачът продава на купувача
процесния имот за сумата от 1 124 000 евро, която цена включва и стойността на
допълнително изработване на проектни части във фаза „работен проект“. В чл. 4, ал. 2
страните са уговорили, че продавачът се задължава да представи пълен инвестиционен
проект, по всички проектни части, на лицензиран изпълнител посочен от купувача, който
заплаща дължимото възнаграждение за извършената оценка. В чл. 18 е уговорено, че
предварителният договор може да бъде изменян и допълван по взаимно съгласие на
страните, изразено в писмена форма. В т. 2 от допълнителното споразумение е уговорено,
че сделката може да се изповяда нотариално за цена от 1 000 000 евро, дори и без да са
предадени, изработени и одобрени останалите проектни части. В т. 4 отново е изразена
волята на страните, че оставащата дължима сума по договора ще бъде изплатена след
влизане в сила/одобрение на всички изискуеми по закон проектни части, изработени от
изпълнителя за окомплектоване на пълен инвестиционен проект. В подкрепа на този извод
са и предприетите от продавача действия по възлагане и изработване на останалите
проектни части, които твърди, че надлежно е изготвил и изпратил на купувача по
електронен път. Тези негови действия са очевиден израз на предприето изпълнение на
уговорено задължение за изработване на липсващите проектни части.
По същите съображения е неоснователно и възражението на ищеца, че е неправилен изводът
на съда относно самостоятелния и независим характер на задължението за проектиране,
което представлявало произнасяне по претенция с незаявена правна квалификация –
произтичаща от договор за изработка.
По гореизложените съображения са неоснователни и възраженията на въззивника, че
нотариалният акт представлявал окончателното съгласие между страните и нямало
6
препращане към клаузите на предварителния договор, поради което продавачът нямал
задължение да осигури влязло в сила разрешение за строеж, одобрени и съгласувани всички
необходими проектни части, съгласно нормативната уредба, представени за преглед и
одобрение от купувача, както и че страните са постигнали ново съгласие за цената и начина
на плащане, което не включвало задължението на продавача да одобрява инвестиционните
проекти, което можело да бъде извършено само от ответника – собственик на имота.
Неправилно се смесва задължението на продавача да изготви всички необходими
технически проекти за извършване на строителството, с предприемане на действия за
тяхното одобрение от компетентните органи.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е изпълнил своето задължение да изработи липсващите проекти за
строителството и тяхното предаване на ответника, за да възникне задължението на
продавача за тяхното заплащане, на основание чл. 266, ал. 1, изр. първо ЗЗД. От
заключението на съдебно компютърна експретиза се установява, че ищецът е изпратил на
ответника имейли с прикачени файлове, които съдържали чертежи и проекти, но във
входящата кутия на електронната му поща липсвала кореспонденция с ищеца. Твърдението
на ищеца, че ответникът е получил и е изтрил тези имейли не е доказано по делото, поради
което няма никаква доказателствена стойност. Освен това, вероятното им изпращане би
имало значение само за получаване на уговореното одобрение от възложителя, но не и за
представянето им на хартиен носител, който е единствено възможният начин за тяхното
одобрение от компетентните органи.
Продавачът не е изпълнил задължението си да изработи и представи на купувача всички
проектни части от инвестиционния проект. Неизпълнението на това задължение по договора
има за правна последица недължимост на уговореното възнаграждение за сумата от 82 739
евро. Неоснователни са възраженията на ищеца, че независимо от частичното неизпълнение
на всиччки неговите задължения по процесния договор, ответникът му дължал
възнаграждение и за остатъка от уговорената продажна цена. Както вече беше отбелязано,
ищецът е изпълнил частично задължението си по процесния договор - прехвърлил е правото
на собственост върху УПИ V-4, ведно с извършеното строителство и всички останали
приращения и подобрения в имота, за което е получил от продавача сумата от 1 041 261
евро, но не е изпълнил задължението си да изготви останалите проектни части от
инвестиционния проект, за което няма спор по делото, че са изпълнение от трето лице. При
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за реално изпълнение, е невъзможно да
възникне задължение за плащане на сума от възложителя на изпълнителя и за неизпълнената
част от договора, както неоснователно счита ищецът.
Ирелевантно за това производство е установяването на обстоятелството, че купувачът е
променил инвестиционните си намерения, тъй като с изработването и представянето на
първоначално уговорените проекти от продавача, щеше да възникне задължението за
тяхното заплащане от продавача.
Ирелевантни за това производство са твърденията във въззивната жалба, че договорът не е
7
изпълнен по вина на купувача, който не е указал дължимо съдействие за одобряване на
останалите проектни части и настъпването на условието по чл. 25 ЗЗД. Редът за ангажиране
отговорността на неизправната страна, не е чрез нейното осъждане по иск за реално
изпълнение на договорно задължение, тъй като може да е предмет на други евентуални
съдебни производства за нейното обезщетяване, но като пропуснати ползи и/или претърпяна
загуба. Следователно предявеният частичен иск за сумата от 33 400 евро е недоказан, поради
което законосъобразно и правилно е отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния
съд.
Предвид неоснователността на частичния иск за главница в размер на 33 400 евро, досежно
своята акцесорност, неоснователен е и акцесорният иск за обезщетение за забавено
изпълнение върху претендираната главница, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане.
Предвид изхода на правния спор, въззиваемата страна има право на разноски, за което са
представени доказателства, че адв. възнаграждение в общ размер на 11 000 лева е
договорено и реално заплатено по банков път.
Основателно е евентуалното възражение на въззивника, че заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение за въззивното производство прекомерно, на основание чл. 78, ал.
5 ГПК.
Неоснователно е твърдението на въззиваемия, че приложение следва да намери новата
разпоредба на чл. 2, ал. 7 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/Наредбата/. Цитираната разпоредба противоречи на чл. 78, ал.
3 ГПК, че ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Процесуалният закон не предвижда възможност да се дължат разноски и за непредявената
част от иска. В процесната хипотеза приложение следва да намери разпоредбата на чл. 15,
ал. 3 от ЗНА и дължимите разноски на ответника, следва да се определят съобразно
предявения частичен иск от 33 400 евро. Освен това, чл. 2, ал. 7 от Наредбата определя
възнаграждението при предявен частичен иск, но противоречи на правната логика – дължи
се възнаграждение и за непредявената част от вземането. При следващо предявяване на иск
за останалата част от вземането, възнаграждение отново ще се дължи и няма основание да не
бъде присъдено в новото исково производство. Още повече, че извън процесния
случай/отхвърлен частичен иск, което формира сила на пресъдено нещо и се отрича
останалата част от вземането/, този начин за определяне на адвокатското възнаграждение
представлява много голяма потенциална опасност, чрез предявяването на множество
частични искове всеки път да се претендира и получава възнаграждение върху цялото
вземане.
Неоснователно е твърдението на въззиваемия, че въззивното производство представлява
фактическа и правна сложност. Във въззивното производство не са събирани доказателства,
подаден е писмен отговор на въззивната жалба и е проведено едно открито съдебно
заседание с явяване на упълномощен процесуален представител на ответника. Всички
фактически твърдения и правни доводи на страните във въззивното производство, се
8
свеждат до преповтаряне на вече изложените такива в първоинстанционното производство,
които са кратко, ясно и изчерпателно разгледани, и обсъдени в обжалваното решение.
Правните доводи на страните във въззивното производство се свеждат само до анализ на
мотивите на първоинстанционния съд, досежно тяхната неправилност от въззивника,
респективно до тяхната правилност от въззиваемия. Следователно претендираното
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер от 5 720 лева, изчислен
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради
което следва да бъде потвърдено с препращане в останалата част към мотивите на
първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260619 от 04.10.2022 год., постановено по т.д. № 1507/2018
год., по описа на СГС, т.о., VІ - 12 състав
ОСЪЖДА „Елемент строителна асоциация“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „Елбетица
М“ АД, ЕИК ********* сумата от 5 720/пет хиляди петстотин и двадесет/ лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9