РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Карлово, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и П. година в
следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215320200412 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-0281-000824 от 11.08.2021 г. на
Началник група при РУ- Карлово към ОД на МВР- Пловдив, на Г. ХР. ХР.,
ЕГН **********, от гр. К., П. обл., ул. „Ген. З.“ № **, вх.*, ет.*, ап.*, са
наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 пр.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на
чл.174 ал.3 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в
размер на 10 лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП; и на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв., за нарушение на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. С посоченото наказателно постановление били
отнети и 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Не излага
доводи.
1
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от адв. Н.- упълномощена, която поддържа жалбата. По същество се прави
искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира
разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. В депозирано писмено становище счита издаденото
наказателно постановление за правилно и законосъобразно, като моли същото
да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители
Г.Л. като актосъставител, П.Х. и Л.Г. като свидетели по акта и при
установяване на нарушението, както и приобщените писмени доказателства-
наказателно постановление № 21-0281-000824 от 11.08.2021 г., разписка за
връчването му, АУАН серия АA бл. № 668113 от 06.07.2021 г., талон за
изследване, стикери с №№ 091968.2,3,4,5,6,7,8, протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
пощенски плик с клеймо, справка за нарушител/водач, списък на успешно
преминали последваща проверка средства за измерване на анализатори на
алкохол в дъха, заповед №$ 317з-982/11.02.2020 г., заповед № 8121з-515/
14.05.2018 г., заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., заповед № 8121К-
14578/31.12.2019 г., заповед № 8121К-14581/31.12.2019 г.,съдът намира за
установено следното:
На 06.07.2021 г. служителите на РУ- Карлово свидетелите Л. и Х. се
намирали в с. М., П. обл., във връзка с осъществяване на служебните си
задължения. По данни на кметския наместник в селото полицейските
служители разбрали, че бял микробус се движил в селото, управляван от
2
водач в нетрезво състояние. Във връзка с получените данни двамата полицаи
изчакали известно време на центъра на селото. Докато стояли на посоченото
място от изток на запад по пътя се задал бял микробус, в който се намирали
две лица- пътник и водач. Кметският наместник потвърдил, че това и
микробуса с пияния водач. Св. Л., който носил униформа, подал сигнал за
спиране на водача на микробуса. Същият спрял. Било установено, че това бил
жалбоподателят Х.. Полицейският служител му поискал документи за
проверка, при което установил, че водачът лъха силно на алкохол и бил във
видимо нетрезво състояние, говорил неадекватно. Водачът не представил
свидетелство за регистрация на МПС и свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него. Във връзка с установеното бил извикан
полицейски екип по КАТ, за да може да изпробва за алкохол водача. За
времето от спиране на водача до идването на екипа по КАТ водачът бил
непрекъснато наблюдаван от полицейските служители, като същият седял на
оградата на кметството.
При пристигане в с. М., мл. автоконтрольор Г. поканил водачът на
микробуса да бъде изпробван с техническо средство за установяване
концентрацията на алкохол, но лицето отказало да бъде изпробвано. Бил
издаден талон за медицинско изследване, като водачът Х. бил отведен във
ФСМП- К. за вземане на кръвна проба, но отказал да даде такава, за което бил
съставен протокол медицинския специалист във ФСМП- Карлово.
Във връзка с констатираното бил съставен процесния АУАН, с който
надлежно оправомощения ст. полицай Л. приел, че жалбоподателят Х. е
осъществил нарушения на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, чл.100 ал.1
т.1 и т.2 от ЗДвП тъй като на 06.07.2021 г., около 16 часа, в с. М., на ул. „П.“
срещу № **, с посока на движени от изток на запад, управлявал товарен
автомобил марка „Пежо“, модел“Боксер“ с рег. № *****, собственост на
С.И.И., ЕГН ********** от гр. К., като при проверката водачът отказал да му
бъде извършена проверка за установяване на употребата на алкохол с
техническо средство „Дрегер 7510“ ARDM0250 и отказал да даде кръв за
медицинско изследване. Бил издаден талон за медицинско изследване с №
091968/06.07.2021 г. Водачът не представил СРМПС, СУМПС и контролен
талон към него.
По отношение на констатациите в АУАН, жалбоподателят вписал
3
собственоръчно обяснение, че си седял на дувара. АУАН бил подписан от
жалбоподателя и му бил връчен на 06.07.2021 г., като други възражения не
били направени.
На 11.08.2021 г. от оправомощено длъжностно лице било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта
обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му, както и
индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателя били наложени
административни наказания на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.3 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от
ЗДвП; и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лв.,
за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и били отнети 12 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Наказателното постановление било връчено на 12.08.2021 г., а жалбата
срещу него депозирана на 19.08.2021 г.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът ползва изцяло
при постановяване на решението си, като безпротиворечиви помежду си и
пряко относими към предмета на доказване по делото.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да
налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а
наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в
изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките
на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно
описание на нарушението, и на обстоятелствата по неговото извършване,
налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението,
правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера
на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.
Тъй като актът се явява редовен от процесуална страна, то същия се ползва
и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП.
4
Отразените в него констатации се установяват по безспорен и категоричен
начин от показанията на разпитаните по делото свидетели- Л., Х. и Г..
Свидетелите установяват безпротиворечиво, че при наличие на данни за
употреба на алкохол- миришел на алкохол, говорил несвързано
жалбоподателят Х. е управлявал процесното МПС без свидетелство за
регистрация на МПС, свидетелство за управление на МПС и контролен талон
към него, както и е отказал извършването на проверката с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества, както и отказал
да даде кръв за медицинско изследване за установяване употребата на
алкохол в кръвта, като отказът да даде кръв за изследване бил удостоверен
със съставения за протокол за медицинско изследване, подписан лично от
жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от две години и глоба от 2000 лв. Съгласно
разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП „Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него“, а съобразно
чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП „Водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото
от него ремарке“.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушенията, за което е
санкциониран. Констатациите по акта не са опровергани от доказателствата в
производството пред съда. Отразеното в него е изцяло потвърдено и от
гласните доказателства по делото, които категорично установят, че
жалбоподателят, който изглеждал да е употребил алкохол, имал е
обективните, външни белези за това- миришел на алкохол, говорил
несвързано, отказал както проверката с техническо средство за установяване
употребата на алкохол, така и същата да бъде установена чрез лабораторно
изследване, отказал да даде кръв за медицинско изследване. Същият не е
представил при извършената му проверка като водач на МПС свидетелство за
5
регистрация на МПС, свидетелство за управление на МПС и контролен талон
към него, които и длъжен да носи.
От съдържанието на оспореното наказателно постановление е видно, че е
изписано словесно точно в какво са се състояли нарушенията на
жалбоподателя, които покриват изцяло състава на чл.174 ал.3 от ЗДвП,
съдържаща едновременно правило за поведение и санкцията за
неизпълнението му, както и разпоредбите на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100
ал.1 т.2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа две хипотези, при П.та се
санкционира водачът, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества, при втората- ако не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Редът, по който се
установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на моторни превозни средства се регламентира от Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Съгласно
разпоредбата на чл.1 ал.2 от посочената Наредба употребата на алкохол или
друго упойващо вещество се установява посредством използване на
съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни
изследвания. Разпоредбата на чл.2 от Наредбата посочва случаите на
установяване на употребата на алкохол чрез лабораторно изследване- когато е
взета некачествена проба, оспорват се показанията на техническото средство,
водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на
проверка с техническо средство. За целта на лабораторното изследване, се
издава талон за медицинско изследване, който се връчва на водача срещу
подпис с указани в него лечебното заведение, в което водача следва да се яви
и срока на явяването му. Жалбоподателят е осъществил нарушение на чл.174
ал.3 от ЗДвП, тъй като след като е отказал да бъде изпробван с техническо
средство, е отказал категорично да даде и кръвна проба.
Размерът на наложените наказания е съобразен с разпоредбите на чл.174
ал.3 от ЗДвП, която след изменението с ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила от
7.08.2012 г. предвижда фиксиран размер на наказанията, съответно глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС 24 месеца.
6
Наказания съответни на предвидения в чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП и
чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП фиксиран размер от по 10 лв. са наложени на
жалбоподателя и за нарушенията на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2
от ЗДвП.
Във връзка с наложеното на жалбоподателя наказание на основание чл.174
ал.3 от ЗДвП са отнети правилно и 12 контролни точки с атакуваното
наказателно постановление, съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.3 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, в сила от 23.03.2018 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0281-000824 от
11.08.2021 г. на Началник група при РУ- Карлово към ОД на МВР- Пловдив,
на Г. ХР. ХР., ЕГН **********, от гр. К., П. обл., ул. „Ген. З.“ № **, вх.*, ет.*,
ап.*, са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.3 пр.1
от ЗДвП- глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП; на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП- глоба в размер на 10 лева, за нарушение на
чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП; и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП- глоба в
размер на 10 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, и са отнети 12
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд
гр. Пловдив.
МТ
7
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8