Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Кирилка Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 11065 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 371989 от 27.03.2018 г., постановено по
гр. д. № 73289/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 32
състав, Д.Й.К., е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 312, 75 лв. - главница, от която: сумата от 285, 51 лв.,
представляваща стойността на потребената топлинна енергия за топлоснабден имот:
апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж.к. „**********за периода м.11.2013
г. – м.04.2015 г. и сумата от 27, 24 лв., представляваща стойността на дяловото
разпределение за същия период, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 15.12.2016 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД – сумата от 48, 65 лв. мораторна лихва за периода 09.08.2013 г. –
09.08.2016 г., от която: сумата от 43, 87 лв. - мораторна
лихва върху главницата за потребената топлинна енергия и сумата от 4, 78 лв. -мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение.
Искът за главницата е отхвърлен за сумата над 312, 75 лв. до пълния предявен
размер от 313, 47 лв. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 947, 43 лв. разноски по делото, съобразно уважената
част от исковете. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца: „Б.Б.“ ООД.
С определение № 430744 от
15.06.2018 г., постановено по
гр. д. № 73289/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 32 състав, е оставено без разглеждане искането на
особения представител на ответницата за изменение на решението в частта за
разноските.
Срещу постановеното съдебно
решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна
жалба от ответницата Д.Й.К., чрез процесуалния й представител – адв. К.Д.,
назначена по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон. Счита, че неправилно решаващия съд е приел, че за исковия период е имала
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди. Неправилно също така
е приел, че ищецът не следва да представи приложените към исковата молба
писмени доказателства в оригинал по арг. от чл.32 ЗА, тъй като последната касае
заверка от адвокат или адвокат от ЕС, а в случая документите са заверени само с подпис, без да е ясно кой ги е
подписал и дали същият е юрист. Счита, че писмените доказателства, представени
с исковата молба, е следвало да бъдат изключени от доказателствата по делото. Решаващият
съд се е позовал на нотариален акт с номер, идентичен с този на представения по
делото такъв, но с други страни по обективираната в него разпоредителна сделка.
Твърди, че по делото е представен нотариален акт, в който се посочва, че трети
за спора лица са й продали имота, но от същия не може да се направи извод, че
жалбоподателката продължава да има това качество и през исковия период, което
обстоятелство е било изрично оспорено от нея пред първата инстанция. Моли съда
да отмени решението в обжалваната част, като вместо това постанови друго, с
което да отхвърли изцяло предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Третото
лице – помагач на ищеца – „Б.“ ООД, с предходно наименование „Б.Б.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор на въззивната жалба.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът за
главницата за сумата над 312, 75 лв. до пълния предявен размер от 313, 47 лв.,
е влязло в сила като необжалвано.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на
топлинна енергия за битови нужди в качеството й на собственик на топлоснабден имот – апартамент № 30, находящ
се в гр. София, ж.к. „********, като му дължи сумата от общо 362, 12 лв., от
която: сумата от 286, 23 лв. главница, представляваща цена на незаплатена топлинна
енергия за периода м.11.2013 г. – м.04.2015 г., заедно с мораторна лихва в
размер на 43, 87 лв. за периода 09.08.2013 г. – 09.08.2016 г. и сумата от 27,
24 лв. – цена на услугата дялово разпределение, заедно с мораторна лихва в
размер на 4, 78 лв. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сочените суми.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
С
постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата,
чрез процесуалния й представител адв. К.Д., назначена
по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е депозирала писмен отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва качеството си на потребител на топлинна
енергия за битови нужди, тъй като не са ангажирани доказателства, от които да
се направи обоснован извод, че е собственик на имота. Позовава се на изтекла
погасителна давност. Оспорва представените с исковата молба писмени
доказателства по автентичност и съдържание. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск.
Видно
от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 278, том XXXX № 8052/96 от 26.04.1996 г., И.Р.Е.и съпругът й Ю.А.Е.продават на Д.Й.К.
следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака им и
представляващ СИО, а именно: апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж. к. „********“,
в жилищна сграда – бл. 426 /2а, 2б, 2в/, вх. Б, ет. 4, състоящ се от: стая,
дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 65, 49 кв.м.,
заедно с избено помещение № 9 с полезна площ от 3, 39 кв.м., заедно с 4, 155%
ид.ч. от общите части на вх. Б и толкова ид.ч. от правото на строеж върху
държавна земя.
Представен
е протокол без посочена дата от проведено Общо събрание на етажните собственици
на адрес: гр. София, ж. к. „********на което те са взели решение да се сключи
договор с „Б.Б.“ ООД, за индивидуално разпределение
на топлинната енергия, като услугата се възложи на „Б.Б.“
ООД. В този протокол е съставен
и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
С договор
№ 1098/03.01.2002 г., сключен между етажната собственост на адрес гр. София,
ж.к. „********като възложител и „Б.Б.“ ООД, като
изпълнител, е постигнато съгласие дружеството да извършва услугата дялово
разпределение.
Пред
СРС е ангажиран договор от 08.07.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител
и „Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
От
заключението на вещото лице инж. Х.Б.по изслушаната съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че за
сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за абонатната станция.
Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от „Б.“ ООД. Констатира
се, че за отчетния период м.05.2013 г. – м.05.2014 г., седем месеца от който
попадат в исковия период, не е бил осигурен достъп до имота за отчет на уредите
за дялово разпределение. В имота не е имало отоплителни тела, свързани към ВОИ.
Не е изчислена и начислена топлинна енергия за отопление от отоплителни тела в
имота. Не е начислявана топлинна енергия за отопление имот от отоплителни тела
в общите части като дял за имота. За имота е начислен разход на топлинна
енергия за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем 155 м3
- 1,393 МВтч (42,76% за ЕС). В имота е имало 1 бр. водомер
за топла вода. За имота не е изчислена и начислена топлинна енергия за
подгряване на вода за БГВ. Констатира се, че за отчетния период м.05.2014 г. –
м.05.2015 г., дванадесет месеца от който попадат в исковия период, не е бил
осигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. В имота
не е имало отоплителни тела, свързани към ВОИ. Не е изчислена и начислена топлинна
енергия за отопление от отоплителни тела в имота. Не е начислявана топлинна
енергия за отопление от отоплителни тела в общите части като дял за имота. За
имота е начислен разход на топлинна енергия за отопление от сградна инсталация
на база пълен отопляем обем 155 м3 -1,511 МВтч
(35,75% за ЕС). В имота е имало 1 бр. водомер за топла вода. За имота не е изчислена
и начислена топлинна енергия за подгряване на вода за битово горещо
водоснабдяване. По прогнозни стойности е начислена и фактурирана сумата от 297,
24 лв. За исковия период са изготвени 2 изравнителни сметки: за периода
м.11.2013 г. – м.04.2014 г. на стойност 15, 82 лв. сума за доплащане и за
периода м.05.2015 г. – м.04.2015 г. на стойност 27, 55 лв. за възстановяване. Предвид
съставените изравнителни сметки, стойността на реално потребената топлинна
енергия възлиза на сумата 285, 51 лв., в която сума не са включени
изравнявания, корекции и просрочени задължения за предходни периоди, като не са
включени стойности по фактури за дялово разпределение. Дяловото разпределение е
извършвано при спазване на действащата нормативна уредба. Общият топломер е преминал
метрологични проверки.
По
делото е изслушана съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице
Мимоза Влъчкова, от която се установява, че няма данни за извършени от абоната
плащания на суми за топлинна енергия за исковия период. По прогнозни стойности
е начислена и фактурирана сумата от 297, 24 лв. Ищецът е осчетоводил сума за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 11, 73 лв. Общият размер на
задължението е изчислен на сумата от 286, 23 лв. Налице са задължение по 3 бр.
фактури за дялово разпределение на стойност 27, 24 лв. Законната лихва от 01.01.2014 г. – датата на изпадане в забава до 09.08.2016 г.
възлиза на сумата от 48, 65 лв., от която: 43, 87 лв. върху главницата за
потребената топлинна енергия и 4, 78 лв. върху главницата за дялово
разпределение.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се пристъпи
към обсъждане на доводите относно неговата правилност.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ
(отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
С
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите
на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи като страна
по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
По
релевираните от жалбоподателката доводи относно
приложимостта на санкционните последици на чл.183 ГПК:
За
установяване на качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия за
битови нужди е представен в заверен препис нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 278, том XXXX № 8052/96 от 26.04.1996 г.,
обсъден по – горе.
С
отговора на исковата молба ответницата чрез назначения й особен представител е
оспорила приложените към исковата молба писмени доказателства по автентичност и
съдържание, поради което е отправила искане към съда да задължи ищеца да ги
представи в оригинал съгласно чл.183 ГПК. С определение от 14.09.2017 г.,
постановено по реда на чл.140 ГПК, което е връчено на ищеца на 18.09.2017 г., първоинстанционният съд го е задължил да представи
оригинали на приложените към исковата молба документи в срок до първото съдебно
заседание. В рамките на определения от съда срок ищецът не е изпълнил
указанията на съда. В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на
27.02.2018 г. пред СРС, ответницата е отправила искане за прилагане процесуалната
последица на чл.183 ГПК, като представените преписи се изключат от
доказателствата по делото. Решаващият съд не се е произнесъл по това искане.
Предвид
нормата на чл.183 ГПК, когато по делото се прилага документ, той може да бъде
представен и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е
длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от
него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по
делото. С тази разпоредба законодателят е създал процесуално задължение за
страната при поискване да представи оригинала или официално заверен препис на
депозирано по делото писмено доказателство в заверен от същата препис, като
преценката за тази необходимост е предоставена на решаващия съд и не е
ограничена със срок.
Съгласно
трайно установената съдебна практика, за да се приложат правните последици на
чл.183 ГПК, аналогичен на чл.101 ГПК (отм.), които са своеобразна санкция за проявеното бездействие
от участващото в процеса задължено лице и съответно да се изключи представеното
писмено доказателство от доказателствения материал по делото, трябва да е
налице както изрично искане от конституирана по надлежния ред страна за
представяне оригинала от съответния документ, т. е. да е оспорено самото
съществуване на такъв оригинал, така и конкретно определен от съда срок, в
който задължението да бъде изпълнено, тъй като законодателят, за разлика от
хипотезата на чл.193 ГПК, не е установил такъв (решение № 71 от 08.09.2014 г.
по т. д. № 1598/2013 на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК).
Процесният
нотариален акт е представен заедно с исковата молба, подадена от юрисконсулт Ю..
Същевременно по делото ищецът не е представляван от адвокат. Страната разполага
с възможност да направи заверка на преписи от документи, които представя като писмени
доказателства по делото, но тази заверка не е официална. Ето защо чрез
представяне на заверен от страна препис на документ не може да се избегне
приложението на санкционните последици на чл.183 ГПК – изключване на документа
от доказателствения материал по делото.
Първоинстанционният
съд е валидно сезиран от страна на ответницата с искане по чл.183 ГПК, което е
надлежно обосновано от страната със своевременно направените оспорвания
автентичността и истинността на доказателствата, представени с исковата молба. Решаващият
съд е счел искането за основателно и го е уважил, като е задължил ищеца да
представи приложените към исковата молба документи в оригинал до първото по
делото съдебно заседание, което ищецът не е сторил. Ищецът не би могъл да
разполага с оригинала на нотариалния акт, тъй като е трето за разпоредителната
сделка лице. Ищецът обаче е разполагал с възможността да изпълни точно
процесуалното си задължение, като представи официално заверен препис от
документа.
На
основание чл.179 ал.2 ГПК официално завереният препис има същата
доказателствена стойност, както и оригиналния документ. Съгласно разясненията,
дадени с решение № 19 от 12.02.2013 г., постановено по гр. д. № 864/2012 г. на
ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, компетентен да извърши официално
удостоверяване за верността на препис от писмен документ е нотариусът – чл.569
т.2 ГПК и помощник - нотариусът – чл.40 ЗННД. при различни специални условия,
предвидени със закон, официални удостоверявания за верността на препис могат да
направят и съдия по вписванията - чл.48 и чл.82 ЗННД, кмет на населеното място,
което не е общински център, а ако е общински център – кмет, заместник - кмет,
секретар на общината, както и кметски наместник – чл.83 ЗННД, българските
консулски длъжностни лица в чужбина –чл.84 ал.1 т.2 ЗННД, адвокат – чл.32 ЗА.
Страната по делото също може да направи заверка на преписи от документи, които
представя като писмени доказателства – чл.183 ГПК, но тя не е официална. Заверката
на препис от документ, извършена от служба, която не е натоварена с официални
удостоверителни функции, не може да му придаде доказателствена сила.
Съгласно
чл.82, ал.1 и ал.2 ЗННД, когато в района няма нотариус, нотариалните действия
се извършват от съдията по вписванията при районния съд. Когато има нотариус,
съдията по вписванията извършва нотариалните действия само по наличните в
архива на службата по вписванията документи и книжа, както и нотариалните
действия при заместване на нотариус. От нормата на чл.82, ал.2 ЗННД се извлича
удостоверителната компетентност на съдията по вписванията да извърши
удостоверяване на верността на препис от вписан в Службата по вписванията
нотариален акт.
Правилникът
за вписванията урежда кръга на лицата, които биха могли да се снабдят със
заверени преписи и препис - извлечения от вписвани актове, отбелязвания или
заличавания по книгите по вписвания или от партидите на лицата, посредством неизчерпателното
им изброяване в чл.51, ал.1, т.1-6 ПВп,
а именно: 1. страните, техните преки и непреки правоприемници и праводатели, техните
представители по закон или по упълномощаване. Когато пълномощникът не е лице по
чл.32 ГПК, той
трябва да е упълномощен изрично с нотариално заверено пълномощно; 2. нотариуси
и на техни служители; 3. адвокати, младши адвокати и адвокатски сътрудници,
вписани в регистъра на съответната адвокатска колегия; 4. частни съдебни
изпълнители и техни служители; 5. органите на съда, прокуратурата и
следствието; 6. други органи и лица в предвидените от закон случаи.
Следователно, въпреки че не се явява страна по сделката, ищецът би могъл да се
снабди от Агенцията по вписванията със заверен препис от нотариалния акт, в
който същата е обективирана, било чрез упълномощен от него адвокат, било
посредством съдебно удостоверение за целите на съдебното производство. На
разположение на ищеца са били и други процесуални способи за попълване на
делото с относимите за правния спор доказателства, например – искането по
чл.192 ГПК, от които той не се е възползвал. Същевременно с доклада по делото
по реда на чл.146, ал.1, т.5 ГПК първоинстанционният съд е възложил в негова
тежест да докаже, че в процесния период ответницата е
била собственик или вещен ползвател на процесния имот.
Ищецът
не би могъл да се освободи от неблагоприятната за него процесуална последица на
чл.183 ГПК по аргумент от нормата на чл.32 ЗАдв. Съгласно
чл.32 ЗАдв.
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз в
кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му
предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси
на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред
всички други органи те имат силата на официално заверени документи. Сочената
норма обаче се отнася само за заверката, извършена от адвокат или адвокат от ЕС,
поради което и не може да намери приложение по отношение на заверката,
направена от юрисконсулт. Ето защо релевираните доводи от жалбоподателката
доводи в тази насока са основателни.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори заверката да беше
извършена от адвокат, ищецът пак нямаше да избегне процесуалната последица на
чл.183 ГПК, тъй като завереният по реда на чл.32 ЗАдв.
от адвокат препис от документ не може да замести оригинала и да предотврати
изключването му на основание чл.183 ГПК. Заместването на оригинала на документа
с официално заверен препис по чл.32 ЗАдв. в хипотезата
на чл.183 ГПК е възможно единствено тогава, когато между страните в процеса
няма спор относно съществуването на документа в правния мир (в посочения смисъл
– решение № 173/03.05.2012 г. по гр.д.
№ 668/2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, определение №
816/05.11.2013 г. по т.д. № 1999/2013 г. на ВКС, І т.о. и определение № 400/23.06.2010
г. по т. д. № 234/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.), какъвто обаче не е процесният
случай.
По
изложените съображения следва да се приеме, че следва да се приложи санкционната
процесуална последица на чл.183 ГПК, поради което представеният от ищеца заверен
от юрисконсулт препис на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 278, том
XXXX № 8052/96 от 26.04.1996 г., следва да се изключи от доказателствения
материал и въз основа на него не може да се формират фактическите и правни
изводи на съда.
В тежест
на ищеца е да докаже фактите, от които произтичат процесните вземания. В случая
ищецът основава претенцията си с твърдението, че ответницата има качеството
потребител на топлинна енергия за битови нужди, тъй като е собственик на
процесния топлоснабден имот, което се оспорва от страна на ответницата. Освен нотариалния
акт, който не може да се цени като доказателство по делото, ищецът не ангажира
други доказателства за установяване на твърдението, че ответницата е собственик
на процесния имот. Обоснован извод в тази насока не би могъл да се формира въз
основа на останалите ангажирани по делото доказателства, доколкото същите имат
значение за стойността на предоставената от ищеца топлинна енергия.
По
изложените съображения следва да се приеме, че ищецът не е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че ответницата има качеството
потребител на топлинна енергия за посочения в исковата молба недвижим имот и за
процесния период. Това
налага извода, че ответницата не е надлежно пасивно материалноправно
легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове. Тъй като претенцията
на ищеца не е установена по своето основание, не се налага обсъждане на
доказателствата, ангажирани за установяване на размера й.
С оглед
неоснователността на претенцията за главницата, неоснователна се явява и
претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.
Поради
несъвпадение на крайните изводи на двете инстанции, решението в обжалваната
част следва да се отмени, като предявените искове да се отхвърлят.
По разноските по производството:
С оглед
изхода на спора ищецът няма право на разноски, поради което решението следва да
се отмени и в частта, с която такива са му били присъдени.
Съгласно
т.7 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, особеният представител на ответника по
чл.47, ал.6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се дължи от страната.
Предвид основателността на въззивната жалба и на
основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимата държавна такса за въззивно обжалване следва
да се възложи в тежест на ответника по жалбата – ищец.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 371989
от 27.03.2018 г., постановено по гр. д. № 73289/2016
г. по описа на СРС, I ГО, 32 състав, в ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която Д.Й.К., ЕГН **********,
е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 312, 75 (триста и дванадесет лева и
седемдесет и пет стотинки) лв. - главница, от която: сумата от 285, 51 лв.,
представляваща стойността на потребената топлинна енергия за топлоснабден имот:
апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж. к. „********за периода м.11.2013 г.
– м.04.2015 г. и сумата от 27, 24 лв., представляваща стойността на дяловото
разпределение за същия период, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 15.12.2016 г. до изплащане на вземането, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
– сумата от 48, 65 (четиридесет и
осем лева и шестдесет и пет стотинки) лв. мораторна лихва за периода 09.08.2013
г. – 09.08.2016 г., от която: сумата от 43, 87 лв. мораторна лихва върху
главницата за потребената топлинна енергия и сумата от 4, 78 лв. - мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение,
както и в ЧАСТТА, с която Д.Й.К.,
ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 947, 43 (деветстотин
четиридесет и седем лева и четиридесет и три стотинки) лв. - разноски по делото,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, срещу Д.Й.К., ЕГН **********,*** – адв. К.Д., искове съответно с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 312, 75 (триста и
дванадесет лева и седемдесет и пет стотинки) лв. главница, от която: сумата от
285, 51 лв., представляваща стойността на потребената топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № 30, находящ се в гр. София, ж.к. „******** за
периода м.11.2013 г. – м.04.2015 г. и сумата от 27, 24 лв., представляваща
стойността на дяловото разпределение за същия период, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 15.12.2016 г. до изплащане на вземането, както и
за заплащане на сумата от 48, 65 (четиридесет и осем лева и шестдесет и
пет стотинки) лв. мораторна лихва за периода 09.08.2013 г. – 09.08.2016 г., от
която: сумата от 43, 87 лв. мораторна лихва върху главницата за потребената
топлинна енергия и сумата от 4, 78 лв. мораторна лихва върху главницата за
дяловото разпределение, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес: ***, да
заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 25 (двадесет и пет
лева) лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща държавна такса за
въззивно обжалване.
Решението е постановено при участието
на трето лице - помагач на ищеца: „Б.“ ООД, ЕИК ********, с адрес гр. София,
район „Витоша“, бул. „********.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът за
главницата за сумата над 312, 75 лв. до пълния предявен размер от 313, 47 лв., е
влязло в сила като необжалвано.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.