О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
гр. Велико Търново, 14.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико
Търново, VIII–ми състав,
в закрито съдебно заседание на четиринадесети август две хиляди и двадесета година, в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
като
разгледа докл***аното от съдия Костова адм. д. № 430/2020 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл.171,т.2а от ЗДвП..
Образувано е по жалба на Д.П.П. със съдебен адрес ***
чрез *** Ф. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0906-000010 от 13.1.2020г. на Н.Н. -Началник сектор Пътна полиция гр. Ловеч
към ОД на МВР Ловеч, с което на жалбоподателя на основание чл.22 от ЗАНН във
вр. с чл. 171 т.2А от ЗДвП е отнето СУМПС за срок до разрешаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Административния орган – Началник сектор с
вх. № 2923/13.8.2020г. на съпроводителното писмо е изпратил преписката,
в която се съдържа съставения на жалбоподателя АУАН, издадено НП, протокол аз
извършване на проверка за употреба на упойващи вещества и талон за изследване.
При извършена преценка съдът намери жалбата за недопустима,като просрочена,
поради което същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното
производство да се прекрати по следните съображения:
Съгласно чл.149, ал.1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. В чл. 152, ал. 1 от АПК е посочено, че жалбата се подава чрез органа, издал оспорения АА. Това изрично е записано в приложената по делото Заповед, като е указано и пред кой Административен съд следва да бъде извършено оспорването. Видно от преписа на Заповед за ПАМ е, че същата е връчена при условията на отказ на 29.5.2020г. ,удостоверен с подписите на двама свидетели, който факт не се оспорва от жалбаподателя. Видно от отбелязването върху жалбата е че същата е получена на 16.6.2020г. при ответника в 12,53 часа.
Действително в АПК, не се съдържа разпоредба относно случаите на съобщаване
на акта при отказ на получателя, поради което настоящият съдебен състав счита,
че следва да намери приложение нормата на чл.44, ал.1, изр.4 и изр.5 от ГПК, с
оглед препращащата разпоредба на чл.144 от АПК. Разпоредбата на чл.44 от ГПК
определя как следва да се удостовери връчването на съобщения и като такава е
приложима за всички получатели на съобщения, а съгласно чл.44, ал.1, изр.5 от ГПК,
отказът на получателя да приеме съобщението не засяга редовността на
връчването.
При така направения преглед на приложимата нормативна уредба, се налага
извода, че оспорената заповед се счита за редовно връчена на жалбоподателя на
29.5.2020г. съответно срокът за обжалване е изтекъл на 12.6.2020г. петък.
В противен случай, ако се приеме, че
при наличие на отказ за връчване на административен акт, връчването не е
редовно, то означава същото да е в абсолютна зависимост от поведението на
лицето, а от друга страна връчването да се осъществи неопределено във времето,
съответно определените от законодателя срокове да се игнорират напълно. В
случая жалбата до Административен съд Ловеч жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0906-000010 от 13.1.2020г е депозирана на 16.06.2020г. т.е. четири дни
след изтичане на преклузивиния срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Ето защо жалбата, като подадена след изтичане на преклузивния срок за
обжалване, се явява процесуално недопустима на основание чл.159, т.5 от АПК и
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото –
прекратено.
В жалбата се прави искане с оглед
разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП, която придава нормативно предварително
изпълнение на ИАА, на основание чл. 166, ал.2 вр. с чл.60 от АПК съдът да
постанови предварителното изпълнение на акта. При
условията на чл.166, ал.4 вр. с ал.2 АПК, искане за спиране е допустимо при образувано съдебно производство по
обжалване на административния акт. Искането на оспорващия е съдът да постанови
временно, до решаване на основния спор, спиране на допуснатото от закона предварително
изпълнение на ИАА. Това право на оспорващия може да се реализира само при
съществуващо производство по оспорване на законосъобразността на
административния акт и цели да обезпечи правата му в рамките на съдебното
производство, поради което не може да се образува самостоятелно съдебно
производство с предмет искане за спиране на допуснато по силата на закона
предварително изпълнение. Производството по искането за спиране е подчинено на
главното производство и съществува само дотолкова, доколкото съществува
главното производство. След като подадената жалба е недопустима, производството
по оспорването на ИАА се прекратява, което означава, че не е налице основната
предпоставка за разглеждане на това искане по същество.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.159, т.5 от АПК, Административен съд Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.П.П.
със съдебен адрес *** чрез *** Ф. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0906-000010 от 13.1.2020г. на Н.Н. -Началник сектор
Пътна полиция гр. Ловеч към ОД на МВР Ловеч, с което на жалбоподателя на
основание чл.22 от ЗАНН във вр. с чл. 171 т.2А от ЗДвП е отнето СУМПС за срок
до разрешаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането по
чл.166, ал.1 във вр. с ал. 2 от АПК на Д.П.П. със съдебен адрес *** чрез *** Ф. за спиране на допуснатото от закона
предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0906-000010 от 13.1.2020г. на Н.Н. -Началник сектор
Пътна полиция гр. Ловеч към ОД на МВР Ловеч
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 430/2020г.
по описа на Административен съд Велико Търново.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: