Решение по дело №1246/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 801
Дата: 9 май 2022 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия: Георги Христов Пасков
Дело: 20217180701246
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 801

гр. Пловдив, 09.05.2022г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на пети януари през две хиляди и двадесет и втората година в състав:

                                                      

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ПАСКОВ

 

при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1246 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на  П.Б.П., ЕГН ********** срещу Решение № 1040-21-283/11.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - София град, с което са потвърдени Разпореждане № 0-21-999-00- **********/18.12.2020 г., Разпореждане № 0-21-999-00-**********/18.12.2020 г. и Разпореждане № 0-21-999-00-**********/18.12.2020 г., издадени от Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - София град, с които е отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20183476525, болничен лист № Е20196800904 и болничен лист№ Е20196800906.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ – София град, чрез пълномощника си юр. М., счита жалбата за неоснователна, моли Съда да я отхвърли, като присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирано по делото писмено становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол съобразно правилото на чл. 118, ал. 1 КСО. Ето защо е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

В хода на административно производство с оглед установяване на осигурителните права на лицето, е била извършена проверка на данните в информационната система на НОИ, в Регистъра на трудовите договори и Регистъра на осигурените лица , като е било установено, че за жалбоподателката П.П. са налични записи за подадено от осигурител „БРИН” ООД уведомление на 15.12.2018 г. за сключен на 12.12.2018 г. трудов договор за неопределено време на основание чл. 111 от Кодекс на труда (КТ) за длъжност „технически сътрудник” при непълно работно време на 4-часов работен ден, както и че същият е прекратен на 14.05.2019 г.

Установено било, че осигурителят  „БРИН” ООД не е внесъл осигурителни вноски в големи размери, поради което административният орган е поставил под съмнение реалното упражняване на трудова дейност от лицата и е приел, че незаконосъобразно са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност.

В хода на извършени проверки в информационната система на НОИ, в Търговския регистър и в информационния справочник „Апис” и „Лакорда”, „БРИН” ООД (старо наименование „ЕР ВИА” ООД) е било установено, че от 28.03.2019г. фирмата е променила наименованието си на „БРИН” ООД, като от 25.09.2019г. за едноличен собственик на капитала на „БРИН” ООД е вписано „ВИА КЕПИТЪЛ ПАРТНЪРС” ЕООД.

С писмо № 4504-40-215 от 08.04.2019 г„ управителят Г.И. е декларирал, че от дружеството са съставени неистински документи, фалшифициране на подписи с цел предоставяне на неверни доказателства за положен труд, а документите се намират в гр. Разград, гарова промишлена зона, завод Диамант.

Със Заповед № ЗР-5-16-*********/15.01.2019 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Разград е било възложено извършване на пълна ревизия на разходите на държавното обществено на „ЕР ВИА” ООД с ЕИК ***. Проверката е приключила с Констативен протокол № КВ-5-16-00560877/03.05.2019 г., като е било установено, че в офиса на дружеството в гр. Разград липсват първични счетоводни документи и разплащателни ведомости за периода след 2015 г.

Със Заповед № ЗГ-5-16-00512386/15.01.2019 г. на основание чл. 21, ал. 1 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/и чл. 5, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР, Ръководителят на ТП на НОИ - Разград е възложил проверка за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя „ЕР ВИА” ООД  за  периода от 16.01.2019 до 06.02.2019г.  Проверката е приключила с Констативен протокол № КГ-5-16- 00521815/06.02.2019 г.

В хода на двете проверки управителят Г.К.И. в изрична декларация от 20.05.2019 г„ е декларирал, че представляваното от него дружество не е осъществявало дейност в периода от 01.11.2016 до 28.02.2017 г.

Той в друга декларация от 07.02.2019 г. в качеството си на работодател е  декларирал, че дружеството е осъществявало дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността /31.12.2016 г./ за времето от 31.12.2015 г. до 31.12.2016 г.

Контролните органи при ТП на НОИ - Разград са приели, че  за периода след 2015 г. липсват първични счетоводни документи и разплащателни ведомости, обосноваващи твърдението на управителя, че в този период са създадени неистински документи фалшифициране на подписи с цел предоставяне на неверни доказателства за полагане на труд.

На 23.01.2019 г., на управителя Г.И. са били връчени задължителни предписания в срок от 7 дни да изготви поименни справки на работниците и служителите за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт, каквито справки не са били представени в указания срок, поради което е бил което е съставен акт за установяване на административно нарушение и е било издадено Наказателно постановление № НГ-1-16-00542939/26.03.2019 г.

Проверката на контролните органи на НОИ по ЗГВРСНР е приключила с констативен протокол № КГ-5-16-00521815/06.02.2019 г. в който е отразено, че Г.И. в качеството си на управител на „БРИН” ООД не е представил изисканата документация - разплащателни ведомости и други счетоводни документи за периода след 31.12.2015 г.

В производството по несъстоятелност на „БРИН” ООД е бил назначен временен синдик А. Г. М., а от 28.06.2019 г. е бил назначен постоянен синдик В. П. А., като и двамата синдици са заявили, че управителят на дружеството не им е предавал разплащателни ведомости за начислени и изплатени/неизплатени трудови възнаграждения от „БРИН” ООД.

Административният орган е констатирал, че трудовия договор на жалбоподателката под  № 25/12.12.2018 г. е бил подписан от Д. Б., който е бил освободен на 10.12.2018г. като управител и на негово място е бил избран Г.И..

В обявения в Търговския регистър Протокол от 10.12.2018 г. от заседание на Общото събрание на съдружниците на „ЕР ВИА” ООД с ЕИК ***, се взема решение да се освободи Д. Б. като управител на дружеството и на негово място е избран Г.И.. От представения към жалбите на П. трудов договор № 25/12.12.2018 г. става ясно, че той е подписан от Б. след заседанието на Общото събрание и преди вписването в ТР на новия управител Г.И.. В Предвид горното административният орган е приел, че жалбоподателката не е осъществявала трудова дейност, като дружеството е съставяло документи с невярно съдържание с цел неправомерно обагодетелстване и злоупотреба с фондовете на ДОО.

В подкрепа на това твърдение се сочи, че е налице разминаване на сумата на основното трудово възнаграждение, посочена в трудов договор № 25/12.12.2018 г. /1350 лв./ и сумата, посочена в приложените от жалбоподателката фишове /2700 лв./.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателката бяха представени следните документи:

1)      Опис на инвентаризирани резервни части

2)      Удостоверение № 15-00124847/25-08-2021 г. за получени парични обезщетения за периода от 01.02.2019 г. до 04.04.2019 г.;

3)      Справка за изплатени обезщетения.

4)      Удостоверение изх. № 211/01.07.2021 г. издадено бившия управител на „Брин“ ЕООД  Г.И.

В съдебно заседание бяха разпитани свидетелите С. К. и Г.И..

Свидетелката К. заяви, че жалбоподателката е работела в дружеството като технически сътрудник, като е постъпила на 12 декември 2018г. и е напуснала май месец 2019г. Свидетелката потвърди, че П.П. е участвала в инвентаризация на стоково- материалните запаси в дружеството, като това са били  резервни части с  много позиции и много бройки. След като лиценза на дружеството е бил отнет то е извършвало друга дейност, тъй като е имало доста активи, които е следвало да се опазят и съхранят.

Свидетелят И. заяви, че е бил управител на „Брин“ ЕООД в периода от 2018 до 2019 г., като през 2019 год. дружеството е влязло в производство по  несъстоятелност . Той не познава жалбоподателката лично, но знае, че тя е работила като технически сътрудник и е участвала в инвентаризацията на склада.

Когато е бил отнет лиценза на дружеството е трябвало да се направи опис на резервните части, поради което са били наети хора които да направят инвентаризация на самолетните части в склада в Пловдив, като жалбоподателката е била една от тях.

Предвид наведените доводи от страните съдът намира за установено следното:

Основателно е твърдението на жалбоподателката, че отнемането на лиценз за една конкретна дейност, не означава автоматически, че съответното дружество не може да извършва друга стопанска дейност в съответствие със своя предмет на дейност. В случая действително отнемането на лиценза на дружеството на 16.06.2017 г. за извършване на въздухоплавателна дейност е ограничило дейността на дружеството, но това не е пречка то да извършва дейности по поддръжка и инвентаризация на материалните си активи.

Не е спорно по делото, че за жалбоподателката П. са налични записи за подадено от осигурител „БРИН” ООД уведомление на 15.12.2018 г. за сключен на 12.12.2018 г. трудов договор, както и че същият е прекратен на 14.05.2019 г.

Спорно по делото е дали жалбоподателката през процесния период е упражнявала трудова дейност.

Извършените проверки в хода на административното производство са по повод изявлението на бившия управител на „Брин“ ЕООД  Г.И., че след 2015г. са създадени неистински документи фалшифициране на подписи с цел предоставяне на неверни доказателства за полагане на труд. В случая обаче в Удостоверение  изх. № 211/01.07.2021 г., той е уточнил, че съставянето на тези документи се е извършвало през периода 2016-2017г. и е потвърдил, че жалбоподателката действително е полагала труд съобразно трудовите й задължения.

Доколкото това удостоверение бе оспорено от ответната страна, по нейно искане управителят бе разпитан като свидетел.

Както се посочи по-горе той, както и свидетелката   К. потвърдиха, че жалбоподателката е участвала в инвентаризация на стоково- материалните запаси в дружеството като лично е изготвила Опис на инвентаризирани резервни части.

              Съдът в тази връзка кредитира показанията на свидетелите предвид и това че положения от жалбоподателката труд се доказва от приложение по делото Опис на инвентаризирани резервни части.  

Не е основателно твърдението на ответната страна, че е налице разминаване на сумата на основното трудово възнаграждение, посочена в трудов договор № 25/12.12.2018 г. /1350 лв./ и сумата, посочена в приложените от жалбоподателката фишове /2700 лв./

Сумата, която е отразена във фишовете е за цялото щатно възнаграждение за длъжността, и тъй като жалбоподателката е заемала половин щат, то трудовото възнаграждение е 50 % по малко и следва да е в размер на  1 350 лв.

Съдът не кредитира и твърдението на ответника, че след като осигурителят  „БРИН” ЕООД не е внесъл дължимите осигурителни вноски, то жалбоподателката не е упражнявал реално трудова дейност, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Предвид горното съдът намира жалбата за основателна, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При посочения изход на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. по договор за правна защита и съдействие

 

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе Съдът

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040-21-283/11.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - София град, с което са потвърдени Разпореждане № 0-21-999-00- **********/18.12.2020 г., Разпореждане № 0-21-999-00-**********/18.12.2020 г. и Разпореждане № 0-21-999-00-**********/18.12.2020 г., издадени от Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - София град, с които е отказано изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20183476525, болничен лист № Е20196800904 и болничен лист№ Е20196800906.

 

ИЗПРАЩА ПРЕПИСКАТА на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - София град за издаване на нови разпореждания при съобразяване на изводите, направени в настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – София град, да заплати на П.Б.П., ЕГН ********* сумата в размер на 500лв. (петстотин лева) разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: