№ 479
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен В.
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Милен В. Въззивно търговско дело №
20221001000313 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 4.01.2022 г. на третите лица помагачи Ю. Б. В., К. В. Т. и К.
В. К. срещу решението от 17.11.2021 г. по гр. д. № 65/2020 г. на Окръжен съд – гр. Перник, с
което:
на осн. чл. 155, т. 1 ТЗ е прекратено ответното дружество „Автобусен транспорт – Кракра“
ООД;
открито е производство по ликвидация на същото дружество;
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца Б. Г. Е. сумата 1 275 лв. – съдебни
разноски.
В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките за
прекратяване на дружеството по чл. 155, т. 1 ТЗ. Твърди се, че дружеството осъществява активна
търговска дейност, реализира печалби и плаща данъци. Сочи се, че съдът не е съобразил редица
обстоятелства и неправилно е преценил събраните доказателства. Не било съобразено, че ищецът
Б.Е. и съдружникът и управител В.П. на 20.06.2018 г. учредили ново дружество „Автотранс
Кракра“ ООД, чиято търговска дейност била конкурентна на тази на ответника, поради което
имали пряк и личен материален интерес от преустановяване на дейността на ответното
дружеството. Впоследствие през 2019 г. същите прехвърлили своите дялове от ответното
дружество на техни низходящи роднини, поради което обясненията по чл. 176 ГПК на управителя
В.П. не следвало да бъдат кредитирани. Не било вярно твърдението на ищеца, че съдружниците без
знанието на управителите назначавали лица за водачи на автобуси, при положение, че това не
1
можело да стане без подписани от управителите трудови договори. Твърди се, че това бил
поредният симулативен съдебен процес, който ищецът завежда срещу ответното дружество, а
управителите вместо да оспорят иска и да защитят интереса на дружеството, признават иска и
изразяват желание дружеството да се прекрати, което било алогично предвид функциониращото
дружество. Не били преценени правилно и показанията на свидетелката М.М., която също била
заинтересована от изхода на делото. Необосновано съдът приел за доказано, че третите лица
помагачи управлявали автобуси, без това да било установено с трудови договори. Необосновано
съдът приел за доказано и, че съдружникът К.К. имал здравни противопоказания да управлява
автобус, като не е зачел единственият актуален медицински документ – ЕР на ТЕЛК № 0523-
021/6.02.2020 г., а е кредитирал само заключението на съдебно-медицинската експертиза,
направена от лекар – кардиолог, който не бил специалист в съответната област – онкология.
Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да отхвърли предявения иск.
Въззиваемият Б. Г. Е. – ищец по иска – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Претендира разноски.
Въззиваемото дружество „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД – ответник по иска – редовно
призовано, не взема становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. Г. Е. с искова молба от 15.10.2020 г., с която
срещу „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД е бил предявен иск по чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване
на дружеството. В исковата молба се твърди, че ищецът е съдружник в ответното дружество с
повече от 1/5 от дяловете в капитала, като такива били и К. В. К., Ю. Б. В., К. В. Т., Р. П. Г., В. В.
П. и А. М. А.. Твърди се, че отношенията между съдружниците били изключително влошени
поради отказ на част от тях да се съобразяват със законовите изисквания за осъществяване на
дейността на дружеството. Предметът на дейност на дружеството бил обществен превоз на
пътници, за което имало издаден лиценз, като осъществявало превози по автобусни линии на
територията на община Перник и община Брезник, а всички съдружници били водачи на
автобусите. За осъществяването на тази дейност имало законови изисквания в защита на
общественото здраве и обществен интерес, уредени в Закона за автомобилните превози, Закона за
движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове. Твърди
се, че останалите съдружници отказвали да изпълняват част от нормативните изисквания – за
извършване на предпътни медицински прегледи, а назначавали за водачи на автобуси лица, за
които нямало яснота дали са правоспособни и физически и психически годни да осъществяват
превоз на пътници, като за така сключените договори се разбрало само от тяхното представяне на
външната счетоводна кантора. Твърди се, че съдружникът К.К. се преназначил от кондуктор на
шофьор, въпреки, че имал сериозни здравословни проблеми, които били противопоказни да
извършва обществен превоз на пътници. Съдружниците не внасяли реализираните средства от
превоз на пътници в дружеството, а те оставали за самия съдружник, осъществил превоз на
съответната автобусна линия. Всичко това станало причина за възникването на много спорове
между управителите и ищеца, от една страна, и останалите съдружници, от друга страна, за всичко
в дейността на дружеството. Твърди се, че според останалите съдружници дружеството трябвало
да съществува само формално, като всеки съдружник по негова преценка да назначава и други
шофьори на автобусната линия, на която той изпълнявал превоз, като средствата остават само за
него. Твърди се, че зачестили жалби и оплаквания срещу курсовете изпълнявани от съдружника
К.К., за което постъпили предупреждения за санкции от община Брезник, с която дружеството
имало сключен концесионен договор № 92/5.10.2016 г., по който проблем също било отказано
обсъждане от останалите съдружници. Тези влошени отношения довели до невъзможност да се
водят дружествените дела. Твърди се, че по иск на останалите съдружници се свикали общи
събрания за освобождаване на управителите, като на същите били взети решения за промяна на
начина на представителство и управление, срещу които били предявени искове по чл. 74 ТЗ,
2
предмет на т.д. № 52/2018 г. и т.д. № 84/2018 г. на ОС Перник. На общо събрание било отказано и
приемането на изменение в дружествения договор в частта относно дяловото участие на ищеца в
резултат на прехвърлени дялове от други съдружници, с което били нарушени изискванията на чл.
115, т. 5 и чл. 129, ал. 1 ТЗ. Поради това било отказано от АВ и вписване на промяната в дяловото
участие, който отказ след жалба на ищеца бил отменен от съда и в ТР била вписана исканата
промяна. Твърди се, че към настоящия момент било невъзможно да се вземе каквото и да било
решение от ОС, поставяла се в риск дейността на дружеството да отговаря за вреди от
неправомерни действия на съдружниците, а дружеството било в невъзможност за законосъобразно
развиване на дейността си. Всичко това представлявало важни причини за неговото прекратяване
по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ.
С определение от 29.12.2020 г. на осн. чл. 218 ГПК е допуснато встъпване в процеса на Ю. Б.
В., К. В. Т. и К. В. К., като трети лица помагачи на ответното дружество.
Не се спори, а и от вписванията в електронния Търговски регистър, които въззивният съд
служебно провери, е видно, че ответното дружество „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД е било
първоначално регистрирано с решение от 11.02.2005 г. по ф.д. № 80/2005 г. на ОС – Перник, с
капитал 5100 лв. и предмет на дейност, включваща и транспортна и спедиционна дейност – за
превоз на пътници и товари. Първоначално съдружници са били: А. И. Д., Р. П. Г., А. С. И., Б. Г.
Е., Б. И. Ч., Б. В. И., В. В. П., В. Г. М., Г. В. Д., Е. К. С. и К. В. К.. С решение от 31.03.2005 г. е
вписано заличаване на съдружниците А. Д., А. Д., Б. Ч., В. М. и Е. С. поради прехвърляне на
дяловете им на останалите съдружници. С решение от 15.02.2006 г. са вписани за нови съдружници
А. М. А. и Ю. Б. В., заличаване на съдружника Б. И., както и вписване на прехвърляне на дялове
между съдружниците.
Дружеството е пререгистрирано без промени по реда на ЗТР на 28.04.2009 г., и с управители В.
В. П. и Р. П. Г., с начин на представляване – заедно, с капитал 5400 лв. На 18.03.2011 г. за
съдружник е вписан К. В. Т., а капиталът е увеличен на 22 200 лв., вкл. чрез записване на нови
дялове от останалите съдружници. На 26.06.2013 г. е вписано заличаване на Г. Д. като съдружник,
както е промени в дяловете на останалите съдружници. На 4.06.2020 г. са вписани промени в
дяловете на съдружниците поради вътрешни прехвърляния, вследствие на които дяловото участие
е станало следното: А. М. А. – 50 лв., В. В. П. – 2 800 лв., Б. Г. Е. – 4 550 лв., Р. П. Г. – 2 650 лв., К.
В. Т. – 4 050 лв., К. В. К. – 4 050 лв. и Ю. Б. В. – 4 050 лв.
От данните по партидата в ТР на дружеството се установява и, че със заявление №
20181012093606, подадено от адвокат, упълномощен от съдружника К.Т., е било поискано
заличаване на управителите В.П. и Р.Г., както и вписване на нов управител – К.Т.. Вписването е
поискано въз основа на решения по протокол от 8.10.2018 г. на ОС на дружеството, приети с
гласовете на съдружниците К.Т., К.К., Ю.В. и А.А., като против са гласували съдружниците В.П.,
Р.Г. и Б.Е.. Вписването е било спряно на осн. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛН с определение от 12.10.2018
г. по 52/2018 г. на ОС Перник във връзка с искова молба с вх. № 5133/12.10.2018 г. по чл. 74 ТЗ,
подадена от В.П. и Р.Г.. По същата е било образувано т.д. № 51/2018 г. на ОС Перник, по което е
било постановено решение от 13.05.2019 г., с което решенията на ОС от 8.10.2018 г. са били
отменени. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Впоследствие със заявление № 20181227193652, подадено от адвокат, упълномощен от
съдружниците К.Т., К.К. и Ю.В., е било поискано заличаване на управителите В.П. и Р.Г., както и
вписване на нови управители – К.Т., К.К. и Ю.В.. Вписването е поискано въз основа на решения по
протокол от 20.12.2018 г. на ОС на дружеството, приети с гласовете на съдружниците К.Т., К.К.,
Ю.В. и А.А., а против са гласували съдружниците В.П., Р.Г. и Б.Е.. Вписването е било спряно на
осн. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛН с определение от 28.12.2018 г. по 85/2018 г. на ОС Перник във връзка
с искова молба с вх. № 6518/27.12.2018 г. по чл. 74 ТЗ, подадена от Б.Е.. По същата е било
образувано т.д. № 84/2018 г. на ОС Перник, по което е било постановено решение от 24.06.2019 г.,
с което искът по чл. 74 ТЗ е бил отхвърлен. Решението е потвърдено с решение от 16.12.2019 г. по
т.д. № 4736/2019 г. на САС, което обаче е било отменено с решение № 60074/30.07.2021 г. по т.д.
№ 1203/2020 г. на ВКС, І т.о., като делото е върнато за ново разглеждане на САС. С решение №
308/11.05.2022 г. по т.д. № 790/2021 г. на САС, което не е влязло в сила към датата на
постановяване на настоящото въззивно решение, е обезсилено решението от 24.06.2019 г. на ПОС
за отмяна на решенията от 20.12.2018 г. на ОС поради нарушение на чл. 138, ал. 2 и чл. 139 ТЗ. В
останалата част решението на ПОС е отменено и е постановено ново, с което атакуваните решения
на ОС са обявени за нищожни поради нарушение на чл. 137, ал. 4 ТЗ.
Установява се и, че със заявление № 20200128101730, подадено от адвокат, упълномощен от
съдружниците и управители В.П. и Р.Г., е било поискано вписване на прехвърляне на част от
дялове на съдружниците А.А. и В.П. на съдружниците Р.Г. и Б.Е.. С отказ от 29.01.2020 г. е било
3
отказано вписване по съображения, че тази промяна не е отразена в дружествения договор,
доколкото е била отхвърлена с решение от 6.01.2020 г. на ОС на дружеството. С решение от
20.05.2020 г. по т.д. № 8/2020 г. на ОС Перник отказът е отменен и е постановено вписване, което е
извършено на 4.06.2020 г.
Ответното дружество „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД притежава лиценз № 02987 за
превоз на пътници на територията на Република България, издаден от Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, с валидност от 8.04.2015 г. до 4.04.2025
г.
Представен е концесионен договор за извършване на слуга обществен превоз на пътници №
92/5.10.2016 г., с който община Брезник е предоставила на концесионера „Автобусен транспорт –
Кракра“ ООД правото да извършва услуга – обществен превоз на пътници в община Брезник по
линиите на общинската и областната транспортни схеми, както следва: 1) по общинската
транспортна схема – линия Брезник – Бабица и обратно; линия Брезник – Завала и обратно; линия
Брезник – Садовик и Ребро и Садовик; 2) по областната транспортна схема – линия Перник –
Брезник, през Мещица; линия Перник – Люлинци през Мешица; линия Перник – Брезник през
Батановци; линия Перник – Бегуновци през Батановци; линия Перник – Долна Секирна. Срокът на
предоставяне на концесията е 10 години.
Представен е анекс № 3/1.02.2020 г. към договор № 23/1.02.2017 г. за възлагане на обществен
превоз на пътници по Междуселищна автобусна линия № 29 Градска автостанция – с. Расник – с.
Радуй, комбинирана с Междуселищна автобус линия Перник – Мещива – Брезник. С анекса срокът
на действие на договора е продължен от 1.02.2020 г. до 31.01.2021 г. или до сключване на договор
в резултат на проведена процедура за възлагане на обществен превоз на пътници по автобусни
линии.
Представен е анекс № 4/1.02.2020 г. към договор № 37/1.02.2017 г. за възлагане на обществен
превоз на пътници по Градска основна автобусна линия № 2 Профилакториум – Гробищен парк,
комбинирана с Градска основна автобусна линия № 16, Градска автостанция – сп. „Бучински път“
за 1/2 от курсовете от маршрутните разписания по двете автобусни линии. С анекса срокът на
действие на договора е продължен от 1.02.2020 г. до 31.01.2021 г. или до сключване на договор в
резултат на проведена процедура за възлагане на обществен превоз на пътници по автобусни
линии.
С писмо с изх. № 9400-1646/1/29.07.2020 г. на община Брезник ответното дружество е
уведомено, че във връзка със сключения концесионен договор № 92/5.10.2016 г. и зачестили
сигнали и жалби от жители, ползващи услугите за автобусни превози и по-точно курсовете
изпълнявани от г-н К., управляващ автобус с рег. № ********, който не изпълнява поетите по
договора задължения, касаещи нарушаване на точка ІV – Неизпълнение и санкции, чл. 8 и чл. 13
от същия, поради което дружеството подлежи на финансова санкция.
От вписванията в ТР се установява, че на 20.06.2018 г. е вписано дружеството „Автотранс
Кракра“ ООД с капитал 2000 лв. и предмет на дейност, включващ и вътрешен и международен
превоз на пътници и товари; автотранспорт; автосервизни и авторемонтни услуги и др.
Съдружници в дружеството са били Б. Г. Е. и В. В. П. с размер на дяловото участие – по 1000 лв.
Впоследствие на 26.07.2019 г. са вписани нови съдружници, вследствие на прехвърляне на
дяловете както следва: от Б.Е. на Д. Б. Г. и от В.П. на Д. П. А., като прехвърлителите са заличени
като съдружници. На 9.08.2019 г. и вписано прехвърляне на дяловете от Д. Г. на Г. Е. Г., който е
вписан за нов съдружник, а прехвърлителят е заличен като такъв.
В първоинстанционното производство са приети заключения на съдебни експертизи. Според
заключението от 30.08.2021 г. на съдебно-счетоводната експертиза, извършена от вещото лице
В.В., в периода от 2018 г. до момента на проверката ответното дружество е извършвало обществен
превоз на пътници по градска основна автобусна линия № 16 и междуселищна автобусна линия №
29 чрез автобуси с водачи съдружниците К.Т., К.К., Ю.В. и Б.Е., като са описани подробно
превозите по МПС и дати. Вещото лице е установило, че в периода 2018 – 30.04.2020 г. са
отчетени общо 304 пътни листа с водач Б.Е., като в 150 пътни листа е отчетен преминал предпътен
медицински преглед, а в 154 пътни листа такъв не е отчетен. За същия период са отчетени общо 60
пътни листа с водач Ю.В., като в 2 пътни листа е отчетен преминал предпътен медицински
преглед, а в 58 пътни листа такъв не е отчетен. За същия период са отчетени общо 69 пътни листа с
водач К.Т., като в 65 пътни листа е отчетен преминал предпътен медицински преглед, а в 4 пътни
листа такъв не е отчетен. За същия период са отчетени общо 90 пътни листа с водач К.К., като в 1
пътен лист е отчетен преминал предпътен медицински преглед, а в 89 пътни листа такъв не е
отчетен.
4
В заключението от 18.10.2021 г. на съдебно-медицинската експертиза, извършена от вещото
лице Н.А., е извършен анализ на данните по издадените в полза на съдружника К.К. ЕР на ТЕЛК №
0802/27.04.2016 г., № 1204/21.03.2018 г. и № 0523/6.02.2020 г.; удостоверение с рег. № А-
200/18.05.2021 г. Посочено е, че според ЕР на ТЕЛК № 0802/27.04.2016 г. е поставена диагноза
„злокачествено новообразувание на ларинкса, неуточнено състояние след оперативно лечение –
фронтолатерална резекция на ларинкса по повод Са /м. 05.2015 г./, Т1Н0П0“, определена е 80 %
ТНР, противопоказни условия на труд – неблагоприятен микроклимат, психофизическо
натоварване, не може да работи като шофьор на автобус. Според ЕР на ТЕЛК № 1204/21.03.2018 г.
към горепосочената диагноза е добавено и „чернодробна цироза, декомпесирана Чайлд Б.“,
определена 90 % ТНР, противопоказни условия на труд – неблагоприятен микроклимат, прахова
среда, психофизическо натоварване, сменен режим на работа – нощен труд. Според ЕР на ТЕЛК №
0523/6.02.2020 г. е поставена диагноза „друга и неуточнена цироза на черния дроб; цирозис
хепатис декомпенсата Чайлд Б; хипертония порталис; варици на хранопровода Н-ра степен. Асцит;
енцефалопатия хепатика; фронтопариетална резекция на ларинкса по повод карцином 2015г
Т1Н0М0“. Според същото е определена 90 % ТНР и противопоказани условия на труд са:
неблагоприятен микроклимат – прахова среда, психофизическо натоварване, сменен режим на
работа – нощен труд. На база тези ЕР вещото лице е дало заключение, че лицето не може да
изпълнява длъжността шофьор на обществен превоз. Още през 2016 г. в ЕР е отбелязано, че
пациента не може да работи като шофьор на автобус. В последното ЕР тази диагнозата
„чернодробна цироза“ е изведена като водещо заболяване за ТНР. Заболяването декомпенсирана
чернодробна цироза е свързано с появата на асцит /свободно подвижна течност в коремната
кухина/, разширени венозни съдове в хранопровода с опастност за остро кървене, нарушение в
психиката и мисловната дейност вследствие на намалената силно дезинтоксикационна функция на
черния дроб /енцефалопатия хепатика/.
По делото са дадени обяснения по реда на чл. 176 ГПК от законните представители на
ответното дружество – управителите и съдружници В.П. и Р.Г.. Същите заявяват, че са сключвани
договори от съдружници с трети лица за изпълнение на длъжността „шофьор“ за извършване на
превоз на пътници без знанието на управителите. По-специално такъв бил сключен от К.Т. с
лицето М. Г.. Съдружникът К.К. бил назначен като кондуктор поради наличие на ЕР на ТЕЛК, но
след това без знанието и съгласието на управителите бил преназначен на длъжността „шофьор“ от
К.Т., съпругата на последния Е.Т. и А. К. – съпруга на К. Т.. К.К. е изпълнявал и изпълнява и
понастоящем обществен превоз на пътници, независимо, че има ЕР на ТЕЛК. Имало е и случай на
сключване на трудов договор с лицето Р. Т. – син на К.Т., въпреки, че във формуляра на договора
не бил положен подпис от името на дружеството. Случвало се и същото лице да бъде спирано от
КАТ в 10:30 ч. сутринта с 1,77 промила алкохол в кръвта, като се установило, че той е без договор
и му било отнето свидетелството за управление на МПС. Управление на автобуси е било
предоставяно и на лица без сключен трудов договор. В счетоводството не била оставена
медицинска документация за годността на тези лица да бъдат шофьори. Всички шофьори
таксували пътниците с билети, но след това не отчитали в дружеството тези суми, тъй като не
искали да се работи като истинско дружество, а искали да вземат печалбата за тях си. Издавали се
месечни абонаментни карти за автобусна линия № 16, заедно с друга фирма, с която си разделяли
парите. Съдружниците Т., К. и В. искали дял от тези средства, които управителите им давали,
защото не ги оставяли на мира. Според управителите тези съдружници не искали дружеството да
се развива, а искали да го унищожат, като отношенията в дружеството били непоносими. Вече
съдружниците не се събирали да обсъждат проблемите, защото никога не стигали до крайно
решение, като се стигало до скандали и дори до бой. Според управителите дружеството било на
печалба, но съдружниците Т., К. и В. не искали да се разпределя дивидент, тъй като се дължал
данък дивидент.
Разпитани са свидетелите Р. Р. и М.М.. Свидетелят Р. заявява, че е управител на фирма „С. и
сие“, което заедно с ответното дружество извършвало съвместен обществен превоз по линия № 16,
което налагало продажба на абонаментни карти от двете фирми – един месец те се продавали от
едното дружество, а другият месец от другото дружество. Офисът на ответното дружество бил на
самата начална спирка, като много често от там се чували скандали – за графици за работа, за
разпределение на средства и др. Свидетелят бил виждал синовете на К.Т. и на К.К. да работят в
това дружество и да управляват автобуси.
Свидетелката М.М. заявява, че е управител на „Транспортен клъстер – Перник“ ООД, в който
съдружник е и ответното дружество. По този повод при нея били идвали управителите и
съдружниците на ответното дружество с определени въпроси и конфликти. Основните проблеми
произтичали от средствата за държавни субсидии и компенсации. Имало упреци към управителите
на ответното дружество, че неправилно били разпределяли субсидиите и че злоупотребявали с тях.
5
Свидетелката знаела за подаден сигнал до прокуратурата по този повод от К.Т. и К.К.. Според
свидетелката навремето всеки шофьор си работел индивидуално със собствена фирма, но заради
участие в конкурси за възлагане превози от община Перник се наложило да се обединят в по-
големи дружества. Когато работели индивидуално всеки си вземал оборота и разполагал със
средствата от неговите превози. След създаването на окрупнените дружества, едно от които е
ответното, се продължило да се работи на същия принцип – всеки да работи сам за себе си, като не
се отчитал в дружеството и сам си поддържал автобуса. Свидетелката предполага, че са събирали
средствата за заплати и осигуровки на служителите от дружеството, като най-вероятно са отделяли
от субсидията. Управителите на ответното дружество споделяли със свидетелката, че трябва да се
работи както е по закон. Свидетелката знаела за случай, когато сина на К.Т. бил хванат от органите
на КАТ, че управлява автобуса след употреба на алкохол. Дружеството, на което е управител
свидетелката, било осигурило медицинско лице, което да извършва преглед на всички водачи на
дружествата – членове, но съдружниците Т., К. и В. не ходели на тези прегледи.
Представени са дружествен договор и годишен финансов отчет за 2019 г. на ответното
дружество; декларации за отговорност на съдружниците К.Т., К.К., Ю.В., Б.Е. и В.П.; проект за
дружествен договор на „Автобусен транспорт – Кракра“ ООД с изменения към 6.01.2020 г.;
банково извлечение от 5.04.2021 г.; банково извлечение от сметката на ответното дружество в
„ОББ“ АД; договори от 22.07.2019 г. и 5.08.2019 г. за продажба на дружествени дялове от
„Автотранс Кракра“ ООД; удостоверения за раждане за Д. Б. Г., Б. Г. Е. и Д. П. П.; удостоверение
за семейно положение, съпруг и деца на Б. Г. Е.; удостоверение за сключен граждански брак
между Б.Е. и Е. П. Г.; решение от 24.07.2009 г. по гр.д. № 4060/2009 г. на РС – Перник; ЕР на
ТЕЛК № 0802/27.04.2016 г., № 1204/21.03.2018 г. и № 0523/6.02.2020 г.; удостоверение с рег. № А-
200/18.05.2021 г.
Във въззивното производство са приети на осн. чл. 266, ал. 2 ГПК и нови писмени
доказателства – пътни листове относно осъществени превози от служители на ответното
дружеството в периода след подаване на въззивната жалба.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
1. По иска по чл. 155, т. 1 ТЗ
Предмет на делото е иск по чл. 155, т. 1 ТЗ, според която разпоредба по решение на окръжния
съд по седалището на дружеството то може да бъде прекратено по иск на съдружниците с дялове,
съставляващи повече от 1/5 от капитала, ако важни причини налагат това.
Както е изяснено в правната теория[1] и съдебната практика в съдържанието на относително
определеното понятие „важни причини“ по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ, обосноваващо наличието на
основание за прекратяване на ООД, се включват обстоятелства, които накърняват интересите на
дружеството като цяло с оглед възможността му да осъществява целите, за които е създадено – да
бъде обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства
/чл. 63, ал. 1 ТЗ/. Дружеството функционира като „обединяване“ тогава, когато функционират
органите му, чрез които то формира и изявява правната си воля и чрез които то извършва
необходимите действия за постигане на целите си. Дружеството извършва търговски сделки
тогава, когато сключва и изпълнява такива. Трайното нарушаване на тези два аспекта от дейността
на дружеството представляват „важни причини“ по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ, като за такива по-
конкретно се приемат: 1) неосъществяване в продължителен период на търговска дейност[2], 2)
фактическото нефункциониране на някой от органите на управление, вкл. и поради влошените
отношения или противоречия между съдружниците[3], 3) трайна липса на рентабилност, 4)
поведение на мнозинството, с което накърнява задължението си за лоялност към малцинството и
към дружеството – накърняване на членствените права на малцинството от мнозинството,
6
извършване на конкурентна дейност от мнозинството и др. Прието е, че като краен резултат
причините следва да съставляват непреодолима пречка за осъществяване дейността на
дружеството[4].
Същевременно и съобразно диспозитивното начало при произнасянето по предявения иск по
чл. 155, т. 1 ТЗ съдът е ограничен в рамките на изтъкнатите в исковата молба факти, очертаващи
основанието на иска. В настоящата искова молба се твърди, че ответното дружество било в
невъзможност да развива дейността си, тъй като: 1) били влошени отношенията между две групи
съдружници – ищеца Б.Е., съдружника А.А. и съдружниците и управители В.П., Р.Г., от една
страна, и третите лица помагачи и съдружници К.Т., К.К. и Ю.В., от друга страна; 2) третите лица
помагачи отказвали да изпълняват нормативните изисквания за предпътни медицински прегледи
като водачи на автобуси за обществен превоз на пътници; 3) съдружникът К.К. се преназначил от
кондуктор в шофьор на автобус, въпреки медицинските противопоказания за това; 4) без знанието
на управителите третите лица помагачи назначавали трети лица за шофьори на автобуси, без да е
ясно дали същите са правоспособни и физически и психически годни; 5) съдружниците не внасяли
реализираните средства от превоз на пътници в дружеството, а те оставали за самия съдружник,
осъществил превоз на съответната автобусна линия; 6) имало проблеми и във функционирането на
общото събрание – на едно ОС било взето решение за смяна на сегашните управители с гласовете
на третите лица помагачи, за отмяната на което се водело дело по чл. 74 ТЗ, а на друго ОС с
гласовете на същите съдружници било отказана промяна в дружествения договор частта относно
дяловото участие на част от съдружниците в резултат на прехвърлени дялове от други
съдружници, с което били нарушени изискванията на чл. 115, т. 5 и чл. 129, ал. 1 ТЗ; и 7) към
настоящия момент било невъзможно да се вземе каквото и да било решение от ОС. По така
изложените обстоятелства въззивният съд намира следното:
1. По делото не са ангажирани доказателства за всички твърдени от ищеца конкретни факти.
Ангажирани са доказателства относно част от тези твърдения, а именно: 1) че са налице
конфликтни отношения между посочените две групи съдружници; 2) че част от съдружниците
били и част от шофьорите на автобусите /наред с наети служители/, чрез които дружеството
извършвало дейността си по обществен превоз на пътници, за което имало лиценз; 3) че
съдружникът К.К. също е осъществявал курсове по обществен автобусен превоз, въпреки
наличието на здравни противопоказания да изпълнява дейността „шофьор“, установени с ЕР на
ТЕЛК – видно и от неоспореното заключение на СМЕ; 4) че в периода 2018 – 30.04.2020 г. са
извършените от тези съдружници курсове за обществен превоз и са били отчетени предпътни
медицински прегледи съобразно данните по неоспореното заключение на ССЕ; 5) че и на трети
лица също е било възлагано да бъдат шофьори на автобусите, но не е категорично установено от
кого е било възлагането – от управителите или от съдружници и от кои точно; 6) че са били
проведени ОС от 8.10.2018 г. и 20.12.2018 г., на които са приети решения за смяна на сегашните
управители с нови, които решения са атакувани по съдебния ред на чл. 74 ТЗ и едното решение е
отменено с влязло в сила съдебно решение, а за другото делото продължава да е висящо; 7) че на
проведеното на 6.01.2020 г. ОС на дружеството не е прието предложение за промяна на
дружествения договор, отразяваща актуалния размер на дружествените дялове на част от
съдружниците, вследствие на извършено прехвърляне на част от дялове на съдружниците А.А. и
В.П. на съдружниците Р.Г. и Б.Е., което е довело до отказ за вписване на тази промяна в ТР, която
впоследствие е била вписана след съдебна отмяна на отказа.
2. Горното обаче не може да обоснове наличието на основание за прекратяване на дружеството
7
по чл. 155, т. 1 ТЗ.
На първо място, голяма част от твърдените от ищеца и установени по делото обстоятелства са
принципно неотносими към основанието по чл. 155, т. 1 ТЗ в разяснения по-горе смисъл.
Това по-специално касае обстоятелствата относно здравословното състояние на съдружника
К.К. и твърдените откази за извършване на предпътни медицински прегледи от съдружниците –
трети лица помагачи. Полагането на труд като шофьори на автобусите, чрез които ответното
дружество извършва обществен превоз на пътници, е извън съдържанието на членственото
правоотношение между всеки съдружник и дружеството. Това полагане на труд може да се
извършва по друго правоотношение – трудово или гражданско /дори и неформално/, но не и
членствено. Извод в тази насока следва от обхвата на задълженията на съдружника по
членственото правоотношение в ООД, очертан в чл. 124 ТЗ и дружествения договор. Според чл.
124 ТЗ съдружникът е длъжен да изплати или внесе дяловата вноска, да участва в управлението на
дружеството, да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност, както и да изпълнява
решенията на общото събрание. Неимуществените задължения да се участва в управлението и да
се оказва съдействие за осъществяване на дейността на дружеството не включват полагане на
трудова дейност от съдружника в самото дружество. В чл. 13 от дружествения договор е
предвидено, че всеки съдружник е длъжен да участва в работата на дружеството и да оказва
съдействие на дружеството за осъществяване на неговата дейност. Задължението „да участва в
работата на дружеството“ по същество е идентично със задължението по чл. 124 ТЗ да участва в
управлението на дружеството, а не е равнозначно на задължение да работи в дружеството, което
може да е предмет на друго правоотношение. Нарушаването на задължения по друго нечленствено
правоотношение между съдружника и дружеството не може да обоснове наличието на важни
причини за прекратяване на дружеството.
Отделен е въпросът, че задълженията за медицинска годност на водачите на МПС за обществен
превоз са административноправни – те са задължения към държавата, а не към самото дружество.
Управляващият орган на дружеството /управителите/ е този, който трябва да следи за спазването
на тези изисквания, като не допуска от негово име да се управляват МПС в нарушение на
нормативните изисквания. Същевременно, не е съвсем безспорно твърдението, че съществува
правно валидно задължение за предпътни медицински прегледи на водачите. Ищецът се позовава
на Наредба № 5 за предпътните медицински прегледи на водачите на автобуси, пътнически
таксиметрови автомобили, тролейбуси, трамваи и други моторни превозни средства за превоз на
хора (ДВ, бр. 66/21.08.1981 г.), издадена от министъра на транспорта и министъра на вътрешните
работи, която наредба следва да се счита за отменена поради отмяна на законовото основание за
нейното издаване – ЗДвП от 1973 г. Понастоящем законова делегация за издаване на подобна
наредба е уредена в чл. 7а, ал. 3 от Закона за автомобилните превози, но тя е в полза на друг орган
на изпълнителната власт – министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Този друг орган обаче не е упражнил това си
правомощие и до момента липсва издадена наредба по тази материя. Дори и да се приеме, че все
още е действаща Наредба № 5/1981 г., то тя предвижда в чл. 7, ал. 1, че предпътният медицински
преглед се извършва подробно по предварително изготвени списъци така, че на определени
периоди, но най-малко един път месечно да се обхващат всички водачи на МПС, а според ал. 2
механикът и диспечерът по служебен път задължават определените в списъка и посочените от
служебните лица за прегледи водачи, за които медицинското лице е дало съгласие, да се явят на
предпътен медицински преглед. Видно от разпоредба предпътния преглед не се извършва преди
8
всеки шофьорски курс, а периодично – поне веднъж месечно, като периодичността се определя по
служебен ред чрез включване в списък от съответните ръководни лица. По настоящото дело от
заключението на ССЕ е установено на кои дати съответните съдружници – водачи на автобуси са
извършвали курсове и на кои дати е отчитан преминал предпътен медицински преглед. Липсват
данни обаче на кои дати те са били длъжни да се явят на подобен преглед, тъй като не са
представени изискуемите от наредбата списъци, изготвени от ръководството на дружеството,
съдържащи конкретните дати за явяване на прегледите. Ето защо не може да се приеме за
доказано, че е имало нарушаване на подобно задължение, дори и такова да е съществувало
нормативно.
При всички положения обаче, евентуалното нарушаване на изискванията към медицинската
годност на посочените съдружници да бъдат водачи на автобуси, не съставлява непреодолима
пречка за осъществяване дейността на дружеството. Това е така, защото няма изискване водачи на
автобусите да бъдат само съдружници в дружеството, а такива могат да бъдат и трети наети лица,
отговарящи на съответните изисквания. Задължения на управителите е да обезпечат кадрово
дейността на дружеството, като при нужда да наемат външни лица и забранят на неотговарящи на
изискванията лица да извършват обществен превоз от името на дружеството. Между страните е
безспорно, че такиВ. Т.ти лица са били наети по трудови правоотношения и чрез тях дружеството
също осъществява дейността си по обществен превоз /вж. изявленията в съдебното заседание на
13.06.2022 г., както и представените пред въззивната инстанция многобройни пътни листове от
2022 г./.
На второ място, единствено влошените отношения между съдружниците не може да обоснове
наличието на основание на прекратяване на дружеството по чл. 155, т. 1 ТЗ. Необходимо е
резултатът от тези влошени отношения да е невъзможността за функциониране на някой от
органите на управление. Такава в случая не се установява.
Не се твърди, а и няма данни, за нефункционирането на управителния орган – двамата
управители В.П. и Р.Г., които са и съдружници. Не е налице и невъзможност за функциониране на
Общото събрание на дружеството, състоящо се от всички съдружници. При общ капитал от 22 200
лв., дяловото участие на двете конфликтни групи съдружници е следното: дялове за 12 150 лв. за
третите лица помагачи К.Т., К.К. и Ю.В. /т.е. 55 %/, и дялове за 10 050 лв. – за останалите
съдружници /т.е. 45 %/. Предвид тоВ. Т.тите лица помагачи притежават и контролира общо 55 %
от капитала на дружеството, което им дава право да приемат всички решения от компетентността
на ОС, за които е необходимо обикновено мнозинство. Действително, в дружествения договор е
предвидено, че за част от решенията на ОС е необходимо квалифицирано мнозинство, а именно: 1)
решенията за изменение и допълнение на дружествения договор, за приемане и изключване на
съдружници и за даване на съгласие за прехвърляне на дружествения дял на нов съдружник, както
и за допълнителни парични вноски – те се вземат с мнозинство повече от 3/4 от капитала, и 2)
решението за намаляване или увеличаване на капитала – взема се с единодушие на всички
съдружници. Към тези решения следва да бъде добавено и решението за прекратяване дейността
на дружеството, за което според чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ е необходимо мнозинство от 3/4 от капитала,
освен ако в дружествения договор не е предвидено по-голямо мнозинство. Следователно,
разпоредбата в частта относно минимално изискуемото мнозинство от 3/4 от капитала е
императивна, като дружественият договор не може да предвижда по-малко мнозинство, а
единствено – по-голямо. В процесния дружествен договор не е предвидено по-голямо мнозинство,
поради което важи предвиденото в чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ. Следователно, единствено по отношение
9
на тези решения не е възможно да бъдат приети без гласовете на ищеца и останалите съдружници.
Това обаче не означава, че ОС е в невъзможност да се свиква и функционира. Въпросните решения
не касаят въпроси относно прякото оперативно управление на дружеството, без които търговската
му дейност е невъзможна. Болшинството от тях касаят изменение на първоначалните условия, при
които съдружниците са се съгласили да образуват дружеството – неговия персонален състав,
капитал и дружествен договор. Несъгласието за изменение на тези първоначално договорени
условия не може да се приеме по никакъв начин за възпрепятстване на неговата дейност, тъй като
самите съдружници при учредяването на дружеството сами са преценили, че одобрените от тях
параметри на дружеството са достатъчни за неговото нормално функциониране. От друга страна –
обстоятелството как евентуално би гласувал даден съдружник или съдружници /дали положително
или отрицателно/ е израз на неговата свободна воля, поради което евентуалното неприемане на
решение по някой от тези въпроси, за които се изисква квалифицирано мнозинство, не означава, че
ОС не функционира като орган на дружеството. По тази причина никакъв извод в тази насока не
може да се изведе от обстоятелството, че на проведеното на 6.01.2020 г. ОС на дружеството не е
прието предложение за промяна на дружествения договор, отразяваща актуалния размер на
дружествените дялове на част от съдружниците, вследствие на извършено прехвърляне на част от
дялове между самите тях.
На трето място, всички описани обстоятелства не съставляват непреодолима пречка за
осъществяване дейността на дружеството и поради това, че тази дейност не е била
преустановявана – нито в миналото, нито в настоящето. От публикуваните в ТР ГФО е видно, че за
2020 г. дружеството е реализирало приходи в размер на 381 хил. лв. и печалба в размер на 131 хил.
лв., а за 2019 г. – приходи в размер на 370 хил. лв. и печалба в размер на 69 хил. лв. Редовно са
обявявани и ГФО за предходни години, от които се установява, че дружеството не е
преустановявало търговската си дейност. Следователно, дружеството осъществява предмета си на
дейност, поради което алогично би било то да се прекрати.
Ето защо въззивният съд приема, че макар отношенията между двете групи съдружници да са
влошени, това не е довело до невъзможността за функциониране на някой от органите на
управление на дружеството. Затрудненията във функционирането на същите не са достатъчни за
прилагането на тази крайна мярка. Ако част от съдружниците са несъгласни с провежданата линия
от мнозинството, то те винаги могат да напуснат дружеството по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ чрез
едностранно предизвестие, като им се изплати припадащия се ликвидационен дял. При това
положение на база тези факти не може да се направи извод, че са налице „важни причини“ за
прекратяване на дружеството по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ, а други факти не се твърдят в исковата
молба.
С оглед на изложеното и поради несъвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск обжалваното решение следва да се
отмени, а искът да се отхвърли.
При този изхода на спора право на разноски би имал само ответника по иска, от когото обаче не
е заявена претенция за такива. Жалбоподателите – трети лица помагачи нямат право на
присъждане на разноски на осн. чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
10
[1] вж. О. Герджиков, Коментар на ТЗ, книга ІІ, изд. 1994 г., стр. 621 – 623; А. Калайджиев, Търговски дружества – персонални
дружества и ООД, изд. 2014 г., стр. 253.
[2] така решение № 159/15.12.2009 г. по т.д. № 389/2009 г., решение № 21/2.03.2010 г. по т.д. № 471/2009 г. на ВКС, І т.о., и др.
[3] така решение № 30/10.09.2010 г. по т.д. № 320/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.
[4] така решение № 74/24.06.2019 Г. по т.д. № 2452/2018 г. на ВКС, І т.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 17.11.2021 г. по гр. д. № 65/2020 г. на Окръжен съд – гр. Перник, и
вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Г. Е. с ЕГН – ********** срещу „Автобусен транспорт –
Кракра“ ООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. Перник, ул. „Рашо
Димитров“, бл. 80, вх. Г, ет. 2, ап. 81, иск по чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на дружеството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на Ю. Б. В. с ЕГН – **********, К. В. Т.
с ЕГН – ********** и К. В. К. с ЕГН – ********** като трети лица помагачи на ответника
„Автобусен транспорт – Кракра“ ООД с ЕИК – *********.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11