№......
гр.Б.С. 03.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Белослатински Районен съд, I-ви наказателен състав в публичното си заседание на 09 септември Две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдия Житарска АН дело № 328 по описа на 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
И.Г.Б. ***, с ЕГН ********** е обжалвал
НП № 19-0248-000462/17.05.2019г. на Началника РУ-Б.С., с което за нарушение
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.184, ал.4, пр.1 ЗДвП му е
наложено административно наказание Глоба в размер на 50.00 лева.
В жалбата си жалбодателя твърди, че
обжалваното НП е незаконосъобразно, като сочи, че е имал основателна причина да
бъде без обезопасителен колан в качеството му на пътник в МПС. В с.з.
жалбоподателят поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата.
По делото са приложени НП № 19-0248-000462/17.05.2019г., АУАН № 493/06.05.2019г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че Т.В.Т., Н.И.Н. и Д.И.Д. ***, и тримата полицейски служители към РУ Б.С.. На 06.05.2019г. били на работа по утвърден график, като се осъществявала СПО и тримата се били позиционирали в гр.Б.С., на кръстовището на ул.“Захари Стоянов“ и „Стефан Караджа“. Около 17,40 часа те забелязали лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ВР 6404 АК да се движи по ул.“Захари Стоянов“. В автомобила имало двама човека – шофьора и пътник до него, които видимо се забелязвало, че са без колан, поради което полицейските органи спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат“, собственост на Н.Г. Б. При извършената проверка се установило, че автомобила се управлявал от .П. Б., а до него седял И.Г.Б.. И шофьорът, и пътникът, били без колани. И двамата заявили, че шофьора по силата на ТЕЛК решение и на основание законова разпоредба, има право да шофира без да поставя обезопасителен колан, а жалбодателя - И.Б. е без колан, защото шофьора, който му е и баща има проблем с краката – опорно-двигателния апарат /получава схващане/, поради което той не е сложил обезопасителен колан, за да може да реагира, ако нещо се случи с него. В жалбата си И.Б. твърди, че на шофьора му е било станало зле, поради което той е бил без колан, за да може да реагира. За констатираното нарушение на И.Б. бил съставен АУАН № 493/06.05.2019г. от мл. ПИ Т.В.Т., в негово присъствие и на св.Н. и Д., който акт нарушителя е подписал с възражения. Жалбодателя Б. е възразил, като собственоръчно е записал, че баща му е нетрудоспособен и затова не е поставил колан. Въз основа на АУАН, било издадено и обжалваното НП от Началника на РУ Б.С., с което на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., на основание чл.183, ал.4, пр.1 ЗДвП за нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства – АУАН № 493/06.05.2019г., НП № 19-0248-000462/17.05.2019г., от показанията на свидетелите Т.В.Т. – актосъставител, и Н.И.Н. и Д.И.Д. – свидетели при установяване на нарушението и съставяне на акта. Свидетелските показания изцяло кореспондират помежду си и със събраните по делото други доказателства и установени факти, поради което съдът ги кредитира. При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи:
Съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия – съгласно приложената заповед, както и с оглед разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН.
По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е бил пътник в лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ВР 6404 АК, управляван от баща му .П. Б.. Като такъв той е имал задължението, съобразно разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП при движение с МПС в качеството си на пътник да използва обезопасителен колан. От събраните по делото доказателства, не се установи И.Б. да попада в изключенията визирани в чл.137а, ал.2 ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, тъй като в хода на административно– наказателното производство е безспорно установено, че с действията си пътникът в моторното превозно средство - жалбоподателят е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 137 "а" ал.1 от ЗДвП, вменявящ задължения на пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В конкретния случай пътникът е допуснал нарушение на тези изисквания, доколкото не е поставил обезопасителен колан.
По същество от нарушителят се поддържат доводи, че той не е бил използвал обезопасителен колан, т.к. баща му попадал в изключенията визирани в ал.2 на чл.137а ЗДвП, тогава не се е чувствал добре и той да можел да реагира при евентуална нужда. Тези доводи не се възприемат от съда, поради обстоятелството, че текстът на чл. 137 "а" ал.2 от ЗДвП, който въвежда изключения от общото правило, посочено в ал.1, и предвижда възможност да не поставят обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан-т.2, а т.3 предвижда такова изключение и за лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. Видно е, че И. Б. не попада в нито една от изброените хипотези на чл.137а, ал.2 от т.1 до т.5 вкл. ЗДвП.
При служебна проверка на АУАН и НП не бяха констатирани наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното постановление.
От изложеното по-горе съдът намира, че наказателното постановление се явява
законосъобразно, не се налага отмяната му, издадено е от компетентен орган, в
рамките на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, при спазване
на установената в ЗДвП и ЗАНН процедура, поради което същото следва да бъде
потвърдено изцяло.
Водим от горното
и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0248-000462/17.05.2019
год. на Началник РУ-Б.С. против И.Г.Б. ***, с ЕГН **********, с
което за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.184, ал.4,
пр.1 ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 50.00 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението
пред ВрАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.