Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./…………...2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
мл. с. МИЛЕНА НИКОЛОВА
при секретар Атанаска Иванова,
като разгледа докладваното
от младши съдия Милена Николова
въззивно гражданско дело № 1185 по описа за 2018
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК.
С решение № 48 от
21.05.2018 г. по т.д. № 243/2018 г. на ВКС, II ТО, е отменено на
основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязло в сила определение № 2046 от
09.06.2015 г. по в. гр. д. № 1688 по описа на ВОС за 2015 г., като делото е
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на
подадената въззивна жалба.
Въззивното производство е
образувано по повод въззивна жалба на „Енерго -Про Продажби“ АД срещу решение №
1638 от 06.04.2015 г. по гр. д. № 10266/2014 г. по описа на ВРС, VIII състав, с коeто по
предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 ЗЗД „Енерго-про Продажби“ АД е
осъдено да заплати на „КНМ ГРУП“ ЕООД сумата от 1756,25 лв., като платена от
праводателя на ищеца Н.Д.Е.при първоначална липса на основание, представляваща
стойност на начислена електроенергия в резултат на корекция на сметка на
потребител с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на
потребление с. Ясеновец, ул. „Тича“ № 1, за периода от 18.12.2010 г. до
20.05.2011 г., за която е издадено
дебитно известие № ********** от 07.06.2011 г, като вземането е прехвърлено на
ищеца с договор за цесия от 26.06.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – 08.08.2014 г. до окончателното й
плащане.
Въззивната жалба съдържа
оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК,
като в мотивите си се е ограничил в
позоваване на съдебна практика без да анализира установената по делото
фактическа обстановка. От една страна е приел, че цедентът се явява потребител
на електрическа енергия, както и че при извършената проверка е установено, че
СТИ измерва с грешка над допустимата (- 97,93 %). От друга страна в
противоречие с тези изводи съдът е приел, че в полза на доставчика на
електрическа енергия не е налице основание за претендиране на заплащането на
доставената на потребителя на електрическа енергия. Според процесуалния
представител на въззивното дружество в случая договорната отговорност на
абоната е ангажирана поради виновно неизпълнение на чл. 16 от Общите условия на
ОУ на ДПЕЕЕМ, която разпоредба не е нито нищожна поради противоречие с чл. 82 ЗЗД, нито неравноправна по смисъла на чл. 146 ЗЗП, нито е прогласена за такива.
Доколкото по делото е установено основанието на предявения иск (продажба на ел.
енергия по смисъла на чл. 183 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ), съдът е следвало на
основание чл. 162 ГПК да определи размера на дължимата сума. Твърди се, че в
полза на цедента (потребител на ел. енергия) не е съществувало вземане по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради това, че заплащането на процесната сума е на
договорно основание. Съдът неправилно е приел, че договорът за цесия е
действителен, доколкото същият е сключен при липса на предмет по посочените
съображения за липса на възникнало вземане от неоснователно обогатяване.
Евентуално е недействителен поради липса на съгласие, тъй като липсва надлежно
учредяване на представителна власт в полза на адв. Красимир Тодоров да извърши
конкретно действие на разпореждане с вземането. Неправилен е и изводът на съда,
че длъжникът е уведомен в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, тъй
като съобщаването за цесията не е направено от стария кредитор, както и поради
липса на представителна власт на адв. Красимир Тодоров за извършване на това
действие. Не представлява надлежно уведомяване и подаването на исковата молба
до съда, тъй като същата изхожда от цесионера. Недопустимо се явява и
потвърждаването по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД. По тези съображения отправя
искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
В производството пред
въззивната инстанция, преди провеждането на производство по чл. 303, ал. 1, т.
1 ГПК, е депозиран отказ от иск от ищцовото дружество „КНМ Груп“ ООД,
представлявано от К.Д., като с определение № 2046/09.06.2015 г., постановено по
в.гр.д. № 1688/2015 г. по описа на ВОС, първоинстанционното решение
е обезсилено, а производствата по гр. д. № 10266/2014 г. по описа на ВРС и в.
гр. д. № 1688/2015 г. по описа на ВОС прекратени.
В открито съдебно заседание
въззиваемото дружество „КНМ Груп“ ЕООД не поддържа направеното изявление по чл.
233 ГПК, а въззивното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД отправя искане за
прекратяване на производството поради надлежно депозиран от насрещната страна
отказ от иск.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
По твърдения в исковата
молба ищецът в качеството на цесионер по договор за цесия от 26.06.2014 г., сключен с цедента Н.Д.Е., е придобил процесното
вземане в размер на 1756,25 лв., като на 28.07.2014 г. ответникът (длъжник) е
уведомен за извършената цесия. Посочва, че цедентът е потребител на ел. енергия
за описания в исковата молба обект на потребление (с. Ясеновец, ул. „Тича“ № 1) с абонатен № ********** и
кл. № **********. Поддържа, че на 20.05.2011 г. е извършена проверка на
средството за търговско измерване (СТИ) в обекта. В резултат на извършената
проверка от ответното дружество направили корекция на сметката на потребителя
за минал период, за което била издадена фактура № **********/07.06.2011 г. на
стойност 1756,25 лв. Цедентът изцяло платил сумата по фактурата, за което е
издаден фискален бон № 00041190093/10.10.2011 г., както и сумата от 52,16 лв. –
неустойка за просрочено плащане, или общо 1808,41 лв. Плащането е извършено с
единствения мотив да не бъде преустановено снабдяването с ел. енергия в обекта.
Ищецът оспорва дължимостта на същата, считайки плащането за извършено без
основание – тъй като едностранната корекция на сметката за електроенергия за
минал период е незаконосъобразна и доколкото липсват доказателства за реално
доставяне на допълнително начислената ел. енергия, което да обуслови
задължението на потребителя да заплати цената на продадената движима вещ. Моли
за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД е подал писмен отговор, в който оспорва
иска като неоснователен. Релевира възражение за нищожност на договора за цесия
поради липса на предмет и липса на представителна власт на пълномощника на
цедента. Посочва, че не е уведомен за извършената цесия. Твърди, че на 20.05.2011
г. е извършена проверка на СТИ в обекта на потребление, при която е установено,
че електромерът отчита с грешка в размер на минус 97,93 % от класа си на точност. За
извършената проверка бил съставен констативен протокол, а електромерът изпратен
за извършването на метрологична експертиза. От извършената от Български
институт по метрология (БИМ) метрологична експертиза е констатирано наличие на
нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – десен проводник и
среден проводник, излизащи от шунта на мястото на свързване към платката са
допълнително съединени посредством натрупан калаен припой и тинол. На основание
чл. 38, ал. 3, т. 1 от Общите условия от „Енерго-Про Мрежи“ АД е изготвена справка
от 06.06.2011 г., съгласно която общото количество енергия, с което следва да
бъде завишено потреблението на електрическа енергия на абоната поради
неизмерването му е в размер на 9492,857143 кВтч. Въз основа на констативния
протокол ответното дружество съставило дебитно известие № **********/07.06.2011
г. за сума в размер на 1756,25 лв. с включен ДДС. Поддържа, че
основанието за заплащането на допълнително начислената сума е съществуващото
между ответното дружество и цедента продажбено правоотношение. По тези аргументи
претендира отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В
настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна:
По
делото не се спори, че праводателят на ищцовото дружество е потребител на ел.
енергия съгласно § 1, т. 42
ЗЕ в приложимата редакция на нормата към процесния период. Не се спори, че
имотът, където е бил монтиран процесния електромер е бил присъединен към ел.
мрежа, поради което потребителят има задължение да заплаща използваната ел.
енергия. Не се спори, че праводателят на ищеца е заплатил на ответното
дружество сумата от 1756,25
лв. по дебитното известие № 0143763339/07.06.2011
г.
От
съдържанието на приетия по делото протокол № 564539 от 04.11.2010 г. за
монтаж/демонтаж/проверка на директен електромер се установява, че в процесния
обект е монтиран електромер марка „Искра“, модел „МЕ162-Д1А42“ със сериен №
1114 0210 4726 1871.
Видно от протокол за
техническа проверка № 0340851/20.05.2011 г. на посочената дата служители на „Е.ОН България мрежи“ АД (със
сегашно наименование „Електроразпределение Север“ АД) са извършили техническа
проверка на електромера, отчитащ потреблението в обекта. При проверката служителите
установили, че електромерът измерва с
грешка – 97,93%, т.е. е извън класа на точност. Електромерът е свален и изпратен
за експертиза в БИМ.
От
констативен протокол № АУ-14-097/489/31.05.2011 г. от метрологична експертиза
на електромер се установява, че има намеса в схемата на електромера, изразяваща
се в следното: десен проводник (червена
изолация) и среден проводник (бяла изолация), излизащи от шунта на
мястото на свързване към платката допълнително са съединени посредством
натрупан калаен припой, тинол. В протокола са посочени стойностите на грешките
при кратковременно включване с отчитане на импулсите на изхода за проверка и
при продължително включване с отчитане по показващото устройство (дисплей).
Въз основа на установените от техническата проверка и експертизата на БИМ обстоятелства е
изготвена справка № 17007 от 06.06.2011 г. за корекция при неточно измерване на
електрическа енергия в съответствие с чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ (когато измерената
грешка при проверка за точност на средството за търговско измерване има точен
измерител) на сметката на цедента за периода от 18.12.2010 г. до 20.05.2011 г.
(общо 154 дни), на база на която за този период „Е.ОН България Продажби” АД (с
настоящо наименование “Енерго-Про Продажби” АД) е издало дебитно известие № 0143763339/07.06.2011 г. за сумата от 1756,25 лв.
Видно от приложената
и приета по делото справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към
дата 20.08.2014 г. за периода 18.12.2010 г. – 20.05.2011 г. по партидата на
цедента са начислени 9493 кВтч ел. енергия на същата стойност от 1756,25 лв.
От справка на
„Енерго-Про Продажби“ АД за клиентски номер ********** се установява, че на
10.10.2011 г. сумата от 1756,25 лв. е платена, а съгласно извлечение от сметка
за същия клиентски номер от 20.08.2014 г. се изяснява, че абоната няма
задължения към ответното дружество.
От представения
по делото фискален бон от 10.10.2011 г. се установява, че по партидата на
абоната са заплатени както сумата от 1756,25 лв., така и сумата от 52,16 лв.
(неустойка за просрочено плащане), или общо сумата от 1808,41 лв.
По делото е представено
пълномощно, с което Н.Д.Е.учредява представителна власт в полза на адв.
Красимир Тодоров, който да я представлява пред „Енерго-Про Продажби“ ЕООД; да
се разпорежда с всички вземания на упълномощителя, включително да уведомява
длъжника.
На 26.06.2014
г. между Н.Д.Е.– чрез пълномощник адв. Красимир Тодоров, и „КНМ Груп“ ЕООД е
сключен договор за прехвърляне на вземането от 1756,25 лв., представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия, за
периода от 18.12.2010 г. до 20.05.2011 г. за обект с абонатен № ********** и
клиентски № **********, за което е издадена фактура № **********/07.06.2011 г.
С уведомление
вх. № 3184810/28.07.2014 г. „Енерго-Про Продажби“ АД е уведомено от цедента Н.Д.Е.,
чрез пълномощника си адв. Красимир Тодоров, за сключения договор за прехвърляне
на процесното вземане.
От заключението
на вещото лице инж. Л.Б.по назначената съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че в
периода от 18.12.2010 г. до 20.05.2011 г. през процесния електромер е преминала
цялата доставена и потребена от ползвателя електроенергия, но на дисплея не е
отчетено действително консумираното количество ел. енергия, като е констатирана
грешка минус 98,46 %. Не е възможно да се установи точният размер на
количеството неотчетена енергия за минал период, като съгласно общите условия
параметърът „време“ не е известен, а определен служебно. Изчисленото количество
електроенергия за доплащане е предполагаемо.
Констатираното нарушение, документирано в КП № АУ-14-097/489/31.05.2011
г. - натрупан допълнително тинол в токовата верига на процесния електромер,
установява неправомерно вмешателство върху СТИ. Няма данни за техническа
неизправност в електромера, освен констатираното вмешателство. Схемата на
свързване с електроразпределителната мрежа не е променена. Допълнително
натрупаното количество тинол между изводите от шунта върху платката променя
метрологичните характеристики на фабрично монтирания шунт (един от основните
компоненти на СТИ). При промяна на фабричните параметри на който и да е елемент
от измервателната верига на електромера предизвиква отклонение от нормалната
работа на СТИ, което означава, че измерването се извършва неточно, с грешка
по-голяма от допустимата +/- 1%. Електромерът е извън класа на точност, което
означава, че е налице неотчитане на част от консумираната електроенергия в
обект с абонатен № **********. Изчисленията по корекционната процедура са
математически точни с използваните параметри. Вещото лице изяснява, че
техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим
продължителен ток на захранващите проводници показват, че изчислената
електроенергия за доплащане от 9493 кВтч плюс отчетената от 150 кВтч за период
от 154 дни е в рамките на допустимата.
От заключението
на вещото лице Е.А.по назначената съдебно-почеркова експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че
подписът, положен за „Упълномощител“ в пълномощното, с което Н.Д.Е.упълномощава
адв. Красимир Тодоров, е изпълнен от Н.Д.Е..
От
показанията на ангажирания от ответната страна свидетел Г.Г.- един от
служителите на „Енерго-Про Мрежи“ АД, извършили техническата проверка в
процесния обект на потребление, се установява, че протоколът е подписан от него
като съставител, като на проверката е присъствала майката на абоната.
С
влязло в сила на 28.09.2017 г. решение № 764/25.10.2016 г., постановено по т.
д. № 762/2015 г. по описа на ВОС, е признато за несъществуващо обстоятелството
по вписването на К.Д. като управител на „КНМ Груп“ ЕООД.
От правна страна:
Относно направеното от въззивника искане за
прекратяване на производство поради това, че направеният от ищеца отказ от иск
е породил правни последици, тъй като заличаването на управителя на ищцовото
дружество няма обратно действие по арг. от чл. 141, ал. 6 ТЗ и 599 ГПК и не
може да бъде противопоставено нито на въззивника, нито на съда като трети
добросъвестни лица, съдът намира, че посочените разпоредби са неприложими към
конкретния случай, доколкото отказът от иск е едностранно волеизявление на
ищеца към съда, а правните последици по чл. 233 ГПК не зависят от волята на
ответника. Разпоредбите на чл. 141, ал. 6 ТЗ и 599 ГПК уреждат действието на
вписването по отношение на възникналите материалноправни отношения между
гражданскоправните субекти, но са неприложими към тези от публичноправен
характер, каквото е процесуалното правоотношение между ищеца и съда.
Неприложими в случая са и разпоредбите на чл. 8 и чл. 10, ал. 1 и ал. 2
ЗТРЮЛНЦ. Чл. 8 ЗТРЮЛНЦ регламентира оповестителното действие на заличаването на
вписването, а чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗТРЮЛНЦ уреждат фикции в полза на третите
добросъвестни лица за съществуването на вписано, но несъществуващо
обстоятелство, респективно несъществуването на невписаното обстоятелство. За да
се позове на оповестителното действие на заличаването по чл. 8 ЗТРЮЛНЦ или на
фикциите по чл. 10, ал. 1 или ал. 2 ЗТРЮЛНЦ третото лице трябва да се е
доверило на вписването, т.е. същото да го е мотивирало да сключи сделка или
извърши процесуалното действие. Както вече беше посочено, прилагането на
последиците на чл. 233 ГПК не са обусловени от волята на насрещната страна, а
правоотношението между съда и страната е от публичноправен характер.
Следователно обявяването на вписването на К.Д. като управител на „КНМ Груп“
ЕООД за несъществуващо обстоятелство обвързва съда при преценка за наличието на
представителна власт на лицето, което е направило отказ от иск в
производството. Предвид това, че отказът от иск е направен от лице без представителна
власт, съдът намира, че производството не може да бъде прекратено, а въззивната
жалба следва да бъде разгледана по същество.
С оглед въведените във
въззивната жалба оплаквания, правният спор се съсредоточава върху
действителността на договора за цесия, по силата на който потребителят е
прехвърлил на ищцовото дружество вземането си спрямо ответника, наличието на
уведомяване за извършеното прехвърляне на вземане и върху наличието на правото
на ответното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал
период от време.
Съдът намира договора за
цесия от 26.06.2014 г. за валиден, а доводите на въззивника за нищожност поради
липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД - за неоснователни. Законът не
въвежда ограничения относно предмета на цесията, поради което, в съответствие с
принципа на свободата на договаряне, прокламиран в чл. 9 ЗЗД, предмет на този
договор може да бъде всяко прехвърлимо вземане, произтичащо както от договорен,
така и от извъндоговорен източник, включително бъдещи и неизискуеми вземания,
както и спорни такива. В настоящия случай предмет на сделката е вземане,
възникнало от заплатена при начална липса на основание от цедента сума,
съставляваща стойност на служебно начислено (след корекция) количество
електроенергия за минал период. Вземането е прехвърлимо, поради което
представлява годен предмет на договора за цесия.
Възражението за
недействителност на договора за цесия поради липса на представителна власт на
пълномощника на цедента също е неоснователно. Според указанията, дадени в т. 2
от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. ОСГТК на ВКС,
действията, извършени без представителна власт, са в състояние на висяща
недействителност, като при липса на потвърждение по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД
на недействителността може да се позове само лицето, от името на което са
извършени действията, или неговите универсални правоприемници. Ответното
дружество е трето за упълномощителната сделка лице, поради което няма правен
интерес да се позовава на недействителността на договора.
Оспорената по реда на чл.
193 ГПК автентичност на подписа в представеното по делото пълномощно за
учредяване на представителна власт от цедента в полза на адв. Красимир Тодоров
е установена от проведената по делото съдебно-почеркова експертиза, поради
което същото се ползва с формална доказателствена сила за авторството на
документа. Следователно адв. Красимир Тодоров е разполагал с представителна власт
за уведомяване на ответното дружество, респективно ответното дружество -
длъжник е надлежно уведомено от предишния кредитор за прехвърлянето и цесията
има действие спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Относно правото на
ответното дружество да коригира сметката на абоната за минал период въззивният
състав намира следното:
Корекцията на сметката на
абоната за минал период е извършена на основание чл. 38, ал. 3, т. 1 от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на "Енерго-про Мрежи" АД (ОУ на
ДПЕЕПЕМ), одобрени с решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и
допълнени с решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, действащи в този период и
обвързващи абонатите на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, според който публикуваните
общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Клаузите от общите условия,
позволяващи едностранна корекция от страна на предприятието - доставчик на
електрическа енергия, са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от
ЗЗП и нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като едностранното
изчисляване на сметката, без да е изяснено реалното количество потребена и
доставена електрическа енергия за съответния период, би предоставило на
доставчика правото да получи плащане за недоставена от него енергия, което от
своя страна поставя потребителя в неравноправно положение и противоречи на
заложения в чл. 2, ал. 2 от Закона за енергетиката принцип за защита на
интересите на потребителите (в този смисъл са и решение № 79/11.05.2011 г. на
ВКС по т. д. № 582/2010 г., решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. №
39/2010 г., решение № 104/2010 г. на ВКС по т. д. № 885/2009 г., решение №
29/15.07.11 г. на ВКС по т. д. № 225/10 г.)
В действащото през периода
на корекцията законодателство (Закон за енергетиката (в редакцията му към
момента на извършване на корекцията), Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, Наредба за лицензиране на
дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ,
бр. 38 от 11.05.2007 г., действали до 15.11.2013 г. и приложими в случая) не е
предвидено право на доставчика да променя по своя инициатива вече отчетен
резултат за доставена и потребена електрическа енергия.
Следователно ответното
дружество е извършило корекция на сметката на абоната за минал период без да
има право на това, поради което начислената в резултат на тази корекция сума е
недължима.
Освен това от страна на
въззивника не са представени доказателства, че именно абонатът е извършил
констатираното вмешателство в схемата на електромера (чрез натрупване на припой
и тинол между изводите от шунта върху платката на СТИ), в резултат на което СТИ
не е отчитало потребената в обекта електроенергия. Фактът, че потребителят е
поел договорно задължение за бездействие съгласно чл. 16 от ОУ на ДПЕЕПЕМ, не
означава, че той следва да носи отговорност за всяко активно поведение върху
измервателния уред, в това число и за такова с неустановен автор. По делото не
е доказано виновно неправомерно поведение на потребителя, което да е в пряка
причинна връзка с констатираната външна намеса в електромера, поради което не
може да се направи обоснован извод за неговата договорна отговорност като
основание за дължимост на процесната сума.
Макар да е налице
правоотношение между цедента и ответното дружество по договор за продажба на
електрическа енергия (безспорно по делото обстоятелство), същото не изключва
приложимостта на чл. 55 ЗЗД, защото липсва задължение за заплащане на служебно
начислената стойност на електроенергията, което да е предмет на това именно
договорно правоотношение.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че сумата от 1756,25 лв. по издадено дебитно известие № **********/07.06.2011
г. е заплатена от цедента в полза на ответното дружество при първоначална липса
на основание и подлежи на връщане на цесионера "КНМ Груп" ЕООД на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Поради съвпадение между
крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния
съд, на основание чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски, включително тези в
производството по отмяна пред ВКС
съобразно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в т. 4 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен
съд, ОСГТК.
Процесуалният представител
на въззивното дружество е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на
претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер на 350
лв., като същото се явява неоснователно, доколкото минималният размер на
дължимото в конкретния случай адвокатско възнаграждение е в размер на 352,93
лв., изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На въззиваемото дружество следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 485,13 лв., от които сумата от 350 лева за
платен адвокатски хонорар във въззивното производство и сумата 135,13 лв. –
разноски в производството пред ВКС, от които 35,13 лв. платена държавна такса и
100 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1638 от 06.04.2015
г. по гр. д. № 10266/2014 г. по описа на ВРС;
ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Г, да заплати на „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Бук“ № 1, ет. 5, ап. 10, сумата от 485,13 лв. (четиристотин
осемдесет и пет лева и тринадесет стотинки) – разноски в настоящото въззивно
производство и в производството по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.