Р
Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 20 януари
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 16.01.2020
г. в състав:
Районен съдия: Иван
Иванов
при участието на
секретаря М. Б.
като разгледа
докладваното от съдия И. гражданско дело №
3540 по описа за
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл.
266, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба,
подадена от Държавно предприятие „Фонд
затворно дело“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Ген. Н. Столетов“ № 26 срещу „Божи Стоун“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Васил Кънчов“ № 92, ет. 9, ап.
54.
В исковата молба се твърди, че страните са
в облигационни отношения по силата на договор за отдаване на труд, в изпълнение
на които ищецът е предоставил на ответника 10 лишени от свобода лица за работа
на следните обекти: Керамична фабрика гр. Враца, обект с адрес гр. Враца, ул.
„Христо Смирненски“ № 5, обект с адрес Стопански двор с. Баница, община Враца,
обект с адрес стопански двор с. Баурене, община Криводол, две
водно-електрически централи – МВЕЦ „Огоста“ и МВЕЦ „Ралица 2“, община
Бойчиновци, като трудът им следвало да бъде заплатен съгласно посоченото в
договора: цена в размер на една минимална работна заплата за страната, върху
която се дължи 20 % ДДС. През месеците октомври и ноември
Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК,
било образувано ч. гр. дело № 2355/2019 г. на Врачански районен съд и със
заповед № 1477 от 19.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по същото било разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесната сума.
Поради подадено от ответника в срок възражение по чл. 414 от ГПК е предявен
настоящият установителен иск.
Искането към съда е да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 2 754,00 лева с включен ДДС – главница, представляваща неизплатено
задължение по договор за отдаване на труд № 16 от 25.07.2018 г., за която са
издадени следните фактури: № **********/31.10.2018 г. и № **********/31.11.2018
г. и сумата 141,51 лева – мораторна лихва върху главното задължение за периода
от 30.11.2018 г. до 13.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 17.06.2019 г.
до изплащането на вземането, за които е издадена заповед № 1477 от 19.06.2019
г. по ч. гр. дело № 2355/2019 г. на Врачански районен съд. Претендират се
разноски както по заповедното, така и по исковото производство.
Ответникът „Божи стоун“ ЕООД гр. Враца, на
когото съобщението по чл. 131 от ГПК е редовно връчено по реда на чл. 50, ал. 2
от ГПК, не е подал писмен отговор и не е взел становище по иска.
В заповедното производство-ч. гр. дело №
2355/2019 г. на Врачански районен съд ответникът
е подал възражение по чл. 414 от ГПК, с което е оспорил дължимостта на
претендираните с исковата молба суми, като не е навел конкретни
правопогасителни и правоизключващи доводи.
Ответникът, редовно призован по реда на
чл. 50, ал. 2 от ГПК, не изпраща представител в съдебно заседание.
Ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение, с оглед наличие на предпоставките
на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Съдът намира за
основателно искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът
не е представил в срок писмен отговор, не е изпратил представител в първото по делото
съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в отсъствие на
негов представител, като на ответника е указано с връчването на исковата молба, а също и
с връчването на определението за насрочване от 16.12.2019 г. по делото, че при
непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание,
без да е направено искане за разглеждането му в отсъствие на негов представител,
може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца.
От представените по
делото писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност
на разглежданата искова претенция, която следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и
съгласно задължителното разрешение, дадено с т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГКТ на Върховния касационен съд,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски,
както следва: по заповедното производство сумата 57,91 лева-внесена държавна
такса и сумата 50,00 лева-юрисконсултско възнаграждение, както и направените по
делото разноски: сумата 115,82 лева-внесена държавна такса и сумата 100,00
лева-юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП,
във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на „Божи Стоун“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Васил Кънчов“ № 92, ет. 9, ап.
54, че дължи на Държавно предприятие
„Фонд затворно дело“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов“ № 26 сумата 2 754,00 лева с включен ДДС – главница, представляваща
неизплатено задължение по договор за отдаване на труд № 16 от 25.07.2018 г., за
която са издадени следните фактури: № **********/31.10.2018 г. и №
**********/31.11.2018 г. и сумата 141,51
лева – мораторна лихва върху главното задължение за периода от 30.11.2018
г. до 13.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2019 г. до изплащането на
вземането, за които е издадена заповед № 1477 от 19.06.2019 г. по ч. гр. дело №
2355/2019 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Божи Стоун“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Враца, ул. „Васил Кънчов“ № 92, ет. 9, ап. 54 да заплати на Държавно предприятие „Фонд затворно
дело“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ген. Н.
Столетов“ № 26 сумата 57,91 лева-внесена
държавна такса и сумата 50,00 лева-юрисконсултско
възнаграждение – разноски по заповедното производство-ч. гр. дело № 2355/2019 г. на
Врачански районен съд, както и сумата 115,82
лева-внесена държавна такса и сумата 100,00
лева-юрисконсултско възнаграждение -разноски по гр. дело № 3540/2019 г. на
Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Районен съдия: