Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
гр.
Велико Търново, 24.09.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М. Н.и
участието на прокурора от ВТОП Невена Орманджиева, разгледа докладваното
от председателя касационно НАХД № 10196/2021
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Същото е образувано
по касационна жалба, подадена от „Съни вижън“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление с. Раданово, общ. Полски Тръмбеш, ул. „Шестнадесета“ № 8 и
посочен адрес за призоваване гр. Велико Търново, ул. „Трети март“ № 8, чрез
управителя И.Д.К..
Обжалва се Решение №
16/21.05.2021 г. по НАХД № 18/2021 г. по описа на Районен съд – Свищов, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 544992-F567304/29.10.2020
г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в
дирекция „Оперативни дейности“ ГДФК, ЦУ на НАП – гр. София (НП), с което на касатора
за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредба
Н-18) вр. чл. 118, ал. 4, т. 3 и ал. 6 от ЗДДС и на основание чл. 182, ал. 2,
вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер
на 500,00 лв. и „Съни вижън“ ЕООД е осъдено да заплати на Национална агенция за
приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева.
В касационната жалба
се твърди неправилност на решението на РС - Свищов, поради постановяването му в
нарушение на закона. Навеждат доводи за неправилна преценка от въззивния съд на
доказателствата по делото, в резултат на което последният е формирал погрешни
изводи относно законосъобразността на проведената административнонаказателна
процедура, доказаността на наказуемото деяние, за което е санкционирано
дружеството, наличие на виновно поведение на същото и липсата на основания за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Конкретните оплаквания, които се излагат са за
незаконосъобразност на НП в потвърдената от районния съд част, поради допуснати
формални и процесуални нарушения – нарушение на чл. 34 от ЗАНН и издаване на
процесния АУАН след изтичане на преклузивния срок за това, както и
кредитирането от съда на взаимно изключващи се факти – от една страна се твърди
многократно въвеждане на една доставка на гориво, а от друга неподаване на данни
за количеството гориво по нея. Твърди се и недоказаност на изпълнителното
деяние, санкционирането на което е потвърдено от въззивния съд. На последно
място касаторът счита, че дори претендираното от АНО нарушение да се приеме за
доказано, същото представлява маловажен случай, обосноваващ приложимост на чл.
28 от ЗАНН. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на СвРС и да
реши въпроса по същество, като отмени НП. В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по
касационната жалба ГДФК при ЦУ на Национална агенция за приходите – гр. София,
редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. С депозирана
писмена защита оспорва жалбата с направените искания в нея като неоснователна и
излага мотиви за правилност на решението на въззивния съд.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че решението на РС – Свищов е правилно, тъй като нарушението е
доказано от обективна и субективна страна. Намира, че не са налице сочените от
касатора формални и процесуални
нарушения при издаването на НП, ограничаващи правото на защита на нарушителя,
нито основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Предлага
обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се
запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена по куриерска служба, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна
страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН, поради което е процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство. Разгледана по същество, жалбата е основателна по мотиви напълно
различни от изложените в нея.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН
проверка, настоящият състав не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство
доказателства, районният съд правилно е изяснил фактическата обстановка, като е
приел за установено следното: На 30.06.2020 г. от органи по приходите в ГД
„Финансов контрол“ на НАП е извършена проверка на място в търговски обект -
газстанция, находяща се в с. Горна Студена, общ. Свищов, стопанисвана от „Съни
вижън“ ЕООД, с. Раданово, при която е установено, че дружеството не е
предало/изпратило данни на НАП по установената дистанционна връзка налична в
обекта - нито автоматично чрез самата НИС, нито чрез ръчно въвеждане на данните
в нея, за налятото количество гориво в резервоара, за което е представена
доставна фактура и АДД от 06.04.2020 г., като не е спорно, че същата доставка е
била ръчно въведена във ФУ многократно (дублирана), поради техническа грешка.
При така
установеното и след допълнителна проверка (и най-вече предвид непредставянето на
служебни бонове отчитащи ръчното или автоматично подадените данни в НАП от НИС
по реда на чл. 39, ал. 2 от Наредба Н 18) е бил съставен от участвал в
проверката инспектор по приходите АУАН № F567304/28.08
2020 г., за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ.
Актът е бил връчен на управителя на дружеството, който е вписал, че не е
съгласен с посоченото и ще подаде писмено възражение в установения в закона
срок. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, е подадено писмено възражение с
посочване, че доставката е отразени в монтираната в обекта ЕСФП многократно,
защото е липсвала обратна информация от НАП, потвърждаваща регистрацията.
Възраженията са
приети за неоснователни и въз основа на констатациите в АУАН, от началника на
отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново при ЦУ на НАП е издадено процесното
Наказателно постановление № 544992-F567304/29.10.2020 г.
(НП), с което на касатора за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 3 и ал. 6 от ЗДДС и на
основание чл. 182, ал. 2, вр. с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на
500,00 лв.
Наказателното постановление
е връчено на санкционираното лице на 08.01.2021 г. и е обжалвано пред РС -
Свищов в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Съдът е намерил за доказано нарушението
и авторството, поради което е направил извод, че правилно е ангажирана отговорността на наказаното лице, тъй като
същото след като не е получило служебен бон за налятото гориво от НИС е
следвало да предприеме действия за ръчно въвеждане на това гориво и като не е
сторило и това е извършило претендираното нарушение, което няма общо с
регистрирането на самата операция във фискалното устройство. Той е
формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на
АУАН и на НП, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания
и законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието в
минималния предвиден от закона размер. Съдът е приел и че нарушението не
представлява маловажен случай, като не са налице основания за прилагането на
чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление.
Постановеното от
Районен съд – Свищов решение е неправилно, защото не отчита посочената в действителност
в НП правна норма определяща наказанието на чл. 182, ал. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а вместо това съдът е
изложил мотиви за законосъобразност на наказанието, както е предвидено в друга правна
норма - тази на чл. 185, ал. 2 вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, която обаче не се
сочи в НП.
Според съдържанието
на НП наказанието на дружеството се налага на основание чл. 182, ал. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Съдът от своя страна е изложил пространни мотиви за приложимостта на чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС с мотива, че същата е приложима поради факта, че нарушението не
води до неотразяване на приходи. Цитираното действително има отношение към
нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която обаче не е цитирана в НП като
санкционна. В НП като санкционна е посочена нормата на чл. 182, ал. 1 вр. с чл.
185, ал. 1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 182, ал. 2 е несамостоятелна, но същата
препраща съм към ал. 1 на чл. 182, а не към ал. 1 на чл. 185 и привръзка с чл.
185, ал. 1 е логически невъзможна. Съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано
лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения
данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води
до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не
по-малко от 1000 лв. Според ал. 2, при нарушение по ал. 1 (на чл. 182 обаче!),
когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода,
следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен,
глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в
по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.
Ясно е чисто
формално, че чл. 182, ал. 2 нито може, нито следва да препраща към чл. 185, ал.
1 от ЗДДС, това е и логически изключено защото се касае за съвсем различни
нарушения. В случая обстоятелствената част на АУАН не описва късно издаване на данъчен
документ или отразяване на издадения или получения данъчен документ в отчетните
регистри в следващия данъчен период, и е
ясно че посочването на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС е невярна и неотносимо към
процесното нарушение изобщо. Варната правна квалификация за нарушението и
наказанието е била чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 на същата норма от ЗДДС.
Посочването на чл.
182, ал. 2 от ЗДДС в НП вероятно е техническа грешка и вярната разпоредба е
тази на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС за която съдът е изложил мотиви в
решението си, но не последната е посочена в НП. Технически грешки в сочените
като санкционни норми в НП обаче са абсолютно недопустими и налагат отмяна на
НП само на това чисто формално основание, защото подобни грешки не просто
затрудняват защитата на санкционирания, но я правят невъзможна. Без значение
защо се е стигнало до подобна грешка, само поради нейното наличие е било наложително
да се отмени НП, доколкото липсва каквато и да е кореспонденция между нарушението
и санкционната норма. Липсата на възражение от оспорващото дружество не е
освободило съда от задължението за пълна служебна проверка на законосъобразността
на НП и като не е обсъдил това нарушение, съдът е постановил неправилно решение,
което следва да се отмени.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 16/21.05.2021 г. по НАХД № 18/2021
г. по описа на Районен съд – Свищов и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 544992-F567304/29.10.2020 г., издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности“ - Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ ГДФК,
ЦУ на НАП – гр. София.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.