Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 23.03.2023 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, втори състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател: Андрей Чекунов
при секретаря Ирена Никифорова,
като разгледа докладваното от съдия Чекунов нак.адм.хар.дело № 221/2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от Б.Е.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 20-0353-000569 от 23.10.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. С него на
жалбоподателката за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200
лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест
месеца, както и за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
В жалбата си Г., чрез пълномощник, излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление (НП) и моли то да бъде отменено изцяло. В открито съдебно
заседание същата заявява, че е пътувала в лекия автомобил със свидетелите Р.П.С.,
П.Й.Г. и П.А.К., както и с К.С.Х. *** и е бързала, защото била на разпит като
свидетел пред съдия, имало много трафик и тирове, като минала през с. Владо
Тричков видяла, че отляво имало полиция и спирали колите в обратната посока,
като по едно време пътуващият до нея свидетел П.К. й казал: „какво правиш, не
виждаш ли, че зад теб има пуснат светлинен сигнал“, след което спряла.
Пълномощникът й в открито съдебно заседание поддържа жалбата, като отново
заявява искане да бъде отменено изцяло наказателното постановление, тъй като е
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон.
Административнонаказващият орган (АНО)
не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на
жалбата. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно
заседание. Направено е единствено възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение.
Към делото са приобщени административната преписка по обжалваното НП, писмени доказателства и са разпитани
шестима свидетели – С.С.Я. – актосъставител, на длъжност „…..“ към ОДМВР София,
РУ – С., Н.Р.К., С.Б.Б., Р.П.С., П.Й.Г. и П.А.К..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 16.10.2020 г., в 8,50 часа, в с. Владо Тричков, община Своге, на ул.
„1-ва“ срещу дом № .., разпитаните от съда свидетели - очевидци: С.Я., Н.К. и С.Б.
– полицейски служители при РУ – Своге, изпълнявали служебните си задължения по
контрол на автомобилния транспорт. Св. Н.К. подал сигнал за спиране със
стоп-палка по образец на водача на лек автомобил „Пежо 607 2.2 И“, с рег. № …,
движещ се по ул. „1-ва“ с посока на движение от гр. Мездра към гр. София, като
причината била, че водачът управлявал лекия автомобил, без включени светлини за
движение през деня и къси светлини. Жалбоподателката, която към момента на подаване
на сигнала за спиране била единствен автомобил на пътя, видно от показанията на
св. Н.К., не изпълнила разпореждането и не спряла на посоченото й от представителя
на службата за контрол място, като продължила движението си към гр. София. Полицейските
служители се опитали да я последват със служебния автомобил, но изгубили Г. от
полезрението си, тъй като същата завила надясно в неустановена по делото
пресечка на пътя, видно от показанията на св. Р.С., което служителите на реда
не видели, както самите те заявяват, но са предположили, че Г. е завила в някоя
пресечка, видно от показанията на св. С.Б.. Последните завили наляво и след
обход по ул. „7-ма“, ул. „8-ма“ и ул. „5-та“, излезли отново на главния път,
видно от показанията на същите и от справка от джи-пи-ес системата на патрулния
автомобил с рег. № … за времето от 8,45 ч. до 8,55 ч. на 16.10.2020 г.,
приложена към писмо на РУ Своге с Вх. № 260026 от 20.01.2023 г. по Входящия
регистър на Районен съд Своге. Там, на ул. „1-ва“, на около 500 – 1 000
метра от мястото, където първоначално бил подаден на водача сигнал за спиране,
след 5-10 минути Г. се появила от една от преките, видно от показанията на св. С.Б.,
където вече била спряна със светлинен и звуков сигнал. Установени са и
пътниците в колата – свидетелите Р.С.,
П.Г. и П.К., както и К.Х., която не е разпитвана по делото, а беше заличена
като свидетел, с оглед изложените от същата уважителни причини и становището на
пълномощника на жалбоподателката. От водача и пътниците в автомобила били снети
сведения. Въз основа на тази фактология полицейските служители приели, че
жалбоподателката не е спряла плавно на посоченото място или в най-дясната част на
платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган и е
осъществила административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, както и че се движи с
МПС през деня без задължително включени светлини за движение през деня или с
къси светлини и е осъществила административно нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) Серия GA № 290110/16.10.2020 г. от св. С.Я. на жалбоподателката в
присъствието на св. Н.К. и св. С.Б., който бил предявен за запознаване със
съдържанието на Г. и същата го подписала без възражения. Последната се е
запознала със съдържанието на акта и е била уведомена за правото в 3-дневен
срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с
подписа й. Въз основа на АУАН е издадено от началник група към ОДМВР София, РУ
Своге, обжалваното наказателно постановление, връчено редовно на Г. на 22.12.2020
г., а жалбата е постъпила в РУ Своге на 29.12.2020 г.
Въз основа на
установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са
съставени съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в
тях не се опровергават от събраните и относими доказателства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите полицейски служители. Те са безпротиворечиви,
логически издържани и кореспондират с писмените доказателства, и с установени
по делото факти. Редовно съставените актове по Закона за движението по пътищата
имат доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
По делото не беше установено друго, тъй като съдът не кредитира обясненията на
жалбоподателката и показанията на свидетелите П.К., Р.Х. и П.Г. в следните
части и поради следните причини:
Не може да се
приеме за достоверно заявеното от Г., че не е видяла своевременно сигнала за
спиране със стоп-палка по образец поради наличния трафик и много тирове и
поради това, че бързала за разпит пред съдия в гр. София, както и че св. П.К. й
е казал за светлинния сигнал, при което тя веднага спряла. Видно от показанията
на св. Н.К., към момента на подадения от него сигнал за спиране, лекият
автомобил, управляван от Г. е бил единствен на пътя, тя е имала възможност да
види ясния сигнал за спиране, така както св. П.Г. е видял същия, видно от
показанията му, в които се сочи, че Г. също е видяла, подадения сигнал със
стоп-палка. Въпреки това, тя не е изпълнила разпореждането и не спряла на
посоченото й от представителя на службата за контрол място, като продължила
движението си към гр. София и завила надясно в пресечка на пътя, видно от
показанията на св. Р.С.. Св. П.Г. също заявява, че Г. е завила нагоре в отбивка
за селото към едно заведение, като съдът не кредитира посочената от този
свидетел причина, че тя е направила това, защото не е имало къде да спре на
пътя. Никой от останалите свидетели не изтъква подобна причина. Освен това,
самата Г. заявява, че за първи път разбрала, че има разпореждане за спиране от
св. П.К., който й казал за светлинния сигнал, което предполага тя да не е
видяла преди това подадения й сигнал за спиране със стоп-палка, за да търси
място за спиране в пресечката на селото, но както се посочи, св. П.Г. заявява,
че тя го е видяла. По същата причина съдът не кредитира показанията на св. Р.С.
в частта им, в която тя заявява, че Г. видяла сигнала със стоп-палката в
последния момент, отклонила вдясно и тръгнала да се връща. Освен това, видно от
показанията на св. С.Б., а и на останалите полицейски служители, те са
направили обход на с. Владо Тричков от другата страна на пътя и когато са се
върнали на главния път (ул. „1-ва“), са видели едва след 5-10 минути Г. да се
появява от една от преките. При това положение не може да се приеме за
достоверно изложеното от св. Р.С., че Г. в последния момент е видяла сигнала
със стоп-палка и веднага е тръгнала да се връща при полицейските служители. Оттук
следва единственият възможен извод, че Г. е видяла подадения й ясен сигнал за
спиране със стоп-палка по образец, но е завила в пресечка в селото вдясно на
пътя, за да се укрива от полицейските служители. Ако тя не беше видяла сигнала
– житейски логичното поведение е да продължи движението си по главния път за
гр. София, след като е бързала, за да бъде разпитана като свидетел, а не да
обикаля улиците в с. Владо Тричков. Но тя е завила в пресечката, за да не бъде
видяна от полицейските служители. До тези изводи по фактите съдът стигна,
доколкото не намери никакви основания, за да не кредитира показанията на
полицейските служители, които са незаинтересовани от изхода на делото, за
разлика от жалбоподателката, свидетелите Г. и С., които са приятели на Г.. Наред
с изложеното, последната е подписала АУАН без възражения, като не се е
възползвала от възможността да направи такива в 3-дневния срок от връчването
му, а ги релевира за първи път в производството по делото. С оглед изложеното
съдът приема обясненията на жалбоподателката и показанията на току-що
посочените свидетели за защитна версия, създадена с оглед на настоящото
производство. Показанията на св. П.К. не са източник на относими
доказателствени факти, доколкото същият заявява, че е спал и е бил пробуден от
светлините в огледалото, който факт се е случил след извършването на
административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Г.. С оглед изложените съображения, съдът намира за неоснователни
възраженията в жалбата, че в АУАН и в НП е неправилно изяснена фактическата
обстановка.
Мястото на
извършване на нарушението също е достатъчно ясно и точно посочено в АУАН и в НП
– с. Владо Тричков, ул. „1-ва“, срещу дом № …, където е подаден сигналът за
спиране със стоп-палка по образец. На първо място, правилно в АУАН и в НП е
посочено именно това място, а не мястото, където впоследствие Г. е спряна със
светлинен и звуков сигнал, доколкото задължителен реквизит на АУАН (чл. 42, ал.
1, т. 3 от ЗАНН) и на НП (чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН) е датата и мястото на
извършване на нарушението, а не мястото на извършване на проверката и
установяване на нарушението, тъй като мястото на извършване на нарушението е
важно с оглед преценка компетентността на АНО, като в случая преписката е
разгледана, съответно НП е издадено, от АНО, в чийто район е било извършено
нарушението, както повелява разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН. Изрично в
този смисъл е Решение № 389 от 15.03.2019 г. по к.н.а.д. № 52/2019 г. на
Административен съд София – област. На следващо място, от справка в Гугъл мапс
е видно, че ул. „1-ва“ в с. Владо Тричков и второкласен републикански път II-16, в частта му, преминаваща през населеното място съвпадат. Ето защо, съдът
намира за неоснователни, изложените в жалбата възражения за неправилно
посочване в АУАН и в НП на мястото на извършване на нарушението.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е
издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и
пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдените нарушения).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – началник група към ОДМВР София,
РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – „мл.автоконтрольор“
към ОДМВР София, РУ – Своге, оправомощен
съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е
компетентно лице да издава такава заповед, съгласно ЗДвП е подписана от същия и
приложена към делото. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от
компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо
длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и
3 от ЗАНН.
АУАН
и НП съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
Що
се отнася до това осъществени ли са санкционираните нарушения и извършени ли са
те от жалбоподателя виновно, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая е установено от
фактическа страна, че на жалбоподателката е бил подаден ясен сигнал със
стоп-палка за спиране от полицейски служител. Мястото, където са се намирали
контролните органи е било на прав участък, сигналът е подаден през светлата
част на денонощието, като не е имало други обстоятелства влияещи върху
обективната възможност на водача да възприеме визуално подадения сигнал или да
го възприеме неправилно. Поради това, се налага изводът, че Г. е следвало да
изпълни полицейското разпореждане за спиране. Нещо повече – установи се в
случая, че Г. е възприела подадения й сигнал за спиране. Ето защо, с
продължаване на движението с управлявания от нея автомобил, тя е осъществила от
обективна страна състава на нарушението по чл. 103 от ЗДвП. Ирелевантно е дали
е имало уширение на пътя, където да спре и колко е бил висок бордюрът.
Нарушената разпоредба ясно вменява на водача задължение да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място, като в случая не е направено нито едно от двете. Нарушението
е съставомерно и от субективна страна, тъй като Г., съзнавайки произтичащите от
закона свои задължения, в качеството си на водач на МПС да се подчини на
разпореждането на контролните органи за спиране, не е сторила това, а се е
укривала в населеното място. Деянието е извършено виновно при форма на вината –
умисъл, тъй като жалбоподателката е предвидила обществено опасните последици и
е целяла тяхното настъпване.
Законосъобразно
от АНО за посоченото нарушение е приложена и санкционната разпоредба на чл. 175,
ал.1, т. 4 от ЗДвП.
По
отношение на размера на наложените наказания съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП предвижда минимални и максимални размери на
наказанието „глоба“ от 50 лева до 200 лева и на наказанието „лишаване от право
да управлява МПС“ от 1 до 6 месеца. АНО е наложил и двете административни
наказания на техните нормативни максимуми, без да изложи каквито и да е мотиви
в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН обаче, при определяне на
административното наказание следва да бъдат съобразени всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и наказанието следва да е съответно на тежестта
на извършеното нарушение. В настоящия случай, като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да бъде преценено поведението на жалбоподателката, че е
спряла след подадените светлинни и звукови сигнали за спиране, последващи
съставомерното неизпълнение на задължението да спре при първоначално подадения
със стоп-палка сигнал, както и това, че за времето от 21.03.2016 г., когато й е
издадено СУМПС до момента, й е издадено само едно НП, освен процесното, за
предоставяне на МПС на лице от кръга на тези, посочени в чл. 102, ал. 1, т. 1
от ЗДвП. Доказателства за наличие на отегчаващи отговорността на Г.
обстоятелства по делото не са представени. При това положение, при липсата на
настъпили несъставомерни вредни последици от нарушението, съдът намира че
наложените наказания се явяват прекомерно завишени. По тези съображения съдът намира,
че наказанията следва да бъдат определени в минималните размери, предвидени в
закона, а именно – „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец, които наказания, при наличието единствено
на смекчаващи вината обстоятелства, съдът намира за справедливи. С така наложените
наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото. В посочения смисъл следва да бъде изменено и
атакуваното НП в тази му част.
Съдът
дължи произнасяне и досежно второто от нарушенията, доколкото както в жалбата,
така и в откритото съдебно заседание изрично се заявява искане НП да бъде
отменено изцяло.
Посочената
за виновно нарушена разпоредба на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП гласи, че през деня
моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня
или с къси светлини. По делото не се оспорва от жалбоподателката твърденият в
АУАН и в НП факт, че Г. е управлявала горепосоченото МПС през деня, без
задължително включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Той
се установява и от показанията на разпитания по делото св. Н.К., подал сигнала
за спиране със стоп-палка по образец, който изрично заявява, че управляваният
от жалбоподателката автомобил е бил без включени светлини и това е била
причината, поради която й е било разпоредено да спре. Следователно и по
отношение на това нарушение административният орган е изпълнил задълженията си
по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, доказал е извършването на
административното нарушение от страна на жалбоподателката по ЗДвП, осъществен е
фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Правилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на Г.. Правилно е определена
приложимата санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП за това административно
нарушение, като наложеното административно наказание „глоба“ е в абсолютно
определения от последната размер.
Съдът
намира, че нито едно от двете извършени нарушения не покрива признаците на „маловажен
случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличават с по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните нарушения от съответния
вид. Същевременно, по делото няма доказателства за наличието на многобройни
смекчаващи обстоятелства или изключителни, които да налагат извода, че се касае
за „маломажни случаи“ на нарушения по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, които да
обосноват приложението на чл. 28 от ЗАНН.
По
изложените съображения, съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния
закон, след като е приел, че нито едно от извършените от жалбоподателката
нарушения не съставлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с
оглед засегнатите обществени отношения.
По разноските:
От наказващия орган е направено възражение за прекомерност на договореното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за
неоснователно, тъй като сумата от 500 лева е под минималния размер на
адвокатско възнаграждение, определен съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата
и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото санкциите са наложени за две нарушения, а съгласно
чл. 18, ал. 2 от НМРАВ, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба,
санкция и/или обезщетение. От наложените и обжалвани административни наказания,
едно е потвърдено от съда, а другото е изменено. Следователно, съобразно изхода
на делото се дължат 3/4 (размерът на намалената част от глобата) от 1/2 от общо
направените разноски в размер на 500 лева, а именно 187,50 лева.
От АНО не е поискано присъждане на разноски, поради което такива не следва
да му се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 и т. 5, и чл. 63, ал. 7,
т. 2, пр. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0353-000569 от 23.10.2020 г., издадено от
началник група към ОДМВР София, РУ Своге, в частта му, в която на Б.Е.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 200 лева на 50
лева и срока на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от шест
месеца на един месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0353-000569 от 23.10.2020 г., издадено от
началник група към ОДМВР София, РУ Своге, в частта му, в която на Б.Е.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, ЕИК
*********, представлявана от директора, да заплати на Б.Е.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 187,50 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :