№ 79
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Атанаска Китипова
Десислав Любомиров
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора и Биляна Ем. Дукова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241000600419 по описа за 2024 година
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба и допълнителни съображения към
нея от подс.В. А. К., чрез защитника му а. А., АК Благоевград, срещу присъда
№5 от 31.01.2024г. постановена по НОХД№47/2022г. по описа на на Окръжен
съд Благоевград, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 123,ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година,чието изпълнение на основание чл.66 от НК е
отложено за изпитателен срок от три години.
В жалбата на подсъдимия и допълнителните съображения към нея
са развити доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната
присъда, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди
се, че в осъдителната част на присъдата изцяло липсвал анализ на събраните
доказателства и било невъзможно да се провери възражението на защитата за
невиновността на подсъдимия. Необосноваността на съдебният акт се дължала
на объркаността и неяснотата на обвинителният акт. От обстоятелствената
1
част на обвинението не ставало ясно с кои действия или бездействия
подсъдимият е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен.
Изготвен по този начин, крайния акт на съда изцяло компрометирал резултата
от неговата съдебно-следствена дейност.
Първоинстанционата присъда страдала от необоснованост, защото не
било достатъчно да бъде отбелязано, че съдът е обсъдил доказателствата по
делото. Необходимо било да се вижда, че действително е направено такова
обсъждане. Съждения, възпроизвеждащи обвинителният акт, означавала
липса на валиден съдебен акт. В допълнителните съображения към
въззивната жалба е извършен анализ на част от свидетелските показания, въз
основа на който се твърди, че не е установена пряка причинно-следствена
връзка между допуснато нарушение и настъпилия вредоносен резултат,
поради което подсъдимият следвало да бъде оправдан по обвинението в
посочената част. В обвинителния акт не било отразено на какви изисквания е
следвало да отговаря конкретно пострадалият, за да бъде допуснат до работа и
каква квалификация е следвало да има във връзка с осъществяваната от него
дейност като „секач“, които да не са били съобразени от подсъдимия. Поради
това е следвало подс.К. да бъде оправдан и относно инкриминирани му
нарушения.
Иска се отмяна на атакуваната присъда и признаване на подсъдимия за
невинен по повдигнатото му обвинение, тъй като били налице отменителните
основания посочени в чл.336 ал. 1 т.3 НПК и чл.334 ал. 1 т.2 и т.3 НПК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Твърди се, че изводите на ОС
– Благоевград не се подкрепят от доказателствата по делото. Подс. К. изготвил
и съответно изпълнил задълженията си като лице, което следва да отговаря за
добива на дървесина на един конкретен обект за дърводобив. По делото имало
необходимите документи за изготвяне на досие за всяко едно сечище,
разрешителното за достъп до насаждения с вписани имената на лицата, които
са работили там, включително и на пострадалото лице. пострадалият е
работел като дървосекач, притежавайки свидетелство за правоспособност за
работа с моторни триони и храсторези, т.е. бил е правоспособен секач, затова
подс. К. не следвало да отговаря, след като той е назначил такова
правоспособно лице.
Били налични всички документи, които се изискват за законосъобразна
2
експлоатация на обекта. Факта, че едно от предпазните средства-каска не е
намерено на място бил изяснен с показанията на свидетелите – очевидци,
според които такава е имало в автомобила. Причината за смъртта били
многобройните грешки и нарушения за безопасна работа в горите от страна на
починалото лице .
Защитникът моли да се приеме, че подсъдимият е изцяло невинен в
извършване на деянието, предмет на обвинението.
Прокурорът счита за неприемливо от факта, че пострадалият е бил
правоспособен дървосекач, да му се вмени изцяло вината за всичко настъпило
след това само и единствено на неговите действия. Да, по делото безспорно
било установено, че той е съпричастен към настъпилия резултат. Това не
можело да бъде отречено, тъй като самият той не бил извършил тази дейност,
източник на повишена опасност, според необходимите за това правила, но и по
този въпрос ОС – Благоевград се бил произнесъл, като отчел съпричастността
на пострадалия към деянието и по този начин съобразил наказателната
отговорност и наказанието, което следвало да носи подсъдимият. Счита, че
неслучайно законодателят е възприел такъв сложен механизъм за провеждане
на няколко вида инструктаж по различни поводи при извършването на такива
дейности, които представляват източник на повишена опасност, именно за да
бъде гарантирано в максимална степен, че работникът или служителят, който
извършва тази дейност, поС.но ще бъде инструктиран и ще му бъде
напомняно какви точно действия следва да извършва, за да не се стига до
такива трудови злополуки.
Моли да се потвърди акта, като се извърши една повторна преценка на
наказанието, наложено на подсъдимия, и ако съдът прецени да го определи, да
го постанови при изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника му. Иска да бъда
оправдан, тъй като не смятал, че носи отговорност. Винаги с работниците се
бил държал първо – приятелски и второ – спазвайки закона. Не наемал
работници, които не са професионални, защото работата, която работел
наистина била много отговорна и опасна. Не си позволявал да заобикаля
закона и винаги спазвал правилата.
Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
3
първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства
се установява от фактическа страна, че подс. В. А. К. е роден на ******** г. в
гр.***, българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан,
неженен, лицензиран лесовъд в „Томи 2003“ ЕООД-Гоце Делчев. С решение
№ 129 от 10.06.2022 год., постановено по гр.д. №900/2021 год. по описа на РС
гр.Гоце Делчев името му е променено от В. А. К. на А. Р. К.. На 22.06.2022 год.
промяната била нанесена в регистъра в служба „ГРАО“ при Община Гоце
Делчев. През 2015 г. било регистрирано„ВАРКО ГРУП“ ЕООД гр. Гоце
Делчев със собственик и управител подс.К.. Основната дейност на
дружеството били дърводобив и дървообработване. От 2014г. подс.К. бил
регистриран в Публичния регистър на физически лица за упражняване на
лесовъдска практика за следните дейности: планиране и организация на
дейности по залесяване; маркиране на насаждение, предвидени за сеч;
планиране и организация на добива на дървесина; планиране и организация на
добива на недървесни горски продукти. „Варко груп“ било регистрирано в
Публичния регистър на търговци за извършване на следните дейности:
стопанисване на горски територии и добив на дървесина, за което било
издадено и нарочно удостоверение №67 от 19.03.2015 г. на Изпълнителна
агенция по горите. Дружеството, по силата на Закон за здравословни и
безопасни условия на труд, следвало да осигурява такива условия съобразно
спецификата на провежданата правно регламентирана дейност. Със заповед от
16.07.2015 г. подс. К. определил себе си като лице, което изпълнява функциите
на орган по безопасност и здраве при работа в Дружеството и да провежда
първоначален, производствен, периодичен, извънреден и ежедневен
инструктаж. С негова заповед от 16.09.2016 г. във връзка с изискванията на
Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на
основание чл. 281 от КТ било наредено да се проведе обучение по безопасност
и здраве, съобразно Наредбата, на следните длъжностни лица: на управителя
на дружеството - В. К. - не по-рядко от веднъж на две години и
продължителност не по-малко от шест учебни часа; на отговорник по БЗР,
съгласно чл.24 на Закона за здравословните и безопасни условия на труд ,
4
който отново бил В. К., не по-рядко от веднъж на една година и
продължителност не по-малко от шест учебни часа; на лицата, които са
определени да провеждат инструктажи по безопасност и здраве при работа -
В. К. - не по-рядко от веднъж на една година и продължителност не по- малко
от шест учебни часа. На 09.03.2017 г. на подсъдимия било издадено
удостоверение № 6, в уверение на това, че в качеството му на отговорник по
БЗР, съгласно чл.24 от ЗЗБУТ, и длъжностно лице за провеждане на
инструктаж по безопасност и здраве при работа от „Варко груп“ ЕООД е
преминал обучение по безопасност и здраве, при работа, съгласно чл.6, ал. 1,
т.2 и т.З от Наредба № РД-07-02 от 2009 г. Такова удостоверение му било
издадено и на 01.02.2018 г.
Във връзка с изпълнение на дейността на дружеството, подс.К. сключвал
договори за дърводобив с ТД „Държавно горско стопанство Гоце Делчев към
„Югозападно държавно предприятие“ ДП. На 07.01.2019 г. бил сключен такъв
между ТД „Държавно горско стопанство Гоце Делчев“ към „Югозападно
държавно предприятие“ ДП, представлявано от инж. М. К. и „Варко груп“
ЕООД, представлявано от подсъдимия К., под № ПО-01- 10, с предмет - добив
на дървесина намираща се в обект № 1938, състоящ се в отдел 510, подотдел
„г“ на територията на ТП „ДГС Гоце Делчев“. На същата дата било издадено
разрешително за достъп до насаждения в които се извършва добив на
дървесина на осем лица, едно от които С. И. К. от с.***, който към тази дата не
бил в трудови правоотношения с подсъдимия. Издадено било позволително за
сеч № 0475058, с което се разрешавало на „Варко груп“ ЕООД сечта да се
извърши за времето от 10.01.2019 г. до 20.12.2019 г. по утвърдени от
управителя К. инструкции- без номер и дата на издаването им, за безопасна
работа при: поваляне на сраснали дървета; кастрене на дървета; разкройване
на стъблата; поваляне на дървета с пречупен връх; поваляне на вертикални
дървета; поваляне на дървета.
С. К. и брат му- св.Л. К. притежавА. свидетелства за правоспособност за
работа с техника- моторни триони и храсторези, издадени от Контролно-
техническа инспекция към Министерство на земеделието и храните, като за С.
К. то било под рег.№ 00121139 от 17.02.2012 год. С. К. притежавал собствен
моторен трион марка „Щил МС 441“, който използвал при работата си като
секач. пострадалият преди инкриминираната дата сключвал няколко срочни
трудови договора с „Варко груп“, последния от които сключил под № 106 от
5
дата 21.01.2019 год. За назначаването му на длъжността „секач“. Електронното
съобщение до ТД на НАП по реда на чл.62 от КТ за този трудов договор било
подадено на 22.01.2019 год. в 12:47 часа.
На 17.01.2019 год. С. К., брат му Л. К. и свидетеля И. натоварили в
товарен автомобил, собственост на дружеството, два коня и с три автомобила-
лекият на свидетеля Л. К., товарен- собствен на пострадалия и този на
дружеството, управляван от И. се отправили към процесния отдел 510“г“, за
да оставят конете, тъй като от следващия ден- 18.01.2019 год. започвали сечта.
До 21.01.2019 год. извършвали дейност по отсичане и извозване на дървен
материал от посочения обект. Заедно с тях работил и свидетеля С. Х., който
имал задължения, след като се отсекат дърветата, да ги изтегли до пътя с
помощта на конете, както и да се грижи за конете, които оставили в бараки в
близост до с.Теплен.
На 21.01.2019 год. подсъдимият в качеството си на собственик и
управител на „Варко груп“, сключил трудови договори с пострадалия С. К. и с
брат му- Л.. На същата дата около 08:30 часа братята С. и Л. К.и отново
отишли до обекта- отдел 510, подотдел „г“ , находящ се в местността „Големия
завой“, землището на с. Теплен, придружавани от свидетеля С. Х.. На обекта
пристигнали около 9:30 часа, като пострадалия С. К. взел със себе си
собствения си моторния трион марка „Щил MS 441“ и се отправил по склона,
за да започне работа по рязане на дърветата, без да е инструктиран от К. за
евентуалните опасности в обекта и мерките за отстраняването им, в случай, че
възникнат в хода на работата. Подсъдимият не бил провел обучение на С. К.
по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд,
респ. последния не е полагал успешен изпит по правилата за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд. От своя страна останалите двама
свидетели- Х. и Л. К. отишли до бараките до селото, където се намирали
конете, за да ги вземат и да започнат извозването с тяхна помощ на отсечените
от пострадалия дървета.
С. К. започнал да поваля дърветата с притежаваният от него моторен трион,
като работел без предпазна каска,. Обекта се характеризирал с високи и гъсто
разположени дървета. пострадалия С. К. започнал да ги реже, като отсякъл
едно след друго 5-6 дървета, без да ги поваля, като по този начин част от
отрязаните дървета останА. закачени в клоните на други дървета. Въпреки
6
това той не прекратил дейността си, а продължил да сече, като около 12.30
часа при сеч на следващо дърво, докато се намирал с гръб към едно от
неповалените дървета и на около 12-13 метра от него, то паднало и го ударило
в теменно- тилната област на главата, повече в ляво. С. К. паднал по лице на
земята. В същия момент свидетелите Л. К. и С. Х. били на пътя и извличали
вече отсечена дървесина с помощта на конете. Л. К. забелязал, че не чува
шума от моторния трион и започнал да вика брат си, но последния не се
обаждал. Тогава св. К. казал на Х. да отиде до джипа, за да вземе туба с
бензин, а самия той тръгнал нагоре по склона, за да види какво се случва и
защо брат му не отговаря. Пристигайки на мястото, където С. отсичал дървета,
го видял да лежи по корем на земята. Обърнал го по гръб и забелязал по
главата му кървави следи и установил, че е починал. Позвънил незабавно на
подсъдимия, който пък от своя страна се обадил и съобщил за случилото се на
телефон „112“, в резултат на което на място пристигнал екип на ФСМП и
полицейски служители. Констатирана била смъртта на С. К.. При
извършения оглед на местопроизшествие били установени отрязани шест
дървета, които са били неповалени. Трупът на К. бил намерен на разС.ие от
около три метра от върха на паднало на земята отрязано дърво. Не било
намерено лично предпазно средство - каска.
Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните
по делото доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Л. К., В.
Х., С. Х., Р. И., Т. К., М. Т., К. Х., показания на свид.М. Х. , М. Л. С. К. Б. С.,
Й. С., С. К., З. К., А. П., К. К., С. М., А. К., Е. К., К. А., Р. Д., П. Ш., М. С., К.
К., А. М., Р. П., П. Ч., и от писмените доказателства и доказателствени
средства- В т.І-ви: протокол за оглед на местопроизшествие /л.1-13/; очна
ставка /л.177-182/; удостоверение за актуално състояние /л.15/; договор за
добив на дървесина /л.23-29/; разрешително за достъп до насаждения /л.36/;
позволително за сеч , ведно с технологичен план, протокол и лист за проверка
/л.37-42/; инструктаж, ведно с приложения / л.43- 49/; заповеди /л.54-57/;
програми за провеждане на инструктаж /л.57-61/; заповед от 16.09.2016 г.
/л.62/обучение за безопасност /л.63-/; учебна програма /л.64-66/; заповед от
16.07.2015 г. /л.67/; физиологичен режим за труд и почивка /л.68-69/; програма
за предотвратяване на риска /л.7073/; оценка на риска /л.74-89/; определяне на
елементите на риска /л.90-100/; удостоверение за регистрация на „ВАРКО
ГРУП“ЕООД /л. 105-108/; инструкции /л. 109-127/; удостоверение за
7
наследници /л.136/; акт за смърт /л.137/;съобщение за смърт /л.138/; справки
от НАП за актуално състояние на трудови договори /л. 141-142/; документи от
Дирекция „Инспекция по труда/ л. 150-212/; В т.ІІІ-ти: книга за повиквания и
посещения / л.З-л.10/; протокол от ТО- Благоевград /л.22-л.26/; длъжностна
характеристика /л.29/; свидетелство за правоспособност / л.30/; книга за
инструктаж -начален / л.31/; книга за инструктаж на работното място,
периодичен и извънреден /л.32/; списък на работниците, получили ЛПС /л.ЗЗ/;
инструкция за безопасна работа при поваляне на дървета /л. 35- л.36/;
инструкция при поваляне на вертикални дървета /л.37/; препис извлечение от
акт за смърт / л.38/; удостоверение за наследници /л.39/; документи от
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Благоевград / л.75/; съдебно-медицинска
експертиза на труп № 48/2019 г. /л.92-100/; техническа експертиза / л.129-
136/; тройна техническа експертиза назначена в хода на въззивното съдебно
следствие; документи от ТД на НАП за трудови договори /л.9-10/; протокол №
13-1 за извършена съдебно-почеркова експертиза /л.85-92/; отговор от
Хидрометеорологична обсерватория /л.96/, както и от другите писмени
доказателства.
При установените фактически обстоятелства от предмета на доказване
въззивната инстанция приема, че по делото е доказана престъпната деятелност
на подс.К., а подадената от защитника му жалба е неоснователна.
По делото е категорично установено, че на 22.01.2019г. в местността
„Големия завой“, землището на с. Теплен, обл.Благоевград, в отдел 510,
подотдел „г“ от горския фонд, е настъпила смъртта на С. К.. Видно от
протокола за оглед на местопроизшествие[1] и приложения към него
фотоалбум[2], при извършване на това следствено действие е установен
трупът на С. К.. С изготвената в хода на разследването съдебно - медицинска
експертиза на труп[3] № 48/2019 г. e установено, че причината за смъртта на
С.К. е тежка черепно - мозъчна травма. Констатирани са ред увреждания -
рани и охлузвания по теменната част на тилната област на главата с
кръвонасядане и разкъсване на меки черепни покривки, подлежащо обширно,
импресионно счупване на черепния покрив, многофрагментно в задната му
част, линия на счупване в задната лява, черепна ямка от черепната основа.
Експерта е констатирал, че тежката черепно-мозъчна травма е довела до остра
недостатъчност на мозъчните функции и бърза мозъчна смърт. Смъртта, видно
от същото заключение е настъпила бързо и е била неизбежна. С оглед на това
8
съдът приема, че смъртта на С. К. обективно е настъпила след удар в областта
на главата от падащо дърво.
Видно от протокола за оглед на местопроизшествие, в района на
сечището са установени шест отрязани дървета, които не са били повалени на
земята, а са се подпирали на съседни дървета. Тези неповалени дървета,
съгласно показанията на св.Л. К. и св.Х., са били отрязани на процесната дата
от С. К.. Последният е притежавал Свидетелство №106 от 21.01.2019г. за
правоспособност за работа с техника, издадено от Контролно-техническата
инспекция към Министерство на земеделието и храните. Въпреки
притежаваната правоспособност, по време на сечта пострадалият е предприел
действия, които не са отговаряли на технологията на дърводобивната дейност.
Видно от заключението на експертите по назначената в хода на въззивното
съдебно следствие тройна техническа експертиза при повалянето на
дърветата, пострадалият не е осигурил превишение на основния ряз, спрямо
хоризонталния ряз на засека, като наред с това е липсвала предпазна ивица,
която има за цел да направлява и едновременно с това да забавя падането на
дървото. С тези си действия на С. И. К. е нарушил чл. 137 ал.1 и ал.2 от
Правилника по безопасност на труда в горите от 1999 г., утвърден със заповед
№ РД-09-1153/16.09.1999 г., обн. в ДВ бр. 86/99 г. Експертите са пояснили, че
липсата на предпазна ивица довежда до неконтролирано падане на дървото в
неопределена посока, което е било основната причина за закачането на
няколко на брой дървета от С. И. К. на процесния обект[4]. Рязането на
следващо дърво, без предходното да е повалено на земята е било в нарушение
на чл.140 чл.1 и 141, т. 1 и 2 от Правилника по безопасност на труда в горите
от 1999 г., утвърден със заповед № РД-09-1153/16.09.1999 г., обн. в ДВ бр.
86/99 г.
Видно от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към
него, пострадалият С. И. К. е бил без лично предпазно средство - каска на
главата си, както и работно облекло, необходимо за нуждите на дърводобива.
Според показанията на част от свидетелите, пострадалият е имал каска, но не
я е носел изобщо или само в много редки случаи, като в деня на инцидента
такава е установена в автомобил в района на обекта.
Въззивният съд приема, че допуснатите от С. И. К. нарушения на
Правилника по безопасност на труда в горите от 1999 г, се намират в
9
причинно-следствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат, но не
са единствената причина за неговото настъпване. В тази връзка е
неоснователно твърдението на защитника, че „отношение към спазване на
правилата за безопасност, нарушения, които да са довели до смъртта на това
лице от страна на работодателя няма.“ Напротив, доказателствата по делото
сочат, че и подс.К. е допуснал нарушения, които се намират в пряка причинно-
следствена връзка с поведението на пострадалия и от там с настъпилия тежък
съставомерен резултат.
Подсъдимият е обвинен, че допуснал до работа С. И. К., без да уточни
границите на обекта, евентуалните потенциални опасности в него и мерките
за отстраняването им, с което нарушил чл.44 от Правилника по безопасност на
труда в горите от 1999г., утвърден със заповед № РД-09- 1153/16.09.1999г обн.
в ДВ бр.86/99г. -“Преди започване на работа техническият ръководител на
обекта или друг представител на работодателя и ръководителя на работната
група /старшият работник/уточняват границите на обекта, евентуалните
потенциални опасности в него и мерките за отстраняването им “. С
показанията на св.В. Х. и тези на св.М. Х.- и двамата служители в Горското
стопанство в гр.Гоце Делчев, както и от показанията на св.Л. К. по делото е
доказано, че границите на обекта са уточнени преди започване на работа от
посочените служители на работници на фирмата на подсъдимия. Въззивният
съд приема, че подс.К. е знаел за границите на обекта, тъй като според
свидетеля Х., той му е показал същите около две седмици преди инцидента, но
не е изпълнил задължението си да отиде на място и да посочи на
дървосекачите обекта, респективно да изпълни и задълженията си по
обучение на дървосекачите и по инструктирането им. Видно от показанията на
св.Л. К., подсъдимият му е дал телефонен номер на св.Х., който да му посочи
обекта. Св.Х. потвърждава, че е посочил границите на св.Л. К. и други
работници, сред които не е бил пострадалия. С оглед на това съдът приема, че
следва да се кредитират показанията на св.Л. К., които той е дал в два разпита
в хода на ДП и които са приобщени по реда на чл.281,ал.1 т.1 и ал.4 от НПК от
първоинстанционния съд. Въззивният съд приема, че формално подсъдимият
е допуснал посоченото по-горе нарушение, като същото се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат, тъй като не
е разяснил на работниците си, включително и на пострадалия, опасностите с
оглед спецификите на обекта-високи и гъсто израснали дървета и мерките,
10
които следва да се вземат за безопасна работа. С факта на предоставяне на
телефонен номер на св.Х., който нито е бил негов служител, нито
представител на дружеството, подс.К. не е изпълнил посоченото задължение.
По делото е категорично установено, че подсъдимият е допуснал до
работа на обекта С. И. К., който да извършва трудова дейност, като секач без
да му е осигурил лично предпазно средство - предпазна каска за главата, с
което нарушил чл.5, т. 11 от Правилника по безопасност на труда в горите от
1999г., утвърден със заповед № РД-09-1153/16.09.1999г., обн. в ДВ бр.86/99г. ,
съгласно който :“Лицата, които ръководят и управляват трудовите процеси са
длъжни да:осигурят необходимите лични предпазни средства и защитено
работно облекло “. Възраженията на защитника, че това не е било така, тъй
като в автомобила е имало предпазни каски, а липсата на такава на главата на
пострадалия е само по негова вина, са неоснователни. Това нарушение е
неразривно свързано и с другото вменено на подсъдимия такова, че е допуснал
до работа на посочения по-горе обект С. И. К., който да извършва трудова
дейност, като секач без изискващо се за съответния вид работа лично
предпазно средство - предпазна каска за главата и без да е инструктиран и
обучен за използването й, с което нарушил чл.246, ал.2 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване,
съгласно който:" Не се допускат до работа лица, които са без изискващите се
за съответния вид работа лични предпазни средства и специални работни
облекча и не са инструктирани и обучени за използването им".
НА.чието на тези две нарушения категорично се установява с
показанията на свидетелите Л. К. и С. Х., които са били на мястото на
инцидента и са имали преки и непосредствени възприятия. Св.Л. К. е бил
разпитан в хода на ДП за пръв път на 22.01.2019 год., в деня на деянието.
Първоинстанционният съд е приобщил тези показания в хода на съдебното
следствие на основание чл.281,ал.1, т.1 във вр. с ал.4 от НПК, съпоставил ги е
с показанията на същия свидетел от следващите разпити и правилно ги е
кредитирал. С тези показания се доказва, че фактически работата на обекта е
започнала още на 17.01.2019 год., без свидетелите и пострадалия да имат
трудови договори и подсъдимият да им е предоставял лични предпазни
средства- каски, работно облекло, обувки, нито инструменти за работа-
резачки и др. Неоснователно и напълно в противоречие със събраните
11
доказателства е твърдението на защитника, че „не може да се вмени на К.,
след като това лице отива един ден по-рано и започва работа на обекта“, тъй
като не е вярно, че подсъдимият не е знаел кога е започнала сечта. Не е вярно,
че пострадалия С. И. К., св.Л. К. и св.С. Х. са се намирали на процесната дата
на обекта „на своя глава“, без знанието и съгласието на подсъдимия.
Напротив, последният много добре е знаел кога е започнала сечта и
извозването на дървесината, както и че не е провел изискуемият се от
нормативните актове инструктаж за здравословни и безопасни условия на
труд. Много добре е знаел, че освен липсата на инструктаж, посочените по-
горе лица не са били осигурени и с лични предпазни средства. Именно поради
това след инцидента са изготвени документи с които е направен опит да се
прикрие бездействието на подсъдимия. Вино от заключението на експерта по
изготвената графическа експертиза, в изследваните 6 броя списъци с
работници за получили ЛПС, подписите не са положени от С. К., в служебната
бележка и длъжностната характеристика подписите не са положени от С. К.,
както и ръкописния текст в тези два документа също не са изписани от него.
По този начин категорично се установява, че подс.К. не е осигурил каски и
други ЛПС на пострадалия преди започване на работа. Такова задължение К. е
имал като работодател, тъй като е сключил трудов договор с пострадалия на
21.01.2019 год., т.е. в качеството му на нов работник, още повече, че сам се е
определил да извършва инструктажи по безопасност. Факта, че преди този
трудов договор пострадалият е имал и други, сключени със същия
работодател, не освобождават подсъдимия от посочените му по-горе
задължения. Последните произтичат от разпоредбите на чл.5 т.11 от
Правилника по безопасност на труда в горите от 1999 год., утвърден със
Заповед № РД- 09-1153 от 16.09.1999 год. в ДВ бр.86/99 год. и чл.246,ал.2 от
Наредба №7 от 23.09.1999 год. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места при използване на работното
оборудване и подсъдимия в качеството си не само на работодател, а и на лице
отговарящо за спазване на безопасните и здравословни разпоредби, за каквото
сам се е определил с нарочна заповед, е бил наясно с тях. С оглед на това
твърдението на защитника, че „формално от законова гледна точка са налични
всички документи“ е необосновано. Не може да се игнорира категорично
доказания с експертното заключение факт, че в изследваните 6 броя списъци
с работници за получили ЛПС не само липсва подпис на пострадалия, но и
12
срещу имената на 5-6 лица има един и същ подпис. Това се дължи на факта, че
тези документи са били съставени след инцидента, защото до тогава
подсъдимият не е осигурявал работни облекла и лични предпазни средства на
работниците. В противен случай, щеше да е създал организация в посочените
списъци да се подпишат лицата, чиито имена фигурират в тях. Св. К. разпитан
в хода на ДП на 01.10.2020 год., твърди, че нито подсъдимия, нито друг
представител на неговата фирма са правили инструктаж за безопасност, че не
е подписвал такива документи и не е получавал лични предпазни средства, а
моторните резачки, с които изпълнявали работата по отсичане са били лично
тяхна /със С./ собственост- фирмата ги купувала с фактура, но после секачите
си ги изплащали. След смъртта на С. К., според същите показания,
подсъдимият започнал да раздава работни облекла и други ЛПС- антифони,
дрехи, обувки.
Нито един от разпитаните в хода на производството свидетели не твърди
да е знаел и да е възприел преди започване на работа по този обект,
пострадалия да е бил инструктиран от подсъдимия, както и дали е получил
ЛПС. Така свидетелстват П. Ш., шофьор във фирмата на подсъдимия, М. С., -
банцингар, К. К., А. М.- общ работник, Р. П.- шофьор. Всички те еднопосочно
твърдят, че инструктаж им се правел от подсъдимия /само свидетеля М.
твърди, че когато К. го нямало такъв правел св. И./, всеки понеделник и петък
и им се предоставяли ЛПС. Нито един от тях не изяснява обстоятелството
около провеждан инструктаж на пострадалия и предоставянето на ЛПС. С
показанията си тези свидетели не изясняват получил ли е С. К. ЛПС и бил ли е
инструктиран от подсъдимия да ги използва. С оглед на това категорично се
налага извод, че подсъдимия В. К. не е осигурил лични предпазни средства на
пострадалия С. К. и е допуснал същия до работа без тях и без да е обучен за
използването им. Твърдението на подсъдимия, че е извършил инструктаж, но
не е видял кой се е подписал на книгата, ако се приеме за вярно, сочи само за
немърливо изпълнение на тази му дейност, защото е бил длъжен да следи
дали инструктираното лице е разбрало сведените до знанието му инструкции
и дали се е подписало, тъй като това е бил начина да се удостовери
извършването на инструктиране по ЗБУТ.
Посочените по-горе показания на св. Л. К. в по-голямата си част
съществено противоречат на показанията, които същият свидетел е дал в хода
на съдебното следствие. Същественото противоречие е констатирал и
13
окръжният съд относно обстоятелствата, че работодателя- подс.К. е осигурил
каски и на свидетеля и на брат му С., но те били дадени предходната година, и
че подсъдимият е провеждал инструктаж и на двамата, по няколко пъти в
годината. Свидетелят пред съда не си е спомнил за конкретния ден на
инцидента дали са подписвали в книга за инструктаж, но изяснява, че тази
книга стояла в офиса на фирмата, а този ден те не са ходили там. Тези
показания правилно не са кредитирани от първоинстанционния съд изцяло.
Установено в хода на производството е, че подс.К. е заплащал суми на
близките на пострадалия, като обезщетение. Самият св.Л. К. е продължавал да
работи при него, с оглед на което показанията му снети в хода на съдебното
следствие са били насочени към оказване на съдействие на подсъдимия, чрез
подкрепа на защитната му теза. Тези показания са недостоверни, тъй като от
една страна противоречат на първоначалните показания на св.К., а от друга
противоречат на доказателствата събрани със заключението на експерта по
графичната експертиза и с показанията на св. С. Х.. Последния твърди, че
никога не е виждал някой от фирмата на подсъдимия да им обяснява как да
работят, как да режат дърветата и как да се пазят. Заявява, че е нямал трудов
договор с дружеството на подсъдимия, нямал е лични предпазни средства,
осигурени от работодател. С оглед на това вяра следва да се даде на
показанията на св.Л., дадени в двата му разпита в хода на досъдебното
производство. В тези два разпита този свидетел твърди, че нито им е
провеждан /на него и на пострадалия/ инструктаж по безопасност, нито са им
осигурени от подсъдимия лични предпазни средства, нито подсъдимия е
уточнявал границите на обекта на с С. К..
Видно от приобщените показания на св.Л. К. снети при разпитите
проведени в хода на ДП същият заявява, че двамата с брат му са започнали
фактически работа още на 17.01.2019 год., без да имат трудови договори и
подсъдимия да им е предоставял лични предпазни средства- каски, работно
облекло, обувки, инструменти за работа- резачки и др. Св.К. твърди, че след
като е отишъл при брат си С., е установил, че последния лежи по очи на
земята, като е нямал каска а кървавите следи били само в областта на главата.
При разпита проведен на 01.10.2020 год., свидетелят освен, че е поддържал
казаното от първия му разпит, изрично е подчертал, че нито подсъдимия, нито
друг представител на неговата фирма са правили инструктаж за безопасност,
че не е подписвал такива документи и не е получавал лични предпазни
14
средства, а моторните резачки, с които изпълнявали работата по отсичане са
били лично техни /със С./. Фирмата ги купувала с фактура, но след това
секачите си ги изплащали. Относно каските твърди, че и той и брат му са
имали такива, като за неговата сочи, че не му е давана от подсъдимия, за брат
си- не знаел. Според св.К., след смъртта на С. К. подсъдимия започнал да
раздава работни облекла и други ЛПС- антифони, дрехи, обувки.
Свидетеля С. Х., чийто показания от ДП също са приобщени твърди,че
никога не е виждал някой от фирмата на подсъдимия да им обяснява как да
работят, как да режат дърветата и как да се пазят. Сочи, че е нямал трудов
договор с дружеството на подсъдимия, нямал е лични предпазни средства,
осигурени от работодател. В разпита си в хода на съдебното следствие твърди,
че не познава подсъдимия и не го е виждал, не е работил за него, а за двамата
братя К.и.
Въззивният съд намира, че вяра следва да се даде на показанията на
св.Л. К., снети в двата му разпита в хода на досъдебното производство, защото
именно те се подкрепят от писмените доказателства и заключението на
експерта по графическата експертиза, още повече, че първите показания са
дадени в деня на деянието, когато възприятията му са били най-
непосредствени. Твърдението му, че не е знаел какво говори, защото е бил
афектиран не се споделя от съда, защото показанията от първия разпит се
поддържат и във втория разпит даден десет месеца след деянието. В тези два
разпита този свидетел твърди, че нито им е провеждан /на него и на
пострадалия/ инструктаж по безопасност, нито са им осигурени от
подсъдимия лични предпазни средства, нито подсъдимия е уточнявал
границите на обекта на пострадалия С. К.. Точно тези му твърдения се
потвърждават от заключението на графическата експертиза и в което е
посочено, че в изследваните 6 броя списъци с работници за получили ЛПС,
подписите не са положени от С. К.; в служебната бележка и длъжностната
характеристика подписите също не са положени от С. К., както и ръкописния
текст в тези два документа също не са изписани от С. К.. Относно
осигуряването на лични предпазни средства и провеждане на инструктаж за
използването им показания дава и св.В. Х., който е възприел тялото на
пострадалия почти непосредствено след инцидента и е видял, че той няма
каска, нито такава се е виждала в района. Св. Р. И., който е посетил обекта
след инцидента, е видял, че в автомобила на Л. и С. К.и има каски. Този
15
свидетел твърди, че подсъдимия им е извършвал инструктаж всеки петък,
когато са получавА. парите си, като също така им осигурявал всички
възможни лични предпазни средства- обувки, каски, дрехи. Показанията на
св.И. не изясняват обстоятелството дА. при започване на работа в посочения
подотдел 510 „г“, К. е осигурил на С. К. ЛПС, а изясняват по принцип как в
дружеството „Варко груп“ е била организирана работата по безопасност на
труда. Показанията му противоречат на кредитираните гласни
доказателствени средства- показанията на Л. К., дадени в хода на ДП, които се
подкрепят от заключението на графическата експертиза, от което е видно, че
подписа на всички 6 броя списъци за работници получили ЛПС не е положен
от С. К.. Обстоятелството, че пострадалият е бил без ЛПС се потвърждава и от
показанията на полицейския служител- свидетеля М. Т., който непосредствено
е възприел този факт и на К. Х., който също свидетелства, че в джипа на
пострадалия и брат му е имало две каски. Това обстоятелство се изяснява и от
показанията на свидетеля Х., служител на горското стопанство, който също е
бил на мястото на инцидента. Факта, че в автомобила на пострадалия е имало
каски е бил възприет и от свидетеля Б. С., който обаче твърди, че тези каски ги
е виждал да си стоят в автомобила на братята К.и. Така с необходимата
доказателствена обезпеченост се установява, че подсъдимия не е осигурил
каски и други ЛПС на пострадалия преди започване на работа. Такова
задължение К. е имал, още повече, че е сключил трудов договор с пострадалия
на 21.01.2019 год., К. след като сам се е определил да извършва инструктажи
по безопасност и като задължен да осигури ЛПС не е сторил това.
Обстоятелството, че преди този трудов договор пострадалият е имал и други,
сключени със същия работодател, не освобождават подсъдимия от посочените
му по-горе задължения като работодател. Задълженията му произтичат от
разпоредбите на чл.5 т.11 от Правилника по безопасност на труда в горите от
1999 год., утвърден със Заповед № РД- 09-1153 от 16.09.1999 год. в ДВ
бр.86/99 год. и чл.246,ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999 год. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
при използване на работното оборудване и подсъдимия в качеството си не
само на работодател, а на лице, което сам със заповед се е определил като
отговарящ за спазване на безопасните и здравословни разпоредби.
Посоченото нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат. Подсъдимият е нарушил изискването не само да
16
осигури лични предпазни средства на работника С. К., но и да го инструктира
за начина на ползването им. Видно от заключението на експертите, в
конкретен случай, използването на предпазна каска би намалило
последствията и щетите върху пострадалия и шансовете за летален край
вероятно биха били по-малки. ДА. смъртта би настъпила и при използването
от пострадалия на каска е въпрос на който е невъзможно да се отговори
еднозначно, още повече, че в случая уврежданията са получени в лявата част
на главата и може само да се предполага какви биха били последиците за К.,
ако на главата му е имало каска. Безспорен факт е, че липсата на такава е
довела до моментално настъпила смърт. Видно от заключението по
изготвената съдебно - медицинска експертиза на труп № 48/2019 г. смъртта на
К. се дължи на описаната травма, довела до остра недостатъчност на
мозъчните функции и бърза мозъчна смърт. Тя е настъпила бързо и е била
неизбежна. С оглед на това въззивният съд приема, че нарушението по чл.5, т.
11 от Правилника по безопасност на труда в горите от 1999г., утвърден със
заповед № РД-09-1153/16.09.1999г., обн. в ДВ бр.86/99г., допуснато от
подсъдимия се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат. Твърдението, че последния би настъпил, дори и
пострадалия да е бил с каска не се основава на събраните в хода на
производството доказателства и не опровергава извода за допуснато
нарушение от страна подсъдимия.
Въззивният съд констатира, че подс.К. е извършил още едно нарушение-
допуснал до работа на посочения по-горе обект С. И. К. да извършва трудова
дейност, като секач чрез използване на моторен трион, без на същия да е
проведено и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд и без успешно положен изпит по правилата за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. По този начин е
нарушил чл.13, ал.2 и ал.4 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията
и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд-„ На работниците и служителите, работата на които е
свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други
технически съоръжения или са заети в дейности, създаващи опасност за
здравето и живота на хора, независимо от тяхната подготовка, образование,
квалификация и трудов стаж по същата или друга професия, освен инструктаж
17
на работното място се провежда и обучение по правилата за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд /ал.2/ и Работниците и служителите
по ал.2 се допускат до самостоятелна работа само след успешно положен
изпит по правилата за осигуряване на безопасни условия на труд /ал. 4/, и чл.5,
т. 12 и чл.11, ал.1 от Правилника по безопасност на труда в горите от 1999г.,
утвърден със заповед № РД-09-1153/16.09.1999г., обн. в ДВ бр.86/99г. /. Като
лице, което е ръководил и управлявал трудовите процеси, подс.К. е бил
длъжен да осигури обучение по здравословни и безопасни условия на труд на
всеки работещ, съобразно неговото работно място и професия и съгласно
чл.11, ал.1 от Правилника по безопасност на труда в горите от 1999г.,
утвърден със заповед № РД-09-1153/16.09.1999г., обн. в ДВ бр.86/99г. /.
Работниците му, включително и пострадалия, задължително е трябвало да се
инструктират, обучават и положат изпит по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, съгласно Наредба № 3 от МТСП
независимо от вида на договора, който са сключили с работодателя. Освен, че
не са налице обективни данни за проведено такова обучение, липсата му се
установява и с обективираното от пострадалия поведение. По-горе бяха
посочени допуснатите от пострадалия К. нарушения на правилата за безопасна
дърводобивна дейност. Тези негови действия са пряка последица от липсата на
проведено обучение и успешно положен изпит по правилата за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд. Изтъкваното от защитника на
няколко пъти обстоятелство, че пострадалия имал издадено удостоверение за
работа с моторен трион, изобщо не изключва посоченото по-горе задължение
на подсъдимия да организира обучение по правилата за осигуряване на
безопасни и здравословни условия на труд. Действията на С. К. са били в
разрез с тези правила, които поради липсата на проведено обучение не са му
били известни. Видно от заключението на експертите по назначената в хода на
въззивното съдебно следствие тройна техническа експертиза, пострадалият е
действал по начин, който е създал потенциална опасност за здравето и живота
на всички лица, които са извършвали дейност на обекта. Това му поведение и
настъпилия в резултат на него обществено опасен резултат се намират в пряка
причинно-следствена връзка с допуснатите от подсъдимия нарушения на
чл.13, ал.2 и ал.4 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
18
условия на труд и чл.5, т. 12 от Правилника по безопасност на труда в горите
от 1999г., утвърден със заповед № РД-09-1153/16.09.1999г., обн. в ДВ
бр.86/99г.
Изложеното дава основание на въззивният съд да приеме, че от
обективна страна подс.К. е осъществил състава на престъплението по чл. 123,
ал.1, от НК. На 22.01.2019г. в качеството си на собственик и управител на
„ВАРКО ГРУП“ ЕООД гр.Гоце Делчев, в местността „Големия завой“ ,
землището на с. Теплен, в дърводобивен обект № 1938, подотдел 510-г,
находящи се на територията на ТП „Държавно горско стопанство-Гоце
Делчев“, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност- добив на дървесина,
включваща отсичане, извозване, рампиране и измерване на временен склад
маркирана дървесина, която извършвал като изпълнител по договор за добив
на дървесина № ПО-10/07.01.2019 г., сключен с ТП „Държавно горско
стопанство-Гоце Делчев“ към „Югозападно държавно предприятие“,
причинил смъртта на С. И. К.. Обективно подсъдимият е нарушил чл.44 от
Правилника по безопасност на труда в горите от 1999г., утвърден със заповед
№ РД-09- 1153/16.09.1999г обн. в ДВ бр.86/99г., като допуснал до работа на
посочения по-горе обект С. И. К. да извършва трудова дейност, като секач, без
да уточни границите на обекта, евентуалните потенциални опасности в него и
мерките за отстраняването им. Като работодател подсъдимият е бил длъжен да
уточни с пострадалия/и останалите работещи на обекта лица/, евентуалните
потенциални опасности в него и мерките за отстраняването им. След като от
обективна страна подсъдимият не е извършил това, не е уточнил с
пострадалия поради спецификите на обекта-гъсто израснали дървета с голяма
височина, опасностите произтичащи от това и начина за тяхното
преодоляване, обективно е допуснал посоченото нарушение. Наред с това,
подс.К. в нарушение на чл.5, т.11 от Правилника по безопасност на труда в
горите от 1999г., утвърден със заповед № РД-09-1153/16.09.1999г., обн. в ДВ е
допуснал до работа на посочения по-горе обект С. И. К., който да извършва
трудова дейност, като секач без да му е осигурил лично предпазно средство -
предпазна каска за главата. Не изпълнявайки задължението си да осигури
необходимите лични предпазни средства и защитено работно облекло,
подсъдимия е допуснал до работа С. И. К., без изискващо се за съответния вид
работа лично предпазно средство - предпазна каска за главата и без да е
19
инструктиран и обучен за използването й, с което нарушил и чл.246, ал.2 от
Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване. От обективна страна подсъдимият е допуснал до работа на
посочения по-горе обект пострадалия, без да му е проведено обучение по
правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и до
самостоятелна работа без успешно положен изпит по правилата за
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, като по този начин
е нарушил чл.13, ал.2 и ал.4 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд и чл.5, т. 12, и чл.11, ал.1 от Правилника по
безопасност на труда в горите от 1999г., утвърден със заповед № РД-09-
1153/16.09.1999г., обн. в ДВ бр.86/99г. от същия правилник.
Посочените задължения на подсъдимия обективно са били свързани с
организирането на дейност, представляваща източник на повишена опасност
за живота и здравето на човека. От обективна страна той е бил собственик и
управител на „ВАРКО ГРУП“ ЕООД гр.Гоце Делчев и на посочената дата в
това си качество е организирал в местността „Големия завой“, землището на с.
Теплен, в дърводобивен обект № 1938, подотдел 510-г, находящи се на
територията на ТП „Държавно горско стопанство-Гоце Делчев“, дърводобивна
дейност с участието на пострадалия-негов работник. Посочените по-горе
нарушения представляват немарливо изпълнение на задълженията на подс.К.
свързани с тази правно регламентирана дейност. В резултат на това, от
обективна страна С. И. К. е получил тежка черепно-мозъчна травма, довела до
остра недостатъчност на мозъчните функции и бърза мозъчна смърт.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост под
формата на небрежност. Подс.К. не е предвиждал настъпването на смъртта на
пострадалия, но е могъл съобразно образованието си и практическите си
умения да предвиди, че при неизпълнение на задълженията си преди
започването на работата да уточни с него евентуалните потенциални
опасности в обекта и мерките за отстраняването им, да му осигури лични
предпазни средства и защитно облекло, да му е проведено обучение по
правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и да го
допусне до самостоятелна работа след успешно положен изпит по правилата
20
за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, може да
възникне трудова злополука, водеща до смъртта му. Увреждането довело до
настъпване на смъртта на пострадалия К. не е предвиждано от подс.К., но е
било предвидимо, с оглед на което деянието му е извършено виновно, по
непредпазливост при най-леката форма на вина-небрежност.
Изложеното по-горе дава основание на възивният съд да приеме, че
изводите на първоинстанционния такъв относно обективната и субективна
съставомерност на поведението на подсъдимия К. за престъплението по чл.
123, ал.1от НК са обосновани. Настъпилият съставомерен резултат-смърт на
дървосекача С. К. обосновава съставомерност от обективна страна по чл.123,
ал.1 от НК. Между бездействията на подсъдимия и смъртта на К. е налице
пряка причинно-следствена връзка.
Изложените в жалбата и в съдебно заседание оплаквания на защитника
на подсъдимия за необоснованост на атакуваната присъда са неоснователни.
Изводите на съда са основани на годни доказателства, събрани по надлежния
процесуален ред, с оглед на което присъдата е обоснована. Доказателствата по
делото не дават основание да се приеме, че деянието е случайно по смисъла на
чл.15 от НК, нито, че същото обосновава приложение на закон за по-леко
наказуемото престъпление по чл.123, ал.4 от НК.
При индивидуализацията на наказанието наложено на подс.К.
първоинстанционният съд неправилно е преценил, че не са налице
материалните предпоставки на чл. 55, ал.1, т.1 НК за определянето му под
предвидения минимум, защото той е в размер, който е несъразмерно тежък за
конкретното престъпление. Като смекчаващи обстоятелства следва да се
отчетат липсата на предходни осъждания, добрите характеристични данни,
включително и тези за семейното му положение, общественополезната
дейност като общински съветник, трудовата ангажираност на подсъдимия,
обезпечаваща такава и на други лица, обезщетяването на близките на
пострадалия и съпричиняването от страна на последния за настъпване на
общественоопасния резултат. Като смекчаващо обстоятелство следва да се
отчете и изтеклия пет годишен период от деянието. Тези обстоятелства, освен,
че позволяват да се направи извод, че подс.К. е деец с ниска степен на
обществена опасност, са многобройни и налагат приложението на чл.55, ал.1
от НК при индивидуализацията на наказанието. Единственото отегчаващо
21
обстоятелство-броя на допуснатите нарушения, отчетено и от
първоинстанционния съд, не позволява да се изключи приложението на
посочената материално-правна норма.
Въз основа на изложеното Софийският апелативен съд, в настоящия
въззивен състав приема, че атакуваната присъда е постановена при правилно
приложение на материалния закон относно квалификацията на деянието и
съставомерното поведение на подс.К.. По изложените по-горе съображения
няма основание да се приеме, че деянието следва да се квалифицира като
такова по чл.15 от НК. Същото е извършено от подс.К. по непредпазливост,
под формата на небрежност, като пряка последици от бездействието му е
настъпилата смърт на С. К., който с поведението си също е допринесъл за
настъпването на обществено опасните последици. Наложеното наказание от
първоинстанционният съд е явно несправедливо. Съдът не е съобразил
нА.чието на предпоставки за индивидуализирането му по реда на чл.55, ал.1,
т.1 от НК и го е отмерил на една година лишаване от свобода, който размер
въпреки констатацията за нА.чие на формалните предпоставки за приложение
на чл.66, ал.1 от НК се явява несправедлив.
С оглед на това първоинстанционната присъда следва да бъде изменена
в частта за наложеното наказание, като на основание чл.55, ал.1 от НК то бъде
определено под законово предвидения минимум на ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода. В останалата й част присъдата следва да бъде
потвърдена. Отлагането изпълнението на наказанието за минималния
възможен изпитателен срок от три години е съответно и на изменения размер
на наказанието лишаване от свобода. и на отчетените обстоятелства имащи
отношение към индивидуализацията. Наказание от шест месеца лишаване от
свобода би постигнало в пълнота визираните в чл.36 от НК цели и е
справедливо, включително от гледна точка на констатираното съпричиняване
от страна на пострадалия.
По изложените по-горе съображения съдът намира въззивната жалбата
на подс.К. за неоснователни. Първоинстанционната присъда следва да бъде
изменена в частта относно размера на наложеното наказание лишаване от
свобода, а в останалата й част като правилна и законосъобразна следва да бъде
потвърдена. В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените
в хода въззивното съдебно следствие разноски в размер на 3 864 лева за
22
изготвена съдебно-техническа експертиза.
Мотивиран така и на основание чл.337, ал.1, т.1, вр.чл.334, т.3 от НПК,
съдът
[1] Вж.протокол за оглед на местопроизшествие-л.1-3, том І-ви от ДП;
[2] Вж. фотоалбум на л.8-13, т.І-ви;
[3] Вж. съдебно - медицинска експертиза на труп № 48/2019 г.
[4] Вж. Том 2 стр. 13 на снимки с №№ 19 и 20 от фотоалбума;
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №5 от 31.01.2024г. постановена по НОХД№47/2022г.
по описа на Окръжен съд Благоевград, в частта за наказанието, като на
основание чл.55, ал.1, т.1 от НК НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия В.
А. К. с ЕГН **********, за извършеното престъпление по чл.123, ал.1, НК
наказание „лишаване от свобода“ на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подсъдимия В. А. К. с ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийски апелативен съд сумата от 3864/три хиляди осемстотин шестдесет
и четири/лева за разноски в хода на въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщението за изготвянето му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23