ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 529
гр. Монтана, 12.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско
дело № 20221600500305 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба на Г. М. и А. М. против
определението на ЛРС № 260282 от 05.07.22 г.,постановено по гр.дело № 1458/19 г. ,с което
е прекратено производството по делото.
Жалбоподателите чрез своя процесуален представител твърдят ,че в случая
предявеният иск е процесуално допустим, тъй като в случая е налице висящо
административно производство .В тази насока са изложени подробни съображения .Предвид
гореизложеното моли съда да отмени атакуваното определение.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемите страни.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен
интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения :
За да постанови атакуваното определение,съдът е приел, че искът е недопустим с
оглед обстоятелството,че не е налице правен интерес за предявяване на иска с правно
основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,тъй като към настоящия момент не е налице висяща или
приключила административна процедура.
Настоящата инстанция споделя този правен извод на РС Лом ,като съображенията за
това са следните:
Категорична е съдебната практика,че оспорване принадлежността на правото на
собственост върху земеделска земя по съдебен ред на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е
допустимо при висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ/ Тълкувателно
решение № 4/14.03.2016 год., по тълк.д. № 4/2014 год., ОСГК на ВКС /.
В случая жалбоподателят навежда твърдения,че е налице заявление от Т. Т. до ПК
,което е подадено лично от него, а не в качеството му на наследник на Н.М. .В случая обаче
ПК неправилно е тълкувала заявлението и не се е съобразила с представените
доказателства,поради което и не се е произнесла по искането му/т.е. е налице мълчалив
отказ/ а е възстановила процесните имоти на общия наследодател на страните .
Видно от материалите по делото, представеното Заявление от 20.01.1992 г. е
1
подадено от Т.М. като наследник на Н.М.,по което е образувана преписка 2725/28.01.1992
г.Към преписката е приложен и Препис –извлечение от имотна ведомост 27,издадена на
Н.М..
С Решение № 121А/11.11.1994 год. по преписка № 2725/28.01.1992 год. на ПК гр. *,
обл. *, на наследниците на Н.М. е възстановено правото на собственост, съгл. Плана за
земеразделяне в землището на с. *, по отношение на четири земеделски имота:
1. Нива от 88,060 дка, имот № *,
2. Нива от 1,020 дка, имот № *,
3. Ливада от 0,545 дка, имот № *и
4. Ливада от 0,050 дка, имот № *.
Решението няма отхвърлителен диспозитив.
С протокол № 335/21.07.95 г. ПК гр.*е въвела във владение Т.М. на имотите,описани
в горното решение.В същия е посочен изрично,че Т.М. е пълномощник на наследниците ,а
протокола е подписан лично от него. Съгласно разпоредбата на чл.32 ППЗСПЗЗ/действащ
към 1993 г./ въводът се извършва въз основа на влязло в законна сила решение за
възстановяване на собствеността и заверена скица.
В случая безспорно е налице приключила административна процедура по
възстановяване на собствеността върху процесната земя, но не по отношение на Т.М., а по
отношение на наследниците на Н.М.. Безспорно е, че не е образувана административна
преписка въз основа на заявление на Н.М. ,съответно и липсва постановен отказ .
Твърдението,че в случая е налице мълчалив отказ по заявление на Т.М.,е
неоснователно.Ищецът се е опитал да тълкува действителната воля на
заявителя,твърдейки,че намерението му е било да се възстанови земеделска земя, която е
изключително негова собственост,а погрешно ПК се е произнесла по отношение на
наследниците. В случая обаче, от доказателствата по делото се установява,че Т.М. безспорно
е уведомен за решението на ПК още през 1995 г./ в протокол № 335/21.07.21г.е посочено,че
въводът е извършен на основание влязло в сила решение 121 А /11.11-1994г. /.Дори и да се
приеме,че ПК се е произнесла неправилно, сроковете за подаване на ново заявление са
изтекли много отдавна и към датата на подаване на исковата молба тази възможност е
преклудирана .А след като това е така, не може да се приеме твърдението на
жалбоподателя,че в случая е налице висяща административна процедура .
Както правилно е приел и РС, / в соъответствие с т. 3.А от Тълкувателно
решение № 4/14.03.2016 год., по тълк.д. № 4/2014 год., ОСГК на ВКС/ когато
административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на
собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ,
предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.
Предвид гореизложените съображения атакуваното определение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на ЛРС № 260282 от 05.07.22 г.,постановено по
гр.дело № 1458/19 г. ,с което е прекратено производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3