РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Габрово , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана И. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20214200500006 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260061 от 23.11.2020 г., постановено по гр. д. № 234/2020 г.,
Районен съд - Севлиево е осъдил "Еко Традекс Груп" АД да заплати на В.З.,
на осн. чл. 200 от КТ, сумата от 50 000 лв. обезщетение за причинени му
неимуществени вреди от трудова злополука настъпила на 22.06.2017 г., за
периода от 19.12.2017 г. до 22.06.2019 г., по предявен частичен иск от иск в
размер на 150 000 лв. за периода от 19.12.2017 г. до 22.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 22.06.2017 г. до окончателното й
заплащане, както и да заплати на В. З. от трудовата злополука за същия
перидо сумата от 1 680 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2020 г., по предявен частичен иск
от иск в размер на 150 000 лв. за периода от 22.06.2017 г. до 22.06.2027 г.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от 22.06.2017 г. до
окончателното й изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявения
иск за имуществени вреди за сумата над 1 681 лв. до предявения размер от 2
1
015 лв., ведно със законната лихва от 22.06.2017 г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен. Разноските между страните са разпределени
по съразмерност. Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп"
АД.
Срещу така постановеното решение, в частта, в която са уважени исковете за
неимуществени и имуществени вреди, е постъпила въззивна жалба от "Еко
Традекс Груп" АД, чрез адв. И. М., в която се твърди, че същото е
недопустимо, алтернативно неправилно и необосновано. Излагат се
твърдения, че решението е постановено по нередовна искова молба, тъй като
петитума на същата не съответства на изложеното в обстоятелствената част,
за предявяване на исковете като частични. Решението е неправилно, тъй като
е основано в голямата си част въз основа на неправилно и некомпетентно
изготвена по делото медицинска експертиза. На първо място са поискали
смяна на вещото лице д-р Я., тъй като същият е бил назначен за вещо лице по
първото водено между страните гр. д. № 153/2018 г. на РС Севлиево, като в
този смисъл съдът неправилно е дал възможност на вещото лице да вземе
становище по това им възражение. Освен това вещото лице е заявило, че
познава ищеца и неговото здравословно състояние и това ще му помогне да
извърши експертизата, т.е. вещото лице не само си спомня предходно
воденото дело, но и мотивите и изводите, които е изложил там. Неправилни
са мотивите на съда, с които е допуснал и приел експертизата, тъй като
вещото лице извършило личен преглед на пострадалото лице, преди съдът да
се произнесе по искането им за отвод на същото. Неправилно вещото лице е
приело, че представените фактури са свързани с лечението на ищеца, тъй като
от записите в тях не можело да се установи, за какви точно услуги, свързани
със състоянието на ищеца са издадени те. Освен това били оспорили
заключението, в частта, в която вещото лице е излязло извън поставените
задачи, събирайки доказателства във връзка с извършената експертиза от
МБАЛ "Тота Венкова". Относно медицинските рецепти, същите не са били
своевременно представени, а едва след изслушване на вещото лице и
приемането на експертизата. Оспорва се частично и съдебно - почерковата
експертиза и използването на оригиналния документ от гр. д. № 153/2018 г.
Оспорва се, че неправилно е ползване на сравнителен материал - подписа на
2
ищеца по воденото предходно дело. Неправилно съдът, въпреки техните
оспорвания, е приел тази експертиза. Неправилно съдът е преценил
показанията на св. Ц.. Оспорват се изводите на съда във връзка с
възражението за съпричиняване. Оспорва се, като неправилно приетото от
съда, че между страните е съществувало трудово правоотношение, тъй като
ищецът не го е доказал. Неправилно съдът е осъдил дружеството да заплати
законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумите за имуществени и неимуществени вреди, тъй като началните периоди
на исковете по настоящото дело са различни и много след 22.06.2017 г. Моли
да се обезсили обжалваното решение, алтернативно да се отмени, като
неправилно и незаконосъобразно. Претендират разноските по делото.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата В. З., чрез адв. Н.
С., в който се оспорва въззивната жалба по подробно изложени аргументи и
моли същата да се остави без уважение. Претендират се разноските за
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният
представител на жалбоподателя моли да се уважи жалбата им. Процесуалният
представител на ответника по жалбата моли, да се остави жалбата без
уважение и поддържа отговора. Двете страни претендират разноските по
делото. Третото лице помагач по делото не се явява и не се предтавляв
В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд е прието депозираното,
във връзка с дадените указания от въззивния съд за отстраняване на
констатирана нередовност на исковата молба, допълнително становище с вх.
№ 139/01.02.2021 г. от ищеца, с което се уточнява петитума на предявените
искове и е посочено, че същите се предявяват като частични.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. З. против "Еко
Традекс Груп" АД, в която се излага, че е бил работник в ответното
дружество, като на 22.06.217 г. претърпял трудова злополука, при която
получил описаните в исковата молба увреждания. Между страните било
заведено гр. д. № 153/2018 г. по описа на РС - Севлиево , по което съдът
3
отъсилответинко да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди за времето от 22.06.2017 г. до 18.12.2017 г.
(частичен иск от пълния размер на 150 000 лв.) и обезщетение в размер на 9
802, 08 лв. за претърпени имуществени вреди за периода от 22.06.2017 г. до
18.12.2017 г .(частичен иск от пълния размер на 150 000 лв.). Решението е
влязло в сила и се ползва със сила на пресъдено нещо между страните. Твърди
се, че ищецът продължава да търпи болки и страдания за времето след
18.12.2017 г., подробно описани в иска, което доказвало, че същите са
наистина продължителни и значителни. След 01.01.2018 г. до 31.02.2020 г.
ищецът направил разходи за лекарства в размер на 1 000 лв., 30 лв. за преглед
и 985 лв. за профилактика или разходите за лечението му излизали на 2 015
лв. Иска да се осъди ответното дружество 1) да му заплати сумата от 50 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода от 19.12.2017 г. -
22.06.2019 г. вследствие на трудовата злополука - частичен иска, като
пълният размер на иска е 150 000 лв. и обхваща периода от 22.06.2017 г. -
22.06.2019 г., като претендира лихва върху главницата от 22.06.2017 г. до
окончателното изплащане на същата; 2) сумата от 2 015 лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди претърпени от ищеца за периода от
01.01.2018 г. - 31.01.2020 г. вследствие трудовата злополука - частичен иск,
като пълният размер на иска е 150 000 лв. и обхваща периода от 22.06.2017 г.
- 22.06.2027 г., като се претендира и лихва върху главницата от 22.06.2017 г.
до окончателното изплащане на същата (така предявения петитум е уточнен
пред въззивния съд с представеното, във връзка с дадените указания от
второто инстанция, становище с вх. № 79/21.01.2021 г.).
В срок е постъпил отговор от ответното дружество, в който се твърди, че
исковата молба е нередовна. Искът за имуществени вреди е недопустим, тъй
като е предявен като части от недопустимо цяло - за периода от 22.06.2017 г.
до 22.06.2027 г. По същество исковете се оспорват по основание и размер и се
моли да бъдат отхвърлени по подробно изложени аргументи, като се се
твърди, че ако същите бъдат уважени, прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултата. Оспорени са исковете претенции лихви, като
неоснователни.
Третото лице помагач, допуснато на страната на ответника, оспорва исковата
молба по основание и размер.
4
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че
е осъществен състава на чл. 200, ал. 1 от КТ, а именно, че между старните у
установено наличието на трудово правоотношение към момента на
злополуката, настъпването й, както и че същата има характер на трудова, като
този извод се подкрепял от влязлото в сила решение между старните по гр. д.
№ 153/2018 г- на РС- Севлиево, като по отношение на правопораждащите
факти решението по това дело има сила на пресъдено нещо между страните.
Приел е че настъпването на неимуществени вреди от ищеца са в причинно
следствена връзка с трудовата злополука и че следва да бъде ангажирана
отговорността на ответното дружество за тяхната обезвреда. Разгледал е и е
отхвърлил е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат като
неоснователно, като е определил размера по справедливост съгласно чл. 52 от
ЗЗД. Съдът е уважил и иска за имуществени вреди до размер на 1 681, 07 лв.,
като е приел, че представените фактури доказват плащане във връзка с
извършеното лечение на ищеца. И по двата иска е приел, че лихва се дължи от
датата на деликта - 22.06. 2017 г.
Въззивният съд след преценка на събраните доказателства по делото, по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Постановеното решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не
се е произнесъл по непредявени искове, както твърди жалбоподателя. Видно
от обстоятелствената част на исковата молба и уточнението, следа
формулираното от ищеца искане, същите са заявени като частични искове от
целите искове по гр. д. № 158/2018 г. по описа на РС- Севлиево.
Неоснователно е наведеното възражение от жалбоподателя, че нередовността
на исковата молба, не е отстранима пред въззивния съд. Съгласно приетото в
ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако въззивният съд констатира, че исковата
молба е нередовна следва да предприеме стъпки за отстраняването й, ако
същата е отстранима на съответния етап. В настоящия случай се касае за
нередовност във връзка с неяснота на предявеното искане и същото е
отстранимо във въззивното производство. Ищцовата страна е изпълнила
дадените й указания, като петитума е преведен в съответствие с изложеното в
обстоятелствената част и исковете са заявени като частични от останалата
част от исковата претенция.
5
Не е спорно по делото, че първоначално исковата претенция на ищеца е
предявена като частични искове по гр. д. № 153/2018 г. по описа на РС-
Севлиево. По това дело е влязло в сила решение № 203/27.06.2018 г. между
същите страни, с което е прието за установено, че ищецът В. З. е работил при
ответното дружество и настъпилата злополука на 22.06.2017 г. е трудова, като
същата е в причинна връзка с настъпилите за него имуществени и
неимуществени вреди и е отхвърлено възражението на ответното дружество
за съпричиняване от страна на работника на веродносния резултат. Решението
на първоинстанционния съд частично е потвърдено от ОС - Габрово по гр.
193/2018 г. по описа на съд, тъй като е отменено частично по отношения на
присъдения размер по иска за претендираните имуществените вреди, като
това решение не е допуснато до касационен контрол по гр. № 2318/2019 г. по
описа на ВКС. Видно от решението отговорността на ответното дружество е
ангажирана по предявените искове по чл. 200, ал. 2 от КТ, като същото е
осъдено да заплати на З. за неимуществени вреди - 30 000 лв. за периода от
22.06.2017 г. до 18.12.2017 г., частичен от целия иск с цена от 150 000 лв. за
периода от 22.06.2017 г. до 22.06.2019 г. и за имуществени вреди - 1 893, 08
лв. за периода от 22.06.2017 г. до 18.12.2017 г., частичен от целия иск с цена
от 150 000 лв. за периода от 22.06.2017 г. до 22.06.2027 г., като и по двата
иска е присъдена лихва от дата на трудовата злополука 22.06.2017 г.
Безспорно предявените искове в настоящото производство са идентични по
основание с уважените искове по предходното дело гр. д. № 153/2018 г. по
описа на РС- Севлиево, като произтичат от едни и същи правопораждащи
факти и по - специално от трудовата злополука от 22.06.2017 г. и са между
същите страни. С предявяването им се претендира обезвреда за имуществени
и неимуществени вреди, която продължава да търпи ищеца от процесната
трудова злополука. Същите съвпадат по размер - пълният размер на исковете
е по 150 000 лв. всеки от тях, както и по периоди, а именно искът за
неимуществени вреди е предявен за периода от 22.06.2017 г. до 22.06.2019 г.,
а искът за имуществени вреди за периода от 22.06.2017 г. до 22.06.2027 г. В
този смисъл обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението
по предходното дело, обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които
правоотношението произтича), страните по материалното правоотношение и
6
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално
право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и
същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането,
те се ползват от последиците на силата на пресъдено при разглеждане на иска
за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия
иск за съдебна защита е разликата (остатъка) от вземането, се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с
предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно
и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено
нещо е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да
се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. В
този смисъл е приетото в ТР № 3/2016 на ОСГТК на ВКС, както и
последователната практика на Върховния съд, като например решение №
209/15.01.2020 г. постановено по гр. д. № 1099/2017 г. на ІV ГО на ВКС. С
оглед изложеното неоснователни са наведените възражения, че искът на
ищеца е останал недоказан, тъй като не доказал, че същият бил в трудово
правоотношение с ответното дружество, тъй като въпросът за основанието на
иск не може да бъде пререшаван, а наличието на трудово правоотношение
между страните към деня на злополуката е предпоставка за уважаване на
предявените искове с пр. осн. чл. 200, ал. 2 от КТ по гр.д. № 158/2018 г. по
описа на РС - Севлиево.
В настоящото производство релевантни доказателства, които следва да се
ценят от съда, са тези свързани с доказване на неимуществените и
имуществени вреди в процесния период, както и техния размер. При трудова
злополука обезщетението вреди се дължи, когато е доказана трайна
нетрудоспособност на работника, настъпила в резултат на трудовата
злополука.
Видно от представената по делото медицинска документация и приетата
съдебно - медицинска експертиза, се установява, че ищецът е освидетелстван
с 91 % неработоспособност, с чужда помощ, съгласно ЕР на ТЕЛК №
1621/03.10.2018 г. Посочена е водеща диагноза счупване на гръбначен
прешлен. Констатирано е увредено общо състояние, болезнен гръбначен
стълб в гръдно поясния отдел, щадящи движения, почти липсващ обем,
7
смущения в тазовите резервоари, придвижване с инвалидна количка.
Според вещото лице медик, В. Н. З. е в задоволително общо здравословно
състояние (с изключение на двигателните проблеми), има парализа на десния
долен крайник и понижена чувствителност в същия, болков синдром от
страна на гръбначния стълб с болезнени и затруднени движения в снагата,
незадържане на тазови резервоари (уриниране и дефекация). Прието е, че това
състояние е следствие на претърпяната гръбначномозъчна травма със
счупване на 12-ти гръден прешлен на гръбначия стълб и контузия с
увреждане на гръбначния мозък на това ниво, състоянието е определено от
медицинска комисия като пожизнено (постоянно), и като се имат предвид
образните изследвания, доказващи гръбначно-мозъчното увреждане, е така.
Няма данни за подобрение на това състояние на десния долен крайник, като
има също така оплаквания от намален слух на дясно ухо и нарушено
обоняние, същите не са изследвани и не е налична документация, съответно
няма обективна оценка за степента на споменатите нарушения. Според
вещото лице е възможно същите да се дължат на черепно-мозъчната травма с
увреждане на костната пирамида вдясно на черепната основа и на
сфеноидалната кост. Констатирано е, че пострадалият се придвижва с
инвалидна количка или за кратко с проходилка, нуждае се от чужда помощ за
дейности от ежедневния живот.
Заключението на вещото лице кореспондира с представената документация и
свидетелските показания на свидетелката Р.Ц., която е във фактическо
съпружеско съжителство с ищеца. Тя установява, че В.З. е претърпял трудова
злополука преди три години, а понастоящем е на легло в инвалидна количка,
тазовите резервоари не му работят добре, изпуска се, относно слухаму - с
едното ухо не чува, няма обоняние, като свидетелка счита, че това е следствие
от трудовата злополука.
Неоснователни са наведените възражения за заинтересованост и
необективност на вещото лице извършило медицинската експертиза. За да
бъде отведено вещо лице, за същото следва да са налице обстоятелствата по
чл. 22, ал. 1 от ГПК. В случая обстоятелството, че вече е извършил
експертиза, по предходното водено между страните дело, не води до неговата
заинтересованост, тъй като заключението на вещото лице има за цел да
8
подпомогне съда, със специалните си знания, във вземането на решение и за
заключението си вещото лице носи наказателна отговорност, ако то е
невярно. Обстоятелството, че експерта е извършил експертизата по първото
дело между страните, не води до основание за неговото отвеждане, тъй като
същия е извършил експертизата въз основа на медицинска документация и
преглед на лицето. Освен това отказът на съда да отведе вещо лице не
означава, че е налице порок на постановеното решение и не са налице
обективни пречки д- р К. да извърши експертизата, като даденото от него
заключение кореспондира с останалите събрани доказателства по делото.
Видно е, че същото кореспондира с приетото от лекарската комисия,
освидетелствала ищеца през 2018 г. и с показанията на св. Ц.. Вещото лице
обективно е изследвало и представените му документи за закупени лекарства
и обективно е посочил, кои от тях има връзка със заболяването на ищеца,
поради което и наведените възражения от дружеството в тази му част са
неоснователни. Дори да се приеме, че рецептите са представени
несвоевременно, доказателствата за направени разходи за лекарства,
представляващи претендираните имуществени вреди, са представени още с
исковата молба. Видно от показанията на св. Ц., при предявяване на
фактурите приложени по делото, свидетелката е заявила че на подписаните
фактури се е подписала тя или ищеца, като тези фактури са за лекарства,
консумативи и услуги, които ищеца е ползвал, лекарствата били закупувани
от свидетелката, тъй като ищеца не можел да ходи до аптеката, поръчвал й,
каквото му изписвали и свидетелката му го закупувала. Ищецът давал парите
на свидетелката за лекарствата и само той ползвал лекарствата, като всяко
лекарство било предписано от лекар, издавани били рецепти, като някой от
тях ищеца пазил, други не. Свидетелства, че памперсите се налагали защото
при качването в количката ищеца се изпускал, не можел да задържа урината.
Свидетелката придружавала ищеца в гр. П.Б. на процедури, два пъти ходили,
а фактурите по делото, отразявали разходите само за ищеца, на свидетелката
отделно били плащани. Тя винаги го придружавала, когато ходел на преглед
при лекар, защото той не можел сам. В съдебно медицинската експертиза, по
отношение на лекарствата, експерта подробно е описал и направил експертна
преценка, кое от тях е относимо и необходимо, към получената травма от
ищеца и първоинстанционният съд правилно е приел, че искът за
имуществени вреди е основателен само в онази му част, за която е доказано,
9
че извършените разходи са свързани с последиците от трудовата злополука.
Предвид изложеното следва да се приеме, че решението не страда от сочените
пороци в жалбата в тази му част.
При определяне на обезщетението за неимуществените вреди правилно
първоинстанционният съд е приложил принципа на чл. 52 от ЗЗД и е
определил размер от 50 000 лв., тъй като доказателства по делото се
установява, че ищецът е трайно обездвижен, в следствие на претърпяната
травма от трудовата злополука, придвижва се с инвалидна количка, изпитва
постоянни болки и се нуждае от чужда помощ за да се обслужва, ползва
трайно памперси, поради невъзможност да задържа урина, поради което
следва да се приеме, че това състояние му причинява трайно неприятно и
потискащо усещане. Тези неимуществени вреди са трайни и продължаващи и
е видно, че ищецът няма да се възстанови - ЛК му е определила пожизнено 91
% трайната нетрудоспособност.
Недопустимо първоинстанционният съд се е произнесъл по наведеното
възражение от ответното дружество за съпричиняване на вредоносния
резултат и е събирал доказателства в тази насока. В решение № 89/28.01.2020
г., постановено по т. д. № 2741/2015 г. на І ТО на ВКС, Върховният съд се е
произнесъл и по въпроса за възможността съдът да основава изводите си за
съпричиняване от страна на пострадалия, основавайки се единствено на
мотивите на предходно постановено между същите страни решение по
частичен иск, или съпричиняването следва да бъде установено със
съответните доказателствени средства в последващото исково производство.
Прието е, че формираната СПН на решението по частичния иск относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти,
относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. Прието е, че относно
вида на възражението за съпричиняване е формирана практика с
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 92/07.09.2016 г. по т. д.
№185/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., като в същото се приема, че възражението на
ответника за недължимост на част от претендираното обезщетение поради
принос на пострадалото лице, представлява правоизключващо възражение,
относимо към размера на дължимото застрахователно обезщетение. Предвид
10
характеристиката на възражението за съпричиняване като правоизключващо
възражение, пропускът да бъде въведено своевременно в процеса по
предявения частичен иск, съставлява пречка същото възражение да бъде
предявено от ответника за първи път в производството по иска за останалата
част от вземането. При своевременно въведено в производството по
частичния иск възражение за съпричиняване, наличието на принос на
увредения към настъпване на увреждането като правно значим факт,
обуславящ приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, се обхваща от силата на
пресъдено нещо на решението по частичния иск. Съответно нито наличието
на приноса, нито степента, в която пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите могат да бъдат преразглеждани в производството по
иска за оставащата част от вземането.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че относно правоизключващото
възражение на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния
резултата от ищеца, е налице сила на пресъдено нещо на решението по гр. д.
№ 153/2018 г. по описа на РС- Севлиево, с което първоначално предявените
частични искове са уважени, като в същото е прието, че не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника и в тази
връзка по изложените възражения в жалбата относно приетото от
първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав не дължи произнасяне.
Неоснователно е и наведеното възражение в жалбата относно определяне на
началния момент на определяне на лихвата за забава от датата на трудовата
злополука. Безспорно е в съдебната практика и в теорията, че при деликтната
отговорност, каквато е и отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 2 от
КТ, лихвата за забава се дължи от датата на непозволеното увреждане. С
оглед изложеното правилно първоинстанционинят съд е осъдил ответното
дружество да заплати законна лихва за забава от датата на злополуката, макар
и да се претендират вреди за следващ период, тъй като обезщетението за
същите е изискуемо от настъпването им.
От гореизложеното следва, че решението, в обжалваната му част, е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без
уважение. В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
С оглед изхода на делото, в полза на процесуалния предсатвител на ответника
11
по жалбата адв. С., следва да се присъди възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. в размер на 2 080 лв.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260061 от 23.11.2020 г. постановено по гр. д. №
234/2020 г. от Районен съд - Севлиево, в обжалваната частта, с която е
осъдено "Еко Традекс Груп" АД да заплати на В.З., на осн. чл. 200 от КТ,
сумата от 50 000 лв. обезщетение за причинени му неимуществени вреди от
трудова злополука настъпила на 22.06.2017 г., за периода от 19.12.2017 г. до
22.06.2019 г., по предявен частичен иск от иск в размер на 150 000 лв. за
периода от 19.12.2017 г. до 22.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата считано от 22.06.2017 г. до окончателното й заплащане, както и да
заплати на В. З. от трудовата злополука за същия перидо сумата от 1 680 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 01.01.2018
г. до 31.01.2020 г., по предявен частичен иск от иск в размер на 150 000 лв. за
периода от 22.06.2017 г. до 22.06.2027 г., ведно със законната лихва върху
сумата считано от 22.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като правилно
и законосъобразно.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Еко Традекс Груп" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул."Добруджа" 10, вх. Б, офис 23, да заплати на
адвокат Н.С. С. сумата 2 080 лв. на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач, на страната
на ответника, "ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. "Позитано" №
5.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13