Решение по дело №929/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 680
Дата: 20 ноември 2019 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20197170700929
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

680

гр.Плевен, 20.11.2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                               

            Председател: Цветелина Кънева

                                                           Членове: Снежина Иванова

                                                                       Ралица Маринска

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 929 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 74 от 03.07.2019 г., постановено по НАХД № 117 по описа за 2019 г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление  №19-0374-000112/07.03.2019 г. на Началника  на Районно управление Червен бряг, в частта с което на Г.Р.Б. ***, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от един месец.

Със същото решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-0374-000112/07.03.2019 г. на Началника  на Районно управление Червен бряг в останалата му част.

Срещу решението в потвърдителната му част е подадена касационна жалба от Г.Р.Б., чрез адвокат Р.Д.М., в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен. Сочи се, че в решението на PC -Червен Бряг се приема, че посоченото в НП административно нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. Б от ЗДвП, а именно че не е останал на мястото на ПТП-то, е несъставомерно и следва да бъде отменено, което се счита за правилно. За неправилни, обаче се считат изводите на районния съд относно другото административно нарушение посочено в НП, а именно на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Посочва се, че видно от приложеното НП и съставения акт, както и от разпита на актосъставителя, няма описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, с което не е спазена разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, както и че не е установена каква е фактическата обстановка при настъпване на ПТП-то, не е установена и скоростта на движение на МПС-то. Сочи се, че от разпитите на свидетелите е установено, че по това време на денонощието и в тази част на годината е било тъмно и МПС-то се е движело по асфалтирана улица в регулацията на града. Сочи се още, че по делото не се е установило поведение на водача на МПС-то, което да нарушава разпоредбата на чл.20, ал. 2 от ЗДвП. Посочва се, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране на наличие на такива, както и че необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Счита се, че съгласно разпоредбата на чл.167, ал.1 и ал.2, т. 1 от ЗДвП, на Община Червен бряг е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в Общината включително и в гр.Червен бряг, което включва недопускането, съответно отстраняването на дупки по тях. Счита се още, че в конкретния случай няма данни за нарушение на ЗДвП, от страна на Г.Б., а има нарушение от страна на Община Червен бряг, че не е обозначила съответната дупка на пътя и не е била отстранена в срок. Сочи  се, че задължението на служителите на МВР в такъв случай е да съставят протокол за извършеното ПТП с подробно описание на фактическата обстановка, който протокол при желание от страна на претърпелия имуществени вреди да си потърси по съдебен ред от собственика на пътя възстановяване на щетите в следствие на непозволено увреждане. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд в частта, с която е потвърдено НП № 19-0374-000112/07.03.2019 г. на Началника на Районно управление - Червен бряг към ОД на МВР - Плевен за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът Г.Р.Б. не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Районно управление - Червен бряг към ОД на МВР – Плевен не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на Б. за това, че на 24.02.2019г. около 18:50часа в гр.Червен бряг, на ул.“Цар Самуил“, управлява „БМВ 730Д“ с рег.№*******, негова собственост, като при движение с несъобразена скорост удря в дупка и реализира ПТП с щети по автомобила, напуска мястото на произшествието без да изчака органите на МВР, лицето е установено в 19:00часа пред дома му. Нарушенията са квалифицирани по чл.20 ал.2 и чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП.

Районният съд е приел от фактическа страна, че описаното в акта и НП се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Приел е за доказано още, че при ПТП няма пострадали хора, не са причинени вреди на други граждани и Б. е единствен участник в пътно транспортното произшествие. От правна страна съдът е приел по отношение вмененото нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.“Б“ от ЗДвП, а именно че Б. не е останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието, че такова задължение имат единствено участниците в ПТП, при което има пострадали хора, обстоятелство, каквото не е съществувало при произшествието. Счел е, че липсата на този факт изключва отговорността на Б. и за това нарушение е отменил НП. По отношение нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДвП съдът е приел, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като самият жалбоподател не е отрекъл, че е минал през дупка на пътя, вследствие на което са му повредени и двете джанти, за което е сигнализирал на тел.112. Счел е, че видът и размерът на наказанието също са правилно определени. В тази част е потвърдил НП.

Решението на районният съд е обжалвано само по отношение нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а по отношение на нарушението по чл.123 ал.1 т.2 б.“Б“ от ЗДвП е влязло в законна сила. Касационната инстанция намира, че решението в обжалвана му част е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателна отговорност на Б. за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне, предвид нормата на чл.221 ал.2 изр. второ от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Безспорно е налице неизпълнение на задълженията по чл.20 ал.2 от ЗДвП от страна на Б. да съобрази скоростта на движение на управлявания от него автомобил със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като задължение на водачите е и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Ето защо правилно е ангажирана отговорността му за нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП.

 За пълнота следва да се посочи, че тълкуването на тази норма налага да се приеме, че скоростта на движението е въпрос на лична преценка и избор на всеки един от участниците в движението по пътищата, при съблюдаване на ограниченията и рамките поставени от Закона за движение по пътищата (в частност чл. 20 – чл. 24а от закона). При това положение, в случаи от категорията на процесния, за да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на водача на превозното средство по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, достатъчно е същият да не е съобразил скоростта си на движение (с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост), каквото безспорно е сторено и в конкретния случай, в резултат на което е станал причина за възникване на пътно-транспортно произшествие.

Необходимо е да се отбележи също, че отговорността на собственика/стопанина на пътя за неговото състояние, не изключва отговорността на касатора, който е следвало да съобрази всички обстоятелства и да се движи с такава скорост, която да не доведе до неблагоприятни съставомерни последици.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74 от 03.07.2019 г., постановено по НАХД № 117 по описа за 2019 г. на Районен съд – Червен бряг в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление  №19-0374-000112/07.03.2019 г. на Началника  на Районно управление Червен бряг в частта, с което на Г.Р.Б. ***, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лева, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/                                                                                       

  

                   2. /п/