РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 109
гр. Пловдив, 15 януари 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К.
и участието на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.дело № 2959
по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по касационна жалба предявена от М.И.М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, чрез процесуалния си представител адвокат С.Т., против Решение № 260345 от 08.10.2020
г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХІІ н.с., постановено по а.н.д. № 4379 по описа
на съда за 2020 г., с което Наказателно
постановление /НП/ № 36-0000325 от 02.07.2020 г. на и.д. Директор
на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” /РД “АА”/ гр. Пловдив, в частта, с която на жалбоподателя, на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
е наложена ГЛОБА в размер на 2000
лв., за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП,
във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, е ИЗМЕНЕНО като наложената глоба е намалена на 1000 лв., а в частта, с която на жалбоподателя, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози (ЗАвПр) е
наложена ГЛОБА в размер на 2000 лв., за извършено нарушение по чл. 89,
т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, е ПОТВЪРДЕНО.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен
и незаконосъобразен. Иска се решението на ПРС и НП да бъдат отменени. Алтернативно
се иска относно деянието по т. 2 от НП да бъде редуциран размерът на наложената
глоба на 500 лв.
3. Ответникът по касационната жалба - Регионална дирекция “Автомобилна
администрация” гр. Пловдив, не взема становище по касационната жалба.
4. Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За
допустимостта:
5.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от М.И.М., срещу НП № 36-0000325
от 02.07.2020 г. на и.д. Директор на РД “АА” гр. Пловдив, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв., за
извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във
вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, както и
ГЛОБА в размер на 2000 лв., за извършено нарушение по чл. 89, т. 3 от
Наредба № 33/03.11.1999 г. на
МТ.
Обжалваното НП е
издадено въз основа на АУАН № 273252 от 17.06.2020 г., съставен от Г.Д.Д.– инспектор
към РД “АА” гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до
следното:
На 17.06.2020 г. около 16:10 часа на
Главен път І-8, до разклона за с. Костиево, по посока гр. Пловдив, като водач
на товарен автомобил „Мерцедес 2648“, с рег. № ***от
категория N3, собственост на фирма „Ван Милениум“ ЕООД, извършва превоз на
товари срещу заплащане на територията на Република България (фракция 0/63
бетон), видно от пътен лист № 593153/17.06.2020 г. и кантарна бележка №
27346/17.06.2020 г. с лиценз на Общността за превоз на товари № *********,
извършвайки следните нарушения:
1. Управлява автомобил, чиято маса
надвишава максимално допустимата такава, определена в чл.6, ал.1, т.6, б.“б“ от
Наредба № 11 на МРРБ – 25 тона. В момента на проверката автомобилът тежи 30 020
кг., като теглото надвишава максимално допустимото с 20%.
2. При проверката водачът не представя
товарителница. Товарният автомобил е с три оси.
В АУАН е посочено още, че са изследвани
обстоятелствата и са преценени възможностите за приложение на чл. 28 от ЗАНН, в
резултат на което не са установени налични предпоставки за това.
Така установеното в АУАН деяние е
квалифицирано, като нарушение по чл.139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр.чл.6,
ал. 1, т. 6, б. “б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и чл. 89, т. 3 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП.
7. За да постанови оспорения в настоящото
производството съдебен акт, районният съд, е приел, че от обективна и
субективна страна М. е осъществила съставите на нарушения по чл.139, ал. 1, т. 2,
пр. 2 от ЗДвП, вр.чл. 6, ал. 1, т. 6, б. “б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ и по чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Констатирал
е също така, че АУАН и НП са издадени при спазване на административнопроизводствените
правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая.
Относно
размера на наложените наказание е прието следното:
Наложеното
административно наказание (глоба в размер на 2000 лв.) за установеното нарушение
по т. 2 от НП е изцяло съобразено с нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, в
която размерът на глобата е фиксиран от закона.
Не така
обаче е възприет подходът при определяне на размера на наложеното наказание
глоба от 2000 лв. за нарушението по т. 1 от НП. В тази връзка е посочено, че
при законоустановени съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
параметри от 500 лв. до 3000 лв., наказващият орган не е изложил никакви
съображения, защо е определил размера на наказанието над средния такъв, кои са
фактическите положения, които са били приети като отегчаващи отговорността
обстоятелства. В конкретния случай, съдът е приел, че се касае за лице, което
не е с висока степен на обществена опасност, същият е с добри характеристични
данни – осъществява обществено полезна дейност, в относително млада възраст е,
не се касае за рецидивна деятелност, а за първо нарушение, които обстоятелства
съвкупно водят до извода за превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
и налагане на наказание, ориентирано повече към минималния размер. В тази
връзка съдът е счел, че най-адекватното наказание, отговарящо на степента на
обществена опасност, както на дееца, така и на деянието, е глоба в размер на
1000 /хиляда/ лв. като по този начин биха се изпълнили в по-пълна степен
поправително-превъзпитателния ефект и целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Все
в тази насока е посочено, че не следва това наказание да бъде определяно в
минимален размер, тъй като следва да се държи сметка за тежестта на извършеното
деяние, а в случая се касае за надвишаване на стойностите на максимално
допустимата маса с 20%, което неминуемо рефлектира върху състоянието и
качеството на пътната настилка и създава опасности за движението по пътищата.
С тези
съображения е обосновано оспореното в настоящото производството решение, с
което процесното НП, в частта, с
която на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложена ГЛОБА
в размер на 2000 лв., за извършено административно нарушение по чл. 139,
ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, е ИЗМЕНЕНО
като наложената глоба е намалена на
1000 лв., а в частта, с която на
жалбоподателя, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложена ГЛОБА
в размер на 2000 лв., за извършено нарушение по чл. 89, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999
г. на МТ е ПОТВЪРДЕНО.
ІV. За правото:
8. При извършената служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон, с
оглед обхвата на нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция
констатира противоречие на решението със закона, в частта, с която процесното
НП е потвърдено. Съображенията в тази насока са следните:
Настоящия съдебен състав констатира, че
в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в нарушение на императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В конкретния случай словесното описание на нарушението, което се свежда
до това, че „… водачът не представя товарителница…“, не отговаря на неговата
правна квалификация, в частност на административнонаказателната разпоредба.
Установеното категорично поведение на
водача, което осъществява действително виновно нарушение на цитираната и в
АУАН, и в наказателното постановление разпоредба на чл. 89, т. 3 от Наредба №
33/03.11.1999 г. на МТ обаче, наказващият орган е санкционирал по реда на чл. 93,
ал. 1 от ЗАвПр, която норма гласи, че се наказва водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Посочената разпоредба следователно, с оглед на нейното
съдържание, предполага, че провереният водач извършва обществен превоз без
редовно издадени документи, изискуеми от закона или подзаконовите нормативни
актове по неговото прилагане.
След коментираната разпоредба, в
закона следва нормата на чл. 93, ал. 2, която предвижда наказание за водач,
който извършва обществен превоз на товари и
не представи в момента на проверката документи, които се изискват от
подзаконовите нормативни актове по прилагане на закона. От своят страна, тази
разпоредба предполага, че провереният водач притежава изискуемите документи, но
не е осигурил представянето им към точно определен момент - момента на
извършената му проверка от контролните органи.
В конкретния случай, с оглед събраните
по делото доказателства – представената с жалбата (пред районен съд) товарителница,
неоспорена от ответна страна, а и с оглед изричното отразяване в наказателното
постановление, че „… водачът не представя товарителница…“, а не че изобщо не
притежава такава, е следвало така извършеното деяние да бъде съотнесен към
санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр, чийто именно състав
осъществява поведението на жалбоподателя. Ето защо, при посочване в
наказателното постановление на чл. 93, ал. 1 от ЗАвПр, на практика е създадено
несъответствие между словесното описание на нарушението и санкционната норма,
което пък се отразява пряко върху адекватното упражняване правото на защита на
наказаното лице, на което следва да е ясно за кое именно негово поведение бива
санкционирано. Затова като се има предвид, че всяка от двете споменати разпоредби
на чл. 93 от ЗАвПр съдържат и различни по размер санкции, то неправилното
определяне на приложимата санкционна норма е довело до незаконосъобразност на
наказателното постановление и поради това налага неговата отмяна в обсъжданата
част, независимо от установеното иначе извършване на нарушение.
Изложеното
до тук, не е съобразено и от първоинстанционния съд при постановяването на
обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен
акт се явява неправилен в частта, с която процесното НП е потвърдено и като
такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица отмяна на оспореното НП
в същата тази част.
9.
В останалата част (с която процесното НП е изменено) решението е правилно.
Фактическите констатации и правните изводи формирани
от първостепенния съд относно материална и процесуална законосъобразност на
спорното НП, в частта, с която на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 3,
т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 2000 лв., за извършено
административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл.
6, ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, както и относно
размера на наложеното наказание, се споделят напълно от настоящата инстанция.
Това прави излишно тяхното преповтаряне при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.
Във връзка с наведените в касационната жалба
доводи, е необходимо да се добави още следното:
Настоящият състав намира, че деянието по т. 1 е
съставомерно по чл. 177, ал. 3, т. 1,
пр. 2 от ЗДП. Жалбоподателят, като водач на пътното превозното средство е бил
длъжен да съобрази поведението си с изискванията на чл. 6, ал. 1, т. 6, б.
"б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Кантарната бележка, въз
основа на която органът е приел, че пътното превозно средство е с тегло от 30
020 кг. представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от трето лице, но
при извършване на проверката жалбоподателят не е оспорил верността му и не е
поискал претегляне на пътното превозно средство. При това положени не е имало
пречка удостоверените с нея факти и обстоятелства да бъдат зачетени както от
актосъставителя, така и от административнонаказващия орган. Ето защо, възраженията
на касационния жалбоподател в тази насока се явяват неоснователни.
Тези съображения налагат да се приеме,
че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд в частта, с
която процесното НП е изменено е валидно и допустимо. При постановяването му не
се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. В
тази част то ще следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, Пловдивският административен съд, деветнадесети касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260345 от 08.10.2020 г. на
Районен съд гр. Пловдив, ХХІІ н.с., постановено по а.н.д. № 4379 по описа за 2020
г. на същия съд, в частта, с която Наказателно постановление № 36-0000325
от 02.07.2020 г. на и.д. Директор на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация” гр. Пловдив, е изменено
досежно наложеното на М.И.М., с ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 3, т.
1, пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) административно наказание ГЛОБА
в размер на 2000 лв., за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1,
т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „б“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, като наложената глоба е намалена на 1000 лв.
ОТМЕНЯ
Решение № 260345 от 08.10.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХІІ н.с.
постановено по а.н.д. № 4379 по описа за 2020 г. на същия съд, в частта, с която Наказателно постановление № 36-0000325
от 02.07.2020 г. на и.д. Директор на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация” гр. Пловдив, е потвърдено
досежно наложеното на М.И.М., с ЕГН **********, на основание чл. 93, ал. 1, т.
1 от Закон за автомобилните превози, административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв., за
извършено нарушение по чл. 89, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000325 от 02.07.2020 г. на и.д.
Директор на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” гр. Пловдив, в
частта, с която на М.И.М., с ЕГН **********,
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози (ЗАвПр) е
наложена ГЛОБА в размер на 2000
лв., за извършено нарушение по чл. 89, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.