Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. Провадия,
14.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I състав, в публично съдебно заседание проведено на осми октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 405 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от „БАК България“ООД, Булстат ********* със седалище и адрес на управление: гр.Д.,
ул.“Н.“ №29-А-2 срещу „Агромел“ ООД, Булстат ********* с правно основание чл.79
и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба, че дружество „БАК България" ООД гр.Д., Булстат ********* имало
дълготрайни търговски взаимоотношения с „АГРОМЕЛ" ООД БУЛСТАТ ********* с
управители А.Б.А.и С.Г.Г.. Един от предметите на „БАК България” ООД бил борба
със складови вредители и третиране на складови помещения. През периода от
средата на 2012 до юли 2016г. извършили услуги по дезинсекция на мелница,
складови и други помещения, собственост на „АГРОМЕЛ" ООД. За извършената
услуга съставили пет фактури, от които една е била заплатена в пълен размер и
отпадала от исковата йм претенция. Неплатеното задължение било по фактури,
както следва:
-
фактура №216/02.08.2012г. - стойност 3715,01
лева с ДДС;
-
фактура №920/23.06.2014г. - стойност 3715,01
лева с ДДС;
-
фактура №1441/17.06.2015г. - стойност 3715,01
лева с ДДС;
-
фактура №2032/26.07.2016г. - стойност 2042,59
лева с ДДС.
При приключване на всяка финансова година главния счетоводител на
„БАК България" ООД изпращал напомнителни писма с връчени обратни разписки
чрез Български пощи на ответното дружество за уреждане на финансовите йм
взаимоотношения. Към настоящата искова молба приложили копия от изпратените
писма както следва: Изх.№1/22.01.2013г., Изх,№4/14.01.2014г.,
Изх.№6/20.01.2015г., Изх.№7/20.01.2016г., Изх.№11/20.01.2017г.,
Изх,№6/15.01.2018г.. Връчени са писмата с обратни разписки, получени от
„Агромел" ООД, както следва:
-
на 28.01.2014г. за задълженията натрупани до
31.12.2013г.;
-
на 26.02.2016г. за задълженията натрупани до
31.12.2015г.;
-
на 17.02.2017г. за задълженията натрупани до
31.12.2016г.;
и на 25.01.2018г. за задълженията натрупани до 31.12.2017г.
В резултат на тези писма по фактура №216/02.08.2012г. е постъпило
частично плащане на 24.06.2013г. в размер на 2000 лева и по фактура
№920/23.06.2014г. на 28.06.2016г., частично плащане в размер на 2000 лева.
До момента общото задължение по изброените четири фактури възлизало
на 9187,62 лева с ДДС.
С изпратените напомнителни писма и разговори по телефона счита, че
са изчерпали всички възможности за доброволно уреждане на финансовите
взаимоотношения между „БАК България" ООД и „АГРОМЕЛ" ООД. До момента
никакви допълнителни средства не са били
постъпили нито в брой, нито по банковата сметка на дружеството.
Молят съда, да ги призове на съд и след като докаже твърдяното от
тях, да постанови съдебно решение, с което:
1.
Да осъди „Агромел" ООД БУЛСТАТ
103174377да заплати на „БАК България" ООД, ЕИК ********* неплатени
задължения по фактури, както следва:
-
фактура №216/02.08.2012г, на стойност -
1715,01 лева;
-
фактура №920/23.06.2014г. на стойност -
1715,01 лева;
-
фактура №1441/17.06.2015г, на стойност -
3715,01 лева;
-
фактура №2032/26.07.2016г, на стойност -
2042,59 лева
Като общото задължение, което формира иска по чл.79 от ЗЗД е в
размер на 9187,62 лева.
2.
Да осъди „Агромел" ООД БУЛСТАТ
103174377да заплати на „БАК България" ООД гр.Д., ЕИК *********,
обезщетение в размер на законната лихва, както следва:
-
по фактура №216/02.08.2012г. от деня на
забавата 02.08.2012г. до датата на завеждане на исковата молба 16.10.2018г. на
стойност 1075,70 лева, ведно със всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на
задължението;
-
по фактура №920/23.06.2014г. от деня на
забавата 23.06.2014г. до датата на завеждане на исковата молба 16.10.2018г. на
стойност 745,26 лева, ведно със всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на
задължението;
-
по фактура №1441/17.06.2015г. от деня на забавата
17.06.2015г. до датата на завеждане на исковата молба 16.10.2018г. на стойност 1243,12 лева, ведно със всяка закъсняла
вноска до окончателното изплащане на задължението;
-
по фактура №2032/26,07.2016г. от деня на
забавата 02.08.2012г. до датата на завеждане на исковата молба 16.10.2018г. на
стойност 453,38 лева, ведно със всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на
задължението.
Като общото задължение на иска по чл.86 от ЗЗД е в размер на 3517,46 лева.
3.
Да осъди „АГРОМЕЛ" ООД с БУЛСТАТ *********
да заплати на „БАК България" ООД ЕИК ********* всички сторени разноски в
настоящото производство по банкова сметка *** „ПроКредит Банк" АД клон Д..
Молят на осн.чл.186 от ГПК, съда да изиска от ТД на НАП офис Варна
да бъдат предоставени като доказателство справка-декларация по ЗДДС и дневник
за покупки и продажби на „АГРОМЕЛ" ООД с ЕИК ********* съответно за
периодите 01.08.2012 - 31.03.2013г.; 01.07.2014 - 31.03.2015г.; 01.07.2015 -
31.03.2016г.; 01.08.2016 -31.03.2017г.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, депозира писмен
отговор.
На първо място прави възражение относно подсъдността на
производството, поради което производството е било прекратено от РС-Д. и
изпратено по подсъдност в РС-Провадия.
Считат, че за част от вземанията -главници и лихва претендирани с
ИМ е настъпила погасителна давност а именно:
-Вземането
по фактура № 216 от 02.08.12г е погасено изцяло по давност като същата е
настъпила на 02.08.17г. с изтичането на 5 години.
По същата фактура е погасено по давност и вземането претендирано
като обезщетение за забава в размер на законната лихва като същата е настъпила
на 02.08.15г.
-Вземането претендирано като обезщетение за забава в размер на
законната лихва по фактура № 920 от 23.06.14г. е погасено по давност като
същата е настъпила на 23.06.17г.
-Вземането претендирано като обезщетение за забава в размер на
законната лихва по фактура № 1441 от 17.06.15г. е погасено по давност като
същата е настъпила на 15.06.18г.
Счита, че е изтекла погасителната давност.
Предвид горното считат, че иска неоснователен, и молят за неговото
отхвърляне.
Претендират
и съдебно деловодни разноски.
В съдебно заседание
ищците, не се явяват и се представляват от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска, като
единствено по отношение на фактурата от 2012г. счита, че искането е погасено по
давност.
Ответникът също не се
явява и изпраща процесуален представител, който моли съда да остави иска без
уважение, като счита, че исковете са погасени по давност.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
-
Видно от доказателствата по фактура №216/02.08.2012г. - стойност 3715,01 лева с ДДС; фактура
№920/23.06.2014г. - стойност 3715,01 лева с ДДС; фактура №1441/17.06.2015г. -
стойност 3715,01 лева с ДДС; фактура №2032/26.07.2016г. - стойност 2042,59 лева
с ДДС се установява, че страните са имали
договорни отношения по силата на които ответното дружество е дължало на
ищцовото дружество исканите суми по посочените фактури.
При приключване на всяка финансова година главния счетоводител на
„БАК България" ООД изпращал напомнителни писма с връчени обратни разписки
чрез Български пощи на ответното дружество за уреждане на финансовите йм
взаимоотношения.
В резултат на тези писма по фактура №216/02.08.2012г. е постъпило
частично плащане на 24.06.2013г. в размер на 2000 лева и по фактура
№920/23.06.2014г. на 28.06.2016г., частично плащане в размер на 2000 лева.
До момента общото задължение по изброените четири фактури
възлизало на 9187,62 лева с ДДС.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За основателно провеждане на защита по
предявените искове ищецът следва да докаже, че е извършил услуги по дезинсекция
на мелница, складови и други помещения, собственост на ответното дружество, за
което са съставили съответните фактури.
За неоснователност на исковете ответникът
следва да докаже точно и в срок изпълнение на задълженията си процесните
фактури.
Ответникът не оспорва липсата на извършени
плащания по посочените фактури, но счита, че по отношение на вземането по
фактура №216/02.08.2012г. е настъпила погасителната давност на 02.08.2017г. с
изтичането на 5 години, като по същата фактура е било погасено по давност и
вземането претендирано като обезщетение за забава в размер на законната лихва,
като същата е настъпила на 02.08.2015г.
Изтъква, че вземането претендирано, като
обезщетение за забава в размер на законната лихва по фактура №920/23.06.2014г.
също е погасено по давност, като същата е настъпила на 23.06.2017г.. Същото
твърди и за вземането претендирано, като обезщетение за забава в размер на
законната лихва по фактура №1441/17.06.2015г. погасено по давност, като същата
е настъпила на 15.06.2018г.
От представените по делото доказателства –
фактури и дневници за покупко-продажби на фирма „Агромел“ ООС съдът заключава,
че страните са били обвързани от посочените в обстоятелствената част на
решението фактури за покупко-продажба и услуга на посочените във фактурите
стоки и услуга, при посочената в тях цена. Ищецът изпълнител на услугата по
дезинсекция на мелница, складови и други помещения, собственост на ответното
дружество е изпълнил задълженията си по тях, като е предал стоките описани във
фактурите и е извършил услугата. Ответникът като купувач на основание чл.200 ЗЗД не е изпълнил задълженията си за заплащане на цената на закупените стоки и
извършената услуга, поради което е неизправна страна по договорите.
На
основание чл.79 ЗЗД в случай, че длъжникът не изпълни точно задълженията си
кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава. На
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, какъвто е
и настоящия случай длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата.
Възползвайки се от правата си след изтичане
на падежа за заплащане на цената на продадените стоки и предоставена услуга
ищецът предявява настоящите искове, които въз основа на гореизложените мотиви
се явяват основателни и следва да бъдат уважени, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сума по процесните фактури в размер общо на 9472, 61
лева главници, обезщетение за забава от падежа на всяко едно
от задълженията по фактурите до 16.10.2018г. в размер на общо 2441,76 лева или
общо сума в размер на 11 914,37 лева.
Съдът намира за основателно твърдението на ответника,
че е погасено по давност задължението по фактура №216/02.08.2012г. тъй като е
настъпила погасителната давност съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца,
според направеното от него искане следва да бъдат присъдени сторените от тях
съдебно – деловодни разноски. Съобразно доказателствата за сторените по делото разноски от ищеца и
представеният списък по чл.80 ГПК, те са в размер на 508,20 лева – държавна
такса за образуване на делото, 57,90 лева за държавна такса за завеждане на
обезпечителното производство, 1200,00 лева – адвокатски хонорар или общо са в
размер на 1766,10 лева.
Ответникът е направил искане за присъждане на
разноски, но с оглед изхода по делото такива не му се дължат
Мотивиран от така изложените съображения,
Провадийски районен съд:
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „АГРОМЕЛ" ООД БУЛСТАТ
********* с управители А.Б.А.и С.Г.Г. да заплати на „БАК България“ООД, Булстат ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Д., ул.“Н.“ №29-А-2 сума в размер общо на 9472, 61 лева-главница по фактури, от които: сумата в
размер на 3715,01 лв./три хиляди седемстотин и петнадесет лева и една ст./ по
фактура №920/23.06.2014г.; сумата в размер на 3715,01 лв./три хиляди
седемстотин и петнадесет лева и една ст./ по фактура №1441/17.06.2015г.; сумата
в размер на 2042,59 лв./две хиляди четиридесет и два лева и петдесет и девет
ст./ по фактура №2032/26.07.2016г., ведно със законната лихва върху всяка от посочените
главници, считано от 16.10.2018г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА „АГРОМЕЛ" ООД БУЛСТАТ
********* с управители А.Б.А.и С.Г.Г. да заплати на „БАК България“ООД, Булстат ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Д., ул.“Н.“ №29-А-2 сума в размер общо на 2441,76 лева – обезщетение за забава върху горепосочените главници, от които: сумата в размер на 745.26 лв./седемстотин
четиридесет и пет лева и 26 ст./, представляваща обезщетение за забава върху
главницата по фактура № 920/ 23.06.14г. за сумата 3715,01 лева, за периода от 23.06.2014
година до 16.10.2018 година; сумата в
размер на 1243.12 лв. /хиляда двеста четиридесет и три лева и 12 ст./,
представляваща обезщетение за забава върху главницата по фактура № 1441/ 17.06.15 г. за сумата от 3715,01
лева, за периода от 17.06.2015 година до 16.10.2018 година; сумата в размер на 453.38
лв. /четиристотин петдесет и три лева и 38 ст./, представляваща обезщетение за
забава върху главницата по фактура № 2032/ 26.07.16г. за сумата от 2042.59
лева, за периода от 02.08.2012 година до 16.10.2018 година, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 110 от ЗЗД иска за неплатеното задължение по
фактура №216/02.08.2012г. на стойност на главницата 1715,01 лева и 1075,70 лева
- обезщетение за забава, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „АГРОМЕЛ" ООД БУЛСТАТ
********* да заплати на „БАК България“ООД,
Булстат ********* сторените по делото съдебно деловодни разноски, общо в
размер на 1766,10 лева, на основание чл.78,ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………