Р Е Ш Е Н И Е
№418 18.11.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
деветнадесети октомври 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №515 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.14б от
Закона за социално подпомагане вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано по
жалбата на К.Н.Б. против Заповед
№2406-РД01-0337/26.07.2021г на Директор дирекция „Социално подпомагане“ Стара
Загора, с която на основание чл. 14а ал.3 от същия закон е наредено да
възстанови недобросъвестно получените социални помощи по заявление-декларация с
вх. №ЗСП/Д-СТ/4047/23.11.2020г за получаване на месечна помощ по чл.16б от
Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане в размер на главница
от 1372.20лв, и лихва в размер на
76.64лв. Заповедта е издадена след извършена проверка с Констативен протокол
№30-53874/18.06.2021г, въз основа на Заповед №2406-РД01-0256/15.06.2021г на
Директор дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора в изпълнение на
правомощията по чл. 14а ал.1 от ЗСП и след спазване на три дневния срок за
възражения против констатациите от проверката.
Мотивите: На основание чл.32 ал.4 от ППЗСП
ползвателя на помощта е длъжен в едномесечен срок да уведоми писмено Дирекция
„Социално подпомагане“ при настъпила промяна в условията, при които е отпусната
помощта. Видно от посочените обстоятелства и на основание чл.14а ал.2 от ЗСП Б.
е получила недобросъвестно месечна помощ по чл.16б от ППЗСП начислена за
периода от 01.11.2020г до 31.12.2020г и изплатена за периода от 15.12.2020г до
15.01.2020г. В Констативния протокол е посочено следното: При подаване на
заявлението-декларация и в рамките на 14-дневния срок за отстраняване на нередовност
заявителя е подала Удостоверение за получен брутен доход за месец 10.2020г от
ОУ „Кирил Христов“ град Стара Загора, Удостоверения за децата с информация за
дните, в които са поставени под карантина, предписания за поставянето им под
карантина от 11.11.2020г, и служебна бележка по образец от работодател за
ползване на неплатен отпуск, издадена от Директора на ОУ „Кирил Христов“ Стара
Загора. Деклариран е брутен доход за предходен месец в размер на 340.00лв и
присъдена издържа за децата в размер на 360.00лв. Социалният доклад е одобрен и
съгласуван на 30.11.2020г и е издадена заповед за отпускане на помощ в размер на
457.50лв – помощ за две деца за 5 до 10 дни синхронно обучение от разстояние.
При извършване на проверките не е установено наличие на друг трудов договор. В
ИИС и REGIX е имало информация, че договорът с община Стара Загора е
прекратен на 01.10.2020г, но заявителката е укрила информацията, че договорът с
община Стара Загора е удължен, тя работи на втори трудов договор и извършва
работа в дома си, за която получава възнаграждение за положен труд. Видно от
тези обстоятелства и на основание чл.14а ал.1 и ал.2 от ЗСП е получила
недобросъвестно месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП, начислена и изплатена
в месец декември 2020г в размер на 1372.50лв от ДСП-Стара Загора.
С възражение, подадено в 3-дневен срок, Б. е
посочила, че на първо място не е изпращана кореспонденция на посочения от нея
актуален адрес на живеене, ан стария. Преди подаване на заявлението на
23.11.2020г, чрез „Български пощи“ АД е посетила центъра за обслужване на клиенти
в РДСП Стара Загора. Подробно е обяснила семейното, финансовото и трудово
положение, за да не сгреши в попълването на заявлението. Служителка й обяснила
какво трябва и не трябва да посочи като доходи в заявлението. От тази
служителка е разбрала, че издръжката от бащата на децата се посочва като доход,
независимо, че не се получава редовно, но доходите като личен асистент не се
включват, защото са по програма. Твърдяла е въз основа на този факт, че няма
вина и не е проявила недобросъвестност, нито че от РЗИ не са й връчили
предписание за карантина като контактно лице. Нямало е никъде информация,
включително и на сайта на РДСП, че условието за получаване на помощ е ползване
на неплатен отпуск. В медиите е имало информация, че положението на самотен
родител дори е достатъчно за отпускане на помощта. Изразява съжаление, че
несъзнателно е сгрешила и не е посочила договора за личен асистент на децата.
Заявява, че няма възможност да върне сумата, понеже единствения доход е около
450лв към момента и от само от договора за личен асистент. Удължения срок на ТЕЛК решението на едното
дете изтича и няма да бъде подновено. Сумата, която получава от НОИ по ТЕЛК
решението на другото дете, не покрива разходите за лечението му в барокамера и
логопедична терапия. Позовава се на това, че няма вина за не въвеждане на
информация в ИИС, както и че сама се грижи 10години за двете си деца с
увреждания.
В отговор на възражението и е указано, че
по преписката има нови доказателства за недобросъвестно получена месечна помощ
по чл.16б от ППЗСП и процедурата за възстановяване няма да бъде прекратена.
Заповедта е връчена на 16.08.2021г,
а жалбата против нея е подадена на 23.08.2021г в рамките на указания 14-дневен
срок за обжалването й пред АС Стара Загора.
С жалбата се твърди, че в заповедта
липсват мотиви фактически и адресата не може да разбере кое свое задължение не
е изпълнил, от което следва извода, че е получил сумите недобросъвестно. Според
кратките мотиви е следвало писмено да уведоми РДСП Стара Загора за промени в
условията, при които е отпусната целевата помощ. Твърди се, че такива промени
не са настъпили след подаване на заявлението и условията са същите каквито са
били към подаване на заявлението. За да е налице недобросъвестност е необходимо
да са укрити обстоятелства, които е следвало да бъдат декларирани, но не са и
представляват укрита информация от значение за отпускане на помощта, съответно
невярно е декларирано, че съществуват или, че не съществуват. Правно значение
има само не деклариране или не вярно деклариране на факти, които обуславят
правото на целевата помощ. Недобросъвестността не се предполага, а трябва да се
докаже от административния орган. При подаване на заявлението всички факти са
декларирани вярно и не са укрити други, които е следвало да се посочат. Освен
това преди да отпусне помощта административния орган има правомощието да
провери съществуването на всички обстоятелства, от които зависи отпускането на
помощта.
Потвърждава се в жалбата, че ползвателя на
помощта работи като личен асистент на своите деца, които са с трайни
увреждания, но е в противоречие със смисъла на закона, както и с целта на
конкретната социална помощ по чл.16б от ППЗСП да се приеме, че този факт има
правно значение. В открито съдебно заседание по същество се акцентира на
противоречие между посоченото в констативния протокол обстоятелство за трудов
договор като личен асистент и правното основание по оспорената заповед, което е
самостоятелно основание за нейната отмяна. Недобросъвестност не е установена в
хода на административната проверка, нито се съдържат доказателства за това в
преписката. Към момента на отпускане на помощта договора за личен асистент
действително е съществувал, но тъй като доходите по програмата личен асистент
не са доходи по смисъла на ЗСП и ЗСПД, този доход не е деклариран. По време на
получаване на помощта няма настъпили промени в този договор. Освен това
административния орган е бил длъжен да извърши проверка за пълнота и редовност,
включително на декларираните обстоятелства като е могъл при отпускане на
помощта да прецени дали тези доходи като личен асистент следва да бъдат
декларирани и да уведоми заявителката да го направи. Възнаграждението като
личен асистент не е включено като доход в декларацията, която е приложена по
образец към заявлението за отпускането на помощта, поради което и не е посочен.
Няма недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателката, което да се
санкционира с оспорената заповед. Претендира се възнаграждение за един адвокат,
съгласно представен договор за правна помощ и съдействие и списък на
разноските.
Ответника Директор дирекция „Социално
подпомагане“ Стара Загора с писмено становище от 09.09.2021г, което с нарочно
писмено изявление посочва като пледоария по същество, иска от съда да бъде
отхвърлена жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Иска от съда да приеме, че при регистрацията на
заявлението-декларацията е установена непълнота на документите и е изпратено
конкретно уведомление за нейното отстраняване – служебната бележка от
работодателя, че лицето ползва неплатен отпуск и не може да извършва работата
си дистанционно. Помощта се отнася за периода от 11.11.2020г до 18.11.2020г, в
който децата са били в карантина и според служебната бележка, тяхната майка е в
неплатен отпуск, за да може да се грижи за тях при дистанционно обучение.
Помощта е изплатена през месец 12.2020г. На 04.12.2020г е представила нова
служебна бележка, в която се удостоверява, че е ползвала неплатен отпуск от
01.12.2020г до 31.12.2020г за период, в който децата не са на училище поради
въведени ограничения и преминаване в синхронно обучение от разстояние по силата
на заповед на министъра на здравеопазването, за което също е получила помощ
изплатена през месец декември 2020г. Целта на отпусната помощ е да се допълнят
доходите на родителите в трудова заетост, които не могат да получават трудово
възнаграждение по причина на ползван неплатен отпуск, обусловен от необходимост
да се грижат за децата си, които не посещават училище и са в синхронно обучение.
Поради това кандидатите за помощта трябва да са останали реално без доходи
поради това, че не може да полагат труд за конкретния период на наложило се
прекъсване на работата. След подаване на заявлението-декларация за отпускане на
помощ по чл.16б от ППЗСП се установило, че лицето има сключен трудов договор с
община Стара Загора за периода, за който е получило подпомагане. Деклариран е
само трудовия договор с ОУ „Кирил Христов“ и са представени удостоверителни
документи само от този работодател, а е укрито, че за периода на подпомагане,
не е била в неплатен отпуск по втория трудов договор, в изпълнение на който е
работила в дома си и е получила съответното трудово възнаграждение. Поради това
е налице недобросъвестност – укрита информация, респективно декларирани неверни
факти. В хода на работа по преписката са установени такива данни, за което е
уведомена Районна прокуратура.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Жалбата е допустима като подадена в срок и от адресат, за
който са установени задължения за връщане на недобросъвестно получени суми, а
разгледана по същество се явява основателна.
Със заповед №ЗСП/Д-СТ/4047/30.11.2020г на Б.
е отпусната помощ в размер на 457.50лв, считано от 01.11.2020г, на основание
чл.16б ал.1 т.1 от ППЗСП - двамата или единият от работещите родители, или
родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи
и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение
за временна неработоспособност. Със
Заповед № ЗСП/Д-СТ/4047/18.12.2020г е изменена заповедта за отпускане на
социалната помощ като е определен общ размер от 915лв за периода от
01.12.2020г. Между страните няма спор, че Б. има сключен трудов договор с
община Стара Загора за предоставяне на услугата личен асистент по Закона за
личната помощ с ползватели собствените й деца. Ответника посочва, че служебно
разполага с информация за трудовия договор, но не представя известните му данни
за неговия предмет, размер на трудово възнаграждение, съответно срок на
действие. Твърди, че в съответната информационна система е вписано, че същият е
прекратен на 01.10.2020г. Поради това
вменява в отговорност на получателя на помощта да коригира пропуска на
административните органи за своевременно предоставяне на информация и да
декларира, че този трудов договор като личен асистент е продължен.
Заявлението-декларация има утвърдено по образец съдържание относно фактите,
които подлежат на деклариране и за трудовите правоотношение се изисква
единствено да се посочи – работещ или не, съответно да се декларират и докажат
обстоятелствата по чл.16б ал.1 т.1 от ППЗСП, приложими за случая – невъзможност
за извършване на работата дистанционно и ползване на неплатен отпуск, поради
невъзможност да се използва платения. Конкретно в графата Брутни доходи на
семейството през предходния месец в това число от трудова дейност е деклариран
трудов доход от 340лв тоест за месец октомври, като не е декларирано
възнаграждението по договора за личен асистент. Не това обаче – не дохода от
този договор, е посочен като причина за недобросъвестно получени суми, а не
декларирането на неговото съществуване след датата 30.11.2020г, на която е
издадена заповедта за отпускане на социалната помощ по чл.16б от ППЗСП.
Съответно този факт – не деклариране в едномесечен срок на промяна ва
обстоятелствата в изпълнение на задължението по чл.15 от ЗСП/чл.32 ал.4 от
ППЗСП е квалифицирано като нарушение на изискванията за получаване на помощта /
по смисъла на §1 т.14 предл второ от ДР на ЗСП/ и съответно е преценено като
обосноваващо правния извод за недобросъвестност. Тук е мястото да се каже, че
едва в писмената пледоария по същество ответника квалифицира този факт като не
изпълнение на изискванията за отпускане на социалната помощ / предл първо на §1
т.14 от ДР на ЗСП/, което е недопустимо, тъй като фактическите и правни
основания за създаване на задължението за връщане на неоснователно получени
суми, следва да бъдат изложени в мотивите за издаване на административния акт.
Не посочването на обстоятелство, което е следвало да се декларира при подаване
на заявлението за отпускане на социална помощ не може да бъде подведено правно
като нарушение на чл.32 ал.4 от ППЗСП, защото задължението за деклариране на
промяна в обстоятелствата възниква за получателя на помощта тоест след
признаване правото на социална помощ. На следващо място, разпоредбата на чл.15
от ЗСП, която въвежда задължението, повторено в чл.32 ал.4 от ППЗСП предвижда
друга правна санкционна последица при неговото неизпълнение, а именно
прекратяване изплащането на помощта за срок от една година, без да се проверява
дали промяната има значение за определяне правото на социална помощ тоест дали
е настъпил факт, който отрича занапред неговото съществуване. Съгласно
определението за недобросъвестно получени суми по §1 т.14 от ДР на ЗСП,
недобосъвестност е налице при три бланкетно формулирани фактически състава – не
изпълнение или нарушение на изискванията на този закон или други норми на
действащото законодателство, които имат отношение към определяне на правото
подпомагане. Това са материално правни норми, които съдържат фактическите
състави при осъществяване, на които правото на социално подпомагане възниква.
Разпоредбата на чл.15 от ЗСП, съответно повтарящата я норма на чл.32 ал.4 от
ППЗСП не е сред тях, а е задължение, което представлява условие не за
съществуване на правото, а за неговото упражняване. Този извод следва от
предвидената от законодателя санкция в чл.15 от ЗСП, а именно лишаване от
правото за срок от една година, независимо дали то продължава да съществува или
не. Недобросъвестно получени суми обаче са само онези, които са изплатени,
въпреки не съществуване на фактическия състав, който поражда правото на
социална помощ. Третото основание за квалифициране на получаването на
социалната помощ като недобросъвестно е получателят да притежава имущество или да
прави разходи, които не съответстват на заявените от него доходи, което следва
да бъде установено с влязъл в сила акт на съответните компетентни органи. Ето
защо и законодателя изисква в чл.14а от ЗСП да бъде проведена административна
процедура, в хода на която да се провери изпълнението на изискванията, от които
зависи възникването и съществуването на правото на социална помощ, сред които
не е неизпълнението на чл.32 ал.4 от ППЗСП от една страна, а от друга
фактическото основание – не деклариране на обстоятелство от значение за
придобиване на правото на социална помощ не е преценено нито в констативния
протокол, нито в оспорената заповед като факт, който отрича правомерното
изплащане на целевите средства по чл.16б ал.1 т.1 от ППЗСП тоест води ли до
заключение за отсъствие на условията, които пораждат правото на социална помощ.
По този въпрос фактически и правни мотиви липсват както в констативния
протокол, така и в оспорената заповед и тъй като очевидно органа е подходил
формално към случая, не декларирането е подведено под напълно различна спрямо фактите
правна норма – тази на чл.15 от ЗСП, която е неотносима. За първи път в
пледоария по същество ответника се домогва да мотивира правно разпореждането за
връщане на изплатените средства, което не може да санира допуснатите пороци от
материално правно и процесуално правно естество при издаване на
административния акт. Възражението на получателя на помощта не е разгледано, с
което е нарушено правото му на ефективно участие в административната процедура,
която се провежда срещу него, както и на правото му на добра администрация, на
обективно и пълно разследване на всички факти и тяхното правно значение.
Административния орган е нарушил и чл. 36 ал.4 от АПК вр. с чл.25 ал.2 от
Закона за хората с увреждания – за предоставената на децата услуга „личен асистент“
информацията е налична при самия Директор дирекция „Социално подпомогане“, тъй
като с негово направление се извършва преценка за правото им да получат тази
подкрепа, която за малолетните деца с увреждания се възлага за изпълнение на
техните родители. С договора за личен асистент се подкрепят семействата на
децата с увреждания с цел да се задоволяват техните завишени потребности от
допълнителна лична грижа, които препятстват родителите да работят на пълен
работен ден. Личния асистент работи почасово и там, където се намират децата му
– в техния дом, като няма пречка да има основен трудов договор, какъвто е
настоящия случай. Двете мерки имат различна цел и могат да се съчетават, като
единствено дохода като личен асистент има значение за определяне на подоходния
праг по чл.16б ал.4 от ППЗСП и ако не декларирането му е довело до отпускане на
помощта без основание, едва тогова по силата на определението по §1 т.14 от ДР
на ЗСП може да се приложи санкцията по чл.14а ал.3 от ЗСП. Законът е останал
изцяло не разбран от ответния административен орган, което е причина за
формалния му подход, за лишаване на адресата на заповедта от участие в
административното производство, което не се осигурява с връчване на констативен
протокол, в който няма никаква информация за трудовия договор, за неговия
предмет, срок, трудово възнаграждение, значение за правото на отпусната
социална помощ. В отговора на възражението е вписано единствено, че има нови
доказателства – кои са, запознат ли е адресата на вмененото имуществено задължение
преди неговото налага се тези факти, какво е тяхното значение, никой не дава
отговор, а това е в пълно противоречие с принципите за обективност,
добросъвестност, предвидимост, доверие в административните органи и тяхната
работа. Такова производство не може да не завърши с издаването на
административен акт, който е немотивиран фактически, а правните основания са
изцяло без значение за съществуване на недобросъвестност по специалното
определение на §1 т.14 от ДР на ЗСП- изплащане на помощ, въпреки отсъствие на
условията, които поражда правото на социално подпомагане. Разбирането на
ответника за целта на мярката по чл.16б от ППЗСП противоречи на полезното й
действие и предметен обхват. Мярката не изисква лицата да са останали без
никакви доходи от трудова дейност, а допълва липсата на такива от основното им
занятие по аргумент от условията по чл.16б ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ППЗСП – а
именно, не само когато е налице временна неработоспособност по причина на
въведените извънредни противоепидемични мерки, които не допускат посещаване на
учебните заведение от непълнолетни деца в училищна възраст, който риск не е обхванат от
осигурителната система по КСО, но и когато родителите са трайно безработни
лица, които получават обезщетение по КСО, но неговия размер е под средномесечния
подоходен праг за отпускане на помощта – чл.16б ал.1 т.2 от ППЗСП. В същото
положение се намира и родителя, който е личен асистент на своите деца и поради
техните завишени потребности не полага труд на пълен работен ден. Целта на помощта
по чл.16б от ППЗСП е, чрез нея да се осигури доход на засегнатите от противоепидемичната
мярката родители над минималния праг - 150% от МРЗ, до който или под който са
достигнали поради нейното прилагане. Противното разбиране отрича ефекта, който
целевата помощ по чл.16 от ППЗСП трябва да постигне – всички родители, които
имат деца под 14 години, останали в дома си, поради забраната да се посещава
учебно заведение и които поради това имат доход по-малък или равен на 150% от
МРЗ за страната, освен тези, които получават обезщетение за временна
неработоспособност, бременност и раждане. В тези два случая родителите са
останали в дома си по причина на временна неработоспособност, бременност и
раждане, за което получават обезщетение, заместващо трудовото им доходи – обхванат
риск от КСО. Докато помощта по чл.16б от ППЗСП допълва намалението на дохода от
основна трудова дейност под и до 150% от МРЗ, включително се допълва и
обезщетението за оставане без работа, когато е по-малко от посочения размер по
чл.16б ал.4 от ППЗСП.
В случая ответника не твърди, че с
дохода от договора като личен асистент се превишава подоходния праг, а лицето
изначално не е декларирало неговия размер, с което не са изпълнени изискванията
за отпускане на помощта и е налице основание за недобросъвестното й получаване,
нито наведеното фактическо и съответно правно основание сочат на квалификация
по §1 т.14 от ДР на ЗСП. Ето защо заповедта е материално незаконосъобразна,
постановена и при съществено нарушение на производствените правила. Възнаграждението за един адвокат в размер на
300лв, което е минимално възнаграждение дори по дела без материален интерес, не
е прекомерно.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД
№2406-РД01-0337/26.07.2021г на директор дирекция „Социално подпомагане“ Стара
Загора.
ОСЪЖДА Агенцията за
социално подпомагане гр София да заплати на К.Н.Б. ЕГН ********** сумата от 300лв
/триста/, представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: