№ 1100
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000501388 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 260033 от 09.03.2021г., постановено по т.дело № 67/2020г. на
Врачанския окръжен съд, Гаранционен фонд със седалище гр.София е осъден да
плати на Ц. П. Г. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си
Д. И. П. сумата 5 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени
при ПТП на 24.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2020г. до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 5 000 лева до
претендираните 30 000 лева; на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, Гаранционният фонд
е осъден да плати на адв. С. Б. адвокатско възнаграждение в размер 580 лева, а по
сметка на ОС-Враца да плати държавна такса в размер 200 лева и направени за
сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в размер 450 лева; Ц. П. Г.,
действащ лично и със съгласието на майка си Д. П. е осъден да плати на
Гаранционния фонд разноски по компенсация в размер 133 лева.
Решението на Врачанския окръжен съд е постановено при участие на Т. К.
Т.-трето лице-помагач на страната на ГФ.
Въззивна жалба е подадена от Ц. П. Г., чрез пълномощника адв. С. Б., срещу
решението на ВрОС в отхвърлителната му част. Жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, сочи, че определеното от съда обезщетение е
силно занижено по размер, като съдът неправилно е приложил материалния закон-
чл. 52 ЗЗД. Сочи, че съдът не е съобразил броя и вида на причинените на ищеца
при ПТП увреди, обстоятелството, че инцидентът е оставил тежки негативни
1
последици върху душевното му здраве, както и че не е възстановен от травмите.
Искането е да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да
бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер,
ведно със законната лихва, считано от датата на инцидента до окончателното
плащане. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник Гаранционен фонд-
София, чрез пълномощника адв. Е. Г., е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият ответник сочи, че в
обжалваните части решението е правилно и законосъобразно, постановено при
пълнота на доказателствата и в съответствие с трайно установената съдебна
практика. В отговора на въззивната жалба поддържа и направеното в
първоинстанционното производство възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия-същият е пътувал без поставен
предпазен колан и след като е знаел, че водачът е употребил алкохол.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, конституираният по делото Т. К. Т., трето лице
– помагач на страната на ответника, не взема становище по въззивната жалба.
Решението на ВрОС в частта, с която ГФ е осъден да плати на Ц. П. Г. с ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на майка си Д. И. П. сумата 5 000
лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на
24.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2020г. до окончателното
плащане, като необжалвано от страните е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният окръжен съд е бил сезиран от Ц. П. Г., действащ
лично и със съгласието на майка си Д. И. П., с искова молба, с която против
Гаранционния фонд са предявени искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б.
„а” КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер 30 000 лева, причинени при ПТП, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 24.12.2019г. в с *** на ул. Васил Левски №
2, около 03,00 часа л.а. „Мазда 323“, управляван от Т. К. Т. самокатастрофирал,
при което на пътуващия на предната дясна седалка Ц.Г., са причинени телесни
увреждания. Сочи се, че вина за настъпването на ПТП има водачът на автомобила,
който макар да не бил тестван за алкохол поради напускане на
местопроизшествието, употребил алкохол и ударил МПС челно в дърво.
Ищецът твърди, че в резултат на ПТП получил телесни увреждания, като в
лечебното заведение му била поставена диагноза „Контузио капитис. Контузио
церебри. Консервативно поведение при множество леки и средно тежки черепно-
2
мозъчни травми. Счупване на ключица и счупвания на седмо и осмо ребра.
Сътресение на мозъка и множество рани по цялата глава и челото”. Твърди, че от
получените увреждания, от участието в инцидента и изживяването на опасността
от реална смърт претърпял и продължава да търпи болки и страдания, изразяващи
се в негативни нервно-психични изживявания, депресии, стрес, безсъние,
тревожност, неработоспособност, страх от МПС, които се намират в причинна
връзка с непозволеното увреждане.
В исковата молба се твърди, че към 24.12.2019г. за л.а. „Мазда 323“ с рег. №
*** не е имало валидно сключена застраховка ГО, поради което с молба вх.№24-
01-97 от 17.02.2020г. ищецът отправил до Гаранционния фонд искане да му бъде
платено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, но в
тримесечен срок ответникът нито определил, нито платил обезщетение. Предвид
изложеното, ищецът иска да бъде осъден ответникът да му плати претендираната
сума, както и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Гаранционен фонд оспорва
предявените искове. Оспорва описаните в исковата молба механизъм на ПТП и
причините за настъпването му. Смята, че претенцията е силно завишена по размер
и не отговаря на критерия за справедливост. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, като твърди, че пострадалият е пътувал без поставен
предпазен колан, в нарушение на изискването на чл.137а от ЗДвП, и е знаел и се е
съгласил да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач след
употреба на алкохол.
С определение № 525 от 05.08.2020г. по искане на ответника, в
производството по делото е конституиран, като трето лице помагач водачът на
автомобила Т. К. Т..
Третото лице–помагач Т.Т., не взема становище по исковете.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Пред въззивния съд няма спор, че на 24.12.2019г. в с. ***, около 03,00 часа,
л.а. „Мазда 323” с рег.№***, собственост на М. К. Н., управляван от Т. К. Т.
самокатастрофира, вследствие на което ищецът, като пътник на предната дясна
седалка, е получил телесни увреждания.
В първоинстанционното производство са представени заверени копия от
актове за установяване на административно нарушение от 24.12.2019г. и
наказателни постановления за наложени глоби, съставени на водача Т.Т. за
допуснати нарушения на КЗ -управление на МПС без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” и за нарушения на ЗДвП-чл. 20, ал.2; чл. 123, ал.1, т.2,
б. „в” и чл. 103 и др.
Според заключението на приетата САТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.
П., механизмът на ПТП е следният: на 24.12.2019г. в с. *** на ул. Васил Левски
срещу № 2, около 03,00 часа-в тъмната част на денонощието и при мокра пътна
3
настилка „л.а. Мазда 323“ с рег. № ***, управляван от Т.Т., поради движение с
несъобразена с пътните условия скорост, губи напречната си устойчивост, напуска
платното за движение в дясно и се блъска челно в крайпътно дърво. В резултат на
удара, на седящият на предна дясна седалка Ц.П. са причинени телесни
увреждания. Според инж. П., от техническа гледна точка вероятната причина за
настъпване на произшествието е поведението на водача Т., управлявал
автомобила с несъобразена скорост-по мокър път в тъмната част на денонощието,
загубил контрол върху него, колата напуснала платното за движение вдясно и се
ударила в дърво. Експертът, след като е отчел установените увреждания на
ищеца-травма на главата, дясното рамо и дясната гръдна половина, оплакванията
от оток, болки при движение в дясната раменна става и дясната гръдна половина и
местоположението му в автомобила, е направил извод, че от техническа гледна
точка тези увреди могат да се получат при свободно инерционно движение на
тялото на пътник. Посочил е, че ищецът е бил без поставен предпазен колан.
По реда на чл. 176 ГПК по искане на ответника са изслушани обясненията на
водача Т.Т., който твърди, че ищецът е негов съсед. Сочи, че вечерта на
произшествието Т. бил кръчмата в с. ***, след това се прибрал в дома си и
употребил алкохол. Сочи, че по-късно Ц. дошъл в дома му и заедно отново пили,
като на ищеца му личало, че бил пиян. Твърди, че по искане на ищеца отишли в
гр.***, за да вземат един приятел, след което се прибрали в дома на Т., където Ц. и
приятеля отново пили алкохол. Наложило се да върнат приятеля в ***, като Ц.
отишъл с тях и тогава станало произшествието, като според Т., Ц. бил вече много
пиян.
Според представената в първоинстанционното производство медицинска
документация- амбулаторен лист и епикриза на „МБАЛ-Мездра”ЕООД ищецът е
бил в болничното заведение в периода от 24.12.2019г. до 26.12.2019г. с диагноза
„Контузио капитис. Комоцио церебри. S06.0 S00.9”, като в епикризата е посочено,
че пациентът е употребил алкохол. Установява се от епикризата, че на ищеца е
проведено медикаментозно лечение и че същият е изписан с препоръка за
хигиенно-диетичен режим.
Въз основа на медицинската документация в производството пред ВрОС е
допусната и приета СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Ф. Т.-съдебен лекар.
Вещото лице е установило, че при ПТП на 24.12.2019г. ищецът е получил
неразместено счупване на дясна ключица, пукване на 7-мо и 8-мо десни ребра и
охлузвания в областта на лицето. Посочено е, че средната продължителност на
оздравителния период е от порядъка на около 4 седмици. След проведения на
12.11.2020г. личен преглед на пострадалия, д-р Т. е констатирал, че в дясното
рамо и дясната гръдна половина не се установяват видими травматични
изменения, но ищецът се оплаква от болки в тази област; дясната ключица е с
нормален контур и са налице безболезнени активни движения в пълен обем на
дясната раменна става. Направен е извод, че ищецът е напълно възстановен.
За установяване на претърпените болки и страдания и техния интензитет, в
първоинстанционното производство са са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Г. С. В. твърди, че с чичото на ищеца живее на семейни начала
и имат 5 деца. Спомня си, че по време на коледните празници през 2019г. ищецът
4
претърпял катастрофа, като твърди, че разбрала за нея от родителите му на
следващия ден. Поддържа, че видяла ищеца след връщането му вкъщи и той
плачел и се оплаквал от болки в главата, рамото и ребрата; за около 10-15 дни не
ходел на училище. Твърди, че след като тръгнал отново на училище, още в
автобуса започвал да плаче, след това в клас и молил баща си да го прибере.
Поддържа, че в период около 3-4 месеца ищецът много се страхувал от коли, дори
и когато преминавали до него, покривал лицето си с длани, за да не ги вижда.
Сочи, че все още изпитва болки, нервен е и не знае какво прави.
Не се спори по делото, че към 24.12.2019г. за л.а. „Мазда 323“ с рег. № ***
не е имало валидно сключена застраховка ГО и че на 17.02.2020г., ищецът е
поискал от ГФ да му бъде платено обезщетение в размер 90 000 лева за
претърпените от ПТП вреди.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави
следните изводи:
Със сила на пресъдено нещо е установено между страните по спора
наличието на предпоставките на чл.557, ал.1, т.2, б. „б” КЗ, за ангажиране
отговорността на ответника –Гаранционен фонд спрямо увредения ищец, а
именно: липсата на застрахователен договор, сключен между застраховател и
прекия причинител на вредите-Т.Т.-водач на л.а. „Мазда 323“; наличието на
предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на
вредите спрямо увредения ищец - извършване на противоправно деяние от страна
на прекия причинител на вредите-управление на МПС в нарушение правилата на
ЗДвП; вредоносен резултат-причиняване на неимуществени вреди на ищеца -
болки и страдания от причинените при ПТП телесни увреждания; причинна
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; отправено искане
до ГФ.
Това е така, тъй като решението на ВрОС е влязло в сила в частта, с който
ответникът ГФ е осъден, на основание чл. чл. 557, ал.1, т.2, б. „а” КЗ, да плати на
ищеца сумата 5 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени
при ПТП на 24.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2020г. до
окончателното плащане.
Спорни пред въззивния съд са въпросите, очертани от оплакванията във
въззивната жалба относно справедливия размер на обезщетението, което се дължи
на пострадалия. С оглед поддържаното от ответника в отговора на въззивната
жалба възражение за съпричиняване, спори се пред въззивния съд и дали
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като е
пътувал без поставен предпазен колан и като се е съгласил да пътува с алкохолно
повлиян вода.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, установени по делото, които
са в пряка причинна връзка с процесното ПТП и които представляват
неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат обезщетени, съобразно
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на
причинените травматични увреди и начина на настъпване на увреждането,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
5
обществото (в този смисъл разясненията, дадени в Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС).
За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди в конкретния случай, този състав на САС съобрази следните обстоятелства:
брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания и техния
медикобиологичен характер, установен от СМЕ - неразместено счупване на дясна
ключица, пукване на 7-мо и 8-мо десни ребра и охлузвания в областта на лицето;
вида и продължителността на проведеното лечение и свързаните с това
ограничения за пострадалия-болнично за 2 дни и домашно-амбулаторно;
продължителността на лечебния и възстановителен период, установена от СМЕ -
общо за около 4 седмици. САС съобрази и установените от гласните
доказателства интензитет на търпените болки и страдания, както и
обстоятелството, че по време на лечебния и възстановителен период ищецът е
изпитвал дискомфорт и затруднения в елементарното си битово обслужване.
Съдът взе предвид също изводите на вещото лице-медик, че ищецът е напълно
възстановен от травматичните увреди, че дясната ключица е с нормален контур и
че дясната раменна става може да извършва активни безболезнени движения в
пълен обем; че въпреки оплакванията за болки в дясното рамо и дясната гръдна
половина, не се установяват видими травматични изменения в тези области. САС
съобрази също и установените по делото негативни преживявания на ищеца след
процесния пътен инцидент и промяната в психическото му състояние след ПТП,
установени от обсъдените гласни доказателства.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалия към датата на ПТП-14 -
годишен, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-
икономическите условия в страната към 24.12.2019г. и лимита на
застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори
съставът на САС намира, че сумата 15 000 лева би обезщетила справедливо
ищеца за претърпените и доказани в процеса неимуществени вреди.
Въззивният съд е длъжен да разгледа възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, релевирано в отговора на исковата молба,
на което въззиваемият (ответник в първоинстанционното производство) се
позовава и във въззивното производство, ако решението е обжалвано само от
ищеца в отхвърлителната част на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), съответно чл.
432 КЗ или чл. 557, ал.1, т.2, б. „а” КЗ и не е обжалвано в осъдителната му част от
ответника- Това е така, тъй като въззивното производство, образувано по въззивна
жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение в частта, с която частично
е отхвърлен иска по чл. 557 КЗ, поддържа висящността на процеса относно
размера на дължимото обезщетение, поради което въззивният съд е длъжен да
разгледа своевременно направеното от ответника - въззиваем в отговора на
исковата молба и поддържано в отговора на въззивната жалба възражение за
принос на пострадалото лице за собственото си увреждане, независимо, че
решението не е обжалвано в осъдителната му част от ответника.
В конкретния случай, в срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1
ГПК ответникът ГФ е въвел възражения за принос от пострадалия за настъпването
на вредоносния резултат поради непоставен предпазен колан и пътуване в
автомобила, управляван от водач, за когото ищецът е знаел, че е употребил
6
алкохол. Врачанският окръжен съд е приел, че така направените възражения са
останали недоказани. В отговора на въззивната жалба, както вече се посочи и в
хода на въззивното производство ответникът ГФ поддържа възраженията за
съпричиняване.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може
да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Трайна и непротиворечива е съдебната практика
относно това, че обстоятелството, че пострадалият пътник не е ползвал предпазен
колан, не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като
намаляването на обезщетението за вреди е допустимо, само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-
малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен
колан. В разглеждания случай съдът кредитира обсъденото заключение на САТЕ,
прието от първата инстанция, тъй като същото е съобразено изцяло с данните по
делото-с установения механизъм на произшествието, с местоположението на
пострадалия към момента на удара и с характера и вида на телесните увреждания,
обосновани и категорични са изводите на експерта и не почиват на вероятности и
предположения. Посочи се вече, че вещото лице инж. П. е категоричен, че
пострадалият е пътувал на предната дясна седалка без поставен предпазен колан,
тъй като тялото на ищеца се е движило свободно в купето и се е ударило във възли
и части от интериора на автомобила.
Категоричен извод обаче, че ако Ц.П. е бил с правилно поставен предпазен
колан, частично или напълно би се предотвратило движението на тялото му и би
се намалила степента на получените увреждания от ударите в предната част на
купето, не е направен от експерта авто инженер. Подобен извод не е направени и
от д-р Т., изготвил обсъдената СМЕ. Предвид това, съставът на САС намира, че
извод, че ищецът е съпричинил настъпването на вредоносния резултат, като е
пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, би почивало на
предположения, а не на конкретно установени факти и обстоятелства.
По делото категорично се установи от обясненията на водача Т., събрани по
реда на чл. 176 ГПК, че той и ищецът са пили заедно преди ПТП. Действително по
делото липсват данни какво е съдържанието на алкохол в кръвта на водача Т., тъй
като същият е напуснал местопроизшествието и проба не е вземана. Не се твърди,
нито се установява, пострадалият, макар и непълнолетен към 24.12.2018г., да е
бил психически или емоционално незрял, нито да е бил неспособен да разбира и
ръководи постъпките си за да се приеме, че същият не е знаел за установената в
закона забрана за управление на МПС след употреба на алкохол и влиянието,
което алкохолът оказва.
Доказан е по делото обективният факт, че пострадалият и водачът са били заедно
преди ПТП и заедно са употребявали алкохол. Ищецът, качвайки се и пътувайки в
автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач, макар да не е допринесъл за
възникване на самото ПТП, е допринесъл за настъпване на собственото си
увреждане, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Неговото
рисково поведение - пътуване с превозно средство, управлявано от алкохолно
7
повлиян водач, е проява на съзнателния и свободно формиран избор на
пострадалия, на който е бил известен този факт или който е могъл да предвиди,
при проявена нормална дължима грижа. Именно поемането на този предвидим и
реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране е поведение,
представляващо обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП. Предвид
изложеното съдът намира, че в случая Ц.Г., поемайки риска да пътува с превозно
средство, знаейки че водачът му е употребил алкохол, е допринесъл за
настъпването на собственото си увреждане. ( в този смисъл т. 7 на ТР № 1 от
23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС). По тези съображения САС
намира, че това възражение за съпричиняване е категорично доказано, поради
което е и основателно. Въззивният съд приема, че приносът на пострадалия за
настъпването на вредоносния резултат следва да бъде определен на 1/3. Предвид
това, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
уважен до сумата 10 000 лева. Върху така определеното обезщетение следва да
бъде начислена законна лихва, считано от 18.05.2020г. до окончателното плащане.
Изводите на въззивната инстанция не съвпадат напълно с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде отменено в
частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 5 000 лева до 10 000 лева.
Вместо това следва да бъде постановено друго, с което ЗД „ДаллБогг:Живот и
здраве“ АД бъде осъдено да плати на Ц. П. Г. още 5 000 лева, като обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при ПТП, ведно със законната лихва, считано
от 18.05.2020г. до окончателното плащане; на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ГФ
следва да бъде осъден да плати по сметка на ВрОС държавна такса в размер още
200 лева. В останалата обжалвана част решението на ВрОС следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 38 ЗАдв, Гаранционен фонд
следва да бъде осъден да плати на адв. С. Б. за осъщественото пред САС
безплатно процесуално представителство адвокатско възнаграждение в размер 480
лева, съразмерно уважената част от иска , а на основание чл. 78, ал.6 ГПК, да
плати по сметка на САС държавна такса в размер 100 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260033 от 09.03.2021г., постановено по т.дело № 67/2020г.
на Врачанския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът на Ц. П. Г. с
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Д. И. П., с правно
основание чл. 432 КЗ, предявен против Гаранционен фонд със седалище гр.София,
за разликата над 5 000 лева до 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
18.05.2020г. до окончателното плащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, Гаранционен фонд със
седалище гр.София да плати на Ц. П. Г. с ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на майка си Д. И. П. още 5 000 лева, като обезщетение за
8
неимуществени вреди, причинени при ПТП на 24.12.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 18.05.2020г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260033 от 09.03.2021г., постановено по т.дело
№ 67/2020г. на Врачанския окръжен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, Гаранционния фонд да плати на
адв. С. Б. адвокатско възнаграждение в размер 480 лева, за осъщественото пред
САС безплатно процесуално представителство, съразмерно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, Гаранционен фонд да плати по
сметка на САС държавна такса за въззивното производство в размер 100 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9