№ 32777
гр. София, 19.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110134394 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140 и следващи от ГПК по насрочване за
разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.
Предявена в съда е искова молба от ищец К. Р. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес
***********, чрез адвокат В. Т., срещу ответник „Ч.МБАЛ” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *******, която удовлетворява изискванията за редовност по
чл.127 и чл.128 ГПК, въвеждайки допустими за разглеждане искове, родово и местно
подсъдни на СРС с правно основание чл.200 КТ.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника подаден чрез
упълномощен адвокат с вх.№ 256124/15.9.2023г./ОИМ/, като е изразено становище по
предявените искове, и са направени възражения и доказателствени искания.
С оглед горната констатация съдът намира, че са налице предпоставките за насрочване
на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, изготвяне на проекто-доклад и
произнасяне по доказателствените искания на страните.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на 10.11.2023г. от 10,30 часа , за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение.
СЪОБЩАВА на страните ПРОКЕТО ДОКЛАДА по делото, в следния смисъл:
Производството по делото е образувано по предявен от ищеца иск с правно основание
чл.200, ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ:
1/ 20000 лева – представляващи обезщетение за неимуществени вреди, за претърпени болки
1
и страдания, изразяващи се в мозъчно сътресение, повърхностна травма на окосмената част на
главата, контузия на клепача и околоочната област, хронично посттравматично главоболие,
контузия на гръдния кош и лумбална област, подкожен хематом и оток в областта над бузата,
както и психически стрес, изразяващ се в безпокойство, безсъние, тревожност и напрегнатост,
постоянни мисли за случилото се, страх и разстройство в адаптацията, след настъпила трудова
злополука на 6.2.2021г. призната с Разпореждане №30294/15.2.2021г. на НОИ, ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на увреждането 6.2.2021г. до окончателното изплащане на
сумата;
2/ 47,02 лева – представляващи обезщетение за имуществени вреди, за закупуване на
лекарства в следствие на злополуката на 6.2.2021г., за което са издадени касов бон 2 бр. на
19.2.2021г. за медикаменти Цитизин и Селеногин и 1бр. на 10.3.2021г. за медикамент Ксанакс,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането 6.2.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
Релевираните от ищеца доводи са, че е работел по трудово правоотношение/ТПО/ при
ответника на длъжност „медицинска сестра“ съгласно трудов договор/ТД/ от 21.10.2020г.
На 6.2.2021г. ищецът претърпяла трудова злополука по време на работа. На работното
си място по време на нощно дежурство, около 18,30 часа ищецът била нападната от
дежурния лекар д-р Трифонов, който влязъл в превързочната и започнал да се държи
агресивно с ищеца и да и вика, защо била там, а не с него, за да му даде отчет за болните.
Докато крещял, изведнъж той ударил ищеца силно в гърдите, в резултат на което тя паднала
и се ударила върху метални дръжки на шкаф и в земята. Докато лежала на земята лекарят
продължил да крещи надвесен над ищеца, като продължил да нанася удари и ритници.
Впоследствие хванал ищеца за косата и започнал да я влачи.
В резултат на нанесените удари ищецът изпитвала силна болка в главата и тялото,
дори не си спомня някои моменти. Не помни как е успяла да се изправи, как е взела лед, за
да притъпи болката в главата, но д-р Трифонов го взел от ръцете й и продължил да я удря по
главата с него. Продължил да я обижда и да крещи, че е некадърница и не е за отделението.
Ищцата се изплашила, затова избягала и се скрила в тоалетната, като се заключила там.
Започнала да звъни за помощ. Впоследствие е отведена в реанимацията на болницата,
където колеги са направили компреси и обезболявания. Имала изключително силни болки в
главата. Повърнала няколко пъти след побоя. От преживения страх и ужас не успяла да
контролира физиологичните си нужди. Изпитвала болки и в областта на кръста,
седалищната област и лявото бедро. Имала контузия на клепача и околоочната област,
повърхностна травма на окосмената част на главата и контузия на гръдния кош и
лумбалната област.
След инцидента ищецът твърди, че е страдала от постоянно комоцио -
посттравматично главоболие, чувствала се неспокойна, уплашена, постоянно плачела, с
болки в областта на лявата буза и челюст, с подкожен хематом и оток в областта на лява
буза, болки в гръдния кош и кръста, контузия на клепача и околоочната област, контузия на
главата в лявата челно теменна област на главата, с контузия на гръдния кош и кръста с
болезнена палпалация на гръден кош и лумбална област. Предписани били обезболяващи и
противовъзпалителни медикаменти и Ксанакс. Месеци наред продължавало главоболието,
била неспокойна, нощем не можела да спи добре, понякога имала световъртежи, чувствала
се тревожна и напрегната, постоянно мислела за случилото се и изпитвала страх.
Предписано било медикаментозно лечение, включително Коаксил, Ксанакс, Ноотропил,
Цитизин, Селеногин. Започнала да има припадъци с епизоди на загуба на съзнание,
главоболието и световъртежа продължавали дълго.
Поради замайването, залитането и състояние с краткотрайна загуба на съзнание
постъпила в „Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия
2
„Свети Наум“ за диагностично и терапевтично уточняване.
Твърди, че до момента на подаване на ИМ в съда не се е възстановила от причинените
й травматични увреждания. Болките в лумбалния отдел и таза продължавали, като е
диагностицирана с остеопоротична фрактура Л4 при лумбализиран Eс1.
В резултат на причинените травматични увреждания от нанесения побой ищеца била в
състояние на временна неработоспособност за периода 9.2.2021г.- 22.2.2021г. съгласно
Болничен лист № Е20200686365/8.2.2021г., от 23.2.2021г.-14.3.2021г. съгласно Болничен
лист № Е20210450813/23.2.2021г., от 15.3.2021г. до 3.4.2021г. съгласно Болничен лист №
Е20210450977/16.3.2021 г., от 4.4.2021г. до 23.4.2021г. съгласно Болничен лист №
Е20210451198/6.4.2021г., от 24.4.2021г. до 13.5.2021г. съгласно Болничен лист№
Е20210857272/27.4.2021г.
За един дълъг период от време ищецът твърди, че не била в състояние да работи, което
допълнително засилило стреса от случилото се и не успявала да преживее и да забрави
станалото. След настъпилата трудова злополука се затворила в себе си, изолирала се, обзели
я мрачни чувства, дали ще може да се възстанови от злополуката и да се върне на работа,
страхувала се постоянно и не могла да спи нощем, сънувала кошмари. Това се отразило на
психиката й, като се чувствала стресирана и притеснена. Променила се коренно и като човек
- станала затворена и подтисната от влошеното си здравословно състояние и дългият период
от време, през който била неработоспособна.
Твърди, че и до настоящия момент не се е възстановила от причинените й увреждания
в резултат на настъпилата трудова злополука, нито е преодоляла стреса от случилото се, тъй
като въпреки проведената терапия все още усеща болка и се чувства силно притеснена и
изплашена и постоянно се връща в съзнанието си към случилото се.
Затова претендира от ответника по справедливост за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука заплащането на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на увреждането - 6.2.2021г. до окончателното изплащане.
Наред с неимуществените вреди в резултат на трудовата злополука са причинени и
имуществени вреди, изразяващи се в изразходваните средства за лечение в общ размер на
47,02 лева, от които сумата от 43,27 лева за закупени лекарства с касов бон от 19.2.2021г. и
3,75 лева за закупени лекарства с касов бон от 10.3.2021г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на увреждането - 6.2.2021г. до окончателното изплащане.
Поради изложеното се моли да бъдат уважени претенциите, като се присъдят и сторените
разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор на исковата молба/ОИМ/ с вх.№ 256124/15.9.2023г. и е
възразил изцяло по така предявените искове. Оспорва се, че твърденията в ИМ и
доказателствата към нея не обосновават наличие на причинно-следствена връзка между
състоянието на временна нетрудоспособност и трудовата злополука, както и причинно-
следствена връзка между трудовата злополука и вредата. Оспорват като недоказани
твърденията, че в резултат на трудовата злополука ищцата е получила описаните
увреждания. Видно от приложения към исковата молба първи по време и най-близо до
твърдяното събитие амбулаторен лист № 016540/7.2.2023г. изд.от д-р А. от П. има описана
само повърхностна травма по окосмената част на главата. Няма описана контузия на
клепача и околоочната област, подкожен хематом и оток в областта над бузата, макар че ако
е получена такава травма, тя трябва да има проявление на следващия ден, няма съобщена
контузия на гръдния кош и лумбалната област. Същия ден е направена рентгенография на
белите дробове и сърцето и е описано, че няма убедителни данни за травматични промени
3
на ребрените дъги.
Нито в болничния лист от 8.2.2021г., където са описани „Контузия на клепача и
околоочната област; Повърхностна травма на окосмената част на главата“, нито в
разпореждане № 30294 от 15.2.2021г. на НОИ-ТП-София град, където са възпроизведени
същите увреждания, са описани контузия на гръдния кош и лумбална област, подкожен
хематом и оток в областта над бузата, получени в резултат на трудовата злополука. Тези
увреждания не са възникнали впоследствие, а според твърденията на ищцата са били
получени в деня на злополуката или са се проявили малко след това. Въпреки това не са
били съобщени от нея и отразени в съответните документи, създадени седмица след
злополуката.
Твърденията на ищцата за връзка между замайването, залитането и състоянието с
краткотрайна загуба на съзнание, заради които постъпва на 20.9.2021г. - 7 месеца след
6.2.2021г., в „Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия
„Свети Наум“ за диагностично и терапевтично уточняване, и трудовата злополука не се
установяват от епикризата от МБАЛНП „Свети Наум“ от 23.9.2021г.: „Пациентка с
анамнестични данни за две състояния с краткотрайна загуба на съзнание, на фона на
установени ниски стойности на артериалното налягане, вестибуловегетативен синдром по
функционален тип и тревожност. Предвид неубедителните анамнестични данни за
епилептичен характер на пристъпите и липсата на абнормности в ЕЕГ изследването (след
сънна депривация), нормалната находка от образното изследване, по време на
хоспитализацията не се приема диагноза епилепсия.“
Видно от приложените болнични листове, след 13.5.2021г. няма данни за
продължаващи травматични увреждания. Твърденията за последващи два случая на
краткотрайна загуба на съзнание и връзката им с трудовата злополука не се доказват от
приложената към исковата молба епикриза от МБАЛНП „Свети Наум“.
Оспорва се претендирания от ищцата размер на обезщетението като несъобразен с
характера и тежестта на травмата, продължителността и интензитета на понесените във
връзка с нея болки и страдания, конкретните отражения на увреждането в бита й,
непродължителния период на лечение и възстановяване и липсата на последиците от
злополуката с траен характер.
Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца.
СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание в чл.200 КТ
и чл.86 ЗЗД.
БЕЗСПОРНО Е МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че са били във валидно трудово
правоотношение/ТПО/ по време на настъпване на злополуката, както и че същата е била по
време на работа и е призната за трудова съгласно разпореждане на НОИ, като последното не
е обжалвано, няма спор за начина на настъпване на злополуката.
СПОРНИТЕ ФАКТИ са – изложените в ИМ по отношение на размера на претенцията,
както и наличието на причинна връзка между злополуката и описаните в ИМ физически и
4
психически страдания на ищеца, както и причинно-следствена връзка между вреди и
злополука, т.е. спорно е всичко изложено в ИМ без фактите, които ответника е признал
изрично или не е оспорил с ОИМ.
НЕ СЕ НУЖДАЯТ от доказване следните обстоятелства – че злополуката е приета за
трудова, датата на същата, че е настъпила в следствие на чужди действия на трето лице,
както и че ищеца е пострадала от тази злополука като е била във временна
нетрудоспособност, за което са издадени болничните листове описани в ИМ.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 ГПК и посочване на
доказателствената тежест, указва на ищеца, че в негова тежест е да докаже, всички наведени
твърдения с исковата молба и размерите на претенциите си, т.е. да докаже исковете си по
размер и основание, включително и време на търпени болки след злополуката. Ответникът
от своя страна е длъжен да установи положителните факти които твърди, както и да докаже
своите положителни възражения.
УКАЗВА НА страните, че не са ангажирали доказателства за следните обстоятелства
изложени от тях:
ИЩЕЦ – за болките и психическите преживявания след злополуката, за времетраенето
на лечението, и за състоянието на ищеца веднага след злополуката и по време на лечението,
както и към дата на ИМ, за наличието на причинна връзка между твърдените от ищеца
страдания със злополуката.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените от ищеца с
исковата молба и уточнителна молба писмени документи и тези представени с отговора на
ответника.
ДОПУСКА двама свидетели на ищеца при режим на довеждане за първото по делото
открито съдебно заседание/о.с.з./ за установяване на болките на ищеца след злополуката и
времетраенето им както и състоянието й след злополука и по време на ползвани болнични.
ДОПУСКА съдебномедицинска експертиза при депозит 400 лева от бюджета на
съда, която да отговори на въпросите на ищеца поставени с ИМ, както и на следните
въпроси поставени от съда – към дата на изготвяне на експертизата дали ищцата търпи
болки и страдания и от какъв характер, има ли причинно-следствена връзка между
описаните в ИМ вреди и злополуката, оправдани ли са разходите за закупени медикаменти с
оглед предписанията на лекари след залополуката.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Д. К. К., телефон 02/954 5464, 0888 472 245.
УКАЗВА на страните че могат да изразят становище по дадените указания в първото
по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че най - късно в първото съдебно заседание следва да уточнят
възраженията си и да направят доказателствените си искания, както и да ангажират
доказателства, след което губят тази възможност.
УКАЗВА на ответника, че след подаване на отговора на ИМ вече не може да прави
5
нови възражения по предявените срещу него искове.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да постанови неприсъствено
решение срещу него или да прекрати делото, на основание чл.238, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законния представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40
и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и бърз
начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред спорното
производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата страна.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ,
който е разположен на ет.2, стая 204 в сградата с адрес гр.София, бул. „Цар Борис III“ №54.
Медиацията е лесен и достъпен /безплатен/ алтернативен метод за решаване на правни
спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното
производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят
постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства,
може да се обърнат към служителя по медиация към СРС на тел. 02/8955423, който ще им
помогне при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури
ползването на Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните!
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице за о.с.з. по телефон.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6