Р Е Ш
Е Н И Е N 75
гр. Сливен, 10.05.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Соня Василева , като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 201 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 248/21.12.2018 г. по гр.д. №
455/2018 г. на Районен съд – Нова Загора, с което е отхвърлен предявеният от
сдружение за напояване“Водата е живот“ със седалище и адрес на управление *********,
представлявано от Д.Д.Д. против Г. С. Д. ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за осъждане на владеещият несобственик Г. С. Д. да
предаде на невладеещият собственик Сдружение за напояване“ Водата е живот“
владението върху 3.60 дка от площта на имот № 013009 /стар/ нов 48725.13.9 в землището на с.
Млекарево ЕКАТЕ 48725, представляващи част от действителната площ на язовир „До
летището“, които към настоящия момент Г. Иванова владеела без правно основание,
като неоснователен и недоказан и е осъдено сдружението да заплати на
ответницата направените по делото разноски.
Против решението е подадена въззивна жалба от ищеца
Сдружение за напояване “Водата е живот“, чрез процесуланият представител - адв.
Д.Г., в която се твърди, че решението е
не правилно. На първо място се твърди, че съдът не се е произнесъл с отделен
установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към
патримониума на ищеца, поради което
решението следва да бъде отменено. На второ място съдът неправилно е
приел, че сдружението не е собственик на претендираната част от 3.6 дка от
площта на имота. Твърди се, че сдружението е собственик по силата на закона.
Разливат се съображения, че сдружението е придобило от момента на възникването
си право на собственост върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура на
територията, които са били включени в имуществото на прекратените организации
по § 12 от ПЗР на ЗСПЗ. Твърди се, че през 2015 г. била извършена проверка на
язовир „До летището“ от Басейнова дирекция и сдружението е било санкционирано
за това, че преливникът на язовира и част от предпазната дига са разрушени,
като е издадено предписание язовирът да бъде изведен от експлоатация чрез
изпразване на язовирното езеро до привеждането на съоръжението на язовира в изправно
техническо и експлоатационно състояние. Твърди се , че при направените проучвания в
архива на държавна напоителна система – Сливен са установили, че площта на язовир До летището“ е по-голяма от тази , отразена в скицата, издадена от
Общинска служба по земеделие гр. Нова Загора, поради което преливникът попада извън
посочената в скицата площ. Твърди се, че действителната площ на язовира е 240
дка. Освен това постановеното решение
противоречи на друго решение на РС – Нова Загора и в обобщение се иска
решението да бъде отменено изцяло и да бъде
уважена претенцията, като се претендират разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се, че действително в диспозитива липсва
установителен такъв, но в мотивите си съдът
е формирал вътрешно убеждение и е изложил аргументи, поради което въззивният
съд има правова възможност да се произнесе с решението си, като постанови диспозитив
относно правото на собственост на ищеца. Развиват се съображения, че е налице
очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения ред в чл.
247 от ГПК. На следващо място се сочи, че не са развити конкретни оплаквания
срещу обжалваното решение, а единствено са изложени твърденията в исковата
молба. По тези твърдения са наведени аргументи в писмения отговор пред районния
съд, поради което се иска въззивният да съобрази решението си с тези
възражения. Влязлото в сила решение е по
отношение на други страни и не може да формира сила на присъдено нещо по
отношение на настоящата ответница. Претендират се разноски за тази инстанция.
В с.з.
за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от
представител по пълномощие, с което се поддържа подадената въззивна жалба.
В с.з. въззиваемата не се явява. Постъпила е писмена
молба от представител по пълномощие, с която се оспорва основателността на
подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни.
Ключовото оплакване на
въззивника се състои в несъгласието с приетата от първостепенния съд площ на язовира,
на който той е собственик, съответно – от констатацията, че спорната част от
имот № 48725.13.9 – 3,60 дка, не попада в неговата
територия.
Безспорно е, че сдружението,
по силата на правната норма, е станало собственик на язовир „До летището“ /представляващ
по смисъла на пар. 3 от ДР на ЗСН „обект от хидромелиоративната инфраструктура
на територията му“/. Спорният въпрос е какъв е обемът на правото на собственост
– тоест – размерът на земната площ, върху която се простира съоръжението
„язовир“.
Извод за това може да се
направи въз основа на Приемо-предавателен протокол между Община Нова Загора и
ищцовото сдружение по искане на последното от 2008г., и според него площта на
язовира е 81,872 дка. Относно това съоръжение, още преди да стане собственост
на ищеца, липсват точни данни за площта му. Най-ранната техническа документация,
относима към него, е от 1969г., съгласно нея при завирен обем 480 000 куб.м.
при максимална кота на водното ниво 161, 50 м., общата площ ще бъде 240 дка.
Изрично следва да се подчертае, че тази документация не създава собственически
права и съдържанието й е информативно, още повече, че към този момент язовирът
е бил в процес на изграждане. Така, към момента на изготвяне, по-късно и
влизане в сила на плана за земеразделяне на землището на с. Млекарево, площта
на язовира е била 81, 872 дка, каквато е и отразената в титула за собственост.
Действително, съгласно пар. 1
т. 26 от ЗВ, „"принадлежащи земи на водохранилища" са
земите, които се заливат при най-високо водно ниво на водохранилището,
определено за преливане на водно количество с оразмерителна обезпеченост“, но понятието „принадлежащи земи“ не е
идентично с понятието „язовир“. По смисъла на ЗВ – пар. 1 т. 94 "язовир" – като обект на хидромелиоративната инфраструктура - е „водностопанска система, включваща водния обект,
язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху
която са изградени“.
Тоест – в предмета на
собственост, определен в н.а. като „язовир“, не се включва и „принадлежащи земи на водохранилището“.
Разпоредбата на
чл. 63 ал. 1 от Наредба №7/2003г. за правила и нормативи за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони обявява, че „необходимата
площ за язовири и водоеми се определя от очертанията на чашата при
максимално водно ниво на преливника, определено при условията на
обезпеченост 1 на сто, като при язовирите откъм сухия откос на стената се
добавя ивица, равна на 2 пъти височината на стената, мерено от петата на
откоса“, което сочи, че е нужно осъществяване на процедура по техническото
установяване на тази необходима площ и едва след приключването й със
съответната документация, могат да се предприемат годни стъпки по придобиване
на правото на собственост върху нея. Самото теоретично предположение на
собственика на язовира /основаващо се на старата техническа документация/, не
може да се приеме за валидно определяне на „очертанията на чашата при
максимално ниво на преливника“, още повече предвид дългогодишните геофизични и
ландшафтни изменения на територията и продължителното саморазрушаване на
язовирната стена, съответно то нито може да даде точни параметри на тази
територия, нито пък да породи право на собственост върху околните земи,
попадащи в нея.
От своя страна,
ответникът се легитимира като собственик на имот № 48725.13.9, в който попада и спорният участък от 3,60 дка, с
надлежни документи, за които законът предвижда възможността да създадат,
признаят и удостоверят правото на собственост.
Разбира се, в
настоящия процес по принцип не е необходимо да се установява, че ответникът е собственик на спорното право, сила на
пресъдено нещо по този въпрос може да възникне само при предявен насрещен иск,
предмет на доказване е дали то принадлежи
на ищеца. Тъй като искът е положителен установителен, при отхвърлянето
му не се дължи произнасяне, че той не е
собственик. По тази причина и липсва „отделен установителен диспозитив на
принадлежността на правото на собственост в патримониума на ищеца“, каквото е
първото оплакване на въззивника и въззивният съд го счита за несъстоятелно.
Може само да се
отбележи, по повод на релевирания довод за противоречие между приетото от
първоинстанционния съд и мотивите на решението на НзРС по гр.д. №916/16г. по
описа на НзРС относно площта на язовира, че тези мотиви са постановени по спор
между ищцовото сдружение и община Нова Загора, не обвързват със СПН съда, разглеждащ
настоящия спор между други страни, по който следва пряко и непосредствено да
бъдат събрани доказателства, въз основа на които решаващият съд да изгради
фактически констатации и да направи самостоятелно правните си изводи. В случая
последните кореспондират с доказателствата, съдържащи се в събраните
доказателствени средства, ценени с оглед приложимите законови разпоредби.
На
последно място следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 53 от ЗСН, която повелява, че при изграждане на съоръжения и обекти за
хидромелиоративната инфраструктура земите могат да бъдат отчуждавани по искане на министъра на земеделието, храните и горите
по реда на Закона за държавната собственост
и на Закона за опазване на земеделските земи.
Предвид изложеното
дотук, въззивната инстанция счита, че правото на собственост на ищеца не се
накърнява от ответника, тъй като процесната част от имота, на който той се
заявява като собственик, не попада в рамките на територията, върху която се
разпростира доказаното вещно право на ищеца.
Поради това искът
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Щом правните изводи на двете
инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение
следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на
допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски и такива
следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 500 лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 248/21.12.2018г. по гр.д.
№ 455/2018г. на Районен съд – Нова Загора.
ОСЪЖДА Сдружение за напояване
„Водата е живот“ със седалище и адрес на управление *********, представлявано
от Д.Д.Д. да заплати на Г. С. Д. ЕГН ********** *** сумата от 500 /петстотин/ лева
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: