О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер ІV-2250 година
2020, 06 август гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на шести август година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия
Даниела Михова
частно гражданско дело 1695 по описа за
2020 г.:
Производството е по реда на чл.274 ГПК,
вр.чл.64 и сл ГПК и е образувано по частната жалба на Главна дирекция „Гранична
полиция“ МВР гр.София, против определение № 1925 от 28.02.2020 г. по гр.д.6941/2019
г. по описа на Бургаски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на
частния жалбоподател и ответник в производството по гр.д.6941/2019 г. на БРС,
за възстановяване на срока за обжалване на Решение № 3541/12.12.2019 г. по
гр.д.6941/2019 г. на Районен съд Бургас.
Твърди се, че обжалваното определение е
неправилно, тъй като съдът не е взел предвид изложените в молбата за
възстановяване на срока съображения, а именно, че производството по делото е по
Глава ХХV на ГПК - „Бързо производство“. Сочи се, че съгласно чл.315, ал.2 ГПК,
съдът, в заседанието за разглеждане на делото посочва деня, в който ще обяви
решението си, съотв.от който ден започва да тече срокът за обжалването му.
Посочено е, че поради невъзможност да се яви в това съдебно заседание (за което
страната е изпратила писмени бележки и е уведомила съда), страната не е имало
как да разбере дали и кога съдът ще обяви решението си, още повече, че много
съдебни състави, независимо, че се касае за бързо производство, обявявали на
страните, че решението е обжалваемо в двуседмичен срок от връчването му на
страните. На следващо място се твърди, че протоколите от съдебните заседания не
се публикуват на електронната страница на съда и, тъй като Глава ХХV на ГПК не
се съдържат разпоредби по отношение на протокола от съдебното заседание, следва
да се приложат разпоредбите на чл.150-152 ГПК. Твърди се, че след като страната
не е присъствала на това съдебно заседание, в което е приключило събирането на
доказателства и е даден ход по същество, съдът е следвало да даде друг срок за
обжалване на решението с цел да се гарантира еднаква защита на страните,
каквато възможност е дадена в чл.315, ал.2 от ГПК. Оспорват се изводите на
съда, че от представеното заявление за ползване на отпуск не било ясно дали
отпускът е действително ползван.
Претендира се отмяна на обжалваното
определение и възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба
като се твърди, че този отговор е от съществено значение за изхода на делото.
Претендират се съдебни разноски за изготвянето на частната жалба.
В законовия срок против частната жалба е
постъпил писмен отговор от ответника по нея и ищец по първоинстанционното дело,
с който жалбата се оспорва като недопустима, неоснователна, необоснована и
незаконосъобразна. Посочено е, че по твърдения на самия частен жалбоподател,
срокът за обжалване на решението е изтекъл на 26.12.2019 г., а отпускът на
юрисконсулта на ответната дирекция е бил с начало 27.12.2019 г. Твърди се, че
доколкото поради липсата на подадена в законовия срок жалба против решението,
решението е влязло в сила, е недопустим „опитът за възстановяване на срока“. По
същество се твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице основания
по чл.64 и сл ГПК за възстановяване на срока. Твърди се, че доколкото
юрисконсултът на ответната дирекция е излязъл в отпуск в поледния ден от срока
за обжалване (оспорва се и реалното ползване на отпуска), пропускът да се да
подаде въззивна жалба против решението е резултат от процесуалното бездействие
на страната, а не от наличие на особени непредвидени обстоятелства по смисъла
на чл.64 ГПК, които страната не е могла да преодолее. Твърди се, че страната –
ГД ГП МВР е могла да осъществи лично (чрез директора си) правото си да подаде
жалба против решението или да упълномощи друг процесуален представител да го
стори. На следващо място се твърди, че ответната страна е била уведомена, че
производството се движи по реда на Глава ХХV на ГПК - „Бързо производство“,
поради което е следвало да съобрази процесуалното си поведение и защитата си с
това обстоятелство.
Частната жалба е подадена в законовия
срок, от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по делото
образувано по исковата молба на Р.А.С. от ***, против ГД „Гранична полиция“ МВР
гр.София, за осъждане на ответната дирекция да заплати на ищеца подробно
изброени в исковата молба суми за дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, за лихва за забава и за направени по делото разноски. Поради
правното основание на исковете - чл.179, ал.1, вр.чл.176, вр.чл.178, ал.1, т.3,
вр.чл.187, ал.3 и ал.5, т.2, вр.ал.6 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД - за
заплащане на извънреден труд и лихва за забава, съдът е указал на страните с
Разпореждане № 17417 от 20.08.2019 г., че производството е по реда на Глава ХХV
на ГПК - „Бързо производство“, което е било отразено и върху изпратените до страните
призовки и съобщения (до ответника - л.11, л.48, 49, 66).
Независимо от това, че
частният жалбоподател не оспорва, че е бил редовно призован за откритото
съдебно заседание на 24.10.2019 г. и за това на 28.11.2019 г., това се
установява и от приложените по делото призовка (л.48), протокол от открито
съдебно заседание на 24.10.2019 г. Видно от представените по делото писмени
бележки (вх.№ 47076/23.10.2019 г.), процесуалният представител на ответната
дирекция – юк.Агнес Николова, е уведомила съда, че няма възможност да присъства
на съдебното заседание, но не възразява да бъде даден ход на делото в нейно
отсъствие. Изложени са искания в случай, че бъде даден ход на делото и в него
другата страна направи доказателствени искания, както и са изложени съображения
по съществото на спора, в случай, че съдът приключи събирането на доказателства
и даде ход по същество.
В съдебното заседание на
24.10.2019 г. съдът е дал на делото, приел е допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, както и направеното изменение на иска от страна на ищеца. Делото е
отложено за друга дата, като е дадена възможност на ответника да изрази становище
по заключението на вещото лице. За следващото съдебно заседание – на 28.11.2019
г.ответната ГД ГП е редовно уведомена с връчване на призовка на 13.11.2019 г. В
призовката е отразено, че делото е отложено за даване на възможност на
ответника да се запознае със заключението на вещото лице и да изрази становище
по него.
На съдебното заседание на
28.11.2019 г., въпреки редовното уведомяване, представител на ответната
дирекция отново не се е явил. Съдът е констатирал, че становища по експертизата
не са постъпили, поради което е приключил събирането на доказателства и е обявил,
че ще произнесе решението си на 12.12.2019 г., от която дата тече срокът за
обжалване на страните.
Решението по делото (№
3541) е постановено на 12.12.2019 г. Независимо от това, че в съдебното
заседание съдът е обявил кога ще произнесе решението си и от кой момент за
страните тече срокът за обжалване, на страните е връчен препис от решението –
на ищеца – на 19.12.2019 г., а на ответника – на 06.01.2020 г.
На 13.01.2020 г. в БРС е постъпила
молба от гл.юрисконсулт Агнес Николова, процесуален представител на ответника,
за възстановяване на срока за обжалване на постановеното решение. Изложени са
твърдения, че в нормата на чл.316 от ГПК не било посочено, че решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, считано от
неговото постановяване, за разлика от чл.259, ал.1 от ГПК, където това се
сочело. Твърди се, че съобщението за решението било връчено на 06.01.2020 г.,
поради което се иска да се приеме подадената въззивна жалба. Отделно от това се
твърди, че срокът бил изтекъл в поредица от почивни дни (на 26.12.2019 г.), а юрисконсултът
на ответника от 27.12.2019 г. е ползвала платен годишен отпуск до 03.01.2020 г.
Твърди, че като гл. юрисконсулт на РДГП - Аерогари няма заместник, който да
извърши съответните процесуални действия в нейно отсъствие. Работно й място
било на Летище-София, което правело трудно регулярното извършване на справки по
делата , вкл. и съдебния протокол. Представено е заверено копие от заявление за
отпуск и въззивна жалба.
В дадения едноседмичен
срок ищецът е депозирал писмен отговор с който е заявил, че счита молбата за
недопустима, неоснователна и незаконосъобразна. Изложени са подробни
съображения.
С обжалваното определение БРС е оставил
без уважение молбата за възстановяване на срока. Съдът се е позовал на ТР № 12 от 11.03.2013 г. по тълк. д.
№ 12/12 г. на ОСГК, съгласно което „Срокът за обжалване на решение, обявено при
условията на чл. 315, ал. 2 ГПК
тече от датата, на
която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл.7, ал.2 ГПК
на преписи от
решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на
страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е
обявено след датата, предварително посочена по чл.315, ал.2 ГПК.“. Посочено е, че по молбата за
възстановяване на срока не са установени особени непредвидени обстоятелства,
които страната не е могла да преодолее.
Бургаският окръжен съд
приема, че обжалваното определение е правилно и съобразно със закона и следва
да бъде потвърдено.
Съдът приема на първо място,
че след като веднъж е редовно призована за делото, страната сама следи за
неговото движение и съдът няма задължение да я уведомява за последващи
насрочвания, в случай, че това е направено в открито съдебно заседание, следователно
- за заседанието на 28.11.2019 г. ответната ГД ГП гр.София е била редовно
уведомена, макар и да не е изпратила свой представител. По делото липсват данни
страната да е пожелала да й бъде изпратен препис от протокола от съдебното
заседание по електронен път и това е причината да не е изрично уведомена на коя
дата ще бъде постановено съдебното решение. Това обаче, с оглед описаното
по-горе, не може да се вмени в процесуално нарушение на районния съд, понеже
законът не му възлага подобно задължение, защото, както бе изложено по-горе,
страната сама следи за хода на производството. На следващо място, сайтът на БРС
е публичен и страната може ежедневно да проверява дали по делото е постановено
решение без особени затруднения.
На второ място, по делото
не се представиха доказателства, а не се и твърди, наличието на „особени
непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК, които ответникът не
е могъл да преодолее. Твърдението на частния жалбоподател, че разрешеният
отпуск на юрисконсулта не представлява такова „непредвидено обстоятелство“, което
да е причинило пропускане на срока за обжалване на постановеното съдебно
решение. На първо място, както се посочи, ползването на платен годишен отпуск
не представлява „особени непредвидени обстоятелства“, тъй като страната може и
следва, предвид разрешения от нея отпуск на юрисконсулта, да организира
защитата си в негово отсъствие. На второ място отпускът е разрешен от последния
ден на срока за обжалване, т.е.страната е имала възможност да подаде въззивната
си жалба 13 дни след постановяване на решението. Особените и непредвидени
обстоятелства са пречки от такъв характер, които страната няма как да знае, че
ще възникнат и ще я възпрепятстват да упражни процесуалните си права. В случая
ползването на годишен отпуск е свързано с предварително планиране и не
съставлява пречка от подобен род.
Ето защо правилно БРС е
отказал възстановяване на срока за депозиране на въззивна жалба на ГД ГП
гр.София.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 1925 от
28.02.2020 г. по гр.д.6941/2019 г. по описа на Бургаски районен съд.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.