Р Е Ш Е Н И Е
№ 288
гр.
Хасково, 25.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично
заседание на трети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ
БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА
КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при секретаря Диана Динкова и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова от ОП- Хасково, като
разгледа докладваното от съдия
Костова АД (К) № 154 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна
жалба от А.М.Д. ***,
подадена чрез пълномощник адв. М. ***, против Решение № 183 от 18.12.2019 г., постановено от Районен
съд - Свиленград, наказателна
колегия, I-ви състав, по
адм. д. № 836/2019 г. С жалбата се релевират
касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния
жалбоподател съдебният акт е произнесен при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, изразяващо се в непризоваване на страните и разглеждане на делото в
закрито заседание. Твърди, че е налице неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост на решението. Д. *** да отмени обжалваното решение, като неправилно постановено и да постанови
съдебен акт, с който да отмени Заповед за задържане с рег. №351зз-275 от
17.12.2019г., издадена от И. Д. П., на длъжност инспектор при РУ – Свиленград .
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощника си адв. М., който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - полицейски
орган, инспектор И. Д. П. при Районно управление – Свиленград към ОДМВР - Хасково, редовно призован за
съдебно заседание, се явява лично, оспорва жалбата, счита същата за
неоснователна, а решението на Районния съд за правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба,
като намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според
участващия по делото прокурор съдът, за който без да са налице изричните законови основания, е разгледал процеса в
закрито съдебно заседание без призоваване на страните в него, като по този
начин е лишил жалбоподателя от възможността да участва по делото и е постановил
един незаконосъобразен съдебен акт.
Като прецени доводите на
страните и данните по делото, Административен
съд – Хасково в настоящия касационен състав, намира касационната жалба на А.М.Д. за процесуално допустима - подадена от надлежна
страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната
жалба е основателна
по следните съображения:
С обжалваното решение № 183/18.12.2019г., постановено по адм. дело №
836/2019г. по описа на Районен съд -
Свиленград е
отхвърлена жалбата на А.М.Д.,
против Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-295/17.12.2019 г., с която Д. е задържан за срок до 24 часа,
издадена от И. Д. П., на длъжност инспектор при Районно управление – гр. Свиленград. За да достигне до този
резултат решаващият състав на Районен съд - Свиленград е приел, че оспорената пред него
заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при
наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
При осъществената служебна
проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен
състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Настоящият
съдебен състав установи, че атакуваното съдебно решение е постановено по
процесуално допустима първоинстанционна жалба, с оглед на което постановения по
нея съдебен акт не следва да бъде разглеждан, като недопустим.
По отношение на твърдението
на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение, съдът
счита, че е основателно, тъй като същото е произнесено при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила. Това е така, защото искането, с което е
сезиран първостепенният съд, е предявено на правно основание чл. 72, ал.4 от ЗМВР във връзка с
чл.145 и сл. от АПК. Съгласно първо
посочената законова разпоредба задържаното лице има право да обжалва законността
на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по
жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния
административен съд. По силата на чл.149, ал.1 от АПК административните
актове, могат да се оспорят пред компетентния съд в 14-дневен срок от
съобщаването им, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните
административни актове. Следователно в случая действат законовите изисквания за
разглеждане по съдебен ред на жалба, подадена против индивидуален
административен акт, по отношение на която е налице задължението на съда да я
разгледа в открито съдебно заседание
с надлежно конституиране и призоваване на страните. Първоинстанционният съд би
могъл да се произнесе в закрито заседание например при
оставяне на жалбата без разглеждане, поради нейната недопустимост, съответно
поради нередовност на жалбата която не е отстранена от жалбоподателя в дадения от съда
срок, в които
хипотези съдът отново би
могъл да се произнесе с определение и да прекрати образуваното по нея
производство в закрито заседание. В настоящия случай обаче първоинстанционният
съд не е преценил подадената жалба от А.Д.,
като нередовна или недопустима, поради което не я е оставил без разглеждане и
не е прекратил съдебното производство. Напротив - жалбата е разгледана по
същество, в резултат на което в мотивите на решението същата е счетена за
неоснователна, а с диспозитива на обжалваното решение е отхвърлено оспорването
на А.М.Д..
Съобразно изискването на чл. 121, ал. 3 от Конституцията на Република България разглеждането на делата
във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго. В този
смисъл е и императивната норма на чл. 132, ал. 1 от Закона за съдебната
власт,
според която съдилищата разглеждат делата в открити съдебни заседания. В АПК се съдържат изрично
посочени от законодателя случаи, в които съдът се произнася в закрито заседание
- чл. 60, ал. 5, чл. 166, ал. 3 и чл. 199 от АПК, но конкретния случай не
е между тях. Не е налице и хипотезата на чл. 253, ал. 1 от АПК, в която съдът се
произнася с разпореждане по искане за прекратяване на фактически действия.
Първостепенният съд точно е установил, че делото е образувано по оспорване на Заповед
за
задържане на лице с рег.
№ 351зз-295/17.12.2019 г., издадена по
реда на чл.72 от ЗМВР, която следва да бъде разгледана по реда на чл.145 и сл.
от АПК във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР, но без основание е разгледал спора в закрито съдебно
заседание без призоваване на страните, което е в противоречие със
съдопроизводствените
правила. Осъщественото нарушение е съществено, защото чрез него съдът е лишил
страните от възможност да вземат участие в делото, да представят становища и да
ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си, което винаги води до
постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Безспорно разглеждането на
делото е следвало да се осъществи в открито съдебно заседание по аргумент на чл. 11 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, с призоваване на
страните по реда на чл. 137 от АПК. Първоинстанционният съд
е нарушил основния принцип на съдебния процес за публичност, закрепен в чл. 12 от АПК и чл. 11 от ГПК, според който
разглеждането на делата се извършва в открито заседание, освен ако в закон е
предвидено това да стане в закрито заседание. Като не е осъществено
конституиране на страните и не е проведено открито съдебно заседание с
призоваването им, а решението е постановено в закрито заседание, са нарушени
разпоредбите на чл. 154, ал. 1, чл. 162 и чл. 163 от АПК. Съдът не е разпределил
доказателствената тежест в процеса, като не е посочил кои са подлежащите на
доказване факти във връзка с предмета на спора и коя от страните следва да ги
докаже. Посочените пропуски представляват нарушения на чл. 7, чл. 9, чл. 170, чл. 171, ал. 4 от АПК, които също са съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК,
тъй като са довели до неизясняване на фактическата обстановка по правния спор.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно, което
обстоятелство налага неговата отмяна и връщане делото на същия съд за ново
произнасяне от друг съдебен състав с призоваване на страните и провеждане на
открито съдебно заседание.
По отношение на
направеното в жалбата възражение против разпореждането на Районен съд- Свиленград,
с което жалбоподателя е задължен да внесе държавна такса за разглеждане на
делото пред първостепенния съд, настоящия състав на съда счита, че следва да
бъде отбелязано, че в настоящото производство произнасяне по това възражение не
се дължи от съда, тъй като са налице други процесуални способи, чрез които
касатора би могъл да докаже и да претендира връщане на недължимо платената от
него държавна такса, след като счита, че такава по негово мнение не се дължи.
С оглед резултата по спора
пред настоящата инстанция разноски не следва
да бъдат определяни, а направените и претендирани подлежат на присъждане по
реда на чл. 226, ал. 3 от АПК.
На основание на горното и
на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 183 от 18.12.2019 г., постановено по адм. дело № 836/2019г. по описа на
Районен съд – Свиленград.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от
друг съдебен състав на
Районен
съд - Свиленград,
съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.