Решение по дело №1617/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 във връзка с чл. 57а ал. 3 и чл. 56, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба от Я.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. Т.П. ***, против Заповед № 0138/27.06.2023г. на кмета на Район "Младост" при Община Варна, с която на осн.чл.57а, ал.1 т.1 и чл.68, ал.1 т.1 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по см.чл.56 ал.1 от ЗУТ /НУРППО/, на жалбоподателя като собственик е наредено демонтиране на преместваем обект "Павилион за авторемонтни услуги" с обща заета площ 245.77 кв.м., находящ се в ПИ с идентификатор *****, с административен адрес ул. „Академик И.К.“ №** и №**-** по КК на гр.Варна, в срок от 30 дни от влизане в сила на заповедта. С жалбата се твърди, че оспореният административен акт страда от съществени формални пороци – липсват мотиви, от които собственика на разпоредения за премахване обект да разбере кои конкретни разпоредби от кой нормативен акт е нарушил, както и не ставало ясно в какво се изразява нарушението, тъй като не е указано какви точно параметри не са спазени при поставянето на преместваемия обект /ПО/. Изтъква се, че административният орган не е дал указания по какъв начин и къде в имота следва да бъде поставен ПО, за който има издадено Разрешение за поставяне № 27/ 05.08.2021 година, респективно – не е посочено какви отклонения от разрешението за поставяне на ПО са допуснати. Органът не е посочил и кой е собственик на ПИ с идентификатор *****, в който е поставен ПО. Като друг порок на акта е посочено, че органът не е взел под внимание възражението, направено от собственика на ПО след връчване на съставения констативен акт. Твърди се, че преместваемият обект, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед, не е описан коректно в заповедта – точно местоположение, параметри, вид на вложените материали, отстояние от границите със съседните имоти и други. От съдържанието на административния акт не ставало ясно кой е неин адресат и чие е задължението за премахване на ПО – на собственика на имота или на собственика на самия преместваем обект и дали това са едно и също лице. На изложените основания се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед на Кмета на район Младост, Община Варна. Претендира се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.П. като пълномощник на оспорващия Я.А., която излага доводи за нищожност на оспорената заповед поради наличие на особено тежък порок – некомпетентност на нейния издател, доколкото от представените от ответника заповеди от кмета на Община Варна за оправомощаване е видно, че същият не е предоставял на районните кметове правомощията си за издаване на заповеди от рода на процесната – по реда на чл. 57а от ЗУТ във вр. с НУРППО на Община Варна. Алтернативно се иска заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна по съображенията, изложени в жалбата, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция. Поддържа се и искането за присъждане на разноски в полза на оспорващия съобразно представен в съдебно заседание списък.

Ответникът – Кметът на район Младост, Община Варна, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по реда на чл. 57а ЗУТ вр. чл. 67 и сл. от Наредбата за Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по реда на чл. 56, ал.1 ЗУТ /НУРППО/ е започнало във връзка с постъпил сигнал за извършващо се незаконно строителство в ПИ с идентификатор ***** по кадастралната карта на гр. Варна.

На 09.06.2023 г. М.Г.К.и Станимир Симеонов Стоянов – и двамата служители в „Контрол по строителството“ в район Младост при Община Варна, в отсъствие на собственика извършили проверка на място в ПИ с идентификатор ***** по КК на гр.Варна, находящ се на ул. „Академик И.К.“ № **и № *** – **. При проверката е установено, че в имота има поставен преместваем обект – „Павилион за авторемонтни услуги“ с обща площ 245,77 кв.м. и с размери в план 28,25 м. х 8,70 м с височина 4,60 м в най-високата част. Обектът бил изпълнен от метални ферми и термопанели. За резултатите от проверката е съставен Констативен акт /КА/ (л. 21 от преписката). В него е посочено, че собственик на имота е Я.А., съгласно нотариален акт № 180, том ХХХІІ, дело № 7227, вх. рег. № 12439/ 14.05.2021 година, представен от ответника ведно с административната преписка (л.75 от преписката). В т. V от КА е посочено, че за ПИ с идентификатор ***** има издадено Разрешение за поставяне № 27/ 05.08.2021 г. с приложена схема към него на името на собственика на имота – Я.А.. Посочено е също, че от установените на място параметри на обекта следва извод, че същият не отговаря на издаденото разрешение за поставяне на ПО. Предвид тези констатации е посочено, че установеният на място преместваем обект е изпълнен в нарушение разпоредбите на чл. 68, ал.1, т. 1 от НУРППО и на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, посочени като основание за започване на производство по реда на чл. 57а от ЗУТ, т.е. за премахване на преместваемия обект.

До жалб. А. в качеството на собственик на имота е изпратено писмо рег. № РД23005852МЛ_002_МЛ_005 от 12.06.2023 г. (л. 19 от преписката), към което е приложен екземпляр от съставения констативен акт. Писмото се е върнало на 14.06.2023 г. с отбелязване в обратната разписка „Преместен“. Това обстоятелство е документирано със съставяне на Констативен протокол от 14.06.2023 г. (л. 18 от преписката). Предвид последното се е наложило лицето да бъде уведомено за съставения КА със съобщение, залепено на самия преместваем обект и в ПИ ***** с адрес гр. Варна, ул. „Акад. И. Курчатов“ № 29 и № 29а – 31, както и на таблото за обявления в сградата на районно кметство Младост. Срещу констативния акт е постъпило възражение с рег. № АУ07974МЛ_001_МЛ/22.06.2023 г., което не е приложено към преписката, но е безспорно между страните.

След като приел възраженията срещу КА за неоснователни, ответникът – кметът на район Младост при Община Варна издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед 0138/27.06.2023г., с която на осн.чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл.68, ал.1, т.1 от НУРППО, е наредено демонтиране на преместваем обект „Павилион за авторемонтни услуги“ с обща заета площ 245.77 кв. м, находящ се в ПИ с идентификатор *****, с административен адрес -------------- по КК на гр. Варна, в срок от 30 дни от влизане в сила на заповедта.

Последвало е нейното съдебно оспорване, във връзка с което е образувано настоящото съдебно производство.

От ответника с административната преписка е представен нотариален акт № 180, том ХХХІІ, дело № 7227 от 14.05.2021 г. (от л. 75 до л. 77 от преписката), легитимиращо жалбоподателя Я.А. като собственик на ПИ с идентификатор *****, съгласно актуалната КК на гр. Варна. Представено е и Разрешение № 27/ 05.08.2021 г. (л. 80 от преписката), видно от което на жалбоподателя е разрешено да постави преместваем обект: „Павилион за авторемонтни услуги със застроена площ /ЗП/ 98,40 кв.м. в собствения си имот ПИ ***** по плана на 16 м.р. на гр. Варна, ул. “Акад И.К.“ № ** – **. В разрешението изрично е посочено, че ПО следва да се постави по начина, указан в скицата - предложение (л. 90 от преписката), приложена към заявлението за издаване на разрешение.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, се установява въз основа на писмените доказателства по административната преписка, както и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява от съда като основателна.

Процесната Заповед № 138/27.06.2023 г. е издадена от кмета на район "Младост" гр. Варна в хипотезата на делегиране на правомощия от кмета на община Варна със заповед № 2556/11.08.2021 г., приложена на лист 15 от преписката, издадена на основание чл. 44, ал.1 и ал. 2 от ЗМСМА и §1, ал.3 от ДР на ЗУТ. Видно от съдържанието на заповедта, кметът на Община Варна е оправомощил кметовете на райони да изпълняват някои негови функции по ЗУТ като издават мотивирани заповеди, в това число и такива по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ за обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, при констатирани нарушения по чл. 57а, ал. 1, т. 1-7 от ЗУТ (съгл. т. ІІ.2 от заповедта). От изложеното следва извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, независимо от обстоятелството, че в него като акт, от който черпи правомощията си издателят, е посочил друга заповед – Заповед № 0828/ 23.03.2021 година. С оглед изложеното, възраженията за нищожност на акта поради некомпетентност на неговия издател са неоснователни.

Заповедта е издадена в писмена форма, като формално са налице всички задължителни реквизити на административния акт, изискуеми с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК.

Заповедта обаче е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила предвид следното:

Съгласно чл. 56, ал.2, изр. последно от ЗУТ условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище. Съответно в общинската наредба, приета на основание чл. 56, ал.2 от ЗУТ, по-подробно е разписана и процедурата по премахване на преместваемите обект. В изпълнение на законовите изисквания с решение № 1270-10(26)/13,14.12.2013 г. Общински съвет – Варна е приел Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, която е изменяна неколкократно впоследствие. Текстът на ал.1 от чл. 70 на общинската Наредба гласи, че процедурата по премахване на преместваеми обекти се провежда по реда на чл. 57а от Закона за устройство на територията и започва със съставяне на констативен акт в 7-дневен срок от установяване на някое или повече от обстоятелствата по чл. 68 от служители по контрол на строителството при Община Варна или служители на районните администрации, упълномощени за това със заповед на Кмета на Община Варна, а за обекти, поставени на територията на националните курорти – от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. В разглеждания случай Констативен акт № 1 от 09.06.2023 г., с който е поставено началото на административното производство, е съставен от служители на район „Младост“ в „Контрол по строителството“ М.Г.К.и Станимир Симеонов Стоянов. Видно от представената от ответника Заповед № 0828/ 23.03.2021 г., с която кметът на общината е посочил изрично кои лица от Община Варна и от районните кметства оправомощава да изготвят констативни актове в предвидените в чл. 57а от ЗУТ случаи, имената на съставителите на КА № 1 не фигурират. Този порок в процедурата е от категорията на съществените, водещ до опорочаване на акта до степен унищожаемост. Той не може да бъде преодолян с представените от ответника длъжностни характеристики на позициите „старши специалист „Контрол по строителството““ и „главен експерт „Контрол по строителството““ в район „Младост“, където в т. V „Пряко задължение“, т. 3 е разписано, че служителят в районната администрация има задължение да установява с констативен акт обстоятелства по чл. 57а, ал.1 от ЗУТ и след окомплектоване на преписката да я изпраща в Община Варна – Дирекция УСКОР за последващи действия, тъй като самата общинска Наредба поставя изискването за изрично поименно упълномощаване на актосъставителите от кмета на Община Варна. Друг щеше да бъде изводът на съда, ако с оправомощаващата заповед кметът бе посочил най-общо „лицата, заемащи в съответните районни администрации длъжностите „старши специалист „Контрол по строителството““ и „главен експерт „Контрол по строителството““. В случая оправомощаването е поименно и след като имената на актосъставителите не са сред изрично посочените, следва извод, че същите не са компетентни да издават актове по посочения текст. Изложеното налага идвод, че КА, с който е започнало производството, е съставен от некомпетентни длъжностни лица, следователно той не може да се счита за законно основание за образуване на производство по чл. 57а от ЗУТ, още повече за издаване на заповед за премахване на ПО.

Дори и да се приеме, че КА е съставен от компетентни лица, при изготвянето му само формално и най-общо е посочено, че „установеното на място не отговаря на издаденото разрешение за поставяне и има пълно несъответствие с разрешеното“, без да се опише дали не съответства по местоположение или по размери, или и двете, и има ли част от установения на място преместваем обект с площ от 245,77 кв.м., която да съвпада с обема и разположението на разрешените за поставяне 98,4 кв. метра. Не е посочено дори дали според естеството на вложените материали и начина на закрепване към земята установеното на място представлява преместваем обект или строеж, доколкото посочването само на това, че е изпълнен от метални ферми и термопанели не винаги води до извод, че обследваният обект представлява преместваем обект по смисъла на легалната дефиниция на понятието по т. 80 от §5 на ДР на ЗУТ. Последното е от съществено значение при проверката на съда досежно правилното приложение на материалния закон, защото премахването на преместваеми обекти и премахването на незаконни строежи са две различни административни производства – първото е разписано в чл. 57а от ЗУТ и чл. 70 от общинската Наредба, а второто в чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ; съответно различни са и материалните предпоставки за приключване на всяко едно от тези производства с акт по същество.

В оспорения административен акт като правно основание за издаването му са посочени разпоредбите на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, както и чл. 68, ал.1, т.1 от НУРППО. В чл. 68, ал.1 от общинската Наредба са посочени хипотезите, при които са налице основания за издаване на заповед за премахване на ПО, като същите са изброени изчерпателно в точки от 1 до 8 вкл. В цитираната от ответника т. 1 Наредбата сочи, че заповед за премахване на ПО се издава при наличие на предпоставките на чл. 57а, ал. 1, т. 1-8 от ЗУТ. Съответно в нормата, към която препраща цитираната разпоредба от общинската Наредба също са посочени повече от една хипотеза – общо осем, всяка от които представлява законно основание за издаване на заповед като процесната. От начина, по който е посочено правното основание за издаване на заповедта не става ясно коя точно от тези хипотези е приел органът, че е налице. Това е друго съществено процесуално нарушение, което препятства съда при проверката за законосъобразност на акта, доколкото същността на тази проверка се състои в това да се установи налице ли са констатираните от органа материални предпоставки за издаване на акта и кореспондират ли те с приложимата правна регламентация.

От изложеното по-горе налага извод, че оспорената Заповед № 138/27.06.2023 г. е постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила на ЗУТ и на приложимата общинска Наредба, в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУТ и в несъответствие с целта на закона, поради което на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 и т. 5 от АПК следва да бъде отменена, след което и доколкото въпросът е извън компетентността на съда за решаване по същество, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.

При този изход на спора своевременно заявеното искане от жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна Община Варна следва да заплати на жалбоподателя Я.А. сумата в общ размер на 1 010 лв., представляваща заплатени 10 лв. - за държавна такса за образуване на делото, и 1000 лв. - адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на осн. чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед 0138/27.06.2023г. на кмета на Район „Младост“ при Община Варна, с която на осн.чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл.68, ал.1, т.1 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал.1 от ЗУТ /НУРППО/, на Я.А., ЕГН **********,***, като собственик е наредено демонтиране на преместваем обект „Павилион за авторемонтни услуги“ с обща заета площ 245.77 кв. м, находящ се в ПИ с идентификатор *****, с административен адрес -------------- по КК на гр. Варна, в срок от 30 дни от влизане в сила на заповедта, и

ВРЪЩА делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на даденото с настоящото решение тълкуване на процесуалния и материалния закон.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Я.А., ЕГН **********,***, сторените в производството разноски в размер на 1 010 лв. /хиляда и десет лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България по реда на глава ХІІ от АПК.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия: