РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. гр. Добрич, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Тодоров
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело №
20243200900090 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Д. И., с
ЕГН ********** и адрес гр. С., ***, чрез пълномощника адв. К. И. П. – АК Д.
срещу „Г.П.Т“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. Б., ***,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане
ответното дружество да заплати на ищцата следните суми:
7596.90 лв. /седем хиляди петстотин деветдесет и шест лева и
деветдесет стотинки/, представляваща неизплатен остатък от арендно
плащане в общ размер на 27000 лева дължимо за стопанската 2021/2022г. по
договор за аренда на *** от 07.06.2019г. за имот № ***, парцел *** от масив
***, вид: ***, трета категория, с площ от 200,00 дка, находящ се в землището
на с. П., ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 17.06.2024г. до окончателно изплащане на
вземането;
19000 лв. /деветнадесет хиляди лева/, представляваща арендно плащане
за стопанската 2022/2023г. по договор за аренда на *** от 07.06.2019г. за имот
№ ***, парцел *** от масив ***, вид: ***, трета категория, с площ от 200,00
дка, находящ се в землището на с. П., ***, ведно със законната лихва върху
1
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 17.06.2024г. до
окончателно изплащане на вземането;
1832.54 лв. /хиляда осемстотин тридесет и два лева и петдесет и четири
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху дължимото арендно
плащане за стопанската 2021/2022г., от които 512.41 лева, представляваща
мораторна лихва върху общия размер от 21599.07 лева на дължимото арендно
плащане за стопанската 2021/2022г. за периода от 01.05.2023г. до 12.07.2023г.
(датата на частично плащане на сумата от 14002.17 лева) и 970.78 лева,
представляваща мораторна лихва върху неизплатения остатък в размер на
7596.90 лева на арендното плащане за стопанската 2021/2022г. за периода от
12.07.2023г. до 17.06.2024г. и
349.35 лв. /триста четиридесет и девет лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху дължимото арендно плащане в размер
на 19000 лева за стопанската 2022/2023г. за периода от 01.05.2024г. до
17.06.2024г.
Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцата притежавала собствена *** – нива, трета категория, в
землището на с. П., *** в размер на 200 дка – имот с идентификатор ***.
На 07.06.2019г. бил аренден договор между ищцата и ответното
дружество с нотариална заверка на подписите на страните, като размера на
арендното плащане и срока на арендуване били договорени с анекс към
договора от същата дата. Между страните било уговорено, че арендното
плащане за стопанската 2019/2020г. е в размер на 120 лева/декар, а за
следващите 4 години арендното плащане ще се определя година за година,
като се взема средната цена в района за съответната стопанска година плюс
добавка от 10 лева.
През 2023г. ищцата сключила аренден договор с друг арендатор при по-
изгодни условия, като договора бил сключен за бъдещ период, начинаещ от
стопанската 2024/2025г., т.е след изтичане на договорните отношения с
ответното дружество.
След узнаване за сключения нов договор, управителят на ответното
дружество в личен разговор с ищцата заявил, че тя ще бъде санкционирана за
това нейно поведение. На 12.07.2023г. ответното дружество превело на
2
ищцата сума в размер на 14002 лева, като основание за основанието се сочело
„рента“ без да се уточнява за коя година е рентното плащане. Предвид
обстоятелството, че ищцата не била получавала рента за 2021/2022г. тя приела
това плащане за рентно плащане за стопанската 2021/2022г.
След това плащане ответното дружество не изплатило никакви суми по
договора за аренда с ищцата, въпреки настъпилите падежи и изискуемостта на
плащанията, като управителя на дружеството не отговарял на телефонните
повиквания на ищцата.
Ищцата твърди, че средното арендно плащане за стопанската
2021/2022г. за землището на с. П., *** е било в размер на 125 лева/ декар,
поради което дължимото от ответника аредно плащане по процесния договор
било в размер на 135 лева/ декар или общо 27 000 лева. За стопанската
2022/2023г. средното рентно плащане било в размер на 60 лева за декар, а
дължимото по договора плащане към ищцата било в размер на 70 лева/ декар
или общо 14 000 лева.
Плащането арендното задължение било дължимо до 30-ти април на
следващата стопанска година, като съгласно чл.5, ал.1 от процесния договор
ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
дължимото плащане.
Ищцата моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
разноски, прави искания по доказателствата.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.367,
ал.1 ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.
Не се оспорва сключването на твърдения с исковата молба договор за
аренда между страните от 07.06.2019г. и изменението му с анекс от същата
дата.
Ответникът твърди, че средното годишно рентно плащане е законово
уредено в § 2е от ДР на ЗСПЗЗ и се определя в левове за декар от комисия,
назначена със заповед на директора на Областната дирекция „Земеделие“, въз
основа на данни, предоставени от съответната общинска служба по земеделие
за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори,
регистрирани в общинската служба по земеделие. Определения размер на
средното годишно рентно плащане се публикувал на интернет страницата на
3
съответната областна дирекция „Земеделие“.
За стопанската 2021/2022г. средното годишно рентно плащане било в
размер на 58 лева/ декар. Дължимото към ищцата плащане било в размер на 68
лева/ декар или общо 13600 лева.
За стопанската 2022/2023г. средното годишно рентно плащане било в
размер на 50 лева/ декар. Дължимото към ищцата плащане било в размер на 60
лева/ декар или общо 12 000 лева.
За стопанската 2020/2021г. на ищцата били изплатени 23999.88 лева
(10000 лева на 17.02.2022г., 6000 лева на 15.07.2022г. и 7999.88 лева на
17.08.2022г.), с което било погасено изцяло дължимото за съответната година
арендно плащане и били надплатени 10399.88 лева.
На ищцата били изплатени общо 20003.10 лева за стопанската
2021/2022г, ( 6000.93 лева на 25.04.2023г. и 14002. 17 лева на 12.07.2023г.),
като с това било погасено изцяло задължението на ответника за тази
стопанска година и били надплатени 8003.10 лева.
Ответникът заявява, че извършва прихващане на претенцията на ищцата
за сумата от 14000 лева за стопанската 2022/2023г. с надвнесени през 2022г. и
2023г. в размер на 18402.98 лева, като с останалата след прихващането сума в
размер на 4402.98 лева извършва прихващане на дължимата за забавено
плащане лихва, в случай че се установи такава.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски, прави
искания по доказателствата.
В допълнителна искова молба, ищцата оспорва възражението на
ответника, че дължимото арендно плащане по договора са определя на
основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ. Посочва, че при тълкуване на волята на
страните за определяне на дължимото по договора за аренда годишно плащане
следва да се съобразят и средната пазарна рента за региона по статистически
данни на НСИ.
Ответното дружество не изпълнило задължението си по договора за
аренда дори за първата година от действие на договора, като изплатило рента в
размер на 21000 лева вместо договорите 24000 лева.
За стопанската 2020/2021г. заплатената от ответника рента била в общ
размер на 23999.98 лева, което отговаряло на 120 лева/декар. В плащанията
4
през 2022г. било посочено като основание, че се плаща рента за 2020/2021г.
През 2023г. действително били извършени две плащания към ищцата,
първото на 25.04.2023г. с основание „частично плащане на рента“ и второто на
12.07.2023г. с основание „рента“. Тъй като не било посочено за коя стопанска
година са заплатените суми и задължението на ответника за стопанската
2019/2020г. не било погасено изцяло, ищцата приела, че първото плащане е
изравняващо всички дължими суми за стопанските 2019/2020 и 2020/2021г.
С допълнителната искова молба е направено изменение на предявените
искове по размер.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил отговор на допълнителната
искова молба, с който ответникът заявява, че поддържа всички възражения
направени в отговора на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез проц. представител,
поддържа исковите претенции и моли същите да бъдат уважени изцяло, както
и да бъдат присъдени разноски. Ответното дружество не изпраща
представител.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 07.06.2019г. между страните е сключен Договор за аренда на *** с
нотариална заверка на подписите на страните, с който Г. Д. И. предоставя на
„Г.П.Т“ ЕООД за временно и възмездно ползване за срок от 5 стопански
години, считано от стопанската 2019/2020г., следния недвижим имот:
поземлен имот № ***, парцел *** от масив ***, вид земя – земеделска,
категория – трета, находяща се в землището на с. П., *** с площ от 200,00 дка
/л.4-6/.
На същия ден страните са подписали анекс към договора, с който са
определили арендното плащане за стопанската 2019/2020г. да бъде в размер на
120 лева за декар, а за следващите 4 години да се определя година за година,
като се взема средната цена на района за годината + 10 лева за всяка стопанска
година до края на валидността на договора /л.7/.
Средното годишно рентно плащане по землища за територията на *** за
стопанската 2019/2020г. на база действащи договори за стопанската
5
2018/2019г. регламентирано в § 2е от ДР на ЗСПЗЗ е в размер на 68 лева за
декар за ниви, съгласно представена от ищцата справка /л.117/.
С отговора на исковата молба са представени доказателства, за плащане
на ищцата за следните суми през 2022г. и 2023г.: 10000 лева на 17.02.2022г.,
6000 лева на 15.07.2022г., 7999.88 лева на 17.08.2022г., 6000.93 лева на
25.04.2023г. и 14002.17 лева на 12.07.2023г.
С определение № 305/18.10.2024г. изрично са обявени за безспорни
между страните сключването на договора и анекса към него, както и
извършените плащания през 2022г. и 2023г.
Спорът между страните е концентриран относно какъв е бил размерът
на дължимите по договора арендни плащания за стопанските 2021/2022г. и
2022/2023г. и по какъв начин следва да се определи посочената в анекса към
договора „средна цена на района за година“.
За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани
специални знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението на вещото лице подробно са описани извършените след
сключване на процесния договор за аренда плащания, мотивирано са дадени
варианти за начина на определяне на „средна цена на района за година“ и са
направени изчисления относно размер на дължимите плащания във варианти
при „средна цена на района за година“ изчислена в размерите по § 2е от ДР на
ЗСПЗЗ, по данни от Национален статистически институт – Териториално
статистическо бюро – Североизток, „Статистически изследвания – Добрич“ за
района на община Г.Т. и по данни от арендатори, обработвали земеделски
земи в землището на с. П..
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно,
компетентно дадено, подробно мотивирано и не оспорено от страните по
делото /л. 84-116/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Производството по делото е образувано по предявени искове с правно
основание чл.2, ал.1 от Закона за арендата в земеделието и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Не се спори между страните относно сключването на договора,
съдържанието му и извършените от арендатора плащания по него.
6
Спорът между страните касае начина на определяне на посочената в
анекса към договора „средна цена на района за година“, а от там и на
дължимото рентно плащане по договора.
Съгласно чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните, а отделните уговорки да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича
от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и
добросъвестността.
При уговорено рентно плащане в размер зависим от „средната цена за
района за година“, настоящият състав на съда намира, че критерия, по който
следва да се определи тази средна цена следва да е публично достъпен и по
обективни критерии. В този смисъл средната цена за района за година не
следва да се определя съобразно данни от арендатори, обработвали земи в
землището на с. П.. Събирането на данните и определянето на средния размер
на рентното плащане следва да се определи съобразно размера на плащанията
от всички арендатори, а не само тези от които е поискана информация и са
предоставили такава, въпреки, че не са задължени. По посочения начин би
могло да се определи среден пазарен размер на рентното плащане за
съответната стопанска година, но този метод не следва да се използва за
определяне на средна пазарна цена според действителната воля на страните по
договора.
Действителната воля на страните и начина на определяне на „средната
цена за района“ не може да се определи и от размер на средното рентно
плащане за 2018/2019г. стопанска година, тъй като уговорения по договора
размер от 120 лв./дка е значително по-висок от размера по § 2е от ДР на ЗСПЗЗ
– 68 лв./дка и от този по данни от НСИ – 58 лв./дка. Уговорената цена за
първата стопанска година по договора е свързана с общата площ на
предоставената за ползване *** и сключения предходен договор между
ищцата и друг арендатор за стопанската 2017/2018г.
Настоящия състав на съда намира, че „средната цена за района“ по
волята на страните в договора следва да се определи съобразно данните от
Национален статистически институт – Териториално статистическо бюро –
Североизток, „Статистически изследвания – Добрич“ за района на ***. На
първо място, действително страните са уговорили дължимото рентно плащане
7
да е зависимо от средната цена за „район“, а не за конкретното землище на с.
П.. На следващо място, средното годишно рентно плащане по § 2е от ДР на
ЗСПЗЗ за процесните стопански години се е изчислявано на база повече от
половината договори, вписани в службата по вписванията и регистрирани в
общинската служба по земеделие, а данните в НСИ са изчислени въз основа
на годишните отчети на всички икономически субекти в този отрасъл.
Определянето на средното годишно плащане по § 2е от ДР на ЗСПЗЗ е от
значение в конкретно предвидени хипотези на закона – чл.37в, ал.4, ал.7, ал.16
ЗСПЗЗ, но предвид начина му на изчисления към момента на сключване и
действие на процесния договор за аренда не би могло да се приеме за „средна
цена за района“ според волята на страните, изразена в договора.
При избрания от страните определяем размер на дължимото годишно
рентно плащане единствения достъпен за страните и изчислен въз основа на
максимално обективни критерии начин за определяне на „средна цена за
района“ е по данните на НСИ.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената в
производството съдебно-счетоводна експертиза, задължението на ответното
дружество във варианта с използване на средно годишно плащане по данни от
НСИ дължимото от ответното дружество в полза на ищцата рентно плащане
за стопанската 2021/2022г. е в размер на 7596.90 лева, какъвто се претендира
от ищцата, а за стопанската 2022/2023г. в размер по-висок от размер на
исковата претенция.
В този смисъл исковите претенции за арендни плащания се явяват
доказани по своите основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
Уговорения падеж на годишните рентни плащания е до първи октомври
в календарната година, в която свършва съответната стопанска година –
плащането за стопанската 2019/2020г. е до 01.10.2020г., за стопанската
2020/2021г. до 01.10.2021г. и т.н. Неизпълнението от страна на ответника на
задължението му да заплати в пълен размер и в уговорения срок арендното
плащане е довело до изпадането му в забава и в съответствие с чл.5, ал.1 от
процесния договор се дължи обезщетение в размер на законната лихва за
забава. В този смисъл предявените акцесорни искове също се явяват доказани
по основание, а при изчисление с публично достъпен калкулатор за законна
лихва на НАП същите се явяват доказани и по размер, доколкото не са по-
8
ниски от предявените от ищцата размери.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищцата има право на разноски.
Действително сторените разноски съобразно представения списък на
разноските и доказателствата към него, включително и в производството по
обезпечаване на предвявените искове са в общ размер на 6106.35 лева.
Разноски в посочения размер следва да бъдат присъдени в полза на ищцата и
възложени в тежест на ответника.
Водим от горното, Добричкия окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.П.Т“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление гр. Б., *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. И., с ЕГН ********** и адрес
гр. С., *** следните суми:
7596.90 лв. /седем хиляди петстотин деветдесет и шест лева и
деветдесет стотинки/, представляваща неизплатен остатък от арендно
плащане в общ размер на 27000 лева дължимо за стопанската 2021/2022г. по
договор за аренда на *** от 07.06.2019г. за имот № ***, парцел *** от масив
***, вид: ***, трета категория, с площ от 200,00 дка, находящ се в землището
на с. П., ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 17.06.2024г. до окончателно изплащане на
вземането;
19000 лв. /деветнадесет хиляди лева/, представляваща арендно
плащане за стопанската 2022/2023г. по договор за аренда на *** от 07.06.2019г.
за имот № ***, парцел *** от масив ***, вид: ***, трета категория, с площ от
200,00 дка, находящ се в землището на с. П., ***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 17.06.2024г. до
окончателно изплащане на вземането;
1832.54 лв. /хиляда осемстотин тридесет и два лева и петдесет и
четири стотинки/, представляваща мораторна лихва върху дължимото
арендно плащане за стопанската 2021/2022г., от които 512.41 лева,
представляваща мораторна лихва върху общия размер от 21599.07 лева на
дължимото арендно плащане за стопанската 2021/2022г. за периода от
01.05.2023г. до 12.07.2023г. (датата на частично плащане на сумата от
9
14002.17 лева) и 970.78 лева, представляваща мораторна лихва върху
неизплатения остатък в размер на 7596.90 лева на арендното плащане за
стопанската 2021/2022г. за периода от 12.07.2023г. до 17.06.2024г. и
349.35 лв. /триста четиридесет и девет лева и тридесет и пет
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху дължимото арендно
плащане в размер на 19000 лева за стопанската 2022/2023г. за периода от
01.05.2024г. до 17.06.2024г.
ОСЪЖДА „Г.П.Т“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление гр. Б., *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. И., с ЕГН ********** и адрес
гр. С., *** сумата от 6106.35 лв. /шест хиляди сто и шест лева и тридесет и пет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски и разноски по
обезпечаване на исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
10