№ 2002
гр. Варна, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Неделина М.а
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина М.а Гражданско дело №
20223110112847 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от "*" ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр. *, представлявано от управителя *,
срещу "*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *,
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2 384,99 лева, представляваща
продажна цена на басейн с метална рамка, получена на отпаднало основание
по развален Договор за покупко-продажба от 01.04.2022 г.
Твърди се в исковата молба, че на 01.04.2022 г. ищецът закупил басейн
с метална рамка от магазин на ответното дружество, находящ се в град
Сливен. За покупката му била издадена Фактура № */01.04.2022 г. на
стойност 2 384,99 лева, като цената била заплатена в брой и на ищеца бил
издаден Касов бон № */01.04.2022 г.
При сглобяването на басейна ищецът установил, че същият е пробит на
три места, и след направена рекламация дефектният басейн бил заменен с
друг, който му бил доставен на 18.06.2022 г. Ищецът сглобил втория басейн
на 20.06.2022 г. и започнал да го пълни с вода, като на следващия ден
установил, че последният също е пробит и изпуска вода. Още на следващия
ден съобщил на продавача за констатирания дефект и отново направил
рекламация, която била приета от последния за неоснователна.
Сочи се, че басейнът бил предназначен за използване в новооткрит
парти център, който бил рекламиран в града. Излага се, че поради
невъзможността да се осигури басейн за клиентите на центъра много от
резервациите били отменени, от което ищцовото дружество търпяло загуби,
което наложило на 21.06.2022 г. ищецът да закупи басейн от друга фирма,
1
който да се ползва за нуждите на центъра. Отправено е изявление за
разваляне на сключения договор за покупко-продажба на процесния басейн,
поради неизпълнение от страна на продавача на задължението му да предаде
вещта без недостатъци. Твърди се, че изпълнението е станало безполезно, тъй
като е закупен друг басейн.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния представител,
поддържа предявения иск като излага съображения за неговата основателност
и доказаност. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск както по основание, така и по
размер.
Излага, че договорът не е надлежно развален от страна на купувача.
Твърди, че продаваните от ответника вещи са нови, с фабрична опаковка и
гаранция, като с предаването на вещта последният е изпълнил точно,
добросъвестно и с грижата на добрия търговец своите задължения по закон.
Оспорва ищецът да е получил повредена или с недостатък вещ, като посочва,
че от исковата молба не ставало ясно в какво се състои неизпълнението от
страна на ответника, което да позволи ищецът да развали сключения между
страните договор.
Настоява се, че ищецът не е ангажирал доказателства, че
неизпълнението е станало безполезно, невъзможно изцяло или отчасти, като
покупката на нов басейн не обосновавала това. Сочи се, че ответникът не е
изпадал в забава и че закупуването на друг басейн не е по причина
неизпълнение от ответника и дефект на стоката.
Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си да прегледа стоката,
както и да уведоми незабавно продавача при констатирането на скрити
недостатъци, поради което стоката следвало да се счита за одобрена от
купувача. Излага, че правото на иск на ищеца било погасено, тъй като не бил
спазен предвидения в закона шестмесечен срок от продажбата. Сочи се, че
сделката е сключена на 01.04.2022 г., а рекламацията била едва на 14.06.2022
г., което надхвърляло обичайното необходимо време купувачът да прегледа
стоката. Сочи, че от изложеното от ищеца не ставало ясно кога е станало
пробиването на басейна – дали при получаването му от продавача, при
транспортирането му или при монтажа, като оспорва ответникът да му е
предал стоката с дефект. Твърди, че след извършената втора рекламация,
стоката била прегледана от компетентно лице, което констатирало, че
недостатъкът на басейна не е в резултат на производствен дефект или
некачествен материал по вина на продавача.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения си
процесуален представител, иска отхвърляне на исковата претенция, поради
недоказаност на същата. Претендира сторените в производството разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
2
за установено следното от фактическа страна:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че между страните са
възникнали валидни облигационни отношения, породени от сключен на
01.04.2022 г. Договор за покупко-продажба на басейн с метална рамка, което
обстоятелство се установява и от представените по делото писмени
доказателства: Фактура № */01.04.2022 г. /л. 9 гръб/ и Касов бон №
*/01.04.2022 г. /л. 10/. По силата на процесното съглашение ответното
дружество, в качеството на продавач, продало на ищеца, в качеството на
купувач, гореописаната движима вещ на цена от 2 384,99 лева.
Няма спор между страните също така, че ищецът е предявил първа
рекламация поради появил се дефект на басейна, което се потвърждава и от
приетото по делото писмено доказателство - Протокол за рекламация №
*/14.06.2022 г. /л. 8/, видно от който, рекламацията е предявена от ищеца пред
представител на ответното дружество на 14.06.2022 г., като на 18.06.2022 г. на
ищеца е предаден нов втори басейн.
Видно от приобщения по делото Протокол за рекламация №
*/21.06.2022 г. /л. 9/, ищцовото дружество е направило рекламация и на новия
басейн на същата дата, с описание на дефекта – дупка по стените на басейна.
Не се спори, а и е видно от приетото по делото Становище по
рекламация № */21.06.2022 г. /л. 7/, че на ищцовата страна е отказано
удовлетворяване на рекламацията, в т.ч. същата е приета за неоснователна от
ответника, поради липса на производствен дефект/некачествени материали и
наличие на пробиване, вследствие неправилна употреба /монтаж/, външно
въздействие или увреждане на изделието/стоката.
От приетата по делото Фактура оригинал № */17.07.2022 г., издадена от
Хипермаркет Практикер, ведно с повторна разписка към нея /л. 11/, е видно,
че ищецът е закупил на дата 17.07.2022 г. друг басейн за сума в размер на
3 913,44 лева.
Приети по делото са: Трудов договор № */28.11.2017 г. /л. 74/;
Допълнително споразумение № */03.01.2023 г. /л. 73/ към Трудов договор №
*/28.11.2017 г. и Длъжностна характеристика на длъжността „Обслужващ
Магазин /Пос Терминал/, с Код по НКПД: * 0001 /л. 75/, видно от които *
/лице, подписало протоколите за рекламации в качеството си на служител на
ответното дружество/ е в трудово правоотношение с „*“ ЕООД на длъжност
„Обслужващ Магазин /Пос Терминал/, считано от 28.11.2017 г., като на
същата е вменено от работодателя задължение да издава фактури,
гаранционни карти и приема рекламации.
Видно от приобщеното към доказателствения материал заключение по
първата допусната Съдебно техническа експертиза /л. 77 и сл./, което съдът
кредитира като обективно и обосновано, вещото лице е установило след
извършен оглед на място на дата 05.10.2023 г., за времето от 12:30 ч. до 13:30
ч., че наличният върху процесния басейн дефект - дупка в стената
представлява скрит дефект. На следващо място, вещото лице е посочило, че
3
този дефект не би могъл да бъде забелязан от купувача при покупката на
стоката, както и че не би могъл същият да бъде следствие от неправилно
сглобяване или употреба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 20.10.2023 г.
вещото лице заяви, че констатираната дупка на басейна е миниатюрна, с
размер около половин милиметър, както и че същата не би могла да бъде
забелязана предварително, с просто око. Предвид горното, дефектът е
констатиран от ищеца едва при пълненето на басейна с вода. Експертът
твърди, че по размери и характеристики /с два метални обръча/ процесният
басейн отговаря на описанието, съгласно Фактура № */01.04.2022 г. Сочи, че
същият е бил опакован при транспортирането му от магазина до парти
центъра, както и че е бил съхраняван от ищеца на закрито място. В
заключение твърди, че счита установения дефект за скрит /фабричен/,
вследствие на производството.
По повод на оспорване на посоченото заключение от ответната страна
в производството е допусната повторна Съдебно-техническа експертиза,
заключението по която съдът кредитира изцяло като пълно, компетентно,
обективно и обосновано. Вещото лице по същата сочи, че по време на
извършения оглед на процесния басейн на дата 11.04.2024 г. е установило
идентичност между басейна, предмет на огледа, и басейна, закупен от ищеца,
като е използвал за сравнение характеристичните данни, отразени в
представената от ищцовото дружество документация и описаните такива на
кутията на процесния басейн. Експертът твърди, че микродефектът,
установен при огледа на процесния басейн, е един от най-често срещаните
микроскопични дефекти, представляващ по естеството си скрит дефект, въз
основа на неспазени технологични процеси при производството на основния
изграждащ материал на басейна. Излага подробни твърдения в подкрепа на
обстоятелството, че дупката, представляваща дефект на процесния басейн, не
се е получила вследствие на неправилна употреба, респективно неправилно
сглобяване на басейна, като не е могла да бъде забелязана при закупуването
на басейна.
В открито съдебно заседание по делото, проведено на 10.05.2024 г.,
вещото лице твърди категоричност на заключението си, като пояснява, че не е
необходим идентификационен номер, с оглед установяване идентичност на
закупения басейн и басейна, констатиран на огледа, дотолкова доколкото
решаващо значение имат характеристиките /габарити, марка и др./ на
движимата вещ.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, посредством
разпита на един свидетел, воден от ответната страна, показанията на който са
преценени от съда съобразно правилото на чл. 172 ГПК.
От показанията на свидетеля Нина Тонева Г. – служител на ответното
дружество, управител на обекта от близо девет година, се установяват
извършените две рекламации от ищцовото дружество. При първата
рекламация, извършена въз основа на снимков материал, закупеният басейн
4
бил заменен с нов такъв, а втората рекламация, отново извършена на база
снимков материал, била приета от ответното дружество за неоснователна,
като причината за това била липсата на фабричен дефект. Твърди, че не са
имали други басейни от този тип с производствени дефекти. Сочи, че
кашоните с басейни пристигали запечатани фабрично, като всеки кашон имал
баркод, като един модел басейн е с един и същи баркод, който не фигурира
върху самия басейн.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
За основателността на кондикционния иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът, при условията на главно и пълно доказване,
да установи следните материалноправни предпоставки: наличието на валидно
облигационно отношение между страните; собствената си изправност по
договора; плащането на процесната сума в посочения размер, както и
твърдените обстоятелства, довели до прекратяване на облигационната връзка
между страните, в т.ч. че са налице скрити недостатъци на закупената вещ -
втория басейн /които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед/
- вида и характера на недостатъка; че незабавно е уведомил продавача за
открития недостатък; че изпълнението е станало безполезно за купувача, в
т.ч. че закупуването на друг басейн е поради негодна за обикновено
потребление вещ на ответника.
В тежест на ответника по делото е да установи правоизключващите си
възражения, в това число основанието за получаване, респективно задържане
на претендираната сума, както и че се е противопоставил незабавно, след
узнаването за съставяне на така изготвения Протокол за рекламация №
*/14.06.2022 г.
Спорът в настоящото производство се концентрира в следните
въпроси: дали ищецът е изправна страна по процесния Договор за покупко-
продажба от дата 01.04.2022 г.; дали наличният върху процесния басейн
дефект съставлява скрит недостатък, могъл ли е да бъде забелязан от купувача
при предаване на стоката и дали същият е възникнал вследствие на
неправилна употреба или сглобяване; налице ли е неизпълнение от страна на
ответника – продавач по сключеното между страните договор; налице ли е
идентичност между басейна, предмет на покупко-продажбата и басейна,
предмет на изследване от вещите лица по назначените експертизи.
Изправността на ищцовото дружество, на първо място, досежно
плащането на дължимата сума по договора, се установява от представените по
делото Фактура № */01.04.2022 г. и Касов бон № */01.04.2022 г.
От друга страна, изправността на ищеца се доказва и от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, видно от които същият е уведомил
незабавно продавача - ответник в настоящото производство за констатирания
от негова страна дефект на басейна. Установи се, че вторият басейн е бил
доставен на ищцовата страна на 18.06.2022 г., на 20.06.2022 г., след неговото
5
сглобяване, ищецът е предприел действия по пълненето му с вода, като на
следващия ден /21.06.2022 г./ е установил, че и този басейн е пробит и
изпуска вода, и веднага е уведомил ответното дружество за дефекта,
упражнявайки правото си на рекламация. Поради това, съдът намира, че
ищецът е изправна страна по сключения на 01.04.2022 г. договор за покупко-
продажба на басейн с метална рамка.
Съгласно Тълкувателно решение № 40 от 30.06.1986 г., постановено по
гр. д. № 56/1985 г., ОСГК на ВС, явни са тези недостатъци, които са
установими при обикновен преглед на вещта, а скрити недостатъци са тези,
които се появяват впоследствие, както и тези, които не са могли да бъдат
забелязани тогава при обикновения преглед.
Безспорно се установи по делото от назначените първоначална и
повторна Съдебно-технически експертизи, че движимата вещ /процесния
басейн/ е със скрит недостатък /микродефект – дупка на стената/,
възпрепятстващ ползването според обичайното и договорното й
предназначение. Настоящият съдебен състав се доверява на този извод,
доколкото той не бе оборен от другите събрани в производството
доказателства.
От правна страна, недостатък е всяко отклонение от изискванията за
качество, което намалява цената или годността на вещта за обикновеното
употребление. В настоящия случай, няма данни за уговорено от страните
изискване за качество на продадената вещ и съдът приема, че следва да се
приложи нормата на чл. 64 ЗЗД за родово определените вещи, съгласно която
продавачът следва да предостави на купувача вещ поне от средно качество, но
във всички случаи тази вещ следва да е годна за употребление по
предназначение. Установеният недостатък /дупка по стената на басейна/ е бил
скрит, т.к. ищецът не би могъл да го установи при обичайния преглед на
вещта. Именно поради този скрит недостатък басейнът не би могъл да се
ползва по предназначение, тъй като изпуска вода. Поради това, от ищеца е
отправено изявление за разваляне на договора с исковата молба.
Отделно от горното, в настоящото производство ответникът не
ангажира доказателства, че проявилият се скрит недостатък на вещта е
възникнал, вследствие неправилната й експлоатация от ищеца, т.е. че е
налице обстоятелство, обуславящо отказ за рекламация. Данни в тази насока
се съдържат единствено в представеното по делото Становище по рекламация
№ */21.06.2022 г., но посоченият документ представлява по същността си
частен удостоверителен документ, съдържащ изгодни за страната
констатации на лице, което е в пряка връзка с ответното дружество, поради
което не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила. В този
смисъл, при съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен
материал съдът приема липсата на установеност по безспорен и категоричен
начин, че скритият недостатък е възникнал по вина ищеца.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице
виновно неизпълнение на задълженията на ответното дружество по договора,
6
изразяващо се в неоснователен отказ да приеме рекламацията на басейна,
предмет на договора. Това неизпълнение, от своя страна, обуславя
невъзможността на ищеца да използва същия, съобразно неговото
предназначение.
Няма спор, че договорът за продажба по своята правна същност е
двустранна търговска сделка, т.е. сделка, при която насрещните права и
задължения на страните са във взаимна връзка. Виновното неизпълнение на
основни задължения на едната страна по договора, според общите правила за
неизпълнение на договорите, е основание за разваляне на сделката. Поради
изложените по-горе съображения и предвид направеното от ищеца в исковата
молба изрично заявление, че разваля сключения между страните договор за
продажба /по аргумент на чл. 87, ал. 2 ЗЗД/, последният се счита за развален,
поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника. Виновното
неизпълнение на задълженията на ответното търговско дружество води до
невъзможност ищецът да осъществява основното си право по договора, а
именно - да ползва вещта по предназначение, като изплатената от негова
страна продажна цена безспорно води до обогатяването на ответника, което,
от своя страна, е за сметка обедняването на ищеца /намаляване на неговото
имущество/. Освен това, изпълнението е станало безполезно, тъй като е
закупен басейн от друга фирма, с оглед осъществяването дейността на
дружеството.
Законът не дефинира понятието „вещ“. Вещ е всеки обособен предмет
от природата – естествено даден или създаден от човека – със собствено
наименование в обмена и годен да задоволява потребности. Продаваната вещ
може да бъде определена по особените й белези – тогава е налице продажба
на индивидуално определена вещ – или по родови признаци – тогава е налице
продажба с родово определен предмет.
Към момента на сключване на процесния договор за покупко-продажба
вещта - предмет на продажбата, е била родово определена. Конкретна
индивидуализация на същата е дадена едва с издаването на Фактура №
*/01.04.2022 г. от продавача.
В Закона за задълженията и договорите е регламентирано, че
собствеността се прехвърля с предаването на родово определената вещ, само
ако страните по договора не са постигнали съгласие относно нейната
индивидуализация. В конкретния случай, такова съгласие е постигнато и това
се установява от анализа на документите, описани по-горе и приобщени като
доказателство по делото. Отделянето и предаването са два алтернативни
способа, чрез които се проявява облигаторно-вещното действие на
договорите, с които се прехвърля собственост върху вещи, определени по
своя род. При първия способ вещта трябва да бъде отделена,
индивидуализирана от рода. Индивидуализацията на вещ, определена по рода
си, може да стане както едностранно от продавача /тогава
индивидуализацията настъпва с предаването й/, така и по съгласие на
страните. Те могат да се съгласят, че отделянето на вещите от рода, което ще
7
извършат заедно, ще определи дължимото. В този случай, собствеността се
прехвърля с подписването на договора. Като са постигнали съгласие относно
начина и момента на индивидуализацията на стоката, страните са я
определили изцяло, с което е изпълнено изискването на чл. 24, ал. 2, предл. 1
ЗЗД.
Предвид горното и като съобрази приобщените към доказателствения
материал две заключения по допуснатите Съдебно-технически експертизи,
настоящият съдебен състав намира, че е налице идентичност между басейна,
предмет на покупко-продажбата, и басейна, предмет на огледа, дотолкова
доколкото същият е индивидуализиран по вид /чрез основни харектиристики
от рода: технология, размери, дължина, височина, тегло, баркод/ и
количество. Това е достатъчно да се приеме, че родово определените
движими вещи са обособени, чрез техните индивидуализиращи белези.
Житейски неоправдано е единствено и само предвид липсата на баркод,
респективно на идентификационен код върху самата движима вещ, да се
твърди липса на идентичност между закупения от ищеца басейн и
установения при огледите от вещите лица. И това е така, тъй като при
извършване на рекламация, при връщането на вещта, ведно с необходимите
документи – платежен документ, опаковка и др., всякога купувачът ще бъде
възпрепятстван да осъществи правото си на рекламация, само защото не е
налице надлежна индивидуализация на закупената родово определена
движима вещ. От друга страна, индивидуализация практически е невъзможна,
тъй като от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
назначените две Съдебно-технически експертизи се установи, че баркод
фигурира само и единствено на кашона, в който се съхраняват басейните, и
същият служи за идентификация на даден модел басейни.
Съдът намира за неоснователни правоизключващите възражения на
ответника, основани на направените от него оспорвания и доводи.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност,
досежно упражняване на правото на иск на ищцовата страна за процесното
вземане, съображенията за горния извод са следните:
С исковата молба не са въведени от ищеца твърдения за факти,
релевантни за специфичната отговорност на продавача за недостатъци на
продадената вещ по чл. 193, вр. чл.195 ЗЗД, както и не е заявен петитум,
насочващ към иск за реализиране на договорна отговорност за недостатъци.
Ищецът претендира връщане на платената цена по Договор за покупко-
продажба от дата 01.04.2022 г., поради отпадане на основанието за плащането
й, вследствие твърдяното разваляне на договора по реда на чл. 87 ЗЗД, поради
което съдът е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, без да счита за необходимо да обсъжда съотношението между
извъндоговорната отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД и договорната отговорност на продавача за недостатъци по чл. 193,
вр. чл. 195 ЗЗД. В този смисъл, доколкото се касае за иск, предявен по реда на
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и доколкото за същия не е предвиден друг срок,
8
различен от общия, е приложима общата 5-годишна давност, по аргумент от
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД.
Неоснователно е, на следващо място, възражението на ответника за
неподписване на Протокол за рекламация № */21.06.2022 г. от надлежно
упълномощен представител на „*“ ЕООД. От представените по делото
писмени доказателства - Трудов договор № */28.11.2017 г.; Допълнително
споразумение № */03.01.2023 г. към Трудов договор № */28.11.2017 г. и
Длъжностна характеристика на длъжността „Обслужващ Магазин /Пос
Терминал/, с Код по НКПД: * 0001, се установи, че * /лице, подписало
протоколите за рекламациите, в качеството си на служител на ответното
дружество/ е в трудово правоотношение с „*“ ЕООД, на длъжност
„Обслужващ Магазин /Пос Терминал/, като на същата е вменено от
работодателя задължение да издава фактури, гаранционни карти и приема
рекламации. В случая, дори да бе установено, че процесният протокол за
рекламация е подписан от лице без представителна власт, ответното
дружество е следвало да се противопостави незабавно след узнаване на тези
действия. Такова противопоставяне не само, че липсва, но се установява, че
търговецът е приел действието по рекламация, тъй като след съставянето на
Протокол за рекламация № */21.06.2022 г. е изготвил Становище по
рекламация № */21.06.2022 г., с което е приел същата за неоснователна. В
този смисъл, няма как да се приеме за основателно и своевременно
противопоставянето по чл. 301 ТЗ, направено от пълномощника на ответното
дружество, в писмения отговор на исковата молба.
Всички изложени съображения водят до извода, че с получаването на
настоящата искова молба от ответника процесният договор от 01.04.2022 г. се
счита за развален, което обстоятелство обуславя задължението на ответното
дружество да върне заплатената от ищеца цена на вещта от 2 384,99 лева, като
получена на отпаднало основание. С оглед на последното, предявеният иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед основателността на исковата претенция, в полза на ищеца
следват да бъдат присъдени сторените в производството разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в съответствие с направеното искане и
представените за това доказателства, а именно: сумата в общ размер на 1 001
лева, от които: държавна такса - 101 лева; депозит за вещо лице - 300 лева и
адвокатско възнаграждение - 600 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА "*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
* -партер, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. * сумата от 2 384,99 (две хиляди триста осемдесет и четири
9
лева и деветдесет и девет стотинки) лева, представляваща продажна цена
на басейн с метална рамка, получена на отпаднало основание по развален
Договор за покупко-продажба от 01.04.2022 г., на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА "*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
* -партер, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, сумата от общо 1 001 (хиляда и един ) лева,
представляваща сторените по делото разноски, от които: държавна такса - 101
(сто и един) лева; депозит за вещо лице - 300 (триста) лева и адвокатско
възнаграждение - 600 (шестстотин) лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдената сума може да се изплати от ответника в полза на ищеца по
посочената в молба с вх. № 80885/23.11.2022 г. банкова сметка: IBAN: *, с
титуляр: „*“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10