Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260057
гр. Русе, 22.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски окръжен съд…гражданска колегия……в открито заседание
на 25
януари през
две хиляди двадесет и първа година ….в състав:
Председател:
Галина Магардичиян
при секретаря Димана
Стоянова и в присъствието на прокурора Радослав Градев като разгледа
докладваното от съдията Г. Магардичиян
гр. дело № 833 по описа
за 2019год, за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ.
Ищецът В.Й.Х. твърди, че до края на 2007г заемал длъжността
„у. на „Многопрофилна болница за активно лечение-гр.Т.“.Същевременно работел в
болницата и по своята медицинска специалност като а.. През м.май на 2007г във
връзка с жалба на пациентка се установило, че началникът на хирургичното
отделение в болницата-д-р.Ц. от 2002 се събира от пациенти средства за
проведеното лечение, които се разходват по неизвестно какъв начин и за
неизвестно какви цели. Във връзка с това сезирал полицията на гр.Т..
Независимо, че би жалбоподател, случайно
разбрал от РЗОК-Силистра, че образуваната срещу него преписка е приключила с
постановлението на прокуратурата за отказ да се образува досъдебно
производство, което не им било изпратено официално. Обжалвал същото и то било
отменено от Апелативна прокуратура-Варна, като било разпоредено да се образува
досъдебно производство по случая. В края на м.август 2007г от ОДП-Силистра
дошли дознатели, който изисквали документи и искали да разпитват служители от
болницата. От тях разбрал, че всъщност не разследват действията на д-р.Ц.,а
извършват разследване във връзка с него. На 07.11.2007г бил призован от
дознател в ОДП-Силистра и там разбрал, че срещу него е образувано ДП №
1254/2007г по описа на ОДП-Силистра/ впоследствие ДП № 8/15 по описа на
ОСЛО-Силистра/, прокурорска преписка № 419а/2007г на окръжна прокуратура-Силистра.
На тази дата му било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл.219, ал.3 вр ал.1 НК и му била взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 2000лв, която платил.Бил шокиран от обвинението и не
знаел какво става и защо.От постановлението разбрал, че е обвинен в причиняване
на щети на болницата в размер на 1 232 906лв и то умишлено. Тъй като
нищо друго не му било показано, попитал дознателя какви са тези щети и му било
обяснено, че това са неплатени доставени медикаменти и консумативи.
Най-неочаквано за него, след това получил искане от Окръжна
прокуратура-гр.Силистра до Окръжен съд-Силистра за отстраняването му от
длъжност и призовка за съдебно заседание. В искането било посочено, че е
оказвал психологически натиск върху служители на дружеството и имало опасност
да създаде пречки за разследването, което било невярно и абсурдно. Въпреки това
съдът с Решение от 19.11.2007г го освободил от длъжност. От този момент
образуваното срещу него дело станало обществено достояние, което в малък град
като Т. било изключително смущаващо за него от емоционална гледна точка. Друго
важно последствие било това, че мандатът му изтичал в кра на 2007г и предстоял
нов конкурс, на който той обективно вече не можел да се яви. Появили се и съответните
публикации в пресата за образуваното срещу него дело. На 17.12.2007 бил
призован в Апелативен съд-Варна по ВЧНД № 493/2007г, тъй като той обжалвал
решението на ОС-Силистра. В съдебно заседание съдът обявил, че ще се произнесе
в срок, въпреки, че според пълномощника му това трябвало да стане в съдебно
заседание. Междувременно от ОДП-Русе му била наложена забрана да напуска
страната във връзка с искане на ОП-Силистра. Той не можел да проумее това с
оглед социалния му статус, упражняваната от него професия и факта,че на него е
предоставяне упражняване на родителски права на двете му непълнолетни към него
момент деца. На 07.01.2008, без преди това да е получил някакво известие от
съда, в лечебното заведение дошли полицаи от РПУ-Т., които му връчили
предупредителен протокол по разпореждане на прокуратурата, че вече не следва да
изпълнява длъжността „у.“. На същия ден му връчили заповед на кмета на Община-Т.,
според която до 14.00 часа на същия ден трябвало да освободи кабинета си. Изпълнил
заповедта и престанал на изпълнява длъжността у. на болничното заведение. На
08.01.2008 ОбС-Т. определил д-р Ч. за временно изпълняващ длъжността у.. Тъй
като в болницата нямало друг специалист-а. и не било възможно тя да функционира
без „отделение по а.ия и интензивно лечение“ с изпълняващия длъжността у. се
договорили да продължи да работи като началник на това отделение. На
17.01.2008г бил свикан Медицински съвет на болницата, където било заявено, че
според окръжния прокурор той няма право изобщо да работи в болницата и следва
да бъде освободен от тази длъжност, на което д-р Ч. се противопоставила. Тогава
той взел решение да напусне болницата. Разследването продължило до 2011г като
бил призоваван многократно да се явява за извършване на следствени действия по
отношение на него. През 2011 бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД №
119/11. Бил предаден на съд по обвинения в извършването на престъпления по
чл.219, ал.3 вр ал.1 НК вр чл.26 НК; по чл.220, ал.1 вр чл.26 НК; по
чл.203,ал.1 вр чл.201 вр чл.26 НК и по чл.296, ал.1 вр чл.26 НК. Разглеждането
на делото приключило с постановяване на него на присъда на 14.06.2013,, с която
бил признат за виновен в извършването само на престъпление по чл.219, ал.3 вр
ал.1 от НК вр чл.26 НК.По останалите обвинения бил оправдан. С присъдата бил
осъден да заплати и разноските по делото в размер на 11 783.08лв.
Присъдата в осъдителната част била обжалвана от него и в цялата си част
протестирана от прокуратурата. Мотивите били изготвени чак на 17.03.2014г. Било
образувано ВНОХД по описа на Апелативен съд-Варна, който върнал делото на
прокуратурата поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
През м.07.2015 окръжна прокуратура-Силистра отново внесла обвинителен акт срещу
него и било образувано НОХД № 223/ 15 по описа на СОС. Бил предаден на съд по
обвинения по чл.219, ал.3 вр ал.1 вр чл.26 НК и по чл.220,ал.1 вр чл.26 НК. Бил
предявен и граждански иск за твърдяните причинени вреди. С присъда № 8 от
17.03.2016 по същото дело бил признат за виновен по тези обвинения и бил осъден
да заплати разноски по делото в размер на 9 053.08лв. След обжалване от
негова страна с Присъда № 9 от 12.06.201 по ВНОХД № 298/16 по описа на АС-Варна
бил оправдан по обвиненията по чл.220,ал.1 вр чл.26 НК и по чл.219, ал.3 вр
ал.1 и чл.26 НК и признат за виновен в извършено престъпление по чл.219, ал.2
вр чл.26 НК. Обжалвал присъдата пред ВКС, който с Решение № 198 от 21.12.2017г
отменил съдебният акт в осъдителната част и върнал делото за ново разглеждане
от АС-Варна. Образувано било ВНОХД № 511/17, което приключило с прекратяване на
наказателното производство срещу него поради изтекла погасителна давност. С
влязлата в сила присъда по безспорен начин се установявало, че Прокуратурата на
Р България незаконно го е обвинила в извършване на престъпления по чл.203, ал.1
вр чл.201 вр чл.26 НК; по чл.296,ал.1 вр чл.26 НК; по чл.220, ал.1 вр чл.26 НК
и по чл.219, ал.3 вр ал.1 вр чл.26 НК, които не е извършил. В този период от време
работел като у. на МБАЛ-Т. и като лекар-специалист по а.ия, поради което бил
познат и известен в обществото. По тези причини широко отразяваното в медиите
наказателно производство, заседанията по делото и престъплението, в което е
обвинен,станали достояние на почти неограничен кръг от хора, станал обект на
коментар на много от тях. Обвинението станало достояние и на големия брой
свидетели, които били разпитвани. Това довело до уронване на престижа, честта и
достойнството му, тъй като не можел да обясни на всички негови познати, че е
обвинен неоснователно и не е извършил никакво престъпление. Усещал промяна в
отношението на немалка част от хората, с които контактувал. Явяванията му за
извършване на действията по разследването, продължителните заседания по делата,
даването на обяснения и становища за престъпления, които не е извършил,
изслушването на исканите наказания от страна на прокуратурата и очакванията на
съдебните актове, го тормозели, притеснявали, изморявали и нарушавали нормалното
му ежедневие. Стараел се тези му проблеми да не му пречат да си изпълнява
служебните отношения и на нормалното общуване на пациентите, колегите, близките
и всичките, с които имал ежедневни лични и служебни отношения.Опасявал се, че
евентуално осъждане може да доведе до неговото уволнението настоящата му
работа. Притесненията му се отразили и на семейството му, което също полагало
неимоверни усилия воденото срещу него дело да не влия на ежедневния им
живот.Налагало се да провежда дълги разговори с дъщерите си, които в началото
били непълнолетни, и на възрастната си майка, в които, независимо от казаното
от него, оставало съмнение, че е сторил нещо нередно. Страхувал се от
последствията за него, предвид тежестта на отправените му обвинения, от възможността
да влезе в затвора и децата му да останат без грижа; притеснявал се и от
задълженията за щети и разноски, които трябвало да заплати. Воденото срещу него
наказателно производство станало причина да преустанови работата си като
анестезиолот и да се пренасочи към друга медицинска специалност. Изпитвал срам
от бившите си колеги в МБАЛ-Русе където всички го познавали и затова не можел
да се върне да работи там. През м.март 2008г започнал работа като начинаещ
психиатър в психодиспансера в гр.Русе. Отсъствията му от работа във връзка с
делото довели до това и на новото му работно място да стане достояние
образуваното срещу него наказателно производство и отново за пореден път да
бъде накърнено доброто му име, честта и достойнството му. За квалифицирането му
в тази нова медицинска специалност било необходимо да участва в множество
обучения в чужбина, за което пречела наложената му забрана да напуска страната.
Имало случаи, в които поради забавяне на разрешението да напусне страната от
наблюдаващия прокурор, бил позорно върнат от границата пред очите на колегите
му. Забраната го препяствала да подпомага и посещава дъщерите си, които в
периода 2011-2017г учели в университет в Кралство Холандия. През 2010 се родило
третото му дете, което за съжаление трябвало да бъде свидетел на драматичните
събития и безпокойството, в които бил свързан съдебния процес. За нето било
непоносимо, че в ранното си детство той
трябва да се притеснява за това, дали баща му няма да влезе в затвора. Това със
сигурност дало отражение на самочувствията на детето и на семейните отношения
като цяло. През 2018 починала майка му, която до последно се надявала да го
види оправдан, защото за човек с нейния морал съмнението, че е извършил
престъпление, било убийствено. Изпитвал огромна вина за това, че тя се отишла с
такива мисли. Вътрешното напрежение и тревожността през този период се отразили
и на здравословното му състояние. Прекарал инфаркт през 2017г и оцелял
благодарение на сполучливата намеса на колегите му инвазивни кардиолози.
Понастоящем продължава да живее в притеснения за накърненото му име, тъй като
информацията за това грозно обвинение ще бъде на разположение на публиката в
интернет. В същото време никой няма да разбере, че то е било отхвърлено и е
оправдан. Това изключително много увреждало професионалният му имидж като
детски психиатър и психотерапевт. Неимуществени вреди от незаконното обвинение
търпи в изключително продължителен период от време-над 10 години, поради което
иска от съда да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати
обезщетение в размер на 250 000лв, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на исковата молба-26.02.2019г до окончателно плащане.
Претендира разноските по делото.
Прокуратурата на Република България, в писмен отговор по
реда и в срока по чл.131 ГПК,счита предявеният иск за недопустим, защото
не са ангажирани никакви писмени доказателства за заявените повдигнати
обвинения, нито е представено надлежно заверено копие от прекратителния акт на
Апелативен съд-Варна. Наказателното производство е прекратено поради изтекла
погасителна давност в хода на разглеждане на делото пред съда, т.е извън
изрично и изчерпателно изброените хипотези по т.3 на чл.2 от ЗОДОВ.Следователно, прекратяването на наказателното преследване е извън
приложното поле на ЗОДОВ и предявената искова претенция за обезвреда се явява
недопустима. Процесуалните действия, извършено преди изтичането на давността,
не дават право на обезщетение, защото са били законни / ТР 3/22.04.2004 ОСГК на
ВКС-т.8/. Поради неналичие на елемент от фактическият състав на отговорността
на държавата по ЗОДОВ не може да се ангажира отговорността на правозащитния
орган, тъй като извършените от него действия са били законни. Нещо повече
липсват доказателства ищецът да е направил искане за продължаване на
наказателното производство и произнасяне с присъда, независимо от изтеклата
давност. Оспорва изцяло претенцията на
ищеца като неоснователна и недоказана по размер. Няма доказателства, които да
установяват действително претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат
от повдигнатите обвинения и воденото срещу него наказателно производство, а в
тежест на ищеца е да докаже тези факти. Въпреки тежестта на повдигнатите
обвинения спрямо ищеца не е била изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под
стража“- взетата мярка за неотклонение е била значително по-леката такава
„парична гаранция“, което практически не е създавало сериозни затруднения и
ограничения в обичайния начин на живот на обвиняемия. Не са представени доказателства за заявените
от ищеца мерки за процесуална принуда „ отстраняване от длъжност“ и „забрана за
напускане пределите на Република България“. Считат, че липсват доказателства за
твърденията, че обвиненията и воденото разследване са причинили на ищеца
значителни неимуществени вреди. Не е
доказана и причинната връзка между заявените вреди и повдигнатите обвинения.
Считат, че времетраенето на наказателното производство не следва да увеличава
присъденото обезщетение автоматично и прогресивно, без да се изследват и
отчитат прякото значение и отражение, които продължителността има за всяка
конкретно претендирана вреда и във всеки конкретен случай. В случая е от
значение обстоятелството, че в хода на съдебното производство е бил
конституиран и граждански ищец, чието процесуално поведение и това на неговия
процесуален представител също влияят върху общото времетраене на наказателния
процес. Самото разследване се е отличавало с фактическа и правна сложност,
назначени и извършени са множество експертизи, разпитани са голям брой свидетели
и е приобщен и анализиран значителен по обем доказателствен материал. Не са
представени никакви доказателства прокуратурата със своето процесуално
поведение да е станал причина за неоправдано отлагане или забавяне на
разглеждане на делото пред съда. Освен това считат, че постановяването на първа
инстанция на осъдителни присъдени спрямо ищеца сочи на извод, че ако в периода
на съдебно разглеждане на делото са търпени вреди, то те не са само и
единствено в резултат на действия/актове на органи на ответника. Считат, че
представените доказателства не сочат за причинно-следствена връзка между
констатираните здравословно проблеми на ищеца и процесното наказателно
производство. Заявяват, че Прокуратурата
не определя и не може да влияе върху стила и начина на отразяване и
разпространение на факти в медийното пространство, освен това липсват
доказателства ответникът да е разпространявал официална информация относно
процесното разследван, поради което считат, че Прокуратурата не следва да носи
отговорност за журналистическите публикации по случая. Твърди се, че в част от процесния период е
водено и друго досъдебно производство-за извършено престъпление по чл.343Б,
ал.1 НК, завършило впоследствие с влязла в сила осъдителна присъда, като към
настоящия случай е настъпила реабилитация по право, което обстоятелство
определя занижена степен на евентуално увреждане и нисък интензитет на
отрицателни преживявания във връзка с конкретното наказателно производство.
Освен това твърдят, че е налице сериозна трудност да бъдат разграничени и
индивидуализирани евентуално претърпените от ищеца неимуществени вреди по всяко
едно от водените срещу него два наказателни производства във визирания период,
което от своя страна ограничава и възпрепятства упражняването на правото на
защита на ответника по конкретното дело. Претендираното обезщетение е
изключително и неоправдано завишено и не съответства на принципа на
справедливост, закрепен в чл.52 ЗЗД
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
С постановление от
25.10.2007г е било образувано ДП № 1254/2007г по описа на ОД-МВР-гр.Силистра
срещу В.Й.Х. за това, че за периода от
2004г-2007 в гр.Т., обл.Силистра, в качеството си на длъжностно лице-у. на МБАЛ
гр.Т. не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението,
стопанисването и запазването на повереното му имущество и от това са последвали
значителни имуществени щети в размер на 1 232 096лв като деянието е
било извършено умишлено-престъпление по чл.219, ал.3, вр ал.1 НК.
С постановление от 07.11.2007г на В.Х. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.219, ал.3 вр ал.1 НК и му е била
определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000лв.
ДП № 1254/07 по описа на ОД-МВР-гр.Силистра е приключило с
обвинителен акт срещу В.Й.Х. от 14.09.2010г. Въз основа на него е образувано
НОХД № 317/10 по описа на ОС-Силистра, което е прекратено с Протоколно
определение от 10.11.2010г и делото е изпратено на окръжна прокуратура-Силистра
за поправяне на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.
С определение № 74 от 19.11.2006г по ЧНД № 376/07 по описа
на ОС-Силистра В.Х. е отстранен от
длъжност у. на МБАЛ-Т.. Същото е потвърдено с Определение № 335 от 17.12.2007г
по ЧНД № 493/07 по описа на Апелативен съд-Варна. С Постановление от 22.07.2008г на прокурор от ОП-Силистра е отменена взетата
мярка „отстраняване на обвиняемия от длъжност“.
С Постановление от 04.12.2007г на В.Й.Х., на основание
чл.68, ал.1 и чл.199 НПК, е наложена забрана да напуска пределите на Република
България, освен с разрешение на прокуратурата.
На 09.10.2009г на В.Х. е повдигнато ново обвинение за
извършване на престъпление от общ характер по чл.219, ал.3 вр ал.1 НК;
чл.203,ал.1 вр чл.201 вр чл.26 НК и чл.296,ал.1 НК вр чл.26 НК. Взета е мярка
за неотклонение „Парична гаранция в
размер на 2000лв“
На 25.01.2011г на В.Й.Х. е повдигнато ново обвинение и е
взета мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 2000лв“.
На 05.04.2011 е внесен нов обвинителен акт срещу В.Х. за
извършени от него престъпления по чл.291, ал.3 вр ал.1 вр чл.26 НК;
престъпление по чл.203, ал.1 вр чл.201 във вр чл.2 НК и за извършено
престъпление по чл.296, ал.1 вр чл.26 НК. Образувано от НОХД № 119/11 по
описа на Окръжен съд-Силистра. С Присъда от 14.06.2013г по същото
наказателно дело В.Й.Х. е признат за виновен в това, че в периода
03.2004г-06.2006г при продължавано престъпление като длъжностно лице по смисъла
на чл.93,т.1,б.“Б“ НК-у. на „МБАЛ“ЕООД –гр.Т.,обл.Силистра, умишлено не положил
достатъчно грижи за ръководството, управление,стопанисване и запазване на
повереното му имущество, като в нарушение на служебните си задължения по
чл.4.1,4.4,4.7,4.8 от договор за възлагане на управлението на лечебно заведение
МБАЛ ЕООД гр.Т. и чл.2 от Наредбата за възлагане на обществени поръчки и чл.7 и
8 от Наредба за възлагане на обществени поръчки и чл.7 и чл.8 от Наредба за
възлагане на малки обществени поръчки под прагове, определени в чл.7,ал.1 ЗОП и
чл.9,ал.1,т.3 и чл.22 от Закона за счетоводството, провел процедура и на
06.08.2004 сключил договор със „Строител“ООД-Русе за преустройство на ОАРИЛ и
операционнен блок в операционен блок с четири операционни зали. В периода
17.09-08.11.2004г сключил договори с „Вавилон“ООД-Русе за ремонт на котел и
отоплителна инсталация. На 20.06.2005г и 24.10.2005 сключил договори със
„Стройбилдинг“ ЕООД-Русе за преобразуване на сутерен за стерилизационна и
паталогоанатомия и ремонтни работи в неврологично отделение. Сключил договори със „Строител“ООД-Русе и
ЕТ“Свежест“Т. за строително ремонтни работи в хирургично, вътрешно и детско
отделения и за текущ ремонт на същите помещения, в резултат на което са
последвали значителни щети на МБАЛ в размер на 73 264.27лв. Допуснал
бракуване на неамортизирани дълготрайни активи, от което са последвали
значителни щети в размер на 3 852.92лв. Общо причинената щета е в размер
на 77 117.19лв, поради което и на основание чл.219,ал.3 вр чл.1 вр чл.26 НК, чл.36 и чл.54 НК му е наложено наказание 3 години лишаване от свобода. В периода от 23.12.2004-29.12.2005г при
продължавано престъпление, като длъжностно лице чрез Софийска стокова борса,
съзнателно сключил две неизгодни икономически сделки и от това е произлязла
значителна вреда за предприятието, което представлявал в размер на
9 382.75лв, поради което и на основание чл.220,ал.1 вр чл.26, чл.36 и
чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от едно година. На
основание чл.23,ал.1 НК му е определено за изтърпяване общо наказание в размер
на три години. Със същата
присъда В.Х. е признат за невинен в това да е осъществил състава по чл.219,
ал.3 НК във връзка с подробно описани в присъдата сделки и действия, както и е
признат за невинен в това, че в периода от 01.03.2004-2007г н гр.Т. в условията
на продължавано престъпление е в качеството си на длъжностно лице-у. на МБАЛ-Т.
е присвоил подробно описани в присъдата суми, поради което е оправдан по
обвинението в извършване на престъпление по чл.203,ал.1 вр чл.201 вр чл.26 НК,
както и е признат за невинен и в това да
е осуетил изпълнението на съдебно решение-определение по ЧНД 493/07 ВАС, поради
което е оправдан по обвинението в извършване на престъпление по чл.296,ал.1 вр
чл.26 НК.
С
Решение № 148 от 28.10.2014г по ВНОХД № 81/14 по описа на АС-Варна присъда № 40
от 14.06.2013г, постановена по НОХД № 119/11 по описа на ОС-Силистра е отменена
и делото е върнато за ново разглеждане на Силистренска окръжна прокуратура за
отстраняване на допуснати нарушения и изготвяне на „истински обвинителен акт“.
С определение № 90 от 09.05.2014 по същото дело е отменена наложената на Х.
мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република
България.
На 24.07.2015г е внесен нов обвинителен акт срещу В.Й.Х. за
извършени от него престъпления по чл.219, ал.3 вр ал.1 вр чл.26 НК и по
чл.220,ал.1 вр чл.26,ал.1 НК. Образувано е НОХД № 223/15 по описа на
ОС-Силистра,. С разпореждане от 07.08.2015г мярката за неотклонение „подписка“ е
потвърдена. Същата е била наложена на 14.05.2015г.
С Присъда № 8 от 17.03.2016г В.Х. е признат за
виновен и по двете повдигнати обвинения.С Присъда № 9 от 12.06.2017г по ВНОХД №
298/16 по описа на Варненски Апелативен
съд на основание чл.336,ал.1,т.3 НПК отменя частично относно
престъпление по чл.220,ал.1 вр чл.26 НК,приложението на чл.23, ал.1 и чл.66,
ал.1 НК и на основание чл.337,ал.1,т.2 НПК изменя в останалата
част присъда № 8 от 17.03.2016, постановена по НОХД № 223/15 по описа на
ОС-Силистра и В.Й.Х. е признат за виновен по престъплението по чл.219,ал.2 вр
чл.26 НК като прилага чл.1,ал.1 З за амнистията и не налага наказание и на основание
чл.304 НПК го оправдава по първоначалната квалификация на
престъплението по чл.219,ал.3 вр ал.1 вр
чл.26 НК. Признат е за невинен и е оправдан по обвинението за
престъплението по чл.220,л.1 вр чл.26 НК.
С Решение № 198 от 21.12.2017г по НД 863/17 по описа на
ВКС Присъда № 9 от 12.06.2017 по ВНОХД №
298/16 по описа на Апелативен съд-Варна в частта, в която В.Х. е признат за виновен
в извършването на престъпление по чл.219,ал.2 вр чл.26 НК и е
приложен Закона за амнистията и делото в отменената част е върнато за ново
разглеждане на Апелативен съд-Варна.
С Решение № 39 от 21.02.2018г по ВНОХД № 511/17 по описа на
Варненски апелативен съд е отменена Присъда № 8 от 17.03.2017г по НОХД № 223/15
по описа на ОС-Силистра в частта, в която В.Х. е признат за виновен по
престъплението чл.219,ал.2 вр чл.26 НК и наказателното производство в тази част
е прекратено поради изтекла давност. Отменена е и взетата по отношение на Х.
мярка за неотклонение „подписка“. В мотивите на решението е посочено, че
„съгласно разпоредбите на чл.81, ал.3 вр чл. 80,ал.1,т.4 НК, абсолютната
давност за водене на наказателното преследване възлиза на 7 години и 6
месеца.Предвид нормата на чл.80,ал.3,пр. последно от НК-давността е започнала
след прекратяване на продължаваното престъпление на 06.03.2006г и към
настоящият момент е изтекла“, т.е абсолютната давност е изтекла на 06.09.2013г.
Видно от представените разпечатки от
вестник “Т.ски глас” и “Кворум” процесът срещу Х. е отразен в медиите.
На 08.04.2017г В.Х. е постъпил на лечение в МОБАЛ”Д-р
Ст.Черкезов”АД-гр.Велико Търново в кардиологично отделение с диагноза “остър миокарден
инфаркт” за което е бил на лечение до 11.04.2017г.
Според приетата по делото съдебно медицинска експертиза,
изготвена от съдебен лекар и кардиолог,В.Х. страда от
хипертонична сърдечна болест-IIIст., умерена степен, сърдечна форма, хипертонично
сърце; исхемична болест на сърцето. Тромботична оклузия в
среден сегмент на асцендентния клон на лява соронарна артерия; остър миокарден
инфаркт-преден със СТ-елевация; имплантирани два медикамент излъчващи стента;
синкоп-ритъмен; пароксимално предсърдномъждене със спонтанен преход в синусов
ритъм; камерна и предсърдна екстрасистулия.
Според
вещите лица на 08.04.2017 Х. е преживял остър миокарден инфаркт в резултат на
запушване на асцендентния клон на лява коронарна артерия от тромбична маса. На същата дата по спешност му е била извършена селективна коронарна
ангиография, при което е установено запушването на лява коронарна артерия с
тромботична маса и са поставени две медикамент, излъчващи стента, чрез които е
възстановен кръвотока на артерията. При ангиография е
установено и съпътстващо атеросклерозно увреждане на дясна коронна артерия.
Според вещите лице като основна причина на преживелия
миокарден инферкт следва да се приемелокална атеросклероза на лява коронарна
артерия-коронарна атеросклероза. Атеросклерозата
възниква в резултат на микроувреждания на вътрешния слой на големите и средните
артерии, под които се отлагат нукои вещества, включително и мазнини от кръвта.
Това предизвиква локална възпалителна реакцзия, която води до
образуване на съединителна тъкан на мястото на възпалението и формиране на
фиброзна атероклеротична плака. Този процес отнема
деситилетия и води до постепенно и трайно стесняване на засегнатите съдове.
Микроуврежданията на вътрешния слой на артериите може да се получи в резултат
на множество различни рискови фактори, като пет са основни- атериална хипертония,
дислипидемия,захарен диабет, тютюнопушене и
затлъстяване. Като допълнително рискови фактори се
приемат-неправилна диета, тромбогенни фактори, стил на живот, пол, възраст,
фамилна обремененост и лична история.
Неприятните изживявания могат да бъдат причислени към факторите стил на
живот и лична история.Според вещите лице неприятните преживявания само по себе
си не могат да доведат до преживяния от Х. миокарден инфаркт, но такива,
продължили с години е възможно да са един от факторите, които да доведат до
усложнено протичане на атеросклерозата, което е основна причина за миокардния
инфаркт при Х..
Разпитаните по
делото свидетели- Ц.П. А., Т.Р.Г., Н.П. Марков, Т.С.М., М.В.Х. знаят, че срещу Х.
е имало образувано наказателно дело във връзка с работата му като директор на
болницата във гр.Т.. Самият ищец е
споделял с тях, макар и бегло да това дело, както и че е несправедливо обвинен,
което му тежало много. Същият бил много притеснен
първо от това, че е несправедливо обвинен защото е човек с високи норми на чест
и достойнство и прави, според свидетелите, нещата професионално и от сърце като
гледа всичко да свърши по най-добрия начин. Като лекар
и специалист държал на репутацията си и на лицето, което има пред обществото,
поради което обвиненията много му тежали, защото хвърляли петно върху него като
човек и като прифесионалист-специалист и лекар. Когато
наказателното дело приключило това било огромно облекчение за него, защото
истината възтържествувала и станало ясно, че е чист пред обществото/св.Ц.
А./. За воденото срещу Х. наказателно производство
знаели и в болницата, на която бил у., както и сред
обществеността в гр.Т., защото от полицията извършвали проверка в болницата и
търсели липсващи пари, както и липсващ скенер. Това било
заради сигнали. Много от лекарите и медицинските сестри били разпитвани
и в управлението на МВР-гр.Т.. Дори по време на разпит
старшата сестра на хирургията получила мозъчен кръвоизлив и Х. и св.Т.Г., с
която били колеги и по това време живеели на семейни начала извършвали
реанимационни мероприятия, а в последствие бил пуснат слуха, че Х. бил виновен
за заболяването й и за последвалата смърт, заради напрежението, което било
създадено около проверките и разпитите. Негови колеги и
граждани направили подписка, че трябва да бъде отстранен защото е злоупотребил
с положението си и трябва да бъде наказан. Първоначално
му определили много висока парична гаранция и пред него и св.Г. стоял въпроса дали да техлят кредит, за да я изплатят, но
впоследствие била намалена. Децата му от предходния му брак били
на 14-15 години когато започнало наказателното дело срещу него и той се
наложило да им обяснява случващото се. Майка му тогава
била на 75 години.Близките му получавали документи от полицията, в които било
описано в какво го обвиняват. Майка му и брат му
обсъждали какво трябва да направят за семейството, ако той влезе в затвора.
Майка му била допуснала, че синът й е виновен и ще прекара
дълги години в затвора. Той се опитвал да и обясни как
стоят нещото, но тя смятала, че след като пише в какво го обвиняват, то това е
истината. При всяка призовка, която близките му
получавали в дома му, майка му изпадала в шок. Вследствие
на това отношенията им се обтегнали. Близките му били
много разтревожени. Той и св.Г. се наложило да обяснят на общото им дете какво се случва. Заедно с паричната гаранция на ищеца била наложена и забрана да
пътува в чужбина. Двете му дъщери отишли да учат в
Холандия и за всяко пътуване, свързано с това, както и при служебни
мероприятия, се налагало да подава молба за разрешаване да напусне страната.
Според св.М.Х.-дъщеря на ищеца- за период от 5 години отишъл
само веднъж да я види в чужбина където работела и учела. Веднъж на румънската
граница, в присъствие на колеги, го върнали и колегите му станали свидетели на
това. Той знаел, че има забрана, но бил подал молба за разрешение и
мислел, че му е разрешено да пътува служебно в чужбина,поради
което било изненада, че го спрели на границата. Според св.Т.М.
се почувствал много унизен и ужасно, тъй като веднага се
върнал на работа и споделил с нея за тези си чувства. Ищецът започнал да
упражнява друга специалност “психиатрия”, защото заради обвиненията му било
неудобно отново да работи с тях,а от друга страна, според св.Г., искал да
защити сам себе си психически от напрежението, което преживявал. В момента работел като а. в гр.Бяла и като психиатър в Русе, София,
Разград и Велико Търново. Със св.Г. обсъждали,
че преживеният от него през 2017г инфаркт може да се дължи на напрежението,
защото не се е оплаквал от сърце, а и изследванията му, според свидетелката,
били в норма. Според свидетелката напрежението не намалявало през времето, и
облекчението когато накрая било прекратено ,било
осезаемо. През цялото време се притеснявали, че може да влезе
в затвора, но били оптимисти.
През
2008г започнал работа в Център за психично здраве-Русе като преди да постъпи на
работа предупредил у.я-св.М. за това и поискал
разрешение да отсъства от работа когато го викат някъда във връзка с делото. Според св.М. много често му се
налагало да отстъства, за да се явява на повиквания от полиция, съд,
прокуратура. Според св.М., Х. бил изключителен
професионалист, справял се с с работата си и с други ангажименти, но се
чувствал унизен и много потиснат. През 2015-2016г имал
сърдечни проблеми и дори св.М. го пращала на
кардиолог,след това през 2017г направил инфаркт на миокарда.
При така установената от събраните по делото доказателства,
съдът прави следните изводи:
Съгласно нормата
на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
По този ред държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. / чл.4 от ЗОДОВ/.
В
настоящият случай ищецът Х. е бил обвинен за извършване на две престъпления- по чл.220,ал.1 вр чл.26,ал.1 НК, за извършването на което е признат за невинен и
оправдан с Присъда № 9 от 12.06.2017 по ВНОХД № 298/16 по описа на Апелативен
съд-гр.Варна, в сила
от 28.06.2017г и за извършване
на престъпление по чл.219,
ал.2 вр чл.26 НК, за което наказателното преследване е
прекратено поради изтекла давност с Решение № 39 от 21.02.2018г по ВНОХД №
511/17 по описа на Апелативен съд-гр.Варна, в сила 17.03.2018г
Прокуратурата на Република България отговаря за вредите, които са
причинени на Х. от обвинението за извършване на което е оправдан. както
и за процесуалните действия, извършени след изтичане на давността по чл.80 НК- давността е
изтекла на 06.09.2013г до прекратяване на наказателното производство с Решение №
39 от 21.02.2018г по ВНОХД № 511/17 по описа на Апелативен съд-гр.Варна, в сила
17.03.2018г, наказателното преследване обаче е незаконно и са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за него, /Решение по гр.д. №2590/15 г. на IV г.о. ВКС и Решение по гр.д. №1392/11 г. на трето г.о. на ВКС; Определение №35/16.01.2018 по дело №3023/2017 на
ВКС, ГК, III г.о/, тъй като с задължителните указания в ТР №3/2005 г., т.8 ОСГК на ВКС , е
прието, че процесуалните
действия, извършени преди изтичане на давността не дават право на обезщетение,
защото са презумтивно законни.
За периода от 25.10.2007 до 28.06.2017г по отношение на обвинението в извършване
на престъпление по чл.220 НК и от 06.09.2013г до
21.02.2018г когато е прекратено наказателното производство поради изтекла
давност за престъплението по чл.219, ал.2 НК са извършени в хода на наказателното
производство множество процесуално – следствени
действия, връщането на делото
в прокуратурата за съставяне на нов обвинителен акт, множеството съдебни
производства. През изтеклия продължителен период от време от повдигане и поддържане на обвиненията спрямо Х. за
този значителен период от време 10-11 години, безспорно
е засегната неимуществената
му сфера.
Съдът намира за доказани по основание твърденията в исковата молба, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди са причинени от продължилото повече от десет наказателно производство, от тежестта на обвинението, от
мярката за процесуална принуда и мярката за неотклонение, както и от незабавното отстраняване на Х. от длъжност и наложилото се преквалифициране на ищеца и
работа в друг град. Нормално е да се приеме / Решение № 480/2013 г. по гр. д. № 85/2012
г. ВКС /, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за
което впоследствие е оправдано или наказателното производство спрямо него е прекратено поради изтекла давност , изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и
несигурно, накърнени са моралните и нравствените ценности
у личността, както и социалното му общуване. Последното обуславя очертаване на предмета на
спора в
рамките на обичайните негативни преживявания за съответните действия или
бездействия на разследващите органи, прокуратурата или
съда.
Съгласно трайно установената практика на ВКС,
размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата
вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за
вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок
период, през който е продължило наказателното преследване, характера на
престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и
свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.
В настоящият случай периодът от повдигане
на обвинението до прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца е значителен- над десет години. От гледна точка на преживените психически
притеснения от страна на ищеца, този период е значителен, още повече, че ищецът е бил публична личност
“директор на болница” и обвиненията, които са му повдигнати са за извършени от
него престъпления именно в това му качество. Поради това
наказателното производство срещу Х. е получил голям публичен отзвук сред
колегите му в болницата и в обществеността. От събраните по делото гласни
доказателства, съдът приема за
установено,че през
този период от време ищецът е бил с накърнено лично и професионално достойнство, още повече, че е бил отстранен от длъжност като директор
на болница. Същият се чувствал унизен. В същото време трябвало да обясни на трите си деца-малолетни и
непълнолетни ситуацията и да запази авторитета си пред тях и спокойствието в
семейството. Същото се е наложило да прави и с възрастната си майка, която при
всяка получена призовка изпадала в ужас и която, заради факта, че има такова
обвинение смятала, че синът и е виновен. Това
допълнително натоварвало психиката на ищеца. Заради
унижението, което изпитвал се наложило да дойде да работи в гр.Русе и то в
друга специалност “психиатър”. Именно защото Х. е
бил публична личност и обвиненията срещу него са получили широк отзвук, стресът
и унижението за него, съдът намира, че са били по-значителни и са довели до
по-значително накърняване на неговата неимушествена сфера. Така описаните неимуществени
болки и страдания, които ищецът е претъпял вследствие повдигнатите му обвинения, съдът намира че биха били справедливо възмездени с
присъждане на обезщетение в размер на 50 000лв.
Съдът намира, че обезщетение в този размер е адекватно да репарира настъпилите
за него неимуществени вреди.
По делото действително се установи, че на 04.12.2007г на В.Й.Х., на
основание чл.68, ал.1 и чл.199 НПК, е наложена забрана да напуска пределите на
Република България, освен с разрешение на прокуратурата, която е отменена с определение № 90 от 09.05.2014 по е отменена по ВНОХД № 81/14 по описа на
АС-Варна. Неудобството от тази
забрана е съобразена от съда при преценка на неимуществените вреди, които е
претърпял ищеца. По делото обаче не се доказа от негова
страна твърдението му, че заради тази забрана не е могъл да ходи на обучения и
специализации в чужбина. Установи се наличието на
случай, при който ищецът е бил върнат от границата когато заедно с колеги от
ЦПЗ-Русе е пътувал служебно. Безспрно случилото се е
било неприятно и унизително за ищеца, но по делото се установи, че същият е
знаел за наложената му забрана да напуска пределите на държавата и не е имал
разрешение за това. Същият си мислел, според
твърденията му, че му е било разрешено, но очевидно, че не е имал такова
разрешение. Самият факт обаче, че тази мярка
е действала през такъв значителен период от време, сочи, че същата му е
създавала значителни неудобства, още повече ,че
се установи, че децата му учат в чужбина и той като родител не е можел да ги
посещава и пряко да ги подпомага във връзка с живота в друга държава.
По делото е установено, че на 08.04.2017г Х.
е преживял “остър миокарден инфаркт” като според вещите лица причина за това е локална
атеросклероза на лява коронарна артерия. Според писменото и устно заключение на
вещите лице-съдебен лекар и кардиолог- неприятните преживявания, продължили с
години е възможно да са един от факторите, които да доведат от усложнено
протичане на атеросклерозата, което е основна причина за инфаркта, но стресът
не е от основните фактори в резултат на които може да се получат увреждания на
вътрешния слой на артериите, поради което съдът намира, че не е установено в
процеса, че преживеният пред 2017г инфаркт от Х. е само и единствено от воденото
срещу наказателно производство. Стресът е способствал, според вещите лица, за по усложнено развитие на
протичащата атеросклероза.
Независимо от това съдът
преценява, че дори и да не е довел пряко до преживеният от ищеца инфаркт през
2017г, стресът, на който ищецът е бил подложен в такъв значителен период от
време от около 11 години и личните възприятия на ищеца за унижение и
притеснение и запазване на личното и професионалното му достойнство, са
фактори, които сочат за значителни вреди в личната сфера на ищеца.
Обстоятелството, че през периода
на наказателното производство същият е
бил с мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 2000лв“ и в
последствие „подписка“, не води до извода, че това води до по-ниски негативни
преживявания за ищеца.
Неоснователни са възраженията на
ответника, че за продължителността на наказателното производство носят
отговорност и останалите участници в наказателния процес, тъй като видно от
приложените наказателни дела, същите са били образувани именно поради внесените
от прокуратурата обвинителни актове. Видно е, че съда е връщал делото в
прокуратурата за съставяне на нов обвинителен акт, освен това прокуратурата е
продължила да поддържа обвинението си по чл.219,ал.2 НК и след изтичане на
абсолютната давност през м.09.2013г, поради което именно прокуратурата носи
отговорност за неимуществените вреди, които са причинени на Х. от това
продължило около 11 години наказателно производство.
По тези съображение съдът намира,
че предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
основателен и доказан само до размер на 50 000лв, а в останалата му част до претендираното обезщетение в размер на 250 000лв е неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли.
На
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът Прокуратурата на РБ дължи на ищеца
разноските за производството и за адвокат съразмерно с уважената част на иска.
В случая ищецът е направил разноски в размер на 786лв, включващи внесена
държавна такса и възнаграждение за вещи лица. От тях следва да му се присъдят разноски само в
размер на 157лв, съразмерно с уважената
част от иска.
На основание чл.38,ал.1,т.3 ЗА вр
чл.36 ЗА съдът определя възнаграждение на адв.Д.С., пълномощник на ищеца, в
размер на 2030лв, определени по реда на чл.7, ал.2,т.4 от Наредба№ 1 от 2004 за
минималните адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения, Окръжният съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България да плати на В.Й.Х.
*** сумата от 50 000лв / петдесет хиляди
лв/ , представляваща обезщетение за претърпени от Х.
неимуществени вреди, вследствие
обвинение в извършване на престъпления по ДП №
1254/07 по описа на ОД-МВР-гр.Силистра по чл.220,ал.1
вр чл.26,ал.1 НК, за извършването на което е признат за невинен и оправдан с Присъда №
9 от 12.06.2017 по ВНОХД № 298/16 по описа на Апелативен съд-гр.Варна и за
извършване на престъпление по чл.219,ал.3 вр
чл.26 НК, за което наказателното преследване е прекратено поради изтекла
давност с Решение № 39 от 21.02.2018г по ВНОХД № 511/17 по описа на Апелативен
съд-гр.Варна, по чл.2, ал.1,т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната
лихва върху обезщетенията, считано от завеждане на иска-26.02.2019г до
окончателното им плащане, както и 157лв разноски по делото, съразмерни на
уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди над сумата от 50 000лв
до 250 000лв,
както и искането за разноски над 157лв като неоснователен.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България да плати на адв.Д.С., на основание чл.38,ал.1,т.3 ЗА вр чл.36 ЗА
и чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 2004 за минималните адвокатски
възнаграждения, адвокатско възнаграждение в размер на 2030лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Апелативен съд- гр.Велико Търново в 2-седмичен от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: