О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Пловдив 15.02.2021г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,наказателно отделение,в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СИЛВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
като разгледа докладваното от член съдията СИЛВИЯ ЦАНКОВА ВЧНД № 312/21г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 243 ал.7 от НПК.
С определение № 1/19.01.2021 г. по ЧНД № 20215320200005/21г. по описа на Карловския районен съд, 2-ри н.с. е потвърдено постановление на Районна прокуратура-Карлово за прекратяване на ДП № 555/2019г. образувано по чл. 144 ал.3 НК.
Недоволен от съдебното определение е останал пострадалият К.Б., който чрез защитника си адв. А. е депозирал жалба, в която са наведени съображения за незаконосъобразност и необоснованост на първостепенния съдебен акт, поради неправилното приложение на материалния закон и некоректен анализ и оценка на събрания доказателствен материал. Предлага се отмяна на обжалваното определение на КРС и постановлението на районната прокуратура за прекратяване на наказателното производство, като се дадат допълнителни указания за изпълнение в хода на разследването по делото, сред които назначаването на повторна съдебнопсихиатрична експертиза.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на защитата, материалите по делото и извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваното определение, намира за установено от фактическа и от правна страна следното:
Жалбата на пострадалия е процесуално ДОПУСТИМА – подадена е от надлежна страна в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В хода на
разследването е установена следната фактическа обстановка:
На 06.06.2019г. около 9:00 часа пострадалият Б. излязъл на разходка с детската количка заедно с малолетния си син /на 1 година и половина/. Б. *** в посока от запад на изток, когато го настигнал го лек автомобил марка „Деу“ с per. № ***, управляван от съседа му - свид.И. М.. На предната дясна седалка се возел друг съсед - свид.А. Я. И. М. смъкнал прозореца на лявата врата и му отправил следната реплика „К., аз теб ще те убия“, „ще те хвърля през терасата“, а А. Я. се присъединил с репликата „да ти *** майката“. След това двамата – Я. и М. заявили „Искаш ли да слезем от колата да те пребием“. Накрая И. М. добавил „Няма да хвърляш повече лайна в двора ми“. Б. отвърнал: „не е вярно, не съм хвърлял лайна в двора ти“, след което тръгнал да бяга с количката с детето си. И. М. го последвал с автомобила, а той помолил: „оставете ме на мира бе, хора“. Минавайки по улица „Калофер Войвода“, забелязал, че по тази улица минава друга негова съседка – Р. Н. с количка с бебе и друго дете - момиче. Междувременно И.М. отминал с автомобила и се отдалечил.
С постановление от 16.12.2020г. на Районна прокуратура-Карлово, наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като е прието, че осъщественото от свид.И. М. деяние не може да бъде субсумирано под разпоредбата на чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. За да приеме, че при така установената безспорна по делото релевантна фактология, в случая не е осъществен от обективна и субективна страна инкриминираният престъпен състав, прокуратурата е заключила, че отправените на инкриминираната дата реплики, съдържащи закани с убийство по съществото си не са могли да възбудят основателен страх у пострадалия за осъществяването им. Същата теза, възприета и от първостепенния съд, се споделя в пълнота и от настоящата въззивна инстанция, поради което окръжният съд намира проверяваното определение за законосъобразно. Изложеното е в синхрон със задължителните предписания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Тълкувателно решение № 53/89 г. на ОСНК, относно обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК. Доколкото поначало, с извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, обективираната чрез думи и/или действия закана за убийство, следва да е възприета като реална и можеща да възбуди основателен страх за осъществяването й[1], приетите за установени по делото фактически положения относно обстоятелствата, при които са отправени въпросните заканителни реплики, както и за трайно влошените отношения между страните и наличието на други срещи между тях с подобна форма на комуникация от вида на инкриминирания, не биха могли да формират подобни изводи в конкретния случай. В този ред на мисли, коректно е било отчетено, както от прокуратурата, така и от КРС, че по време на инкриминираните събития въобще не се е стигало до физическа саморазправа от страна на М. или неговите спътници, вкл. и до какъвто и да било физически контакт с пострадалия, нито по делото са налице данни, индициращи евентуалното намерение деецът да приведе в реално изпълнение заканите си-факт, с който е бил наясно и самият пострадал. Последното е изводимо от категорично установените по делото факти, включително и от последващото поведение на жалбоподателя Б., който първо споделил за случилото се със свои близки родственици, след което се обадил на тел.112, като разговорът водил със спокоен тон, с пространни обяснения по случая, като нееднократно заявил желанието си „да се регистрира обаждането му с оглед бъдещ процес“.
Наличните по делото данни относно осъществено от И. М. престъпление по чл.339, ал.1 от НК, наказателната отговорност за което е била ангажирана в друго наказателно производство, няма отношение към процесния случай. Коректно е отчетено, че въпросното производство е било с предмет оръжие, открито в дома на М. след извършено претърсване и изземване в деня, в който е подаден и сигнала, инициирал настоящото производство. Въпросното оръжие обаче няма отношение към процесния казус, доколкото по никакъв начин не се свързва с претендираните закани, видно и от гореизложената фактическа обстановка, както правилно са приели и предходните решаващи инстанции.
Предвид гореизложеното, районният съд не е нарушил материалния закон, съобразявайки и обвързващите предписания на посоченото по-горе ТР 53/1989г. на ОСНК, като е направил изискуемото по закон разграничение на характера на отправените заплахи, а именно, че сами по себе си словесно изразените закани за убийство не биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им, преценявани в контекста на всички съпътстващи обстоятелства по време на процесните събития, както и доказаните враждебни конфликтни междуличностни отношения между страните и съдържанието на обичайния речников фонд, използван и друг път при контактите между спорещите. Аргумент в обратната насока не внася и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, която е изготвена обективно, обосновано и с необходимите знания и опит в съответната област. Не са налице предпоставките, обуславящи необходимост от назначаване на повторна или допълнителна СПЕ. Доколкото от жалбоподателя се излагат съображения в тази насока, уместно е да се посочи, че въпросът за годността на заканите да възбудят „основателен страх” за тяхното осъществяване в смисъла на чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, е чисто юридически, е не експертен. Предмет на наказателноправна оценка е не толкова дали пострадалият са е уплашил, а какви са характеристиките на заканата с убийство в конкретния случай, а именно дали същите са били обективно годни да възбудят основателен страх от осъществяването им. Ето защо, изводите относно наличието на този елемент от обективната страна на коментираното престъпление районният съд, а и прокуратурата коректно са направили въз основа на съвкупната оценка на всички обстоятелства от значение за изясняване на това обстоятелство, обсъдени и отчетени и от настоящия въззивен състав.
Изложеното мотивира съда да приеме, че
атакуваното определение на районния съд е законосъобразно и обосновано и като
такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Пловдивски окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1/19.01.2021 г. по ЧНД № 20215320200005/21г. по описа на Карловския районен съд, 2-ри н.с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: