Решение по дело №1238/2022 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 95 от ЗЗП.

Образувано е по жалба на „ДЕЙЗИ НОВА“ ЕООД, ЕИК *********, подадена чрез управителя, срещу Заповед № 722/03.10.2022 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.

Изложени са съображения за прогласяване нищожността на оспорената заповед като издадена от некомпетентен орган, съответно за отмяната й като издадена при неспазване на предписаната от закона форма, при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Твърди се, че дружеството е изпратило на 28.06.2022 г. на официалния имейл на КЗП исканите документи за проверка и оценка на безопасността на стоките. Посочва, че терминът „протоколи от изпитване в АИЛ“ не съществува в ЗЗП. Позовава се на разпоредбата на чл. 72 ЗЗП, с която е въведено различното понятие „извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност“. От съдържанието на заповедта не става ясно с какво двата матрака представляват или е вероятно да представляват опасност за здравето и безопасността на потребителите. Дори и мярката да е с временен характер, а именно – до извършване на необходимия контрол, последният не дава правомощие на органа да не мотивира акта си в частта досежно съмнението за небезопасност на стоката, което следва да почива на обективни констатации във връзка с приложими нормативи за безопасност. В подкрепа на това твърдение цитира решение по адм. дело № 9460/2017 г. на ВАС. Съществува съмнение дали се касае за хипотеза „пусната на пазара стока“ по смисъла на § 13, т. 6 ЗЗП, тъй като продуктът не съществувал физически в момента на проверката в гр. Д., а се произвеждал по поръчка. Неправилно органът бил достигнал до извода, че дружеството не е представило никакъв документ, удостоверяващ дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. В противоречие с целта на закона и принципа за законност органът не се е позовал на конкретна правна норма, вменяваща задължение за изпитване на матрака в АИЛ, като позоваването на чл. 71, ал. 3, т. 1 ЗЗП не било относимо. В действителност нормата на чл. 71, ал. 4 ЗЗП допуска възможността да се ограничи пускането на стока на пазара или да се разпореди изтеглянето й дори тя да отговаря на изискванията за безопасност, като предпоставките за упражняване на това правомощие следвало да бъдат доказани. Акцентира, че в Б. не съществува акредитирана лаборатория за тестване на матраци. Липсата на точни и ясни мотиви /словесно описани с посочване на приложимата за тях правна норма/ относно издаването на заповедта препятства възможността да се провери дали актът е постановен в съответствие с целта на закона. Посочва също, че когато на икономически оператор не е дадена възможност да бъде изслушан нито преди налагане на мярката, нито след това /цитира чл. 21, т. 3 от Регламент 765/2008/ЕО и чл. 97, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗП/, административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение. Отделно, налагането на ограничителни мерки не само противоречи на принципа на европейското право за „свободно движение на стоки“, но и на чл. 21 от Регламент 765/2008/ЕО, който забранява налагането на мерки без яснота относно крайния срок за изпълнение. В заповедта била допуснато смесване на понятията „търговец“ и „производител“. Не било ясно как точно дружеството следва да изпълни разпореждането за контрол, проверка и оценка на съответствието, тъй като задължения за това се вменявали на контролните органи, а не – на икономическите оператори. По изложените съображения моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят - „ДЕЙЗИ НОВА“ ЕООД, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, моли за отмяна на заповедта. Претендира разноски. Депозирани са писмени бележки. Посочва, че дружеството е представило на административния орган сертификати за оценено и удостоверено съответствие, като органът е приложил заверени от самия него копия на два броя сертификати за оценяване и удостоверяване на съответствието на процесните два матрака със стандарт БДС EN 16890:201 + А1:2021 „Мебели за деца. Матраци за детски легла и детски кошарки. Изисквания за безопасност и методи за изпитване“, които дружеството е изпратило на електронната поща на КЗП на 28.06.2022 г. В случай, че органът не кредитира представените сертификати, би следвало да изложи подробни аргументи за това. Отделно, изложени от ответника били доводи за оценяване съответствие, свързано единствено с техническата документация на продукта, но не и такива за изпитване в АИЛ. От значение за делото било да се прецени законосъобразността на разпорежданията/предписанията, обективирани в т. 2 от констативен протокол № К-2711252/23.06.2022 г., а именно – да се представят документи, доказващи съответствието на матрак „Рина“ дунапрен кокос и матрак дунапрен с арт. № на продавача 770148 с нормативно установените изисквания за безопасност съгласно стандарт БДС EN 16890:201 + А1:2021 „Мебели за деца. Матраци за детски легла и детски кошарки. Изисквания за безопасност и методи за изпитване“ - протоколи за изпитване на Акредитирана изпитвателна лаборатория, доказващи съответствието на стоката с този стандарт. Тези разпореждания предхождат оспорената заповед, като издадени на основание чл. 192, т. 2 ЗЗП, но липсвало конкретизация на относимата по чл. 192 ЗЗП разпоредба. На анализ подлежи какво точно е разпоредено/предписано в констативния протокол и дали исканите документи са такива, каквато правната норма предвижда. Не били посочени правните норми, въвеждащи изискване да се извършват дейности по оценяване и удостоверяване на съответствието на стоките с нормативно установените изисквания за безопасност и задължение за представяне на протокол от изпитване в АИЛ, както и имащи отношение към безопасността на стоката. Твърди се, че разпорежданията са незаконосъобразни, обуславящо незаконосъобразност на заповедта. При проверката в детския магазин дружеството притежава качеството „търговец“ и няма задължение да представя документи за оценяване и удостоверяване на съответствие за двата матрака, каквото задължение е законоустановено за производителя. Дружеството не било информирано за извършените проверки и направените констатации, като посочването на артикулен номер на матрака, сложен от проверения продавач, не само не способствало за изясняване на фактите, но и създавало пречки и неясноти за това.

Ответникът – Председател на Комисията за защита на потребителите, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Депозиран е писмен отговор, в който излага подробни съображения за отхвърляне на жалбата. Мотивира целта, поради която се издават принудителни административни мерки, от вида на процесната. Характерът и особеността на предоставяната стока предполагат реална възможност да се увреди здравето на потребителите, тъй като е предназначена за пряко ползване от същите и не се представят доказателства от търговеца за нейната безопасност. Предприетите мерки били пропорционални на сериозността на риска, който стоката съдържа, и имат за цел единствено предотвратяване или преустановяване опасността за потребителите. Мотивира твърдението, че производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Разходите за оценяване и удостоверяване на съответствието са за сметка на производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги. В този смисъл в тежест на производителя е доказването на съответствието на предлаганата за продажба стока на националния пазар с изискванията за безопасност на същата, респ. с приложимия стандарт за безопасност БДС EN 16890:2017 + А1:2021 „Мебели за деца. Матраци за детски легла и детски кошарки. Изисквания за безопасност и методи за изпитване“. Претендира разноски по списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № 722/03.10.2022 г. Председателят на Комисията за защита на потребителите нарежда на „ДЕЙЗИ НОВА“ ЕООД, ЕИК *********, да спре временно доставянето на пазара на следните стоки: матрак Рина дунапрен кокос, 60/120 см, и матрак дунапрен, 65/110 см арт. № на продавача 770148 за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността им съгласно стандарт БДС EN 16890:2017 + А1:2021 „Мебели за деца. Матраци за детски легла и детски кошарки. Изисквания за безопасност и методи за изпитване“.

Като мотиви за издаването на заповедта е посочено:

1. При извършени проверки по кампания „БС – изделия, грижа за деца“ от служители на регионалните дирекции към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, в търговски обекти – детски магазини, находящи се в гр. Разград и гр. Враца, се установява, че се предлагат за продажба матрак Рина дунапрен кокос, 60/120 см, и матрак дунапрен, 65/110 см, с производител „ДЕЙЗИ НОВА“ ЕООД, гр. Д..

2. При извършена проверка от длъжностни лица на РД – гр. Пловдив към КЗП в търговски обект на дружеството, находящ се в гр. Д., бул. „Б.“ № 7, се констатира предлагането на посочените по-горе матраци на стр. 75 от каталога, като от същите в обекта няма изложени /констативен протокол № К-2711252/23.06.2022 г. с приложени снимки; л. 88-97/. По информация от продавач-консултанта потребителят може да избере от каталога и да поръча матрак с необходимите размери в обекта, като поръчката се изпълнявала в рамките на един месец.

Наредено е на търговеца на 28.06.2022 г. в КЗП – гр. Хасково да представи следните документи, които при проверката са поискани, но не били представени, а именно:

- документи за произход на матрак Рина дунапрен кокос, 60/120 см, и матрак дунапрен, 65/110 см арт. № на продавача 770148;

- документи, доказващи съответствието на матрак Рина дунапрен кокос, 60/120 см, и матрак дунапрен, 65/110 см арт. № на продавача 770148 с нормативно установените изисквания за безопасност съгласно стандарт БДС EN 16890:2017 + А1:2021 „Мебели за деца. Матраци за детски легла и детски кошарки. Изисквания за безопасност и методи за изпитване“ - протоколи за изпитване на Акредитирана изпитвателна лаборатория, доказващи съответствието на стоката с този стандарт.

3. В заповедта е посочено, че на 28.06.2022 г. в КЗП не били представени поисканите документи.

4. С писмо изх. № П-01-343/08.07.2022 г. /л. 134-135/ на основание чл. 72 ЗЗП е изискано от дружеството да представи на 22.07.2022 г. следните документи:

- протоколи за изпитване на Акредитирана изпитвателна лаборатория /АИЛ/, доказващи съответствието на матрак Рина дунапрен кокос, 60/120 см, и матрак дунапрен, 65/110 см с нормативно установените изисквания за безопасност съгласно стандарт БДС EN 16890:2017 + А1:2021 „Мебели за деца. Матраци за детски легла и детски кошарки. Изисквания за безопасност и методи за изпитване“;

- документи за произход, за производство и реализация на описаните стоки за периода от 01.01.2022 г. до момента /фактури/, справка за налични количества във всички търговски обекти на дружеството на посочените матраци, документи за разпространение на стоката в други държави.

При служебно направена справка се установи, че това писмо е оспорено от дружеството пред Административен съд – Хасково, който с Определение № 711/20.09.2022 г. по адм. дело № 832/2022 г., оставено в сила с Определение № 11982/21.12.2022 г. по адм. дело № 11020/2022 г. на ВАС, е оставил жалбата без разглеждане.

В определението на ВАС са изложени следните мотиви:

„Оспорените разпореждания, издадени от длъжностно лице на КЗП, не представляват индивидуални административни актове, а са издадени при упражняване на правомощията му по чл. 192 от ЗЗП Съгласно чл. 192, т. 2 ЗЗП, длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 имат право да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол.

За изпълнение на целите на Закона за защита на потребителите законодателят е предоставил определен обем правомощия на длъжностните лица на контролните органи /…/. В зависимост от предмета на проверката длъжностното лице преценява кои правомощия по чл. 192 ЗЗП следва да упражни с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства. В зависимост от правомощието, което реализира в конкретния случай, длъжностното лице на контролния орган издава актове, които имат различен характер. В настоящия случай процесните разпореждания са издадени на основание чл. 192, т. 2 ЗЗП и са от категорията актове по чл. 21, ал. 5 от АПК - съставляват акт, който се издава като част от процедурата по контрол по този закон и не подлежат на самостоятелна проверка за законосъобразност от съда. При евентуално установяване на нарушение на правилата по ЗЗП дружеството разполага с възможността да обжалва по съответния ред административния акт, който е неблагоприятен за него или издаденото наказателно постановление. В рамките на това производство, което ще се развие по реда на АПК или ЗАНН, при упражняване на контрола за законосъобразност на крайния, завършващ процедурата акт, съдът следва да прецени и законосъобразността на издадените разпореждания“.

5. На 11.07.2022 г. е постъпила жалба от дружеството срещу разпорежданията/предписанията, обективирани в т. 2 от Констативен протокол № К-2711252/23.06.2022 г., а именно - да се представят документи, доказващи съответствието на матрак Рина дунапрен кокос и матрак дунапрен с арт. № на продавача 770148 с нормативно установените изисквания за безопасност съгласно стандарт БДС EN 16890:2017 + А1:2021 „Мебели за деца. Матраци за детски легла и детски кошарки. Изисквания за безопасност и методи за изпитване“ - протоколи за изпитване на Акредитирана изпитвателна лаборатория, доказващи съответствието на стоката с този стандарт /л. 79-81/.

При служебно направена справка се установи, че по жалбата е образувано производството по адм. дело № 713/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково. С определение № 241/06.03.2023 г., влязло в сила на 01.04.2023 г., жалбата на дружеството срещу разпорежданията/предписанията е оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

В цитираното определение са изложени следните мотиви: „Съгласно чл. 192, т. 2 от ЗЗП длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 имат право да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол, а според чл. 193, т. 2 от ЗЗП длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 са длъжни да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона.

В конкретният случай, от съдържанието на оспорения акт се установява, че на жалбоподателя не са дадени задължителни предписания по реда на чл. 193, т. 2 от ЗЗП, а разпореждане за представяне на документи по реда на чл. 192, т. 2 от ЗЗП“ /…/

Цитирана е най-новата практика на ВАС по идентичен случай - Определение № 11982 от 21.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11020/2022 г., VII о. /бел. моя/, която е сформирана в хода на съдебното производство, касае същите страни и разпореждания, които макар и обективирани в различен документ и сочещи нов срок за изпълнението им, са идентични по съдържание, тъй като касаят указания за представяне на протоколи от изпитване в АИЛ, удостоверяващи съответствието на гореописанитe матраци /конкретно посочени в обжалваното разпореждане/ с нормативно установените изисквания за безопасност съгласно БДС EN 16890:2017+А1:2021, като е обективиран извод, че обжалваният акт не подлежи на съдебно оспорване.

6. В оспорената заповед е посочено също, че от „ДЕЙЗИ НОВА“ ЕООД не бил представен документ, удостоверяващ извършени дейности по оценяване и удостоверяване на двата матрака с нормативно установени изисквания по чл. 71, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 72 ЗЗП. Дефиницията на безопасна стока била разписана в чл. 70 ЗЗП, а в чл. 71 ЗЗП са били посочени случаите, в които една стока се счита за безопасна. За двата матрака липсвали нормативни изисквания по чл. 71, ал. 1 ЗЗП и хармонизирани европейски стандарти, справки, които са публикувани от ЕК в „Официален вестник“ на ЕС съгласно чл. 71, ал. 2 ЗЗП. При това приложима била разпоредбата на чл. 71, ал. 3, т. 1 ЗЗП, а именно – съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал. 2 поради липса на хармонизирани стандарти по чл. 71, ал. 2 ЗЗП.

7. До датата на издаване на заповедта не били представени документи, доказващи съответствието на описаните стоки с изискванията за безопасност съгласно стандарт БДС EN 16890:2017 + А1:2021 „Мебели за деца. Матраци за детски легла и детски кошарки. Изисквания за безопасност и методи за изпитване“, документи за произход, за реализация, справка за налични количества в търговските обекти на дружеството. Формира се извод, че липсата на документи, доказващи съответствието на описаните стоки с изискванията за безопасност съгласно посочения стандарт, обуславя вероятната опасност на стоките за ползвателите им, поради което било наложително тяхното временно спиране.

Към административната преписка по издаване на заповедта са приложени: докладни записки от името на директора на РД – гр. Пловдив КЗП и от Главния директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ с предложение за издаване на заповед за временно спиране доставянето на пазара на двата матрака за периода, необходим да извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоката съгласно стандарта; извлечение от протокол от проведено на 13.09.2022 г. заседание на КЗП с взето решение за издаване на оспорената заповед; 2 броя сертификати за оценяване и удостоверяване на съответствие с изискванията за безопасност от 03.05.2022 г. и 04.04.2022 г. за детски матрак от дунапрен и текстил, 650 мм/1100 мм/80 мм и детски матрак от дунапрен и кокос Рина, 600 мм/1200мм/100 мм, видно от които двата продукта съответстват на изискванията на стандарт БДС EN 16890:2017 + А1:2021; констативен протокол от 05.07.2022 г., обективиращ резултатите от проверка на интернет страницата на дружеството жалбоподател, вкл. и относно предлагането на процесните два матрака с приложени снимки; заповед, удостоверяваща компетентността на длъжностно лице към КЗП, което да извършва проверки; БДС EN 16890:2017 + А1:2021 „Мебели за деца. Матраци за детски легла и детски кошарки. Изисквания за безопасност и методи за изпитване“, одобрен от изпълнителния директор на Българския институт за стандартизация на 30.06.2021 г.

В съдебно заседание бяха приети представените от жалбоподателя: изпратените на основание чл. 72 във връзка с чл. 71, ал. 3, т. 1 ЗЗП с писмо от 28.06.2022 г. в изпълнение на разпорежданията, обективирани в т. 2 от Констативен протокол № К-2711252/23.06.2022 г. - 2 броя сертификати за оценяване и удостоверяване на съответствие с изискванията за безопасност от 03.05.2022 г. и 04.04.2022 г. за детски матрак от дунапрен и текстил, 650 мм/1100 мм/80 мм и детски матрак от дунапрен и кокос Рина, 600 мм/1200мм/100 мм, видно от които двата продукта съответстват на изискванията на стандарт БДС EN 16890:2017 + А1:2021; писмо от главен юрисконсулт на КЗП по адм. дело № 713/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, видно от което представените по имейла документи не са кредитирани от КЗП с оглед обстоятелството, че са издадени от самия производител - „ДЕЙЗИ НОВА“ ЕООД, а не – от вещо лице с необходимата квалификация или от лаборатория, която да е направила тестване на стоките по отношение на съответствието на същите с посочения стандарт; констативните протоколи от проверките, извършени в гр. Разград и гр. Враца.

При така установеното от фактическа страна, след като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията, сочени от оспорващия, и служебно на всички основания по чл.146 АПК, Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима - насочена е срещу индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в срока за оспорване по аргумент от чл. 149, ал. 1 АПК и чл. 144 АПК във връзка с чл. 60, ал. 6 ГПК /л. 17-18; л. 21/ от активно легитимирано лице - адресат на акта.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, актът е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 95 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗП, поради което не е налице основание за прогласяване на нищожността му съгласно на чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

На второ място, актът е издаден при неспазване на законоустановената писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК/.

Съгласно чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗП „когато контролен орган установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме следната мярка:

1. да разпореди временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността ѝ; в срок до 24 часа от доказване безопасността на стоката контролният орган се произнася по наложената мярка за временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара“.

Съгласно чл. 72 ЗЗП „производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Разходите за оценяване и удостоверяване на съответствието са за сметка на производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги“.

Съгласно чл. 71, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ЗЗП „стоката или услугата се смята за безопасна, когато съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара. Стоката или услугата се смята за безопасна по отношение на рисковете и групите рискове, обхванати от българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в „Официален вестник“ на Европейския съюз. При липса на нормативни изисквания и стандарти по ал. 2 съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал. 2.“

От съществено значение за пускането на пазара на една стока е същата да бъде безопасна по смисъла на чл. 70 ЗЗП, като при оборване на презумпциите, въведени от законодателя с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, се прилагат българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, както е с въвеждането на БДС EN 16890:2017 + А1:2021. В случая от страна на контролните органи се обуславя извод, че липсата на документи, доказващи съответствието на описаните стоки с изискванията за безопасност съгласно посочения стандарт, обуславя вероятната опасност на стоките за ползвателите им, поради което било наложително тяхното временно спиране. За да мотивира предпоставката за налагане на мярката, органът не е посочил в какво се изразяват съмненията относно безопасността на стоките и конкретно в какво се изразява съществуващата опасност за живота и здравето и безопасността на потребителите, вкл. предвид размерите и дебелината на двата матрака и материалите, от които те са изработени. В тежест на административния орган е да докаже предпоставките, обосноваващи налагане на мярката, вкл. и да посочи коя е нарушената разпоредба или точка от който и да е било стандарт.

Съдът споделя възраженията на жалбоподателя за немотивираност на заповедта. Правомощието на председателя на КЗП да нареди временно спиране на доставката на стоки на пазара е само при нормативно заложените предпоставки. В тежест на органа е да докаже реализиране на същите в действителност, както и да обоснове, че изписаните като констатирани факти превръщат стоките или създават съмнение досежно стоките относно тяхната безопасност. В случая не са изписани констатирани факти, като липсва обоснован извод, базиран на приложени и изписани норми или точки от стандарти, защо тези факти са приемат от органа като даващи основания да се постави под съмнение безопасността на стоката или същата да се третира като създаваща опасност за потребителите. Дори и мярката да е с временен характер, а именно - до извършване на необходимия контрол, последният не дава правомощие на органа да не мотивира акта си в частта досежно съмнението за небезопасност на стоката, което следва да почива на обективни констатации във връзка с приложими нормативи за безопасност. Така вж. Решение № 9485 от 11.07.2018 г. по адм. д. № 9460/2017 г., VІІ отд. на ВАС.

Не е налице и хипотезата на чл. 71, ал. 4 ЗЗП, при която въпреки съответствието на стоката с изискванията за безопасност контролните органи могат да предприемат необходимите мерки за ограничаване пускането на стоката на пазара, за изтегляне на стоката от пазара или за изземването ѝ от потребителите, когато въпреки съответствието стоката е опасна. Мотиви, че стоката е опасна, не са изложени от страна на административния орган, нито по преписката се съдържат доказателства за това.

Налице са основания за отмяна на акта съгласно на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На трето място, актът е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до ограничаване правото на защита на дружеството.

В мотивите на определение № 1291 от 05.02.2015 г. по адм. д. № 15819/2014 г., VІІ отд. на ВАС е посочено следното: „За изпълнение на целите на Закона за защита на потребителите на длъжностните лица на контролния орган - Комисията за защита на потребителите, законодателят е предоставил определен обем правомощия, права и задължения. В зависимост от задачата, която длъжностното лице изпълнява в конкретния случай, то има правата по чл. 192 и 192а, ал. 1 ЗЗП или правомощията по чл. 193 ЗЗП. /…/

Чл. 192, т. 2 ЗЗП дава право на длъжностното лице на контролния орган да изиска необходимите във връзка с осъществяваната контролна дейност документи от адресата на акта. Това негово право е конкретизация на общото правомощие на всеки административен орган по чл. 36, ал. 1 АПК - за служебно събиране на доказателствата, на общата дефиниция на доказателствата в административното производство по чл. 37, ал. 1 АПК - данни, свързани с правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите, и на задължението по чл. 35 АПК за издаване на акта след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. С него само се осигуряват необходимите на компетентния орган доказателства, за да може той обосновано и при спазване на принципа на истинност да установи действителните факти от значение за случая и въз основа на тях и при спазване на принципа на съразмерност да упражни по разумен начин, добросъвестно и справедливо правомощията си. Защото само когато разполага с информация за всички относими факти и обстоятелства органът може да постанови законосъобразно и целесъобразно решение.

Правото на длъжностното лице по чл. 192, т. 2 ЗЗП е проявление и на изричното задължение на всеки субект на административния процес - да упражнява правата и свободите си, без да вреди на държавата, на обществото, на правата, свободите и законните интереси на другите - чл. 4 АПК, както и на задължението на всяка страна в административното производство да представи доказателства, които се намират при нея и не се намират при органа - чл. 36, ал. 2 АПК. Поради това, дори и това право на длъжностното лице да не е изрично посочено в друга правна норма, страната в административното производство дължи предоставяне на относимите доказателства“.

От доказателствата по делото се установява, че от дружеството са изискани документи по чл. 192, т. 2 ЗЗП, като е определен срок за това /констативен протокол от 23.06.2022 г. и писмо от 08.07.2022 г./. В заповедта, обаче, не се съдържат както данни, че дружеството всъщност е представило сертификати за оценяване и удостоверяване на съответствие с изискванията за безопасност от 03.05.2022 г. и 04.04.2022 г. за детски матрак от дунапрен и текстил, 650 мм/1100 мм/80 мм и детски матрак от дунапрен и кокос Рина, 600 мм/1200мм/100 мм, видно от които двата продукта съответстват на изискванията на стандарт БДС EN 16890:2017 + А1:2021, в указания с констативния протокол срок – на 28.06.2022 г., така и мотиви защо тези сертификати не са обсъдени и приети от административния орган. За първи път по настоящото дело по повод изискана информация по друго дело № 713/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково се установява, че тези документи не са кредитирани от КЗП поради това, че са издадени от самия производител - „ДЕЙЗИ НОВА“ ЕООД, а не – от вещо лице с необходимата квалификация или от лаборатория, която да е направила тестване на стоките по отношение на съответствието на същите с посочения стандарт. След представянето на тези документи контролните органи е следвало да уведомят дружеството за причините за тяхното неприемане, като предоставят възможност на същото да представи необходимите за доказване на съответствието на двата матрака с изискванията за безопасност документи. Видно от писмото от 08.07.2022 г., с което е указан нов срок за представяне на протоколи за изпитване на АИЛ, доказващи съответствието на матрак Рина дунапрен кокос, 60/120 см, и матрак дунапрен, 65/110 см, с нормативно установените изисквания за безопасност съгласно стандарт БДС EN 16890:2017 + А1:2021 „Мебели за деца. Матраци за детски легла и детски кошарки. Изисквания за безопасност и методи за изпитване“; и документи за произход, за производство и реализация на описаните стоки за периода от 01.01.2022 г. до издаване на писмото /фактури/, справка за налични количества във всички търговски обекти на дружеството на посочените матраци, документи за разпространение на стоката в други държави, разяснения от страна на контролните органи защо не приемат представените на 28.06.2022 г. документи не са дадени, нито са дадени и конкретни указания за точното изпълнение по смисъла на чл. 192, т. 2 ЗЗП.

Съгласно чл. 97 ЗЗП преди налагането на мерките по чл. 96 /предприетите от контролните органи мерки по този раздел съгласно чл. 95 във връзка с чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗП/ контролните органи са длъжни да предоставят възможност на заинтересованото лице да представи своите възражения. Когато поради спешния характер на наложената мярка заинтересованото лице не е имало възможност да направи възражения преди налагане на мярката, контролният орган е длъжен да му предостави тази възможност веднага след прилагането ѝ. В конкретния случай не се съдържат по делото доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че на дружеството е била предоставена възможност да представи своите възражения. Не е обоснован и спешният характер на наложената мярка, като след прилагането й контролният орган също не е предоставил възможност на дружеството да направи своите възражения. Не представлява възражение по смисъла на чл. 97 ЗЗП депозираната от дружеството жалба срещу заповедта, с която се налага принудителна административна мярка, и по която е образувано настоящото съдебно производство.

По принцип правото по чл. 97 ЗЗП е свързано с възможността на адресата на акта да осъществи ефективно защитата си, но така също и с възможността органът да се произнесе след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, в т.ч. обсъди и възраженията и обясненията на страната. От изложеното по-горе се формира извод, че ако органът бе дал възможност на дружеството да представи своите възражения преди или непосредствено след издаването на акта би могъл да постанови и акт с друг краен резултат. С оглед на това допуснатото от органа нарушение на административнопроизводствените правила в конкретния случай се явява съществено. Така вж. Решение № 10582 от 05.08.2014 г. по адм. д. № 14517/2013 г., VІІ отд. на ВАС.

Налице са основания за отмяна на акта съгласно на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На четвърто място, актът е издаден в противоречие с материалния закон и неговата цел, поради което са налице основания за отмяната му съгласно на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК.

Мярката по чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗП има превантивен характер - тя има за цел да осигури безопасността на потребителите за срока на извършване на необходимия контрол, когато органът счита, че стоката може да не е безопасна. Посоченото национално правило е в изпълнение на разпоредбата на чл. 8, § 1, б. „г)“ от Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите, според чието предписание компетентните органи на държавите членки са упълномощени да предприемат, inter alia, мерките по буква а) и букви от б) до е) по-долу, включително, когато е необходимо, временно да забранят доставката, предложенията за доставка или излагането на пазара на всеки продукт, който би могъл да бъде опасен, за периода, необходим за различните оценки на безопасността, проверка и контрол.

Съгласно чл. 88, ал. 2 - ал. 4 ЗЗП „когато в резултат на проверката за безопасност по ал. 1, т. 1 се установи, че стоката или услугата е безопасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на контролния орган. Когато в резултат на проверката за безопасност по ал. 1, т. 1 се установи, че стоката или услугата е опасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на лицето, спрямо което е постановена мярката. Производителят или дистрибуторът може да докаже чрез извършване на оценка за съответствие, че част от стоките в партидата не са опасни за здравето и безопасността на потребителите и могат да бъдат пуснати на пазара. Разходите по доказването са за сметка на производителя или дистрибутора“.

В този смисъл под формата на искане за представяне на документи във връзка с осъществявания контрол, обективирано в констативния протокол от 23.06.2022 г. и писмото от 08.07.2022 г., е изискано да се предприемат действия по оценяване и удостоверяване на съответствието на матраците с нормативно установените изисквания за безопасност, т.е. правното основание не съответства на фактическото основание за издаване на акта. Разпоредбата на чл. 192, т. 2 ЗЗП дава право на контролните органи да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол. С дадените разпореждания, ако се приеме, че същите са ясни и точни, се изискват документи, но не такива, които се намират при жалбоподателя, а такива, за сдобиването, с които е необходимо предприемането на определени конкретни действия, свързани с оценяване и удостоверяване на съответствието на определени стоки с нормативно установени изисквания за безопасност. Така вж. Решение № 20 от 03.01.2020 г. по адм. д. № 12474/2018 г., VІІ отд. на ВАС.

Въпреки това съдът намира, както и бе посочено по-горе, че в хода на административното производство дружеството не е било наясно в какво точно се изразява неговото неправомерно поведение и как следва да бъде поправено то, така че да бъде предотвратено и налагането на конкретната принудителна административна мярка по чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗП.

Съгласно чл. 96, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП „предприетите от контролните органи мерки по този раздел трябва да са пропорционални на сериозността на риска, който стоката или услугата съдържа, и да имат за цел единствено предотвратяване или преустановяване на опасността за потребителите. В зависимост от случая мерките се насочват към производителя и лицето, предоставящо услуга“.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не е направено разграничение между търговец и производител. Напротив – от преписката се установява безспорно, че дружеството има качеството производител /§ 13, т. 3 ДР ЗЗП/, който е и търговец по смисъла на ТЗ. Не това е основният спорен въпрос. За да бъде наложена процесната принудителна административна мярка, трябва да бъдат изложени подробни съображения относно сериозността на риска, който стоката съдържа /§ 13, т. 15 ДР ЗЗП/. Подобни мотиви от страна на органа не са изложени в оспорената заповед, а за да се прецени наложена ли е мярката законосъобразно, то се изследва пропорционална ли е същата на риска по отношение на потребителя при използването на съответната стока.

Извод: оспорената заповед е издадена незаконосъобразно, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде уважена.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, чл. 144 АПК във връзка с чл. 80 ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски /държавна такса и адвокатско възнаграждение – л. 16, л. 164/ в общ размер на 950 /деветстотин и петдесет/ лева, които да заплати юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорения и отменен административен акт /по аргумент от § 1, т. 6 ДР АПК във връзка с чл. 165, ал. 1 ЗЗП/. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, обективирано от пълномощника на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като по делото, което макар и да не се отличава с фактическа и правна сложност, е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер, съответен на чл. 8, ал. 2, т. 10 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 722/03.10.2022 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите, със седалище – гр. София, да заплати на „ДЕЙЗИ НОВА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Д., бул. „Б.“ № *, представлявано от Г. Д. Г., сумата в размер на 950 /деветстотин и петдесет/ лева, представляващи направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република Б., чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.

	Председател: