№
_________
гр.
Варна _____________2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет
и седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Зирковска, като разгледа докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 669 на Административен съд – Варна по
описа
за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда
на чл.64, ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по жалбата
на Т.Н.И., ЕГН: **********,***, ЗО „Разделна“ към Затвора-Варна, против Заповед
№ 251/12.03.2021г. на началника на
Затвора-Варна, с която на основание чл.64, ал.2 ЗИНЗС е отказано преместването
му от затворническо общежитие Закрит тип „Разделна“ в затворническо общежитие
от Открит тип „Разделна“ към Затвора-Варна.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на обжалваната заповед, като сочи, че липсва причина, която
да възпрепятства преместването му в общежитие от открит тип. Твърди, че по
време на престоя си е показал положителна промяна в нагласите и поведението си,
трудово ангажиран е и отговорно изпълнява всички изисквания, свързани с
настоящата и предходните работи. Твърди, че не е допускал дисциплинарни
нарушения и заповедта е необоснована. В тази връзка сочи, че преценката на
административния орган по чл.64, ал.1 от ЗИНЗС не е извършена обективно и на
база доказателствата в досието му. От заповедта не става ясно дали преценката
на началника на затвора се основава на становища на ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа /СДВР/ и зам. н-ка по
режимно-охранителна дейност относно поведението му по време на изтърпяване на
наказанието му в Затвора-Варна. От съдържанието на заповедта могат да се правят
само догадки за наличие на становища относно поведението му, които не са
коментирани в заповедта. Твърди и че ръководителят на направлението СДВР не е
изпълнявал задълженията си по длъжностна характеристика, както и че не е викан
от инспектор-психолог, за да попълни задължителния тест за прекатегоризация.
Твърди и че е изтърпял наказание в размер на предвидения по чл.64, ал.1 ЗИНЗС,
а именно ¼, както и че не е от град Варна, поради което
прекатегоризирането му в открит тип би спомогнало за личните му и семейни
контакти. Иска отмяна на обжалваната заповед и уважаване на молбата му за
преместване.
Ответната страна – н-к на
Затвора-Варна, чрез процесуалния си представител инсп.А., оспорва жалбата.
Счита, че обжалваната заповед е правилна, законосъобразна и обоснована от
приложените по преписката доказателства. Сочи, че произнасянето на н-ка на
Затвора-Варна е направено при наличието на определени доказателства, които са
изчерпателно посочени в чл.439а от НПК и касаят поправянето на лишения от
свобода. Поведението на осъдения, както и периода на наблюдение от постъпването
му на 22.05.2020г. от Затвора-Бургас в Затвора-Варна, до настоящия момент, е
недостатъчно за да се направи извод, който да гарантира продължителността,
убедителността и достоверността за данните за неговото поведение, като се
изключат рисковете от имитиране на поправяне. По изложените съображения моли
жалбата да се отхвърли като неоснователна.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
Л.св. Т.Н.И. *** на
22.05.2020г. съгласно Заповед № Л-5129/22.11.2019г. на главен директор на ГДИН,
на основание чл.62, ал.1, т.4 ЗИНЗС. Л.св. И. изтърпява общо наказание в размер
на 23г. лишаване от свобода, съгласно Протокол №23/04.02.2015г. по ЧНД №
1135/2014г. на Окръжен съд-Бургас, с който са групирани наказанията по НОХД №
51/2013г. (23г.) и НОХД № 575/2013г. (2г.) - двете на Окръжен съд-Бургас, за
извършено престъпление по чл.116, ал.1, чл.339, ал.1, чл.296, ал.1, чл.249,
ал.1 от НК. Поставен на Строг режим, считано от 10.04.2014г., когато е получена
присъдата по НОХД № 51/2013г. (23г.) на Окръжен съд - Бургас.
Със Заповед №
257/11.09.2018г. на н-ка на Затвора-Бургас на основание чл.64, ал.2 и чл.66,
ал.2 ЗИНЗС, режима на изтърпяване на наказанието на л.св.И. е заменен в следващ
по-лек - Общ режим. След привеждането на л.св. в Затвора-Варна, същият е
разпределен в затворническо общежитие от Закрит тип „Разделна“.
Към 04.03.2021г. л.св. е
изтърпял: фактически - 8г., 7м. и 11 дни; от работа - 1г., 4м. и 21 дни;
всичко: 10г. и 2 дни; остатък - 12г., 11м. и 28 дни.
С вх.№ 642/26.01.2021г.
л.св.Т.И. *** молба за настаняване в затворническо общежитие от открит тип.
Молбата за преместване е втора по ред, след като със Заповед № 4/16.10.2020г.
на н-ка на Затвора-Варна първата му молба била отхвърлена по съображения, че все
още е налице необходимост от наблюдение на поведението на л.св. в контролирана
среда и работата с него следва да продължи, с цел изграждане на стабилни
просоциални качества и умения. Заповедта е съобщена на л.св. на 19.10.2020г. и
няма данни да е обжалвана.
Във връзка с постъпилата
на 26.01.2021г. молба, с рег.№ 78/03.02.2021г. до н-ка на Затвора-Варна е
изготвено становище от инспектор Д О С - ИСДВР на ЗО „Разделна“, според което:
към 28.01.2021г. остатък на наказанието, което се изтърпява -
13г., 1м. и 3 дни; формалните предпоставки за промяна на правния статут -
преместване в заведение от по-лек тип, считано от 23.04.2018г; последно
преразглеждане оценката на риска от рецидив - 30.09.2020г. - 30т. - вероятност
в ниския диапазон. Отчита се една устойчива линия на поведение и стремеж за
рационално осмисляне на ежедневието. Рискът от вреди остава като вероятен
(среден), макар и не непосредствен, в условията на контролирана среда. При
съпоставяне на настоящата оценка на риска и профил по системата за оценка на
правонарушителя с резултатите от предишното оценяване, е дадено становище
(т.9), че се отчита относително позитивна нагласа и готовност за осмисляне на
подаваните стимули с превъзпитателен характер, но е необходимо работата с л.св.
да продължи с цел изграждане на стабилни социално-адаптивни умения. Към момента
продължава негативното му отношение дължащо се на поредния му опит за
прекатегоризация и поредния отказ със
Заповед № 4/16.10.2020г. След преместването му в ЗО „Разделна“ по силата на
Заповед № 121/15.07.2020г. е изведен за полагане на доброволен труд в района на
ЗО, започнал е работа към бригада за сглобяване на фасонки. Към момента на
изготвяне на становището л.св.И. не е нарушавал установените норми и
поведението му не дава основание да се подозира участие в нерегламентирани
дейности. Многократно е награждаван във връзка с трудовата му дейност в
Затвора-Бургас. Във връзка с наблюдаваната дисциплинираност, отговорност,
проявена упоритост и експедитивност при изпълнение на възлаганите трудови
задачи е награждаван със Заповед № 518/14.09.2020г. и Заповед № 642/03.12.2020г.
по описа на ЗО „Разделна“. Относно изпълнение плана по присъдата е дадено
становище (т.13), че л.св. е мнителен и с недоверие подхожда към задаваните му
теми за саморефлексия. Апатичен във връзка с вероятността да му бъде повлияно
за постигане на положителна промяна в рестриктивна среда, отчетено е
положително повлияване на упражненото въздействие, но процесът на промяна е
муден, инертен и по-скоро комплициран. Според т.14 от становището, в
емоционален и поведенчески план л.св. е изключително напрегнат и сложен за
ежедневно третиране. Със завишени претенции към общността, без реално осмисляне
на подаваните стимули. Със занемарени емпатийност, асертивност и рефлексивност,
склонен към враждебно-агресивно отреагиране на отрицателно възприемани фактори
и обстоятелства в средата, с усвоен модел на пасивно-нападателно поведение при
получаване на негативен отговор и доказано насилствен отговор при натиск. С
виктимна нагласа, намираща отзвук в негативна нагласа към средата и другите.
Гореописаните личностни характеристики подбуждат опасения във връзка с носената
от л.св. обществена опасност от риск от вреди, които ги поставя на вниманието
като вероятни и допустими във фрустрираща среда. Периодът от последния отказ за
прекатегоризация е твърде малък за положителна оценка, поради което е дадено
становище, че л.св. не би получил очаквания позитивен стимул при поставянето му
в облекчените условия на открития тип, а работата с него следва да продължи с
цел изграждане на стабилни просоциални качества и умения. Отчитайки горните
обстоятелства е дадено становище, че е нецелесъобразно молбата на л.св. И. за
преместване в ЗО от открит тип да бъде одобрена.
В този смисъл е и
становището на инспектор Милко Драганов - ВПД н-к сектор ЗО „Разделна“ до н-ка
на Затвора-Варна рег.№ 79/03.02.2021г., според което, с поведението в условията
на ЗОЗТ „Разделна“, л.св. не е дал достатъчно доказателства за положително
повлияване и добросъвестно отношение към наложеното наказание и категорична
готовност за пълноценно включване в живота на обществото.
Предложение – молбата за
преместване да не бъде уважавана – е направено и в Становище № 92/09.02.2021г.
от гл.инсп.Стефан Владимиров - НС СДВР на Затвора-Варна, според което периода
за наблюдение на л.св.И. в ЗО „Разделна“ е недостатъчен и следва да продължи.
Положително становище по
молбата за преместване е дадено от гл.инспектор М П - зам.н-к „РНОД“ в
Затвора-Варна - рег.№ 106/16.02.2021г.
Със Заповед №
251/12.03.2021г. началникът на Затвора-Варна, на основание чл.64 ал.2 от ЗИНЗС
отказал преместването на л.св.Т.Н.И. от затворническо общежитие Закрит тип
„Разделна“ в затворническо общежитие от Открит тип „Разделна“ към
Затвора-Варна. За да отхвърли молбата началникът на Затвора-Варна е приел, че
оценките на риска за престоя на л.св. отчитат непосредствена обществена
опасност и риск от вреди в средния диапазон, което не кореспондира с
облекчените условия на открития тип заведения в МЛС и по-широкия обем правни
възможности, характерни за тази категория. Отчетени са индикации за риск от
вреди и към настоящия момент, което не кореспондира с поставянето на л.св. при
смекчен надзор и охрана. При тези обстоятелства е прието, че с поведението в
условията на ЗОЗТ „Разделна“, л.св. не е дал достатъчно данни за да изпълни
доказателствения стандарт, заложен в чл.439а от НПК. Доказателствата по
затворническото досие са на двата полюса на изискуемо поведение. Не се
наблюдава промяна в неговото съзнание и поведение, която да е ясно и стабилно
проявена в един продължителен период от време, съпоставен спрямо размера на
присъдата. Демонстрираното поведение в МЛС към момента е по-скоро израз на [неговата] „адаптираност“ в среда на изолация,
отколкото промяна в съзнанието и нагласите. Прието е, че продължителността ще
гарантира достоверност и убедителност на данните за поведението на осъдения И.,
които да изключат „имитиране“ на поправяне.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл.64, ал.4 от ЗИНЗС и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.64, ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип.
Преместване от затвор или ЗОЗТ в ЗООТ е възможно при кумулативното наличие на две основания: да са изтърпени най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание, и лишеният от свобода да е имал добро поведение. Преместването в ЗООТ е само една законова възможност, но не и задължение за пенитенциарните власти, която се преценява конкретно за всяко осъдено лице.
Според разписаната законова процедура началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието /чл.64, ал.2 от ЗИНЗС/. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието.
Оспорената заповед като индивидуален административен акт е издадена от териториално и материално компетентния съгласно чл.64, ал.1 от ЗИНЗС орган – началникът на Затвора - Варна. Спазени са изискванията по отношение формата на административния акт, заповедта е подробно мотивирана с посочване на фактическите и правни основания за издаването ѝ.
В производството не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя, че заповедта не е мотивирана, т.к. от същата могат
да се направят само догадки за наличие на становища относно поведението му, но такива
не са коментирани. На постъпилата молба от жалбоподателя е поставена резолюция
„За изготвяне на необходимите становища“,
като такива са изготвени и надлежно докладвани. В обжалваната заповед изрично е
посочено, че отказът се основава на „събраните
материали по преписката, изготвените становища на съответните длъжностни лица,
които [се преценяват като] обективни, всестранни и пълни“. Изложеното
обосновава извод, че започналото по молба на жалбоподателя производство се е
развило в съответствие със специалните изисквания по ЗИНЗС, като са изискани и
взети предвид становища от лицата, посочени в чл.64, ал.2 от ЗИНЗС. Съобразено
е и последното преразглеждане на оценката на риска от рецидив – от 30.09.2020г.,
послужило при изготвяне на становищата и вземането на решението от
административния орган.
Оспорената заповед е материално законосъобразна и съответства на целта на закона.
Видно от разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗИНЗС, законът дава право на административния орган да извърши преценка по целесъобразност на исканото преместване, което не задължава административния орган при наличие на посочените предпоставки да премества лишените от свобода. Законът изисква наличие на конкретни формални предпоставки във връзка със срока на изтърпяното до момента наказание, но е предоставил правомощие при тези предпоставки административният орган да прецени доколко с оглед поведението на лишения от свобода, риска от рецидив и целите на наказанието, това преместване е целесъобразно.
Преценката относно целесъобразността на преместването, с оглед поведението на осъдения и риска от рецидив, е предоставена изцяло в правомощията на административния орган и се извършва в условията на оперативна самостоятелност.
Съгласно чл.169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.
В случая административният орган действа в
условията на оперативна самостоятелност, съобразно формираното у него вътрешно
убеждение и становищата на длъжностните лица по чл.64, ал.2 ЗИНЗС. На първо
място се преценява наличието на предпоставките за това - изтърпян срок от
наказанието, и след това по целесъобразност
- с оглед поведението на лишения от свобода, оценката на риска, на установените
обстоятелства и анализа на същите, която преценка не подлежи на съдебен контрол
– Решение на ВАС № 4199 от 11.04.2016г. по адм.д. № 10460/2015г., Решение
на ВАС № 7995 от 10.06.2013г. по адм.д. № 3391/2013г.
В случая административният орган е отчел, че макар да е налице първата предпоставка, тъй като жалбоподателят е придобил право за преместване в заведение от по-лек тип на 23.04.2018г., не е налице втората предпоставка – наличието на добро поведение. В тази връзка е отчетено, че изготвените за престоя му оценки на риска, отчитат непосредствена опасност и риск от вреди в средния диапазон, което не кореспондира с облекчените условия на открития тип заведения в МЛС и по-широкия обем правни възможности, характерни за тази категория. Отчетени са индикации за риск от вреди и към настоящия момент, което не кореспондира с поставянето на лишения от свобода при смекчен надзор и охрана.
Съгласно чл.439а, ал.1 от НПК,
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за
положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Според ал.2 на с.р., доказателствата за поправянето
се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл.156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Системата за оценка на риска определя
вероятността от криминален рецидив и от причиняване на сериозни вреди за самото
лице, за околните и за обществото.
Дейността по изготвянето на оценки на рецидивния
риск като процедура, документация, организация и отговорности, е регламентирана
в Правила за прилагане на системата за оценка на риска от рецидив и вреди при
лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в пенитенциарните заведения
/затвори и поправителни домове/, утвърдени със Заповед № ЛС-04-139/27.01.2014г.
на министъра на правосъдието - общодостъпни на https://prisonreform.bg/sistemata-za-ocenka-na-riska-knijka-na-lishenia-ot-svoboda/.
Съгласно Раздел II
„Процедура“, т.1.3 от Правилата, оценката се изготвя за нуждите на Комисията по
чл.73 ЗИНЗС /макар разпоредбата да е
отменена, правилата са приложими по арг.от чл.55, ал.5 ППЗИНЗС, §6, ал.2 ПЗР на
ППЗИНЗС, вр.чл.64, ал.2 ЗИНЗС/, като повторна оценка не се извършва за
осъдените, които имат подготвена такава в течение на една година. Съгласно т.4,
второ тире от Правилата, за правонарушителите със среден риск от рецидив и
вреди, се разработва план за една година, предвиждащ участието им в
по-специализирани дейности, като се отчитат зоните на техните потребности и
дефицити. Съгласно т.5 от Правилата, първото препланиране се извършва до 12
месеца след първоначалното планиране и реализиране на дейности и интервенции
свързани с него. То важи за всички категории осъдени със среден и висок риск от
рецидив и вреди. Съгласно т.6 от Правилата, всяко последващо преразглеждане на
плана се осъществява по преценка на ИСДВР, когато възниква необходимост от
продължаване на работата, от промяна на целите, дейностите и интервенциите за
тяхната реализация. Съгласно Раздел IV „Организация и отговорности“, т.1 и т.2 от Правилата,
първоначалната оценка се изготвя от екип, включващ инспектор по социална
дейност и възпитателна работа, инспектор-психолог, лекар, психиатър, инспектор
РАС, служители на НОС. Всяка последваща оценка се изготвя от екип, сформиран от
ИСДВР.
При така действащата правна регламентация на оценката на риска за целите на преместването по чл.64, ал.1 ЗИНЗС, неоснователно жалбоподателят твърди, че становищата на длъжностните лица по чл.64, ал.2 ЗИНЗС, съответно обжалваната заповед, не са основани на актуална оценка – към момента на подаване на молбата за преместване. Оплакванията, че ИСДВР за времето от пет месеца е посетил групата само около 5-6 пъти, че не е викан от инспектор-психолог за попълване на задължителния тест за прекатегоризация, са неоснователни и не обосновават извод за допуснати нарушения при преценката по чл.64, ал.2 ЗИНЗС. Последното преразглеждане на оценката на риска от рецидив на л.св. е извършено е на 30.09.2020г., като съгласно цитираната по-горе т.1.3 от Раздел II „Процедура“ от Правилата за оценка на риска от рецидив, в случая нова оценка не е следвало да бъде извършвана, т.к. има изготвена такава за едногодишния период, който към момента на подаване на молбата не е бил изтекъл.
Отделно, с предходна заповед № 4/16.10.2020г. на началника на Затвора-Варна вече е бил разгледан въпроса за наличието на основания за преместване, като е направен извод, че все още е налице необходимост от наблюдение на поведението на жалбоподателя в контролирана среда, каквото в общежитие от Открит тип не би могло да се осъществи. В този смисъл и с оглед регламентираните срокове за оценка, планиране и наблюдение на лишените от свобода, обосновано с обжалваната заповед е прието, че липсват достатъчно данни за изпълнение на доказателствения стандарт по чл.439а НПК и периода от време на наблюдение не позволява достоверност и убедителност на данните за поведението на лишения от свобода, които да „изключат имитиране на поправяне“.
По изложените съображения съдът приема, че административният орган е извършил преценка на всички относими факти и обстоятелства, свързани с преместването на жалбоподателя, в резултат на които обосновано е приел, че не са налице условията за преместването му в ЗООТ, като правилността на това решение е извън обхвата на съдебната проверка. В рамките на дискреционната власт на административния орган е да прецени дали, въпреки че са изпълнени условията по чл.64, ал.1 от ЗИНЗС, лицето следва да бъде преместено в ЗООТ и тази негова преценка следва да бъде зачетена. След като органът разполага с оперативна самостоятелност по отношение преместването на лишения от свобода, същият е действал в пределите на тази оперативна самостоятелност и е мотивирал преценката си като е постановил законосъобразен акт.
По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Т.Н.И., ЕГН: **********,***, ЗО „Разделна“ към Затвора-Варна, против Заповед
№ 251/12.03.2021г. на началника на
Затвора-Варна, с която на основание чл.64, ал.2 ЗИНЗС е отказано преместването
му от затворническо общежитие Закрит тип „Разделна“ в затворническо общежитие
от Открит тип „Разделна“ към Затвора-Варна.
Решението
съгласно чл.64, ал.4 от ЗИНЗС е окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: