Р
Е Ш Е Н И Е № ..........
гр. София, ……..2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, II-А въззивен състав, в публичното заседание на
петнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова като разгледа докладваното от мл.
съдия Богданова въззивно гражданско дело № 15240 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ
ГПК.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“
АД против Решение № І-31 от 09.06.2017 г., постановено по гражданско дело № 7180
по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, в частта му, с която са отхвърлени
предявеният иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 98а ЗЕ за сумата
над 380,07 лева до първоначално предявения размер от 475,09 лева и предявеният
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над
17,25 лв. до първоначално предявения размер от 21,56 лв. В жалбата се взима
становище за неправилност на решението в отхвърлителната му част. Счита се, че
първоинстанционният съд се бил произнесъл по възражения, които не били
направени от ответната страна. От изслушаната на първа инстанция
съдебно-счетоводна експертиза се установявало, че претенцията на
въззивника-ищец била изцяло основателна. Въззивникът моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови ново, с което
да признае съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в
цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е
подала отговор на въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Въззивната жалба е подадена в законния
срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен
акт, т. е. е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК, съдът се произнася
служебно по валидността на решението в цялост, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е обжалвано от „Ч.Е.Б.“
АД в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, като в същата то е валидно и допустимо. В останалата му част,
като необжалвано, решението е влязло в сила.
Като безспорни между страните и
неподлежащи на доказване се приемат фактите, че „Ч.Е.Б.“ АД и Д.Т.Т. са били
страни по облигационно отношение, по силата на което въззивникът е бил
доставчик, а въззиваемата – потребител на електрическа енергия за
електроснабден имот с адрес: гр. София, ж. к. „**********, гараж № 5, с ИТН *******
за периода от 18.08.2012 г. до 14.02.2015 г. Потребената за този период ел.
енергия е била фактурирана с десет броя фактури, подробно описани в исковата
молба.
По делото са представени заверени копия
от справка за задълженията на въззиваемата страна, както и от десетте броя
фактури, чието съдържание или авторство не е оспорено от последната. От
заключението на назначената и също неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че счетоводството на въззивника за процесния случай е
водено редовно, процесните фактури са редовно осчетоводени в него и по тях не е
постъпило плащане. Общата сума на задълженията на Д.Т. възлиза на 475,09 лева –
главница и 21,56 лева – мораторна лихва.
От така установените факти, съдът
достига до следните правни изводи:
Настоящият състав споделя напълно
изводите на районния съд за наличие на облигационно отношение между страните с
предмет доставка на електрическа енергия, доколкото действително Т. не е
оспорила този факт, т. е. искът е доказан по своето основание. Не може обаче да
бъде споделено приетото от първата инстанция, че искът не е доказан по своя
размер. От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че счетоводството на въззивника е водено редовно, че задължението на
насрещната страна е идентично с търсената сума и че същото не е заплатено.
Правилно първоинстанционният съд е разгледал направеното във възражението по
чл. 414, ал. 1 ГПК твърдение за несъответствие между дължимата сума и реално
потребената. Потреблението обаче е доказано от представените по делото фактури.
Същите са годно доказателствено средство за доставка на твърдяното количество
ел. енергия и доколкото не са оспорени като документи с отговора на исковата
молба, установяват и доказват иска в неговия размер. Неоспорената експертиза
също доказва тяхната вярност, поради което искът се явява доказан и по размер и
следва да бъде уважен в цялост, а първоинстанционното решение – отменено в
обжалваната му част.
По разноските:
С оглед пълното уважаване на иска на
въззивника следва да се заплатят в цялост сторените разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, като се съобрази вече присъденият размер от
първата инстанция. От въззивника са доказани сторени разноски в размер на 85
лева в заповедното производство, 395 лева – разноски в първоинстанционното
производство и 30 лева – разноски в настоящото производство. Доколкото с
първоинстанционното решение в негова полза са присъдени 308 лева – в
първоинстанционното производство и 68 лева – за заповедното, с настоящото
решение следва да му се присъдят горниците над тези суми.
Предвид цената на предявените искове,
въззивното решение е окончателно и не
подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК.
Воден
от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ І-31 от 09.06.2017 г., постановено по гражданско дело № 7180 по описа за 2016
г. на Софийски районен съд, в частта му,
с която са отхвърлени предявеният иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 98а ЗЕ за разликата над сумата от
380,07 лева до първоначално предявения
размер от 475,09 лева – главница, представляваща цена за доставена
електрическа енергия в периода от 18.08.2012 г. до 21.09.2012 г., както и за
периода от 17.05.2014 г. до 14.02.2015 г. в имот с адрес: гр. София, ж. к. „**********,
гараж 5, с ИТН**********, както и предявеният иск
с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 17,25 лв. до първоначално предявения размер от 21,56
лв. – мораторна лихва за главниците за периода от 18.10.2012 г. до 03.07.2015
г., като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Д.Т.Т.,
ЕГН: **********, дължи на „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК:**********, разликата над сумата от 380,07 лева до сумата от 475,09 лева – главница, представляваща цена за доставена електрическа
енергия в периода от 18.08.2012 г. до 21.09.2012 г., както и за периода от
17.05.2014 г. до 14.02.2015 г. в имот с адрес: гр. София, ж. к. „**********,
гараж 5, с ИТН********** по иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 98а ЗЕ, както и разликата над сумата от 17,25 лв. до сумата от 21,56 лв. –
мораторна лихва за главниците за периода от 18.10.2012 г. до 03.07.2015 г. по
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Т.Т., ЕГН: **********, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК:**********, сумата от 134 лева, от които 17 лева представляват
разноски в заповедното производство, 87 лева – разноски в производството пред първа
инстанция и 30 лева – разноски в производството пред настоящата инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.