№ 280
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20241001000461 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. чл. 613 а, ал. 1 ТЗ.
Образувано по повод въззивна жалба, подадена от „Марини 1713“ ЕООД против
решение № 29/07.05.2024г., постановено по т.д.н.№ 76/2023г. по описа на ОС -Перник. Със
същото е обявена неплатежоспособността и свърхзадължеността на жалбоподателя с
начална дата 04.11.2023г. и по отношение на това дружество е открито производство по
несъстоятелност.
С жалбата на първо място се поддържа,че решението е недопустимо,тъй като
първоинстанционният съд в нарушение на принципа на диспозитивното начало е определил
спорното право въз основа на обстоятелства, които не са били въведени от молителя и в
противоречие с изявленията на последния , съдържащи се в молбата му по чл.625 от ТЗ.
Нямало формулиране на ясни и конкретни фактически твърдения относно това с кое свое
изявление кредиторът е развалил процесния договор, от кой момент и на кое правно
основание, съдът следвало да изхожда единствено от обстоятелствата, посочени от
молителя и да не излиза извън заявените от него факти.
При условията на евентуалност- ако въззивният съд все пак приеме, че решението е
допустимо, се поддържа, че същото е неправилно поради допуснати съществени нарушения
на съдпроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост.
По същество са изложени доводи за необоснованост на атакувания съдебен акт.
1
Изводът, че „Неделков“ ЕООД притежава качеството на кредитор с изискуемо парично
задължение към ответното дружество, както и че ответникът „Марини 1713“ ЕООД
действително се намира в състояние на пълна или частична обективна невъзможност да
изпълни изискуемите си задължения към своите кредитори не почивали на събраните в хода
на процеса доказателства.
Неправилно било счетено, че е налице надлежно разваляне на договора от страна на
„Неделков“ ЕООД при положение, че в същия не е уговорен срок за изпълнение.
Кредиторът не обосновал безполезността на изпълнението със забава. Счита за
необосновани изводите на съда, че е налице надлежно отправена покана за изпълнение и
изявление за разваляне на договора.
Не били обсъдени и възраженията на „Марини 1713“ ЕООД във връзка със събраните
доказателства.
Приетото в обжалваното решение, че „Марини 1713“ ЕООД се е намирало в
състояние на неплатежоспособност било в противоречие с материалния закон с цитираната
от самия съдебен състав практика на ВКС. Не било съобразено, че спирането на
плащанията, макар да е белег за влошена ликвидност на длъжника, не е тъждествено със
състоянието на неплатежоспособност, защото за да има такава трябвало да има спиране на
плащанията към всички кредитори, а не само към един от тях.
Поддържа, че съдът неправилно е приел, че трябва да цени варианта на втората
допълнителна съдебно-икономическа експертиза, която не включва осчетоводените по
сметка 509 „Други парични средства“ суми. По делото липсвали доказателства, от които да
може да направи извод, че тези парични средства липсват.
Всички останали доказателства по делото сочели, че не е налице
неплатежоспособност или свръхзадълженост на длъжника към посочената в решението дата,
а и към който и да било друг момент.
Насрещната страна по делото - „Неделков“ ЕООД е подала писмен отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва. Счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено като излага подробни съображения в
подкрепа на своята теза.
Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по
повод въззивната жалба излага следните съображения:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са оплакванията, че
съдът е определил спорното право въз основа на обстоятелства, които не са въведени от
молителя. Напротив- в подадената молба изрично е посочено,че кредиторът счита, че е
развалил договора с отправното писмено изявление, но ако съдът счита, че същото не е
достигнало до длъжника, то се заявява, че молбата по чл.625 от ТЗ следва да се счита като
изявление.
По съществото на спора:
2
„Неделков“ ЕООД е подало молба с правно основание чл.625 от ТЗ с искане да бъде
открито производство по несъстоятелност по отношение на „Марини 1713“ ЕООД поради
неплатежоспособност и свръхзадълженост на това дружество.
Молителят твърди,че между него и ответника по молбата през м.10.2022г. е бил
сключен неформален договор за покупка на 23.20 т. уреа 46% /карбамид/ при цена от 1292
лева за тон без ДДС,за което е издадена фактура № ********** от11.10.2022г. Общата цена
на стоката от 35969,28лв. била заплатена по банков път на 12.10.2022г. По същия начин били
сключени договори и с още трима земеделски производители от Община Димово.
„Марини 1713“ ЕООД не изпълнило задължението по договора да достави
продадените количества карбамид в уговорения срок. След неколкократни покани от страна
на купувача, управителят на продавача преустановил контакти като не отговарял на
телефонните обаждания. Неизпълнението от страна на „Марини 1713“ ЕООД изтичането на
агрономическия срок за използване на този вид тор принудили купувача и останалите трима
земеделски производители да изготвят писмени покани до длъжника, съдържащи
предупреждение, че ако същият не изпълни в срока, посочен в тези покани , договорите ще
се считат за развалени. Поканите били изпратени на адреса на управление на продавача на
10.03.2023г., но опитите за тяхното връчване останали без успех.
Както вече беше посочено, молителят счита, че с изпратената от него покана е
развалил договора за покупко-продажба на карбамид. При условията на евентуалност, ако
съдът приеме, че поради невръчване на поканата изявлението за разваляне не е достигнало
до ответника, то се моли да бъде прието, че развалянето настъпва с връчването на молбата
по чл.625 от ТЗ без даване на допълнителен срок за изпълнение, тъй като изпълнението вече
е безполезно за кредитора. С оглед на развалянето на договора, за молителя възникнало
вземане за заплатената цена на карбамида като сумата се дължала на отпаднало основание.
От друга страна от последния публикуван годишен финансов отчет на дружеството
било видно, че макар да има формирана счетоводна печалба за 2022г. в размер на 9 хил.,
ответното дружество няма персонал, разходите му за външни услуги и суровини и
материали са незначителни и не разполага с дълготрайни материални активи. Всички
вземания били краткосрочни такива, а задълженията му били значителни. Ето защо
молителят счита, че дейността на дружеството е силно затруднена и то не е в състояние да
обслужва редовно краткосрочните си задължения и да покрие всичките си задължения с
имуществото си.
Поддържа се, че анализа на данните за финансовото и икономическо състояние на
длъжника показва влошаване на показателите на задлъжнялост, ликвидност, финансова
автономност и рентабилност. Това водело до обоснования извод, че дружеството се намира
както в състояние на неплатежоспособност, така и на свръхзадълженост.
Поради това се отправя молба до съда да обяви неплатежоспособността и
свърхзадължеността на „Марини 1713“ ЕООД като бъде определена началната й дата.
Ответното по молбата дружество е депозирало становище, с което оспорва подадената
3
молба. Посочва, че развива активна търговска дейност и дори да е имало епизодични
финансови затруднения в минали периоди, това е за кратък период. Към момента
дружеството притежавало достатъчни активи за покриване на задълженията си и не
съществувала опасност за интересите на кредиторите му.
Заявява също, че не е имало уговорка между „Марини 1713“ ЕООД от една страна и
„Неделков“ ЕООД от друга изпълнението на задължението по договора за продажба на
карбамид да е до м.ноември 2022г. Тъй като ставало въпрос за внасяне на минерални торове
от Украйна, то не било възможно да се предвиди за какъв период ще се осъществи
доставката. Молителят не бил уведомявал доставчика за съществуването на „агрономически
срок“, в който възнамерява да използва стоката и след изтичането на който изпълнението би
било безполезно за него. Конкретният вид тор имал дълъг срок на годност – между 18 и 36
месеца и земеделските производители имали интерес да поръчват по-големи количества на
по-ниска цена.
Не били получавани каквито и да било покани за изпълнение, респ. изявления за
разваляне на договора с „Неделков“ ЕООД. Представената покана била без отбелязана дата
като от представените по делото транспортни етикети и разписки за неуспешно предаване
на пратката не можело да се установи на коя дата са изпратени пратките, от кой изпращач и
кой е получателят на същите. Именно на датата, на който се твърди, че са изпратени
поканите за изпълнение било осъществено прехвърляне на дяловете от капитала на
дружеството и бил променен адресът на управление на същото.
Твърди се също, че след датата на която се твърди изплащане на изявление за
разваляне на договора управителите на двете дружества неколокократно водили разговори за
възможността за доставка на въпросното количество карбамид и в нито един от тези
разговори представляващият „Неделков“ ЕООД не уведомил управителя на „Марини 1713“
ЕООД, че му е изпращал покана за доброволно изпълнение и че счита договора за развален.
Предвид на тези твърдения, ответното дружество счита, че сключеният между
страните неформален договор не е надлежно развален и поради това за молителя не е
възникнало правото да иска връщане на авансово платената цена по договора на отпаднало
основание. С оглед на това „Неделков“ ЕООД нямало качеството на кредитор на ответника
с изискуемо парично вземане, породено от търговска сделка и подадената молба по чл.625
от ТЗ следвало да бъде отхвърлена на това основание.
За да бъде уважена молба за откриване производство по несъстоятелност по
отношение на търговец следва да са налице следните кумулативни предпоставки: подадена
до компетентния по смисъла на чл. 613 ТЗ съд молба от лицата, изрично изброени в чл. 625
ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; да е налице изискуемо парично
задължение на длъжника, породено или отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл.
608, ал.1, т.1 ТЗ или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; наличие на
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608 ТЗ и затрудненията на длъжника
да не са временни, като състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно (арг.
4
чл. 631 ТЗ).
Съгласно дефиницията, дадена в разпоредбата на чл.608, ал.1 от ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични
задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06
г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ представлява
състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е недостатъчно за да
покрие задълженията му.
В случая са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки за
разглеждане на спора, тъй като сезираният съд е този по седалището на ответника към
момента, посочен в чл.613 от ТЗ, а ответното дружество е търговец по смисъла на чл.1, ал.2,
т.1 ТЗ с оглед правно организационната му форма и по отношение на него може да бъде
открито производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност.
Първата от материалноправните предпоставки за уважаване на молбата е същата да е
подадена от кредитор, който има вземане към ответника, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително и нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й. Не е нужно
вземането да бъде безспорно, т. е. да не се оспорва от длъжника или да е установено с влязло
в сила съдебно решение, каквото изискване е било налице до изменението на чл. 608, ал. 1
ТЗ (ДВ бр. 84/2000 г.). Необходимо е обаче кредиторът да докаже основателността на
вземането по основание и размер, както и неговата изискуемост. При разглеждане на
молбата по чл. 625 ТЗ съдът действа като съдебна инстанция по същество и е компетентен
да разгледа всички спорове във връзка с установяването на неплатежоспособност при
съответното приложение на правилата по ГПК. Той може да уважи редица възражения на
длъжника срещу твърденията на кредитора за съществуването, размера и изискуемостта на
задължението, а само ако то е установено с влязло в сила съдебно решение, съдът по
несъстоятелността следва да зачете силата на пресъдено нещо на решението съобразно чл.
297 ГПК и да открие производството.
В тази връзка първо следва да бъде разгледан въпроса дали молителят „Неделков“
ЕООД има вземане към „Марини 1713“ ЕООД .
Между страните не е спорно, че през месец октомври 2022г. е бил сключен
неформален договор за продажбата от страна на „Марини 1713“ на „Неделков“ ЕООД на
23,20 тона карбамид на цена от 1292 лв. за тон без ДДС. Съдържанието на договора се
установява и от представената с молбата по чл.625 от ТЗ фактура № ********* от
11.10.2022г.
Също така не е спорно, а и се установява от представеното платежно нареждане от
12.10.2022г., че молителят „Неделков“ ЕООД е заплатил сумата от 35969,28 лв., като същата
представлява цената на стоката по посочената фактура.
Страните спорят относно факта дали сключеният договор за търговска продажба е
5
развален от купувача поради неизпълнение.
Апелативният съд намира, че от представените писмени доказателства- покана за
доброволно изпълнение и транспортен етикет от куриерска фирма Еконт не се установява
ответното дружество да е било уведомено за направеното изявление, че ако задължението за
доставка не бъде изпълнено в едноседмичен срок, то договорът ще се счита за развален.
Доколкото обаче документът, наименован „Покана за доброволно изпълнение“ ,
изпратен от „Неделков“ ЕООД до ответното дружество е бил приложен към молбата по
чл.625 от ТЗ и копие от същия е изпратен на „Марини 1713“ ЕООД задно с преписа от
самата молба, то следва да бъде прието, че изявлението направено със същия е достигнало
до ответната страна. След като същата не е заявила, че ще изпълни задължението си в
дадения от кредитора срок, то следва да се приеме, че договорът вече е развален и то от
изправната по същия страна предвид установеното изпълнение на задължението на купувача
да заплати цената на стоката, която е била предмет на продажбата.
Това обуславя и възникването на задължение на продавача да върне получената сума,
тъй като основанието на което същата е получена е отпаднало. Тъй като е отправена
изрична покана за връщане на платената цена, то задължението е изискуемо. Сделката, от
която това задължение произтича е търговска предвид качеството на търговци, което имат
страните по същата и обстоятелството, че тя произтича от осъществяваната от тях дейност.
С оглед на така направените изводи е налице първата предпоставка за уважаване на
молбата.
Следващата предпоставка за уважаване на молбата е бъде установено, че ответното
дружество е изпаднало в състояние на неплатежоспособност като същото следва да е
трайно, а не констатираните затруднения при покриване на изискуеми парични задължения
да са временни. Предвид въведеното твърдение за наличие и на свръхзадълженост следва да
бъде преценено и това дали пасивите на дружеството превишават активите. Поради това е
необходимо да бъде изследвано икономическото състояние на търговеца.
В тази връзка в хода на първоинстанционното производство са допуснати и
изслушани първоначална и повторна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи. На
вещото лице, което е изготвило същите е било възложено да анализира структурата на
активите и пасивите на ответното дружество и даде заключение какви са стойностите на
коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност на предприятието, както и тези за
финансова автономност, финансова задлъжнялост и за рентабилност.
Първоначалната експертиза, изготвена от вещото лице А. Б.-А. дава заключение, че
коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност за период от четири години са в
препоръчителните стойности.
От друга страна коефициентите на финансова автономност и финансова
задлъжнялост са под препоръчителните стойности и показват, че дружеството е зависимо от
кредиторите си.
Коефициентът на рентабилност за 2020г. е 0, за 2021г. – 0,05, за 2022г.- 0,03 ,а за 2023г.
6
е отрицателна величина. Това показва, че дружеството е реализирало загуба.
Експертът е посочил, че не му е предоставена счетоводна аналитична отчетност,
поради което не може да прецени каква е ликвидността на краткотрайните активи, както и
възможността за реализация на материалните запаси е и обръщането им в парични средства.
Поради същата причина не са дадени отговори на въпросите относно правилното
осчетоводяване на вземанията в баланса на дружеството като краткосрочни, а не като
дългосрочни и преценката за тяхната вероятна събираемост.
Повторната и допълнителната съдебно счетоводни експертизи са изготвени от същия
експерт, но след представяне на допълнителни счетоводни документи.
В представеното заключение е посочено, че към 14.11.2023г. общият размер на
задълженията на ответното дружество е 196 х.лв., от които задължения до една година – 69
х.лв. и над една година -127 хил.лв. Собственият капитал е 5,31% от пасивите, т.е
привлеченият капитал е 94,69 % от сумата от общия капитал. Неразплатените публични
задължения са в размер на 1970,03лв. като тяхната изискуемост е 15.09.2023г.
В същото време имуществото на дружеството, което се състои от краткотрайни
активи и парични средства е в размер на 205 000лв.
Изчислените коефициенти за обща ликвидност са в рамките на препоръчителните
стойности. Останалите коефициенти за ликвидност- бърза, незабавна и абсолютна също са в
препоръчителните стойности.
Коефициентите за финансова автономност, финансова задлъжнялост и финансова
рентабилност са под препоръчителните стойности.
Направен е извод, че дружеството може с наличните краткосрочни активи да покрие
краткосрочните си задължения. Посочено е също, че имуществото на длъжника е достатъчно
, за да покрие задълженията му.
Отбелязано е обаче, че в дружеството не е правена инвентаризация и поради това не
може да бъде преценено дали стоките ( дървени пелети), чиято балансова стойност от
52619,71лв. е включена в дебитната сметка 304 Стоки са налични, както не може да бъде
извършена преценка относно осчетоводената стойност по сметка 301 доставки в размер на
4378,50лв.
В сметка 401 Доставчици са включени вземания по продажби и остатъци по фактури
на обща стойност 14 514,31 лв.
По отношение на вземанията, включени в баланса на дружеството, вещото лице е
посочило, че не може да даде становище относно реалната реализируемост и събираемост на
същите, тъй като това предполага анализ на финансовото състояние на длъжника.
Въз основа на поставената му допълнителна задача вещото лице е направило проверка
относно верността на счетоводните записвания по сметки 501 Каса в левове, 503-
Разплащателна сметка в левове и сметка 509-Други парични средства. Установено е, че
движенията по сметките 501-Каса в левове и 503- Разплащателна сметка са отразени
7
правилно и вярно. По сметка 509 е отчетено движението на паричните средства в банков
сейф в Банка ДСК ЕАД, Банка ДСК- Перник, клон кв.“Изток“ като отчитането е в
съответствие с приложимия Национален счетоводен стандарт 7 -Отчитане на парични
потоци..
Направено е изчисление на финансовите коефициенти на длъжника при отчитане на
задълженията по получени аванси като краткосрочни задължения. При същото
показателите за ликвидност са в препоръчителните стойности, а тези за финансова
автономност и финансова задлъжнялост, както и коефициента за рентабилност - под
препоръчителните стойности.
В заключението по втората допълнителна експертиза показателите за ликвидност са
изчислени и при вариант на изключване на средствата, осчетоводени като налични в
банковия сейф. Посочено е, че в този случай същите са под препоръчителните стойности.
Самите коефициенти са отразени в таблица, съдържаща се в заключението. Видно от
същата коефициентите за ликвидност са под препоръчителните стойности за целия
изследван период – съответно от 2020г. до 14.11.2023г.
Пред въззивната инстанция са представени писмени доказателства- справка за
запориран сейф, от което се установява, че е наложен запор от НАП върху наличността в
банковия сейф, нает от длъжника в Банка ДСК ЕАД, Банка ДСК- Перник, клон кв.“Изток“,
но не се установи какво е неговото съдържание.
Самият договор за наемане на сейф е представен още пред първоинстанционния съд ,а
от наличната по делото Справка за запориран сейф се установява ,че съдържанието на
същия нее освободено.
Останалите писмени доказателства не променят съществено фактическата
обстановка, очертана от събрания пред първата инстанция доказателствен материал и не е
необходимо да бъдат обсъждани подробно.
Съдът счита, че при преценката на икономическото състояние на длъжника следва да
бъде ценен варианта на втората допълнителна експертиза, в който от активите на
дружеството е изключена сумата, за която се твърди, че е налична в банков сейф. Този извод
следва от обстоятелството, че между страните съществува спор относно наличието на тези
суми и тежестта на доказване на факта на тяхното съществуване тежи върху длъжника. Това
е така, тъй като формалното счетоводно отразяване на даден актив не винаги отразява
реалността и доколкото счетоводните регистри са частни документи на самия длъжник,
който има интерес да включва в тях само изгодни за себе си обстоятелства, то именно той
следва да ангажира доказателства в подкрепа на осъществените записвания. В конкретния
случай такива доказателства не са представени и поради това съдът приема, че тези парични
средства не са налични.
Съгласно този вариант на експертизата коефициентите за ликвидност са следните:
Коефициентът за обща ликвидност към 31.12.2020г. е 1; към 31.12.2021г. -1,11; към
31.12.2022г.- 1,06 и към 14.11.2023г.- 0,79.
8
Коефициентът за бърза ликвидност към 31.12.2020г. е 0,25; към 31.12.2021г. -0,98 ; към
31.12.2022г.- 0,82 и към 14.11.2023г.- 0,41.
Коефициентът за незабавна ликвидност към 31.12.2020г. е 0,25; към 31.12.2021г. -0,95;
към 31.12.2022г.- 0,64 и към 14.11.2023г.- 0,03.
Коефициентът за абсолютна ликвидност е в същите стойности както и този за
незабавна ликвидност.
Именно чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне между текущите задължения
/краткосрочните задължения/ и краткотрайните активи на дружеството.
Коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи
към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се
включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани
по-горе, но не всички от тях. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и
коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи се
изключват материалните запаси. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, поради
което при едно действащо предприятие този показател е най-динамичен.
Водещ показател е този за обща ликвидност. В случая същият е около
препоръчителната стойност от единица, но като се вземе предвид, че всички останали
показатели за ликвидност са под препоръчителната им стойност през целия изследван
период, съдът счита, че налага извода, че дружеството не може да покрие задълженията към
кредиторите си. На следващо място следва да бъде взето предвид, че във всички варианти на
експертизата коефициентите за платежоспособност и финансова автономност показват, че
собствения капитал на дружеството е отрицателна величина.
С оглед на така събраните и анализирани доказателства, апелативният съд намира, че
длъжникът в производството се явява неплатежоспособен, тъй като по делото беше
установено, че същият не може да изпълни задължения, които са възникнали по повод
търговската му дейност.
Състоянието на неплатежоспособност е трайно предвид обстоятелството, че за целия
период, в който е изследвано финансовото състояние на длъжника е констатирано, че с
наличните си краткосрочни активи търговецът не може да покрива текущите си задължения.
Настоящата инстанция намира, че окръжният съд правилно е определил началната
дата на неплатежоспособността, а именно -14.11.2023г., поради което на основание чл.272 от
ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част и по тази
начин те стават част и от настоящото такова.
Тъй като с исковата молба основанията за откриване на производство по
несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост са предявени кумулативно, то
следва да бъде извършена преценка и дали от данните по делото се установява да е налице
свръхзадълженост на търговеца.
9
В заключението на първоначалната съдебно- счетоводна експертиза, приета пред
първоинстанционния съд е изчислено, че активът на дружеството към 14.11.2023г. е в размер
на 205 000лв., а задълженията му- 196 000лв. След приспадане на размера на
осчетоводените парични средства в размер на 87 000лв., за които се твърди, че са налице в
банков сейф, но не беше доказано това твърдение, размерът на активите на търговеца вече
става 118 000лв. Това означава, че имуществото не е достатъчно да покрие задълженията и е
налице свръхзадълженост.
За да бъде открито производство по несъстоятелност на едно дружество и на двете
основания е необходимо те да са настъпили на една и също дата. В противен случай
производството следва да бъде открито на основанието , което е настъпило по-рано.
В случая съдебно-икономическата експертиза е определила размера на задълженията
и на активите на дружеството към 14.11.2023г. Поради това следва да се приеме, че
състоянието на свръхзадълженост е настъпило на същата дата, както и състоянието на
неплатежоспособност и поради това откриването на производството по несъстоятелност по
отношение на „Марини 1713“ ЕООД следва да бъде на двете основания.
Тъй като направените от настоящата инстанция изводи съответстват напълно на
приетото от първоинстанционния съд, то обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/07.05.2024г., постановено по т.д.н.№ 76/2023г. по
описа на ОС –Перник.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в четиринадесет дневен срок от вписването му в Търговския регистър,за което на АВп да се
изпрати препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10