Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр. Първомай, 07.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на осми януари две хиляди и двадесета година, с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 144 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. І-во от ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***,
представлявано от М.М.М.-Д.и Ж.П.С.в качеството съответно на
Заместник-председател и изпълнителен член на Съвета на директорите и по
процесуално пълномощие от юрисконсулт
Р.Т.С., моли съда да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът С.А.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представляван от назначения му особен представител адв. Н.З.И., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
***, му дължи, както следва:
Ø сумата от 1 089, 77 лева (хиляда осемдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки) – стойност на електрическа енергия, доставена за обект на потребление с адрес: ***, . ***, и с ИТН: ***, за периода от 05.10.2017 г. до 04.01.2018 г., и отчетена по партида с клиентски номер ***;
Ø сумата от 90, 88 лева (деветдесет лева и осемдесет и осем стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 21.11.2017 г. до 21.10.2018 г.;
Ø законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното й изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 318/24.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 544/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
Претендира и присъждане на сторените в
настоящото и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
Ищцовото дружество отправя
исковите претенции в качеството на „краен снабдител”, който според чл. 98а от Закона за
енергетиката (ЗЕ) продава електическа енергия при публично известни Общи
условия, действащи през процесния период в редакцията, одобрена с Решение №
ОУ-013/10.05.2008 г. на Държавна
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), и влезли в сила на 27.06.2008 г.
Релевира се, че в съответствие с чл. 7, т. 1 и чл. 11, т.
1 от Общите условия достачикът се ангажирал да снабдява имот на адрес: ***, . ***, индивидуализиран с ИТН: ***, и придобит от ищеца по наследство от покойния му
баща А.М.К.., починал на 09.05.2017 г., с електрическа енергия, отчитана по партида с клиентски номер ***, а клиентът се
задължил да заплаща стойността й в сроковете и по начините, определени в чл.
18, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия.
Въпреки настъпването на падежа,
ответникът не изпълнил задължението си да заплати стойността на доставената до
обекта му в периода от 05.10.2017 г. до 04.01.2018 г. електроенергия, възлизаща на 1
089, 77 лева, като депозирал
молба за разсрочване на дълга.
Според доставчика потребителят му дължи и сумата
от 90, 88 лева, представляваща обезщетение
за вредите от забавата в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 21.11.2017 г. до 21.10.2018 г.
Сочи се, че кредиторът
пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на
чл. 410 от ГПК, постановено с издадена в негова полза Заповед № 318/24.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
544/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 6933/29.10.2019 г., с който
ответникът чрез назначения му особен представител оспорва исковете по основание
и размер.
В открито
съдебно заседание ищцовото дружество чрез процесуалния си пълномощник поддържа
предявените искове, а ответникът чрез назначения му особен представител пледира
за отхвърлянето им.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
Приобщените писмени доказателствени
източници позволяват да се установи, че в периода от 05.10.2017 г. до 04.01.2018 г. ищцовото дружество, реализиращо дейност по електроснабдяване въз основа на
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004
г., издадена от ДКЕВР, оперирало в договорните си отношения за продажба на
електроенергия при публично известни Общи условия (л. 8 – л. 9), одобрени с Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР и влезли в сила без необходимост
от изричното им писмено приемане от клиентите в 30-дневен срок след първото им
публикуване в един централен и един местен
всекидневник, което според приложеното извлечение от публикация във
вестник „Дневник” било осъществено на 27.05.2008
г. (л. 7 – л. 10).
Съобразно чл. 7, т. 1 от Общите
условия, електроснабдителят се задължава да снабдява с електрическа енергия при
условия на равнопоставеност всеки „клиент”, разбиран по дефиницията на чл. 1,
т. 4 от Общите условия както като „мрежови клиент” по смисъла на чл. 1, т. 5 от
Общите условия, така и като „потребител на електрическа енергия за битови
нужди”, определен като физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си.
Чл. 11, т. 1 от Общите условия изисква
от последния да заплаща на продавача стойността на консумираната в
електроснабдения обект електроенергия и дължимата сума за преноса й по
разпределителната мрежа по утвърдените от ДКЕВР цени и по начина, указан в чл.
18, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия – а именно веднъж месечно в срока, посочен
в ежемесечно издаваната от доставчика по реда на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от
Общите условия обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп, а при
неизпълнение на падежа чл. 27, ал. 1 от Общите условия предвижда дължимост на обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
През процесния период ищецът доставил следните
количества електроенергия за присъединен към електроразпределителната мрежа жилищен имот на адрес: ***, ***, който по данни от Препис-извлечение от сметка
(л. 6 от ч. гр. дело № 544/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай)
идентифицирал с означение . *** и с ИТН *** и чието електроснабдяване отчитал по партида на лицето А.М.К.., ЕГН: **********, с клиентски
номер ***:
Ø за отчетен период 05.10.2017 г. – 04.11.2017
г. – 1711 кВтч, за които издал Фактура № **********/09.11.2017 г. (л. 20) на
стойност 294, 22 лева (с начислен ДДС), платима в срок до 20.11.2017 г.,
Ø за отчетен период 05.11.2017 г. – 04.12.2017
г. – 2074 кВтч, за които издал Фактура № **********/08.12.2017 г. (л. 19) на
стойност 371, 41 лева (с начислен ДДС), платима в срок до 20.12.2017 г., и
Ø за отчетен период 05.12.2017 г. – 04.01.2018
г. – 2340 кВтч, за които издал Фактура № **********/09.01.2018 г. (л. 18) на
стойност 424, 14 лева (с начислен ДДС), платима в срок до 22.01.2018 г.
На
11.07.2018 г. в качеството си на законен наследник на последния, който, видно
от Удостоверение изх. №
686/22.05.2017 г. за наследници (л. 14), издадено от Община Първомай, починал
на 09.05.2017 г., ответникът депозирал до експлоатационното дружество Заявление
за услуга „Смяна на клиент за обект на регулиран пазар“ (л. 11 – л. 12), с което
обективирал желание да бъде регистриран като титуляр на електропартидата за имота,
както и Декларация за достъпа му до електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД (л. 12) и Заявление-декларация за започване на
продажба на електрическа енергия за него (л. 13). С Молба (л. 15), подадена на 19.07.2018
г. и регистрирана със Заявление вх. № 7848538/19.07.2018 г. за услуга (л. 16),
същият отправил до ищеца искане за разсрочване на дълга.
Кредиторът
отказал да го удовлетвори с Писмо изх. № 7848538-1-3/20.07.2018 г. (л. 17) и пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните вземания по реда на чл. 410
от ГПК, подавайки на 22.10.2018 г. в Районен съд – Първомай Заявление вх. №
6638/22.10.2018 г. (л. 2 – л.
4 от ч. гр. дело № 544/2018 г. по
описа на Районен съд – Първомай), което било уважено изцяло с издаване на
Заповед № 318/24.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 544/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав (л. 12 от ч. гр. дело № 544/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), а известен на 05.03.2019 г. за връчването й на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, на 22.03.2019 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по
чл. 415, ал. 1 от ГПК предявил разглежданите искове.
При така
установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковите претенции, заявени по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването
на подлежащи на изпълнение задължения, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Ищецът претендира защита на
неудовлетвореното си притезание, произтичащо от сключен между страните договор
за продажба на електрическа енергия при общи условия, поради което искът му
черпи правното си основание от нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Разпоредбата
предвижда, че ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата или обезщетение за неизпълнение.
Казаното
предполага валидно възникнало договорно правоотношение, по което ищецът е
изправна страна, както и че изискуемостта на вземанията му е настъпила.
В качеството на юридическо лице,
което реализира дейност по обществено снабдяване с електрическа енергия на
обекти на битови крайни клиенти въз основа на Лицензия № Л-141-11/13.08.2004
г., издадена от ДКЕВР, ищцовото дружество се легитимира със статут на
„енергийно предприятие” и „краен снабдител” по смисъла съответно на т. 24 и т.
28а, б. „а ” от § 1 на ДР на ЗЕ, който, съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ,
предоставя услугата „снабдяване” при публично известни общи условия.
В конкретния случай с
гореспоменатите заявления, декларации и молба за разсрочване на задължението
ответникът имплицитно е признал правото си на собственост по наследство върху
въпросния недвижим имот, правомерно присъединен към електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, което очертава
профила му на „клиент” по смисъла на чл. 1, т. 4 от Общите условия, както и
като „битов” и „краен клиент” и
„потребител на енергийни услуги” по разума съответно на т. 2а, т. 27г и т. 41б, б. „а” от § 1 на ДР
на ЗЕ, и респективно, съобразно чл. 92, т. 4 от ЗЕ, му придава качеството на
страна по валидно сключен с ищцовото
дружество договор за продажба на електроенергия за битови нужди, отчитана от
него по партида с клиентски номер ***.
Бидейки регулирано през процесния
период от клаузите на Общите условия в съдържанието им, утвърдено с Решение №
ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР, така възникналото облигационно правоотношение е породило
в тежест на електроснабдителя ангажимент, закрепен и в чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ, да
снабдява с електрическа енергия обекта на ответника с ИТН ***, а на последния – да заплаща на продавача
стойността й веднъж месечно в срока, записан в месечната фактура за услугите.
Доказателствената съвкупност
изяснява, че от 05.10.2017 г. до 04.01.2018 г. енергийното предприятие е доставяло до имота с ИТН
***
електрическа енергия в количествата, остойностени в общ размер на 1
089, 77 лева и счетоводно документирани с Фактури № № **********/09.11.2017 г., **********/08.12.2017
г. и **********/09.01.2018 г.
Предвид казаното правната
сфера на ответника се явява обременена с изискуемо, но неизпълнено задължение
за заплащане на цитираната сума, което мотивира съда да уважи иска за съществуването
му.
На основание чл. 27, ал. 1 от Общите
условия за забавата на дълга се дължи мораторно обезщетение в размер на
законната лихва, която за исковия период от 21.11.2017 г. до 21.10.2018 г. възлиза на 90, 88 лева. Следователно основателен се явява и
акцесорният иск, както и искането за присъждане на законната лихва от датата на
сезиране на заповедния съд – 22.10.2018 г., до окончателното издължаване.
С оглед на разрешението на
спора се обосновават условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да възстанови на ищеца съдебно-деловодните му
разноски, претендирани, съгласно Списък по чл. 80 от ГПК (л. 52), и действително
сторени, както следва:
Ø в настоящото производство в общ размер на 537, 65
лева, от които 75, 00 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на
предявените искове, 312, 65 лева – изплатено възнаграждение на назначен на
ответника особен представител, и 150, 00 лева – възнаграждение за квалифицирана
процесуална защита от юрисконсулт, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8,
изр. І-во от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и
Ø в заповедното производство в общ размер на 75, 00
лева, от които 25, 00 лева – внесена държавна такса за разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 50, 00 лева –
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, определено
от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.А.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представляван от назначения му особен представител адв. Н.З.И., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
***, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***,
представлявано от М.М.М.-Д.и Ж.П.С.в качеството съответно на
Заместник-председател и изпълнителен член на Съвета на директорите и по
процесуално пълномощие от юрисконсулт
Р.Т.С., както следва:
Ø сумата от 1 089, 77 лева (хиляда осемдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки) – стойност на електрическа енергия, доставена за обект на потребление с адрес: ***, . ***, и с ИТН: ***, за периода от 05.10.2017 г. до 04.01.2018 г., и отчетена по партида с клиентски номер ***;
Ø сумата от 90, 88 лева (деветдесет лева и осемдесет и осем стотинки) – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 21.11.2017 г. до 21.10.2018 г.;
Ø законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното й изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 318/24.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 544/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално
представляван от назначения му особен представител адв. Н.З.И., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***,
представлявано от М.М.М.-Д.и Ж.П.С.в качеството съответно на
Заместник-председател и изпълнителен член на Съвета на директорите и по
процесуално пълномощие от юрисконсулт
Р.Т.С., както следва:
Ø сумата от 537, 65 лева (петстотин тридесет и
седем лева и шестдесет и пет стотинки) – съдебно-деловодни разноски в исковото
производство за държавна такса за разглеждане на
предявените искове, за назначен
на ответника особен представител и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт,
и
Ø сумата от 75, 00 (седемдесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 544/2018 г. по описа на Районен съд
– Първомай, ІІ състав, за държавна
такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от
юрисконсулт.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им пълномощници.
След влизане на решението в
сила досието на ч. гр. дело № 544/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай,
ІІ състав, ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава, ведно със заверен препис от
решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ