№ 9372
гр. С., 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110139701 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. С. Н., чрез адв. Я. К., с която са
предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 89 ЗЗД, вр. чл. 79а
ЗТ, евентуално по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 90, ал. 1 ЗТ, за сумата от
2811,06 лева, представляваща заплатена от ищцата цена по договор за туристически
пакет, сключен с ответника на 04.08.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване
на иска /20.07.2022 г./, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 163,98 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
22.12.2021 г. – 19.07.2022 г.
Ищцата твърди, че е била страна по договор за организирано туристическо
пътуване, сключен с ответника на 04.08.2021 г. в полза на трети за спора лица – С.К.
(дъщеря на ищцата) и К.К. (внук на ищцата) с предмет туристически пакет за два броя
туристи по специална ваканционна програма за всички възрасти – почивка в
[***********]. По договора е заплатила на ответника сума в размер на 2811,06 лева, но
ответникът не изпълнил задълженията си по същия, с оглед което и заявява, че е
развалила договора. Сочи, че на 31.08.2021 г. е следвало да се осъществи пътуване от
летище С. до крайната дестинация, но на 30.08.2021 г. К.К. си счупил ръката. Изразява
становище, че последното не е съставлявало пречка за пътуването му със самолет.
Двете лица, в полза на които бил сключен договорът, се явили на летището, но
летищните власти /служител на летището/отказали на детето достъп до борда на
летателното средство с аргумент, че не може да пътува със счупена ръка. На летището
1
не е имало представител на ответника, който да упъти пътуващите. По тези причини
пътуването не е могло да бъде осъществено не по вина на ищцата или на туристите.
Веднага след тези събития, но след излитане на самолета на 31.08.2022 г., ищцата е
подала до ответника по ел.път жалба с искане за незабавно съдействие за разрешаване
на проблема. На 10.09.2021 г. с изявление до ответника твърди, че е развалила
договора, поради отпаднал интерес от изпълнение на същия – задължението е следвало
да се изпълни непременно в уговореното с договора време, като е поискала връщане на
заплатената по договора цена. Счита, че на основание чл. 90, ал. 1 ЗТ ответникът е
отговорен за изпълнението на туристическата услуга, която в случая е включвала и
полета със самолет до крайната дестинация, независимо дали той осъществява услугата
или тя се предоставя от друго лице. Поддържа, че както тя, така и ползващите се от
договора лица, са имали изправно поведение във връзка със изпълнението на
задълженията по сключения договор. Ответникът обаче не е осигурил изпълнение на
договора, с оглед което и бил неизправна страна. Счита, че е налице пълно
неизпълнение, с оглед което за нея е възникнало правото да развали договора. Иска
връщане на заплатеното по разваления договор, а в условията на евентуалност, в
случай че съдът приеме, че за ищцата не е възникнало право да развали договора –
претендира обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82
ЗЗД. Позовава се на нищожност на клаузата на т. 10, раздел 4 от договора, тъй като
същата противоречала на императивна материалноправна норма на закона – чл. 90, ал.
1 ЗТ.
Ответникът – [***********] е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Поддържа, че от страна на туроператора не е
налице виновно неизпълнение на задълженията по сключения между страните договор,
с оглед което и за ищцата не е възникнало право да развали договора. В тази връзка се
излагат съображения, че пътникът К.К. не е изпълнил задълженията си по договора,
което е довело до недопускането му до борда на самолета. Твърди, че не е бил
уведомен от ищцата или от някой от ползващите се лица за наличието на ограничена
мобилност на пътника К.К., с оглед което и е бил в невъзможност да уведоми
превозвача по реда на регламент № 1107/2006 на ЕП и на Съвета относно правата на
хората с увреждания и на хората с ограничена мобилност при пътувания по въздух.
Позовава се на чл. 20 от ОУ към договора. Отделно от това излага твърдения, че
туристът не е бил допуснат до самолета, тъй като не е изпълнил специфичните
изисквания на авиопревозвача, публично достъпни на интернет сайта на [***********]
– за представяне на лекарско разрешение за пътуване по въздух. Счита също така, че за
К.К. не е било представено съгласие за пътуване от непътуващия родител. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, намира следното от фактическа страна:
2
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че помежду им е бил сключен процесният договор
за туристически пакет с ползващи се лица С.К. и К.К., последният, ненавършил 14-
годишна възраст към момента на сключване на договора и предвиденото време за
осъществяване на услугата, че по същия ищцата е заплатила на ответника сума в
размер на 2811,06 лева – пълната цена на туристическия пакет, че ползващите се лица
не са отпътували за крайната дестинация, тъй като на 31.08.2021 г. К. не е бил допуснат
до борда на самолета, че К.К. се е явил на летище С. на 31.08.2021 г. със счупена ръка,
че ответникът е бил уведомен за отказа на авиопревозвача да допусне до борда на
въздухоплавателното средство К. след излитането на самолета.
По делото е установено, а и това не е спорно между страните, че помежду им е
бил сключен договор за организирано туристическо пътуване, като в тази връзка са
представени и са приети като доказателства по делото Договор № ********** за
туристически пакет по резервация № 113838037185 от 04.08.2021 г., Договор №
********** за туристически пакет по резервация № 117440037435 от 18.08.2021 г.
Следва да се отбележи, че от изявленията на страните, заявени в хода на съдебното
дирене чрез процесуалните им представители, съдът приема за установено, че
информационната система, с която ответникът работи при сключването на договори
като процесния, е организирана по начин, че при всяка промяна на договора се
генерира документ с нов номер и дата. Следва да се приеме, че същите имат
характеристиките на анекси към първоначално сключения договор, доколкото
основното съдържание на договора остава непроменено, а се изменят отделни
съглашения, постигнати между страните като напр. датата на отпътуване и завръщане и
т.н.
По силата на сключения между страните договор ответникът е поел задължение
да организира и проведе за 2 броя туристи туристически пакет по програма почивка в
И. – [***********] за периода 31.08.2021 г. – 07.09.2021 г., като е предвидено
отпътуване на 31.08.2021 г. в 15:55 ч. от летище С. с директен полет, осъществяван от
авиокомпания [***********]
В клаузата на раздел III, чл. 1/ от договора – Задължения на туроператора - е
предвидено, че туроператорът носи пълна отговорност за качеството на всички
туристически услуги, включени в програмата.
Видно е от приетата като доказателство декларация – родителско разрешение за
пътуване на дете в чужбина с нотариална заверка на подписа на декларатора, че Д. К.
К. е декларирал съгласието си детето му К.Д. К., роден на 14.11.2012 г. да пътува
неограничено извън границите на РБ, на територията на ЕС, както и извън него, до
навършване на пълнолетие, придружен от майка си С.В. К.а.
Не е спорно между страните и това се установява от представеното удостоверение
3
за раждане, че К. Д. К. е роден на 14.11.2012 г. и негови родители са С.В. К.а и Д. К.
К..
По делото е представена и е приета разменена неоспорена в производството ел.
кореспонденция, от която се установява, че на 31.08.2021 г. ползващото се от договора
лице С.К. е подала жалба до ответника във връзка с твърдяното неточно изпълнение на
договора, като е отправено искане за връщане на заплатената по договора сума.
Приета като доказателство е и покана за плащане с предложение за извънсъдебно
уреждане на отношенията между ищцата и ответника, вх. № 84086/22.12.2021г. по
описа на ЧСИ Милен Бъзински, която не се оспорва, че е била получена от ответника.
Не е спорно, че във връзка с отправената до ответника покана за плащане същият
на 01.06.2022 г. е изразил писмено становището си по случая, че не следва да носи
отговорност, доколкото несъответствията по изпълнението на полета се дължали на
виновно поведение на пътуващ, който не е отговорил на условията на доставчика на
услугата, с оглед което и не е бил допуснат до борда на самолета. Със същото е
отказано връщането на сумата от 2811,06 лева.
По делото е представена разпечатка от съдържанието на интернет страницата на
авиокомпания [***********] от която е видно, че за превозвача пътници със специални
нужди са лица, клиенти на [***********], чието физическо или медицинско състояние
изисква извършването на допълнителни услуги или оказването на определена
специализирана помощ. Поставено е изискване авиокомпанията да бъде уведомена за
пътници със специални нужди не по-късно от 3 работни дни преди датата на полета, за
да може да гарантира извършването на необходимите услуги. Посочено е, че
пътниците със специални нужди следва да се явяват на гише за регистрация два часа
преди полета, за да се приключи навреме процедурата по чекиране и да им се окаже на
пътника необходимото съдействие. Уточнено е, че пътници с ограничения са следните
лица: които страдат от сериозни хронични заболявания, преживели са скорошни
злополуки или хирургически интервенции, както и пътници, чиято възможност за
свободно придвижване или обслужване без чужда помощ е нарушена или затруднена.
За тези пътници България Еър изисква писмено лекарско разрешение за способността
на пътника да пътува по въздух, което следва да бъде представено не по-късно от три
работни дни преди изпълнението на полета.
Представени са като доказателствo по делото Общите условия за превоз на
пътници на авиокомпания [***********], действащи към 31.08.2021г. Съгласно
разпоредбата от общите условия на превозвача, на която се позовава ответникът в
настоящото производство – т. 7.1.10 превозвачът може да откаже да превози пътника,
ако последният не спазва разпорежданията на превозвача, неговите упълномощени
представители или служители, вкл.тези относно безопасността или сигурността на
полета.
4
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетеля В.Д.Н., съпруг на ищцата. О
същите се установява, че през 2021 г. свидетелят, съпругата му /ищцата/, дъщеря им и
внук им К.К. имали планувана самолетна почивка в [***********]. К. си счупил ръката
в деня преди пътуването. Посетил е лечебно заведение, където му бил поставен гипс.
Говорили с личния му лекар вечерта преди пътуването относно това, че си е счупил
ръката и тя изразила становище, че това не му пречи да пътува. На летището се явили
два часа преди началото на полета. Потърсили представител на [***********], но
такъв нямало, а им е било обещано, че човек от дружеството ще ги посрещне на
летището и ще ги изпрати на заминаване. Наредили се на гишето за регистрация и
чекиране. Дъщеря им и внук им застанали на съседното гише. Служителят, който ги
регистрирала за полета и за чекиране на багажа им, върнал К., защото бил със счупена
ръка и не можел да лети. С тях пътувал и личният лекар на К., която изразила
становище, че е в отлично здраве и счупената ръка не му пречи да пътува. Направили
опит да се обадят по телефона на [***********], но никой не отговорил на
повикванията им. Съгласно показанията К. е вървял сам към летището и е теглил
куфара си, не е използвал никакви помощни средства за придвижването си. Според
свидетеля не е имал нужда от придружител или специално обслужване. Служителите
на летището не са поискали никакъв документ, а отказали да го чекират само заради
счупената ръка. Не са им били дадени никакви други обяснения. От показанията се
установява, че са разполагали с декларация съгласие за пътуване на К. в чужбина, но
същата е следвало да се предостави при паспортната проверка, а не при регистрацията
за полета и чекирането на багажа.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като преценявайки същите
по реда на чл. 172 от ГПК приема, че съответстват на събраните по делото
доказателства, отразяват личните впечатления на свидетеля във връзка с релевантни за
спора факти, последователни са и са житейски обосновани, с оглед което и съдът
ползва изнесеното от свидетеля при разпита му за установяване на обстоятелствата по
делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3,
вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД, евентуално чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 90, ал. 1 ЗТ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е бил сключен
договор за туристически пакет със соченото в исковата молба съдържание, че тя, както
и ползващите се от договора лица, са изправна страна по същия, в т.ч. и че по
отношение на пътника К.К. са били изпълнени особените изисквания за допускане до
борда на самолета, че договорът е развален и за нея е възникнало правото да получи
5
връщане на заплатената цена, че е настъпил падежът за връщане на платеното,
размерът на обезщетението за забава, а в условията на евентуалност, че е уведомила
без необосновано забавяне туроператора за несъответствието на действията на
въздушния превозвач, изразяващи се в неправомерно недопускане на К.К. до борда на
самолета, в резултат от които за нея са възникнали имуществени вреди в посочения
размер, подлежащи на обезвреда от страна на ответника.
В тежест на ответника по предявените искове е да установи основателността на
възраженията си и че са налице освобождаващи го от отговорност обстоятелства. В
тежест на ответника, с оглед наведеното с отговора възражение, е да установи, че на
пътника е отказан достъп до борда и на допълнително основание – че не е представена
декларация съгласие от непътуващ родител.
От обсъдените по-горе писмени доказателства се установява, че ищцата е
сключила с ответника договор за предоставяне на туристически пакет по смисъла на
т.67 от ДР на Закона за туризма, представляващ комбинация най-малко от два различни
вида туристически услуги за целите на едно и също пътуване или ваканция, В случая е
налице предоставяне на транспорт и нощувки за определен период от време с цел
организиране на посочената в договора екскурзия. Предвид предмета на договора
отношенията между страните се регулират от разпоредбите на Закона за туризма /ЗТ/,
който съдържа специални правила за този вид договори. Така в чл. 90, ал.1 ЗТ е
предвидено, че туроператорът носи отговорност за изпълнението на туристическите
услуги, включени в договора за туристически пакет, независимо от това, дали тези
услуги се изпълняват от него, или от други доставчици на туристически услуги.
Съдът приема, че в настоящия случай ищецът е установил, че тя и ползващите се
от договора лица са изправна страна по сключения с туроператора договор за
организирано туристическо пътуване. Не е спорно, че е заплатената уговорената с
договора пакетна цена на услугата. Установено е от събраните по делото
доказателства, в т.ч. и гласните доказателства, депозирани пред настоящия състав на
първоинстанционния съд, че пътуващите са се явили на летището в деня на полета два
часа преди предвиденото време за излитане и са се представили за регистрация и
чекиране на съответното гише. Не е спорно на следващо място, че на К.К. е отказана
регистрация поради причина, че се е явил на летището за полета със счупена ръка с
поставен гипс. Установено е също така, че лицето е счупило ръката си предния ден /на
30.08.2021 г./, когато му е поставена и гипсова имобилизация. Ето защо и съдът
приема, че дори ищцата, респ. ползващите се от договора лица, да са уведомили
ответника за наличието на такова обстоятелство в този ден или на следващия ден, но
преди излитането на самолета, то и в тази хипотеза изискването за предоставяне на
писмено становище от лекар в срок не по-малък от 3 работни дни преди полета се
явява обективно невъзможно изпълнимо, тъй като инцидентът се е случил
6
непосредствено в деня преди полета.
Следователно и напълно неоснователно от страна на ответника се поддържа, че е
налице виновно неизпълнение от страна на възложителя или на пътуващите по силата
на сключения между страните договор за пакетна туристическа услуга лица. Не може
да се приеме, че като такова виновно поведение следва да се третира самото счупване
на ръката на детето, доколкото последното има характера на случайно събитие и никоя
от страните в производството не твърди обратното.
В допълнение на горното съдът приема, че следва да тълкува систематично и да се
съпостави съдържанието на правилата на авиокомпанията, публикувани на
интернетсайта на превозвача, заедно с общите условия по договора за превоз и
показанията на разпитания свидетел относно състоянието на недопуснатия до полета
пътник. Изискванията на авиокомпанията по отношение на пътниците със специални
нужди следва да се приеме, че се отнасят за такива лица, чието състояние изисква
изпълнение на допълнителни задължения от страна на авиокомпанията/туроператора с
цел осигуряване на правата на такава особена категория пътници и с оглед
разпоредбите на Регламент ЕО 261/2004 на Европейския парламент и на съвета
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. Съгласно чл. 11 от
Регламента, опериращият въздушен превозвач дава приоритет на превозването на
пътници с намалена подвижност и всички придружаващи ги лица и сертифицирани
обслужващи кучета, както и на деца без придружител. Съгласно чл. 15 от Регламента,
задълженията по отношение на пътниците съгласно регламента не могат да бъдат
ограничавани или отменяни, по-специално чрез дерогиране или рестриктивна клауза в
договора за превоз. Следва да се отбележи, че пътникът К.К. не би могъл да се
разглежда като лице с намалена подвижност. Той не следва да попада в категориите,
визирани както от Регламента, така от категорията „пътници със специални нужди“,
визирана от авиокомпанията и от туроператора в настоящото производство.
Установено е от показанията на разпитания свидетел, че състоянието му не е изисквало
предоставянето на никакви допълнителни услуги от страна на превозвача. Не е
установено да е било необходимо и извършването на допълнителни манипулации. Ето
защо и по мнение на настоящия състав на съда не са били налице предпоставките на
пътуващото дете да бъде отказан достъп до борда на самолета.
Съгласно в чл. 90, ал.1 ЗТ туроператорът носи отговорност за изпълнението на
туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет, независимо от
това дали тези услуги се изпълняват от него, или от други доставчици на туристически
услуги. В процесния случай недопускането на пътника е било от служител на
летището, но тъй като превозната услуга е част от туристическия пакет, закупен от
ищцата, отговорността за надлежното й изпълнение носи туроператорът.
7
В този случай и поради недопускане на пътуващото лице до полета става
невъзможно последващото изпълнение на задълженията на страните по същия,
предвид че сключеният договор е от категорията на фикс-сделките, а фактът на
незаминаването за крайната дестинация на туриста води до невъзможност да се ползва
в цялост уговорената услуга. Както се посочи и по-горе, съдът приема, че възложителят
е изправна страна по договора – не е установено виновното неизпълнение на конкретно
договорно задължение, следователно и за ищцата е възникнало правото да развали
договор, доколкото се констатира недопускане на пътуващо по силата на същия лице
до въздухоплавателното средство в деня на отпътуването, за което изпълнителят
отговаря.
Правото да развали договора съдът приема, че ищцата е упражнила с отправянето
на покана за плащане до ответника чрез ЧСИ Н.М., с която на изпълнителя е даден 7-
дневен срок за връщане на платената по договора цена в размер на сумата 2811,06
лева. Същата е връчена на ответника на 30.12.2021 г., когато и договорът следва да се
счита развален.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че дори да се приеме, че детето
К.К. е следвало да се третира като пътник със специални нужди, доколкото е претърпял
скорошен инцидент, макар здравословното му състояние да не е изисквало
предприемането на допълнителни действия, то в този случай с оглед момента на
настъпване на инцидента /в деня преди отпътуването/, то обективно невъзможно е
било да се изпълни задължението за представянето на медицински документ относно
способността на детето да пътува в срок не по-късно от три работни дни преди деня на
полета съобразно условията на авиопревозвача. Следователно в този случай биха били
налице предпоставките на чл. 89 ЗЗД и договорът следва да се счита развален по право
още на 31.08.2021 г.
Като правна последица от развалянето на договора за ищеца, който е изправна
страна по същия, на основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД възниква правото да иска
връщане на даденото по договора на отпаднало основание. Въз основа на писмените
доказателства по делото и отделените за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
производството обстоятелства е установено, че е платена от ищеца на ответника сума в
размер на 2811,06 лв., която подлежи на връщане.
Предвид изложеното предявеният иск за сумата 2811,06 лева следва да бъде
уважен изцяло като основателен и доказан.
Върху тази сума ответникът дължи законна лихва, считано от изтичане на
предоставения на ответника срок съгласно извънсъдебната покана за плащане. В
случая ищецът сам е определил срок за изпълнение на задължението на ответника за
връщане на даденото по договора – 7-дневен от получаване на поканата. В тази връзка
следва да се посочи, че не се установява кога ЧСИ Н.М. е връчил на ответното
8
дружество поканата за доброволно плащане. Видно е, че същата е представена на
съдебния изпълнител за връчване на 22.12.2021 г. и е била върната на подателя като
връчена на 11.01.2022 г. Ответникът обаче с изпратеното на 06.01.2022 г. електронно
писмо /л. 21 от делото/ е признал, че е получил същата на 30.12.2021 г. Ето защо и
следва да се приеме, че длъжникът е изпаднал в забава считано от 07.01.2022 г. –денят,
следващ изтичането на предоставения му срок за изпълнение от страна на ищеца. Ето
защо и искът по чл. 86, ал. 1 ГПК е основателен за периода 07.01.2022 г. – 19.07.2022 г.
/датата, предхождаща подаването на исковата молба/, доколкото е заявено искане за
присъждане на законната лихва върху главното вземане от предявяването на иска
/20.07.2022 г./ до окончателното плащане. На основание чл. 162 ГПК и чрез използване
на онлайн лихвен калкулатор съдът приема иска за основателен за сумата 151,49 лева,
като същият следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 163,98
лева и за периода 22.12.2021 г. – 06.01.2022 г. .
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца съразмерно на уважената част от исковете
направените в настоящото производство разноски, от които на страната се следват
118,50 лева от общо заплатена държавна такса в размер на 119 лева.
Претендира се адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на
ищеца /адв. К./ по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. в минимален размер от
597,50 лева. Съобразно изхода от спора в полза на адвоката следва да се присъди
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в размер на
сумата 595 лева.
На ответника се следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 724,24 лева, от които
ищцата следва да бъде осъдена на сумата 3,05 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [***********], със седалище и адрес на управление [***********], да
заплати на И. С. Н., ЕГН: **********, с адрес: [***********] и съдебен адрес:
[***********] на основание чл. 87, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 2 811,06
лева /две хиляди и осемстотин и единадесет лева и и шест стотинки/, платена по
сключен договор за туристически пакет № ********** от 04.08.2021 г., изменен с
договор за туристически пакет № ********** от 18.08.2021 г., развален считано от
30.12.2021 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска /20.07.2022 г./ до
окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 151,49 лева /сто
9
петдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава
в размер на законната за периода 07.01.2022 г. – 19.07.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ този
иск за горницата до пълния предявен размер от 163,98 лева и за периода 22.12.2021 г. –
06.01.2022 г.
ОСЪЖДА [***********], със седалище и адрес на управление [***********], да
заплати на И. С. Н., ЕГН: **********, с адрес: [***********] и съдебен адрес:
[***********] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 118,50 лева, представляваща
разноски за държавна такса в настоящото производство.
ОСЪЖДА [***********], със седалище и адрес на управление [***********], да
заплати на адвокат Я. В. К., САК, ЕГН **********, с адрес: [***********] на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. сумата 595 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
на И. С. Н. в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА И. С. Н., ЕГН: **********, с адрес: [***********] и съдебен адрес:
[***********] да заплати на [***********], със седалище и адрес на управление
[***********], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3,05 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10