Р Е
Ш Е Н И Е
№ 15.10.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав
На 17
септември
2019 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИЛЕНА КОЛЕВА
гр. дело № 4569 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен е установителен иск по чл.422, вр. чл.415 от ГПК.
Ищцовото
дружество твърди в исковата си молба, че е подало Заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата
била връчена на А.А.А.. Твърди, че обстоятелството, въз основа на което била
издадена заповед за изпълнение подписан Договор за стоков кредит № 241873 от 18
януари 2017г. между „БА.ДСК” ЕАД като Кредитор и Анка А.А. като
Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Подписвайки договора за стоков кредит, кредитополучателят заявява, че
му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и Общи
условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за
кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите
Тарифата/, които Банката прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща
такси съобразно същата. С подписването на Договора Кредитополучателят
удостоверявал, че е получил и приема Общи условия за същия, както и че те били
неразделна част от Договора. Съгласно чл. 16 от Общите условия кредиторът имал
право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.
Основанието,
на което Заявлението и настоящата искова молба се подава от името на ищеца бил
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
29.09.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „БА.ДСК” ЕАД, ЕИК ********* и
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* и Приложение
N8 1.1 към него от 09 февруари 2018г., по силата на които вземането било
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно
Договора за стоков кредит № 241873 от 18.01.2017г., Кредиторът отпускал на
Кредитополучателя стоков кредит в размер на 1683.8 лева за закупуване/заплащане
на стоки и/или услуги, продавани от „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ” ЕАД, както и за
сключване чрез „БА.ДСК” ЕАД на застраховка. Сумата на кредита, предоставена за
закупуването на стоките и/или услугите, се усвоявала еднократно, безкасово по
сметка на Търговеца „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ” ЕАД, а сумата, предоставена за
финансирането на застраховката, се усвоявала еднократно, безкасово по сметка,
посочена от Застрахователите. Кредитът следвало да бъде върнат на 24 месечни
вноски, включващи главница и договорна лихва, 23 от които в размер на 12.66
лева, а остатъкът в размер на 60.22 лева се дължи с последната вноска съгласно
уговорения между страните погасителен план, който прилагам към настоящата
искова молба.
В чл.
6 от процесния Договор за стоков кредит страните били уговорили фиксиран лихвен
процент, който към датата на сключване на договора е 39.59% годишно или 0.1100%
на ден. Видно от подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение,
начислената и непогасена договорна лихва за периода от 07 февруари 2017г. до 09
февруари 2018г. е в размер на 374.98 лева.
Съгласно
чл. 11 от Договора Кредитополучателят удостоверявал, че бил запознат с Тарифа
за лихвите, таксите и комисионните, действаща към деня на сключване на договора
и заплаща такси, съгласно същата по извършвани услуги от БА.ДСК. В настоящия
случай дължал такси, представляващи разходи за събиране на изискуем кредит, в
размер на 0 лв.
А.А.А.
била преустановила плащанията по Договор за стоков кредит № 241873 на 01 юли
2017г.
Съгласно
чл. 12.1. от Общите условия, които са неразделна част от Договора за стоков
кредит, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90
дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем. В настоящия случай
предсрочната изискуемост била обявена на 09 февруари 2018г.
Ответникът
дължал на основание чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислява за
всеки ден забава, считано от 01 юли 2017г. – датата на преустановяване на
вноските по кредита до 26 май 2018г. – датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 53.01 лв., както и законната
лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Към
датата на подаване на заявлението и исковата молба дългът бил в общ размер на
1836.99 лв., от които: главница 1409 лв., договорна лихва 374.98 лв. за период
от датата на първа вноска 07 февруари 2017г. до 09 февруари 2018г. – датата на
сключване на цесията, такси по Тарифа 0 лв. и мораторна лихва върху
непогасената главница 53.01 лв., за периода от датата на преустановяване на
вноските по кредита, а именно 01 юли 2017г. до 26 май 2018г. – дата на подаване
на заявлението в съда заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.
Моли
съда да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД има следните вземания срещу А.А.А. по Договор за стоков кредит № 241873 от
18 януари 2017 г.: 1409 лева главница; 374.98 лева договорна лихва за периода
от 07 февруари 2017 г. до 09 февруари 2018 г.; 0 лева такси по Тарифа; лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 53.01 лева за
периода от 01 юли 2017 г. – датата на преустановяване на вноските по кредита до
датата на подаване на заявлението – 26 май 2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли
съда да осъди А.А.А. да заплати направените съдебни разноски и възнаграждение
за процесуално представителство на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в общ размер
на 350,00 лв., от които – 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на
документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В определения от съда срок по делото е постъпил отговор от особения
представител на ответника и същият е взел становище по иска. Счита исковата
молба за допустима, но неоснователна. Възразява срещу иска и обстоятелствата,
на които се основава.
Заявява,
че видно от приложения договор за стоков кредит № 2418736, същият бил сключен
на 18.01.2017г. в град Стара Загора между „БА.ДСК” ЕАД и А.А.А..
Липсвали
доказателства за връчвано уведомление за възникнала цесия между кредитора „БА.ДСК”
ЕАД и ищцовото дружество.
Ищецът
е поискал уведомлението за цесия да бъде връчено, заедно с преписа от исковата
молба.
С
оглед обстоятелството, че книжата били връчени на определения особен
представител и физически нямало възможност да стигнат до адресата, моли съда да
не приеме връчването на уведомление за цесия за редовно.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 2920/2018г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, за процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното дело съдът е издал заповед за
изпълнение № 163/07.06.2018г., с която е разпоредил длъжникът АНКА А.А. да
заплати на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, гр. София
следните суми: 1409 лева главница, 374,98 лева договорна лихва от 07.02.2017г.
до 09.02.2018г., 53,01 лева мораторна лихва от 01.07.2017г. до 26.05.2018г., ведно
със законната лихва от 05.06.2018г. до окончателното плащане и 111,74 лева - разноски
по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е
указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно
вземането си.
От представения по делото договор за стоков кредит № 241873 от 18.01.2017г.
се установява, че между „Банка ДСК"
ЕАД, гр. София /заемодател/ и ответника Анка А.А. /заемополучател/
е сключен договор, по силата на който заемодателят е отпуснал стоков кредит на
ответника в размер на 1683,80 лв., за закупуване на стоки, като срокът за
издължаване на кредита е 24 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Теглената
сума ответникът се задължава да заплаща до всяко седмо число на месеца,
текущото си задължение за предходния месец. В чл. 6 страните договорили, че
кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване
на договора за кредит бил 39,59 % годишно или 0,1100 % на ден. Годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита бил 47,51 % ГПР , като можел да бъде
променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. В договора с подписа
си ответникът е удостоверил получаването на сумата.
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си
задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в
тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си
задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви
в сроковете уговорени в договора. Такива доказателства по делото не са
представени.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 29.09.2017г. От същия е видно че „Банка ДСК" ЕАД е прехвърлило
възмездно на цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, гр.София
свои ликвидни и изискуеми вземания, подробно индивидуализирани в Приложение №1
към договора, между които и процесното вземане. Цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им /пълномощно рег.
№11767/2016г./. Ищецът представя към исковата молба уведомително писмо за
извършената цесия, което да бъде връчено на ответника, ведно с книжата по
делото.
В практиката на ВКС, намерила израз в решение №3 от 16.04.2014г.
на ВКС по т.д. №1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по
т.д. №2352/2013г., II т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.
№12/2009г., II т.о., ТК и др. се приема, че уведомлението за цесията, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99
ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор
също така, че е допустимо, какъвто е и настоящия случай, цедентът да упълномощи
цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /решение №137 от 2.06.2015г.
на ВКС по гр.д. №5759/2014г., III г. о., решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по
т.д. №2639/2014г., ІІ т. о. и др/.
В случая обаче уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, е
връчено не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител,
а на назначения му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. Т.е. до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на
вземането, с материалноправен ефект по чл.99 ал.4 ЗЗД, не се е
стигнало. Връчването на особения представител не може да се приравни с
връчването на длъжника, тъй като представителната власт на особения
представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по
конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща
получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от
особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител не е страната
по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова
страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да
произведе този ефект. Видно от отбелязването в известията за доставяне,
изпратените до ответника уведомления за цесията не са достигнали до него. Поради
изложеното съдът намира, че длъжникът не е бил валидно уведомен
от цедента за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор, съответно ищецът
не е активно материално легитимиран да търси изпълнението им.
При иска по чл.422 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже
възраженията си срещу неговото съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В случая ищецът
твърди в заявлението и исковата си молба, че правопораждащият процесните
вземания факт е сключен между „Банка ДСК" ЕАД и ответника договор
за стоков кредит № 241873 от 18.01.2017г. и рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.09.2017г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, гр.София, по силата на който вземането
на „Банка ДСК" ЕАД, произтичащо от договор за кредит е прехвърлено в собственост на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД, гр. София, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Ищецът
обаче не доказа, че ответникът е уведомен за прехвърляне на вземанията.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения
от ищец иск по чл.422 ал.1 ГПК е недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Васил Левски 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и
Тервел Янчев Кънчев, против АНКА А.А., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, представлявана на основание чл.47, ал.6 ГПК от адв. Ж.Б. ***, иск да се
признае за установено по отношение на АНКА А.А. съществуването на вземането на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, гр.София за следните суми: 1409 лева главница; 374.98 лева договорна лихва за
периода от 07.02.2017г. до 09.02.2018г.; лихва за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница, в размер на 53.01 лева за периода от 01.07.2017г.
– датата на преустановяване на вноските по кредита до 26.05.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК 05.06.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми за изпълнението на което парично
задължение е издадена в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, гр. София, с п.а. против АНКА А.А., с п.а. заповед № 163/07.06.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 2920/2018г. по описа на Районен
съд – Стара Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: