Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София, 22.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в открито заседание при закрити врата, проведено на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 5364по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителят О.Б. ЕООД
твърди, че има към ответника Г М К. ЕООД изискуеми парични вземания,
произтичащи от споразумение, сключено с ответника на 10.01.2012г. във връзка с прекратени
предварителни договори между страните от 03.07.2008г. и 01.08.2008г. Твърди, че
ответникът е неплатежоспособен,тъй като не е в състояние да погаси задълженията
си, поради което моли да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде обявено
длъжника в несъстоятелност и да бъде прекратена дейността му.
Присъединеният
кредитор Международната банка за икономическо сътрудничество твърди да има
срещу ответника изискуеми парични вземания, произтичащи от договор за банков
кредит, чиято предсрочна изискуемост е настъпила, поради което също моли за
откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност,
евентуално поради свръхзадълженост на ответника.
Ответникът Г М К. ЕООД не представя отговор и не взема
становище по молбите по чл.625 от ТЗ.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
По аргумент от чл.608, ал.1 и 3 ТЗ откриването на производство по
несъстоятелност по молбата в хипотезата на неплатежоспособност е предпоставено
от доказване по делото от страна на молителя/присъединените кредитори, че имат
изискуеми парични вземания срещу ответника-търговец, произтичащи от и/ или отнасящи се до търговска сделка или
последиците от нейната действителност, прекратяване или разваляне, както и от
установяване по делото на трайна и обективна невъзможност на ответника да
изпълнява свои изискуеми парични задължения по такава сделка, публични
задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност или
частни държавни вземания, като законът установява презумпция за наличие на състоянието
при спиране на плащанията на задължения
от посочения вид. Съответно свръхзадължеността като основание за откриване на
производство по несъстоятелност предполага установяване по делото, че активите
на длъжника са недостатъчни за покриване на задълженията му, без значение дали
последните са изискуеми или не.
Презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да докаже по делото, че
затрудненията му са временни.
От вписванията в Търговския регистър се установява, че ответникът
по молбата има качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 ТЗ, и
именно еднолично дружество с ограничена отговорност.
По делото са представени договор от 03.07.2008г. и договор от 01.08.2008г.,
сключени между молителя О.Бг. ООД и ответника Г М К. ЕООД, които договори са
озаглавени като предварителни.
По силата на първия договор ответникът е поел задължение в срок от 30.10.2008г. да придобие право на
строеж върху сграда и право на собственост върху имота, върху който е построена
сграда, молителят се задължил да разруши сградата и след което да построи нова,
въз основа на право на строеж за ½ от новопостроената сграда и ½
ид.ч от земята, които да му бъдат прехвърлени/учредени от ответника, като по силата на договора О.Бг.
ООД следвало да преведе на Г М К. ЕООД като гаранция за изпълнение на задълженията си
по договора в размер на 400 000 евро. Тази сума е платена от О.Бг. ООД
на 04.07.2008г. по банковата сметка на
ответника по молбата, посочена в предварителния договор. В договора е
предвидено, че при забава на Г М К. ЕООД с повече от 15 работни дни другата страна
има право да го прекрати, като получи връщане на сумите, които е платила по
него, както и неустойка в размер на 8 % от сумата, в срок от един месец от
прекратяване на договора.
По силата на втория договор, ответникът се задължил в срок до 12
месеца, по поръчка на О.Бг. ООД да придобие от свое име и от името на молителя и
негова сметка при равни части правото на собственост върху земята и сграда,
находящи се в гр.****, ул.****, № **, като страните заедно предприемат действия
по последваща продажба или ново строителство. Съгласно договора О.Бг. ООД поел
задължение да заплати на ответника сумата от 250 000 евро, като гаранция
за изпълнение на задълженията си по договора, която сума да бъде приспадната
впоследствие при уреждане на финансовите отношения на страните, като сумата е
платена на ответника на 01.08.2008г., съгласно представените по делото платежно
нареждане и извлечение от сметка. В договора е предвидено, че при забава на Г М
К. ЕООД с повече от 30 работни дни О.Бг. ООД има право да го прекрати, като
получи връщане на платената по него сума, както и неустойка в размер на 18 % от
сумата, в срок от един месец от прекратяване на договора
Със споразумение от 10.01.2012г., сключено с О.Бг. ООД с
нотариална заверка на подписите, ответникът признал, че във връзка с
прекратените договори от 03.07.2008г .и 01.08.2008г. има задължения към
молителя в размер на 583 450,68 евро за първия договор и 363 271,36
евро за втория договор, или общо 946 722,04 евро, което задължение
страните се съгласили да бъде погасено на 12 месечни вноски, съгласно
погасителен план, като първата вноска в размер на 78 893,50 евро се
заплаща при сключване на договора, а за срока на погасяване на задълженията се
начислява лихва. Предвидено е при неизпълнение настъпването на предсрочна
изискуемост на задълженията.
Ответникът, който носи тежестта, не доказва да е изпълнил
задълженията си по споразумението, като на О.Б. ЕООД е издаден изпълнителен
лист от 13.01.2014г. по т.д.7401/2013г. въз основа на арбитражно решение, което
не е представено по делото, съответно за сумата от 1851 627,20 лв. – главница,
представляваща левовата равностойност на сумата от 946 722,04 евро по
споразумението от 10.01.2012г. във връзка с прекратяването на договорите между
страните от 03.07.2008г .и 01.08.2008г., ведно със законната лихва от
02.07.2013г. до окончателното й заплащане, сумата от 119 046,50 лв. –
представляваща договорна лихва по споразумението от 10.01.2012г., сумата от
181 226,40 лв. – законна лихва върху главницата за периода 01.02.2012г. – 30.06.2012г.,
89 226 лв. разноски в арбитражното производство и 4 482,26 лв.
разноски в производството по издаване на изпълнителен лист.
Следователно по делото се установява,че в полза на молителя
съществуват изискуеми парични вземания срещу ответника, произтичащи от
неизпълнението на сключените помежду им два предварителни договора, които имат
характертистиките на двустранна търговска сделка, доколкото страните са
търговци и следователно О.Бг. ООД е активно легитимирано да поиска откриването
на производство по несъстоятелност на ответника.
По делото се установява активната легитимация и на присъединения
кредитор Международната банка за икономическо сътрудничество. Въз основа на договор
за кредит № 14 К/09 от 15.12.2009г.
Международната банка за икономическо сътрудничество предоставила на
ответника кредит в размер на 14 000 000 евро, която сума е преведена на ответника на части,
съответни 10 000 000 евро на 21.12.2009г., 2 000 000 евро
на 01.02.2010г. и 2 000 000 евро на 12.04.2010г., съгласно представените
от кредитора извлечения от сметки и заключението на повторната
съдебно-счетоводна експертиза, като задълженията са осчетоводени от ответника.
От заключението се установява, че ответникът е извършил в периода
31.12.2009г. – 03.05.2011г. плащания по договора за кредит в общ размер на
1 454 596,67 евро, които плащания погасяват задълженията му за лихви,
след което е преустановил плащанията. С покана от 08.12.2011г., връчена чрез
наториус С.П. на ответника на 09.12.2011г., чрез негов служител, и въз
основа на разпоредбите по т.5.3.2 и 5.3.3 от договора Международната банка за
икономическо сътрудничество упражнила предвиденото с договора право да обяви
предсрочна изискуемост на всички задължения по договора за кредит, като
предоставила срок от 30 работни дни за доброволно плащане от страна на
ответника.
Ответникът не твърди, нито доказва да е извършил плащания в срока
за изпълнение, като вземанията на присъединения кредитор са установени с влязло
в сила решение от 29.11.2013г. на Международния търговски арбитраж при
Търговско –промишелната палата на Руската федерация /МКАС/, по отношение на
което арбитражно решение е допуснато изпълнение в Република България с решение
от 25.04.2014г. по т.д.8444/2013г. на СГС, VІ -18 състав и въз основа на което е
издаден изпълнителен лист от 04.06.2014г. съответно за сумата от 14 000 000
евро, дължими по отпуснат банков кредит по кредитен договор № 14К/09 от
15.12.2009г., 785 211,56 евро – редовни лихви върху главницата за периода
от април 2011г. до м.ноември 2011г., 82 744,79 евро – неустойки по
кредитен договор и 86 129 щ.д. – арбитражни разноски, както и сумата от 50 лв. - такса и 30 000
евро - адвокатско възнаграждение като съдебно-деловодни разноски в
производството по чл.51, ал.3 ЗМТА.
Следователно
Международната банка за икономическо сътрудничество също е носител на изискуеми
парични вземания срещу ответника, произтичащи от сключена търговска сделка –
договор за кредит.
Установяването на активна
легитимация на двамата кредитори налага съдът да обсъди останалите предпоставки
за основателност на исканията им, а именно налице ли е състояние на
неплатежоспособност или свръхзадълженост, респективно ако и двете са налице, кое е настъпило по-рано.
Релевантна за установяване
на състоянието на неплатежоспособност е финансовата възможност на ответника да
покрива изискуемите си парични задължения чрез притежаваните от него
краткотрайни активи. Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват
за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което
за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за
погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно
нормално развиващо се предприятие.
Следователно водещи при преценка състоянието
на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да
поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи /всички
или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
От изисканите по делото справки от служба по вписванията гр.София,
Плевен, Ботевград, Несебър и СДВР-Отдел „Пътна полиция“ се установява, че към
приключване на устните състезания по делото ответникът има регистрирано едно
пътно превозно средство, респективно притежаваното от него недвижимо имущество е обременено с учредени ипотеки, залози и
вписани възбрани.
Във връзка с финансовото състояние на ответника по делото за
приети заключения, изготвени от вещите лица П. и М..
По отношение на анализа на икономическото състояние на ответника,
съдът възприема повторното заключение, изготвено от вещото лице М., което е изследвало това състояние и за по-дълъг
период, в сравнение с първоначалното, респективно съдът го намира за
обосновано.
От това заключение, което е
изследвало периода 2006 – 2010г. , поради липсата на счетоводни документи след
2010г. , се установява, че за целия период, дори и в дадения от вещото лице
алтернативен вариант към 31.12.2010г. структурата
активите и пасивите на ответника е добре балансирана, като преобладаващата част
от задълженията са дългосрочни, а показателите за обща ликвидност са в рамките
на референтните стойности /4,34 към края на 2006, 3,72 към края на 2007г., 0,97
към края на 2008, 2,22 към края на 2009г.
и 1,39 към края на 2010г., съгласно алтернативния вариант отчитащ публични
вземания по ДРА/, включително стойността
коефициента към 31.12.2008г., когато е
0,97, съдът приема да представлява незначително отклонение и да е в рамките на
нормата./в този смисъл е постановеното по реда на чл.290 решение №
202/10.01.2014г. по т.д. 1453/2014г., ІІ т.о./
От представените по делото заверени от НАП преписи на документи
във връзка с извършени ревизии на ответника се установява, както и от
заключението на повторната експертиза, се установява, че към 31.12.2010 г.
ответникът е имал непогасени публични задължения в общ размер на 1811 678,17 лв. за данъци и лихви върху тях, установени с ДРА
№ **********/2013г. и №**********/2014г., но с оглед стойностите на показателите
за обща и бърза ликвидност към тази дата, не може да се приеме, че е бил в
състояние на неплатежоспособност.
По делото се установява, че макар и по първия договор между О.Бг.
ООД и ответника срокът за изпълнение да е изтекъл на 30.10.2008г.,а по втория
на 01.08.2009г., съответно ответникът да е изпаднал в забава, то със
споразумението от 10.01.2012г., с което страните са признали съществуване на
дълга на ответника, но са уговорили заплащане на възнаградителна лихва върху
общия размер на задълженията, които включват освен главница и неустойка и
законни лихви, респективно са уговорили нови срокове за изпълнение, то и съдът
приема, че по своите характеристики споразумението има характера на договор за
новация, с който се погасяват старите задължения, респективно се заместват с нови при други условия, поради
което и вземанията на молителя О.Бг. ООД към ответника произтичат именно от
споразумението, респективно изискуемостта им е настъпила на 01.02.2012г.
Преди това обаче е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията
на присъединения кредитор Международната банка за икономическо сътрудничество,
а именно с изтичането на предоставения срок за доброволно изпълнение с
връчената на 09.12.2011г. покана за доброволно изпълнение, който срок от 30
работни дни е изтекъл на 16.01.2012г. , а преди тази дата съдът приема
ответникът да е спрял плащанията, тъй като последното извършено от него плащане
е на 03.05.2011г., когато е погасено задължение за възнаградителни лихви към
Международната банка.
Съответно след 2010г. ответникът не е съставял счетоводни
документи, които да установят какво е било финансовото му състояние след
31.12.2010г., поради което и съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособността му и
в приложение на презумпцията на чл.680, ал.2 ТЗ следва да се приеме датата
04.05.2011г., която дата следва последното извършено от него плащане и към
която дата ответникът вече е имал непогасени публични задължения в значителен размер от 1 811 678,17 лв., установени с ДРА №
**********/2013г. и №**********/2014г.
От заключението на повторната финансово-икономическа експертиза
обаче се установява, че към края на 2007, 2008 и 2010г. ответникът е бил в
състояние на свръхзадълженост, тъй като стойността на активите му е била
недостатъчна да покрие задълженията му. Доколкото състоянието на
свръхзадълженост, възникнало през 2007г.,
е било преодоляно и не е съществувало
към края на 2009г., то и предходното му съществуване не може да бъде зачетено в
настоящето производство, тъй като никой кредитор не се е позовал на него докато
е съществувало. Към 31.12.2010г. обаче ответникът отново е в състояние на
свръхзадълженост, като при липсата на доказателства относно финансовото му състояние след тази
дата съдът приеме, че това състояние към настоящия момент не е преодоляно, тази
дата предхожда установената дата на неплатежоспособност, поради което и
производство за несъстоятелност следва да бъде открито именно поради
свръхзадълженост на Г М К. ЕООД с начална дата 31.12.2010г.
Ответното дружество не може да бъде открито
по седалище и адрес на управление, липсват счетоводни документи и доказателства
да осъществява търговска дейност, съответно се установява да има значителни по
размер задължения към кредиторите в производството и публични такива, а
притежаваните от него имоти са ипотекирани и възбранени, поради което и като
съобрази искането на О.Бг. ООД в защитата му по съществото на спора съдът
намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение по чл.632, ал.2 ТЗ за обяваване на длъжника в
несъстоятелност и прекратяване на дейността му, като кредиторът Международна
банка за икономическо развитие е привнесъл определените от съда начални
разноски за развитие на производството.
Кредиторите се поискали присъждането на
разноски, като съдът намира, че доколкото с решението по чл.630, ал.1 ТЗ
производството по делото не приключва, а приключва само една от неговите фази,
а именно началната, а възможността за индивидуално принудително изпълнение е
изключена, съответно удовлетворението на направените в това производство
разноски се извършва в хода на несъстоятелността при спазване на правилата за предявяване,
осребряване и разпределение, то и с решението за откриване на производството за
несъстоятелност не следва да се присъждат разноски. Аргументи за това следват и
от разпоредбите на чл.722 и 723 ТЗ, уреждащи изрично тези разноски като „разноски по несъстоятелността“ и
съответен ред за удовлетворението им, поради което налице специален ред, в
отклонение от общия режим на разноските по делото по ГПК, като специалните
правила, изключват приложението на общите. На следващо място съдът по
несъстоятелността следва да вземе отношение по претендираните разноски при
одобряване на списъците с приетите вземания и сметки за разпределение, поради
което и е недопустимо да изразява предварително становище във връзка с тези
вземания на етапа откриване на производството. Същото становище е застъпено и в
определение №774/13.11.2013г. по ч.гр.д.№ 3802/2013г., І т.о. на ВКС, макар и
същото да няма характер на задължителна съдебна практика.
По изложените съображения съдът намира,
че разноски следва да се присъждат само в случай на отхвърляне на молба по
чл.625 ТЗ, поради което и исканията на О.Бг. ООД и Международната банка за
икономическо сътрудничество за
присъждане на разноски към настоящия момент не следва да се разглежда изобщо.
Водим от горното и на основание чл.632,
ал.1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА СВЪРХАЗДЪЛЖЕНОСТТА на Г.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на свърхзадължеността – 31.12.2010г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.2, вр.ал.1 от ТЗ, по отношение на Г.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Г.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на
дейността на предприятието на Г.К. ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
ПОСТАНОВЯВА
обща
възбрана и запор на имуществото на Г.К.
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на
дейността на предприятието на „Г.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Г.И.Г..
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и
запор върху имуществото на „„Г.К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***,
ПРЕКРАТЯВА правомощията на
органите на „Г.К.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
ЛИШАВА
„Г.К.
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
ПОСТАНОВЯВА
да започне осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността,
и разпределение на осребреното имущество.
НАЗНАЧАВА за временен синдик Е.Г.Т., като определя месечно възнаграждение
в размер на 800 лв. и 3-дневен срок за встъпване, считано от датата на
уведомяване за настоящето решение.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на
04.04.2016 г. от 15.30 часа в Съдебна палата, гр. *, бул. „*******” №*,
СГС, зала №9, при дневен ред:
1. Изслушване доклада на
временния синдик по чл. 668, т. 3 ТЗ;
2. Избор на постоянен синдик
и определяне на възнаграждението му;
3. Избор на комитет на
кредиторите.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен
срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: