МОТИВИ към НОХД №163/2009 г.:

Обвинението е против подсъдимия Г.Д.Д. *** за престъпление по чл.214 от НК.

Подсъдимият се обвинява в това, че за времето от 23.07.2008 г. до 31.07.2008 г. в гр.Пазарджик, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 200 лв. е принудил И.И.Д. *** - чрез заплашване, че ще му нанесе побой и ще го отвлече и че ще пострада и приятелката му Любомира Сребрина, да претърпи нещо противно на волята му – да предаде сумата от 200 лв. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лв.

Подсъдимият Г.Д. не се признава за виновен по предявеното му обвинение.

Представителят на Районна прокуратура Пазарджик поддържа обвинението и моли за постановяване на осъдителна присъда.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Обвинението основава тезата си основно на показанията на свидетеля И.Д..

Същият дава показания, че имал пререкания със свидетеля Д.Д., свързани с неговата приятелка свидетелката Любомира Сребрина. Една вечер, когато бил в дискотека „Тит Флавий” в гр.Пазарджик при него дошъл лицето с прякор „Чубрицата”. Последният му казал, че при него ще дойде един човек, за да разговарят за това, че е сгрешил като е имал разправии  със свидетеля Д.. В този момент при Д. дошъл подсъдимият Г.Д., който му казал, че трябва да му даде 200 лева. Тези пари били глоба, за това, че се е „занимавал” със Д. и трябвало да си носи последствията. Парите трябвало да бъдат дадени на Д. в три дневен срок.. Тъй като Д. не спазил срока и не дал парите. Подсъдимият Д. няколко пъти му се обаждал по телефона, като го заплашил, че ако не даден порите „може да му се случи нещо лошо, да бъде пребит”.  След няколко дни подсъдимият, заедно с „Чубрицата” пристигнали пред дома му. Когато слязъл пред блока си след телефонното обаждане, Д. и „Чубрицата” го качили в лек автомобил и подсъдимият Д. му казал, че този път няма да го закача, но следващия път ще го пребие. След около една седмица Д. отново се обадил на Д. и му казал, че е достатъчно да даде само 100 лв., без да обясни защо намалява сумата. Тъй като бил уплашен свидетелят Д. подал жалба в полицията.

В тази насока са показанията на свидетелите Иван Василев и Огнян Радев, които като полицейски служители работили по жалбата на свидетеля Д.. Свидетелят Василев дава показания, че свидетелят Д. депозирал жалба на 28.06.2008 г., в която твърдял, че получил заплаха за здравето и живота си от лице известно му, като „*****” Повод за заплахите бил конфликт между Д. и „***” /свидетеля Д.Д./, тъй като последният бил приятел на подсъдимия Д.. Във връзка с този конфликт Д. бил наложил „глоба” на Д. от 200 лв., като му заявил, че ако не плати тези пари ще бъде отвлечен и пребит. Във връзка с жалбата на Д. били приложени специални разузнавателни средства, от които било установено, че Д. и Д. са уговорили среща на 31,07.2008 г., за да „се върнат парите”. Междувременно сумата била намалена от 200 лв. на 100 лв. по неизвестни причини. Полицейските служители отишли на мястото на срещата пред дискотека „Тит Флавий”. Същата се състояла около 15,00 часа на посочената дата. Подсъдимият Д. и свидетелят Д. разговаряли около 10 мин, след което се разделили. Когато подсъдимият Д. тръгнал към автомобила си „Фолксваген Венто” бил задържан и при обиск на колата му били намерени две банкноти от по 50 лв., които били предадени от свидетеля Д. на подсъдимия.

От своя страна свидетелят Радев обяснява, че жалбата подадена от Д. била за това, че е бил изнудван от подсъдимия Д. за 200 лв., които били намалени на 100 лв. При предаването на парите на Д., последният бил заловен.

Именно на тези показания приети, като фактическа обстановка се базира тезата на обвинението.

Основното и единствено пряко доказателство насочващо към главния факт – изнудването да е извършено от подсъдимия Д. са показанията на свидетеля Д., на които съдът не дава вяра.

Показанията на свидетелката са хаотични, нелогични, вътрешно противоречиви и неподкрепени от останалите доказателства събрани по делото. При непосредствения разпит, съдът възприе начина на депозиране на показанията от страна на свидетеля Д., което дава основания за съмнения в тяхната достоверност. Същият трудно и неуверено дава показанията, изразите му са лаконични, дадени след дълги паузи и уточняващи въпроси от защитника на подсъдимия и съда.

В показанията му е налице вътрешно противоречие. В началото свидетелят Д. дава показания, че първата среща с подсъдимия Д. в дискотека „*****”, последният му казал единствено, че му налага глоба от 200 лв. Заплахите за, че може да му се случи нещо лошо и да бъде пребит били казани от Д. по-късно, когато той не спазил дадения три дневен срок за предаване на парите. Докато в края също заяви, че заплахите са били отправени от Д. още при първата среща в „*****”. След разговора с Д. той дори бил споделил за случилото се с приятелите си В. Н. и К. П.

Тези негови показания за отправени заплахи от страна от страна на Д. с цел да бъде принуден да даде на последния сумата от 200 лева се опровергават от обясненията на подсъдимия Д., показанията на свидетелите В.Т., М. Манев, Васил Кръстев и известна степен Л.С..

Според обвинението подсъдимият Д. освен, че заплашил Д., че ще му нанесе побой, казал, че ако не предаде парите ще пострада и неговата приятелка – свидетелката Сребрина.

От една страна свидетелят Д. в хода на съдебното следствие не даде показания подкрепящи подобно твърдение.

От друга страна, съдът анализирайки поведението на свидетеля Д. в периода в който, според него е бил заплашван и принуждаван от подсъдимия да плати определена сума затвърди становището си относно неубедителността на показанията на свидетеля. Същият въпреки, че според него е бил изключително уплашен и притеснен от заплахите на подсъдимия, не е споделил нито веднъж тези свои притеснения със своята приятелка – свидетелката Сребрина, която всъщност е била основната причина за инцидента със свидетеля Д. и последствията от него за „налагане на глоба”.

Свидетелката Сребрина даде показания, че въобще не знае какви са били взаимотношенията на Д. със подсъдимия Д., когото не познавала.

Свидетелят Т., който както се установи е соченото от Д. лице с прякор „*****”, дава показания, че един ден през инкриминирания период подсъдимият Д. го попитал дали познава Д. и къде живее, защото му дължи пари. Свидетелят Т. реагирал на това, като казал на Д., че не може да очаква от Д. да му върне парите, защото последният е наркоман. Не отрича, че двамата с Д. са отишли до дома на Д., както самият Д. обяснява, но дискредитира показанията на Д., като дава ясни и точни показания, че при тази среща Д. не го е заплашвал по никакъв начин. Д. обяснил, че чака брат му да му изпрати пари след което приключили разговора. Категоричен е, че преди този случай не е разговарял въобще с Д. и не бил с Д. в дискотека „*****”.

Обстоятелствата, че именно свидетелят Т. е посочил местоживеенето на Д. на подсъдимия, че Т. му казал да не чака пари от Д., защото същият е наркоман, както и че при срещата пред дома на Д., последният се оправдал, че не връща парите, тъй като чака да получи парични средства от брат си се подкрепят от обясненията на същия.

В обясненията си подсъдимият не отрича, че е искал от свидетеля Д. 200 лв., но тези пари Д. е следвало да върне според уговорката за предоставен от него заем от 100 лв. Същият обяснява, че в края на м.юли 2008 г. бил заедно със свидетеля Васил Кръстев в дискотека „Тит Флавий”, когато свидетелят Д. му поискал на заем 100 лв., с уговорката, че след ден-два ще му върне 200 лв. Тъй като заедно със свидетеля Кръстев не могли да съберат от наличните си пари 100 лв. подсъдимият се обадил на свидетеля М. М.. Последният пристигнал с такси и дал на Д. 100 лв., които същият предоставил на свидетеля Д. в присъствието на свидетеля Кръстев. Ден, два след това Д. не отговарял на обажданията му. Едва когато му звъннал от друг номер свидетелят Д. отговорил, че чака брат му от Испания да му изпрати пари, за да му върне заема. Когато се срещнали пред дома на Д., последният споделили, че има проблем със свидетеля Д.Д., на когото също дължи пари, затова не може да върне заема. По този повод подсъдимият намерил свидетеля Д., който в този момент си миел автомобила на автомивка и го предупредил да не притеснява Д., докато последният не му върне парите, защото ще ги поиска от Д.. В последствие позвънил отново на Д., като му казал, че не иска връщане с лихвата, а именно 200 лв., но държи да му бъдат върнати стоте лева и че парите му трябват спешно, за да „не се излагаме пред М.”. Два – три дни след този случай отишъл на среща с Д., който му дал 100 лв., след което бил арестуван.

Тези свои обясненията подсъдимият поддържа при проведената със свидетеля Д. очна ставка.

Обясненията на подсъдимия представляват негова защитна позиция, която той може да изгради, както намери за добре без да носи наказателна отговорност. Още повече, че съгласно чл.103, ал.3 от НПК подсъдимият не е длъжен да доказва възраженията си. Същите обаче като източник на доказателства съдът преценява и съпоставя с останалите доказателства свързани с основния факт в процеса.

Неговите обяснения се потвърждават с голяма точност относно подробностите по предаването на парите в заем на Д., от показанията на свидетелите В. К. и М. Манев.

Ясно, последователно и под страх от наказателна отговорност свидетелят К. дава показания, че през лятото на 2008 г. бил заедно с Д. в дискотека „*******”, когато към Д. се приближило едно момче, с което същият провел разговор, без свидетелят да разбере съдържанието на разговора. След това Д. му споделил, че момчето /като сочи свидетелят Д./ иска 100 лв., като обещава да върне 200 лв. и така Д. може да спечели 100 лв. Свидетелят К. и Д. проверили наличните си пари, но не успели да съберат 100 лв. и затова Д. се обадил на свидетеля М. М.. Последният пристигнал след известно време и двамата с Д. разговаряли извън дискотеката. Тогава подсъдимият извикал свидетеля Д. и в присъствието на свидетеля Кръстев дал „банкноти” на Д.. Не знаел друго по случая освен, че подсъдимият Д. му споменал, че има проблеми с връщането на парите.

Това, че сумата от 100 лв., която в последствие е предоставена на Д. от Д. е била осигурена от свидетеля Манев по начина и времето, които сочат подсъдимия и свидетеля К. се потвърждава от показанията на свидетеля Манев.

Въпреки, че като работодател на подсъдимия, свидетелят има интерес да подкрепи версията на Д., същият чистосърдечно дава показания, че едва когато Д. се забавил с връщането на парите разбрал, че са били дадени в заем на свидетеля Д., но не и преди това. Свидетелят признава, че когато подсъдимият бил задържан, предложил на свидетеля Д. да започне работа при него, за да върне парите, които ще му удържи от заплатата.

При повторния разпит по повод на показанията на майката на Д.-свидетелката С.Д., че Манев искал да наема сина й на работа, за а се потушат нещата с Д., свидетеля М. заявява, че е обяснил на свидетелката Динчева, че тъй като Д. е задържан трябва да се решат нещата и че тези средства, които Д. е искал от Д. са негови.

При преценката за достоверността на показанията на тези свидетели, съдът прецени тяхната убедителност, последователност, непротиворечивост и обективност.

Показанията на свидетелят Д.Д., съдът цени относно повода за скандала и нанесения му побой от свидетеля Д. и неговите приятели. В тази част показанията дадени в хода на съдебното следствие, на досъдебното производство пред дознател и пред съдия, последните прочетени съответно по реда на чл.281, ал.3 във връзка с ал.1, т.5 от НПК и чл.281, ал.1, т. 5 от НПК са последователни непротиворечиви. Същият обяснява, че бил бит жестоко от Д. и приятелите му Линков и Янакиев, защото е притеснявал приятелката на Д..

Нататък обаче относно факти касаещи настоящия казус показанията тотално се разминават. В показанията си дадени на досъдебното производство пред дознател /л.43-44/ същият е заявил, че се запознал с „****” чрез „*****”, на когото казал, че е имал лек инцидент с Д.. „Г.” и Ч.” му казали, че те ще оправят работата. Следващата седмица след този разговор, „Г.” дошъл при него и му казал, че е наложил глоби, на тези които са го били, като имал предвид Д. и Л. и за тази услуга му поискал 200 лв.

За същите обстоятелства при разпита пред съдия Д. е дал показания, че на автомивката, където си миел колата пристигнал „****” /свидетелят Т./, който му казал, че Д. „е оправил нещата”. В полицията разбрал, че Д. „е сложил глоби” на момчетата, които са го били.

При непосредствения разпит в хода на съдебното следствие свидетелят Д. дава показания, които подкрепят тезата на подсъдимия, че за първи път е видял Д. при срещата им на автомивката, когато последният му казал, че не трябва да притеснява Д. и ако се случи нещо с него, ще трябва Д. да връща дължимите от Д. пари. Но свидетелят по-нататък в показанията си потвърждава казаното пред съдия на досъдебното производство, което дава възможност за кредитиране в тази част, че едва при разпита пред дознателя разбрал „някакъв рекет”. Никой от познатите му – „****”, „****” или „***”, преди полицаите не му бил казвал за „налагане на глоби на И. Д.”.

Изключителни съмнения за законосъобразността на снемане и достоверността на показанията на свидетеля Д. пред дознателя, хвърлят показанията на същия дадени в хода на съдебното производство, че преди да напише собственоръчно обяснения по случая е прочел, предоставени му от разследващия, показанията на свидетелите Д. и С.. След което той написал в обясненията си именно обстоятелствата, които преди това съобщава в показанията си, че ако „закача” Д., той ще трябва да плаща парите на Д.. Следва да се вземе предвид и факта, че подобни собственоръчни обяснения на Д. въобще отсъстват в кориците на делото.

Не на последно място за неубедителността на показанията на свидетеля Д. сочат и приобщените, чрез предявяване на страните и на Д. веществени доказателства събрани чрез специални разузнавателни средства. Те по-скоро потвърждават обясненията на подсъдимия за факта, че исканите от Д. пари не са за него, а трябва да бъдат върнати на свидетеля М., и че Д. няма да бъде притесняван от някой друг за останалата сума от 100 лв., която е дължал като лихва.

Това се потвърждава и от обясненията на подсъдимия във връзка със изслушаните и прочетени СРС. Същият логично обяснява, че сумата е била намалена от 200 лв. на 100 лв., тъй като държал да си върне поне тези дадени като точен размер парични средства и че никой няма да притеснява Д. за остатъка. Подсъдимият отново категорично заяви, че никога не заплашвал Д. или неговата приятелка.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че липсват категорични и неоспорими доказателства подсъдимият Г.Д. да е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на престъпление по чл.214 от НК, затова, за времето от 23.07.2008 г. до 31.07.2008 г. в гр.Пазарджик, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 200 лв. е принудил И.И.Д. *** - чрез заплашване, че ще му нанесе побой и ще го отвлече и че ще пострада и приятелката му Л. С., да претърпи нещо противно на волята му – да предаде сумата от 200 лв. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лв.

От една страна са вътрешно противоречивите и неубедителни показания на свидетеля Д. за мястото и времето на отправените от подсъдимия Д. заплахи, целейки да го принуди да плати сумата от 200 лв., която незнайно защо, според него, в последствие е била намалена на 100 лв.

Тези показания категорично се опровергават от обясненията на подсъдимия, подкрепени изцяло от показанията на свидетелите К., М. и Т..

Логичен и убедителен е поставеният от подсъдимия въпрос, че така наречените заплахи за побой и отвличане не са били изпълнени или предприети действия по изпълнението им повече от седмица след забавянето на свидетеля Д. при връщането на дължимите пари.

В този смисъл нелогично и неправдоподобно звучат показанията на свидетеля Д. за продължили дълго във времето разговори с подсъдимия с отправяни от последния заплахи за здравето и живота на Д., които той въпреки огромните си притеснения не е споделил със свидетелката С., докато подсъдимият Д. имащ целия набор на психологическо и физическо преимущество и приятели имащи недобро мнение за Д. и мотиви за отмъщение, като свидетелите Т. и Д., не само не изпълнява „заканите си” и чака повече от седмица за връщането на дадените пари, но и намалява размера на исканата сума.

Освен това показанията на свидетеля Д. относно казуса бяха компрометирани и от собствените му изявления за обстоятелствата свързани със срещата му с подсъдимия Д. при предаването на парите. Въпреки, според него проявената от подсъдимия агресивност и психологически натиск, последният е следвало да бъде поканен неколкократно от Д. с разговори по телефона, за да се отзове на срещата и да получи парите. При срещата им обаче въпреки, че Д. е бил наясно, че разговора се подслушва и записва чрез СРС нито веднъж в репликите си не дава основание, съдът да направи единствения и категоричен извод сочещ за виновност на подсъдимия за престъплението в което е обвинен.

Събраха се доказателства по делото от показанията на свидетелите С., Т. и Д.за личността на свидетеля Д., че същият в този период е бил зависим от наркотици за грабеж, които дават още веднъж основание на съда да постави под съмнение достоверността на показанията на свидетеля, че е бил изнудван да плати определена сума на подсъдимия и даде вяра на аргументите на защитата, за нуждата му от парични средства, които е взел на заем от подсъдимия и които с нежелание е върнал. 

Показанията на свидетелите В., Р. и Д. подкрепят показанията на Д.. Макар, че съдът ги кредитира, същите са косвени и предават казаното от свидетеля Д., на чиито показания съдът не дава вяра.

Освен това тези косвени доказателства немогат да послужат като основа за изграждане на осъдителна присъда, тъй като въз основа на тях съдът не достигна до извод относно авторството на подсъдимия Д. за извършване на деянието, който да е безспорен и единствено възможен.

Съдът не коментира показанията на свидетелите И. К. и С. Т., тъй като същите се отнасят до обстоятелства извън предмета на обвинението и не внасят допълнителна яснота относно главните факти на казуса.

При задълбочения анализ и съпоставката обясненията на подсъдимия, подкрепени от показания на свидетелите К., М., Т. и Д., които съдът кредитира, и вътрешно противоречивите си показания на свидетеля Д., на които съдът не дава вяра поддържани от показанията на свидетелите В., Р. и Д., разгледани отделно и във връзка по между си и с останалите доказателства по делото относно основния факт обаче съдът не достигна до категоричен и безспорен извод, който е единствено възможен, обосновава виновността на подсъдимия.

При така установените фактически положения, следвайки вътрешното си убеждение, съдът ПРИЗНА подсъдимия Г.Д.Д. за НЕВИНОВЕН в това, че за времето от 23.07.2008 г. до 31.07.2008 г. в гр.Пазарджик, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 200 лв. е принудил И.И.Д. *** - чрез заплашване, че ще му нанесе побой и ще го отвлече и че ще пострада и приятелката му Любомира Сребрина, да претърпи нещо противно на волята му – да предаде сумата от 200 лв. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 100 лв., поради което на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДА по обвинението в престъпление по чл.214 от НК. 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

  

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: