№ 58
гр. Русе, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520106744 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Постъпила е молба от ПЛ. Н. ИВ. против ИВ. Й. ИВ., в която се
твърди, че страните са бивши съпрузи, разведени от 2015 г. От брака си
имали родено едно дете – Й. И. Й., род. на 25.03.2010г. Съгласно постигнато
между двамата родители споразумение, утвърдено по гр.д. № ***/2018г. на
Районен съд – Русе, детето живеело заедно със своя баща, на когото били
предоставени за упражняване и родителските права, а на майката бил
определен режим на лични отношения и контакти. Молителката твърди, че
през последните години работела периодично в чужбина и осъществявала
режим на лични контакти с детето съобразно уговорения й режим. На
04.12.2021г. след като изпратила имейл, че ще осъществява режима си на
лични отношения, взела детето от адреса, на който то живеело със своя баща
и отишла заедно с него до магазин „Кауфланд“ на бул. „Христо Ботев“ в гр.
Русе. Предвид отправяни многократно заплахи от ответника към молителката
за търсене от нея на наказателна отговорност в случай на евентуално
разболяване на детето тя решила да закупи тестове за „Ковид“ за детето,
както и за другата си пълнолетна дъщеря и съжителстващия й партньор.
1
Поради това влязла в аптеката намираща се в магазина, а детето останало на
няколко метра разстояние от нея, извън аптеката, но тя имала постоянен
визуален контакт с него. Когато излязла видяла, че то е разплакано, държало
телефона си в ръка, а на дисплея пишело „тати“. Попитала го какво се е
случило. Й. не отговорила, но изявила желание да се върне при баща си. След
известно време молителката получила обаждане от ответника по време на
което той отправил заплахи към нея. Попитал я защо детето е разплакано и й
казал, че ще я разчекне, ще я направи на парчета и няма да е жива, както и
отправил безброй обидни квалификации към нея. Пътувайки към адреса на
ответника на ******** тя видяла, че той се задава с управлявания от него
автомобил към тях. В последния момент се отклонил и не се сблъскали, но
това довело до изживяване на кошмарни моменти както от молителката, така
и от дъщеря й, включително и мисълта, че иска да ги убие. След това се
срещнали пред входа на блока. Там ответникът отново с агресия, викове и
заплахи към нея продължил да я обижда и заплашва, включително изрекъл и
„Ей сега ще те смажа. Ще те ликвидирам“. Това наложило тя да звънне на
телефон 112 и да потърси съдействие от полицията. На място пристигнал и
братът на ответника, който също имал агресивно поведение и заплашително
се държал спрямо молителката. Твърди, че след случката е в невъзможност да
се успокои. Имала нарушения на съня и постоянна тревожност, което довело
до необходимостта да потърси помощ от специалист психиатър.
С оглед на изложеното се моли да бъде задължен ответникът да се
въздържа от извършване на домашно насилие както спрямо нея, така и по
отношение на детето; да му бъде забранено да я приближава нея, жилището,
което обитава и местоработата й за срок от 18 месеца; да се наложи глоба на
извършителят И., който да бъде и задължен да посещава специализирани
програми.
С писмена молба преди съдебно заседание, както и лично в
проведеното съдебно заседание, ответникът не оспорва изложените в молбата
факти относно връзката на страните, общото им дете, вземането му през
въпросния ден от майката, разстройването на детето и желанието му да се
върне при него, както и наличието на проведени телефонни разговори по този
повод между ответника, детето и молителката. Оспорва да е изричал заплахи
и закани срещу бившата си съпруга, както по телефона, така и при срещата
им, както и да е имал агресивно поведение спрямо нея. Отрича да е отправял
2
посочените в молбата закани, както и да е управлявал автомобила си по
начин, който да създаде уплаха за насрещно движещите се молителка и
детето им.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото ПЛ. Н. ИВ. и ИВ. Й. ИВ. са бивши съпрузи, чиито
граждански брак е прекратен през 2015г. От брака си имат родено едно дете –
Й. И. Й., род. на 25.03.2010г. Безспорно е между страните, че от
прекратяването на брака им, както и до настоящия момент детето живее
заедно със своя баща, на когото е предоставено упражняването на
родителските права. На молителката е определен режим на лични отношения
с детето Й.. В изпълнение на същия, на 04.12.2021г. тя уведомила ответника и
взела детето от адреса на бащата около 10.00 часа., след което с него
посетила магазин „Кауфланд“ , намираща се в гр. Русе по бул. „Христо
Ботев“. Поради притесненията си които имала за здравословното състояние
както на детето, така и на други свои близки и роднини, решила да закупи
няколко бързи „Ковид“ тестове, с които да се тестват за болестта. Детето като
разбрало това нейно намерение изразило нежелание да бъде тествано и се
разстроило. Въпреки това молителката влязла в аптеката и оставила дъщеря
си да я изчака пред нея. През това време детето набрало телефонния номер на
баща си, който обаче не успял да й вдигне веднага. След това то уведомило
майка си, че иска да се върне при баща си. Ответникът върнал обаждане към
дъщеря си, но не могъл да говори с нея, тъй като тя била разплакана и не му
обяснила причината. Последвал телефонен разговор между ответника и
молителката, в който той я попитал защо детето е разстроено и казал, че до 15
минути ще отиде на адреса на който тя живее, за да се разберат какво е
станало, включително и дали ще вземе детето. Тя му казала, че те ще отидат
при него. По пътя автомобилите и на двамата се разминали, като ответникът
обърнал на първото възможно кръстовище и се върнал пред блока където
живеел с детето. Последното слязло разплакано от колата на майка си,
отишло при него и го помила да не се карат.
Посочената фактическа обстановка съдът приема за установена както
от обясненията на страните така и от изложеното от детето при неговото
3
изслушване в съдебно заседание.
Спорно по делото е дали ответникът е отправял заплахи към
молителката, каквито тя е посочила в молбата си и приложената към нея
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Последната би могла да послужи като
доказателство за посочените в нея факти, но само ако се твърди, че те са се
осъществили „на четири очи“, т.е. когато липсва възможност те да бъдат
доказани по друг начин. В случая, в съдебно заседание, молителката твърди,
че е дръпнала телефона си и е дала възможност на детето да чуе заплахите
изричани от баща й, които то чуло и започнало да плаче още повече.
Твърдението, че телефонът е бил поставен по начин детето да чува разговора
на родителите му се потвърждава и от него при изслушването му. Т.е. в
случая няма твърдения за осъществени актове на домашно насилие, които да
са „на четири очи“, да не са били възприети от трети лица, поради което
декларацията не би могла да бъде ценена като доказателство за отправените
от ответника заплахи, както и за начина по който той е управлявал
автомобила си срещу този на молителката, което също е възприето добре от
детето. Последното за тези спорни обстоятелства изрично заявява, че не е
чуло заплахи от баща й, въпреки, че телефона на майка й бил включен на
високоговорител. Просто баща й питал защо тя е разстроена и къде са, това
повторил няколко пъти, като „се развикал като всеки нормален човек“. Не
изричал заплахи, че ще й направи нещо. Й. видяла колата на баща си срещу
тях, но тя се движела нормално, нямало опит от негова страна да ги блъсне
или сплаши, това не било и характерно за него, за това и не се уплашила.
Пред блока детето също не чуло баща й да заплашва майка й.
Също така никой от тримата разпитани по делото свидетели не
установяват да са възприели лично агресивно поведение от страна на
ответника, изричани от него заплахи и обиди по отношение на молителката.
Свидетелите С.Г.С. и Е.Б.Е. установяват, че за случилото се на 04.12.2021г. са
узнали от молителката, включително и, че тя е била заплашвана от ответника.
И на двете им направило впечатление, че след този ден тя била много
объркана, уплашена, огорчена, видимо не изглеждала добре, наложило се да
употребява успокоителни медикаменти, дори и да потърси специализирана
помощ за влошеното си психично състояние. Свидетелката Е. установява, че е
придружавала молителката на 18.12.2021г., когато отново отишла да вземе
детето си. Тогава Й. излязла от входа разстроена и разтреперана и на въпроса
4
на свидетелката защо е в това състояние, тя й отговорила, че не иска да
тръгва с тях. За нежеланието на детето да бъде със своята майка свидетелства
и С.Л., приятел на ответника, който често общувал с детето. В деня на
инцидента по молба на приятеля си отишъл пред блока му, за да не бъде
детето само, докато той разговаря с извиканите от бившата му съпруга
полицаи. Тогава детето също му споделило, че не искало да ходи при майка
си, заради вербалните атаки от нейна страна, включително и към баща й.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие е
депозирана от молителката, срещу лице по чл. 3 т.1 ЗЗДН и в срока по чл. 10
ЗЗДН, поради което се явява процесуално допустима.
В молбата, по която е образувано настоящото производство са
изложени твърдения за осъществени актове на домашно насилие от страна на
ответника по отношение на молителката и в присъствието на малолетното им
дете, т.е., че по смисъла на чл. 2, ал.2 ЗЗДН то също е жертва на домашно
насилие. За уважаване на молбата и издаване на заповед за защита,
изложените в нея твърдения следва да бъдат доказани с допустимите в ЗЗДН
и ГПК доказателства и доказателствени средства. За де се реализира спешна
защита в съответствие с принципите на ЗЗДН, които цели са превенция по
отношение на посегателства в рамките на семейството и дома, законът
предвижда облекчена доказателствена тежест за молителя, допустимост на
доказателствени средства, които в общия граждански процес са недопустими,
но не освобождава молителя от тежестта да докаже твърденията си за
извършени от ответника актове на домашно насилие.
В случая липсват доказателства въз основа на които съдът да обоснове
извод за основателност на молба, дори в отделни нейни части. На първо
място представената по делото декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН не би могла да
послужи за установяване на твърдените актове на домашно насилие по
изложените вече по-горе обстоятелства. Единственият посочен от страните
свидетел очевидец и действително установен като такъв по делото за
спорните факти се явява детето Й.. Същото е изслушано по реда на чл. 15
ЗЗДт и не потвърждава изложените от молителката твърдения. Описва
поведение на ответника, което не би могло да бъде квалифицирано като
5
домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Дори да се приеме, че в
проведения по телефона и лично с молителката разговор на 04.12.2021г. той е
повишил тон (което се потвърждава от детето), бил е ядосан и изнервен и
това да е повлияло негативно на психиката на бившата му съпруга, не би
могло да бъде квалифицирано като поведение, което оправдано и справедливо
да бъде санкционирано по реда на ЗЗДН. Мерките за закрила посочени в
закона следва да бъдат приложени по отношение на обективно установено
поведение, за което би могло да се приеме, че представлява сравнително
сериозна заплаха за здравето, живота или имуществото на молителя или
детето, което в случая не е налице. Дори да бъдат кредитирани представените
по делото доказателства, гласни и писмени относно влошеното психично
състояние на молителката след твърдения от нея инцидент, то не би могло да
бъде направен извод, че причина за това е поведението на ответника, още по-
малко, че то е било точно описаното от нея. Реакцията на определени
житейски ситуации за всеки е строго индивидуална и субективните
преживявания на молителката не са достатъчно основание за налагане на
поисканите от нея ограничения за ответника, след като не е установено
поведение от негова страна осъществяващо актове на домашно насилие. Още
повече, че в случая не просто не се доказват твърденията за такова поведение,
а са събрани доказателства за обратното. Причините за влошеното
психическо и емоционално състояние на молителката след инцидента биха
могли да се търсят и извън поведението на ответника – здравословни
проблеми, особена чувствителност, отношението на детето към нея и пр.,
които обаче обстоятелства са извън предмета на настоящото производство и
не следва да се обсъждат и изследват. Поради това и съдът в настоящото
производство не обсъжда представените доказателства относно психичното
здраве на молителката.
Изложеното дава основание да се приеме, че молбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, молителката
следва да бъде осъдена да заплати направените от ответната страна разноски.
В случая е претендирано заплащане на адвокатски хонорар за процесуалния
му представител в хипотезата на чл.5 т.3 Наредба №1/2004г. – осъществена
безплатна правна помощ на роднина. На основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатът
оказал безплатна правна помощ има право н възнаграждение, което следва да
6
бъде определено в минималния размер по чл. 22 от Наредба №1/2004г. и да се
възложи в тежест на насрещната страна. По тези съображения молителката
следва да бъде осъдена да заплати на адв. О.Б. сумата от 400лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ПЛ. Н. ИВ. ЕГН**********,
действаща лично и в качеството на майка и законен представител на Й. И. Й.
ЕГН********** за установяване, че по отношение на двете са осъществени
актове на домашно насилие от ИВ. Й. ИВ. ЕГН********** и налагане на
мерки за закрила, като неоснователна.
ОСЪЖДА ПЛ. Н. ИВ. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, бул.
„Цар Освободител“ №19А, адв. М.К. да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА
на адвокат О.Б. от АК – Русе сумата от 400лв. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото на ответника ИВ. Й. ИВ.
ЕГН**********
ОСЪЖДА ПЛ. Н. ИВ. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, бул.
„Цар Освободител“ №19А, адв. М.К. да заплати по сметка на Районен съд –
Русе сумата от 25лв. за държавна такса по делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
седемдневен срок считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7