Р E Ш Е Н
И Е
№ 179
гр.Плевен, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през
две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: Катя Арабаджиева
Членове: 1.Снежина Иванова
2.Виолета
Николова
при секретар Венера Мушакова и с участието
на прокурор Нанка Рачева изслуша докладваното от съдия-докладчика Виолета
Николова по касационно административно дело №1005/2022 г. по описа на АС –
Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба с
вх.№4478/22.11.2022 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен, представлявана
от директора Р.И., против Решение №84/02.11.2022 г. по АНД №137/2022 г. по
описа на Районен съд-Левски, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 15-2200014/23.02.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
Плевен. Сочи се, че решението е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че нарушението
е установено по безспорен начин, както и че съдът анализирал всички факти и обстоятелства по
делото.посочва се, че с деянието е осъществено нарушение по чл.402, ал.2 от
Кодекса на Труда –(КТ), като правилно е наложена наказание по чл.415, ал.3
от КТ. Иска се от съда да се отмени Решение №84/02.11.2022 г. по АНД №137/2022
г. по описа на РС-Левски, както и да се потвърди Наказателно постановление №
15-2200014/23.02.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен.
В съдебно заседание касаторът – Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен - редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът – „Ф.М.“ ЕООД, редовно
призован, не се представлява.
Окръжна прокуратура-Плевен, редовно
призована, се представлява от прокурор Нанка Рачева, която взема становище
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, като моли съда
да го потвърди. Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като
съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
С Решение №84/02.11.2022 г. по АНД №137/2022 г. по описа на РС-Левски е отменено НП №15-2200014/23.02.2022 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което на „Ф.М.“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: с.Малчика, обл.Плевен,
ул.“Стара планина“ №6а, представлявано от Ф.И.М. - управител, на основание
чл.415, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв. за
нарушение на чл.402, ал.2 от КТ.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд –Левски е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
РС-Левски приел за установено, че при
проверка на 03.12.2021 г. инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен –
Б.А.Н. и Д.И.Й., посетили адреса на управление на дружеството за връчване на
призовка изх. №21081234/03.12.2021 г., с която във връзка със започнало административно
производство търговецът бил задължен да се яви в Дирекция „Инспекция по
труда“- гр.Плевен на дата 20.12.2021г.
за извършването на документална проверка относно спазване на трудовото
законодателство. На адреса на управление на дружеството не било открито лице,
на което призовката да бъде връчена, поради което Н. и Й. залепили на вратата сградата по
чл.18а, ал.9 от АПК. В съобщението било
указано, че е изготвена призовка във връзка с открито в ДИТ - Плевен
административно производство, както и в едноседмичен срок от датата на
съобщението - 03.12.2021г. представляващ работодателя следвало да се яви в
Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен за получаване на призовката. На
09.12.2021г. съпругата на управителя на дружеството Ф.И.М. – Е.П.Д. посетила
Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен и
получила призовка изх. №21081234/03.12.2021г. за извършване на
документална проверка На указаната в призовката дата 20.12.2021г. в Дирекция
„Инспекция по труда“- гр.Плевен не се явил представляващия „Ф.М.“ЕООД или
упълномощено от него лице за извършването на проверка.
На 20.01.2022г. в отсъствие на
представляващия дружеството жалбоподател или упълномощено от него лице бил
съставен АУАН №*********, за това, че работодателят „Ф.М.“*** не се явява на
посочената в описаната призовка дата за извършване на проверка по спазване на
трудовото законодателство и не изпраща упълномощено по надлежния ред длъжностно
лице, което да го представлява във връзка с извършваната проверка, с което
противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство да изпъни служебните си задължения, квалифицирано като
нарушение на чл.402, ал.2 от КТ. Съобщение за изготвяне на АУАН в отсъствие на
работодателя, ведно с препис от АУАН № 15-2200014/20.01.2022г. бил връчен на
работодателя по пощата с обратна разписка на 09.02.2022г.
Въз основа на съставения АУАН било
издадено обжалваното Наказателно постановление №15- 2200014/23.02.2022г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Плевен, с което на „Ф.М.“***, е
наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв. на основание чл.416, ал.5
от КТ, вр. с чл.415, ал.З от КТ за нарушение на чл.402, ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка РС-Левски
приел за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелите Б.А.Н., Д.И.Й., Е.П.Д., както и приобщените по
делото писмени доказателства. Съдът кредитирал с доверие вяра на показанията на разпитаните
свидетелите, като обективни, безпристрастни, съответни помежду си и с писмените
доказателства по делото. РС-Левски констатирал, че АУАН е съставен в
съответствие с разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН и е връчен на
санкционираното лице по пощата с обратна разписка, съгласно изискването на
чл.416, ал.З от КТ. Приел, че АУАН и НИ съдържат всички необходими реквизити,
съобразно разпоредбите на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и са
издадени от органи с териториална и материална компетентност.
РС-Левски изложил становище за
неоснователност на възражението на представителя на дружеството, че е налице
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочването на датата на
извършване на нарушението. Въззивният съд изложил аргументи, че датата на
извършване на нарушението е вписана както в АУАН, така и в НП-то вкл. с оглед препратката в призовка
изх.№21081234/03.2021г.
РС-Левски
приел за основателен довода за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в противоречие между словесното описание на нарушението,
неговата правна квалификация и приложената санкционна норма, водещо до неяснота
за какво административно нарушение е санкциониран жалбоподателят с обжалваното
наказателно постановление. Съдът констатирал, че при словесното изписване на
административното нарушение в НП-то е допуснато смесване на хипотезите на
чл.402, ал.2 от КТ (неоказване на
съдействие на контролен орган при изпълнение на функциите му и противозаконно
пречене на контролен орган да изпълни
служебните си задължения) съставляващи състав на две отделни нарушения,
за които се предвиждат различни санкции. Приел, че е допуснато съществено
процесуално нарушение при текстовото изписване на административното нарушение на
АУАН и НП-то, което довело до неяснота
на нарушението, което засяга правото на защита санкционираното лице и обуславя
невъзможност съдът да се произнесе по същество относно правилното приложение на
материалния закон - дали описаните в АУАН и НП факти изпълват състава на
вмененото нарушение.
Настоящата касационна инстанция споделя
изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, като същата не е и
спорна между страните. Правилни и обосновани са направените от въззивната
инстанция правни изводи, които настоящата инстанция споделя, като съобразява и
следното:
Съгласно чл. 399, ал. 1 КТ, цялостният
контрол за спазването на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" към министерството на труда и социалната политика. Контролните
органи в рамките на своята компетентност имат права по чл. 402 КТ да извършват
проверки като посещават предприятията и местата където се извършва работа,
помещенията използвани от работниците и служителите както и да изискват
представяне с документи за самоличност, да изискват от работодателя сведения и
всички документи във връзка с упражняване на контрола, да се осведомяват пряко
от работниците по всички въпроси във връзка с упражняване на контрола и да
изискват от тях писмено деклариране на факти и обстоятелства свързани с
осъществяване на трудовата дейност и данни за заплащане на труда.
Работодателите според чл. 402, ал. 2 КТ са длъжни да
оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. Неизпълнението на това
задължение е нарушение, което се наказва по чл.415, ал.3 от КТ, съгласно която
разпоредба „Който не оказва съдействие на контролен орган за спазване на
трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. или
имуществена санкция в размер от 2500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000
лв.“
Така описаното нарушение на чл.402, ал.2,
санкционирано по чл.415, ал.3 от КТ е различно от това, описано в чл.415, ал.4
от КТ. Същата разпоредба гласи: „Работодател, който противозаконно пречи на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните
си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000
лв. ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба
в размер от 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.“ В тази
разпоредба са описани както правилото за поведение, така и санкцията, която се
налага при неспазването му. Когато актосъставителят и наказващият орган считат,
че е налице противозаконно пречене на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство да изпълни служебните си задължения, същите следва да посочат
разпоредбата на чл.415, ал.4 от КТ като нарушена – в АУАН, и въз основа на нея (доколкото е и санкционна) да наложат наказание в НП.
В случая в АУАН и в НП-то е посочено, че
работодателят не се е явил на призовка и
по този начин пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство
да изпълни служебните си задължения, т.е. посочена е като нарушена разпоредбата
на чл.402, ал.2 от КТ, а е вписан текста на
разпоредбата на чл.415, ал.4 от КТ.
На следващо място в АУАН и НП-то е
допуснато съществено процесуално нарушение. Както в акта, така и в НП-то не е
описано нарушението в какво се изразява, с което са нарушени разпоредбите на
42, ал.1 т. 4 пр.1 и чл. 57, ал.1
т.5 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената
част на АУАН и НП-то работодателят не е явил на редовно връчена призовка на
дата 20.12.2021г. за осъществяване на проверка, както и на дата 04.01.2022г. за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. И в двата случая
„Ф.М.“*** не е изпратил представител. Последното обуславя извод, че по същество
са реализирани две нарушения (при условие, че се
докаже редовно уведомяване на лицето), осъществени чрез бездействие т.е. лицето не оказва
съдействие съгласно изискването на чл. 402, ал.2 от КТ. Същевременно е наложено административно
наказание – имуществена санкция за
нарушение на чл.402, ал.2 от КТ т.е. за едно от тях. Не става ясно за
кое от двете деяния се налага санкцията на работодателя.
Нарушени са и разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл.57,
ал.1 т.5 пр.2 от ЗАНН,
като в АУАН и НП-то не е отбелязана
датата на нарушението (20.12.2021г. или 04.01.2022г.). Датата на
нарушението е част от главния факт в административнонаказателното производство
и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е меродавния момент,
който законът свързва с възникване на отговорността на дееца.
На
следващо място при определяне на санкцията
адм.наказващият орган не е изложил мотиви, от които да става ясно защо е
наложена санкция в максимален размер,
налични ли са данни за други нарушения на трудовото законодателство от страна
на „Филъо М.“*** и какви са те,
съобразен ли е размера на
имуществената санкция с изискването на чл. 57, ал.1 т.8 от ЗАНН.
За пълнота съдът отбелязва, че
неоказването на съдействие не винаги би могло да пречи на контролен орган да
изпълни служебните си задължения. Например ако следва да се представят
документи, да се извърши проверка на място, да се представят данни на лица, за
да се осъществи връзка с тях за снемане на обяснения, ако не се окаже
съдействие от работодателя, невинаги може да се приеме, че е налице хипотезата
„пречи“. Ако въпреки това органът се снабди от другаде с документите, ако
проверката на място е с достъп, осигурен от полицията или друга институция, ако
от друго място се представят данни на лица, за да се осъществи връзка с тях за
снемане на обяснения, е налице само липса на съдействие, но не е налице деяние,
изразяващо се в това, че „противозаконно пречи на контролен орган за спазване
на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения.“ В тези
случаи се извършва само нарушение на чл.402, ал.2 от КТ, санкционирано по
чл.415, ал.3 от КТ.
Когато обаче контролният орган за спазване на
трудовото законодателство не може да изпълни служебните си задължения, защото
няма откъде другаде да получи документи, да снеме обяснения, да получи достъп,
за да извърши проверка на място, е налице хипотезата „пречи на контролен орган
за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения“.
В тези случаи в АУАН и в НП следва да бъде посочена хипотезата на чл.415, ал.4
от КТ - и като нарушена, и като санкционна. Това нарушение – по чл.415, ал.4 от КТ, е по-тежко от това по чл.402, ал.2 от КТ, санкционирано по чл.415, ал.3 от КТ, което е видно от по-големите по размер санкции. Освен това, разпоредбата на
чл.415, ал.3 от КТ изрично посочва, че по нея се санкционира „ако не подлежи на
по-тежко наказание“. Когато е налице пречене, се налага санкция по чл.415, ал.4
от КТ, като за да се проведе законосъобразно наказването, същата разпоредба
следва да бъде посочена както в АУАН, така и в НП.
С оглед на изложеното, постановеното решение на РС-Левски като валидно, допустимо и
правилно, следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК и чл.63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 84 от 02.11.2022 г., постановено по АНД №137/2022
г. по описа на Районен съд-Левски.
Решението не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.