Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 10.03.2022
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на петнадесети
февруари
две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 14380 по описа
за 2020 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.В.Ч. срещу ЗАД „Д.Б.:Ж.и
з.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 07.04.2020
г. около 16 часа пострадала в резултат на ПТП в гр. С.. Твърди, че управлявала л.а.м.
„Хюндай Санта Фе“ с рег. № *****, като се движела по ул. „Капитан Дим.Списаревски“ в посока от бул. „Брюксел“ към бул.
„Амстердам“, като срещу бл.71, на разрешено място, предприела маневра завой на
ляво към бл.71. Ищцата твърди, че започнала маневрата и се намирала частично в
лентата за насрещно движение, като в този момент л.а.м. „Мерцедес“ с рег. № *****предприема
маневра изпреварване, пресича двойна непрекъсната линия и навлиза в лентата за
насрещно движение и се удря в управлявания от ищцата автомобил. Твърди се, че
вина за произшествието има водачът на л.а.м. „Мерцедес“ с рег. № *****, който
управлявал автомобила си с превишена скорост и предприел изпреварване и
навлизане в насрещното платно при наличие на двойна непрекъсната маркировка.
Твърди се, че в резултат на процесното ПТП, ищцата
получила изключително тежки увреждания, изразяващи се в контузия на гръдния кош
и корема, травматично разкъсване на слезката и десния
яйчник, контузия на левия бъбрек с кръвонасядане и
хематом, хемоперитонеум-изливане на голямо количество
кръв в коремната кухина, хеморагичен шок, серийни
фрактури на ребра от 3-то до 9-то вляво, фрактура на левия напречен израстък на
Тх10, фрактура в основата на средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка,
която обхваща и проксималната междуфалангеална става,
контузия на левия бял дроб, левостранен хидроторакс, сътресение на мозъка с ретроградна амнезия, разкъсно-контузна рана в лявата теменно-слепоочна област на
главата. Твърди се, че за лечение на получените травми ищцата е приета в
болница, където е отстранена слезката й, яйчникът
зашит, лявата ръка обездвижена, поставен корсет в поясно-коремната
област. Непосредствено след ПТП ищцата била в изключително тежко състояние с
опасност за живота, с множество разкъсвания на вътрешни органи. Изпитвала
изключително интензивни болки, които продължават и до момента. Твърди се, че
ищцата все още не се е възстановила, като състоянието й е тежко. Налице са
остатъчни явления, които ще останат до края на живота й, все още продължава да
приема медикаменти, а за период от една година трябва да се лекува с
антибиотик. Счупените ребра притискат белия дроб, поради което дишането е
затруднено, не може да спи.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, за л.а.м. „Мерцедес“ с рег. № *****е имало
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество със полица № BG/30/119002201840, валидна от 13.08.2019 г. до
13.08.2020 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 200 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от тежки травматични увреждания, получени в причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 07.04.2020 г. в гр.С., виновно причинено от водача
на л.а.м. „Мерцедес“ с рег. № *****, чиято отговорност е била застрахована при
ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № BG/30/119002201840, валидна от 13.08.2019 г. до 13.08.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 07.04.2020 г. до окончателното
издължаване. Претендират се разноските
по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И.Ц.,
надлежно упълномощен с пълномощно, приложено към отговора на исковата молба.
Счита иска за допустим, но
неоснователен.
Не оспорва съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването
на л.а.м. „Мерцедес“ с рег. № *****по силата на застрахователна полица №
BG/30/119002201840, валидна от 13.08.2019 г. до 13.08.2020 г., сключена с
ответното застрахователно дружество.
Оспорва като твърди липсата на противоправно поведение от страна на водача на л.а.м. „Мерцедес“
с рег. № *****. Твърди, че вина за настъпване на произшествието има ищцата в
качеството си на водач на л.а.м. „Хюндай
Санта Фе“ с рег. № *****. Твърди се, че ищцата е предприела непозволена и
необезопасена маневра-завиване на ляво и по този начин сама се е поставила в
критична ситуация за настъпилото произшествие. При условията на евентуалност и
по същите доводи въвежда възражение за съпричиняване
от страна на ищцата, включително и с твърдението, че ищцата е била без поставен
предпазен колан.
Оспорва предявения иск по размер
с твърдението, че същият е завишен. Поддържа, че представените с исковата молба
медицински документи са недостатъчни и необосновават нито твърдените
неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение.
Оспорва акцесорния
иск за лихва, включително и по отношение на датата, от която се претендира.
В срока по чл.372 ГПК ищцата
депозира допълнителна искова молба. Поддържа всички заявени доказателствени
искания. Представя писмени доказателства.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържа всички заявени фактически и
правни твърдения, възражения и доказателствени
искания направени с отговора на исковата молба.
В съдебно
заседание ищцата поддържа иска си чрез своя процесуален представител с писмена
молба. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни
съображения излага в писмена защита.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли съда
да го отхвърли. Претендира направените по делото разноски, за което представя
списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол № 12-162
от 07.04.2020 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 07.04.2020 г.,
скица и фотоалбум към него, от приобщеното към доказателствата по делото копие
от ДП № 11115/2020 г. по описа на СДВР, пр.пр. №
12102/2020 г. по описа на СРП, от показанията на свидетеля -очевидец Камен
Михайлов Ангелов, както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ,
прието по делото се установява, че на 07.04.2020 г. около 16 часа в гр.С.
л.а.м.“Хюндай Санта Фе“ с рег. № *****, управляван от ищцата се движи по бул.
„Кап.Димитър Списаревски“, като в района на бл.71,
автомобилът се е намирал в лявата от две пътни ленти, като ищцата предприема
извършване на маневра „ляв завой“ за навлизане в паркинг преди бл.71. В този
момент по пътно на лекия автомобил на ищцата, по бул. „Кап.Димитър Списаревски“ с посока на движение от бул. „Брюксел“ към
бул. „Амстердам“ се движи л.а.м. „Мерцедес С 500“ с рег.№ *****със скорост от
78 км/ч. Ширината на платното за движение по бул. „Кап.Димитър Списаревски“ в района на бл.71 е 12 м, с по две платна
предназначени за движение в двете посоки с по две пътни ленти с ширина по 3 м,
разделени с прекъсната разделителна линия с М3. Двете платна са разделени с
двойна непрекъсната линия М2, преминаваща в района преди бл.71 в М3.
Водачът на л.а.м. „Мерцедес С
500“ с рег.№ *****предприема изпреварване на лек автомобил Хюндай навлизайки в
лявата пътна лента за насрещно движение. Ищцата продължила предприетата маневра
„завиване на ляво“ със скорост от 15 км/ч, навлизайки в коридора на л.а.м.
„Мерцедес С 500“ с рег.№ *****, като в този момент лек автомобил Мерцедес е
отстоял на 37 м от мястото на удара. Последвал е удар с предната челна дясна
зона за лек автомобил Мерцедес в страничната лява зона /задни врата, калник и
колело/ на лек автомобил Хюндай. Следствие на удара, лек автомобил Хюндай се
завърта около масовия си център по посока на часовата стрелка и след като
изминава 27-28 метра се установява частично на левия тротоар, а лек автомобил
Мерцедес след като изминава 27-28 метра се установява между двете пътни ленти
предназначени за посоката му. Произшествието е настъпило в светлата част на
денонощието при добра видимост и сухо платно за движение.
Между страните не е спорно, че
към момента на настъпване на произшествието, за л.а.м. „Мерцедес“ с рег. № *****е
имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество със полица № BG/30/119002201840, валидна от 13.08.2019 г. до 13.08.2020
г.
Непосредствено след
произшествието ищцата е откарана с екип на спешна медицинска помощ и настанена
за лечение в Клиника по хирургия при УМБАЛ „Света Анна“-С. АД, където е
пролежала девет дни, изписана на 16.04.2020 г.
От приетото по делото и неоспорено
от страните заключение на СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от
произшествието ищцата е получила следните травматични увреди: контузия на
гръдния кош и корема, разкъсване на далака, разкъсване на десния яйчник,
контузия на левия бъбрек, хеморагичен шок с наличие
на три литра кръв в коремната кухина, счупване на 1-во и от 3-то до 9-то ребра
в ляво, контузия на левия бял дроб, наличие на течност в лявата гръдна
половина, травма на главата-разкъсно-контузна рана и
мозъчно сътресение, счупване в основата на средната фаланга на 4-ти пръст на
лявата ръка, счупване на напречния израстък в ляво на 10-ти гръден прешлен.
За лечение на получените травми,
на 07.04.2020 г. ищцата претърпява оперативна интервенция с отстраняване на слезката, поради наличното травматично разкъсване на този
орган, което е довело до изчитането на три литра кръв в коремната кухина. До
изтичането на кръв е довело и разкъсването на десния яйчник и контузията и кръвонасядане на левия бъбрек и хематом на бъбрека. При
оперативната интервенция е извършено и зашиване на яйчника.
Към момента при ищцата се
установява невъзможност за пълно свиване на 4-ти пръст на лявата ръка, което
частично може да затрудни хватателната способност на
ръката. Наличен е и голям следоперативен белег около 30 см, който дава
козметичен дефект. Налице е и дефект в областта на белега, около пъпа,
т.нар.следоперативна херния, която може да се лекува само оперативно. Вещото
лице установява, че ищцата е търпяла болки около три месеца, като особено
интензивни са били първия месец след травмата. Оперативната корекция на
следоперативна херния също би била съпроводена с болки и страдания.
Вещото лице счита, че ищцата е
била с поставен предпазен колан.
Със заключението на приетата по
делото САТЕ се установява, че процесното ПТП не би
настъпило, ако водачът на лек автомобил Мерцедес не е предприел изпреварване
навлизайки в пътната лента за насрещно движение, пресичайки двойната
непрекъсната разделителна линия. При движение с разрешената в населеното място
скорост 50 км/ч, своевременно възприемане на предприетата от лек автомобил
Хюндай маневра и адекватна реакция с аварийно спиране, водачът на лек автомобил
Мерцедес е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.
От своя страна ищцата, ако в
момента преди навлизане върху лентата за насрещно движение е забелязала
движещият се от лявата й страна автомобил и е прекратила движението, то ПТП
също не би настъпило.
Във връзка с претърпените от
ищцата неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на нейния бивш
съпруг Н.С.И.. Свидетелят установява, че след ПТП бившата му съпруга била в
тежко състояние, престояла в болница около две седмици, като първите няколко дни била в
реанимация. След болницата ищцата се прибрала вкъщи, но не можела да се
обслужва сама. Основно я обслужвал съпруга й, помагала и нейната майка, която
се прибрала от Германия. Ищцата не можела да става около 10-15 дни, майка й я къпела, свидетелят пазарува. Ищцата
изпитвала болки, каквито изпитва и сега в гърба, прешлени, ребра. При
по-студено време също има проблеми. На работа не ходила около два месеца. В
момента ищцата се страхува да шофира, изпада в паника, ако се случи ситуация.
Плаши се, когато някой се опита да я задмине.
На 24.09.2020 г. ищцата сезирала
ответното дружество с искане за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение, каквото не е определено и изплатено и до момента от ответното
дружество.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 24.09.2020 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения
тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 29.12.2020 г. /първият
работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден/ ответникът не е заплатил
застрахователно обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 30.12.2020 г.
и в този смисъл се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 07.04.2020
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищцата.
Установява се, че с поведението си водачът на лекия автомобил е нарушил нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.2 от ППЗДвП,
като управлявал автомобила си със скорост над разрешената от 50 км/ч в населено
място, а именно: със 78 км/ч и предприел изпреварване пресичайки двойна непрекъсната
линия М2 и това му противоправно поведение и
нарушение на правилата за движение по пътищата е единствена причина за
настъпване на пътно-транспортното произшествие.
Неоснователно и недоказано остана
възражението за принос от страна на ищцата. Същата в качеството си на водач на
моторно превозно средство не е нарушила нито едно правило, установено в ЗДвП и ППЗДвП, което да е в причинна връзка и да е допринесло било
за настъпване на произшествието, било за увеличаване на обема на претърпените
вреди. Ищцата е управлявала автомобила си с поставен предпазен колан и е
предприела маневра „завой на ляво“ на разрешено за това място, като към момента
на предприемане на маневрата автомобилът на ищцата се е намирал в лявата от две
пътни ленти. По делото безспорно се установява, че двете платна са разделени с
двойна непрекъсната линия М2, преминаваща в района преди бл.71 в М3-единична
прекъсната линия, чието пресичане е разрешено. При завиване наляво за навлизане
в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Няма задължение да
пропуска движещите се попътно зад него превозни средства, при своевременно
подаден сигнал за маневра.
В пряка причинна връзка от горното
нарушение, извършено виновно от водача л.а.м. „Мерцедес“ с рег. № *****, застрахован при
ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ищцата
е получила и многобройните си тежки телесни увреждания.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 120 000 лв., поради което
предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от
200 000 лв.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищцата на 38 години към датата на
произшествието, е претърпяла тежки телесни увреждания, за лечението на които е
постъпила на болнично лечение за девет дни, по време на което е претърпяла
оперативна интервенция, при която е отстранена слезката
и зашит десен яйчник. Към момента при ищцата се установява невъзможност за пълно свиване на 4-ти
пръст на лявата ръка, което частично може да затрудни хватателната
способност на ръката. Наличен е и голям следоперативен белег около 30 см, който
дава козметичен дефект. Налице е и дефект в областта на белега, около пъпа,
т.нар.следоперативна херния, която може да се лекува само оперативно. Ищцата е
търпяла болки около три месеца, като особено интензивни са били първия месец
след травмата. През продължителен период от време ищцата не е могла да се
обслужва сама и е разчитала на чужда помощ за елементарни битови нужди. Към
момента ищцата е развила страх от шофиране.
Съдът намира, че не следва да
бъде определян по-голям размер на застрахователно обезщетение, защото макар и
да съществува вероятност от негативни последици или усложнения заради
отстраняването на слезката, по делото не се твърди,
нито са ангажирани доказателства за настъпили такива.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателни и доказани са
акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай
от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице-
която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва се дължи от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увредените лица, която в случая е
24.09.2020 г.
Предвид горното предявеният иск
за заплащане на мораторно обезщетение в размер на
законната лихва, считано от датата на деликта
07.04.2020 г. до 23.09.2020 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските в
процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете.
Ищцата е направила разноски в общ
размер на сумата от 600 лв.-платени възнаграждения на вещи лица. От тази сума и
съобразно уважената част от иска /120 000 лв./, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати 360 лв.
С договор за правна защита и
съдействие 894395 от 08.05.2020 г. се установява, че адвокат С.К.Н. осъществява
безплатно процесуално представителство на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същият закон
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н. адвокатско
възнаграждение съответстващо на уважената част от иска.
При материален интерес от
200 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на сумата от 5530 лв., от която ответникът дължи сума в размер на 3318
лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 620 лв.-депозити вещи лица и свидетел. Това са претендираните
разноски от ответника, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. От тази
сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сумата от 248 лв., която е съответна на отхвърлената част
от иска /80 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на
иска-4 800 лв.
Водим от горното, Софийски
градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.: Ж.и з.“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-С. с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
основание чл.432, ал.1 от
КЗ, във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на М.В.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, адвокат С.К.Н. сумата
от 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лв./, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от
тежки травматични увреждания, получени в причинно следствена връзка с ПТП,
осъществено на 07.04.2020 г. в гр.С., виновно причинено от водача на л.а.м.
„Мерцедес“ с рег. № *****, чиято отговорност е била застрахована при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
BG/30/119002201840, валидна от 13.08.2019 г. до 13.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2020 г. до окончателното
издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск за разликата над
присъдената сума от 120 000 лв. до пълния претендиран
размер от 200 000 лв., както и акцесорния иск за
заплащане на законна лихва върху присъдената главница за периода от 07.04.2020
г. до 23.09.2020 г., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.1 от ГПК и сумата от 360
лв. /триста и шестдесет лв./ разноски направени от ищцата пред настоящата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.: Ж.и з.“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-С. с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат С.К.Н.,***
адвокатско възнаграждение в размер на 3 318 лв. /три хиляди триста и
осемнадесет лв./
ОСЪДЖА М.В.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, адвокат С.К.Н. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и з.“ АД, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 248 лв. /двеста четиридесет и осем лв./
разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.: Ж.и з.“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-С. с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на иска-4 800 лв.
/четири хиляди и осемстотин лв./
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: